Две истини и една лъжа

16. Преобразяването

В неделя следобед Ема, Мадлин, Шарлът, Лоръл и близначките Туитър чакаха на опашката пред „Претцелите на Пам“, павилионче на ъгъла на Ла Енкантада в покрайнините на Тусон. Макар приятелките на Сътън да се бяха отказали от въглехидратите, претцелите си заслужаваха да прекъснат всяка диета. Те бяха покрити с мексиканско куесо и съдържаха смесица от подправки, които бяха, както се изрази Мадлин, „по-яки от секса“. Миризмата на препечен хляб и горчица изпълваше въздуха. Клиентите замираха при всяка голяма, мека хапка. Докато дъвчеше, една жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от удоволствие.

Опашката беше дълга и пред тях се бяха наредили група колежани, облечени в тениски с щампи на групи, с дълги чорлави коси. Мадлин гледаше да стои далеч от тях, сякаш имаха бълхи. Шарлът, чиято огненочервена коса беше стегната в кок, смушка Лоръл, която беше заета с писането на есемес на Кейлъб.

— Това не ти ли носи приятни спомени? — каза тя, сочейки покрития с кече градинския сандък с размери четири на четири фута.

Лоръл се изкиска, когато видя какво й сочи Шарлът.

— Онази елха беше много по-тежка, отколкото изглеждаше. После сума ти време не можах да си изчистя косата от гирляндите. — Тя разтърси косата си за по-голям ефект.

Мадлин покри устата си с длан и изсумтя.

— Безценно беше.

— Определено — каза Ема, макар да нямаше представа за какво говорят момичетата — сигурно за някой стар номер.

Опашката се придвижваше бързо и скоро дойде ред на близначките Туитър.

— Един претцел с куесо, двойна порция сос. — Лили пристъпи от крак на крак, обута с високи до коленете ботуши с остри като молив токчета. Останалите поръчаха горе-долу същото. Щом претцелите бяха готови, те ги отнесоха до една от масичките в двора и седнаха. Само Ема и Мадлин се мотаеха край бара с гарнитури и си соляха претцелите.

Ема се огледа. Днес минимолът беше пълен с момичета с къси панталонки, блузи с прилеп-ръкави и обувки на платформи. Всички носеха грамадни дамски чанти от „Тифани“, „Антрополъджи“ и „Тори Бърч“. Тя изви врат и забеляза антикварния магазин на втория етаж. Не много отдавна двете с Мадлин го бяха посетили и си бяха прекарали страхотно. В онзи ден тя се беше чувствала като Ема, а не като момичето, което би трябвало да е Сътън.

Мадлин си пое дълбоко дъх. Когато Ема се обърна към нея, тя видя, че приятелката й също гледа към антикварния магазин. После се обърна към Ема. Лицето й бе замислено и леко смутено.

— Виж какво, повече не искам да ти се сърдя — каза тя.

— И аз не искам да ми се сърдиш! — възкликна Ема, изпълнена с благодарност.

Мадлин вдигна ръка и засенчи очите си.

— Колкото и да съм разтревожена за Теър, знам, че ти нямаш вина за изчезването му. Съжалявам, че се държах толкова ужасно с теб.

Ема се изпълни с облекчение.

— Аз също съжалявам. Не мога да си представя как сте се чувствали ти и семейството ти и съжалявам, че заради мен нещата може да са се влошили.

Мадлин отвори със зъби пакетче горчица.

— Наистина обичаш да създаваш драми, Сътън. Но трябва да ми кажеш истината. Наистина ли не знаеш защо брат ми се е появил в стаята ти?

— Наистина. Заклевам се.

Измина една дълга секунда. Мадлин я изгледа внимателно, сякаш се опитваше да й прочете мислите.

— Добре — каза най-накрая тя. — Вярвам ти.

Ема въздъхна дълбоко.

— Добре, защото ми липсваше — каза тя.

— И ти на мен.

Двете се прегърнаха силно. Ема стисна очи, но внезапно почувства, че някой я гледа. Тя отвори очи и се взря в тъмния паркинг до павилиончето за претцели. Стори й се, че някой се скри зад една кола. Но когато се вгледа с присвити очи, не успя да види нищо повече.

Хванати за ръце, Мадлин и Ема отидоха при останалите. Шарлът се ухили и също изглеждаше изпълнена с облекчение.

— Имам страхотни новини, дами — обяви Мадлин. — В петък вечер организираме купон.

— Така ли? — попитаха в един глас близначките Туитър и измъкнаха айфоните си, нетърпеливи да разпространят новините сред яростните си последователи. — Къде?

— Ще разберете, когато му дойде времето — каза тайнствено Мадлин. — Ще кажа само на Сътън, Шар и Лоръл. — Тя погледна Габи и Лили с присвити очи. — Ще го пазим в тайна, за да не ни хванат, а вие, момичета, не сте много добри в пазенето на тайни.

Габи нацупи пълните си устни.

— Хубаво — рече Лили и въздъхна с преувеличен драматизъм.

Лоръл хвърли остатъка от претцела си в кошчето за отпадъци, обвито с яркозелен плакат с надпис „ХВЪРЛЯЙ ВЪТРЕ ЗА ЕДНА ПО-ЧИСТА ПЛАНЕТА!“. После нагласи дължината на дръжката на чантата си.

— С какво да помогнем? И какъв е дрескодът? Плажни рокли?

Мадлин отпи от лимонадата си.

— Ще започне в десет, но трябва да отидем по-рано там, за да нагласим всичко. Храната и напитките оставете на мен и Шар. Лоръл, ти се заеми с гостите, ти, Сътън, нагласи плейлистата. Що се отнася до дрескода, може би къси панталони, токчета и елегантни блузки? Нещо ново със сигурност. Хайде. Да напазаруваме.

Тя хвана Ема за ръката и я дръпна след себе си. Ема се усмихна, оценявайки предложението за мир на Мадлин. Момичетата отидоха в един бутик, наречен „Кастор и Полукс“. Щом влязоха вътре, носовете им уловиха миризмата на нови дрехи и сладникав парфюм. Манекените със стъклени очи, облечени с карирани шифонени поли и жакети, избродирани на рибена кост, позираха с ръце на хълбоците. Покрай стените на магазина бяха подредени обувки с тънки токове, които бяха по-високи от всичко, което беше носила Ема.

— Тези ще ти стоят страхотно, Сътън — каза Шарлът, вдигнала едни сребристи обувки на платформа.

Ема ги взе от нея и тайничко погледна цената. Четиристотин седемдесет и пет долара? Тя едва не си глътна езика, докато ги оставяше обратно. Макар да живееше вече месец тук, все още не беше свикнала с разточителното пазаруване на приятелките на Сътън. Цената на всяко нещо в гардероба на сестра й беше приблизително колкото годишния бюджет на Ема. И то в добрите години — когато беше на четиринайсет, тя нямаше пари за никакви нови дрехи. Приемната й майка Гуен, която живееше в малък град на трийсет мили от Вегас, настояваше да изкърпва училищните униформи на всичките си приемни деца на шевна машина „Сингер“ от шейсетте — тя се смяташе за нещо като моден дизайнер. А по-лошото бе, че Гуен си падаше по готическата романтика, което означаваше, че Ема започна осми клас, облечена в дълги, развяващи се кадифени поли, кремави блузи, които напомняха корсети и евтини обувки от „Биркенсток“. Не беше нужно да се споменава, че Ема не беше най-популярното момиче в основното училище „Кактъс нийдълс“. След това тя винаги се стараеше да си намира работа, за да може да си купува поне най-необходимото.

Лили се понесе към една маса, върху която бяха подредени тънки като хартия тениски и блузки, а Габи се запъти право към рафта с блузките с якички. Шарлът поведе Ема към закачалката с къси роклички и посочи една.

— Тази лилавата ще подхожда идеално на очите ти — предложи й тя.

Момичетата се събраха в съблекалнята, обградени от четири огледала. Когато започнаха да пробват комбинации от къси поли и блузки, все едно десетки ксерокопия се отразяваха върху стените.

— Тази е страхотна, Мадс — рече Ема, поглеждайки към лимоновозелената памучна поличка, която беше облякла Мадлин. Тя разкриваше дългите й гъвкави крака на балерина.

— Определено трябва да си я вземеш — каза Шарлът.

— Не мога — измърмори Мадлин.

— Защо? — Шарлът се намръщи. — Пари ли нямаш? Аз ще ти я купя.

Мадлин я съблече.

— Не ми стои добре.

— Глупости! — Шарлът грабна полата от земята. — Определено ще я купя.

— Шар, не си прави труда — сопна й се Мадлин ядосано. — Татко няма да ми позволи да я облека. Ще каже, че е много къса.

Шарлът остави полата да се изплъзне между пръстите й и устните й се свиха в тънка линия.

В съблекалнята се възцари тишина. Момичетата се извърнаха настрани и се заровиха в дрехите си, като избягваха да поглеждат към Мадс. Споменаването на господин Вега винаги имаше такъв ефект.

Ема навлече лилавата рокля през глава, като внимателно нагласи тънките презрамки на раменете си. Усещаше как коприната гали кожата й, талията прилепваше идеално и правеше слабото тяло на Ема да изглежда по-закръглено от обичайното.

— Охо, Сътън! — Шарлът подсвирна.

— Здрасти, красавице — пропя Лоръл, забравяйки за сръднята си.

Ема се опита да не се гледа твърде втренчено в огледалото, но не успя да се въздържи. С тази рокля изглеждаше невероятно. Сътън може и да бе свикнала да облича скъпи рокли, в които да изглежда като милион доларова мацка, но Ема винаги се бе примирявала с дарените облекла от „Гудуил“ или изостанали дрехи от другите приемни деца. Чувстваше се толкова необичайно, облечена в нещо, което й прилепваше като ръкавица.

Лоръл сложи ръка на рамото й.

— Знаеш ли кой ще те хареса адски с тази рокля? Итън.

Ема трепна.

— Моля?

— Видях те да разговаряш с него в училище — каза Лоръл. — Очевидно си пада по теб.

Ема я погледна и разшири очи, с надеждата, че ще успее по телепатичен начин да я накара да млъкне. Но Лоръл продължи да говори, навивайки кичур руса коса около пръста си.

— Знаеш ли какво трябва да направиш? Да го накараш да те покани у тях, за да му откраднеш стихотворенията.

— О, имаш предвид номера? — попита Лили.

— Аха — рече Лоръл. — Имаме нужда от стихотворения, които да качим в Интернет, за да можем да го изкараме плагиат. Ти си идеална за тази цел, Сътън, защото той вече си пада по теб. Освен това си много добра в кражбите, с изключение на онази малка издънка в „Клика“. — Лоръл се плесна по хълбока.

Ема я погледна сурово, усещайки как в нея се надига гняв. Очевидно Лоръл все още й беше ядосана. Но пък и тя не беше направила нищо, за да измъкне Теър от затвора, което означаваше, че Лоръл няма никакви намерения да се откаже от номера.

Тя се изпъна, твърдо решена да не позволи на Лоръл да спечели.

— Ако забележи, че стихотворенията му липсват, той веднага ще разбере, че аз съм ги взела.

— О, ти ще намериш начин да го направиш незабележимо — пропя Лоръл.

— Хайде, Сътън. Планът е страхотен. — Мадлин се ухили. — Може дори да го поканиш да ни помогне да приготвим партито, да го накараш наистина да си мисли, че сте приятели. Освен това малко мъжка помощ ще ни дойде добре.

Вече всички гледаха Ема. Тя усети как се изпотява. В огледалото се виждаше червенината, която плъзна по бузите й.

Прекъсна ги една изрусена до бяло продавачка, която мушна глава между плюшените завеси и попита дали ще купуват нещо. Шарлът й подаде няколко блузки, една рокля и чифт дънки. Мадлин й тикна зелената пола, като каза, че не я иска. Близначките Туитър си купиха клинове. Ема погледна към купчината си дрехи. Мислите препускаха в главата й. Как щеше да се измъкне от този номер? Спомни си онова, което Итън й беше казал на покрива: Искам да си споделяме всичко. Не можеше да се каже, че Ема спазва своята част от сделката.

— Сътън, идваш ли?

Ема подскочи и се огледа. Съблекалнята беше празна. Главата на Шарлът се подаваше между завесите и на лицето й бе изписано странно изражение. Останалите стояха на щанда, стиснали дрехите си в ръце.

— Ами, да — промърмори Ема и грабна лилавата рокля и чантата на Сътън. Докато вървеше към касата, тя почувства как Лоръл я гледа, подсмихвайки се. Но в този момент усети, че още някой я гледа от пътя край плажа. Тя рязко се обърна и присви очи. Този път фигурата не бе достатъчно бърза. Косъмчетата на врата й настръхнаха. Това определено бе мъж. Той се появи в цял ръст и срещна погледна й. Ема ахна.

Аз също. Това беше Гарет и той изглеждаше ужасно ядосан. След секунда вече бе изчезнал.