Холивудски интриги

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА

Лара и Ники се настаниха в китайския ресторант срещу офиса на продукцията. Беше приятно да опитат тези вкусотии от див ориз, сладко-кисели скариди, яйчени ролца и риба тон.

— Никога не съм те виждала толкова щастлива. Ти направо цъфтиш — и Ники се зае със следващото ролце. — Не ми казвай, че си хлътнала безнадеждно. Ако не прибереш тази умопомрачителна усмивка от лицето си, ще трябва аз да те сваля на земята.

— Не мислиш ли, че той е страхотен? — замечтано попита Лара. — Един Господ знае с колко готини пичове съм се занимавала. Но той не изглежда само готин. Той наистина е невероятен.

— Глупавичката ми — промърмори Ники.

— Трябва да ме разбереш — зелените очи на Лара блестяха. — Джой е нещо съвсем различно. Нежен е и силен, умен и не е настойчив… и е тооолкова секси.

— О — мъдро кимна Ники. — Сега всичко ми е ясно. Той е просто секси.

— Не — възрази веднага Лара. — Ники, не преиначавай думите ми. Не е само сексът.

— Да бе, да — не вярваше Ники. — Набързо те е свалил със сексапила си. Как се оправя с другите неща, с работата си?

Без да чува въпроса на приятелката си, Лара продължаваше да бленува:

— Сякаш си принадлежим един на друг. Сякаш цял живот сме били самотни, страдали сме… и сега най-после сме намерили загубената си половина.

Ники взе парче риба тон от чинията си и го лапна.

— Кажи ми има ли някакви пари.

Лара се намръщи.

— Какво общо имат парите с всичко това?

— Само не бъде толкова наивна. И недей да забравяш, че си богата жена.

— Но той не иска нищо от мене.

— Е, още не е започнал. Засега още не му трябва.

Лара отпи глътка черен чай и се опита да остане равнодушна.

— Защо ми говориш така? — попита най-после. — Ти си тази, дето постоянно ме молеше да си легна с някого.

Ники прокара ръка през късата си черна коса.

— Наистина се правя на противен адвокат. Страхотното чукане е едно… но ако ще се влюбваш в него, опитай се да научиш нещо повече. Можеш да започнеш с името му.

— Мисля, че за това зная достатъчно.

— И какво например знаеш?

— Знам, че сега, в този момент, той е идеалният мъж за мене.

— О, предавам се — Ники вдигна високо и двете си ръце. — Е, точно това става след продължителен сух режим.

— Моля?

— Отдавна не си беше лягала с никого. Събери си главата, преди да е станало нещо.

— Не можеш ли поне малко да се зарадваш за мене?

— Радвам се, то се знае. Просто се тревожа какъв е този мъж, откъде изникна така изневиделица. Представи си, че е зарязал годеницата си и е дошъл при тебе.

— Не се е преместил сам у дома. Аз настоях за това.

— Добре, добре… След като си убедена, че знаеш какво правиш…

Продължиха обяда си без нито дума повече, всяка заета с мислите си. Понякога Лара мразеше навика на Ники да казва точно това, което си мисли. Пък и не е нейна работа какво прави, нито с кого го прави.

— Исках да те помоля за една услуга — прекъсна Лара мълчанието.

— Е, какво мога да направя за тебе?

— Искам да вземеш Джой във филма.

Ники изръмжа и остави храната.

— Сега вече сигурно се шегуваш.

— Говорихме за това отдавна.

— Да, преди две седмици. Всички роли вече са раздадени.

— Ти си продуцентът — рязко каза Лара. — Намери му нещо. Повярвай ми, той е великолепен актьор.

— Сигурна съм в това. Но истината е, че го предлагаш, когато вече е късно.

— Защо?

— Мик е много педантичен при избора на актьорите. Вече е определил кой какво ще играе.

— Знаеш, че правя този филм заради тебе, само заради тебе — Лара говореше със строго премерена интонация, за да е сигурна, че Ники ще разбере какво иска.

Ники беше шокирана. Лара, която познаваше и обичаше, никога не би казала това.

— И? — тя застана нащрек.

— И затова също искам да получа нещо в замяна — Лара правеше пауза след всяка дума.

— Искаш нещо, което не мога да направя — Ники кипеше от гняв, че се намира в такава зависима позиция.

— Знам, че можеш — възрази Лара. — Бъде реалистка.

— Добре, ще говоря с Мик — съгласи се Ники с негодувание.

— Ще ти бъда много задължена.

До края на обяда почти не размениха и дума.

Съмър се събуди късно в собственото си легло. Прозя се и се протегна, докато обмисляше всичко случило се предишната нощ. Най-напред официалната вечеря. Пълна досада. После среднощното посещение у Айдън Шон. Което се оказа ужасно голямо разочарование. Само защото майка й е Ники Бари, той не искаше да се занимава с нея. Направо я изхвърли… наистина неприятно.

Но… Айдън Шон е кинозвезда и това сигурно има някакво значение… особено в Чикаго, където всички ще се шашнат… включително и новата жена на баща й, която се има за много отворена. Е, не че е чак толкова отворена — защото Рейчъл не е почти чукала филмова звезда.

А какво ще стане, ако вземе да каже на Рейчъл истината за мъжа, за когото се е омъжила?

Мъжът чудовище.

„Татенцето ми.“

Очите на Съмър изведнъж се наляха със сълзи, когато отново се върна към това. Никога няма да може да сподели с когото и да било.

Беше я срам.

„Забрави го — крещеше в главата й вътрешният й глас. — ЗАБРАВИ ГО!“

Не беше толкова лесно.

Когато отново се върнаха в офиса на продукцията, при тях се отби Мик, за да поздрави Лара. Гледаше я през огромните лупи на очилата си.

— Чакам утрешния ден — каза, докато търкаше върховете на дългите си кокалести пръсти. — Четенето на сценария се очертава като истинско събитие.

— И аз също го очаквам — Лара се чудеше как се работи с този човек.

По-късно, след като Лара излезе, за да се срещне с хората от гардероба, Ники сгащи Мик в кабинета му. Той уговаряше някаква жена по телефона да му прости минал гаф.

— Стига, стига, захарче — бърбореше той. — Ще вечеряме, после секс, ще се посмеем. Знаеш как да ми го върнеш.

Но явно жената не знаеше. Ники дочуваше сериозния делови глас от другата страна на телефона и затварянето на слушалката.

Мик си даде вид, че разговорът продължава, измърмори „дочуване“, след това затвори и се обърна към Ники:

— Сега пък какво има? — и той се тръшна в креслото си.

Тя направи няколко крачки напред-назад пред бюрото му, докато намери подходящия тон да подхване този толкова деликатен разговор.

— Всъщност, Мик, става дума за работа — тя се страхуваше от реакцията му.

— Да… — измърмори той, докато оглеждаше краката й.

— Ако трябва да сме честни, имаме голям късмет, че звезда като Лара се съгласи да участва във филма.

— Да не би да ми казваш, че след като ме е видяла, е решила да се откаже от ролята? — попита Мик с раздразнение. — Това ли е?

— О, не, тя те намира за очарователен — отговори Ники. В действителност с Лара през цялото време обсъждаха Джой, него го споменаха мимоходом.

— Да върви по дяволите — Мик се усмихна с чувство на превъзходство. — Тази година вече получих достатъчно големи награди — сега вече гласът му се превърна в ръмжене. — И тя работи с мене именно затова, ясно ли ти е?

Ники кимна утвърдително.

— Тя иска от нас да дадем роля на приятеля й.

— Тая е луда! — той даже се поизправи в креслото си.

— Казах й, че всички роли вече са разпределени.

— Говориш за онзи плужек, който беше онази вечер с нея, така ли?

— Е, той не е плужек — гласът на Ники беше особено търпелив. — Просто в момента той й е гадже и тя иска да играе с нея във филма.

— И тя коя роля очаква да му дадем? На някой от изнасилвачите ли, за Бога?

— А няма ли да става за детектив? — предложи Ники. Опитваше се гласът й да звучи с най-искрената молба: „Направи го заради мене.“ — Дали няма да можеш да включиш още един във филма?

— Да си виждала някога детектив, който изглежда така? — изфуча Мик. — Тоя е лигав като Мел Гибсън, само че с двайсет години по-млад… е, и по-висок. Тъпо копеле!

— Е, това не означава задължително, че не става за нищо — тихо измрънка Ники под носа си.

— Ама не означава също, че е добър актьор.

— Проблемът е, че за филма ни звездата трябва да изглежда добре — измести темата тя, като по този начин се надяваше да го убеди.

— Това е гадно изнудване — измърмори той. — И да знаеш, че никога по-рано не съм правил такива компромиси.

„Да, защото си в бизнеса от вчера“ — изкуши се да подметне тя, но се въздържа, защото така нямаше да улесни нещата.

— Мик, моля те, обмисли го по-сериозно. Моля ти се. Направи го заради мене. Ето, вчера направих за Айдън нещо по твоя молба… Айдън, струва ми се, съвсем не беше душата на вечерта.

— Ще може ли поне да прослушам това нейно гадже? — Мик сбърчи устни.

— Е, то се знае.

— Докарай го тук в седем сутринта преди четенето. Заради тебе ще го пробвам.

— Страшно ти благодаря, Мик — тя наистина му беше дълбоко признателна. — Да знаеш, задължена съм ти.

— Едно духане и сме квит — изхили се той твърде двусмислено.

— Ричард направо ще бъде поласкан, като научи, че освен него и друг си пада по мене.

Но Мик се изсмя презрително.

— О, не по тебе, а по дъщеричката ти.

Тя продължително го изгледа с леден поглед.

— Предполагам, това беше поредната ти шега.

— Никога не си правя майтап с мацетата — изхили се истерично той.

— Тогава да кажем, че не съм те чула — отговори Ники и си помисли, че понякога патетичните му опити да остроумничи са ужасно неуспешни.

— Вечерята ти нещо не беше много успешна — на лицето му се беше изписала маниашка гримаса.

„Да — помисли си тя, — може би нещо е станало с мене. Ричард се просна изведнъж в леглото като риба на сухо, Лара пак хвърчеше в облаците с тази своя любовна история. Мик се слагаше на непълнолетната ми дъщеря, а аз отчаяно се опитвах да се правя на любезната домакиня.“

Върна се в кабинета си и плътно затвори вратата зад себе си; веднага започна да мисли за случилото се предишната вечер.

Когато останалите си тръгнаха, Ричард вече се беше гипсирал напълно. Замъкна се в спалнята им, пльосна се на леглото и тя трябваше да изслушва всичките му наставления и бълнувания за „Отмъщение“ и за Мик, после за това, че Лара е направила поредната си ужасна грешка. Най-сетне заспа в пиянска безпаметност.

Не й оставаше и най-малкото уважение към него, когато се напиеше така… въобще не му отиваше да е така пиян и многословен. Що за мъже си избираше винаги? Първо Шелдън, а сега и Ричард. И този брак ли започваше вече да се разпада?

Сутринта излезе, преди той да се е събудил. А сега отчаяно се бореше да ангажират гаджето на Лара. Продуцирането на филм се оказа по-трудно, отколкото си мислеше. Всеки има претенции, включително и Лара.

Когато Лара се прибра вкъщи, завари Джой в дневната пред телевизора да гледа спорт. Изглеждаше съвсем доволен.

— Здравей, скъпа — поздрави я той, почти без да откъсва очи от екрана.

— Уговорих среща с Мик за утре сутринта в седем — гордо съобщи тя. — Не трябва да закъсняваш.

— Седем? — простена той. — Толкова рано?

Тя взе дистанционното и изключи телевизора.

— Направих това, което искаше, Джой — кротко добави тя. — Направих компромис с принципите си.

— И как стана цялата работа? — поизправи се той.

— Почти заплаших Ники, че ще откажа да участвам във филма, и хич не ми беше приятно да говоря такива неща.

— И двамата с тебе знаем най-добре, че всъщност не си толкова добричка, колкото си мислят — той я привлече към себе си и опипа с ръце цялото й тяло. — Наистина имаш ореола на самата доброта, но всъщност не си нищо повече от една мръсница.

— Наистина ли мислиш така? — тя цялата потръпваше.

— Не ми бягай, хубавице — отново я дръпна той, изви тялото й и страстно я целуна по устните. — Всъщност трябваше да ти кажа още като влезе, че цял ден усещам липсата ти.

— Ти си ме чакал? — тя се топеше от целувките му.

— Всеки миг.

— Какво прави днес?

— Много неща, няма що. Госпожа К. ми направи яйца, после разглеждах колекцията ти от компактдискове. Ясно ти е, че просто трябва да се заема с нещо сериозно.

— Имам ли време, ходя до Тауър и се разхождам.

— Ами хайде да отидем двамата.

— Само че като се появя на публично място, винаги ме преследват.

— Ами ако те дегизираме? Като Майкъл Джексън например.

— О, и него го познават — където и да отиде. Сигурно ако и аз си направя пластична операция и се избеля, ако си сложа ръкавици, и мене ще ме познаят.

— Ами ако си сложиш къса черна перука и големи черни очила? Или да те облечем като момче?

— Като момче? — това я развесели.

— Като тийнейджър. Наистина можеш да минеш за тийнейджър, каквато си слабичка.

— Още малко и ще ме изкараш плоска — тя се престори на разочарована.

— Не бих казал — засмя се той и щипна зърната й. — Напълно ме задоволяват такива, каквито са.

Тя взе едно списание и го перна по главата.

Той хвана ръцете й, правеше се, че се брани. И със смях двамата се строполиха на кушетката.

Той я прегърна, притисна я още по-плътно. Никога по-рано не се бе държал така с една жена и сега откриваше, че това му харесва. Лара беше не само страшно красива и известна, но беше и много мила. Сърдечна, грижовна, секси, забавна. Как може да е такъв късметлия?

Тя се сгуши на гърдите му. Беше доволна.

— Когато след ден като този се прибера у дома, мразя целия свят — промълви тя. — А ти ме караш да се чувствам такава, каквато никога не съм подозирала, че мога отново да бъда.

Той я погледна с учудено-игрив поглед.

— Значи признаваш, че си позабравила как да се забавляваш?

— Повечето от миналите ми връзки бяха много сериозни. Ричард, да кажем, е много по-възрастен от мене.

— Да, направи ми впечатление.

— Лий беше много сладък.

— Не е достатъчно да си сладък, скъпа моя — той докосваше гърдите й, притискаше зърната. — Хващам се на бас, че никога не е могъл да те възбуди така, както го правя аз.

Тя се опитваше да се освободи и да седне.

— Джой, това е истинска лудост. Познаваме се от няколко дена и вече… понякога имам чувството, че сме заедно цял живот.

— Това го наричат „духовна близост“ — той изведнъж бе станал съвсем сериозен.

Тя го гледаше, без да помръдва.

— Това ли е наистина?

За него беше същото. Продължи:

— И какво каза Ники? „Да, ще дам на Джой роля. Ще махна Айдън Шон и той ще играе неговата роля.“

— И аз искам да бъдеш изнасилвач.

Той отиде до бара, отвори хладилника и извади оттам кутия бира.

— Тази сутрин прегледах сценария — каза, докато отваряше кутията. — Доста сериозно.

— Да, така е.

— Имаш ли доверие на този Мик Стивън? Той може и да е много свестен режисьор, обаче дали е на твоя страна? През по-голямата част от филма ще играеш обратното на амплоато си.

— И това е така.

— Трябва да помислиш и за почитателите си — и той отпи от бирата. — Как смяташ, защо идват да те гледат?

— Сигурно защото съм добра актриса — предположи тя небрежно.

— Идват заради твоето излъчване, твоята аура, идват заради имиджа ти.

— Така ли?

— Да, мила, заради имиджа ти. Ти си красавица, мила. Ти си това, за което мечтае всеки мъж: доброто и сексапилно момиче.

— Приятно ми е, че добави и сексапилно — усмихна се нежно тя.

— Нека да го обмислим още — продължаваше той. — Защо ме привличаш толкова силно? Ами защото… наистина… Макар че съм бил с много жени.

— Е, да приемем, че това е било, преди да се обвържеш.

— Безспорно — сериозно отговори той. — Вярвам във верността… А ти?

— И аз — тя също беше сериозна. — Изцяло. След горчивия ми опит с Ричард се заклех пред себе си, че няма да допусна нито един мъж да ме подведе.

— А какво щеше да направиш — подразни я той, — ако днес, когато се прибра, ме беше заварила в леглото с някое момиче?

— Този въпрос изобщо не ми харесва.

— Не, не, хайде, отговори ми — настояваше той. — Ще ми откъснеш ли главата? Ще ме изриташ начаса? Ще се развикаш? На мене или на нея? Какво ще направиш?

— Сигурно ще си отида — тя беше много спокойна. — Просто ще си изляза и ще те оставя.

— О, не, скъпа — убедено каза той. — Ти няма да можеш да ме изоставиш.

За момент зелените й очи потъмняха.

— Не бъди толкова сигурен, Джой. Никога не бъди толкова сигурен. Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.

Междувременно Ники се прибра в дома си в Малибу. Завари Ричард отново пиян.

— Това вече започна да ти става навик — каза му с леден глас. — Мислех си, че вечното ти пиянство е приключило.

— Какво има? — войнствено попита той. — Нямам ли право да се поотпусна и да си почина?

О, Боже! Не и още една битка за деня. Затова попита, докато влизаше в кухнята:

— Имаш ли още работа?

— Всичко е свършено — и той я последва.

— Къде е Съмър?

— Излезе — той все още беше в мрачно настроение.

— Слушай, Ричард — започна тя, твърдо решена докрай да си изясни нещата. — Ти ме амбицира да стана продуцент. Дори си мислех, че искаш да направя този филм сама.

— Но не съм ти казвал да въвличаш в него и Лара. Как можеш да я събереш заедно с този кретен, режисьора, и да рискуваш кариерата й? — той беше твърде рязък. — Използваш личните си връзки и това не ми харесва.

— Лара иска да участва в моя филм — тя отвори хладилника, за да измъкне оттам два вакуумирани стека.

— Тя го прави само заради мене — кисело отбеляза той.

— Щом ти харесва да мислиш така — и сложи стековете в грила.

— Никога нямаше да се запознаеш с Лара, ако не бях аз.

— Това що за приказка е?

— Самата истина.

— Съжалявам, че разсъждаваш по този начин — каза го примирително, не искаше да започва нови битки този ден. — Може ли да поговорим за това по-късно? Точно сега смятам да вечеряме.

По-късно обаче той вече беше съвсем пиян и те си легнаха, без да разменят нито дума повече.

Съмър и Тина се върнаха в клуб „Пот“, където танцуваха цяла нощ. Понякога — сами, понякога — с различни момчета. Най-сетне решиха да поседнат с блестящи от капчици пот тела.

— Вчера Мик Стивън и Айдън Шон бяха в дома на майка ми — разказваше Съмър. — Можеш ли да си представиш! Мик направо откачи! А онзи глупак Айдън се направи, че не ме познава.

— Надут пуяк! — с насмешка каза Тина.

— И знаеш ли как го наредих?

— Какво му направи?

— Ами взех едно такси и се завлякох в миризливия му апартамент и му казах в лицето какъв е.

— Направила си такова нещо? — Тина учудено вдигна вежди.

— Е, не съвсем — изхили се Съмър. — Всъщност отидох при него, за да поискам да спи с мене. Но той не го направи. Може и да е педал.

— Вярно?

— Иначе не разбирам защо не го направи.

— Съмър — започна замислено Тина, — ако искаш първият ти да е кинозвезда, аз мога да ти намеря цял куп.

— Задължително е.

— Уау! — Тина беше във възторг. — И представи си… като кажеш на ония от вестниците, те ще ти платят да напишат материал.

— Върхът! — Съмър също си помисли, че да получиш пари така, за едното нищо, е наистина страхотна идея.

— Ако сериозно си решила да го направиш, ще уредя всичко — съвсем приятелски каза Тина. — Само да не ми се разсърдиш после, като стане…

— Давай — Съмър беше твърде смела. — Готова съм.

— Помисли си пак — предложи Тина. — Аз не се занимавам с детски игрички. Това е нещо сериозно и ако стане, няма да ми се сърдиш.

— Няма.

— Добре тогава. Ще направя каквото трябва. Обади ми се утре по телефона.

Предстоеше ново приключение. Съмър нямаше търпение.