Холивудски интриги

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА

Съмър си взе душ, изми си косата и се гримира. Тина беше повече от услужлива. Приготви й чаша гореща готова супа, извиняваше й се често, после й каза, че е говорила с Норман и той е настоял да се върнат още същата вечер, защото на другия ден тръгвал за снимки.

— Трябва да довършим сделката — въодушеви се Тина. — Ако правилно си изиграеш картите, може би той ще те покани да го посетиш на снимките. Няма ли да бъде супер?

Съмър се изкушаваше. Супата и душът я бяха накарали да се почувства по-добре и за да я доизкуши, Тина й зае много секси костюмче на Долче и Габана с къси панталонки.

Минаваше един сутринта, когато тя реши, че може би Тина е права — щеше да бъде мъдро да довършат сделката, докато още има тази възможност. Въпреки че дълбоко вътре в себе си желаеше просто да поспи.

— Добре — съгласи се най-после. — Ако смяташ така, ще отидем.

— Отлично! — възкликна Тина и те тръгнаха.

— За Бога — обади се Шелдън. — Губиш ги.

— Не — натърти Ники. — Мога да видя колата пред себе си.

— Трябва им само един зелен светофар и ще се преебеш.

— О, Шелдън — подигра го тя. — Използваш нецензурни думи. Какво ти става?

— Не ми харесваш, Ники — той се беше втренчил право напред.

— Харесвах ти, когато бях млада.

— Е, определено не харесвам жената, в която си се превърнала.

— Тогава млъкни и ме остави на мира — отсече тя. — Единствената причина да сме заедно е, че трябва да открием дъщеря си.

Когато се приближиха до хотела, Тина се обади:

— Слушай, има нещо, което забравих да ти кажа.

— Какво? — попита Съмър.

— Клуни може още да е там — изрече Тина. — Но това е гот, щото тя е толкова известна.

— И защо да е още там? — подозрително попита Съмър.

— Мисля, че той обича, знаеш, нали, да е с нея. Нищо романтично, но ъ-ъ… тя е нещо като негова приятелка.

— Не разбирам — каза Съмър.

— Виж — успокои я Тина. — Сигурна съм, че двамата ще бъдете сами. Ако тя е там, аз ще я задържа в другата стая.

Съмър поклати глава. Някак си усещаше, че е въвлечена в нещо, което не иска да прави. Обаче все пак… Норман Бъртън с усмивката му на плюшено кученце. Ако можеше да стане госпожа Норман Бъртън, никой не би могъл и да я докосне. Сега, след като баща й беше в Лос Анджелис, трябваше да намери някой да я защитава.

— Добре — и леко въздъхна. — Предполагам, ако задържиш Клуни в другата стая, всичко ще бъде наред.

— И — Тина понижи глас — Норман има първокласна трева. Казах му, че си падаме.

— Така ли? — Съмър си помисли, че последното нещо, което й се прави, е да пуши марихуана.

— Хей, пристигнахме — каза Тина. — Искаш ли да съобщя за онзи боклук, дето се е опитал да те изнасили?

— Не, не — бързо изрече Съмър. — Съвсем не. Беше само по моя вина. Не трябваше да ходя в дома му. Беше тъп ход.

— Спри да го повтаряш — смъмри я Тина. — Хайде, да тръгваме.

Скочи от колата, даде ключовете на пиколото на паркинга и двете влязоха в хотела.

— Завий — нареди Шелдън.

— Не мога, има движение — отговори Ники.

— Направи го! — заповяда той и я вбеси.

— Не се паникьосвай, Шелдън — студено каза тя. — Влязоха в хотела. След пет минути ще бъдем при нея.

Движението намаля и тя зави в автомобилната алея на хотела.

— Гости ли сте? — попита пиколото, когато й отвори вратата.

— Не, ще влезем само за малко — обясни тя. — Моля ви, паркирайте колата ми някъде наблизо.

Влязоха във фоайето. Нямаше и следа от Тина или Съмър.

Ники отиде на рецепцията; Шелдън я следваше плътно.

— Извинете — започна тя. — Две млади момичета току-що влязоха тук. Можете ли да ми кажете къде отидоха?

Жената зад тезгяха отговори:

— Съжалявам, но не можем да даваме такава информация.

Шелдън удари с юмрук по плота.

— Едно от тези момичета ми е дъщеря — изрева той. — Тя е на петнайсет години. Предлагам ви да ми кажете къде отидоха, в противен случай ще извикам полицията и ще трябва да кажете на тях.

— Само момент, господине — жената се беше втрещила. — Ще повикам управителя.

— Правете каквото искате, но няма да напусна това фоайе, докато не си върна дъщерята.

— Хей — беше самият Норман Бъртън.

Съмър погледна в очите му на плюшено кученце и си помисли: Не, не съм сгрешила. Наистина е той. И наистина е готин.

— Какво ти стана? — усмихна й се той. — Видях те за секунда, после вече те нямаше.

— Изглеждаше ми доста зает — подхвърли тя.

— Никога не съм твърде зает за сладко зайче като тебе — той я хвана за ръка и я вмъкна в апартамента.

Клуни се беше изтегнала на канапето и изглеждаше отсъстваща. Махна колебливо в тяхната посока. Съмър забеляза, че все още има малко бял прах на покритата със стъкло масичка, и стомахът й се сви.

— Искате ли да си смръкнете? — Норман посочи към праха.

— Не употребявам кокаин — неодобрително отговори тя. — Нито пък Тина — добави и хвърли на Тина предупредителен поглед.

— Но ако имаш някаква трева… — бързо се обади Тина. — Тогава можем да говорим!

— Хайде, пиленце — Норман избута Съмър в спалнята. — Ела да видиш какво имам за тебе.

— Само аз? — тя го гледаше право в очите.

— Само ти — отговори той и белите му зъби блеснаха насреща й.

Управителят на хотела беше истински жител на Бевърли хилс с къдрава сребърна коса и орехово-кафяв слънчев загар.

— Какъв е проблемът? — той пренебрегна Ники и хвърли на Шелдън поглед, в който се четеше „ние, мъжете, се поддържаме“.

— В момента няма проблем — сухо отговори Шелдън, поел отговорността. — Аз съм доктор Шелдън Уестън. Непълнолетната ми дъщеря е в този хотел и аз искам да знам къде точно.

Управителят не искаше да има неприятности. Погледна към чиновничката на рецепцията.

— Знаете ли къде може да е дъщерята на този джентълмен?

— Ъ-ъ… да, господин Бел. Тя и още една млада дама се качиха в апартамента на господин Бъртън.

— Това трябва да е мансардният апартамент — отбеляза управителят. — Мога да ви придружа догоре и ще видим дали дъщеря ви е там. Обикновено не бих и сънувал да безпокоя гостите ни в този късен час, но след като вие изглеждате толкова сигурен…

— О, сигурен съм — злобно произнесе Шелдън.

— Да, той е сигурен — добави Ники. — И тъй като тя е и моя дъщеря, да вървим.

Норман подаде на Съмър джойнт и й каза да седне на леглото.

— Гледам страхотен филм с Мел Гибсън — каза той. — И знаеш ли какво? Толкова си готина и хубава, че си помислих, че ще е хубаво да ходиш с мене.

Точно това искаше да чуе. Да ходи с него. Да стане госпожа Норман Бъртън. Да избяга завинаги от Чикаго.

— Аз… аз мислих много за тебе, докато си бях вкъщи — плахо се осмели да каже.

— Къде е това вкъщи? — и той скочи в леглото до нея.

— В Чикаго.

— Да? Ходил съм там веднъж на промоция. Изглежда като град, в който нещо се случва.

— Може би ако ме вземеш със себе си следващия път — смело се намеси тя, — ще мога да те разведа насам-натам.

— Скъпа, единственото, което правят, е да ме местят от лимузина в лимузина. Никога нямам възможност да разгледам забележителностите.

— Какъв срам.

— Но ми плащат добре.

— Понякога — мъдро каза тя, — парите не са всичко.

Той я погледна така, сякаш не можеше да повярва, че е толкова наивна.

— Ти наистина не знаеш за какво е всичко това, нали? — попита.

Тя събра целия разум, който можа да призове.

— Била съм тук-там.

— Хей — вниманието му изведнъж беше привлечено от ставащото на екрана. — Погледни Мел Гибсън с тази бясна дълга коса. Наистина е готин, а?

— Обичам Мел Гибсън — каза тя.

— Да — Норман се усмихна. — Той кара ли те да си подмокряш гащичките?

— Моля?

Той се засмя.

— Боже мили! Със сигурност в Чикаго ги правят невинни.

Управителят почука на вратата на апартамента на Норман Бъртън. Клуни се повлече да отвори. Всички я разпознаха.

— Здрасти, хора — беше голяма оптимистка. — Какво става?

— Извинявам се, че ви безпокоя — управителят се опитваше да не гледа хубавите й кафяви гърди, почти изскочили от малката, плътно прилепнала рокля. — Казаха ми, че две млади дами се намират в апартамента на господин Бъртън. Едната от тях трябва да се върне у дома с баща си — той е тук да я прибере.

— Да не се шегувате? — попита Клуни с ръце на тънките бедра.

— Искам си дъщерята — втурна се напред Шелдън. — И си я искам веднага.

— Задръжте така — и Клуни им затвори вратата.

Тина беше в банята. Клуни я извика по име.

— Някакъв дъртак е тук и той твърди, че ти е баща.

— Какво? — появи се на вратата Тина.

— Отвън е с управителя. По-добре да махнем кокаина от масата — за в случай че трябва да влязат вътре.

— Аз… аз нямам баща — обади се Тина. — Моят старец почина отдавна.

— Тогава трябва да е на другото хлапе.

Шелдън започна да удря по вратата.

— По дяволите! — извика Тина. — Права си. Трябва да е бащата на Съмър. Какво ще правим?

— Бързо, прибери кокаина, после ще им кажем, че тук няма никой — Клуни чевръсто пресипа кокаина в найлонов плик и го прибра в чантичката си. Когато и това беше свършено, се върна до вратата и я отвори.

— Къде е дъщеря ми? — попита Шелдън.

— Ъ-ъ… Тина е единственият човек тук — отговори Клуни.

— Тина? — обади се Ники. — Къде е?

— Не мисля, че господин Бъртън ще ви е благодарен, че идвате тук и го безпокоите посред нощ — Клуни изведнъж стана много отракана.

Управителят беше объркан. Започна да се извинява, но не се бе съобразил с Ники, която изведнъж се промъкна покрай него в апартамента.

Тина се втренчи в нея шокирана.

— Ти ли си Тина? — попита Ники.

— Ъ-ъ… да. Защо?

— Къде е Съмър?

— Ъ-ъ… не е тук — започна Тина.

— Глупости! — отряза я Ники. — Видях я да влиза в хотела с тебе — и преди някой да успее да я спре, тя стигна до вратата на спалнята и я отвори.

Съмър хвърли цигарата марихуана и скочи от леглото.

— Боже мой! Какво правиш тук, мамо?

— Мамо? — повтори Норман Бъртън.

— Отиваме си вкъщи, Съмър — Ники се опитваше да остане спокойна, въпреки че беше съвсем неприятно изненадана да открие дъщеря си, седнала в леглото в хотелска стая с някакъв полугол актьор. — И си тръгваме веднага.

Съмър неохотно се повлече към вратата. Можа да разбере, че майка й не е в настроение да спори.

— Аз… аз… не знам какво да кажа — измърмори тя.

— Сигурна съм, че ще измислиш нещо — обади се Ники. — Баща ти също е тук.

Съмър спря насред пътя си.

— О, не! — изписка тя. — Не отивам никъде с него. Свърши, мамо, свърши. Никога няма да се върна при него.

— Защо не?

— Накарай го да си върви, или оставам тук.

Ники се намръщи.

— За какво говориш?

— Моля те, мамо — трескаво говореше Съмър. — Не мога да ти го кажа сега. Не и пред всичките тези хора.

Шелдън се появи на вратата зад нея.

— Съмър — строго каза той, — как наричаш това поведение?

— Какво, по дяволите, става тук? — избухна Норман Бъртън. — Клуни — извика, — отърви ме от всичките тези хора.

Управителят също влезе вътре и ги изведе всичките в коридора, включително и Тина. По това време Съмър вече хлипаше неконтролируемо.

— Какво й става? — попита Шелдън. — Дрогирана ли е?

Тина се обърна към него.

— Не, не е дрогирана, гаден дърт перверзник такъв. Ужасена е, че те вижда.

Шелдън изведнъж пребледня.

— Предлагам да си държите езика зад зъбите, млада госпожице.

— А аз предлагам да си държиш панталоните закопчани — натърти Тина.

— Някой ще ми обясни ли какво точно става тук? — намеси се Ники.

— Предполагам, че Съмър не ви е казала — горещеше се Тина. — И ако не е… крайно време е някой да ви каже.

— Какво да ми каже?

— Бившият ви дъртак е ходил в стаята на Съмър, откакто тя е станала на десет години, и е вършил всякакви мръсотии с нея. Защо си мислите, че е толкова объркана? И как така вие не знаете нищо за това?

Ники усети как земята се разтвори, за да погълне целия й свят. Погледна към Шелдън. Той се бе втренчил надолу с пребледняло лице.

— Вярно ли е, Шелдън? — повиши тя глас.

— Това… това побъркано момиче не знае какво говори — измрънка той.

Ники се обърна към Съмър.

— Вярно ли е?

Съмър кимна, бузите й бяха мокри от сълзи.

— Аз… аз исках да ти кажа, мамо, но не можах. Тебе винаги те нямаше, а аз не исках да те разстройвам и… моля те, мамо, нека да дойда с тебе в твоя дом. Моля те! Никога повече не искам да го виждам.

Ники разтвори ръце.

— И никога няма да ти се наложи. Обещавам.