ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА

Ники седна в самолета на „Америкън еърлайнс“ на път за Ню Йорк. Преди няколко дена беше казала на Ричард, че смята да посети Лара.

— Защо? — раздразнено бе попитал той.

— Защото е важно. Трябва да разбера каква е реакцията й на сценария.

— „Отмъщение“ не е проект, в който да бъде въвлечена Лара — каза го с глас, в който се четеше: „Аз зная най-добре.“ — Тя е голяма кинозвезда, а ти правиш малък филм.

— Знам. Но тя го обмисля. Представи си само какъв обрат ще настъпи, ако я привлека!

— Не можеш да ходиш и да молиш за услуги.

— Решението ще е изцяло нейно.

— Тя няма да го направи, Ники.

— Не беше ли ти, дето каза, че едно от най-важните неща, които може да направи продуцентът, е да следва инстинктите си? Е, точно това и правя.

— Ако трябва, върви тогава.

— И ти ще се погрижиш за Съмър?

— С мене няма да има проблеми.

След това беше говорила със Съмър и й каза, че Ричард е обещал да се грижи за нея.

— Супер! — бе възкликнала Съмър. — Ричард е най-великият.

— Аз ще се върна след два дена. Приятно прекарване заедно.

— Така и така си прекарвам приятно — бе казала Съмър. — Лос Анджелис е страхотен. Бих искала да мога да остана тук завинаги.

— Така ли? — Ники беше доста изненадана. Точно успя да си представи лицето на Шелдън, ако му кажеше, че дъщеря му иска да живее за постоянно в Калифорния. Щеше да бъде бесен.

— Това ще го обсъдим, когато се върна — беше обещала тя.

Сега летеше, готова да уговори Лара да изпълни ролята на живота си.

Спа почти през целия полет, за да се опита да избегне разговора с немския бизнесмен, седнал до нея, чиито четива бяха „Пентхаус“, „Плейбой“ и „Уол стрийт джърнъл“. Не обърна внимание на „Джърнъл“, а разгледа постерите в средата на другите две списания двайсетина пъти, като грухтеше на себе си.

— Имаш нужда от чукане — измърмори Ники, когато се приземиха.

Мъжът се намръщи; под чудовищните гъсти вежди се мъдреха малки като стафиди очи.

— Моля?

— Казах, че на стюардесата трябва да се плати — за слушалките.

Намръщи се още повече. Американските жени са много странни.

Лара беше изпратила лимузина на летището. Ники влезе и седна отзад, за да се наслади на пътуването до Хамптънс.

Когато пристигна, минаваше седем и Лара се беше прибрала вкъщи след дневната работа.

— Каква къща! — възкликна Ники, докато обикаляше наоколо. — Толкова е очарователна.

— Обмислям едно предложение — обади се Лара.

— Да не възнамеряваш да се местиш?

— Не. Използвам я за убежище — някъде, където никой не може да ме намери.

— Точно така — ставаш още по-саможива!

— Не съм саможива.

— Ти го казваш.

По-късно вечеряха на задната тераса.

— Е? — попита Ники, неспособна да чака повече. — Какво е мнението ти за сценария?

— Истината ли? — Лара я дразнеше.

— Разбира се, че истината.

Лара се усмихна.

— Харесва ми!

Ники се изправи.

— Вярно ли?

— Той е всичко, което исках да бъде.

— Доволна съм да го чуя! — Пауза. — Сега наистина важният въпрос: ще го изиграеш ли?

— Е…

Ники се наведе през масата, въодушевлението й беше направо осезаемо.

— Да! — обяви Лара. — Ще го изиграя.

— Благодаря ти, Господи — трескаво каза Ники и стисна ръце пред себе си. — Обещавам да бъда добра до края на годината!


След като Ники най-после замина, Съмър реши да си прекара времето още по-добре. Обади се на Ричард в монтажната и го помоли да отложат вечерята — съобщи му, че трябвало да отиде на рождения ден на един приятел.

Ричард се съгласи лесно.

— Не се прибирай вкъщи твърде късно — каза той. — И, за Бога, не казвай на майка си, че не съм те завел на вечеря.

— Ще може ли да поканя неколцина приятели в неделя? — попита тя, решила да нанесе удара, докато той е така отзивчив.

— Хубаво — пак се съгласи той. — Аз ще работя през целия уикенд.

Сбогом, Ричард, весело си помисли тя. Колкото и много да го харесваше, предпочиташе пълната свобода.

Скочи от леглото и се опита да реши какво да прави днес. Само ако можеше да кара. Е, истината беше, че тя можеше да кара, но ако я хванеха зад волана на колата или на Ричард, или на Ники, щеше да се забърка в голяма каша заради това, че още нямаше шестнайсет години, а тя не мислеше, че някой от тях би бил щастлив да ходи в полицията да я освобождава. Такситата поглъщаха всичките й джобни, въпреки че получаваше пари и от Ричард, и от Ники, и от баща си. Беше написала на най-скъпото татенце френетично писмо, с което го информираше, че Ники й дава дребни центове, а в отговор той й изпрати петстотин долара без много въпроси за какво са й.

Вече беше решила, че най-доброто нещо ще е да остане в Лос Анджелис, най-скъпото татенце да й праща пари, а тя да се премести в своя собствена квартира. В края на краищата след няколко месеца щеше да стане на шестнайсет — и законно щеше да може да кара. Колко радикално би било това!

Разбира се, кисело си помисли тя, Шелдън не би одобрил оставането й в Калифорния — не обичаше тя да е толкова далече. Но ако поведеше битка, можеше винаги да го изнуди. Имаше материали за господин Голямата работа известния психиатър, които той не би искал никой да вижда — нито дори прекрасната му Рейчъл, която, макар и да беше готина, беше малко глупава.

О, да, ако искаше, можеше за секунди да разбие щастливия му дребен живот. И да разбие нервите на всички по време на процеса. Особено на Ники.

Хм… ако най-скъпото татенце не й помогнеше, може би щеше да постъпи точно така.

Обади се на Джед, който й предложи да я вземе и да я отведе на купон в някакъв клуб. Джед се бе оказал идеалната връзка, той сякаш познаваше всички — представяше я навсякъде като дъщерята на Ричард Бари, което привличаше към нея много внимание. Вече беше излизала с него няколко пъти и срещна всякакви хора — включително Тина, забележително на външен вид осемнайсетгодишно момиче, което, реши тя, щеше да бъде новата й най-добра приятелка. В училище винаги се водеше с по-големите момичета — петнайсетгодишните бяха твърде незрели, за да се занимава с тях.

Джед се опита да го направи с нея на втората нощ, откакто тя беше в града. Бе го отблъснала — вече беше взела решението си. Трябваше да го прави с кинозвезда. Обаче… Джед беше полезен и трябваше да си го задържи.

Клубният живот беше доста по-различен от този в Чикаго. Имаше всякакви изкушения — ганджа, кокаин, множество хапчета. Съмър не се възползваше от нищо освен от по някоя цигара.

У дома момчетата винаги се опитваха да я напият, но за тях тя беше твърде умна. Освен това баща й я наблюдаваше с нездрава ревност — винаги чакаше, докато тя се прибере вкъщи през нощта, проверяваше дали е пила или се е друсала; задаваше въпроси; въртеше я на шиш, за да разбере какво е правила с момчетата.

Беше много досадно.

Той беше много досаден.

Нямаше търпение най-сетне да се освободи.

Когато пристигна в къщата, Джед караше лимузина.

— Трябва по-късно да взема някого от летището — обясни той.

— Кога? — намръщи се тя.

— В един сутринта. Което ни дава много време — и той направи несръчен опит да я прегърне.

Освободи се от лепкавата му прегръдка със слаб кикот и трясна вратата на лъскавата дълга кола.

— По-добре седни отзад — той се влачеше след нея. — По този начин, ако се натъкна на някой от другите шофьори, ще си помислят, че съм още на работа.

— Добре — нахално каза тя. — Аз ще съм богатият ти клиент и ще ти давам заповеди.

— Както искаш, по дяволите — той се наведе към задната седалка в опит да я поопипа набързо.

Съмър се беше научила в ранна възраст, че всички от мъжки пол са лесни и че единственото, което тя трябва да направи, е да попримига с големите си като на бебе сини очи, да покаже малко крак — и те бяха нейни. В Чикаго момчетата въздишаха тежко подире й. В Холивуд не беше много по-различно. Въпреки че като се поогледа малко из клубовете, осъзна, че момичетата в Лос Анджелис са много по-хубави от онези у дома, в Чикаго — особено Тина, която беше толкова готина и изпипана с дългите си кестеняви къдрици, подканващите устни и проблясващите котешки очи. Съмър разбра, че от Тина може много да научи. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Да тръгваме, шофьоре — нареди тя. — Не желая да пристигна със закъснение.

— Дразниш ме, знаеш ли го? — Джед изглеждаше смутен.

Кога ли щеше да разбере, че няма никакъв шанс?


— Мартини? — предложи Ричард.

— Защо не? — отвърна Кимбърли Траубридж.

Кимбърли беше висока, привлекателна жена в края на двайсетте си години, с късо подстригана ягодово-руса коса и подчертан собствен стил на обличане. Беше временна асистентка на Ричард, наета на мястото на постоянната му асистентка, която бе напуснала, за да ражда.

Кимбърли беше не само привлекателна, но усещаше нуждите му и действаше изключително ефективно. Кимбърли очевидно го обожаваше, а той беше доволен тя да е наблизо.

Тази вечер, вече приключили с монтажа, я попита дали иска да хапнат заедно. Съвсем невинно предложение, защото откакто се бе оженил за Ники и практически спря да пие, той й беше верен. Вечерята изглеждаше неангажиращ начин да се реваншира на Кимбърли за целия й упорит труд.

Заведе я в „Трейдър Викс“, където екзотичните напитки влизаха твърде леко — и бяха в състояние да повалят и слон! В пиянските си години Ричард можеше да изпие последователно три моряшки грога без проблеми. Сега не беше сигурен дали може да се справи и с един.

Кимбърли беше впечатлена от ресторанта.

— Никога не съм идвала тук преди — каза тя, докато се оглеждаше.

— Тогава трябва да пробваш това — и й поръча моряшки грог с комбиниран ордьовър.

Тя пресуши екзотичната смес, сякаш беше лимонада, хапна две шишчета и яйчено руло и се отправи към тоалетната.

Когато се върна, той вече пиеше второто си питие, а нея я чакаше още един грог.

Забеляза, че е разкопчала няколко от копчетата на блузата си, освежила е грима си и се е парфюмирала с нещо с дъх на мускус. Въобще не му даваше знаци!

— Миришеш хубаво — обади се той.

— Помислих си, че никога няма да забележиш — отговори тя. И след това вече беше въпрос само на време той да я покани у дома си.


Първият клуб, в който я заведе Джед, беше прекалено претъпкан.

— Гадост — заяви Джед.

— Адска — съгласи се Съмър.

Преместиха се в „Пот“ — моден танцклуб, където всяка седмица сменяха стила. Там откриха Тина, както и някои от останалите приятели на Джед. Всички се настаниха заедно.

Всеки път, когато срещнеше Тина, тя беше с ново момче.

— Лесно се отегчавам — призна Тина с кикот, когато Съмър я запита защо. — Джед обаче е готин. Трябва да се лепнеш за него за известно време — докато ти стане ясно кой път да хванеш.

— Хубаво — съгласи се Съмър.

— Виждам, че от известно време се грижиш за тена си — продължи Тина. — Може би и аз ще направя същото.

Съмър беше очарована, че Тина иска да й подражава. Тина, дето беше толкова готина с дългата си тъмна и къдрава коса и с предизвикателното си облекло.

— Можеш да идваш в къщата на брега по всяко време — покани я Съмър и набързо надраска телефонния си номер.

— Може би — прие Тина.

Джед й обясни, че Тина работи като модел при производител на дрехи в центъра на града.

— Ау! — завистливо възкликна Съмър. — Бих дала всичко да се захвана с този бизнес.

— Питай я — предложи Джед. — Може би ще се намери пролука. А като намериш време, кажи на втория си баща да ме включи в някой негов филм!

— Ако намеря — изпръхтя Съмър.

И двамата се засмяха и Джед я повлече към претъпкания дансинг.


Ричард наля две мартинита, преди да изведе Кимбърли на терасата.

— Фантастично! — едва си пое дъх тя и отпи от питието си. — Къща направо на брега — винаги съм мечтала за това!

Ричард остави мартинито си на парапета; беше бесен на Ники — как се осмеляваше да го зареже и да хукне подир Лара, за да се опитва да я принуди да участва в жалкото й филмче. Особено пък след като той й каза да не го прави. Да, беше бесен, а сега — и пиян — и всичко по вина на Ники. Амбицията е опасно нещо.

Протегна ръка към Кимбърли и мускусния й парфюм. Тя се разтопи в прегръдките му, сякаш там й беше мястото.

Той зарови ръце в косата й и я изпъна зад ушите. Захвана се с копчетата на блузата й — разкопчаваше ги едно по едно.

— Няма ли да ме целунеш? — попита тя.

„О, да, разбира се, че да.“

Пъхна език в устата й, зачуди се дали има презерватив — надяваше се тя да има, защото на него вече не му трябваха. С изключение на сега. За да изконсумира този акт на порастване.

„За Бога! Ако Ники разбере, ще ме напусне.“

Нямаше начин да разбере.

Бавно съблече Кимбърли. Тя носеше дантелено бельо направо от каталога на „Тайната на Виктория“ — това наистина го възбуди. Първо свали закопчаващия се отпред сутиен — разкриха се хубави гърди с големи зърна. После я освободи от дантелените гащички — видя обръснатия й венерин хълм. Накрая разкопча колана за жартиери и смъкна чорапите й.

Когато тя вече беше гола, я сложи да легне на външната стъклена маса и бързо я изчука — помпа само няколко минути, преди да се изпразни.

В момента, в който свърши, искаше тя да си върви.

„Отърви се от нея!

Махай я оттук, преди Лара да научи.

Лара… — той се замисли тъжно. — Изобщо не трябваше да позволявам да си отидеш. Защо разреших това да се случи?“

Обаче Кимбърли имаше други идеи — беше решена да му се наслади и след това и нищо не можеше да я спре. Събори го на един шезлонг, обви дългите си крака около него и го зацелува с влажни и страшни устни.

— Вкусно — мрънкаше тя, сякаш току-що беше изяла чиния макарони.

— Ще ти извикам такси — измърмори той, докато се опитваше да се вземе в ръце. — Късно е.

— Мислех, че жена ти я няма — обвинително изрече тя. — Защо да не мога да остана?

— Доведената ми дъщеря… ще се върне вкъщи всеки момент.

Рискована работа. Ами ако Съмър ги беше хванала?

Накрая успя да се измъкне от здравата хватка на Кимбърли и се заклатушка към телефона, за да поръча бързо такси. После събра дрехите й и я побутна леко в посока към банята за гости.

Когато тя се появи след няколко минути, беше облечена, но не и доволна.

— Ти не ме задоволи — оплака се. — Не свърших.

Какво им ставаше на жените днес? Не беше ли достатъчно, че тя го беше накарала да се усмихне?

— Следващия път — обеща той.

Неудобно очакване, докато чу да се приближава такси. След това пъхна сто долара в различни банкноти в ръката й и я изпроводи навън.

— Какво е това? — тя презрително се взираше в смачканите банкноти, почти готова да върне парите.

— За таксито — каза той.

— О — и тя задържа парите.

Точно когато беше на път да я настани на задната седалка на таксито, пред къщата спря лимузина и от нея изскочи Съмър.

— Ричард! — изненадано възкликна тя. — Мама върна ли се?

— Ъ-ъ… не — Ричард беше съвсем объркан. — Моята… ъ-ъ… асистентка и аз тъкмо свършихме още малко работа.

— Точно така — обади се Кимбърли.

Съмър засмука палец. Беше съвсем очевидно, че той я е свършил някаква. Да не би да я мислеше за пълна тъпачка?

Джед скочи от лимузината, решен да бъде представен.

— Господин Бари… сър. Аз съм голям почитател на работите ви. Вие сте един от стълбовете на индустрията.

— Благодаря ви — през зъби каза Ричард. Стълб да не би да означаваше стар? Кой все пак беше този досадник? И защо изпращаше Съмър до вкъщи с лимузина?

— Лека нощ — каза Съмър и влезе в къщата, за да покаже, че няма намерение да защитава Джед.

Ричард настани Кимбърли в таксито и последва Съмър в дома, като тресна вратата след себе си.

— Приятни сънища, Ричард — Съмър беше застанала на вратата на стаята си и изглеждаше отсъстваща и раздърпана, но много-много хубава.

— Приятни сънища — отговори той, окончателно изнервен.

Колкото по-скоро Ники се върнеше вкъщи, толкова по-добре щеше да е за всички.

Загрузка...