Копринената паяжина

Седемнадесета глава

И двамата се смръзнаха. Телефонът иззвъня за втори път. За трети. Ерик се освободи от нея с яростни проклятия.

— По… по-добре вдигни слушалката — заекна тя и седна на килима. — Може да е…

— Съпругът ти? — запита той с гневна горчивина и вдигна рязко слушалката на телефона.

— Ало? — каза той в слушалката. — Не, всичко е наред, Сет. — Погледна към Катлийн, която покри лицето си с ръце. — Бях на стола и не можах да отида бързо до телефона… Да-а, изглежда чудесно. Благодаря ти отново… Да-а, тя е много надарена жена.

Като див звяр с току-що отнета изпод носа вкусна плячка и предизвикан до крайност, Ерик свирепо размаха камшик над изкупителната си жертва — Катлийн. Гневът му беше неразумен, несправедлив, но в този момент скандинавският му нрав вилнееше, погазил разума. Гледаше Катлийн с израз на жестока, презрителна подигравка на лицето.

— Искаш да говориш с нея? Тя е на разположение — всичко, което казваше, беше предназначено да ранява с двойното си значение. — Сега?… Защо?… Аз… — Тежко въздъхна. — Добре, ще дойдем след малко. — Затвори телефона и я погледна с цинична насмешка в очите. — Обличай се. Съпругът ти иска да ни види.

Катлийн беше скръстила ръце над гърдите си в жест на самозащита. Беше нечестно от негова страна да мисли, че само той се измъчва. Протегна инстинктивно ръка и докосна бедрото му.

Той потрепери видимо и изръмжа:

— Обличай се.

— Ерик, съжалявам. Не исках да… По-добре е така. Не бих могла да живея…

— Да живееш в мир със себе си, ако беше опетнена от любовен акт с мен? — завърши той изречението й с пресилено сладък тон. Отново изруга ожесточено и закрачи из стаята като затворено в клетка животно. — Моля те да ми спестиш гърчовете на виновната си съвест. Не съм в настроение, склонно към прошка. — Погледна я и изрева: — Ще се облечеш ли най-сетне, по дяволите! Или държиш да бъдеш изнасилена? Колко още мога да издържа според теб?

Катлийн скочи, събра разпиляното си по пода бельо и бързо го облече. Обуваше си дънките, когато силен гняв обхвана и нея. Той все още я гледаше злобно, като че ли тя беше главната виновница за станалото. Обърна се нападателно към него.

— Ти си най-големият егоист, когото съм имала нещастието да познавам. Не те е грижа за никого, освен за теб самия!

— А защо да ме е грижа? — извика той. — Ти ми отне сина и сега няма начин да си го върна. За кого другиго да ме е грижа?

— Би… би могъл да… да помислиш поне малко за мен — осмели се тя.

Той отметна глава назад и грубо се изсмя.

— Я престани с празните си приказки. Следващият ти въпрос сигурно ще бъде: «Уважаваш ли ме още?» Познах ли?

— О — изскърца със зъби Катлийн. — Ти си отвратителен.

— А какво да кажем за вас, госпожице Непорочна Добродетелност? Не използвах сила, за да те просна там — посочи килима под нозете им. — Отсега нататък няма да се хващам така глупаво на примамките ти. Познавам те много добре, Катлийн. Ти изпитваш някакво перверзно удоволствие да подлудяваш мъжа до тебе и след това да го оставяш на сухо. Господ знае на какви мъчения подлагаш бедния Сет.

Тя пое въздух и направи крачка към него с вдигната ръка и силно желание да удари с все сила наглото му лице, но ръката й беше хваната във въздуха.

— Няма да те удуша за опита ти да ме удариш само защото не искам синът ми да остане сирак. Но отсега нататък можеш да си спестиш усилията да въртиш твоето малко сладко дупе пред мен, защото то повече не ме интересува.

— Дай боже да завършиш в ада! — изкрещя тя, като издърпа рязко ръката си.

Той се изсмя отново.

— Вече съм бил там.

Катлийн не можа да реагира незабавно и затрепери от ярост. Стисна челюсти и процеди през зъби всяка дума:

— Няма опасност някога да ти разреша да ме докоснеш. Не съм срещала по-егоцентричен негодник от теб. Въобразяваш си, че си едва ли не изпратен от Бога дар на жените. Разреши ми да ти кажа нещо — размаха пръст пред носа на Ерик. — Мъжествеността не е достатъчна, за да направи един мъж истински, както ти си мислиш. Сет е пет пъти по-истински мъж, отколкото ти някога ще бъдеш. Той знае значението на нежността, съчувствието и прошката. Не мисля, че някога би се опитал да компрометира съпруга на приятел!

Думите й отекнаха в стаята като погребален звън. Последва дълбока тишина. Главата на Ерик рязко се отметна назад като дръпната с остро движение кукла на конци. Дълги минути двамата се гледаха втренчено, без да кажат нищо повече.

Когато Ерик накрая се раздвижи, то беше да покрие с ръце лицето си. Катлийн видя гърдите му мъчително да се вдигат и падат, като че ли не можеше да си поеме въздух. Когато махна ръце от лицето си, каза тихо:

— Права си, Катлийн. Поведението ми е непростимо. Може би ще ти бъде трудно да приемеш извинението ми, но бих желал да се опиташ.

Искаше й се да се впусне към него, да му каже, че вината не е само негова, но той тръгна към външната врата и я отвори. Едва тогава се обърна отново с лице към нея, с унило отпуснати рамене.

— Изглежда, не съм достоен дори да се сравнявам с твоя съпруг за каквото и да било.

Не я изчака да мине пред него, тръгна в нощта, без да усеща хапещия ноемврийски студ. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва. Всеки отиде до колата си и двете коли потеглиха към имението на Кирчоф. Когато пристигнаха и тръгнаха заедно към вратата, бяха поотчуждени един от друг от двама напълно непознати. Джордж ги посрещна в коридора и им каза, че Сет е в стаята си.

— Здравейте! — викна им весело Сет, когато влязоха. — Радвам се, че дойдохте точно сега. Джордж тъкмо се канеше да ме бие на шах. Предполагам, че ме мами, но не мога да го хвана.

Джордж се засмя и предложи да им донесе нещо за пиене. Сет му отказа любезно, а Ерик и Катлийн — със сдържана учтивост.

Той се оттегли и тримата останаха сами. Сет не показа с нищо, че е усетил напрежението между двамата. Веднага се впусна в обяснение на причината, поради която беше поискал да се срещне с тях още тази вечер. Когато им каза какво има предвид, Катлийн трескаво се замоли в себе си да го е чула погрешно.

— Аз… ти… Сет, да не си си загубил ума? Не мога да участвам в това пътуване до Карибско море!

— Защо не?

— За… защото не мога, ето защо! Какво ще правя там? — Не смееше да погледне Ерик, за да види неговата реакция на неприемливото предложение на Сет да придружи снимачния екип.

— Преди малко ми телефонираха от агенцията за манекени. Моделиерката, която изпращат с момичетата, не е на себе си. Страхува се, че ще й се потърси отговорност, ако нещо стане с дрехите, които ще вземат. Измори ме, докато се опитваше да ми обяснява невъзможността да се справи с всички изисквания към нея при това пътуване.

— Ерик, ти ще имаш достатъчно главоболия с грижите за камерите, с осветлението, времето, осигуряването на транспорта на двадесет души и т.н., за да можеш да мислиш и за това.

Направи пауза и пое дълбоко дъх.

— Катлийн, скъпа моя, ти си единственият човек, на когото имам пълно доверие и на когото и Ерик може да се довери. Можеш да поемеш нещата в ръцете си, да следиш всяко от момичетата да е облечено точно както трябва, когато камерите се насочат към него.

Катлийн зачупи ръце от вълнение. Не, тя не можеше, не можеше да тръгне на това пътуване! Не можеше да бъде в постоянен контакт с Ерик след разигралата се в жилището му сцена. Само един мазохист можеше да се съгласи на подобно нещо.

— Сет — засмя се тя с надеждата, че никой няма да усети истерията, която се прокрадваше зад смеха й, — не мога да взема участие в такова пътуване по това време на годината. Ти имаш нужда от мен тук, от помощта ми в магазините. А кой ще се грижи за Терън? Не искам да се разделям с него толкова дълго. Бях истински нещастна в Ню Йорк. Горкото дете, ще започне да си мисли, че съм го изоставила. — Не й се искаше да използва Терън по този начин, но нямаше избор — бореше се да запази разума си, живота си.

— Отхвърлям всеки един от твоите аргументи — заяви Сет. — Първо, магазините ми са преживели десетилетия празнични сезони и колкото и да е ценна помощта ти, сигурен съм, че ще преживеем този и без теб. Освен това вие ще се върнете две седмици преди Коледа. Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, че Терън се чувства чудесно под грижите на Алис. Ти ще му липсваш, но той ще забрави за всичко веднага щом се върнеш и дори няма да си спомня, че известно време не си била с него.

— Но, Сет… не — мъчеше да се хване за сламка. Мисли! — заповяда си тя. — Не съм готова. Паспортът ми… дрехите… не мога…

— Паспортът ти е в ред. Поднови го миналата година, когато двамата с Елиът ходихте в Англия за онези вълнени жилетки и пуловери. Алис ще подготви дрехите ти навреме. Кога тръгвате, Ерик? Вторник? — Ерик му отговори с кимване и Сет продължи: — Ето, виждаш ли, имаш на разположение цели три дни, за да си събереш нещата и да се подготвиш. Елиът ще ти помогне да опаковате дрехите и аксесоарите, нужни за снимките.

С някаква отдалечена част от мозъка си Катлийн се питаше какво ли ще направят двамата мъже, ако започне са крещи — едва се сдържаше.

— Ерик, какво ще кажеш? В края на краищата става въпрос за твой проект — попита Сет.

Ерик беше много въздържан.

— Естествено участието на Катлийн в екипа ми ще има голямо значение за общата работа. Но аз не мога да се намесвам в един проблем, който трябва да бъде решен между вас двамата. Колкото и добре дошла за мен да е помощта й, Катлийн е човекът, който ще реши.

— Катлийн — ласкаво каза Сет, — имам нужда от твоята помощ. Бих го направил сам, ако можех. — Приближи се със стола си до нея и взе ръцете й в своите. — Чувствам, че трябва да имаме представител на магазините ни там. Познаваш стоката много по-добре от всеки друг. Да, ще бъде допълнително натоварване за теб, но защо не помислиш за хубавата страна на нещата — слънчева ваканция в тропически климат през декември? — Усмихна се и стисна ръката й.

Нима можеше да му откаже?

Следващите три дни бяха и си останаха неясна мъгла от несвързани спомени. Без помощта на Елиът Катлийн никога нямаше да успее да опакова гардероба за снимките навреме за чартърния полет във вторник.

Елиът се оплакваше нацупено, хленчеше, че отива без него. Защо не е настояла пред Сет да я придружи?

— Защото имам нужда от теб тук, Елиът — отговаряше му тя търпеливо за стотен път. — Тук трябва да има човек да следи нещата.

— Не е честно — продължаваше той. — Готов съм да отида и без заплата — само заради шанса да бъда с Гуджонсън цяла седмица.

— Сигурна съм, че Тамара ще се погрижи за него.

— Тази кучка — присмя се Елиът. — Надявам се, че той ще прояви по-изтънчен вкус. Тая е готова да се чука с всичко, което се движи — без значение дали на четири или на два крака.

— О, Елиът! — въздъхна Катлийн и уморено разтърка челото си — беше придобила този навик през последните три дни.

Хейзъл не я остави да тръгне, без да я напрегне допълнително. Влезе в офиса й един ден по обяд. Катлийн не я забеляза, докато не заговори.

— И така, ти отлиташ към слънчевите тропици с красивия оператор.

Катлийн бързо овладя внезапното си сърцебиене, от което й прилоша. На лицето й имаше непроницаема маска и отговори с равен тон:

— Ако имаш предвид пътуването за рекламните филми — да, тръгвам. По искане и настоятелна молба на съпруга си.

— Сет е глупак! Не вижда ли колко улеснява нещата за теб и онази мечка Гуджонсън? Кога ще сервираш още едно копеле на глупавия ми брат?

В първия миг Катлийн настръхна от гняв, но в следващия се разтрепери от страх. Възможно ли е Хейзъл да знае? Не. Тя само я предизвикваше. Отговори й хладно:

— Не съм длъжна да оправдавам действията си пред теб, но няма да е зле да знаеш, че никога не съм изневерявала на Сет. И няма да изневеря.

— Ха! Ако ти се удаде възможност, ще го направиш, без да ти мигне окото! А сега той ти дава чудесна възможност. Въобразява си, че ще те запази, като ти отпуска юздите. Слаб човек, неспособен да защити интересите си.

— Това, което определяш като слабост, е чисто и просто щедрост и липса на егоизъм — нещо съвсем неразбираемо и чуждо за теб. Знам корените на твоята безгранична ожесточеност. Сет ми каза за мъжа, който те е оставил да го чакаш пред олтара. Бих могла да ти съчувствам за преживяното, ако не беше най-омразният човек, когото някога съм срещала. Сега мога само да те съжалявам за самотата, с която се самонаказваш.

— Затваряй си гадната уста! Как смееш да ме съжаляваш? Мен от всички хора на света! — дива омраза изкриви лицето й в грозна гримаса. Цялото й тяло трепереше от потисната ярост.

Катлийн остави предпазливостта настрана. Дълго време беше твърде напрегната, за да има сили да претегли разумността на думите, които каза срещу Хейзъл.

— Не мисли, че не виждам истината през прозрачната фасада на ежедневно демонстрираната ти загриженост за Сет. Тя не е породена нито от любов, нито дори от обикновена сестринска привързаност. Ти го ненавиждаш, защото искаш да контролираш магазините «Кирчоф». Живяла си с илюзията, че — като първородна — президентството на фирмата ти принадлежи по право след смъртта на баща ти. Но той отхвърля Сет заради недъга му, а теб — заради пола ти. Когато умира чичо ви и царската корона се освобождава още веднъж, ти не си посмяла да се бориш със Сет за нея. Немислимо е било да се ангажираш в борба за власт с един инвалид. Но може би е трябвало да направиш точно това, Хейзъл. Или е трябвало да се бориш с него за президентството на фирмата, или трябваше да се примириш и да се научиш да живееш с решението си да отстъпиш. Ти си твоят най-лош враг, не аз. Нямам нищо общо с това, че някой те е изоставил, нито имам вина, че баща ти те е подценил. Сет те обича. Защо — не ми е ясно, но аз нямам намерение да се намесвам между вас и да променям вашите отношения.

Очите на Хейзъл се свиха, ноздрите й се разшириха, в гласа й преливаше злост:

— Ще те хвана в капана си, бъди спокойна. И този ден не е далече. Когато се справя с теб, брат ми ще трябва да те види такава, каквато си. Това ще го унищожи. А когато падне, аз ще си получа своето. Аз ще контролирам магазините на Кирчоф — Хейзъл си беше поставила за цел да спечели и беше готова да сложи на карта всичко заради победата.

Вечерта преди тръгване Катлийн се посвети напълно на Терън. Ерик беше идвал по-рано и беше играл с него на пода на всекидневната за радост на всички, с изключение на Хейзъл.

Катлийн наблюдаваше боричканията им, изпълнена едновременно и с гордост, и със страх — гордост от сина си, страх, че Ерик може да се опита да й го отнеме. По всичко си личеше, че го обича. Двамата бяха точни копия един на друг. Катлийн се надяваше само, че приликата между тях не беше толкова очевидна и за другите.

Ерик си тръгна с думите, че ще очаква да ги види сутринта на летището. Катлийн се качи заедно с Алис да сложи детето в леглото му. Щеше да го види отново, преди да тръгне, но не искаше да се лиши от неповторимата сладост на целувката за лека нощ.

— Мама — обади се той, когато изгаси светлината.

— Лека нощ, съкровище мое — прошепна тя и се наведе още веднъж над него, за да го целуне по бузката. Отдръпна се поразена. От пижамката му все още лъхаше специфичната миризма на одеколона на Ерик. Заля я болезнен копнеж.

Напълно объркана от тази неконтролируема жажда за Ерик дори и сега, след ужасната сцена в жилището му, когато беше принудена да понася обидите му, тя се отправи унило към стаята си.

Защо, защо е толкова тревожно красив? Защо постигаше нещата с такава лекота? Беше истински професионалист. Първата серия рекламни филми за магазините «Кирчоф», които пусна в ефир, бяха така добре направени, че сърцето й се пръскаше от гордост всеки път, когато гледаше някой от тях по телевизията.

Но той не беше рицар в блестящи доспехи. Имаше един основен недостатък, който сам беше признал на Сет. Беше проклет егоист.

Нямаше защо да се чуди.

Сигурно е бил любимецът на семейството — златокъдрото дете на мама. В общи линии е получавал нещата така, както ги е искал. Не е познал горчивината от провалени надежди и неосъществени желания — сигурно винаги е имал всичко, което е поискал. Сега искаше нея, но тя му се беше противопоставила и той намери изход за себе си в презрението към нея. Какво ли мисли да направи с Терън? Това я плашеше най-много. Обичаше сина си, не можеше да се съмнява в любовта му към него. Но докъде можеше да си разреши да стигне в стремежа да го има?

Погледна се право в очите в огледалото над умивалника и се запита на глас «А ти по-добра ли си от него?» Желаеше го точно толкова силно, колкото очевидно и той я желаеше. Изневярата беше абсолютно неприемлива — за нея това ще означава да престъпи всичко, в което вярваше и към което се придържаше. Верността към съпруга беше основен морален закон за Катлийн. Не избяга ли от Ерик именно защото нямаше никаква търпимост към този вид ужасяваща, отблъскваща лъжа? Избяга от него, защото си помисли, че е женен — въпреки че сърцето й се късаше…

Но нещата при нея бяха различни, помисли си тя в отчаян опит да си намери оправдание. Не търсеше банална любовна авантюра. Обичаше Ерик. Обичаше го, нали? Или толкова много искаше да изглежда праведна в собствените си очи — както той я обвини, — че се мъчи да се убеди в любов към него? Това настояване, че го обича, не беше ли само лицемерно извинение за жаждата в кръвта й, която закипяваше буйно всеки път, щом погледнеше Ерик или усетеше докосването му?

Наистина ли го обича? Или беше просто жена с естествена нормална нужда от секс, която се обаждаше винаги щом пред очите й се появеше толкова привлекателен мъж като Ерик?

Катлийн стоеше нерешително в неясно осветената «бърлога» на Сет. След няколко минути колебание боязливо почука на вратата. Сет никога не я беше канил в тази стая и сърцето й силно заби, когато едва чу гласа му:

— Джордж?

Преглътна и отговори тихо:

— Не, Катлийн е.

Последва дълга пауза — Сет сигурно е бил смаян от неочакваното й появяване пред вратата му. После Катлийн долови мекото шумолене на чаршафи и отново гласа му:

— Влез.

Отстрани последната следа от колебание и отвори вратата — влизаше в спалнята на Сет за първи път. Знаеше, че изглежда съблазнително. Косата й беше разчесана до копринен блясък и се разпиляваше примамващо по голите й рамене. Прозрачната й нощница с цвят на морска пяна докосваше с ласка тялото й, докато стъпваше с босите си крака по килима към широкото легло.

Светеше само нощната лампа край леглото му. Лицето на Сет изглеждаше като неясно петно в меката й светлина — или може би сълзите в очите на Катлийн й пречеха да го вижда ясно.

— Катлийн — прошепна той. — Толкова си красива.

— Надявам се, че не те безпокоя, Сет — разбира се, че го безпокоеше. Неочаквано се почувства много глупаво, но беше твърдо решена да изхвърли Ерик Гуджонсън от сърцето си веднъж завинаги.

— Нещо не е в ред? Разтревожена ли изглежда?

— Не — отговори тихо. Беше стигнала до леглото му и сега стоеше до него и го гледаше отгоре надолу.

Сет седеше с книга на скута. Гръдният му кош беше гол. Беше го виждала по бански, когато заедно с Джордж правеше упражненията си в басейна, но пак се учуди колко добре са развити мускулите на ръцете и на гърдите му. По тях имаше тъмни косми, но не толкова много, колкото…

— Сет — каза тя и колебливо седна на леглото му, с бедро към извивката на кръста му. — Сет… — Не знаеше откъде да започне. Никога не беше прелъстявала никого, не беше се и опитвала. Ерик не се броеше. Той беше прелъстителят. — Ще ми липсваш, когато тръгна.

— И на мен ще ми липсваш — усмихна се и хубавите му зъби проблеснаха в неясната светлина. Имаше красива усмивка.

— Наистина ли? — Катлийн постави ръка на гърдите му. Дръпна леко редките косми, пръстите й неспокойно се плъзнаха по-добре оформените му мускули.

— Да — отговори той.

Наведе се над него и го целуна по устните. Гърдите й, покрити само от прозрачната нощница, която не скриваше тъмните зърна, докоснаха тялото му. Пожертва гордостта в името на целта си и задвижи устни върху неговите с покана да ги разтвори и да я целуне по начин, по който не се бяха целували никога по-рано.

Ръцете му се вдигнаха и той я отблъсна от себе си.

— Катлийн, Катлийн… Защо правиш това? — запита я той задъхано.

— Ти ме обичаш, Сет — каза тя с отчаяние в гласа. Повдигна и постави ръката си върху гърдите й. Тя се наведе над него и отново го целуна в устата. Този път Сет реагира по-бързо. Устата му жадно пое нейната и се наслади на вкуса й. Ръцете му се движеха по нея, галеха я, обясняваха й се в любов по свой собствен начин…

Катлийн посрещна с радост ласките му и ги окуражи, като легна напречно на гърдите му, за да бъде достъпна за изследване според желанията на ръцете му… Те погалиха гърба й, спуснаха се надолу по ребрата, достигнаха стомаха й. Мекотата на корема й позна нежността на докосването му.

О, господи! — простена той и силно я притисна към себе си — но само след миг също така внезапно я отпусна. Катлийн разтревожено седна и го погледна. Главата му беше притисната във възглавницата, очите му — стиснати с все сила, зъбите му — оголени в ужасна гримаса на болка, много по-агонизираща от онази, която беше познал в нощта на катастрофата…

— Сет? — паниката в гласа й го накара да отвори очи.

— Катлийн — с мъка пое въздух. — Съжалявам, но не искай това от мен. Моля те.

— Прости ми… — Катлийн се разплака.

— Не, скъпа, чуй ме — аз съжалявам — притегли я отново на гърдите си, но този път не със страст, а с желание да я утеши. — Катлийн, преди катастрофата бях голям любовник, признавам си. Поне няколко дами бяха на това мнение — вярваш ми, нали? — В гласа му звънна весела нотка, но след миг само той продължи с тъга: — Знам какво мога да направя за теб. Мога да облекча временно нуждата ти, но никога няма да мога да ти дам това, което действително искаш. Разбираш ме, нали? Моля те, не искай от мен да принизявам начина, по който трябва да се любят един мъж и една жена.

— Сет — плачеше тя с лице, заровено в гърдите му. Сълзите й бяха израз на най-дълбоко отчаяние и безсилие. Не беше права да се опитва да използва Сет по този начин. Беше непочтено и жестоко. Той не беше вълшебник. Не беше магьосник и дори и да имаше изключителни умения в прогонване на зли духове, нямаше да може да я освободи от Ерик. Разбра това в момента, в който Сет я докосна. Тялото й все още принадлежеше на Ерик. То не реагира на нежното докосване на Сет и я потопи в дълбока скръб. Сега отвътре я гризеше чувство на вина — той не заслужаваше това, дължеше му толкова много!…

— Сет, толкова се срамувам. Повярвай ми, не съм искала да ти причиня болка.

— Знам, любов моя. Моя най-скъпа любов.

— Нашата любов е много по-чиста от тази на другите — прошепна Катлийн.

Тъжният му смях погъделичка ухото й, притиснато до гърдите му.

— Не съм сигурен в това. Ако можех да ти дам силно, здраво тяло, с радост бих заменил по-чистата ни любов с друга… Но никой не би могъл да те обича повече от мен, Катлийн.

— Знам.

Сет я държа в ръцете си, докато остана с него. Тя плака дълго в извивката на врата му. Говореше му, но думите й бяха неразбираеми и несвързани. Никога не разбра как между тях се промъкна едно друго име. Но Сет го чу. Изразът на лицето му отрази силата на болката, която проряза сърцето му — болка и за себе си, и за своята любима…