Холивудски интриги

ГЛАВА ШЕСТА

Образуваха група в ъгъла на стаята — две жени от кастинга, режисьорът и продуцентката. Джой се концентрира върху жените. С всяка една подред създаваше мощен визуален контакт — хвърляше погледи, които сигнализираха: „Ако това беше друго време… друго място… бих ви чукал, докато замолите за милост. Докато малките ви горещи катерички не могат повече да го понесат. Докато свършите по десет пъти.“ Жените разчитаха тези мълчаливи погледи и те всеки път действаха.

Продуцентката — жена от старомодния тип „бамбина“ — прочисти гърлото си. Джой знаеше, че тя е стояла на колене пред някой жалък нещастен богаташ, за да стигне дотук — дори може би беше омъжена за дъртака.

Двете жени от кастинга бяха самата противоположност. Едната — млада, другата — стара. Едната — ниска, другата — висока. И никоя — привлекателна. Но и към тях се отнесе по същия начин.

Режисьорът беше висок, бял, женен — доказваше го блестяща златна венчална халка.

— Готов ли сте да четете? — попита продуцентката.

Джой кимна и хвърли бърз поглед към страниците, които беше изучавал, докато чакаше. След това ги остави на масата и изрецитира сцената по памет, като другата роля се четеше от по-младата от кастинга. Той даде всичко от себе си и когато свърши, знаеше, че е успял да ги впечатли.

По-възрастната от кастинга свали очилата си и се втренчи право в него.

— Не участвахте ли в „Солидно“? — попита тя.

— Точно така — той беше доволен, че тя го помни.

— И това беше…

— Преди шест години — прекъсна я той — каза го първи, за да не изглежда, че има да крие нещо.

— Какво сте правили оттогава насам? — попита режисьорът, докато въртеше венчалната си халка така, сякаш искаше да я увие около пръста си.

— Майка ми се разболя — Джой включи честност на пълни обороти. — Трябваше да се прибера вкъщи и да се грижа за семейството си.

— Толкова съжалявам — възкликна продуцентката, играейки си с кичур от силно изрусената си коса. — Надявам се, че сега е по-добре.

— Не — Джой отговори с най-добрия глас на изгубено малко момче, който можа да докара. — Тя ъ-ъ… почина. Останах да се грижа за сестричката си, докато завърши училище.

— Толкова е мило от ваша страна, че сте постъпили така — възкликна по-младата от кастинга — гладните й очи го поглъщаха.

— Е… — скромно произнесе той. — Сега се върнах и смятам отново да продължа с кариерата си.

— Това е много малка роля — предупреди режисьорът.

— Не мога всеки път да очаквам главна — отбеляза Джой.

— Четохте хубаво — обади се продуцентката.

— Благодаря, че дойдохте — заключи режисьорът.

— Ще се свържем с агента ви — добави по-възрастната от кастинга.

Джой разбра, че е свободен, когато те се втренчиха в лицето му. Но това не означаваше, че няма да го вземат. Беше сигурен, че го харесаха.

Напусна офиса със самодоволно перчене. Отвън чакаха дузина млади актьори и се потяха, докато им дойде редът.

— Не се притеснявайте — информира ги той, докато си пукаше пръстите. — Забих ролята.

Бе доволен, че ги накара да се чувстват още по-несигурни.

След три дена получи ролята.

— Парите са добри — обясни му Маделин. — Тридневна работа, разхвърляна през двете седмици външни снимки в Хамптънс — ще ти плащат хотела и разумна сума на ден. Не ме излагай, Джой.

— Не бих го направил, Мади — каза той невинно.

Тази нощ я задоволи в леглото и я остави да спи с усмивка на лицето. Беше сипал халцион в декофеинизираното й капучино, за да я накара да захърка толкова силно, че да не разбере кога е напуснал апартамента.

Неспокойно обикаляше улиците; накрая влезе в стрийптийз бар и плати на някакво момиче с големи силиконови гърди да му танцува на четири очи. За него тя не беше нищо. Беше курва. Той я мразеше. Защо продължаваше да се наказва с бърз и евтин секс, който нищо не значеше?

Взе такси до апартамента на Маделин и легна в леглото до нея. Никога не беше имал връзка, която да струва и пукнат грош. В този живот или трябва да използваш, или те използват. Сексът е власт. Това е всичко.

Лежеше по гръб с широко отворени очи и не можеше да заспи.

Понякога писъците в главата му бяха толкова силни, че беше невъзможно да живее с тях.

Маделин извади кредитната си карта и плати за учител по актьорско майсторство на Джой. Макар и да я беше зарязал веднъж, тя беше благодарна, че се е върнал при нея, и сама си внушаваше, че никога повече няма да я напусне. Някакси успяваше да заглуши досадния глас на подсъзнанието си, който я уверяваше, че ще го направи.

Патси Буун, учителката му по актьорско майсторство, беше огромна безсрамна австралийска блондинка, която си падаше по изпъкнали гениталии и се обръщаше към него със „сладък“:

— Направи го така, сладък.

— Никога не се отпускай, сладък.

— Тонът е всичко, сладък.

Патси непрекъснато пиеше чай и прекарваше половината си време в банята, но му даде увереност. Не беше играл от шест години и се нуждаеше от уверението, че все още може да го прави.

Разбира се, очарова Патси веднага и тя скоро му предложи допълнителни часове — безплатно.

По времето, когато замина за снимките, се чувстваше достатъчно уверен, че може да го забележат и да се върне в бизнеса. Майната му. Нямаше време за губене.

Когато пристигна в Хамптънс, се обади Маделин.

— Как е хотелът? — попита тя.

— Малък, нищо особено.

— Мислех си дали да не намина за края на седмицата и да прекарам там няколко дена.

— Ще бъде страхотно, Мади.

Не. Нямаше да бъде. Не искаше актьорите и екипът да знаят, че чука дъртата кошница. И още по-зле — агент и дърта кошница едновременно. Всички биха си помислили, че тя му е осигурила ролята. А това не беше истина. Талантът му му беше осигурил ролята. Присъствието му.

Беше достатъчно умен да не я отблъсква. В последната минута щеше да измисли нещо, за да я задържи на сигурно място в Ню Йорк.

Смяташе да отиде направо в гардероба и да пробва костюмите си. Вместо това пообиколи наоколо, за да се ориентира в ситуацията. Паркира зад хотела, където бяха и огромните кинаджийски камиони, подредени като голям цирков керван. Гардероб, грим, камери, декори, осветление, фургоните на звездите и стълпотворение от камиони и коли, карани от хора от екипа, които седяха тук-там, разказваха си мръсни вицове и играеха на карти. Джой погледна имената върху фургоните на звездите. Кайл Карсън и Лара Айвъри. Някой ден може би и неговото име щеше да бъде изписано на фургон. Джой Лоренцо. След обиколката се върна в стаята си и удари глътка водка от минибара. Не че имаше проблеми с пиенето — просто искаше да бъде колкото се може по-спокоен и чаровен, когато отиде на снимките.

Истината беше, че искаше всички да го обикнат.