Холивудски интриги

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Първи пристигнаха Лара и Джой. На Ники й стигна само един поглед към доволното й изражение и вече нямаше нужда да задава въпроси — несъмнено спяха заедно. Може ли нещо да я убеди в противното? А и Джой Лоренцо беше един от най-хубавите мъже изобщо.

Прегърна Лара, приятелски поздрави Джой и ги поведе към гостната, където Ричард се справяше с третата си подред водка с мартини, колкото и да беше неприятен на Ники този факт.

Когато видя Лара, той се изправи на крака и прекалено любвеобилно я прегърна.

— Липсваше ми, скъпа моя — нежно каза той. — Ужасно ми липсваше.

— И ти на мене — тя се освободи от ръцете му. После продължи, като за миг се поколеба как да представи Джой: — Запознай се с моя… моя приятел Джой Лоренцо.

Джой пристъпи към него, за да огледа по-добре бившия съпруг на Лара, и го поздрави.

— Господин Бари, за мене е истинско удоволствие да се запозная с вас, сър.

Това „сър“ увисна във въздуха като някаква мръсна дума. Ники потисна нервния си смях, а притеснението на Ричард беше очевидно.

— Да не бъдем толкова официални — каза тя и малко припряно дръпна Джой към бара с напитки. — Аз съм просто Ники, а той — Ричард. Кажи какво ще пиеш.

— Предпочитам бира — Джой съобрази, че освен най-добрата приятелка на Лара тя е и продуцент на „Отмъщение“ и затова е важно да й направи добро впечатление.

— Една бира — поръча Ники на Хуан. — Лара, ти какво искаш?

— Шампанско — веднага отговори Лара и не можа да прикрие мечтателната усмивка, цъфнала на лицето й.

— Мик ще пристигне всеки момент — обясни Ники. — С него ще дойде и Айдън Шон, така че и с двамата ще се запознаете след малко. — Забеляза, че Джой търси ръката на Лара. Явно между тях имаше истинска любов. Никога по-рано не беше виждала Лара в такова хипнотично състояние.

— Значи си актьор — започна делово Ричард, след като се приближи към групичката им на бара. — Къде си се снимал?

Лара се разсмя от все сърце.

— Ричард, не забравяй, че Джой не е дошъл тук с графика си под мишница.

— Не бъди толкова сигурна — Ричард беше малко рязък.

— Що за реплики си разменяте? — възкликна Джой и отправи дълъг, предизвикателен поглед към по-възрастния мъж. Не беше от хората, които обичат да ги настъпват.

За късмет Мик влезе точно в този момент. Удържал на думата си, бе си сложил вратовръзка с образа на Мерилин Монро. Към това бе прибавил и смокинг в стил шейсетте години, размъкнати панталони, поизносена риза и задължителната усмивка на разсеян глупак.

Зад него се влачеше Айдън Шон с вид на евтин кино-герой, маскиран с пелерина каки и непроницаеми черни очила.

— Добре дошли в дома ни — мило ги посрещна Ники. — Радвам се да ви видя.

— Хващам се на бас, че наистина се радваш! — промърмори под носа си Айдън.

Тя предпочете да се престори, че не го е чула, и започна с взаимното представяне на гостите.

Джой изпитателно гледаше Мик и Айдън. Двама велики прахосници и безделници, които се наслаждават на времето си. По дяволите! Защо не му се беше паднало на него да режисира филми или да бъде звезда в тях? Вероятно има талант повече и от двамата, взети заедно. Лара, неговата Лара, ще се работи с тях. Това е просто глупаво. Наведе се към нея и й прошепна язвително:

— Това ли е момчето чудо? Какъв рапон!

— Не бъди груб — отвърна му шепнешком и тя. — Не съди за него по външността му.

„А защо не, по дяволите?“ — искаше му се да отговори. Но все пак си замълча. Освен това от младежките си години знаеше, че е по-умно първо да научиш какви козове държи другият и чак след това да ги обсъждаш.

— Лара — каза Мик, след като наведнъж изгълта ледената си „Маргарита“ като лимонада, — исках да ти кажа… Направо ме разтопи, дето ще играеш във филма ми.

Ники си отбеляза това „филма ми“, което никак не й хареса. Откога филмът е станал „негов“?

— Ники е подбрала отличен сценарий — Лара го ослепи с усмивката си. — След като го прочетох, не можах да устоя на изкушението да работя над него.

— Имам един куп нови идеи — гласът на Мик преливаше от ентусиазъм. — Страхотни идеи, грандиозни идеи…

— Много се радвам — каза тя, — винаги се радвам на всички нови предложения, стига да си струват труда.

Краткият красноречив завършек на изречението постави господин Голямата раздувка на мястото му. Джой й се възхити. Тя наистина можеше да се оправя с фанфарони. Никога не се беше съмнявал в нея.

В това време Айдън Шон не произнесе нито дума. След като си поръча „Джак Даниелс“ с много лед, потъна в шезлонга и изглеждаше недосегаемо далече от шума наоколо.

Ники понечи да тръгне към него, за да изпълни задълженията си на любезна домакиня. Но се спря. Помисли си: „Защо да го правя? Все пак той е гост без предварителна покана. Нека сам да се грижи за себе си.“

Съмър насрочи влизането си за пет минути преди вечеря. Появи се с бавни провлечени стъпки, с боси крака, облечена с къси джинсови панталонки и впито късо горнище. Дългата й русо-бяла коса, току-що изсушена, обграждаше очарователното й личице.

— Здравейте всички — видът й беше самата невинност. — О, мамо, така ухае, че човек не може да се откаже от вечерята!

— Дяволска работа! — възкликна Мик, а гласът му дереше.

— Запознайте се с дъщеря ми — Ники се надяваше Мик да не си пада по тийнейджърки. — Да ви представя дъщеря ми, Съмър.

— Дъщеря ти? — хлъцна Мик, докато ръцете му неконтролируемо трепереха.

— Да — отговори любезно Ники и същевременно забеляза, че Хуан е цял в слух. При появата на Съмър той изпадна в транс. За щастие тя още не го беше видяла. С повече късмет нещата щяха да останат дотук.

Съмър отмина Мик, съзря Лара и се затича към нея.

— Лара, миличка! — извика тя.

— Колко си пораснала! — прегърна я Лара. — Много си хубава. Запознай се с Джой Лоренцо.

— Приятно ми е — Съмър го разглеждаше с интерес.

— Здравей — и той също й хвърли един поглед. Ники можеше да се справи с това момиченце само ако го заключи и глътне ключа — поне докато не навърши осемнайсет.

Съмър се отправи към Айдън Шон. Той я погледна невиждащо.

Решена на всяка цена да привлече вниманието му, тя се представи като негов най-голям фен:

— Гледала съм всичките ви филми поне по десетина пъти! Така или иначе вие сте най-гениалният актьор на света.

Айдън не реагира. Изглеждаше изцяло погълнат от чашата си с „Джак Даниелс“.

— Не ме ли помните? — Съмър снижи гласа си, за да не може да чуе никой друг.

Той едва поклати глава.

— Неее…

— „Вайпър клуб“.

— Съжалявам, момиченце, не си спомням — и той се прозина в лицето й.

Тя го изгледа продължително. Ще си плати за това „момиченце“.

От терасата Джой не изпусна нито една подробност от онова, което ставаше.

— На колко години е нимфетката? — прошепна на Лара.

— Едва на петнайсет. Направо да не повярваш!

— Със сигурност ще бъде основното занимание на Мик тази вечер. Виж го само — ще я изпие с очи.

— Не бъди толкова циничен. Не забравяй, че тя е още дете.

— Дете, което отдавна е пораснало.

— И защо мислиш така?

— Сама ще видиш.

Мик успя да привлече вниманието на Съмър едва когато се настаняваха в трапезарията.

— Мога ли да знам защо не ми каза коя е майка ти? — попита той с изкривена уста.

— Да си ме питал за това? — дръзко натърти тя.

— И как стана така, че дори не ми намекна?

— О, бях сигурна, че ще издивееш, като разбереш, че мамчето ми е Ники Бари.

Той беше поразен. Тази малка Лолита го объркваше.

И преди да може да й отговори, тя го заряза, а той се озова на масата между Лара Айвъри и Айдън.

Разговорът на масата беше изцяло доминиран от Мик, който явно бе решил, че единственият начин да заинтересува Съмър е да огласи възгледите си по най-различни въпроси: от политиката до престъпността.

— Както сме тръгнали, ще трябва да възстановим смъртното наказание и публичното обесване за назидание — докато говореше, с показалеца на лявата си ръка разсеяно поглаждаше бюста на Мерилин. И в същото време настойчиво гледаше към Съмър, която упорито не го забелязваше. — Готов съм да си плащам, за да гледам как ги бесят и как се люлеят краката им.

— Това най-малкото е непристойно — Ричард леко смръщи чело. — Също като да ни накараш всички да тръгнем по бели гащи с копие в ръка.

— Законът на джунглата: убиваш ги, преди те да те убият — Мик улови погледа на Съмър, която начаса се извърна.

Джой се забавляваше с тази сцена. Някой трябва да каже на това момиченце, че режисьорите са къде-къде по-важни от актьорите. Стига цяла вечер е хвърляло погледи към Айдън Шон. Сложи ръка на коляното на Лара под масата и бавно я плъзна по крака й.

— Ти въобще даваш ли си сметка колко много хора са екзекутирани заради съдебна грешка? — питаше разгорещено Ричард. Даже потропваше с юмрук по масата.

— Е, има двама-трима — отговори Мик. — И знаеш ли защо? Защото милозливите либерали се страхуват. Сигурно искат всички останали да завършат живота си със „смъртно наказание“.

— Смъртното наказание не е решение на всички въпроси — рязко заяви Ричард. В този момент му се искаше всички да се махнат от къщата му.

— Глупости! — и Мик се обърна към Лара: — Ти какво мислиш по въпроса?

— Зависи за какво престъпление става дума — тя не искаше да се остави да стане жертва в спора им.

Айдън се изправи. Цяла вечер не се беше разделял с тъмните си очила и не беше казал почти нищо.

— Къде е тоалетната? — попита той.

— В предния хол — отговори Ники.

— Аз ще те заведа — Съмър скочи на крака, за да го съпроводи.

Отиде с него до тоалетната за гости и се опита да влезе заедно с него.

— На какво си играеш, по дяволите? — попита той и й препречи пътя.

Тя го погледна с широко отворени невинни очи.

— На нищо. Нямах представа, че играеш във филма на майка ми.

— И предполагам, не знаеш и това, че Мик й е режисьорът — продължи той, сякаш въобще не й повярва.

Ах, значи я помнеше.

— Не знаех, честна дума — и отново се опита да се вмъкне в банята заедно с него. Знаеше, че ако го обвие с дългата си руса коса и го поеме със сладките си млади устни, може да изпрати мъжа в рая. Мик беше очарователен, но в действителност желаеше Айдън.

— Изчезвай оттук, девойче — каза й той и хлопна вратата под носа й.

Тя се върна на масата с неуверени крачки. Айдън Шон още не е чул последната й дума, тя ще му го върне.

Лара и Джой си тръгнаха малко преди единайсет.

— Що за вечер! — възкликна тя в колата на път за вкъщи. — Как да кажа… Мик има ужасен характер. А пък Айдън Шон…

— Бившият ти съпруг много се грижи за тебе — отбеляза Джой.

— Не бих казал — побърза да отговори тя.

— И как така ти е позволил да го напуснеш?

— Казах ти, измъчваше ме с вечните си изневери — въздъхна тя. — И в един момент осъзнах, че така повече не може да продължава.

— Сигурен съм, че сега той горчиво съжалява.

— Много е щастлив с Ники.

— Не бъди толкова сигурна.

— Те наистина са щастливи — настояваше тя.

— Хайде, скъпа — дразнеше я Джой. — Не мислиш, че не мечтае за тебе в леглото, нали? За невероятната ти кожа? За нежните ти ръце? Или за дългите ти крака, сключени около врата му… — държеше волана на колата с една ръка, а с другата обхвана лявата й гърда. — Свали си сутиена — нареди й той.

— Какво? — тя беше останала без дъх.

— Чу ме. Смъкни го надолу под блузата си.

— Джой — смехът й беше нервен. — Не може ли да си по-търпелив и да почакаш, докато се приберем у дома?

— Не — той беше непреклонен. — Цяла вечер изтърпях да не те докосвам. Сега го направи.

Гърлото й се сви от предчувствие. Този мъж беше твърде упорит. А на нея това й харесваше.

Посегна под блузата си, разкопча сутиена и го свали.

Внезапно ръката му се провря под блузата й и замачка зърното й между пръстите си.

Тя изстена и усети прилива на възбудата. За момент си помисли, че той й въздейства невероятно силно.

— Разкопчай ципа на панталоните ми — нареди, докато внимателно продължаваше да следи пътя пред себе си. — Извади го.

— Джой — тя се опитваше да се бори, — ние сме на магистралата. Ще ни видят…

— Кой ще ни види? Намираме се в движеща се кола. Направи го!

— Джой… — въпреки протестите си усещаше, че му се подчинява. Сякаш той я беше омагьосал и тя нямаше сили да го спре. В действителност нямаше желание да му откаже. Измъкна го от панталоните му и го погали леко; не спираше да мисли колко желае вече да са си вкъщи, така че той да може наистина да я люби.

— Смучи го! — нареди й той и твърдо притисна ръка към тила й.

О, Боже! Трябваше само да й поиска…

Тя наведе глава и го докосна с устни, обгърна го. Когато той стигна до върха, преминаваха по магистралата Пасифик коуст със скорост от сто и десет километра в час. Изпразването му беше толкова мощно, че тя самата усети оргазма.

— Ти си моя, скъпа — очите му бяха втренчени в пътя. — Не го забравяй никога. Моя си, цялата си моя. Нали така, мила? Нали?

Тя кимна, още в унеса на изживяното и се отпусна на седалката. Сега знаеше, че и тя няма търпение да си легнат в леглото у дома.

Веднага след като Айдън Шон и Мик Стивън си тръгнаха от глупавата вечеря на майка й, Съмър извика такси. Айдън наистина не беше много любезен с нея, но все пак вече разбра що за човек е тя.

Върхът! Как само изглеждаше лицето на Мик, когато тя влезе в стаята и Ники обяви, че това е дъщеря й. Внезапна паника. Тя даже се изсмя вътрешно. Онази вечер, когато се срещнаха във „Вайпър клуб“, Мик сигурно си е помислил, че се е запознал с поредната нимфетка, негов фен… дежурната вятърничава тийнейджърка, която да му духа. Какъв шок за него тази вечер!

Беше твърде възбудена, за да мисли за него. Харесваше Айдън Шон, а когато Съмър иска да постигне нещо, тя не се отказва.

Преди вечеря успя да се обади в офиса на филмовата продукция и поиска адреса на Айдън от името на майка си. Добре го измисли. Веднага след тръгването им уведоми Ники, че трябва да излиза, и само след миг се настани в таксито и ги последва.

Айдън живееше в мизерно малко апартаментче на една от ужасните мръсни улици в северен Холивуд. Тя плати таксито и натисна звънеца.

Айдън се появи на вратата гол — само с тъмните очила на носа, прикриващи очите му, и чифт плъстени чехли на дългите си четвъртити ходила.

— О, Боже! — изръмжа той. — Значи си ме проследила до вкъщи.

— Не беше много любезен с мене — и го избута навътре в апартамента му. Телевизорът работеше, а на масата се мъдреше полупразна бутилка „Джак Даниелс“. Тя си припомни всички онези истории, които разказваха за него в таблоидите, и потръпна от любопитство и възторг.

— Ама ти наистина си падаш по упадъчните изпълнения — гледаше го с широко отворени от възбуда очи.

— Не ми казвай, че си такава глупачка и се връзваш на тия идиотщини — отвърна й той, докато намъкваше чифт панталони. — И къде си мисли мамчето, че си сега?

— Казах, че излизам. На парти. Ама на нея хич не й пука, тя е заета само с филма си и с Ричард.

— Тая дърта надувка — изръмжа Айдън и удари една глътка от бутилката.

— Ричард е готин — отговори Съмър. — От него мога да изкрънкам каквото си искам. Направо да не повярваш, че е режисьор. По-готин е от твоя приятел, Мик.

Айдън леко отмести очилата си и я погледна над тях.

— А бе, момиченце, я кажи какви са ти мераците — попита, докато отваряше поизносения диван. — И да знаеш — каквото и да искаш, от мене няма да го получиш.

— Сега ми е времето да се уча — гледаше го с истинско въодушевление.

— Подкарала си я през просото, да знаеш. Имаш късмет, че не съм някое гадно копеле.

Тя се изкиска невярващо.

— Не си ли?

— Някои хора досега сто пъти да са ти скъсали гъза, без въобще да им пука. Но, скъпа моя, аз съм човек с принципи.

— Ясно — тя кимна с разбиране и продължи: — Затова съм именно тук. Искам… ъ-ъ… да го направиш с мене.

— А, без мен, момиченце. Имам си достатъчно проблеми на главата.

— Ако не го направиш, ще кажа на татенцето, че си го свършил, и после полицията ще те арестува за блудство с непълнолетна.

Той втренчи поглед в нея за един дълъг, мълчалив момент.

— И сигурно ще го направиш, нали?

— Баща ми е голям психиатър в Чикаго — похвали се тя. — Наистина ще се впечатли. Освен това се познава добре с кмета.

Айдън невярващо клатеше глава.

— Веднага да се разкараш оттук, или мамчето ти ще научи за всичко това.

— О, тя въобще няма да ти се върже и набързо ще те шитне от филмчето си.

— Много ми пука — отговори той и я избута до външната врата. — Прибирай се вкъщи, момиченце, и никога не се връщай.

— Ще съжаляваш — беше шокирана, че той я разкарва.

— Значи ще съжалявам? Голяма работа.