Две истини и една лъжа

25. Звукът на алармата

Същата вечер Ема сви в алеята пред дома на Шарлът и угаси двигателя. Семейство Чембърлейн живееха в каменна къща с шест спални и две тераси на втория етаж. Великолепието й все още караше дъха на Ема да спира, макар вече да бе идвала няколко пъти тук. Досега не бе познавала човек с толкова много пари.

Лоръл отвори вратата на колата си и слезе, без да си прави труда да благодари на Ема, че я е докарала. Бяха дошли заедно, защото не искаха да струпат твърде много коли през къщата, където щеше да се състои купонът, за да не привличат вниманието на полицаите. Ема се замисли дали да не зареже Лоръл вкъщи, с което да си върне заради многобройните зарязвания след тренировките по тенис, но после реши, че това няма да помогне особено за сближаването им.

Преди някоя от тях да натисне звънеца, вратата се отвори и Мадлин им се усмихна, облечена в яркочервена рокля с къдрички, която стигаше до средата на бедрата й.

— Здрасти, ма-а-цки! — изписка драматично тя. — Добре дошли на вечерята! И двете изглеждате страхотно!

— Благодаря — отвърна смутено Ема, оглеждайки смарагдовозелената рокля с една презрамка, която бе открила в гардероба на Сътън. Беше прекарала няколко агонизиращи часа в избирането на тоалет, като изпробва поне шест рокли, преди да се спре на тази. Искаше й се да намери нещо наистина красиво, което да подхожда на новата й прическа и грижливо положения грим. За пръв път двамата с Итън щяха да се появят заедно пред публика и клюкарките сигурно щяха да направят купища снимки за Фейсбук и Туитър. Каква ирония: в предишните си училища Ема винаги тайно бе копняла да бъде част от групичката на популярните, чиито живот се обсъждаше по страниците на социалните сайтове. Но сега, когато беше една от тези момичета, просто искаше да бъде оставена на мира.

Предполагам, че винаги има и по-зелена трева.

Лоръл и Ема последваха Мадлин по дългия коридор, който водеше до огромната кухня на семейство Чембърлейн. Тя приличаше на кухните-модели от списанието „Красива къща“, от което Гленда, майката на Алекс, често късаше страници и ги събираше в една папка с надпис „Моята къща-мечта“. Във въздуха ухаеше на печено, пресен хляб и — разбира се — парфюма на Шарлът „Шанел чене“. За миг погледът на Ема бе привлечен от кухненския плот, където неизвестният нападател я беше издебнал изотзад и се бе опитал да я удуши с медальона на Сътън.

Само че нападателят вече не беше неизвестен. Теър го беше извършил. Ема погледна смутено към Мадлин. Какво ли ще направи Мадс, когато разбере, че любимият й брат е убиец? Тя ще бъде съсипана: не само ще научи, че най-добрата й приятелка е мъртва, но ще изгуби и брат си.

— Сода, мацки? — Шарлът се появи иззад вратата на хладилника. Тя носеше прилепнала черна рокля с кожени триъгълници, които обгръщаха леко широката й талия. Ема не беше съвсем сигурна, че й отива, но не посмя да каже нищо.

— Жалко, че няма как да е шампанско! — пропя нечий глас. Откъм дневната се появи госпожа Чембърлейн и облегна ръка на рамото на Шарлът. — Момичета, ако решите да пропуснете този купон и да останете тук за през нощта, ще отворя бутилка „Вьов Клико“ за вас. Но не мога да ви позволя да пиете и после да шофирате!

— Всичко е наред, мамо — отвърна леко смутената Шарлът. Ако решаха да снимат сериал „Истинските съпруги от Тусон“, майката на Шарлът щеше да бъде избрана да участва в него. Тя изглеждаше десет години по-млада от истинската си възраст — което, според Шарлът, беше резултат от ежемесечните инжекции с ботокс и часовете, прекарани на крос тренажора — и се обличаше много по-модерно от повечето ученици в гимназия „Холиър“. Този път бе избрала тясна черна рокля, която подчертаваше уголемения й бюст. Освен това на Ема й се струваше, че госпожа Чембърлейн умира да бъде най-добрата приятелка на Шарлът, вместо нейна майка. Тя се намираше на светлинни години от приемните майки, които разговаряха с храненичетата си само когато им се караха, или когато ги инструктираха как да лъжат социалните работници, за да могат да получат месечните им чекове.

— Но съм поласкана, че ще останете за вечеря — продължи госпожа Чембърлейн, повеждайки момичетата към трапезарията. Край масата бяха подредени пет стола, пред всеки имаше картонче с имената им, сякаш се намираха на сватбено тържество. Мястото на Ема се намираше до Шарлът и срещу Мадлин.

Когато госпожа Чембърлейн се върна в кухнята, за да донесе на всички чаши за пиене, Ема се наведе напред.

— Къде са близначките Туитър? — Тя изведнъж бе осъзнала, че на масата няма никой, който непрекъснато да пише нещо на телефона си.

Лоръл се спогледа с Мадлин и Шарлът и вдигна рамене.

— Не чу ли? Те са при фризьорката си. Честно казано, първият им свръх таен купон като членове на Играта на лъжи направо ги подлудява.

Шарлът огледа картончетата с имената, после погледна към майка си, която тъкмо се беше върнала в трапезарията.

— Няма ли да ни трябва още една чаша за татко?

По лицето на госпожа Чембърлейн премина сянка.

— Той няма да дойде — отвърна бързо тя. — Задържали са го на работа.

— Пак ли!? — В гласа на Шарлът се усети остра нотка.

— Ще ми донесеш ли бутилка „Сансер“, Шарлът? — Гласът на госпожа Чембърлейн прозвуча напрегнато. Настъпи продължително мълчание. Ема си спомни как бе срещнала господин Чембърлейн в каньона Сабино в деня, когато бе пристигнала в Тусон, докато той би трябвало да бъде извън града. Може би криеше нещо — и може би Шарлът и майка й таяха някакви подозрения каква бе причината за това.

Шарлът извади от хладилната витрина с вината една бутилка с нещо розовикаво, отвори я и наля чаша за майка си. След това хвана собствената си чаша с газирана вода „Перие“ за столчето и я вдигна във въздуха. Госпожа Чембърлейн, Мадлин, Ема и Лоръл я последваха.

— За превъзходната вечеря — каза госпожа Чембърлейн.

Петте чукнаха чашите си и отпиха. Корнелия, личната готвачка на семейството, която имаше остра прошарена коса и кръгло лице, внесе печеното, зачервени картофки, голяма купа със салата и топли чеснови хлебчета.

— И така, разкажете ми за купона, който планирате — каза госпожа Чембърлейн, след като лапна малка хапка от месото. — Къде ще се проведе?

— Ъ-ъ-ъ… в един клуб на края на града — излъга с лекота Шарлът. Като че ли щяха да си признаят пред госпожа Чембърлейн, че ще се събират в обявената за продажба къща.

— Ще бъде невероятно — рече Мадлин. — Всички от „Холиър“ ще присъстват.

— Поканили сме хора и от други две гимназии — додаде Шарлът.

— Тя има предвид, че сме поканили момчета от други две гимназии. — Лоръл намести шнолата с пера на главата си.

Шарлът я смушка палаво.

— Ти бъди благодарна, че ти позволихме да дойдеш.

Ема ги гледаше изненадана, че могат да говорят за това пред госпожа Чембърлейн — нима от родителите не се очакваше да се мръщят на купоните? Но майката на Шарлът се усмихваше и кимаше, сякаш смяташе, че всичко това е страхотно.

Помня как завиждах на Шарлът за майка й и исках и моята да е такава. Но сега, когато наблюдавах отстрани колко мило се държи майка ми с Ема, се замислих. Дали майката на Шарлът й даваше съвети посред нощ, или само й подсказваше как да поддържа красотата си и да се оправя с пластичните хирурзи? Това отново ме накара да осъзная, че съм приемала майка си за даденост.

Телефонът на Сътън завибрира в скута на Ема. Тя го измъкна от чантичката си и скришом погледна към екрана му.

НЯКАКЪВ ШАНС ДА МИНЕШ ДА МЕ ВЗЕМЕШ? — пишеше Итън. — КОЛАТА МИ НЕ ИСКА ДА ЗАПАЛИ.

Нервите на Ема се опънаха. Това се случваше наистина. Двамата щяха да отидат на купона… заедно. РАЗБИРА СЕ, написа тя в отговор. ЩЕ ДОЙДА СЛЕД ЧАС. И натисна бутона за изпращане.

— На кого пишеш, Сътън? — попита Лоръл, надничайки през масата.

Ема стисна юмруци в скута си.

— Това го знам само аз, а ти трябва да разбереш — отвърна престорено безгрижно тя. Момичетата щяха да го научат скоро, когато двамата с Итън пристигнат на купона; не беше необходимо отсега да се превръща в основна тема на вечерта.

С напредването на вечерята госпожа Чембърлейн сподели с тях няколко от любимите си спомени от гимназията, много от които включваха избирането й за кралица на бала две поредни години. След като момичетата отнесоха чиниите си в умивалника и си взеха чинийки за десерта, Ема се извини и отиде до тоалетната в коридора. Когато хвана дръжката на вратата, тя забеляза зеленикава светлина в дъното на коридора. Алармената система на дома.

Огледа се. Момичетата се намираха в трапезарията и обсъждаха последната среща на Лоръл с Кейлъб. Госпожа Чембърлейн беше излязла на задната веранда и пушеше. Никой не я гледаше.

Тя тръгна на пръсти по коридора и се взря в клавиатурата на алармената система. Тя беше обикновена, с тъчскрийн като на Айпад, с номерирани квадратчета за набиране на кода. Който искаше да я изключи, трябваше да използва пръстите си. Ако Теър не беше избърсал екранчето, след като беше влязъл вътре, може би отпечатъците му бяха все още там.

— Сътън? — чу се гласът на Мадлин. Ема се обърна и я видя да стои в дъното на коридора. — Какво правиш?

— Просто разглеждам тази снимка — излъга Ема, сочейки към черно-бялата фотография на Пол Макартни, която висеше до алармата.

Тя се върна на масата точно когато госпожа Чембърлейн донесе шоколадовия мус, разсипан в отделни купички.

— Специалитетът на Корнелия! — възкликна тя. — Ще бъде ужа-а-асно вкусен!

Момичетата възкликнаха възхитено и забиха лъжичките си в него. Когато госпожа Чембърлейн се върна в кухнята, Лоръл се наведе през масата. Устните й бяха омазани с шоколад.

— Знаете ли кое още ще бъде ужа-а-асно добро? Номерът, който гласим на Итън Ландри. — Тя хвърли поглед към Ема и вдигна вежди. — Надявам се, че си го поканила да дойде да ни помогне.

— Абсолютно. — Шарлът плесна с ръце. — Този номер ще бъде невероятен!

Мадлин се изкиска доволно. Само Ема гледаше със свит стомах в купичката си.

Лоръл се нацупи от другата страна на масата.

— Какво има, Сътън? Не смяташ ли, че това е идеалният номер?

Ема отпи от чашата си с „Перие“ и мехурчетата я погъделичкаха по носа. Доколкото разбираше, имаше две възможности: да се върже на прищявката на Лоръл и да остави нещата така, или да й се опъне и да накара предишната Ема да се гордее с нея. Тя си пое дълбоко дъх.

— Всъщност, смятам, че идеята е ужасна — заяви тя. — Веднъж вече го направихме с Итън, забравихте ли? Взех решение. Няма да участвам в този номер. Ще трябва да се справите сами.

Мадлин оклюма. Шарлът сбърчи нос. Лоръл се изчерви.

— Ти какво? — сопна й се тя.

Ема знаеше, че съсипва репутацията на Сътън, но не й пукаше. Изправи се и остави лъжичката до купичката с недокоснатия си мус.

— Шарлът, моля те, благодари на майка си за прекрасната вечеря. Трябва да отида на едно място. Ще се видим на купона, мацки. — Тя погледна към Лоръл. — Предполагам, че някоя от тях ще те откара?

Лоръл я зяпна с отворена уста. Тя не каза нищо, докато Ема излезе от стаята и се отправи към изхода с гордо вдигната глава. Приятелките на Сътън не сваляха погледи от нея. Никоя от тях не продума.

„На това му се вика драматично напускане на сцената“, помислих си аз.