Холивудски интриги

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА

Лара вървеше надолу по оскъдно осветената улица, а сърцето й биеше диво в гърдите. Беше облечена със семпла бяла блуза и пола, тънки обувки, а косата й — вързана на конска опашка. Притискаше пакета с покупки към гърдите си, а кожената й чантичка се полюшваше на рамото й.

Тя беше Ребека Фулертън, учителка, отдадена на любимата си работа, която живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея.

Истинската Ребека днес присъстваше на снимките. Наблюдаваше. Това накара Лара да се почувства още по-нервна, болезнено да осъзнае, че всеки детайл трябваше да си бъде на мястото.

Изведнъж зад себе си чу стъпки.

Мисли като Ребека. Дали е осъзнавала, че я преследват? Не. Страх ли я е било? Не. Истинската Ребека бе казала, че е мислила какво ще сготви за вечеря.

Пое си дълбоко въздух и се концентрира върху движенията си, сякаш не очакваше да се случи нищо.

Как би реагирала самата тя в подобна ситуация? Ребека се бе борила със зъби и нокти, докато я напуснат силите.

Бяха блокирали улицата преди снимките, за да са сигурни, че всичко ще си е точно на мястото чак до нападението. След това Мик каза на актьорите, че са свободни да изявят себе си, че се стреми към реализъм, а не към нагласен диалог.

— Импровизирайте — обяви той.

Преди това тя бе постояла с истинската Ребека и й задаваше въпроси.

— Борех се да оцелея — тихо каза Ребека с невъзмутима физиономия. — Беше сюрреалистично, почти като сън, на забавени обороти, сякаш се случва с някой друг. Никога няма да го забравя.

Да. Лара разбираше.

Снимаха на една прашна улица в западната част на града. Отвъд светлините и камерите, зад редиците полицаи се бяха струпали зяпачи и фенове — Мик искаше да снима „при закрити врата“, но тъй като сцената беше на улицата, това беше невъзможно. Ники предложи да я заснемат в студио, но мениджърът на продукцията ги бе информирал, че това неимоверно ще увеличи бюджета. Освен това Мик искаше да постигне автентичността на истинската улица.

Лара продължаваше да върви, като се опитваше да не напряга тялото си в очакване на нападението, което знаеше, че ще последва след секунди. Дръж се естествено — крещеше един глас в главата й. — Примири се с обстоятелствата.

Джой беше казал, че няма да дойде на снимките, но накрая склони и тя знаеше, че се спотайва някъде зад главната камера. Сега вече съжаляваше, че го помоли да дойде.

Изведнъж усети зад гърба си присъствието на тримата актьори.

— Хей, маце… К’во прави самичко такова готино парче като тебе?

Айдън се ухили и пъхна ръката си в торбата с продукти.

— К’во имаш за татенцето? Нещо топло и влажно, а? Щото, скъпа, точно такова има татенцето за тебе.

— Махай се оттук — тя повтаряше думите, които Ребека бе изрекла през онази съдбовна нощ. — Махни се и ме остави на мира.

— Не искаш ли да споделиш това, което имаш, с татенцето, а? — гавреше се Айдън и се увиваше около нея като змия, а другите двама актьори се смееха цинично.

Тя усещаше миризмата му, не се беше къпал от няколко дена, защото Ребека бе споменала, че мъжете миришели лошо. Айдън си беше актьор от класа.

Забърза — опитваше се да избяга. Но като минаваше покрай алеята, физиономията на Айдън се промени, той я хвана за гърлото, завъртя я и я повлече натам.

Пакетът падна на земята, плодове и зеленчуци се разхвърчаха навсякъде.

Ребека беше права — няма време за писъци. Концентрирай се върху оцеляването.

Започна да рита и тогава усети как един от актьорите пъхна ръка под полата й.

В далечината чуваше бръмченето на камерата. Всичко беше сюрреалистично — точно както беше казала Ребека — сякаш не я наблюдаваха стотици очи… сякаш това наистина й се случваше. Точно както в истинския живот — реши тя.

Айдън рязко я опря о някаква стена и притисна гърба й до болка. Миризмата му я беше обзела цялата, когато започна да дере дрехите й. Мик беше обещал да снима по такъв начин, че тялото й да бъде скрито от камерите.

— Но ти трябва да се вживееш — беше казал той. — Ние трябва да усетим болката ти.

Искаше да каже, че когато Айдън разкъса дрехите й, тя щеше да остане съвсем гола, без да се брои светлобежовата препаска под бикините й. И че голотата й не трябваше да попречи на изпълнението й.

Само една сцена — не спираше да си повтаря тя. — Трябва да направя това само веднъж и после — край.

Айдън разкъса блузата й, измъкна гърдите й от сутиена, преди да го дръпне от тялото й — тя остана съвсем гола и изложена на показ.

Зашеметена се зачуди какво ли улавяше камерата. Но не се чуди дълго, защото беше заета да се отбранява. Мъжът върху нея вече не беше Айдън Шон… а отрепка от улицата, който се гавреше с тялото й, нараняваше го и разголваше всичките й съкровени тайни.

Симулира силна плесница през лицето й, след което ръцете му се плъзнаха под полата й, а тя панически се бореше и пищеше, докато другите двама актьори й разтвориха краката, притиснаха я към земята и й смъкнаха полата. После свалиха и бикините й и Лара усети как заедно с тях се свлече и препаската, но нищо не можеше да направи, защото ако извикаше „стоп!“, трябваше да започнат всичко отначало, а тя нямаше да издържи втори път.

Айдън беше върху нея и симулираше чукане. Камерата беше зад него. Дишаше тежко и миризмата му я обгръщаше.

Потръпна от отвращение. Защо въобще бе помолила Джой да дойде на снимките? Не искаше той да я вижда такава — унизена и използвана. Това може и да беше филм, но тя така или иначе беше жертвата — точно като някогашната невинна жертва, впримчена в неописуемата жестокост.

— Тъпа кучка! — изкрещя Айдън и симулира още една яка плесница през лицето й. — Кажи ми, че ти харесва, кучко. Кажи ми, че се възбуждаш!

Айдън вече не играеше. Тя усещаше твърдия му пенис между краката си. Ако свалеше панталоните си, щеше да се принуди да извика „стоп!“.

Другите актьори също бяха върху й, симулираха плесници и крещяха мръсотии. Не на шега започна да се отбранява и да пищи. Това вече беше прекалено — трябваше да се сложи край. Защо се беше съгласила да участва в този филм? Трябваше да послуша Куин и Джой, които я предупреждаваха, че ще направи грешка. Продължаваше да пищи, но без никакъв резултат — все още не я пускаха, бяха я нападнали като скакалци.

А три камери се бяха заели да заснемат унижението и падението й.

Почувства как гневът и болката на Ребека я изгаряха като огнена буря. И тогава изкрещя — в един миг експлодира цялата насъбрала се ярост и огорчение.

Най-накрая Мик пристъпи напред и извика:

— Стоп!

Ордата плъхове се оттегли.

Ребека и Ники се приближиха до нея, за да я утешат, а гардеробиерката метна върху раменете й една копринена роба, за да прикрие голотата й.

— Добре ли си? — попита я Айдън. На мястото на издълженото му слабо лице имаше само неясно петно.

Тя кимна, все още зашеметена.

Мик връхлетя, а ръцете му се въртяха като воденични колела.

— Невероятно! — превъзнасяше се той. — Абсолютно невероятно!

Без никакво предупреждение тя изведнъж се сви и започна да плаче — не можеше да удържи внезапния порой от сълзи.

И не можа да спре да хълца, докато Джой не застана до нея, взе я в прегръдките си и я поведе към фургона й.

Изпитанието беше свършило.