Холивудски интриги

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА

Всяка сутрин рано Ники напускаше къщата в Малибу и отиваше в студиото на „Отмъщение“ във Вали. Там беше и собственият й кабинет, залепен до този на Мик. Той се бе обградил с тълпа от енергични млади работници по продукцията, докато тя се обърна към неколцина опитни трийсетгодишни професионалисти, които много добре разбираха какво правят, и един много способен изпълнителен продуцент. Надяваше се да се сработят помежду си и да станат добър екип.

Всичко все още беше под въпрос. Предимството да разчитат на Лара за главната роля означаваше, че могат да не търсят други известни звезди. Без да се брои Айдън Шон, ролите бяха дадени на млади, непознати изпълнители, които явно имаха талант. Финансирането беше напълно осигурено и само след две седмици започваха основните снимки. Оказа се, че продуцирането на филм е много по-различно от дизайна на костюмите. Тя беше шефът и се чувстваше много особено, когато непрекъснато я търсеха за мнения и нареждания.

След два дена от Ню Йорк ще пристигне Лара и тогава най-сетне ще може да се срещне с Мик. „Какво ме чака! — мислеше си притеснената Ники. — Те или ще се намразят до смърт, или ще си загукат като гълъбчета.“ От все сърце се молеше да стане второто.

Само ако можеше да се опре на Ричард. В началото предполагаше, че той ще се гордее с успеха й, но вместо това непрекъснато я иронизираше.

Досега не беше имала случай да се срещне с Айдън Шон, макар че Мик непрекъснато настояваше за обща среща. Днес най-сетне се бяха уговорили за обяд.

— Изцяло от тебе зависи и моето положение на продуцент. Очаквам да го стягаш — отново припомни тя на Мик. — Отговорността за Айдън е изцяло твоя. Ако той започне да кръшка, само ти ще си виновен.

— Добре де, добре — избъбри Мик и започна да щрака с пръсти във въздуха.

— Само една грешка — и веднага е вън. Надявам се, че добре си му обяснил това.

— Няма нужда. Той си го знае и сам.

Когато Айдън се появи с един час закъснение, Ники беше поразена от бледото изпито лице, което видя. Тебеширенобяла, почти прозрачна кожа обвиваше фините черепни кости на призрачното му лице, на което искряха ледено-пронизителните сиви очи. Сухата кафеникава коса беше отметната назад и прибрана в несресана плитчица, а болезнено слабото му тяло бе нашарено с татуировки. Вместо да я ужаси, присъствието му я очарова с нещо чудновато, чистоплътно. Изглеждаше като рокзвезда, отегчена от парадната слава.

Разтърси за поздрав ръката на Ники, макар погледът му да беше празен и да преминаваше през нея. Тя забеляза треперенето на пожълтелите му от никотина пръсти, когато запали цигара веднага след запознанството им.

Преди това Мик я беше уверил, че в този момент Айдън във всички отношения е зарязал окончателно пороците си.

„Никога няма да повярвам, че човек, зависим от наркотиците, може да се промени — мислеше си тя, — просто винаги преди поредната дупка те правят пауза.“

Ако Айдън не беше абсолютно пропаднал наркоман, за какъвто го смяташе от години насам, той можеше да има великолепна кариера. И ако все пак беше оцелял в бизнеса, това се дължеше на изумителния му талант и забележителните роли, които правеше напук на лудостта си и наркотиците, отнемащи почти цялото му време. Режисьорите държаха на него, защото играеше великолепно. А продуцентите се опитваха да се отърват от него, защото беше много рисковано да разчитат на Айдън.

След като се срещнаха, отидоха в италианския ресторант на булевард „Вентура“. Айдън веднага се пльосна в коженото кресло и си поръча двоен „Джак Даниелс“ с много лед. На Ники й направи впечатление, че той изпуши три цигари, преди да пристигне салатата, макар сервитьорката, слабо момиче и негов фен, непрекъснато да повтаряше, че в ресторанта не се пуши.

— Голяма работа! — каза Айдън с възможно най-пренебрежителния си глас. — Човек все пак трябва да си поотпусне душата.

През това време студените сиви очи я изследваха внимателно.

— Онези истории ги зарязах окончателно, Ники — съобщи й го с гробовен глас. — Никакъв кокаин, никакви изцепки, никакви гаджета. Пийвам по едно-две. Нека това не те плаши. Когато работя, зарязвам и пиенето.

— Ау, нямам търпение да отидем на снимачната площадка. Да те видя тогава — провлачи Ники. — Мик не пуши, докато работи, ти не близваш и капка алкохол. Върхът — мога само да гледам и да се възхищавам от начина, по който контролирате лошите си навици.

Айдън се засмя — малка лукава усмивчица.

— Ти продуцирала ли си нещо друго преди, Ники?

— Не — тя незабавно зае нападателна позиция. — Но през последните шест години съм участвала в не един и два филма. Имам достатъчно опит.

— И какво си правила?

— Костюми, гардероб, дизайн… — тя беше решена да не позволи да я унижават. — И да не забравяш, че Ричард Бари ми е съпруг, така че явно съм добре образована по въпроса с правенето на филми.

За какво й трябваше да му казва точно това? Нали искаше да научи нещо за него, а не да дава сведения за собствената си личност.

— На колко си години? — продължи той с въпросите и засмука кубче лед от питието си.

— Е, това е доста неприличен въпрос за една дама.

Той изплю леденото парче обратно в чашата си и я погледна.

— Искаш да кажеш, че се притесняваш от възрастта си? На колко си все пак? На трийсет и пет? Четирийсет?

— Много си галантен, благодаря — тя беше направо възмутена. — На трийсет и две.

Той се изкиска и направи гадна гримаса.

— Знаех си, че мога да те накарам да го кажеш.

— И защо? — тя повиши глас. — Толкова стара ли изглеждам?

— Изглеждаш чудесно, мила моя — небрежно измърмори той.

Сега пък какво правеше — подмазваше ли й се? За първи път от осемнайсет месеца насам, без да се брои записа на саундтрака, най-после му бяха дали работа и той се чувстваше късметлия.

— А ти на колко си? — попита го тя на свой ред, без да се чувства поласкана от отношението му към нея.

— Тези дни ставам на трийсет и четири — разсеяно отговори той.

— О, вие сте истински старци — намеси се Мик с влудяващо щракане. — Мене още не са ме хванали трийсетте. Миналата седмица едно маце, дето нямаше и петнайсет, щеше да ми го духа в колата.

— И сигурно адски се гордееш с това? — удиви се Ники.

Мик все пак сподави доволния си смях.

— Ти не ги разбираш тези работи, те са само за мъже — завърши той със самодоволна усмивка.

— Може би… за такива, на които вече не им става — измърмори Ники.

— Не може да бъде! Ти ревнуваш, както чувам? — Айдън я поднасяше.

Досега тя просто се безпокоеше как Лара ще приеме Мик, но тези двамата заедно се оказаха десет пъти по-гадни.

Въобще не искаше да си мисли какво я чака при сцената с изнасилването. Ричард я предупреди внимателно да си подбира хората и особено актьорите, а тя така и не го послуша. През следващите шест седмици той непрекъснато щеше да й натяква:

— Нали ти казах.

Струваше й се, че се е отнесла прекалено дружески с тези смотаняци и е сбъркала. Трябваше да ги държи по-изкъсо. Трябва да се научат да спазват дистанцията, да разберат кой е шефът и кой командва тук.

При последната хапка хвърли поглед към часовника си и измърмори набързо:

— Мразя да ям в движение, но имам среща.

И скочи.

— Аз трябва ли да идвам с тебе? — попита Мик, като дъвчеше енергично.

— Не… личен ангажимент — и тя отмести стола си.

— Ще се видим на снимките — Айдън я изпрати с поглед, от който тя се почувства неудобно.

Излезе бързо от ресторанта и изчака на паркинга да докарат колата й; пое си малко чист въздух.

Около Айдън Шон витаеше някакво напрежение.

Вече нищо не можеше да се предотврати: договорът му беше подписан и той беше част от екипа.

Но имаше и нещо друго… какъвто и да беше, той имаше особено излъчване. И работата с него нямаше да е скучна.

Колата й пристигна и тя седна в нея, след като остави на пиколото прекалено тлъст бакшиш.

Чакаше я толкова работа. Трябва изцяло да се съсредоточи върху нея.

— Въобще не съм се обаждала на Мик и нямам никакво намерение да го търся — отсече Съмър. — Ами че той въобще не ми харесва. Ако искаш да знаеш, падам си по Айдън.

— За какво тогава трябваше да се въргаляш на задната седалка на колата на Мик? — попита Тина, както винаги практически целесъобразно.

— Нищо не съм правила — тросна й се Съмър. — Една лигава целувчица, после той ме накара да смуча неговия… ти знаеш какво.

— Е, и ти?

— Не става. Тръгнах си с него, защото си мислех, че Айдън Шон най-после ще ме забележи. Сама се набутах — обобщи Съмър. — Никога ли не ти се е случвало да правиш нещо, за което предварително знаеш, че е пълна глупост?

Седяха и си бъбреха на плажа, облечени в прекалено изрязани бикини с прашка, пушеха си марихуаната и правеха тен.

— Да — съгласи се с нея Тина. — Когато бях малка хлапачка.

— И сега не ми изглеждаш много пораснала.

— Вече съм видяла доста неща.

— И аз мога да кажа същото за себе си — Съмър отметна назад глава към слънцето.

Един петдесетгодишен мъж, който бягаше за здраве по брега, се втренчи в момичетата и почти спря да се движи.

— Женен, с три деца, добра банкова сметка — изкоментира Тина, докато му хвърли един поглед. — Знам, че мога да го имам — стига само да го пожелая.

— Мъже! — обади се Съмър.

— Целият му мозък е в онази работа — заключи Тина.

— Съвсем си права! — съгласи се Съмър.

И двете се излегнаха на плажа, заливайки се от смях.