Копринената паяжина

Дванадесета глава

— Терън, моля те! — извика Катлийн и отскочи настрана от ритащите крачета, които заплашваха отново да я облеят с чистата вода от плувния басейн. Терън пищеше от удоволствие…

— Ти си истинска напаст. Знаеш ли това? — подразни го тя, грабна пълничкото му телце и покри с целувки вратлето му, докато той се мъчеше да избяга от този изблик на обич. Макар и само на седемнайсет месеца, вече отбягваше майчината защита и се опитваше да налага новооткритата си независимост. Само когато изпаднеше в затруднение, се сещаше за Катлийн и дотичваше при нея да търси утеха и помощ.

Беше подвижен, любознателен и упорит, решен да постигне своето, независимо от всичко. В дните, в които оставаше вкъщи, Катлийн прекарваше почти всяка минута с него, изпълнена с искряща гордост и обич.

Когато Терън се роди, Сет настоя тя да напусне работа. Разбираше, че майчинството поглъща и време, и енергия. Но Катлийн беше твърда като кремък.

— Преди да ти стана съпруга, бях твоя служителка. Назначи ме с идеята да свърша много трудна работа. Докато не почувствам, че съм свършила каквото очакваше от мен тогава, ще продължа да работя поне три дни от седмицата. С този нов магазин в Стоунтаун и бутика в Жирардели ти се нуждаеш от мен много повече от всякога.

Сет се съгласи, но при условие че ще приеме да получава заплатата си. Всяка седмица получаваше заплата, която внасяше в спестовната си сметка. Сет не й разрешаваше да харчи от тези пари — допълнително й даваше доста прилична сума за домакински разходи.

Беше си назначила помощник, който да поема нещата в нейно отсъствие. Независимо от това обаче тя гледаше да е близо до телефона, когато не беше в магазина или офиса си.

Помощникът й беше млад мъж на име Елиът Пейт. Той притежаваше отлични познания за бизнеса, както и стил и невероятен усет за стоката, която ще се продаде бързо. Бяха разпознали с взаимно признание и уважение талантите си и бързо станаха добри приятели.

Тя прие начина му на живот, който не одобряваше. Той си затвори очите пред прекалено подчертаната й — според него — женственост, а тя — пред проявите на лековато отношение към живота от време на време. Когато беше вкъщи с Терън, знаеше, че — чрез Елиът — държи нещата под контрол.

Днес беше един от тези дни. Двамата с Терън бяха помързелували късните следобедни часове в басейна. Катлийн не можа да се приспособи към това имение в Уудлон и да го приеме като свое. Беше твърде огромно, твърде показно, а и Хейзъл никога не пропускаше удобен случай да изтъкне пред нея коя е истинската му господарка.

Когато Сет за първи път я доведе тук като своя съпруга, Катлийн беше стресната от очевадната показност на богатство, но постепенно привикна с обстановката.

Къщата напомняше английско имение в провинцията. Беше заобиколена от обширна, добре поддържана поляна. Вътрешното обзавеждане беше извършено прецизно, с внимание и към най-малкия детайл. Но според Катлийн стаите изглеждаха повече като снимки от списание, отколкото като стаи, в които наистина живеят хора… И най-малката подробност отразяваше личността на Хейзъл — достатъчна причина за Катлийн да има усещането, че няма нищо общо с този дом.

Любимите й стаи бяха тези, в които живееше с Терън. Сет щедро я беше оставил да ги преподреди според собствения си вкус. Смени студената мрачна мебелировка на Хейзъл с по-светли и много по-функционални мебели.

Библиотеката на долния етаж беше превърната в стая за Сет, свързана със солариума, който беше станал негова специализирана спалня. Стаята на Сет беше приятна и жизнерадостна — обичаха да прекарват вечерите си там в разговори за магазините на Кирчоф и преждевременното развитие на Терън.

Сега, докато играеше с детето във водата, Катлийн се учудваше отново на изключително благоприятното за нея развитие на нещата. Когато се беше оженила за Сет преди вече почти две години, нямаше причини да очаква, че може някога да бъде така… доволна. Думата «щастлива» почти се оформи в главата й, но тя не отразяваше истински начина, по който се чувстваше. И все пак изпитваше дълбоко чувство на задоволство от това, което беше успяла да направи от живота си, когато в един момент всичко изглеждаше така безнадеждно…

Беше възстановила отношенията си с Харисънови. Бяха й се обадили почти веднага след като им съобщи за женитбата си. Поздравленията им бяха доста резервирани.

Но когато им съобщи за раждането на Терън, беше обсипана с подаръци и съвети за отглеждането му. Оттогава си кореспондираха често и от време на време си говореха по телефона — на рождени дни и други празници. Въпреки че никога не можаха да възстановят близостта си отпреди онова лято, Катлийн беше доволна, че поне взаимоотношенията им не престанаха.

Сподели радостта им при осиновяването на Джейми. Когато й съобщиха за това, почувства моментна ревност към семейството, което беше приело момчето и го беше превърнало в част от живота си. Често мислеше за това дете, което беше трогнало така силно сърцето й през онова нейно последно лято в Маунтин Вю.

Материалното й осигуряване от Сет й даде възможност да продължи членството си в ръководството на лагера, на който често правеше анонимни и доста солидни дарения. Чековете бяха теглени от сметката на Сет в Ню Йорк и подписвани от неговия адвокат там. Катлийн изпрати пари специално за построяване на тенис корт. Години наред Харисънови бяха мечтали да прибавят този спорт към лятната програма на лагера. Катлийн се опитваше да се убеди, че не правеше тези дарения като компенсация за ужасния начин, по който се беше отплатила за обичта им.

Сет знаеше за Харисънови, но не и за дълбочината на отношенията между Катлийн и тях в миналото. Тя никога не му каза, че е била в Маунтин Вю седмици преди да дойде в Сан Франциско. По-добре беше тази тема да бъде избягвана.

Не беше лесно да постигне стабилността и вътрешното спокойствие, на което се радваше този следобед.

— Искаш ли да се потопиш под водата? — запита тя Терън. — Задръж дъха си.

Пое подчертано демонстративно въздух, за да му покаже какво се очаква да направи от него, и бързо дръпна малкото му тяло под водата и също така бързо го извади над нея. Терън премига със сините си очи, отвори уста да поеме въздух и радостно се разсмя. Даде й да разбере, че отново иска да направи същото.

— Задръж дъх. Готов ли си? Хайдеее!

Потопи го отново във водата и този път той сам изплува на повърхността.

Шумният смях на детето и собствените й похвали за смелото му изпълнение й попречиха да чуе шума от колата на Сет. Не чу и бръмченето на хидравличната система, която смъкна стола му на земята, както и приглушените гласове и стъпки по покритата с плоски камъни пътека към басейна.

— Катлийн! Какво става? Смехът ви се чува отдалече — както винаги, гласът на Сет беше изпълнен с топла радост.

Без да изпуска от очи мокрото телце на сина си, Катлийн извика през рамо:

— Ела да видиш какво може да прави Терън. Той много се гордее със себе си.

— Внимавай с това момче, Катлийн — обади се Джордж зад нея. — Той става твърде тежък за теб.

— Така е — съгласи се тя.

Сега Терън беше още по-възбуден от многобройната си публика и размаха пълни ръчички към тях, преди Катлийн да му каже отново да задържи дъха си и да го потопи.

Всички заръкопляскаха, когато той изплува сам на повърхността, засмян до уши с почти всички бебешки зъби в устата.

— Стига ти за днес — каза му Катлийн със смях. — Аз съм напълно изтощена.

Измъкна Терън от водата и той се заклати на още не съвсем стабилните си крачета към Сет. Джордж се наведе и го вдигна нагоре, потупа го с обич по дупенцето и го постави в скута на Сет, без да обръща внимание на подгизналия му памперс. Едва когато Катлийн се обърна и изкачи покритите с мозаечни плочки стъпала на басейна, забеляза другия мъж, който мълчаливо стоеше до стола на Сет. Имаше нещо неясно… Господи боже!

— Катлийн, извърших основния грях на невнимателните съпрузи — доведох вкъщи гост за вечеря, без да те предупредя.

Сърцето на Катлийн биеше толкова силно, че едва чуваше думите на Сет, когато Ерик пристъпи напред.

— Ерик Гуджонсън. Ерик, съпругата ми — Катлийн. Сърцето й сякаш се наду и в следващия миг се пръсна и обсипа вселената с безкрайно малки частици от нея самата. И светът й изчезна, за да бъде заменен от друг, по-малък, състоящ се само от нея и мъжа отпреде й. Изправен така близо… Достатъчно близо, за да го види, чуе, помирише, да го… докосне.

Не, тя не трябваше да го докосва. Ако направи това, ще умре от удоволствие и болка. Но Ерик протегна ръка и я лиши от правото да взема решение по този въпрос. Гледаше зашеметено ръката, която скъсяваше разстоянието между тях. Все още не на себе си от чудото на мига, протегна своята собствена ръка, хвана неговата, стисна пръсти около нея, като че ли да се убеди, че не сънува, че това, което става, е действителност.

Лекото стискане, което получи в отговор, прогони всички останки от съмнения за нереалността на срещата им. Вдигна очи от събраните им в ръкостискане ръце към гръдния му кош, към твърдата силна брада, към чувствената уста под мустаците му, за които беше мислила и фантазирала толкова често, към добре оформения аристократичен нос и към очите, които я пронизаха като с кама.

Радостта, която пееше в гърдите й, помръкна. Очите му напомняха парченца твърд син лед под разрешените, избелели от слънцето вежди. От дълбочините им надничаше ужасяваща враждебност.

— Госпожа Кирчоф — каза той в потвърждение на представянето й от Сет.

Светът се върна обратно и изиска от нея да се държи както подобава.

— Господин Гуджонсън — гласът й прозвуча глухо и чуждо дори за собствените й уши; оставаше й само надеждата, че никой друг не е забелязал това. А неговият глас беше болезнено познат — дълбок, леко дрезгав, отговарящ на едрото му тяло.

Сет говореше развълнувано:

— Катлийн, двамата с Ерик кореспондираме от няколко месеца. Работим заедно върху общ проект за магазините. Исках да те изненадам с него. Сега, когато Ерик е тук, ще обсъдим всички детайли след вечеря.

Усмивката й беше скована и неискрена, виеше й се свят и й се гадеше толкова силно, че се уплаши да не постави себе си и другите в неудобно положение, като започне да повръща пред тях. Първоначалната шокираща изненада да види Ерик тук, в собствения й заден двор, беше заменена с женска суета. Чувстваше се неудобно от мократа си коса, разпиляна по раменете й. Цял ден не си беше поставяла грим, ябълковозеленият й бански беше плътно прилепнал към треперещото й тяло, от нея се стичаше вода.

— Съжалявам, но не мога да изслушам сега плановете ви, Сет. Ако ме извините, ще отведа Терън да го облека за вечерята. Ще ви видя във вътрешния двор след един час.

— Окей, но доведи и Терън при нас. Искам Ерик да го види, когато е по-представителен.

— Като живак е — обади се Ерик и погледна Терън за първи път.

— Да, така е — заяви гордо Сет. — Трябва да го видиш, като се опитва да се изкачи сам по стълбите. Много е смел.

С нарастващ ужас Катлийн забеляза, че Ерик продължава да се взира в лицето на детето. То го разглеждаше със същия интерес.

— Трябва да го прибера вътре — повтори Катлийн, впусна се между Ерик и Сет и грабна Терън. — Извинете ме. — Забърза със сина си на ръце към къщата.

Почти изтича през кухненската врата и когато най-сетне се озова в безопасност в кухнята, облегна се разтреперана на стената.

— Боже мили, Катлийн, изглеждаш така, като че ли си видяла дух. Какво ти е? — запита я Алис загрижено.

Алис, съпругата на Джордж, работеше при тях като домакиня и готвачка едновременно и управляваше къщата с компетентността на капитан на кораб. Беше тиха и закръглена — пълна противоположност на Джордж, — но двамата се допълваха съвършено. Катлийн знаеше, че бяха загубили син в пубертета от мускулна дистрофия. Докато Сет е бил все още в болницата след катастрофата, Джордж го посещава от името на асоциация по параплегия и му предлага целодневните си услуги. И от тогава тази двойка работеше за него.

Алис прекоси покрития с плочки под на кухнята, като си бършеше мимоходом ръцете в някаква кърпа.

Катлийн нервно се засмя.

— Мисля, че прекалих със слънцето. Когато излязох от басейна, ми се зави свят — пое дълбоко дъх. — Какво има днес за вечеря? Сет е довел Ер… гост за вечеря. Надявам се, че това няма да ти създаде допълнителни затруднения.

Докато говореше, Катлийн напразно се опитваше да нормализира дишането си и се презираше за това.

— Не се безпокой. Приготвила съм печено говеждо и то е вече във фурната — отговори разсеяно Алис. Бледността на Катлийн я тревожеше повече от броя на гостите за вечеря. — Ще предложа ордьовър от пресни плодове, с основното ядене ще сервирам салата и зеленчуци, а за десерт — крем парфе. Какво ще кажеш?

— Звучи чудесно — излъга Катлийн. Мисълта за храна я изпълваше с отвращение. — Терън има нужда от вана.

— Сигурна съм в това — Алис се усмихна на момченцето, което в момента беше заето с изпразване на чекмеджето, пълно с пластмасови мензури.

— Хайде, Терън — Катлийн го хвана за ръка. — Ако имаш нужда от помощ, Алис, повикай ме. — Често предлагаше помощта си на Алис, но тя никога не беше прибягвала до нея.

— Не се безпокой за вечерята. Ти само се погрижи да се облечеш красиво за гостите.

Катлийн се радваше, че Алис не видя неуверената й походка, докато пресичаше широкия хол, от който се издигаше нагоре величествената стълба.

Докато къпеше Терън, в главата й се въртяха милиони въпроси, които беше потиснала долу, до басейна. Какво прави Ерик тук? Какъв вид общ бизнес можеше да има със Сет? Къде е бил през тези две години? Какво ли е правил през това време? Жена му с него ли е?

Той изглеждаше същият. Не, беше друг, различен. Откъде идваше това усещане? Може би от възрастта. Времето беше издълбало тънки бръчици в ъглите на очите му.

Гънките от двете страни на устата му бяха потвърди, без намек за склонност да се омекотят във весела усмивка. Очите му — тя потрепери — в тях не танцуваха познатите искрици на предизвикателното му чувство за хумор. Сега те бяха студени, цинични, безчувствени.

Постави Терън в кошарката му и се отпусна във ваната. Какво правеше той тук? Защо отново се беше появил в живота й точно когато нещата вървяха така добре? Защо не беше дошъл по-рано?

Избягваше най-важния въпрос, онзи, който я измъчваше най-много от всички други. Ще разбере ли, че Терън е негов син? И ако разбере, какво ще направи?

Изсуши тялото си и влезе в спалнята, обвита в голяма хавлиена кърпа. Изправена пред гардероба си, избра костюм, отхвърли го, насочи се към друг и накрая се спря на вечерни панталони от бяла коприна. Блузата без презрамки към панталона беше на многоцветни ивици в метални цветове. Около талията си уви шокиращо розов пояс. Обу бели сандали с високи токове, а на ушите си постави два златни диска. Изящни златни верижки обгръщаха врата й.

Никога не й е било толкова трудно да се гримира. Ръката й трепереше и тя размаза грима си за мигли, наложи се да го почисти и да започне отново. Тъй като пръстите й нямаше да могат да се справят тази вечер със сложните шноли и гребени, тя реши да остави косата си свободно пусната върху раменете.

Знаеше, че в семейство Кирчоф има обичай да се обличат официално за вечеря. През почти двете години, които прекара тук, беше започнала да харесва тази традиция. Освен това Сет обичаше да я вижда в хубави дрехи.

Когато беше готова, облече Терън в морскосин комплект за игра с думите «Ахой, там!», апликирани с бели букви отпред. Докато разресваше гъстите му руси къдрици, тя отново преживя чудото на раждането му. Знаеше много преди гордото съобщение на доктор Питърс, че детето е момче. Видението й за него в началото на бременността й се оказа необяснимо точно. Каква жестока жертва би било никога да не познае радостта от любовта към Терън.

Ще почувства ли Ерик онази неповторима, уникална близост, която изпитваше тя всеки път, щом погледнеше Терън? Бащите имаха ли същото чувство на общност с децата си, както майките?

Смъкна Терън от подплатената маса за смяна на памперса му и го хвана за ръка.

— Готов ли си? — запита го тя, но въпросът беше фактически отправен към нея самата. Отговорът беше «не». Бе разкъсана между изгарящото я желание да се възползва от възможността още веднъж да го поглъща с жадните си очи и болката да го вижда така опасно близо до сина им. Но ако не побърза, Сет ще се зачуди какво я бави. Не искаше в никакъв случай да събуди подозренията му. Трябваше на всяка цена да остане с хладна и ясна глава по отношение на Ерик — Сет никога не трябваше да узнае за предишната им връзка. Той не трябваше да бъде нараняван. Помоли се в себе си да не забележи приликата между Терън и госта.

Слязоха по стъпалата ръка за ръка. Катлийн отвори стъклената врата, която водеше към вътрешния двор, и освободен от задържащата го ръка, Терън се втурна към мъжа, който седеше на кръглата, засенчена с чадър маса, с чаша питие в ръка.

Изненадан, Ерик се засмя и протегна ръка да разроши къдриците на главичката, притисната към коляното му.

— Ахой, капитан. Къде е…

Вдигна очи и видя Катлийн на прага. Господи, колко е красива, помисли Ерик и нетърпеливо преглътна буцата, заседнала внезапно в гърлото му. Беше мислил, че се е излекувал от страстта си към тази жена, че е способен да приеме всичко, което съдбата подхвърли върху житейската му пътека. Когато я видя обаче да излиза от този басейн днес следобед, сърцето му примря от радост, а умът му прокле боговете, които му бяха изиграли този ужасен номер.

Докато я гледаше днес в гръб, си беше помислил, че младата госпожа Кирчоф му изглежда странно позната. Косата й имаше излъчване, което бе усетил досега само веднъж в живота си. Когато се обърна, той видя толкова мечтаното лице. Опита се да се присмее на желанието, което мигновено пламна у него и потече по вените му като изгаряща треска със заплахата да го подпали отвътре навън, да го изгори и превърне на пепел. Времето се завъртя обратно, върна го в миналото, когато също я беше видял да излиза от водата, покрита с хиляди проблясващи капчици. Все още пазеше онази видеолента. Гледаше я само в най-тежките си дни — и това беше едновременно и удоволствие, и терзание. Днес тя не беше само образ, пленен от електронната му апаратура.

Успя някак да се сдържи да не се втурне край Кирчоф, да я сграбчи в ръцете си, да я целуне с устни, все още жадни за оня неин вкус… Но на пътя му беше мъжът в инвалидния стол. Мъжът, когото познаваше само от няколко седмици, но към когото беше започнал да се отнася с възхищение и уважение за куража му, почтеността му и проницателната съобразителност в сферата на бизнеса.

Сет Кирчоф често беше говорил за жена си, беше хвалил надареността и красотата й, но беше ли споменавал името й? Не, сигурно не — Ерик щеше веднага да реагира на това име. Но кой можеше да си помисли, че Катлийн, неговата Катлийн, ще стане съпруга на търговец от Сан Франциско?

Точно в този момент първият радостен пламък в душата му при вида й се превърна в горчива злоба. Разбира се. Беше избягала от обикновения, живеещ на заплата видеооператор при първата златна възможност да стане светска дама. Сигурно е била отвратена от себе си за това, че е допуснала ръцете му да я оскверняват. Ясно е, че се е стремяла към по-високо стъпало в социалната стълбица. Как ли се е чувствала при загубата на най-ценното й притежание? Това не е имало значение за Кирчоф, предположи Ерик — тя беше успяла да го хване в примките си и да го накара да се ожени за нея. Поздравления, госпожо Кирчоф. Вие сте много богата жена.

Сет имаше всички основания да се гордее с жена си, помисли си Ерик, когато тя пресече вътрешния двор и се приближи към него. Беше красива и грациозна; майчинството беше изгладило някои по-остри ъгли на тялото й и ги беше заменило с женствени извивки.

Все още беше стройна, дори прекалено стройна: можеше да прибави някой и друг килограм към тялото си. Никой не би могъл да повярва, че е износила и родила дете. Коремът й беше плосък — резултат от редовната гимнастика. Ако не бяха наедрелите й гърди, никой никога наистина не би могъл да познае, че е майка.

Токчетата й потракваха по настилката на вътрешния двор. Чу шумоленето на дрехите, когато се наведе да вземе детето, притиснато към коленете му. Коприната, която покриваше гърдите й, се отвори леко и му даде възможност да зърне гладката плът под нея. Когато се изправи, ароматът й погали ноздрите му. Страстен копнеж запали тялото му.

— «Митсуко» — промълви той, без да иска. Катлийн се смръзна за миг, погледна го втренчено.

— Да.

Отдалечи се от него и седна на стол от другата страна на масата с детето в скута си.

— Виждам, че ти е сервирано питие.

— Да.

— Къде е Сет?

— Влезе в къщата с Джордж да смени дрехите си. Каза, че веднага ще се върне.

— Хейзъл?

— Не се е появила още — отпи от чашата си. — Така че сме сами, Катлийн.

Катлийн бързо вдигна глава. Той изглеждаше много добре в бялата си риза и тъмносин блейзър. Ризата му беше разкопчана до половината на гръдния му кош и разкриваше загорялата колона на врата му и част от твърдата, покрита със светли косми мъжка гръд. Пръстите й пламнаха от спомена за усета на тези косми върху мускула под тях. Бежовите му панталони обгръщаха плътно твърдите му бедра и…

Бързо вдигна очи с надеждата, че не е забелязал посоката на погледа й, но — уви. Обиди я, като вдигна чаша в подигравателна наздравица.

— Трябва да те поздравя, Катлийн. Доста път си извървяла от лагерна възпитателка дотук. Колко време мина оттогава? — присви очи, като си даде вид, че се мъчи да си спомни. — Две години? Да, две години. Имаше катастрофа на летището на Форт Смит. С големи загуби — и материални, и в човешки жертви, — но аз имах късмета да бъда между живите. Това стана на шестнадесети юли в два четиридесет и три следобед. — Гласът му беше твърд, чувстваше се желанието му да я нарани. Очите на Катлийн се напълниха със сълзи.

— Радвам се, че… ти… си останал между живите.

— Да-а. Твоята загриженост тогава беше наистина изумителна — продължи той саркастично.

Кое му даваше право да й се сърди?

— Не можех да се присъединя към тълпата край леглото ти, нали? — каза тя рязко.

Тълпата край леглото му? Какво, по дяволите, можеше да означава това? Край леглото му нямаше никой друг, освен Боб и Сали, а тя не се беше срещнала с тях. Беше ги разпитвал достатъчно дълго и безмилостно, за да знае това със сигурност.

Преди да успее да разнищи странното й изречение докрай, се появиха Джордж и Сет. Ерик беше забелязал, че навсякъде, където имаше стълби, бяха осигурени и наклонени пътеки до тях за количката на Сет. Електрическите ключове и термостати по стените също бяха поставени ниско за удобство на Сет.

— Радвам се да видя, че вие двамата се опознавате по-добре. Изглеждаш прекрасно, скъпа — приближи се до Катлийн и тя стана, остави Терън на настилката на двора и се наведе напред с ръце на раменете на Сет, за да приеме целувката му. Той задържа ръцете й в своите, когато тя се изправи, и се обърна към Ерик: — Не е ли великолепна, Ерик? Сигурно си мислил, че преувеличавам, когато съм ти говорил за нея, нали? Виждал ли си някога такива цветове, такава кадифена кожа?

Катлийн пребледня. Ерик беше виждал много повече от нейната кожа, отколкото Сет. Откакто я беше довел в тази къща, те си лягаха в отделни спални всяка нощ. Влизал е в нейната стая само веднъж — когато Джордж го беше занесъл на ръце до нея, за да види как я е подредила. Целуваха се топло за лека нощ всяка вечер. Но след тази целувка тя отиваше в своята стая, а Сет — в неговата с Джордж, който му помагаше да си легне.

— Жена ти е наистина красива, Сет — съгласи се Ерик, но Катлийн можа да различи прикритата подигравка в гласа му.

— Джордж, ще се погрижиш ли за напитките? Аз ще пия уиски с лед, а Катлийн — своя шпритцер.

Катлийн неволно погледна Ерик, който — незабелязано за Сет — отново вдигна чаша в наздравица. И двамата си спомниха за друго време. Спомените на Катлийн бяха топли. А тези на Ерик бяха очевидно спомени на осъществил се прелъстител.

Сцената във вътрешния двор определи настроението до края на вечерта. Когато Хейзъл се присъедини към тях за питие преди вечеря, Катлийн се напрегна още повече. Както обикновено, Хейзъл беше много учтива и играеше добре ролята на любяща зълва и леля — като първата дама на някоя театрална трупа, — но играта й, колкото и талантлива да беше, не можеше да заблуди Катлийн. Когато оставаха сами, Хейзъл не пропускаше случай да даде израз на омразата си към нея. Понякога Катлийн я улавяше да хвърля злобни погледи към Терън. Внимаваше много да не оставя детето само с нея. Считаше, че собственическото отношение на тази жена към Сет минава границите на нормалното — в това отношение за нея Хейзъл беше патологичен случай.

Когато Алис най-сетне съобщи, че вечерята е готова и освободи Катлийн от Терън, тя беше вече стегнато кълбо от нерви. Забеляза, че Ерик често се вглежда в детето. За първи път беше благодарна, че Терън се хранеше в кухнята под грижите на Алис. Беше се опитала да се противопостави на това заточение — считаше, че той трябва да бъде заедно със семейството. Но почти веднага след раждането му Хейзъл беше дала да се разбере, че нейното желание е той да не се храни на една маса с тях. Сет се беше съгласил с думите: «Мисля, че за теб е добре да имаш възможност да се отпуснеш и нахраниш спокойно, Катлийн. Хейзъл мисли само за теб и твоето добро.»

Влязоха в трапезарията и Катлийн беше обхваната от смут, когато стана ясно, че Ерик трябва да седне точно срещу нея, тъй като Сет седна на единия край на масата, а Хейзъл — на другия. Вкусната храна, умело сервирана от Алис, засядаше на гърлото й. Едва можа да изяде една трета от порцията си.

Мразеше тази стая — тя я задушаваше и потискаше. Стените бяха покрити с тъмносиньо моаре, тъкан, която никога не беше харесвала. Мебелите бяха тежки и тъмни, порцеланът — претрупан с орнаменти, полилеят — в отблъскващо натруфен стил.

— Върху какъв точно проект работите двамата със Сет, господин Гуджонсън? — запита Хейзъл с най-мазния си тон.

Ерик се засмя непринудено по своя специфичен начин, който Катлийн си спомняше така добре: ъглите на мустаците му се повдигнаха леко нагоре и създадоха впечатление за наличие на скрити под тях трапчинки. Мекото осветление на стаята създаваше измамното впечатление, че очите му горят със син пламък и излъчват своя собствена светлина. Въпреки случилото се преди вечеря, сърцето й се разтвори отново пред мъжката му красота.

— Знам, че вие, госпожо Кирчоф, и вие… — поколеба се, преди да продължи. — Катлийн, се питате защо така неочаквано се появих тук тази вечер.

— Това е твоето шоу, Ерик. Ти им разкажи какво смятаме да правим — обади се Сет.

— Фотограф съм, но работя главно с видеолента. Работих известно време към телевизионна станция, филиал на голяма телевизионна мрежа — хвърли бърз поглед на Катлийн. — Миналата година отидох в Европа и известно време работих там. Но Щатите ми липсваха и се върнах с надеждата да започна собствен бизнес, като основа своя продуцентска компания. Реших, че районът около залива предлага възможности и може да се установя тук. Няколкото спонсори, които имах късмет да открия, ме препратиха към Сет. Той не само се съгласи да инвестира в моята компания, но и направи първата сериозна поръчка. Планираме да създадем филми за магазините «Кирчоф». Те ще се различават от обикновените реклами — ще бъдат новаторски и уникални. Надявам се, че когато се появят на екрана, ще привлекат клиенти за моята компания, фирмата «Кирчоф» е много престижно име и ще бъде добра реклама за мен и работата ми. Бъдещите ми планове включват също индустриални и документални филми — всичко в тази област.

— Това е чудесно, Ерик! — извика Катлийн, преди да успее да задуши ентусиазма си. Другите трима я погледнаха с учудване. Изчерви се, погледна към Сет: — Точно от това имахме нужда, Сет. Много съм доволна от решението ти.

Той се усмихна и посегна към ръката й.

— Знаех, че ще го приемеш по този начин. Разчитам на теб — надявам се, че ще помагаш на Ерик.

Погледна бързо Ерик, върна поглед към съпруга си.

— По… по какъв начин? — заекна тя.

— Искам да му бъдеш консултант. Той знае много за производството, но признава, че информацията му в областта на модата е слаба. Ще има нужда от твоето експертно мнение, преди да започне работа върху всеки от предвидените филми. — Тъмните му очи блестяха от възбуда и независимо от личните й опасения, свързани с внезапната поява на Ерик в новия й живот и перспективата за съвместна работа с него, повишеното настроение на Сет не можеше да не я радва.

— Хейзъл, ти какво мислиш? — попита Сет.

В нейната част на масата царуваше зловещо мълчание.

По-възрастната жена се усмихна мило на Ерик и каза:

— Страхувам се, че не разбирам много от търговски реклами по телевизията. Ще запазя преценката си за изкуството на господин Гуджонсън, докато видим резултатите от работата му.

След тази неясна забележка им предложи да се преместят във всекидневната за кафето.

Ерик придружи Хейзъл до всекидневната — Катлийн вървеше до стола на Сет и държеше свободната му ръка. Веднага щом се разположиха, Джордж донесе голяма сребърна табла с порцеланов сервиз за кафе и я остави на масичката за сервиране на кафе. Алис го последва с Терън, обхванал с крачета широкия й ханш.

— Малкият принц е готов за лягане, но първо иска да целуне всички за лека нощ.

Катлийн забеляза израза на остро неодобрение в очите на Хейзъл, но Алис пусна малкия на пода и след като прие първата си целувка за лека нощ от майка си, детето незабавно се втурна на още нестабилните си крачета към Ерик. С естествена непринуденост, която изненада Катлийн, Ерик вдигна момчето на скута си. С присъщата си детска импулсивност Терън обви с пухкавите си ръчички врата на Ерик и го целуна звучно по устата. После се дръпна леко и потърка комично с носле лицето му. Мустаците на Ерик го погъделичкаха и това ново смешно нещо веднага привлече вниманието му. Пръстчетата му посегнаха към тях и ги задърпаха.

— Оох! Те не се отлепват, капитане — реагира весело Ерик, но остави Терън да си играе с тях. Смееше се и галеше момченцето по гърба с широката си длан, взираше се в очите му — очите, които бяха огледален образ на неговите собствени.

Катлийн с напрежение наблюдаваше промяната в лицето на Ерик. Отначало то изрази напрежение, после невяра — учудване — просветление. Сърцето й спря. Ерик вдигна очи над главата на Терън и тя потрепери под пронизващото им обвинение.

Терън се плъзна от скута му и се заклати към Хейзъл — тя прие целувката му с фалшива любвеобилност, която изпълни с отврата Катлийн.

— Не е ли чудесен, Ерик? Има ли по-голям късметлия от човек, който има син като Терън? — Терън слезе от скута на Сет и изтича още веднъж до Катлийн, която импулсивно коленичи до него и го притисна силно към себе си. Детето й разреши да покрие лицето му с бързи целувки, преди Алис да го поеме отново.

— Благодаря ти, Джордж. Аз ще сервирам кафето — каза спокойно Катлийн и Джордж и Алис излязоха да отнесат Терън в леглото му на горния етаж, преди да се върнат в кухнята, за да вечерят — още едно от правилата в голямата къща, което много я дразнеше. Защо да не могат да ядат всички заедно като едно голямо семейство, каквото всъщност бяха?

Сет с гордост изреждаше достойнствата на Терън и разказваше за лудориите му на Ерик, докато Катлийн разливаше кафето. Сервира първо на Хейзъл, която пиеше чисто кафе, без мляко. После подаде чаша на Ерик — пръстите й докоснаха за миг неговите и ток прониза сърцето й.

Разтреперана вътрешно, наля кафе за Сет и точно му го поднасяше, когато чу зад гърба си гласа на Ерик:

— Изглежда доста голям. На колко е години? Кога е роден?

В този миг треперещата ръка на Катлийн загуби контрол над чашката. Тя се изплъзна от чинийката в скута на Сет и го обля с вряло кафе.