Копринената паяжина

Двадесета глава

— Къде беше, по дяволите? — запита гневно Елиът.

Катлийн току-що беше влязла в стаята си в Уест Енд. Връщаха се от Чъб Кей. Ерик стоеше зад нея и тя забеляза смръщването му, когато видя Елиът.

— Защо си тук, Елиът? — беше изумена. Не можеше напълно да асимилира факта, че идилията й с Ерик беше приключила. Те бавно се бяха оттеглили един от друг още в самолета, който ги отвеждаше в Гранд Бахама Айлънд. Първо престанаха да се докосват, после престанаха да говорят и накрая дори не се поглеждаха. Постепенно пълното им сливане в едно в онази малка стая в Чъб Кей се разпадна и те се превърнаха отново в две отделни личности. Всеки от тях почувства с болезнена острота клина, забит помежду им, който никой не искаше да приеме, но и никой нямаше сили да отхвърли. Сега Елиът стоеше тук, вторачен обвинително в нея и поглеждаше Ерик така, като че ли с радост би го убил.

— Надявам се, че си прекарала добре, Катлийн. — Елиът преливаше от сарказъм. — Чакам те тук от вчера следобед.

— Аз… си взех малко почивка. Отидох на друг остров и бурята ме завари там. Ерик се разтревожил за мен и когато дойде…

— Спести ми вълнуващите подробности — Елиът хвърли злобен поглед на Ерик.

— Какво се случи, че се наложи да дойдеш тук, без дори да се обадиш по телефона? — запита бързо Катлийн.

— Сет е в болница — отговори й той студено. — Не искаше да се връщаш преждевременно, но Джордж ми се обади и ми каза, че според него трябва веднага да се прибереш. Съпругът ти умира — завърши той грубо.

Катлийн притисна длани към устата си. Кръвта се отточи от лицето й, докато гледаше с невиждащ поглед Елиът.

— Елиът, престани с грубостите. Катлийн не знаеше нищо за тези събития — обади се Ерик с привидно спокоен глас. — Моля те, разкажи ни по-подробно какво се е случило.

Елиът продължаваше да ги гледа гневно. Чак сега Катлийн забеляза измъчения му вид. Дрехите му бяха смачкани, косата му — разрошена. Не беше се бръснал.

— Сет влезе в болница преди три дни. Джордж ми каза, че при катастрофата са пострадали непоправимо и бъбреците му — оттогава те непрекъснато са дегенерирали. Той се е борил колкото е могъл, но сега вече нещата са излезли от контрол и организмът му бавно, но сигурно се отравя. Сет не искаше да те викаме, но двамата с Джордж решихме да го направим.

Катлийн пристъпи към него с умолително протегнати ръце.

— Елиът, кажи, че преувеличаваш… Той не…

Гласът й заглъхна, когато потърси в лицето му следи от характерния му цинизъм и не откри такива. Той погледна Ерик, върна погледа си на нея и тя разбра, че казаното е истина.

— Неее — проплака тя. — Моля ти се, Боже, не! — Покри лицето си с ръце и се сви на леглото.

— Катлийн — обади се Ерик, — нямаш време за това точно сега.

— Прав е, Катлийн — обади се и Елиът. — Дойдох тук с чартърен полет. Изчаках те да се върнеш. Трябва незабавно да отлетим за Сан Франциско.

— Да. Добре — прошепна тя и започна безцелно да се върти из стаята. Какво трябва да направи? Не можеше да мисли.

— Остави нещата си тук. Ще ги опаковам и изпратя — предложи Ерик. Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не се безпокой за нищо. Ще се справя с нещата тук и ще дойда в Сан Франциско утре сутринта.

— Не! — дръпна се рязко от него. На лицето й се четеше няма изненада. — Аз… мисля, че най-доброто, което можеш да направиш, е да останеш тук и да довършиш работата си. Сет би искал това… и не трябва да бъдеш… близо до… болницата.

Стана му ясно — тя не искаше да бъде с нея. Очите й, които отказваха да го погледнат директно, го вбесяваха. Повдигна брадичката й с палец и показалец и обърна лицето й към себе си. Вгледа се със стоманеносини очи в разкъсваните й от чувство на вина зелени дълбини. Устата му се превърна в тънка гневна линия. Обърна се към Елиът.

— Грижи се за нея, Елиът. Ако има нещо, което бих могъл да направя, обади ми се веднага. Ще съкратя работата си тук и ще се върна след един ден.

— Окей — каза Елиът.

Вратата се затръшна зад него.

Катлийн отново седна безсилно на леглото с отпуснати рамене, вторачена безцелно в ръцете си.

Елиът се приближи до нея.

— Катлийн, хайде да тръгваме.

Излезе от стаята само с дамската си чанта в ръка. Не си спомняше нищо от полета до Сан Франциско. Механично вършеше всичко, което се искаше от нея, но в главата й се въртеше само жестоката реалност, от която нямаше къде да избяга — докато тя се беше любила с друг мъж на тропически остров, съпругът й е умирал в болничното си легло… Заслужаваше да бъде наказана, но защо Господ правеше това чрез Сет? Не беше ли страдал достатъчно? Защо той трябваше да поеме върху себе си и нейното наказание?

Искаше да отиде в болницата направо от летището, но Елиът не й разреши.

— Изглеждаш като героиня от филм на ужасите, Катлийн. Сет е сериозно болен и видът ти с нищо няма да го облекчи. Когато влезеш в стаята му, си длъжна да изглеждаш като богиня, каквато той вярва, че си.

Ясно беше, че Елиът не гледа на нея по същия начин, но в момента беше твърде разтревожена за съпруга си, за да се грижи за мнението на Елиът.

Погледна се в огледалото — зарадва се, че се съгласи първо да си отиде вкъщи. Изглеждаше наистина кошмарно. Изкъпа се набързо, изми си косата, сви я на прибран кок и си сложи съвсем малко грим.

Терън я посрещна възторжено. Тя го притисна силно към себе си, но му отдели само няколко минути. Когато го върна на Алис и тръгна към вратата, детето се разплака жалостиво и плачът му я преряза като с нож, но сега съпругът й имаше предимство.

Хейзъл стоеше като часовой пред интензивното отделение. Когато зърна Катлийн, лицето й незабавно пожълтя от злоба.

— Ти си направи кефа — засъска тя. — Лично аз се надявах никога повече да не те видя, но Сет ще бъде щастлив, че се върна навреме, за да наблюдаваш как ще умре.

— Къде е лекуващият го лекар? — попита Катлийн, без да обръща внимание на жестоките й думи.

— При него — обърна й гръб и се отдалечи.

Катлийн се облегна с подкосени крака на стената. Елиът, който не се беше отделял от нея — с изключение на онзи половин час, когато се обличаше, — хвана ръката й и силно я стисна.

— Съжалявам за думите, които ти наговорих на острова — каза й той. — Държах се като кучи син.

Катлийн се усмихна слабо.

— Не, ти се държа като истински приятел, какъвто си. — Затвори за миг очи и каза тихо: — Освен това аз заслужавам много повече от това.

— Не бъди прекалено жестока към себе си, Катлийн. Откъде можеше да знаеш какво става тук?

— Трябваше да знам. Подозирах, че нещата с него не са напълно в ред, но когато го питах, той отказваше да говорим на тази тема — въздъхна тъжно. — Трябваше да бъда по-настоятелна. Длъжна бях да съм тук.

— Сега си тук. И това е най-важно в момента — поколеба се за миг, преди да попита директно: — Влюбена си в Гуджонсън, нали?

Погледна го бързо.

— Как… как разбра?

Елиът се усмихна.

— Когато двама души изчезнат в продължение на цели два дни и се връщат с вид на прегрешили деца, както изглеждахте и двамата, повече от ясно е какво са правили през тези дни. А при тази твоя чистота на духа не би могла да се чукаш… извини ме… да се любиш с някого, ако не го обичаш. Прав ли съм?

— Да, обичам го — призна тя тихо. — Но обичам и Сет. Само че по различен начин — разбираш ли?

Елиът я прегърна.

— Да-а, знам. Колко прекрасен е животът, нали? — Цялата горчивина в света беше събрана в думите му.

Вратата до тях се отвори — появи се Джордж, следван от оплешивяващ мъж, вероятно лекарят на Сет.

— Здравей, Катлийн! — каза ласкаво Джордж и хвана ръката й. Би искала да не се отнасят към нея с такова внимание. Не мислеше, че го беше заслужила — особено като се вземе предвид поведението й през последните дни…

— Здравей, Джордж! — усети, че щом се опиташе да говори, устните й затреперваха неконтролируемо.

— Исках да ти кажа преди месеци — каза Джордж. — Настоявах пред него да ти каже, но той не искаше да те тревожи. Той беше много болен от дълго време.

— Знам. Благодаря на Бога, че те имаше до себе си, за да се грижиш за него. Той нямаше да ми разреши това…

— Госпожо Кирчоф, аз съм доктор Александър. Говорили сме по телефона, но никога не сме се срещали. Здравейте! — Лекарят не й подаде ръка, а и тя не предложи своята.

— Здравейте, доктор Александър. Какво е състоянието на съпруга ми? — откъде дойде това спокойствие в гласа й?

Лекарят сведе поглед към обувките си.

— За съжаление мога да кажа само, че е много критично. Той знаеше от известно време, че болестта му е смъртоносна, но не ми разреши да се боря с нея според възможностите на днешната медицина.

— Защо! — извика тя. — Ако има нещо…

— Трябва да разговаряте за това със съпруга си, госпожо Кирчоф.

— Може ли?

— След няколко минути.

— Казахте, че ще мога да вляза в стаята на брат си веднага след като излезете — прекъсна ги Хейзъл, застанала зад гърбовете на мъжете, които се бяха изправили като щит около Катлийн.

В първия момент доктор Александър не знаеше как да реагира.

— Госпожо Кирчоф, вие не бихте лишили вашия брат от кратко посещение на съпругата му, нали?

— Тя трябваше да бъде тук, вместо да се размотава по Бахамските острови! Кой остана плътно до него, кой чакаше с часове пред тази врата… — гласът й се загуби в ридания, които може би само Катлийн знаеше колко са фалшиви. Повече от ясно беше, че Хейзъл ще продължава да играе ролята си на любяща сестра до горчивия край на Сет. При други обстоятелства Катлийн с радост би издрала лицето й за непоносимото й лицемерие.

Лекарят, убеден, че Хейзъл страда неутешимо, внимателно я отведе настрана. Катлийн отвори вратата на стаята. В очите й тя изглеждаше като камера за мъчения. Разни апаратури, за функциите, на които можеше само да се досеща, пиукаха и бръмчаха около леглото на Сет, отбелязваха и записваха работата на важни органи и системи. Леглото му представляваше зловещо струпване на тръбички, игли и шишета.

Единствено познати бяха само очите му — той ги отвори, щом чу стъпките й.

— Катлийн — прошепна прегракнало и повдигна ръка към нейната. — Рано си се върнала. Не трябваше да ставаш свидетел на всичко това. — Лицето му се омекоти и устните му потрепериха, преди да добави: — Но се радвам, че дойде.

Сълзи се стичаха по бузите й, колкото и отчаяно да се опитваше да ги спре.

— Сет, Сет, защо? Защо не ми каза?

— Какво би могла да направиш? Само щеше да се безпокоиш и да се тревожиш. Нямаше да можеш да живееш нормално дните си, нямаше да можеш да работиш спокойно в магазините, които са по-важни от мен.

— Не! — извика тя тихо. — Нищо не е по-важно от теб.

— О, да, любов моя. Има много неща, по-важни от мен — погали леко с палец гърба на ръката й. — Ти например. И телевизионните реклами. Как вървят те? Как е Ерик? Доволен ли е от работата си на Бахамските острови?

Катлийн кимна нетърпеливо с глава.

— Да, да, рекламите ще станат много сполучливи — точно както ти очакваше. Е-Ерик е добре. — Преглътна конвулсивно. — Сет, не искам сега да говорим за това. Искам да разрешиш на доктор Александър да ти помогне.

— Катлийн, не искам повече да бъда бреме за когото и да било. Уморен съм от живота си на инвалид. Ако разреша трансплантиране на бъбрек, възможно е да лиша от жизнено необходим бъбрек дете или иначе здрав човек, който след трансплантацията ще може да живее нормален живот. А аз ще си остана инвалид дори и с нов бъбрек. А и в края на краищата пак ще се стигне до това — притисна ръката й до гърдите си, вгледа се дълбоко в разплаканите й очи и каза: — Скоро ще бъда отново добре и съвсем цял, Катлийн. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Очаквам с нетърпение този миг… Искам отново да бъда цял и здрав човек…

— Сет… — проплака тя и падна върху гърдите му, зарови лице във врата му и изплака скръбта, срама и вината си под нежната ласка на ръката му.

Слънцето изгря и залезе още един път, без Катлийн да разбере това. Връщаше се вкъщи само когато я насилваха да се прибере да хапне нещо, да се изкъпе и смени дрехите си. Престояваше с часове в чакалнята пред интензивното отделение. Повече не плачеше по време на кратките си посещения при Сет. Усмихваше се и се стремеше да изглежда колкото е възможно хубава — такава я искаше Сет и такава очакваше да я види.

Хейзъл се отказа от лъжливата си фасада и действаше открито като отблъскваща стара вещица, каквато всъщност беше. Елиът упорито я наричаше «гадна кучка» и Катлийн се съгласяваше с него. От идването на Катлийн Сет беше пожелал да види сестра си само веднъж — в разрешеното му за посетители време той държеше да вижда само жена си. Лекарят прекрати посещенията на Хейзъл с думите:

— Мили боже, госпожо — сега не е време за дискусии на бизнес теми.

Джордж и Елиът постоянно бяха с Катлийн. Поддържаха връзка с мениджърите на магазините, които ги уверяваха, че при тях всичко е наред и благодатният за всеки търговец коледен сезон не отминаваше и магазините на Сет Кирчоф. Катлийн предаде думите им на Сет и той ги посрещна с доволна усмивка — в измъченото му лице просветнаха следи от предишната му лъчезарност.

— Страхотно! Но не съм изненадан. Винаги съм вземал на работа само свестни хора и добри професионалисти.

Малко преди полунощ лекарят излезе от стаята на Сет и тихо затвори вратата зад себе си, като пъхна бързо нещо в джоба си. Вторачи се в пода за миг, преди да вдигне очи към младата жена, която скочи от канапето в чакалнята и се приближи с леки стъпки към него.

— Той иска да ви види, Катлийн. Дадох му успокоително, за да може да заспи — погледна я право в очите. — Мисля, че не можем да направим нищо повече за него.

Катлийн се разплака и хвана подкрепящата я ръка на Джордж.

— Не… — прошепна тя.

— Тя няма да влезе при него преди мен! — извика остро Хейзъл. — Искам да го видя първа, за да му кажа за каква курва се е оженил. — Обърна се злобно към Катлийн. — Ти не можеш да ме измамиш. Знам защо искаше да отидеш на Бахамските острови. Искаше да отидеш там заради онзи фотограф. Сигурно си се чукала с него през цялото време. Защо на този хомо — посочи с пръст към Елиът — му трябваха цели два дни да те върне тук? Къде беше с онази мускулеста жълтокоса маймуна? Брат ми няма да умре, преди да разбере за каква уличница се е оженил.

— Престанете! — заповяда доктор Александър, изгубил професионалното си спокойствие. — Ако си отворите още веднъж устата, госпожо Кирчоф, ще ви изхвърля от болницата. Брат ви иска да види съпругата си и ще я види. А вие ще седите тук тихо и ще се успокоите, иначе аз лично ще ви изхвърля навън. Достатъчно ясен ли съм?

— Ти, кучи сине! Как смееш…

— Да, смея — каза доктор Александър, хвана я над лакътя и я повлече надолу по коридора.

— Ти си курва! — крещеше Хейзъл, докато лекарят я теглеше след себе си. — Той знае това. Дори и когато се ожени за теб, знаеше, че си курва. Той е слаб! Безгръбначно мекотело!

Катлийн притисна ръце към ушите си и се обърна с гръб към нея.

— Катлийн — каза Джордж тихо, постави ръка на рамото й и я обърна към себе си. — Това са приказки на ненормална жена и всички знаят това. Сет те обича. Избърши сега очите си и влез при него, където ти е мястото.

— Ние ще те чакаме тук — обади се Елиът.

Катлийн кимна безмълвно и избърса очите си с кърпичката, която й подаде Джордж. Когато се поуспокои, влезе в слабо осветената стая. Апаратите около леглото на Сет пиукаха равномерно. Проблясваха малки червени и зелени светлинки. Всичко останало беше замряло в мъртва неподвижност.

— Катлийн — прозвуча слабият глас на Сет.

— Да, скъпи — отиде бързо до леглото, седна на края му, хвана ръката му.

— Какво стана отвън? Стори ми се, че чух някаква суматоха…

— Н-някой изпусна поднос и хората наоколо реагираха.

— Сигурна ли си, че не е било подлога? — опита се да я разсмее Сет.

Усмихна му се.

— Кой знае? Може би.

— Изглеждаш така красива тази вечер, обич моя… Винаги съм те харесвал в зелено…

— Затова съм се облякла така.

Ръката му погали бузата й, потърка леко между пръстите си кичур от косата й.

— Красива си, Катлийн.

— Не — поклати отчаяно глава. — Не, не съм. — Копнееше да облекчи сърцето си от тежкото бреме на вината, да му каже колко грозна всъщност беше, но знаеше, че няма право, че това само ще увеличи мъките му.

Не можеше да се пребори с физическата му болка, но поне нямаше да поеме отговорността и за емоционалната му смърт.

— Да, красива си. Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал — затвори очи и пое дълбок, разкъсан дъх, който я ужаси. Но той отново я погледна. — Катлийн, погрижи се за Хейзъл заради мен. Тя няма никого на този свят, освен теб и Терън. Ще има нужда от теб. Помогни й. Тя не е силна като теб.

Катлийн беше готова да му обещае всичко. А това беше едно обещание, което никога нямаше да има възможност да изпълни. Помощта й беше последното нещо, което Хейзъл можеше да поиска от нея. Сет ще си отиде от този свят, сляп за омразната същност на сестра си, но Катлийн нямаше намерение да разруши нито една от илюзиите му в този живот, който напускаше.

— Обещавам — каза тя.

Сет въздъхна с облекчение.

— Как е Терън?

— Чудесен е. Днес произнесъл «кученце». Алис ми каза.

— Той е чудесен син. Бих искал да можех да го видя поне още веднъж… — взе ръката й в своята и я стисна с малкото сила, която му беше останала. — Той беше мой, нали? За краткото време, през което живях с него, той беше мой син.

— Да — каза тя с ридание в гласа. — Да, любими мой, той беше твой.

— Не мога да ти кажа колко щастлив ме направихте вие двамата. През изминалите две години се почувствах отново мъж — мъж със съпруга и син. Благодаря ти, Катлийн.

— Скъпи мой, аз трябва да ти благодаря — по бузата й се отърколи сълза и той я хвана с върха на пръста си. — Сет — замоли се тя. — Не ме изоставяй. Ще бъда толкова самотна без теб…

Той се усмихна с нежна, ласкава усмивка.

— Няма да бъдеш дълго време сама — преди да може да го попита какво иска да каже, той продължи: — Ако бях цял и силен, щях да се боря с всичко и с всекиго за теб, Катлийн. Но не съм. Много съм уморен. Обичай ме достатъчно, за да ме оставиш да си отида.

— Обичам те, Сет, обичам те много.

— Остани с мен тази нощ.

— Ще остана. Ще стоя до теб толкова дълго, колкото ти поискаш.

— Искам те за вечността — прошепна той и красивите му устни се извиха отново в нежна усмивка. Намери сили да докосне още веднъж бузата й. — Катлийн, ти си моята най-най-скъпа любов… — И затвори очи.

Поне веднъж съдбата прояви благосклонност към Сет. Той умря точно както искаше — безболезнено, в съня си, отнасяйки със себе си във вечността лицето на Катлийн…

Ерик следеше с очи дребната фигура, която вървеше подир покрития с цветя ковчег — вървеше сама, въпреки че Джордж и Елиът я следваха отблизо. И Хейзъл вървеше до нея, но на разстояние.

За членовете на семейството край гроба бяха осигурени столове. Останалите стояха струпани наоколо и гледаха близките на Сет Кирчоф, които заемаха местата си, за да изслушат думите на равина.

Изглежда бледа и слаба, помисли си Ерик. Бе облечена в семпла, права черна рокля без бижу по нея. Косата й беше стегната в кок на тила й. Не носеше шапка и воал, каквито си беше сложила Хейзъл.

Катлийн седна, придърпа долния ръб на роклята си под коленете и изправи гръб. Позата й говореше за твърдост и душевна сила. Независимо от оживения коледен сезон, магазините на Сет Кирчоф бяха затворени, за да могат служителите на Сет да дойдат на погребението му. С поведението си Катлийн им даваше пример, Ерик знаеше това. Сет би искал всички да се държат смело и с достойнство.

Терън, разбира се, не беше с нея. Както и Алис. Проповедта на равина беше кратка и прочувствена. Когато свърши, Катлийн стана да приеме съболезнованията на хората, които се струпаха около нея. С ведро спокойствие и грациозност тя подаваше ръка, приемаше целувки по бузата, успокояваше онези, които не можеха да сдържат сълзите си. Клеър Ларчмънт, вярната секретарка на Сет, беше неутешима.

Господи, каква жена, мислеше си Ерик, докато следеше с поглед Катлийн, която се опитваше да успокои Клеър. Какъв смел малък войник. Беше толкова красива… Беше оставила знака си върху него — знак с трайността на петно по рождение… Никога нямаше да може да се освободи от нея. Знаеше, че трябва да й даде време. Но сега вече нямаше причина да не се съберат и да заживеят заедно. Тя, той и синът им. Искаше това повече от всичко друго на света.

До края на живота си щеше да бъде благодарен на Сет, че се погрижи за тях вместо него. Малко мъже можеха да направят това с такава любов и така безкористно. Преди всичко — и въпреки всичко — Сет Кирчоф беше един достоен за уважение човек. Ерик съжаляваше, че не можа да се върне навреме, за да каже на Сет как се прекланя пред величието на характера му. Колкото и кратко да беше приятелството им, той си даваше ясно сметка тук, пред гроба му, че Сет ще му липсва.

Тълпата започна да оредява. Ерик се придвижи незабелязано по-близо. Около нея имаше само още няколко души. Забеляза, че Хейзъл се приближи до зълва си. Имаше нещо неясно за него около тази жена, което го тревожеше. Чу я да говори на Катлийн изпод тежкия си воал.

— Много добре изигра ролята на скърбяща вдовица, Катлийн. Как ли ще се изненадат хората, когато разберат каква си в действителност?

Веждите на Ерик се вдигнаха озадачено. До този момент не беше разбрал колко открито враждебна е тази жена към Катлийн.

Катлийн въздъхна примирено.

— Хейзъл, толкова ли е невъзможно да заровим бойната секира заедно със Сет?

— Затваряй си устата и ме чуй. Брат ми беше достатъчно глупав идиот да те вкара в живота ни, но аз те търпях дълго. Искам ти и копелето ти веднага да напуснете и къщата ми, и живота ми. Ясно ли ти е?

Ерик забеляза защитното стягане на Катлийн срещу атаката й.

— Ти вече се опита да ме заплашиш веднъж. Спомняш ли си плувния басейн? — запита тя. — Това, което ти казах тогава, е все още в сила. Не искам части от твоя живот, Хейзъл. Веднага след легализиране на завещанието ще взема мерки да се преместя някъде другаде. А междувременно ти ще стоиш настрана от мен и сина ми. Ако само се приближиш до него, ще си платиш последствията.

По-възрастната жена бе изпаднала в ярост. Воалът, който прикриваше лицето й, трепереше. Обърна се рязко на пети и замарширува към очакващата я лимузина.

Катлийн се опитваше да си поеме дълбоко въздух. Поклати отрицателно глава, когато Джордж посегна да я хване за ръка.

— Добре ли си, Катлийн?

— Да, добре съм, не се безпокой.

Ерик все още не можеше да повярва на ушите си. Плувният басейн и Терън. Хейзъл е била… Господи! Разсъжденията му стигнаха до едно смразяващо заключение. Хейзъл е умопобъркана.

А Катлийн зависеше от нея. И Терън. Излезе от временното си вцепенение и се приближи до Катлийн, която беше с гръб към него. Изглеждаше дребна, крехка и безпомощна. Искаше му се да я притисне към себе си, да й влее сила и утеха, да я увери, че всичко ще бъде наред. Те скоро ще бъдат заедно.

Вместо това, той само тихо произнесе името й.

Тя рязко изправи рамене. Този глас. Този единствен любим глас. Само той можеше да произнесе така името й. Беше готова да се отпусне в ръцете му с гореща молба никога, никога да не я лишава от закрилата и топлината им.

Стегна се срещу силата на чувствата, които я залюляха в мощна вълна… Тя беше вдовица на Сет Кирчоф и трябваше да се държи подобаващо. Искаше Ерик повече от всичко на света, копнееше да бъде с него, но това беше невъзможно след всичко, което се случи… Отначало си беше мислила, че смъртта на Сет е наказание за нейната измяна. После осъзна нелогичността на тази мисъл. Сет е бил много болен още преди идването на Ерик в Сан Франциско. Той би разбрал и простил любовта им. Той би й простил и най-непростимото прегрешение, което тя никога не щеше да си прости.

Обичаше Ерик. Винаги ще го обича. Но нямаше да си разреши да живее с него. Тя искаше любовта му, но я желаеше пълна и многостранна, а неговата любов към нея беше така едностранчива… Търсеше сигурност за себе си и Терън, но нямаше чувството, че съдбата им е отредила да бъдат заедно с Ерик. Ако е трябвало да бъдат заедно, защо тогава животът заложи толкова много прегради по пътя им един към друг? Твърде много болка, твърде много страдание й беше донесла тази любов. Цената й беше твърде висока. А тя нямаше повече сили да я плаща…

Колкото и тежко да й беше, трябваше да го направи — решението бе взето. Стегна се вътрешно и се обърна с лице към него.

— Здравей, Ерик. Благодаря ти, че дойде — повтори тя шаблона с поглед във възела на връзката му.

— Исках да бъда тук, с теб — каза той и слухът й хвана скритото подчертаване на последните две думи. — Какво мога да направя, за да ти помогна? — запита той тихо.

— Нищо — отговори му тя безпричинно язвително и веднага забеляза променения израз в очите му. Беше разбрал, че го отблъсква. Лицето му се изкриви в болезнена гримаса. Не можеше да си разреши да му спестява каквото и да било. Трябваше да бъде безмилостна. — Всичко е наред. Джордж и Алис ми помагат. Елиът ще поеме нещата в магазина, докато реша какво да правя.

— Катлийн…

Гласът му се молеше… Не, не трябва да допуска разнежване, трябва да го атакува с баналности и по този начин да изгради стена между себе си и него.

— Елиът ще прегледа рекламните филми веднага щом си готов с тях.

— Не съм тук, за да обсъждам проклетите филми — каза той със зловеща нотка в измамно тихия си глас. — Искам да разговарям за теб. И за мен. За това, което се случи между нас много отдавна и не толкова отдавна — когато бяхме на Чъб Кей…

Тя погледна смутено към Джордж и Елиът, но те разговаряха помежду си и не им обръщаха внимание.

— Няма за какво да говорим, Ерик — каза тя с безразличен глас. — Едва ли ще се виждаме повече. Планирам да си взема дълга почивка от всичко и всички. Сбогом.

Обърна се и направи стъпка настрана, но силната му ръка бързо я завъртя обратно към него.

— Окей, Катлийн, лиши ни от живот заедно, въпреки че го искаш толкова много, колкото и аз, знам това. Но ти не можеш — нямаш право — да държиш сина ми настрана от мен. Месеци наред търсех достатъчно разумна причина да си го взема от теб. Сега вече имам такава. — Погледна многозначително към лимузината, в която чакаше Хейзъл, и Катлийн разбра, че той беше чул заплахите й. — Не мисля, че е нужно да се впускам в подробности.

Катлийн впи пръсти в ръката му. Побелелите й устни трепереха.

— Не, Ерик, ти няма да направиш това.

— Няма ли? Какво ще загубя, ако опитам?

Почти злостно изплю тези думи, отблъсна я от себе си, обърна й гръб и гневно закрачи към колата си. Тримата — Катлийн, Джордж и Елиът — го проследиха учудено с поглед. Ако се беше обърнал, щеше да види как коленете на младата жена се подгъват под нея и тя бавно се свлича върху студената земя. Катлийн припадна.