Холивудски интриги

ГЛАВА ПЕТА

„Френско лято“ беше почти завършено и Лара усещаше обичайната тъга, която й носеше поредният приближаващ към края си филм. Да се прави филм — особено някъде в чужбина — винаги приличаше на това, да станеш част от огромно семейство — семейството, което тя нямаше. Хубавото беше, че всички се грижеха за нея — от фризьорите и гримьорите до шофьорите и сценичните работници. Тя беше специален фаворит на филмовия екип, но дори и след като стана голяма звезда, не беше примадона и знаеше как почтено и с уважение да се отнася към всички. Повечето от мъжете в екипа обикновено се влюбваха в нея. И защо не? Тя беше изключително красива, с великолепно тяло и ако това не беше достатъчно, беше умна и приятелски настроена.

В наетата вила Ники беше организирала щедро празненство. Имаше огромни маси с храна в градината и много бира, вино и твърд алкохол. Тенис кортът беше трансформиран в дискотека с примигващи светлини в комплект с ужасен на вид дискожокер, който си падаше по соула от шейсетте години.

— Всичко изглежда прекрасно — възкликна Лара, когато се появи от стаята си, облечена в невероятна бяла рокля без ръкави и сандали без токчета — кожата й блестеше, дългата й до раменете коса беше току-що измита.

— Стига с тия глупости за прекрасното — отговори Ники с ръце на пристегнатия в черна кожа кръст. — Скъсах си задника, за да съм сигурна, че това ще е купонът на годината. Искам всички да разберат, че когато работят във филм на Ричард Бари, са им благодарни.

— Надявам се Ричард да е благодарен на тебе — отбеляза Лара.

— Най-добре да е — направи гримаса Ники.

— Прекалено добра си била с него — продължи Лара. — Сега той е много по-приятна личност.

— Искаш ли си го обратно? — пошегува се Ники.

Лара се разсмя.

— Не, благодаря ти.

— Хубаво — Ники направи още по-страшна гримаса. — Защото той изобщо не е на разположение.

Сякаш усетил, че е обект на разговора, се появи Ричард и се отправи към градината, облечен в бежови ленени панталони и обикновена копринена риза.

— Хм… — забеляза Лара. — Сега се облича по-добре.

— Разбира се — каза Ники. — Влача го в „Нейман“ два пъти годишно и го карам да изхарчи всичките си пари!

— Вие двете пак ли разговаряте за мене? — попита той — както обикновено се преструваше, че вниманието му е неприятно.

— Знаеш ли, Ричард — Лара леко докосна ръката му. — Ти си невероятен късметлия. Намерил си жена, която така добре се грижи за тебе.

— Хей… — възрази Ричард. — Тя ме намери!

— А… егото става все по-голямо и по-голямо — промърмори Лара.

— Но това не е всичко — Ники намигна похотливо, обви ръце около кръста на Ричард и го притисна към себе си.

— Сериозно обаче — обади се Лара. — Щастлива съм за вас двамата.

— Сега всичко, което трябва да направим, е да ти намерим подходящ мъж — Ники все се връщаше към темата.

— Продължавам да ти го повтарям — търпеливо каза Лара. — Добре съм си и сама.

— Глупости! — изсумтя Ники. — Всеки има нужда от някого.

— Сигурен съм, че Лара е напълно способна да си го намери и сама — дразнеше го, че Ники толкова настоява Лара да се обвърже с някого.

Лара си пожела тези двамата да я оставят на мира. Сама беше щастлива — през повечето време.

— Ще ми липсвате, хора — тъжно каза тя. — Без вас няма да е същото.

— Толкова надълбоко ще затънеш в „Мечтателят“, че дори няма да забелязваш, че ти липсваме — възрази Ники, споменавайки следващия филм на Лара, чиито основни снимки започваха в Хамптънс след седмица.

— Искам пак да работя с вас двамата — каза Лара. — Опитът беше забележителен.

— Кажи го на агента си — остро отсече Ники. — Според него си заета през следващите три години.

— Глупости!

— Ричард — Ники сбута съпруга си с лакът, лицето й се освети от въодушевление, — да кажа ли на Лара за книгата, върху която имам опция?

— Каква книга? — полюбопитства Лара. — И защо я споменаваш сега, когато практически се махам оттук?

— Нарича се „Отмъщение“ — очите на Ники проблясваха от ентусиазъм. — Истинска история за една учителка, която е изнасилена от банда и почти умира, но после оздравява и раздава свои собствени наказания.

— Звучи интригуващо.

— Аз съм продуцентът — гордо обяви Ники. — Първият ми опит.

— Страхотно!

— Ричард обеща да помогне — което означава, че ще хвърля по едно стоманено око на всичко, което правя. Ще наема талантлив млад режисьор. За нещастие бюджетът е депресиращо малък. Но главната роля е фантастична за една актриса.

— И аз не я получавам — каза Лара. — Защо не се обади?

Ники хвърли опасен поглед към Ричард.

— Той каза, че не бива да ти досаждам.

— Което е точно това, което правиш в момента — прекъсна я Ричард с поглед, в който се четеше: „Какво трябва да направя с тебе?“ — Казах ти, Ники, това не е типът филм, от който Лара би се заинтересувала.

— Имаш ли вече сценарий? — попита Лара.

— Нищо, от което да съм доволна.

— Бих искала да го прочета.

— Просто така? — попита Ники с надежда.

— Любопитна съм да видя в какво се въвличаш.

— Тя няма и представа — сухо се обади Ричард. — Опитай се да я спреш — аз не мога.

— Не е ли това целият живот? — меко каза Лара. — Да помагаш на другите да осъществят мечтите си?

— Точно така! — съгласи се Ники и стисна ръката на Ричард. — А когато стана голям и дебел свръхбогат продуцент с неконтролируемо желание за секс, студио за снимки на живо и многократно надхвърлян бюджет, първият човек, когото ще наема, ще бъде Ричард Бари — който по това време ще бъде дърт, излязъл от форма пияница, живеещ в Санта Барбара само със спомените си и двойка стари, свикнали с камерите кучета.

— Благодаря, скъпа — Ричард беше смазан. — Със сигурност знаеш как да накараш човек да се чувства сигурен в себе си.

— Само се шегувам.

— Като че ли не знам.

— Не се стягай.

— Кой се стяга?

— Вие двамата — обади се Лара, като клатеше глава и се смееше, — държите се като пътуваща постановка по Вирджиния Улф.

— Да вървим да си вземем по едно питие — предложи Ричард. — Може и да сме първите.

Много по-късно същата вечер Хари Солитър сграбчи Лара на дансинга. Той се потеше под червеното си поло, ръцете му бяха влажни, когато несръчно ги положи върху раменете й. Съпругата му, приятна англичанка, която беше пристигнала навреме, за да прекара последния уикенд с мъжа си, седеше в един ъгъл и разговаряше с първия асистент-режисьор. Лара изпита съжаление към бедното момиче. След неуспешния опит на Хари да легне с нея той беше имал поредица момичета за по една нощ, като се започне от нейната дубльорка, монтажистката и две статистки. По време на външни снимки нямаше такова нещо като тайно чукане — всеки знаеше кога точно се е случило.

— Искам да ти благодаря, че не каза нищо за онази нощ — каза той и хвърли плах поглед към жена си, като трескаво се надяваше първият асистент-режисьор да не каже нещо, което не трябва.

— Защо не се опиташ да бъдеш джентълмен и да спреш да плюеш жена си? — предложи Лара. — Как би се чувствал ти, ако тя я караше по същия начин?

— Тя не би се осмелила — навъси се Хари.

— Не бъди толкова сигурен — остро натърти Лара. — Помисли си как ще се чувстваш.

— Съпругата ми не е от този тип жени — каза той, а над горната му устна изби пот.

— Защо си толкова сигурен?

— При мъжете е различно — обясни той, сякаш тя би разбрала. — Всеки го знае.

— Не — Лара беше непоколебима, — ето къде грешиш.

Хари нямаше намерение да спори. Държеше възхитителната Лара Айвъри в ръцете си и това беше последният му шанс да успее. Притисна я толкова плътно към себе си, че тя можа да усети ерекцията му, притисната към бедрото й. Преди да успее да се отдръпне, той успя да й прошепне:

— Бих дал лявата си топка да правя любов с тебе. Знаеш го, нали?

— О, за Бога, порасни, Хари — каза тя, отблъсна го и напусна дансинга.

Купони. Понякога бяха ужасни.

На следващата сутрин Лара тръгна рано за летището. Ники и Ричард дойдоха да я изпратят до вратата на вилата — и двамата облечени в хавлиени халати за баня, със зачервени очи и тежък махмурлук.

— Не мога да повярвам, че свърши — каза Ники и протегна ръце високо над главата си.

— Знам какво имаш предвид — съгласи се Лара. — Чувствам се по същия начин.

— Гледай да се грижиш за себе си, скъпа — каза Ричард, докато й стискаше ръката. — Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Знаеш, че винаги съм на твое разположение. Денем или нощем.

— Мразя сбогуванията — промълви Лара, набързо прегърна и двамата и скочи в колата; багажът й беше вече натоварен. Не погледна назад, докато колата излизаше от автомобилната алея.

Вярната й асистентка, Каси, я посрещна на летището в Ница. Каси беше пълна жена в средата на трийсетте си години, която бегло приличаше на Елизабет Тейлър от годините й с Лари Фортенски. Работеше за Лара от шест години и се стараеше всичко да върви гладко. Днес беше загрижена да качи Лара на самолета за Париж, където тя щеше да направи връзка за Ню Йорк.

— Изморена съм — прозина се Лара.

— Не изглеждаш така.

Един мъж от самолета си изпотроши краката да им помогне да се качат на борда. Друг представител на авиолиниите ги посрещна в Париж и ги ескортира до полета им с „Ер Франс“ за Ню Йорк. Лара седна на мястото си до прозореца в първа класа. Каси й подаде сценария на „Мечтателят“ и голяма пластмасова бутилка с минерална вода „Евиан“.

— Благодаря — каза тя и отпи неподхождаща на дама голяма глътка. — Ако заспя, не ме буди.

— Дори и за храна?

— Не, Каси, особено пък за храна!

Някакъв бизнесмен през пътеката протягаше врат, за да я види по-добре. Накрая не можа да издържи повече и дойде при тях.

— Лара Айвъри — обърна се към нея; гласът му беше изпълнен със смесица от страхопочитание и възхищение.

— Аз съм — весело се отзова тя — знаеше точно какво ще каже той след това.

Беше права.

— Вие сте далеч по-красива от плът и кръв — констатира той.

Лара се усмихна, и излъчването й го изуми — беше все още сутрин, тя носеше обикновени дрехи и почти нямаше никакъв грим.

— Благодаря ви — промърмори.

Каси притича, за да се намеси, като разположи забележителния си задник между Лара и възхищаващия се поклонник.

Той схвана намека и се върна на мястото си.

— Цивилни! — измърмори Каси.

Лара се зачуди какво ли би било да излиза с „цивилен“. Единствените мъже, с които контактуваше, бяха свързани с киното — актьори, продуценти, режисьори, снимачен екип. Беше срещнала Лий, докато работеше над филм — Ричард беше уредил първата им среща. Лий беше болезнено срамежлив — притесняваше се да бъде център на внимание като неин приятел. Бяха прекарали по-голямата част от годината заедно в дома й в Лос Анджелис. Два месеца преди края тя знаеше, че той наближава. Във връзката им не беше останала страст, а Лий не беше щастлив да живее в сянката й. Плюс това нея я преследваше фен маниак, което влудяваше Лий. Накрая се бяха съгласили да се разделят като приятели и оттогава тя не беше чувала за него.

— Стюардът се чудеше дали би могъл да получи автограф от тебе — обади се Каси.

— Дадено — отговори тя. — Кажи му да дойде насам.

След няколко минути стюардът — обратен младеж с невъзможно дълги мигли и нежни очи — коленичи до седалката й.

— Извинете ме, че ви притеснявам, госпожице Айвъри — каза той благоговейно. — Само че моят приятел би ме обесил и разчленил на части, ако си позволя да се върна вкъщи без подписа ви. Ужасно невъзможно ли е да ви помоля да се подпишете в бележника му?

— Разбира се, че не — отвърна тя с лека усмивка. — Имате ли писалка?

— Точно тук — и той затърси в джоба си.

— Как е името на приятеля ви? — попита тя, докато вземаше от него бележника в синя кожена подвързия.

— Напишете: „На Сам, мъжа на моите мечти.“

Тя благосклонно постъпи, както я помолиха. Някои звезди изобщо не даваха автографи, други биха накарали феновете им да плащат за тях. Лара се чувстваше привилегирована за това, че изобщо я молят. Да си кинозвезда беше голяма отговорност — хората се възхищаваха от нея. Спомни си как веднъж видя Деми Мур в шоуто на Дейвид Летерман да се съблича по почти несъществуващи бикини. По това време Деми беше най-високо платената актриса в света и изглеждаше тъпо да стане на крака и да изгърми имиджа си пред милиони зрители — да се превърне просто в поредната мацка с тяло. Разбира се, тя се бе възмездила с брилянтно изпълнение в „Джи Ай Джейн“, но беше ли това достатъчно?

Лара спа през по-голямата част от пътуването и се събуди половин час преди пристигането им в Ню Йорк. Беше се надявала да прекара няколко дена в дома си в Лос Анджелис, но нямаше време. Три френетични дни на проби на костюми и интервюта в Ню Йорк и после трябваше да поеме към къщата, която студиото й бе наело в Хамптънс. Каси беше летяла натам преди няколко седмици, за да провери мястото.

— Абсолютно в твой стил е — увери я Каси. — Съвсем „Мария Стюарт“ — удобно, с хубава градина и достъп до плажа. О, да, и това ще ти хареса — изключително е уединено.

Каси я познаваше добре — когато не работеше, тя обичаше усамотението. Купоните и нощният живот не бяха за нея.

Лимузина я закара право в хотел „Сейнт Реджис“, където й бяха резервирали Ориенталския апартамент — реверанс на студиите „Орфиъс“, които отговаряха за нея през следващите седем седмици, докато снимаше „Мечтателят“ — лека комедия за двама разведени, които се срещат, влюбват се, разлюбват се и накрая се събират за добро. Историята беше съвременна — добре дошла промяна след филма на Ричард, където ден след ден я обличаха в измъчващите я и неудобни тоалети от миналото. Тя обичаше да прави филми — мразеше да носи костюми.

Другата звезда в „Мечтателят“ беше Кайл Карсън — печеливш актьор, който наскоро се беше разделил с жената, за която беше женен от седемнайсет години. Лара бе срещала Кайл за кратко на няколко свързани с киноиндустрията събитията и той й се беше сторил привлекателен и чаровен — надяваше се скорошната раздяла да не го е променила.

Режисьорът беше Майлс Кийфър — стар приятел, който бе режисирал първия й филм.

Персоналът на хотела я поздрави с усмивки за „добре дошла“, припомняйки си последното й посещение. Беше добра към всички — в природата й не беше заложено да е иначе.

Лично мениджърът я придружи нагоре по стълбите до разкошния апартамент, за да е сигурен, че има всичко, което пожелае.

Често разсъждаваше над това, колко е странен животът й. Лимузини и къщи под наем, първокласно пътуване, всеки — готов да се подчини и на най-малкия й каприз. Беше неразбираемо как кинозвездите се научаваха да вярват в собствената си публичност и важност. Те бяха толкова защитени и глезени, че реалността сякаш преставаше да съществува.

Беше мислила за проекта на Ники и искаше да прочете книгата. Извика Каси, която беше в спалнята, заета с разопаковането на багажа й.

— Направи ми една услуга, Кас — каза тя, докато влизаше в стаята. — Обади се в „Барнс и Нобъл“ и ги накарай да ти изпратят копие от „Отмъщение“.

— Вече е сторено — и Каси се отправи към телефона.

Книгата пристигна след час. След като хапна лека вечеря от рум-сервиза, тя седна да чете.

Чете и през нощта и накрая заспа с книгата в ръце. Събуди се рано и в девет часа сутринта нюйоркско време се обади на агента си в Лос Анджелис.

— Куин — каза тя. — Вярно ли е, че съм заета през следващите три години?

— Заета си толкова, колкото искаш да бъдеш, Лара — отговори Куин, докато се опитваше да се събуди. — Мога да уредя да работиш постоянно три, четири, пет години — изборът е твой.

— Ами ако ми се прииска да направя филм с малък бюджет?

Това наистина го събуди.

— Защо изобщо би обмисляла подобна възможност? — попита той разтревожен.

— Бих ли могла да го направя? — настояваше тя.

— Възможно е. — Пауза. — Има ли нещо, което трябва да знам?

— Не точно сега.

— Добре — успокои се той. — Мога ли да се върна да си доспя?

— Определено можеш.

Остави слушалката замислено. Куин беше отличен агент, но като повечето агенти главният му интерес беше правенето на пари.

Представи си лицето му, ако му кажеше, че иска да играе във филма на Ники.

Ако сценарият се окажеше силен като книгата, филмът щеше да стане страхотен.