ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА

Един ден след като излезе от затвора, Алисън Сиуел проведе странен телефонен разговор. Истинска загадка, защото само редакторите на таблоидите, за които бе работила едно време, можеха да знаят номера й. И защото мъжът, с когото говори, отказа да се представи.

— Имам предложение, което зная, че ще те заинтересува — каза той.

В това време тя се излежаваше в леглото и лапаше „Сникърс“, докато гледаше Мишел Пфайфър в шоуто на Роузи О’Донъл.

Докато беше в затвора, майка й почина и сега не й се налагаше да разговаря с никого. Позволиха й да излезе за погребението. Два часа на свобода под охрана. Голяма работа, няма що.

— Кой е? — попита тя.

— Приятел — отговори мъжът. — Приятел, който иска да ти направи услуга.

Подигравка. Тя нямаше приятели. Само Лара Айвъри, която се оказа Юда. Да, Лара щеше да бъде наказана. При това скоро.

— Каква услуга? — и в същото време измъкна от чекмеджето на нощното шкафче мощна свирка — ако това беше някакво мръснишко обаждане, направо щеше да спука тъпанчетата на малоумника.

— Знам защо беше в затвора — каза мъжът. — И според мене беше несправедливо.

— Откъде знаеш всичко за мене? — подозрително попита тя.

— Нека просто да кажем, че имаме общ интерес.

— Какъв общ интерес? — отсече тя.

Тя намали звука на телевизора.

— Да не си от някой от таблоидите?

— Не. Но имам договор за тебе. Нещо, което ще ти хареса.

— И какво е то?

— Нека да ти обясня…

Загрузка...