Холивудски интриги

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Ричард си даде сметка, че е сгрешил, като спа с асистентката си. Когато сексът се намеси… всичко неизбежно се усложнява. Сега Кимбърли го преследваше и заплашваше, настояваше отново да са заедно. Той съжаляваше, че я заведе у дома си и я изчука. Още по-неприятно беше, че Съмър ги засече. От нейна страна нямаше никаква реакция, но момичето беше твърде умно и разбра. Той дори си помисли, че трябва да говори с нея и да я помоли да не казва на Ники за идването на Кимбърли, но това щеше да изглежда само като признаване на вината. Можеше просто да чака и да се надява, че тя ще запази всичко в тайна.

Една сутрин се видяха на закуска.

— Ричард — започна тя с невинно изражение, — ще поговориш ли с мама за мене?

— За какво става дума? — той беше нащрек.

— Ами… как да ти кажа. Аз… ами аз… искам да остана в Лос Анджелис. Не искам да се връщам в Чикаго.

— Защо не й го кажеш сама?

— Тя дори няма да ме изслуша… Винаги се караме — и му се усмихна очарователно. — Но ако ти й го кажеш…

— Е, добре — макар и с известна неохота, той се съгласи.

— Много ти благодаря, Ричард — възкликна тя и приятелски го прегърна. — Ти си най-добрият!

Ала той ясно си даваше сметка, че тя го държи в ръцете си.

Актьорите влизаха и излизаха от офиса на Мик Стивън на пръсти. Той се оказа твърде нервен тип. Ако още при първите реплики не беше решил да вземе актьора, скачаше на крака насред изречението, размахваше ръце и пищеше:

— Ще те слушаме после.

Много от кандидатите излизаха от кабинета му като попарени.

Ники направо изпадна в шок. Никога не беше виждала режисьор, който да работи по този начин… Поне със сигурност Ричард не постъпваше така. Сякаш Мик следваше някаква мистична мантра, която гласеше „правиш го и то начаса“. И въобще не му пукаше дали ще нарани нечии чувства.

Специално за да я види, Ричард дойде на едно от прослушванията, но само след двайсет минути излезе, клатейки глава в знак на искрено възмущение.

— Как можеш да приемаш такова отношение към хората, каквото е неговото? — недоумяваше той. — Тоя е направо откачен. Нищо чудно на паркинга след подобни сцени да го причака някой от тези актьори и да му опре в главата зареден пистолет четирийсет и пети калибър!

Ники чувстваше, че трябва да застане на страната на Мик. Все пак тя правеше този филм и беше задължително да подкрепя режисьора си, иначе щеше да изглежда, все едно го предава.

— Той така работи — задоволи се тя да осведоми Ричард. — Както знаеш, всеки си има собствен метод на работа.

Всъщност тя се безпокоеше по какъв начин ще реагира на Мик Лара. Той определено не обичаше да отстъпва, а ако се сблъскат с Лара, тя можеше да го отреже твърдо и въобще да откаже да работи с него. Макар Лара вече устно да потвърди участието си във филма, договорът все още не беше подписан. Нейният агент го протакаше. Ники го търсеше всеки ден по телефона, но той винаги си намираше някакво извинение. Беше съвсем ясно, че не иска най-високоплатената му клиентка да се снима в продукция с малък бюджет — особено след като тази клиентка бе решила да го направи, без предварително да се консултира с него.

Ники не се съмняваше, че веднага след пристигането на Лара в Лос Анджелис проблемът с Куин ще се реши. И това беше причината още да не е получила подписан договор с нея.

О, Боже! Не искаше и да си мисли какъв кошмар ще бъде, ако Лара се оттегли от филма.

Реши да поговори за това с Мик и да смекчи сблъсъка между тях.

— Виж какво — обърна се към него веднъж. — Не казвам, че Лара е някаква надута звезда или нещо подобно, но трябва непременно да се отнасяш към нея с уважение.

— Уважение-муважение… Какви ги приказваш? — захили се Мик, а между зъбите му димеше вечният фас.

— Като начало тя мрази да й смърди на цигари — Ники беше рязка. — И въобще няма да бъде във възторг от пушенето ти по време на снимките.

— Нямам такъв навик, когато работя — той примижа иронично. — Така решаваме всичките тъпи проблеми.

— Освен това и езикът ти. Можеш ли да го позамажеш малко заради нея?

— Ти да не би да нямаш мръсно подсъзнание? — той извъртя обвинението срещу Ники, защото му писна да я слуша. — Ще се отнасям с нея така, както с всеки друг актьор.

— Чудесно — изръмжа Ники. — И дано всичко да мине добре.

Ричард нямаше търпение да я осведоми, че е наела слаб режисьор.

— Тоя пропаднал разлигавен тип… — започна той високомерно. — Направих си труда да го проверя.

— Значи си видял какво е направил досега и си наясно, че е много способен.

— Бих казал, че аз съм много способен — отвърна й Ричард съвсем нескромно. — Аз нямам навик да се щурам навсякъде, да крещя на хората си и да се държа като луд.

— Нека да му дам възможност — каза тя. — Всеки момент мога да го освободя.

— Много великодушно — той беше убийствено ироничен. — Даваш ли си сметка какво означава да уволниш режисьора, след като снимките са започнали? „Отмъщение“ е филм с малък бюджет — твоя работа е да дадеш възможност той да се снима. Ако държиш да чуеш моето мнение… допусна огромна грешка, като убеди Лара да участва.

— Не съм я убеждавала аз — тя зае отбранителна позиция.

— Мисля, сама ще го разбереш, когато тя се срещне с прекрасния ти малък режисьор-гений — те няма да могат да мелят заедно.

Ричард обличаше в думи най-лошите й страхове.

— Ще видиш, че всичко ще се нареди — твърдо отговори тя.

— Надявам се да е така — намръщи се той. — За твое добро.

Мик я убеди да ангажира Айдън Шон за ролята на злодея. Айдън беше неуравновесен и опасен актьор — не изглеждаше съвсем конвенционално, но ужасният му стил можеше да е подходящ за амплоато на главния изнасилвач. Проблемът беше, че той толкова често зависеше от наркотиците, че на него не можеше да се разчита. Кокаинът беше удоволствието му, хероинът — болката му… но сега говореха, че се е излекувал. Единствено качествата му на изключителен актьор опрощаваха слабостите му.

— Можеш ли да му влияеш? — попита тя Мик, преди да се съгласи да го ангажира.

— Кой, аз ли? — невинно попита Мик. — Че аз мога да контролирам и цяла армия мравки, тръгнали на парад по сладкото ти дупенце, кукличке.

— Бюджетът ни е ограничен — това я тревожеше, а не сексистката му забележка. — Не можем да си позволим да изгубим и една секунда.

— Повтаряш ми го всеки ден — Мик се прозина широко.

— Всеки ден ти го набивам в главата с надеждата да го проумееш.

— Падам си по тебе, знаеш ли — Мик сякаш току-що се беше сетил за това. — Ти си много сладка мацка — при това и много секси. И как си се забъркала с този бизнес?

— За мене не бери грижа — сериозно отговори тя. — Единственото, за което трябва да мислиш, е как да завършиш „Отмъщение“ навреме и в рамките на бюджета.

На следващата сутрин Съмър се събуди по-рано — в момента, когато Ники се готвеше да излезе.

— Какво ново с филма, мамо? — попита тя. Изглеждаше очарователна и сладка в омачканата си памучна пижама.

Ники се бе вслушала в съвета на Ричард и приемаше по-търпеливо поведението на дъщеря си. Всъщност не трябваше да бъде толкова строга. Съмър живееше в Чикаго и скоро отново щеше да се върне у дома. И все пак… съжаляваше, че не бяха успели да се сближат, докато бяха заедно.

— Всичко е чудесно — отговори изненадана. Съмър за първи път проявяваше някакъв интерес към работата и плановете й.

— Човек може да се побърка от толкова работа — каза Съмър. — Ако иска да направи страхотен филм.

— Така е — Ники беше доволна, че в края на краищата дъщеря й й обръща внимание и е загрижена за нея.

— Ами… Ричард ми каза, че смяташ да ангажираш Айдън Шон — добави Съмър и зашляпа подире й към входната врата.

— Да, така е — Ники ровеше из чантичката си за ключовете от колата. — Не ти ли харесва?

— Изглежда умопомрачително — възкликна Съмър с ококорени очи. — Готова съм на всичко, за да се срещна с него.

Значи това е събудило този неочакван интерес към работата й. „Хм…“ — помисли си Ники и си спомни собствените си юношески увлечения по кинозвездите. Обичаше Робърт Редфорд. После неспасяемо хлътна по Ал Пачино. А когато убиха Джон Ленън, беше съсипана от скръб.

— Снимките още не са започнали — каза тя. — Но когато снимаме, може би ще дойдеш на снимачната площадка.

— Ще бъде страхотно!

— Сега трябва да тръгвам — и Ники пак погледна в чантичката си, за да е сигурна, че си е взела филофакса. — Какво смяташ да правиш днес?

— Както обикновено — неопределено отговори Съмър.

— И какво правиш обикновено?

— Обикалям магазините, ходя на плаж. Запознах се с едно момиче, Тина — мотаем се.

— На мене ми изглежда забавно.

— Ами така е! — Съмър й се усмихна широко. — Благодаря ти, мамо.

— За какво?

— О, не знам. Защото ми харесва, че съм тук.

Ники я остави с хубаво чувство. Когато Съмър поиска, може да бъде възхитителна.

Тази вечер Ники и Ричард вечеряха в малко италианско ресторантче в Малибу. Ричард не се беше отказал от назидателното си настроение — непрекъснато я наставляваше каква трябва да е и каква не бива да е една филмова продукция.

— Обратното на това, което си мислиш, аз наистина знам какво правя — Ники се бе отегчила от вечното му натякване.

— Взела си си побъркан режисьор, дрогиран актьор за главната мъжка роля и Лара за негова партньорка — не спираше да се заяжда той. — Предварително си провалила филма.

— Ричард, благодаря ти за съветите — гласът й звучеше уморено. — Сигурно трябва да приема думите ти за окуражителни.

По-късно си легнаха в леглото и всеки се сви в своята половина. От телевизора Дейвид Летерман си бъбреше нещо със Сандра Бълок — но нито един от двамата не гледаше.

„Този филм още повече разклати брака ни — мислеше си Ники. — Той застана между нас. Отдалечи ни един от друг.“

Най-тъжното беше, че тя не можеше да го предотврати. Просто трябваше да направи филма — нямаше друг избор.

Докато Ричард и Ники се отпускаха в леглото си, Съмър кръстосваше клубовете по Стрип. Ваканцията й беше истинско приключение. А Ричард толкова хитро успя да премълчи пред майка й за кръшкането си — и да й даде пълна свобода, каквато впрочем заслужаваше. В Чикаго нещата оставаха толкова объркани и сложни — баща й, всичко останало. Само да можеше да се премести в Лос Анджелис за постоянно…

Във „Вайпър рум“, клуба на Джони Деп на булевард „Сънсет“, заедно с Тина, Джед и неколцина приятели се настаниха в едно ъгълче. Някои вече бяха надрусани или пияни.

— Виж ти! Виж ти! — възкликна тя. — Вижте кой влиза!

— Кой? — попита Тина и през рамо погледна към входа.

— Айдън Шон и Мик Стивън — избъбри Съмър, а очите й шареха по фигурите на отегчения актьор и непохватния режисьор, които си пробиваха път към бара в компанията на надрусана рижа мадама в прилепнала права черна рокля и яркочервени боти.

— На две крачки са от нас! — въодушеви се тя. — Отивам при тях.

— Как така ще ходиш при тях? — намръщи се Джед. — Даже не ги познаваш.

— Голяма работа — отговори самонадеяно Съмър. — Айдън ще играе във филма на майка ми — Мик го режисира — значи горе-долу се познавам с тях — сините й очи проблеснаха. — Хайде, Тина, ела.

— А, не — възрази Тина с чувство на превъзходство. — Не съм свикнала да тичам подир мъжете — обикновено те ме търсят.

Джед напълно одобри думите й. Не беше никак доволен, че Съмър се занася по други мъже.

— Е, добре, аз отивам — Съмър скочи на крака и се запромъква между хората в салона, преди някой да може да я задържи.

Спря се пред Айдън Шон.

— Здрасти — поздрави го и впери поглед право в него. Той сякаш не я забеляза.

— Изчезвай, русокоске — промърмори надрусаната рижава мацка.

— О, здрасти, хубавице — отзова се Мик и повдигна очила, за да види по-добре това невинно девичо видение с плътни устни и огромни сини очи.

— Едно питие?

В джоба си имаше фалшива идентификационна карта на пълнолетна, която й даде Джед. Защо да отказва?

— Мартини — поръча, уверена, че е много гъзарско.

— Мартинито идва — обяви Мик и облиза пресъхналите си устни.

— О… благодаря — изобщо не отклоняваше настойчивия си поглед от Айдън, а той въобще не й обръщаше внимание. Беше пълен непукист, но тя го смяташе за „убиец“. Искаше да говори с него, не с този режисьор с разплуто лице.

След още три мартинита се чувстваше на върха на щастието. Джед се приближи и каза, че се прибират.

— Аз ще я изпратя — заяви Мик.

— Не става, мой човек — отговори Джед.

— Всичко е наред — обади се тя, въпреки че залата вече беше започнала да се върти около нея. — Мик ще се погрижи за мене.

Джед се оттегли с явно неудоволствие.

— Утре ще имам махмурлук — изкиска се тя. — Тежък-тежък махмурлук.

— Имам вълшебно лекарство за махмурлук — Мик й намигна съучастнически.

— И какво е то? — попита тя самоуверено.

— Ела да идем до лимузината ми и ще ти го покажа — предложи той.

Трябваше ли да отиде с него? Или не трябваше?

Защо не? Ако тръгнеше с Мик, може би Айдън най-накрая ще забележи присъствието й.

— Става — тя потисна сънливостта си.

— Значи тръгваме — като ехо повтори Мик и направо изкудкудяка. И двамата излязоха.

По времето, когато бях на двайсет и една години, ми се носеше славата на твърде щедро и дащно момче. А наоколо ми в Холивуд имаше куп богати дами, които постоянно си държаха някой за редовни секс-услуги.

Имах собствен апартамент, чисто нова корвета и цяла камара твърди уговорки. Макар добре да си живеех живота, не бях получил нищо от това, за което истински мечтаех, а един ден исках да стана кинозвезда.

Наистина водех двойствен живот. Един от гардеробите ми беше наблъскан със скъпи дрехи — купувани най-вече от твърде благодарните ми клиентки. Другият едва побираше дънките и тениските ми.

В едното си амплоа бях расов жребец за застаряващи дами. А в другото — просто момче, което търпеливо посещава курса по актьорско майсторство, смесило се в тълпата с онези, които сипват бензин в скъпите коли и работят по паркингите.

Дори си имах официално гадже — Марги — сладко девойче, което си нямаше и представа какво леке съм през останалото време. Тя даже беше убедена, че произхождам от заможно семейство.

Марги ми харесваше заради невинността си. Повечето момичета от Холивуд, които свалях, бяха истински курви, домъкнали се тук след конкурс за красавици или някаква подобна дивотия, след което не им се махаше от града, прекарваха си времето в редакцията на „Плейбой“ и се чукаха с всеки мазен хвалипръцко от бизнеса, когото срещнеха в града, докато мозъкът им се размекне окончателно.

Марги беше съвсем различна. Живееше във Вали със семейството си. Като дете до петнайсетата си година играла в различни филми и сериали, когато изведнъж кариерата й внезапно приключила.

Сега беше на деветнайсет години и отчаяно се опитваше отново да влезе в бизнеса.

С Марги беше гот. За първи път се чувствах гот с момиче, което не ми плащаше за това.

Една от най-специалните ми клиентки беше Ели фон Щойбен — тя ми снасяше много. Ели беше жена на Максуел фон Щойбен, един от най-големите продуценти. С Ели се срещахме два пъти седмично в луксозен апартамент на булевард „Уилшър“. Въобще си нямах представа чия беше тази къща, само подозирах, че не е на Ели, защото не виждах вътре никакви лични вещи.

Веднъж небрежно я попитах дали апартаментът е неин.

— Не — отговори ми тя, но се въздържа от повече информация по въпроса.

Сигурно едно време Ели е изглеждала страхотно и даже сега, на петдесетгодишна възраст, мъжете се обръщаха след нея. Каза ми, че от години не спи с мъжа си.

— Не мога да разбера за какво съм му — сподели ми веднъж, докато галеше гърба ми с дълъг квадратен маникюр. — Той се чувства по-добре, като си кани гаджета. Защо тогава и аз да не се погрижа за собственото си удоволствие?

Абсолютно си права, скъпа. Особено като се има предвид, че всеки път за това ми плащаш по пет стотарки.

Ели беше много делова. Искаше всеки път да е сигурна, че парите предварително са оставени на масичката до леглото: пет нови-новенички банкноти от по сто долара. И въобще не си падаше по приказките. Искаше само секс — и това напълно й стигаше.

Справях се добре. Сигурно го правех по-добре, отколкото всеки друг, с когото е била преди.

Скоро започна да ме препоръчва на свои приятелки и така за нула време завъртях клиентела. Всички холивудски мадами, които нямаха кой — всички вече бяха мои. На първо място съпругата на голям режисьор. После бившата жена на суперзвезда. Най-похотливата дърта агентка в града.

Един ден попитах Ели дали може да ми помогне за кариерата ми.

— Направила съм вече каквото мога — хладно ми отговори тя. — Осигурих ти толкова много клиентки, че даже не можеш да се справиш с всичките.

— Нямах предвид такава кариера — веднага й възразих аз.

Идеално поддържаната й ръка ме хвана за топките и тя каза:

— Не ми говори, че искаш да ставаш актьор, скъпи. Това актьорите са големи тъпаци и никой за нищо не ги бръсне. Ти си цар в леглото. Защо не си останеш такъв?

Побеснях, че толкова лековато се отнася към амбициите ми. Предишната вечер в курса направихме с Марги сцена. Направо ги сразихме. Всички станаха и ни аплодираха.

Преподавателят ни, доста старичък тип с дълга коса и жълта кожа, ме дръпна настрана.

— Вече ти е време да си намериш агент — каза ми той. — Вече си готов.

За първи път някой ме поощряваше. Някой ми казваше, че съм достатъчно добър, за да стана професионалист! Старецът ми казваше, че мога да се справя. И, по дяволите, наистина можех!

И тогава реших. Ще зарежа богатите мадами и ще се пробвам в киното. Исках като начало да понатрупам малко пари. Вече си бях открил банкова сметка, а имах и личен трезор, където държах няколко хиляди в брой. Сега трябваше да се концентрирам върху увеличаването им.

Смятах още около шест месеца да продължа да обслужвам дамите и после да зарежа този бизнес. Може би дори да се оженя за Марги, да купя малка къщурка във Вали, да си гледам децата — въобще да си живея като нормален човек.

Най-напред питах за агент Ели. Тя направо ми заяви да си гледам работата, сиреч да я чукам. Въобще не беше любезна с мене.

И една вечер, докато си гледах работата, така да се каже, Максуел фон Щойбен ни сгащи.

— Милостиви Боже! — изпищя той, като видя сцената — Ели с крака, обвити около врата ми, а аз — със задник във въздуха. — Милостиви Боже! За каква мръсница съм се оженил!

— Няма що! За голяма мръсница си се оженил — затапи го тя и веднага се измъкна изпод мене. — А ти си най-големият мръсник и путколизец в този град и си тръгнал да ми четеш морал!

Докато се надвикваха, аз отчаяно търсех дрехите си, като при това не забравих да си прибера парите, които ме чакаха на обичайното място.

За момент Максуел фон Щойбен забрави Ели и изля гнева си върху мене.

— Ти пък кой си? — пищеше той със зачервено до пръсване лице. — Кой, по дяволите, си ти?

Да бе, още малко и щях да му кажа.

— Най-добре си вдигай мръсния задник от този град. И никога вече да не си ми се мярнал пред очите.

Набързо си грабнах дрехите и изчезнах.

Ели ми се обаждаше обикновено в понеделник, за да уточним срещите си през седмицата. Следващия понеделник телефонът не звънна. Не ме потърси и нито една от приятелките й.

Това беше горчивата истина. Бяха спипали Ели, а мене ме бяха отписали.

Майната им!

Това ми се стори знамение свише — и се захванах с работата си.

Най-напред разпродадох скъпите си костюми, изнесох се от скъпия апартамент и си наех малка скромна квартира. Спестяванията ми стигнаха на първо време да си потърся агент и да прекарвам повече време с Марги. А тя, колкото и сладка да беше, започна бързо да ми писва.

Успях да си намеря агент, който ме харесваше толкова, колкото се харесвах и аз самият. Естествено, това можеше да бъде само жена. Наложи ми се да я изчукам, разбира се. Но след това ме изпрати на няколко прослушвания и направих удара. Всъщност се вредих за две-три малки роли в телевизионно шоу. Бях много добър. Като потръгна, един ден ме изпратиха на прослушване за голям екшън.

В деня на интервюто се настаних в един офис в Холивуд заедно с още седмина младежи. Чакахме да ни дойде редът, седяхме и се потяхме.

Извикаха ме. Нахлух в залата, твърдо решен да ги шашна.

Срещу мене бяха насядали онези, които обикновено присъстват на такива кастинги, един известен режисьор и — вече се сещате — самият Максуел фон Щойбен.

Що за късмет е това?

Погледите ни се срещнаха. Само за секунда, но той веднага ме позна. Скочи на крака и размаха ръце, ослепял от гняв.

— Изкарайте го тоя оттук! — пищеше той. — Вън, мамка ти! Тук си вече отписан. Отписан! Чу ли ме добре, тъпанар такъв?

Чу го целият град.

Още веднъж кариерата ми на кинозвезда беше поставена на карта.