Холивудски интриги

ГЛАВА ВТОРА

Джой Лоренцо се втурна в офиса на Маделин Франсис на „Мадисън авеню“, сякаш имаше всички права да се намира там, макар че нито имаше уговорена среща, нито я беше виждал от шест години.

След него се влачеше объркана секретарка. Беше кръглолика и с широки бедра, пристегнати в твърде къса поличка.

— Какво, по дяволите, става…? — започна Маделин. След това черните й очи, скрити зад предписаните й очила с тъмни стъкла, разпознаха Джой и тя бързо отпрати секретарката си. — Всичко е наред, Стела — каза с лека въздишка. — Аз ще уредя това.

— Но, госпожице Франсис — обади се Стела, ядосана и оскърбена, — той ми каза да… — за момент се поколеба; две яркочервени петна оцветиха пълните й бузи, — да си го…

— Благодаря, Стела — Маделин я освободи. — Извинена си.

Все още вторачена в Джой, Стела излезе на заден ход от добре уредения офис, докато той се хвърли в кожен стол срещу дългото антично бюро на Маделин и преметна дългите си, обути в джинси крака през облегалката на скъпия стол.

— Върнах се — обяви той с нахално изражение.

— И аз така виждам — Маделин беше седнала неудобно и се чудеше каква ли злина е извършила, че Джой Лоренцо да се появи отново в добре организирания й живот.

Преди шест години бяха живели заедно — четирийсет и осемгодишната агентка и двайсет и четиригодишният актьор. Необичайна комбинация, но осем месеца беше работила. След това една нощ Маделин се беше върнала у дома си, за да открие, че Джой го няма заедно със седемте хиляди долара в брой, които тя държеше в сейфа си.

Сега беше петдесет и четиригодишна, той — на трийсет и копелето се беше върнало.

— Какво искаш? — попита тя с глас като стегнат възел от прикриван гняв.

— Бясна си, нали? — каза безгрижно Джой, сякаш просто си поръчваше цигари и бира. — Наистина бясна.

— Да, Джой, бясна съм — отговори тя, като свали очилата си със седефени рамки и се взря горчиво в него. — Ти не би ли бил?

— Предполагам, че трябва да си се чудила какво ми се е случило — промърмори той.

— Да, чудех се — какво се е случило с тебе и с парите ми.

— О, да, парите ти — каза той, бръкна в джоба на коженото си яке и измъкна пачка стодоларови банкноти, здраво стегнати с ластик. — Тук са три бона. Ще ти върна останалите до няколко седмици.

Тя не можеше да повярва, че й връща парите. Не всичките, но три хиляди долара беше начало. Продължи да се взира в него. Шестте години не го бяха докоснали — беше по-красив от всякога. Косата му, гъста и черна, стигаше до ръба на яката — твърде дълга, но нямаше значение. Тялото му беше приятно мускулесто, с плосък корем. Беше се превърнал в мъж със знаещи черни очи, пълни чувствени устни и усмивка, която би разтопила и по-силна жена от нея. Спомняше си тази усмивка. Спомняше си и члена му, въпреки че се опитваше да не го прави. Супер. Както и всичко останало в него.

Жалко, че беше крадлив кучи син.

— Какво искаш? — повтори тя — стараеше се гласът й да остане твърд; знаеше, че времето не е било толкова благосклонно към нея, колкото към него. Червеникавата й коса беше изпъстрена със сиво. Бръчките й бяха много. А и беше качила седем отблъскващи килограма.

— Ето за какво става въпрос — каза Джой, фиксирайки я с напрегнат поглед — виждаше право през нея. — Преди да замина, ти ми осигури две филмови роли.

— Точно така — студено потвърди тя. — Кариерата ти беше точно на път да започне. Ти избяга и от това.

— Нещо се провали — нещо, което не зависеше от мен — каза той неспокойно.

Тя не му достави удоволствието да го моли за обяснение.

— Не ми пука, Джой — и размести купчина документи върху огромното си бюро. — Ако ми върнеш остатъка от парите, ще спрем дотук — тя млъкна за момент — спомни си първия път, когато той беше влязъл в офиса й — наперен хлапак от Средния запад, твърде голям позьор. Беше видяла потенциала му и реши да му помогне. Осем месеца лудост и страхотен секс.

— Не отидох в полицията — бавно каза тя, — въпреки че точно това трябваше да направя.

Той кимна — честно лице, леко брадясал — това го караше да изглежда още по-добре.

— Знаеш ли, Мади — обади се той, — не бих ти задигнал парите, ако не беше спешно.

Тя мълчеше. Сега пък какво искаше от нея. Очевидно не бяха пари.

Той наруши тишината, като тропна с юмруци по бюрото й. Дълги артистични пръсти, пръсти на пианист. Забеляза, че е ходил на маникюр — това я изненада — смяташе, че Джой винаги е фаворизирал образа на мачото.

— Трябва да се върна в бизнеса — каза той. — И ти си човекът, който може да ми помогне.

Тя невярващо вдигна вежди.

— Ето какво бих искал — продължи той. — Още един филм. Не телевизионен. Не съм за телевизията. Майната им на тия глупости. Трябва да се върна на големия екран.

Е, никой никога не беше казвал, че той няма талант. Но сигурно не очакваше от нея да възроди кариера, от която той беше избягал?

— Джой — тя подбираше внимателно думите си и наблюдаваше лицето му, докато говореше. — Ти провали кариерата си просто така. Имаше шанса си и избяга от него.

— Майната му! — извика той, удари с юмруци по масата, тъмните му очи се бяха замъглили. — Не разбираш ли? Ако си го направила за мен веднъж, можеш да го направиш пак.

Момент на чисто удовлетворение.

— Имам репутация, която поддържам — каза Маделин. — И нямам намерение да я провалям, като те препоръчвам където и да било.

— Глупости — измънка той.

— Ти не си благонадежден — продължи тя доволна, че го връща на земята. — И още по-зле — ти си крадец. Не, Джой — тя поклати глава. — Страхувам се, че не мога да те препоръчам на никого, така че ми направи една голяма услуга и се разкарай.

Тя изчака гневът му да се увеличи, спомняйки си проявяващата се понякога негова склонност към насилие. Но този път не се плашеше, той не би се осмелил да й посегне в кабинета й.

Вместо да се разгневи повече, той пое по друг път. Изгубеното малко момче. Толкова красиво и самотно. Тя никога не е била в състояние да устои на тази поза и той го знаеше. Джой би могъл да превключи на тази вълна като никой друг.

— Добре, разбирам — той прокара ръка през гъстата си коса. — Аз съм като вчерашна новина. Никой не би ме наел. Предполагам, че със същия успех бих могъл да се върна и към карането на такси — той се изправи и тръгна към вратата, където спря с ръка на дръжката. — Мога ли да те поканя на вечеря? За да се опитам да ти обясня какво стана. Дължа ти го — напрегнатите му очи я следяха от другия край на стаята. — Мога ли, Мади?

Тя добре знаеше, че ако приеме, би изглеждала като патетична стара глупачка…

Нямаше значение, защото нямаше начин, по който да устои.

Джой знаеше точно какво прави, всеки ход беше обмислен предварително. Вечеря в малък италиански ресторант; бутилка марково червено вино, три четвърти от която изпи Маделин, която не разбираше, че той не пие наравно с нея. Интимен разговор — най-вече за това, колко много му е липсвала и колко страхотно изглежда тя.

Лъжи, лъжи, но какво й пукаше? По времето, когато взеха такси към апартамента й на Шейсет и шеста улица, тя се чувстваше секси, женствена и много похотлива. Джой я беше омаял с някаква история за болна леля в Монтана и семеен бизнес, който единствено той е трябвало да спасява. Тя не му повярва, но какво от това? Джой й обръщаше повече внимание, отколкото беше получила през всичките шест години, и отчаяно й се искаше той да прави любов с нея.

Джой не я разочарова. Правеше любов дори по-добре отпреди. Продължителна любовна игра; мързелив орален секс; и после — дълго твърдо проникване, докато тя изкрещя в пороя на екстаза.

Не се усещаше над петдесетте и със седем килограма наднормено тегло. Джой я накара да се чувства красива, желана жена.

Той остана цялата нощ, на сутринта отново правиха любов, твърдото му тяло притискаше плътта й по най-невероятно възбуждащ начин. Тя знаеше, че отново са я прецакали. Една страстна нощ изтри шестте години на гняв.

— Защо не ми се обади? Поне да знам къде си — жално попита тя, докато пръстите й се движеха нагоре-надолу по мускулестия му гръб.

— Сега съм тук — отговори той. — Не е ли достатъчно, че се върнах? — и устните му се притиснаха към нейните, отслабиха колебливата й съпротива, докато тя окончателно се предаде.

След два дена той отново се нанесе при нея. Няколко дни след това тя го помоли да намине към офиса й.

— Изпращам те на проби за малка роля, която може да е точно за тебе — му каза тя. — Ако я получиш, това ще бъде начало в правилната посока.

— Ти си най-добрата, Мади — усмихна се Джой с неустоимата си усмивка.

Тя знаеше, че той вероятно я използва, но някак си — още веднъж — това нямаше значение.