Две истини и една лъжа

Епилог

Докато наблюдавах как Лоръл гледа Ема, в съзнанието ми се появи откъс от последния ми спомен. Видях как се крия в храстите, след като колата блъсна Теър. Чувствах се толкова объркана, толкова изпълнена с вина и страх за него. И тогава видях две очи, които се взираха в мен. Лоръл ме гледаше, пламнала от гняв. Всичко показваше, че според нея аз съм виновна за случилото се с Теър. А аз имах странното усещане, че тя ще направи и нещо друго, освен просто да ме гледа. Видът й подсказваше, че й се иска да изтича до храсталака и да ми даде добър урок за това, че съм съсипала всичко.

Изглеждаше готова да ме нарани — а сега изглеждаше готова да нарани Ема.

След миг лицето на Лоръл изчезна от прозореца. Теър влезе в къщата, за да се видят. Близначката ми остана на верандата, замаяна от онова, което се беше случило, твърде уплашена да си признае какво е видяла току-що.

А аз не можех да не се замисля. Да, бях отхвърлила Лоръл като заподозряна. Тя бе прекарала в дома на Ниша нощта, в която бях умряла. Но тук имаше нещо, което не се връзваше. Щом Лоръл бе спасила Теър в каньона Сабино, значи тя не е прекарала цялата нощ в дома на Ниша. Значи или Ниша бъркаше… или лъжеше… или пък Лоръл се беше измъкнала, без да се обади.

А ако го беше направила, значи тя би могла да се измъкне и от болницата, където бе отвела Теър, нали? Оставила го е там и се е върнала за мен, докато той е бил в хирургията. Изглеждаше толкова ядосана. Аз бях съсипала живота на любимия й. Имах тайна връзка с него, за каквато копнееше самата тя. Винаги бях получавала онова, което иска тя.

Не ми се щеше да мисля, че собствената ми плът и кръв бе способна на нещо такова. Но точно тук бе проблемът: Лоръл не беше моя плът и кръв. Вярно, че бяхме израснали под един покрив и живеехме според еднакви правила, определени ни от нашите родители, но между нас винаги бе имало голяма пропаст. Аз бях осиновена; тя не беше. Никоя от нас не го забравяше. Единствената моя плът и кръв бе Ема.

А сега тя се нуждаеше спешно от отговори. Защото по всичко личеше, че убиецът ми може би се намираше по-близо, отколкото смятахме — може би дори под същия покрив.