Холивудски интриги

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

— Къде си завършил? — попита Мик, докато се поклащаше на стола зад бюрото си, а малките му очички зад дебелите стъкла на очилата го гледаха с предубеждение.

— Има ли значение? — попита Джой — опитваше се да бъде уклончив, докато измисли начин да се измъкне от този коварен въпрос. Беше наясно, че този пред него го ненавижда, че трябва да го ненавижда. Джой изглеждаше много добре в сравнение с такъв като Мик — обрасъл с коса, с четвъртито лице и размъкнати дрехи. И все пак Джой не се съмняваше, че между тях трябва да има някаква допирна точка. Винаги има допирни точки между хората.

— Лос Анджелис, Ню Йорк — къде? — настояваше Мик.

— Може да се каже, че съм учил около Ню Йорк — Джой искаше нещата да останат неизяснени. — Класове по актьорско майсторство, семинари — в този смисъл. След това получих предложение от „Солид“.

— Май че някъде съм те виждал — предубеждението на Мик сякаш се превръщаше в презрение. — Как така нищо не се е случило след това?

— Имах семейни проблеми и известно време трябваше да съм си вкъщи — промърмори Джой. — И веднага след като се върнах в Ню Йорк, ми дадоха роля в „Мечтателят“.

— Значи там си се запознал с Лара, така ли? — Мик въртеше глезените си. — Тя е направо невинно пиленце. Да се хване с първия срещнат красавец.

— Сигурно е такава — съгласи се Джой.

Мик го погледна косо.

— Адски е гот, когато те мислят за голям красавец, а после ти търсят работа.

В този момент на Джой му стана ясно, че е успял, че е усетил как да се спогоди с този кретен.

— Аз чукам тази жена. Защо да не участвам в нейния филм? — попита той равнодушно.

Мик можеше да разбере подобен разговор.

— Е, добре, имаш ролята — светна квадратното му лице. — Да знаеш, все ще успея да те набутам някъде. Тук например има някакъв дърт детектив с по-млад партньор. Досега смятах младият да бъде черен, но няма причина да не си ти — разтвори сценария на бюрото и шумно заразгръща листата. — Ще трябва да разкарам черния актьор, за което хубаво ще ме насолят от Асоциацията, ама да не би да ми пука? Страница петдесет и две… ще четем ли?

Джой взе сценария в ръка и попита:

— С кого ще чета?

— С мене — Мик стана от стола си и заобиколи бюрото. — Аз ще съм старият детектив. Както знаеш, това трябва да го прави някой друг актьор.

— Да?

— Нямаш много за казване, но ще бъдеш във филма и ще си бдиш над гаджето — той се подсмихна. — Ще си я къткаш, ще я държиш изкъсо. Какво да ги правиш? Тия супер гаджета все ни чупят някой ден.

— Приказвай си ги тия — бързо му отговори Джой, докато прелистваше и търсеше нужната страница.

Отговорът на Джой явно забавляваше Мик.

— Като започнем снимките, като поработим заедно, отново ще си поговорим, но по-подробно. Става ли?

— Мисля — Джой произнасяше всяка дума отчетливо, — когато снимаме филма, ще си говорим колкото си искаш.

Мик отново се ухили доволно и продължи:

— Дадено. А сега да ги четем шибаните копелета.

— Ричард? — попита Лара и намести слушалката под брадичката си. — Ники тръгна ли вече?

— Кажи какво има — обади се Ричард. — Не искаш ли да говориш с мене?

— Ти си вечно зает.

— Не и за тебе, скъпа моя.

— Благодаря ти — Лара си пожела да й даде да говори с Ники.

— Скоро ще видиш готовия филм — той наистина беше въодушевен. — Ти играеш великолепно.

Тя си припомни думите на Джой, че Ричард все още я желае. И беше убедена, че е така. Но не се чувстваше поласкана. Единствената причина Ричард да е запазил тръпката си към нея беше, че никога вече няма да я има.

— Нямам търпение да го видя.

— Ще уредя да го запишат на касета.

— Там ли е Ники?

— Мислех си — започна Ричард; явно нямаше намерение скоро да остави телефона, — да обядваме заедно — ти и аз.

— Добра идея, но знаеш ли, графикът ми е препълнен.

— Никой не го разбира по-добре от мене. Но го имай предвид. Помисли и за това, колко са хората, на които наистина можеш да разчиташ. Ти нямаш семейство.

Беше разказала на Ричард историята, която представяше на всеки друг: че семейството й е загинало при автомобилна катастрофа. Отрасла е при своя далечна роднина, която вече не е между живите. Беше по-безопасно с никого да не споделя истината.

— Наистина се тревожа за тебе, Лара — продължаваше Ричард в същия дух. — Този мъж, с когото дойде снощи — артистът — какво знаеш за него? Кой е той?

Тя нямаше настроение да отговаря бързо на такива въпроси.

— Не мога да разбера защо всеки държи да ми задава въпроса кой е този — безсилно каза тя. — Не мога да вземам номера на социалната осигуровка и адресната регистрация на всеки мъж, с когото излизам!

— Не си излизала с никого почти година. Преди това беше с Лий.

— Да не си водиш дневник? — тя беше подразнена и отегчена от настойчивите му въпроси.

— При Лий всичко беше ясно — продължаваше да нарежда Ричард, сякаш не беше чул убийствено-ироничната й забележка. — Той беше в бизнеса от години и всички наоколо го познаваха. Обаче никой нищичко не знае за този Джой. Откъде е? Какво е правил преди това?

— Ричард — тя подчертаваше думите, — аз пораснах отдавна. Нямам нужда от бавачка.

— Тези думи не ти подхождат, скъпа. Трябва да седнем и да поговорим за това, но само двамата, само ти и аз.

— Ами Ники?

— Тя няма да възрази — изкашля се той. — Това може да стане още утре. Ще обядваме. Само двамата. Какво ще кажеш за бистро „Гардънс“ във Вали? За мене е много важно, Лара, не ми отказвай.

— Е, добре — тя самата се изненада, че е съгласна, — но без да ме подлагаш на полицейски разпит. Сега съм много щастлива. Дори ми се струва, че никога не съм била толкова щастлива.

— Аз също ти мисля само доброто, мила моя.

— Сега мога ли да говоря с Ники? — попита тя подчертано търпеливо.

— Момент — той отиде да я потърси. След секунда Ники беше на телефона.

— Я кажи в колко тръгваш за работа — шеговито започна Лара.

— След малко. Защо?

— И първото четене е в десет часа?

— Готова си за него, нали?

— Да.

— Какво има?

— Нямам търпение да науча какъв е изходът от срещата на Джой с Мик. Звънни ми, когато отидеш в офиса.

— Виж какво — в пълното безразличие на Ники нямаше и следа от обичайната й сърдечност. — Ти ми постави ултиматум. Аз го предадох на Мик. Той ще ангажира Джой просто защото трябва да го направи.

— Така ли?

— Лара, знаеш, че си звездата на филма, пък и беше съвсем категорична.

— Не мислех да напускам, ако не го ангажират.

— Напротив, каза ми точно това — подчерта Ники. — Разбирам те много добре.

Ники беше ядосана — много лошо. Но не може непрекъснато да е мила и любезна с всички.

Помисли си за Джой и се усмихна. Джой Лоренцо. Отнасяше се с нея като с жена… не като с филмова звезда, а на нея това й харесваше. Джой. Мъжът, който я възбуждаше до полуда. Последните две нощи прекара в леглото й и двамата потънаха в страстна, невероятна, безкрайна любов. Тя никога не си беше и помисляла, че всеки път сексът може да е толкова фантастичен и различен. Джой й помогна да научи ново значение на понятието „страст“.

Никога не беше предполагала, че някога ще има толкова истинска връзка. А сега, когато я имаше, единственото, което всички правеха, беше да го критикуват. Какво я интересува образованието му и откъде е? Макар да я глождеше любопитството да научи каква е бившата му годеница, Филипа, за която той никога не говореше — дори когато тя се опита да го разпитва за нея.

Знаеше колко много са тайните му. Тя също имаше свои тайни и също не искаше да ги сподели.

Когато привърши с обличането, влезе в стаята му. Двата му куфара бяха сложени един върху друг на пода. За миг почувства вина, че нарушава интимността на личния му живот, но трябваше да си отговори на въпросите.

Отвори гардероба и погледна вътре. Нямаше много дрехи, нямаше и костюм. Дори беше мислила да му купи каквото си пожелае — кола, дрехи, за нея нямаше значение. Особено сега, когато искаше да бъдат заедно и по-нататък.

Никога не й бе идвало наум, че е с нея заради парите й. Без да изпада във фалшива скромност, тя знаеше, че може да има едва ли не всеки мъж и то не само защото е звезда. Не, славата не беше най-привлекателното у нея. Нейната красота можеше да накара един мъж да я желае страстно.

Понякога я наричаше „проклета красота“. Когато си спомняше младостта си… далечните мрачни дни… нощните кошмари, за които никой не бива да научава…

Лицето й се помрачи от тези мисли. Не! Няма да се остави на това точно днес!

В стаята нямаше нищо, свързано с личния му живот, с миналото му. Нито снимки, нито писма, нищо. За момент на лицето й изби червенина, тя се засрами от това, което прави, но все пак отвори горния куфар, прерови топката мръсни чорапи, тениски и бельо. Другият куфар беше заключен.

Потърси с поглед, но никъде не видя ключ. Мразеше се за любопитството си и бързо напусна стаята, но на излизане вън в коридора се натъкна на госпожа Креншоу.

— Наред ли е всичко, госпожице Лара? — попита госпожа Креншоу.

— Да, благодаря — отговори тя и се скри в спалнята си.

Беше помолила Джой да й се обади веднага след срещата с Мик. Още не беше звъннал. Надяваше се всичко да се нареди добре.

Облече се припряно и излезе от къщи, тръгна за студиото по-рано от необходимото. Когато влезе в главния офис, намери Джой и Мик седнали на една маса с двама-трима от екипа. Смееха се, пиеха кафе и си похапваха понички. По видя му разбра, че всичко е минало успешно.

— Здравей, скъпа — поздрави я той, стана и се усмихна.

— Здравей, Джой — отговори му тя малко хладно, защото не й се бе обадил.

Той я сграбчи в доста интимна прегръдка, целуна я по устата така, че на всички да им стане ясно: тя му принадлежи.

Мик също се приближи към нея, по четвъртитото му лице се разля лукава и малко ехидна усмивка.

— Здрасти, Лара — и несъзнателно попипа чатала си. — Дошла си по-рано.

— Да — усмивката й беше пресилена. — Джой, може ли да закусим долу?

— Да, скъпа — веднага се отзова той и намигна на останалите. — Ще се видим по-късно.

Защо тя не можеше да се отърве от усещането, че ги завари да говорят за нея?

— Предполагах, че ще ми звъннеш един телефон — каза му, когато останаха насаме в асансьора.

— Не можах да се откопча от Мик — обясни той. — След като ми даде ролята на детектив номер две, продължихме да разговаряме. Какво да направя?

— Значи те ангажира?

— Разбира се. И да знаеш, че ми даде роля, за да мога да се грижа за тебе.

— Няма нужда някой да се върти постоянно около мене — каза му тя. — Когато работя, съм съсредоточена в работата си.

— Не се и съмнявам, но все пак около тебе трябва да има някой, който да те пази.

— Каси е навсякъде с мене — отговори му тя, когато излизаха от асансьора. — И напълно ми стига.

— Не и не, скъпа моя — настояваше той. — За снимките на този филм ще имаш нужда именно от мене.

— Не знам, но във всеки случай съм доволна, че всичко е минало добре — тя му стисна ръката. — Трябва да се обадиш на агента си да ти подготви документите.

Той обаче не мислеше, че Маделин Франсис ще се зарадва особено на обаждането му.

— Не искам да се занимавам с този, който е в Ню Йорк — каза той.

— Тогава се разбери с моя агент. Ще помоля Каси да уреди среща.

— Защо не му се обадиш сама?

— Ако искаш, ще го направя.

Излязоха от голямата сграда и пресякоха улицата, за да отидат до кафенето отсреща. Зад тях една след друга профучаха няколко коли, докато шофьорите най-сетне забелязаха Лара. Но това не й направи никакво впечатление.

Когато седнаха, тя извади мобифона си и позвъни в офиса на Куин.

— Мога ли да ти предложа нов клиент? — започна много делово. — Моят добър приятел Джой Лоренцо. Ще трябва да се договориш за работата му в „Отмъщение“ — тя замълча и изчака да й отговорят от другата страна. — Да, Куин, зная, че за този филм няма пари. Моля те, направи каквото можеш — покри слушалката и се обърна към Джой: — Можеш ли да се видиш с него утре сутринта? — Джой кимна. — Добре, той ще дойде при тебе около десет часа. Благодаря ти, Куин.

Тя затвори телефона.

— Готово! — видът й показваше, че явно е доволна от себе си.

Джой се наведе към нея и я фиксира с очи.

— С какво съм заслужил да си толкова добра с мене? — запита той.

— Защото и ти си добър към мене — нежно отговори тя. — Взаимно е.

— И така и ще бъде.

— Досега поне успяваш да се справиш.

Сервитьорката пристигна с отворен за поръчка бележник. Лара си поръча омлет с едно яйце и билков чай, а Джой — кафе и датски сладкиш.

— Видя ли се с Ники тази сутрин? — попита Лара.

Той отрицателно поклати глава.

— Не. Защо?

— Мисля, че ми е сърдита. Попритиснах я, за да те вземат във филма. Но бях сигурна, че няма да ме подведеш.

— Същото вече го знае и Мик — каза той. — Имам много сладки реплики.

— Радвам се, че стана така — промълви тя.

Той протегна ръка през масата и улови нейната. Размениха си твърде интимни усмивки.

Това беше физическата нужда. Не можеха да заставят ръцете си да не се докосват.