Копринената паяжина

Седма глава

Преди да осъзнае какво става, сутиенът на банския й се изплъзна от тялото й и се понесе надолу по бързея.

— Ерик! — изпищя тя и покри гърдите си с кръстосани ръце. — Какво направи?

— Спестих ти безпокойство за евентуална загуба на горната част на банския ти. Сега, след като вече наистина липсва, няма и за какво да се тревожиш. — Той сви рамене като щастливо, буйно момче. Усмивката му беше заслепяваща, както винаги, и — опасна…

— Ти го разкопча нарочно!

— Виноват — призна си той с лекота. — А сега се отпусни и се наслаждавай на водата. — Отпусна назад глава и вдигна лице към небето като своите прадеди — езичници, които са боготворили небесата. Очите му бяха затворени.

Притеснението на Катлийн не бе бързото течение, а припряното биене на сърцето й. Беше тук, сред дивата природа, посред нощ, сама с този силен, арогантен мъж и на всичкото отгоре седеше, може да се каже, напълно гола на няколко сантиметра от него!

Въпреки нарастващата тревога, честолюбието й беше засегнато от демонстрираното пълно безразличие към нея — той дори и не я поглеждаше! Започна да се отпуска постепенно и зае предишната си поза, като се облегна назад на ръцете му, но взе мерки върховете на гърдите й, които се бяха втвърдили от студената вода, да бъдат под нея. Катлийн и Ерик лежаха така тихо и неподвижно; спокойствието на нощта се нарушаваше само от шума на течащата около тях вода. Нищо чудно, че почти подскочи, когато гласът му внезапно погали ухото й.

— Чу ли това?

— Кое? — В ушите й пулсираше само лудото биене на сърцето й.

— Виждаш ли онзи бухал на външния клон на голямото дърво ей там? — той посочи към един от дъбовете наоколо, но тя не видя нищо.

— Не. Къде е?

— Ето там. Погледни онзи клон… Почакай за миг. Така не става — той се премести зад нея и обгърна с мускулестите си бедра нейните. Гърбът й се отпусна на солидната опора на гръдния му кош. Едната му ръка се протегна край главата й, когато посочи към въпросното дърво. — Виждаш ли го сега? На най-долния клон над водата.

Катлийн напрегна очите си и се взря в тъмнината, но не можа да различи и следа от бухал или от каквото и да било друго.

— Не мога да го видя — въздъхна тя.

— Нищо чудно. Как ще го видиш, когато там няма нищо — устните му докоснаха нежно ухото й, а ръката му обхвана здраво талията й и я притисна плътно към силното му мъжко тяло. — Излъгах те. Търсех повод да се приближа до теб.

Катлийн направи половинчат опит да се измъкне от ръцете му, но той беше достатъчно чувствителен, за да усети, че в действителност не желае да се освободи от него.

— Един ден ще си имаш куп неприятности, ако продължаваш да правиш това — предупреди го тя с тих, напрегнат глас. — За втори път ме занасяш.

— Мм-хм. И двата пъти ми провървя — плъзна устни надолу по врата й и я изгори с дъха си. Държеше внимателно косата й с ръка, докато целуваше уханната кожа под нея. Но когато пусна косата над раменете й, пръстите му не останаха неподвижни.

Започна да масажира врата й с вълшебни движения, после спусна ръка надолу по гръбначния й стълб, сякаш искаше да опознае всеки прешлен. Мъчително възбуждащо плъзна длан и широко разперени пръсти по ребрата й надолу, стигна до гладкия й корем и спря там. Ръката му замря, но не и пръстите му — те я галеха, подпъхваха се под еластичното коланче на бикините й, предизвикваха я, но все пак се въздържаха от истинско докосване…

— Кожата ти е като мокра коприна — шепнеше той в ухото й. Езикът му се заигра с косите точно зад ухото й. Ръката му незабелязано се придвижи нагоре.

Обхвана нежно с голямата си шепа долната част на лявата й гръд.

— Сърцето ти бие лудо, Катлийн. За мен ли?

Едва можа да прошепне «Да», докато пръстите му леко галеха долната извивка на гръдта й.

— Катлийн…

Сега и двете му ръце покриха гърдите й, той ги притискаше с длани, галеше ги внимателно. С неохота освободи едната й гръд, за да обхване брадичката й и да обърне главата й към него. Изтегли я назад, положи я нежно върху бедрото си и я целуна страстно.

Устните им се сляха. Вкусваха се взаимно, наслаждаваха се и отново се отпускаха в дълбока целувка. Никога не беше целувала с такава самозабрава и толкова обещание. Вдигна ръце и зарови пръсти в косата му.

Ръцете му се движеха по тялото й с изящна прецизност, изследваха всяка вдлъбнатинка, всяка извивка, всяка плоскост. Плъзнаха се надолу по ребрата й, преминаха в гореща ласка над стегнатия й корем, за да се опият отново от насладата, която предлагаха гърдите й… Тези горещи, любопитни ръце и властни устни я накараха да изпита непознато досега удоволствие. Цветето на желанието дълбоко в нея започна да набъбва и расте до пълен цъфтеж.

Притисна се неволно към него в самозабравата на пламенната им целувка. Измъченият му стон срещу бузата й я извади от тази еуфорична сребърна паяжина, която беше изплел около нея.

— Съжалявам — прошепна тя, като се отпусна отново в сигурната опора на гръдния му кош.

— Няма защо да се извиняваш — гласът му не беше съвсем нормален. — Ако не излезем веднага оттук, ще се вледеним. — Изправи се на крака и й протегна ръка. Тя излезе от водата и забърза колкото разрешаваше потокът — към брега.

Пясъкът все още излъчваше събраната през деня слънчева топлина. Тя се отдалечи, като гледаше да бъде с гръб към него — държеше ръцете си кръстосани над гърдите. Колкото и незначителна преграда да беше водата, без нея Катлийн се чувстваше съвсем гола.

Дочу специфичния шум от смъкване на мокра тъкан и разбра, че Ерик си беше махнал банските. Усети няколко леки стъпки и той застана зад нея.

— Катлийн.

Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. Брадичката й беше заровена в гърдите, а очите й бяха плътно затворени.

— Никога не си била с мъж, нали? — Когато тя не отговори, той постави показалеца си под брадичката й, повдигна я, заставяйки я да го погледне. — Била ли си с мъж? — повтори той въпроса си, когато тя отвори очи пред пронизващия му поглед.

Можа само да поклати отрицателно глава.

Той обви нежно ръце около нея, но остави защитата на собствените й ръце между двамата. Отпусна чело срещу нейното и дъхът му облъхна лицето й, когато прошепна:

— Би Джи загатна нещо подобно. Мое бедно, скъпо момиче. Съжалявам. Как можех да предположа, че си все още девствена? Въпреки че трябваше да разбера от самото начало — засмя се тихо и тя жадно пое вибрациите на тялото му.

Ръцете, с които стискаше в самозащита раменете си, започнаха да се отпускат и накрая се сгушиха на гърдите му.

— Една девственица е такова рядко нещо, че дори не я разпознах, когато я срещнах — коментарът му беше самоосъждащ. Въздъхна дълбоко, изпълнен със съжаление, и каза: — Нищо чудно, че се страхуваше от мен.

Катлийн вдигна бързо глава.

— Не, Ерик. Страхувах се от това, което ставаше между нас, но никога не съм се страхувала от теб — поправи го тя пламенно.

— А сега?

Сега? — запита се тя. — Сега! Сега тя знаеше, че го обича. Тази сутрин, когато снимаше онази възрастна двойка, тя вече знаеше, че го обича. Когато целуна ръката на възрастната жена, Катлийн почувства познатото стягане на сърцето си. Загрижеността му за Джейми и спокойният, разумен начин, по който се държа по време на инцидента, окончателно я спечелиха.

Да, обичаше го. И искаше той да познае напълно любовта й. Искаше да даде израз на това свое чувство, което я бе обсебило. Тя боязливо постави ръце върху раменете му и се вгледа в бездънните му очи.

— Не се страхувам и сега.

Дъхът с мъка излизаше през стиснатите му зъби, когато тя направи малка стъпка напред и гърдите й се притиснаха на голия му гръден кош. Внимателно, като че ли имаше работа с много крехък порцелан, той постави ръце на талията й и я притегли още по-близо до себе си. Силата на докосването на телата им накара и двамата да подскочат.

— Катлийн — простена той, заровил лице в косата й. — Искам те. Ела и легни с мен. — Говореше й покоряващо. Настоятелно. Нежно.

Придвижиха се като един човек към одеялото, което беше проснал върху топлия пясък. Той седна върху него и я погледна с протегната ръка. Тя подпъхна палци в бикините си, смъкна ги надолу край бедрата и колената си, а после грациозно стъпи встрани от тях.

Когато седна до него, той отново я обви с ръце и после бавно се отпусна на пясъка, като я повлече със себе си. Обърна се настрана и я притегли по-близо — сега двамата бяха лице в лице.

— Ако ти причиня болка по какъвто и да било начин, искам да ме спреш.

— Няма да ми причиниш болка — прошепна тя, отмествайки леко къдрица посребрена от луната коса от напрегнатото му чело.

— Да, знам, че ще ти причиня болка. Бих желал да не е така.

— Тогава искам да ми причиниш болка. Искам го.

Той нежно прошепна името й, преди да притисне устни в нейните. Протегна ръка за нейната, целуна пламенно дланта й и я постави на гърдите си.

— Искам да ме опознаеш, Катлийн. Докосвай ме. Няма да предприема нищо, докато не съм сигурен, че ти не ме желаеш толкова силно, колкото те искам аз.

Тя наблюдаваше очите му, когато ръката й започна да изследва чудесата на гръдния му кош. Пръстите й погалиха къдравите му косми и масажираха твърдите мускули под кожата. Смути се, когато случайно докосна едно от твърдите кафяви зърна на гърдите му, сгушено сред жълтеникавокафявите му косми. Ерик пое остро дъх, после сякаш изобщо престана да диша в очакване да го докосне отново. Тя преодоля моминската си боязливост, пръстите й отново се върнаха към тази стегната пъпка плът и любопитно я изследваха.

Той преглътна звучно.

— Разрешава ли ми се същата привилегия?

— Разбира се — засмя се тихо тя.

Легна така, че гърдите й да бъдат лесно достъпни. Шепите му обгръщаха гърдите й, повдигаха ги, притискаха ги. Това, което правеше с нея, беше толкова изтънчено и неуловимо едновременно, че Катлийн не можеше да го възприеме. Единственото, което знаеше, бе, че усеща тази негова игра с гърдите й дълбоко в утробата си. Удоволствието, което изпита, беше с такава покоряваща сила, че му извика никога да не спира…

Повдигна се в дъга към него. Защо се страхуваше преди?

Той я милваше и галеше толкова нежно, че всичко й изглеждаше нереално и вълшебно.

В следващия миг тя почувства проникването.

— Ще го направя толкова леко, колкото мога. Кълна ти се — прошепна той.

Независимо от твърдото си решение да се въздържи, тя извика от болка. Петите й се забиха в пясъка под одеялото, ноктите й се впиха в гърба на Ерик.

— Любов моя — прошепна той. — Съжалявам. Отпусни се, отпусни се.

Дълги минути лежаха така, свързани в тази най-интимна от всички прегръдки. Безвременно. Вечно. Той я целуваше, попиваше с успокояващи устни неволните сълзи по бузите й. Ръката му галеше косата й, заплете пръсти в тежките й къдрици, после зарови лице в нея, като вдъхваше с наслада аромата й.

В тяхната голота имаше нещо първично и невинно. Бързащата надолу река, шепотът на вятъра, ярките звезди върху черното кадифе на небето — всички заедно и поотделно бяха доказателства за силата на живота. Както Ерик и Катлийн — и вълшебното им любене.

Сляха се с лятната нощ.

— Катлийн?

— Да?

— Сигурна ли си, че си добре?

Тя се сгуши по-близо до него и се засмя тихо.

— Какво да направя, за да те убедя? Питаш ме за четвърти път, откакто дойдохме тук.

Той постави нежно ръка на рамото й и погали гладката й кожа, като се опиваше от допира с нея. Ръката му се плъзна под нейната и откри отново богатството на гръдта й.

— Знам. Искам само да се уверя, че наистина си добре.

Катлийн пак се засмя.

— Повярвай ми, добре ми е.

Придвижи се по-близо и намести бедра плътно до корема му — лежаха на тясното легло в бунгалото за гости.

Никога не си беше представяла, че любовта може да бъде така изгаряща, така абсолютна. Въпреки че бе изминал цял час, откакто се бяха любили край реката, силата на изживяното там не бе намаляла. Преживяваше отново и отново всяка секунда от първата й пълноценна среща с любовта.

Ерик си беше сложил отново банския, а тя си облече свободната риза с деколте около врата. Бяха се смели над неизвестната съдба на горницата на банския й и се бяха питали кой ли ще го намери. После бяха сгънали одеялото и се бяха отправили прегърнати към блейзера.

— Ерик, беше чудесно — каза му тя, докато вървяха към колата.

— И за мен също — целуна я леко по челото. — Занапред ще стане много по-добре за теб. Обещавам ти.

Нима е възможно да бъде по-добре? За нея случилото се беше прекрасно, въпреки че не чувстваше онази вълшебна безтегловност на пълното блаженство, за която беше чела. Тялото й беше все още измъчвано от непреодолимия копнеж.

— Смяташ ли, че ще ни изхвърлят от лагера, ако прекараме нощта в моето бунгало? — запита я той, когато преминаха през входната врата. Беше изгасил фаровете на колата и тя пълзеше през двора на лагера със скоростта на охлюв.

— Не, ако никой не ни хване — отговори му тя напевно.

— Знам какво харесах в теб, Катлийн Хейли. Приключенския ти дух — ръката му погали ласкаво коляното й.

— Почакай! — извика тя внезапно. — Карай до задната врата на кухнята.

Усмихна й се предизвикателно.

— Нима огладня?

Като наказание за въпроса му тя го целуна звучно по ухото.

— Не, но искам да взема нещо.

— Добре, само по-бързо и гледай да не ни хванат.

— Връщам се веднага — прошепна тя, докато отваряше вратата на колата.

Върна се за по-малко от минута с голяма кафява книжна кесия в ръце.

— Какво има в нея? — запита я той, докато се опитваше да намери пътеката към бунгалото си.

— Почакай и ще видиш — подразни го тя.

Влязоха и няколко секунди пригаждаха очите си към тъмнината — не им се искаше да светват лампата.

— Копнея за дълбока вана, но се налага да се задоволим с това, което имаме — каза Ерик с престорен глас на мъченик.

Душът беше оргия от топла вода, сапун и гола кожа, любопитни ръце и ненаситни устни.

— Измий косата ми, жено — заповяда той шеговито, като се отпусна на колене и й хвърли хлъзгавото пластмасово шише шампоан.

Тя се изсмя, но се залови ентусиазирано със задачата си и скоро косата му беше покрита с гъста пяна. Междувременно устните му безжалостно изследваха тялото й и я разсейваха. Ръцете му галеха бедрата й отзад, а мустаците гъделичкаха пъпа й. Когато се изправи, Катлийн трепереше и коленете й се подгъваха.

Малкият запас от гореща вода за бунгалото бързо се източи.

— Чиста ли си вече? — запита Ерик, като продължи да гали насапунисаните й гърди.

Тя се облегна на плочките зад душа, неспособна да мисли за нищо друго, освен за ръцете му, които я докосваха така умело.

— Светя от чистота — прошепна тя.

— Сигурна ли си? — нещо в тона му я накара да отвори затворените до този момент в сънливо задоволство очи. Онова жадно желание, което беше опознала, сега отново се събуди и заискри в нея, когато ръката му се плъзна надолу по тялото й. Очите му помътняха от страст.

— Ерик — простена тя, вдигна ръце на врата му и завъртя бедра срещу него. Той я притисна към покритата с плочки стена и я целува дълго и страстно, докато водата стана съвсем студена.

Изсушиха се, но не се облякоха. Катлийн му подаде книжната кесия, която беше изнесла от кухнята.

— Това е за теб — каза тя. Кесията беше пълна с узрели сочни арканзаски праскови.

— Благодаря ти!

Седнаха на пода и с малко ножче, което беше съобразила да вземе, Катлийн бавно му обели праскова със съблазнителен блясък в очите. Ядоха с удоволствие, като си разделиха две от прасковите и оставиха сокът им да се стича по телата им в галещи поточета.

— Лицето ти лепне — каза тя.

— Естествено. Имаш ли нещо против?

Тя поклати отрицателно глава и с предизвикателни искрици в очите се наведе към него, постави устни върху неговите и леко ги облиза. Ерик задържа дъха си още преди устните й да се спуснат надолу към брадичката и врата му. Когато достигнаха кожата на гърдите му, той простена и зарови пръсти в косата й.

Сега, след още един по-кратък душ, лежаха на тясното му легло с преплетени крака и ръце. Той шепнеше любовни думи в косата й и продължаваше да изследва магията на гърдите й и да се наслаждава на промените, които предизвикваше в тях с умелата ласка на пръстите си.

Леки спазми започнаха да танцуват във вените на Катлийн. Потръпваше от удоволствие от допира на кожата й до покрития му с къдрави светли косми гръден кош, от дългите му крака, които се търкаха в нейните. Уханието на сапуна в комбинация с неговата специфична мъжка миризма я изпълни с желание да го приеме в себе си още веднъж.

— Ерик?

— Шшт. Предполага се, че спиш.

— Ерик, моля те — дъхът й спря. — Ерик, искам да ме любиш.

— Катлийн, не трябва, скъпа, ще те боли и…

— Моля те.

— Катлийн…

В гласа му имаше нерешителност и колебание. Нарочно започна да върти бедра срещу него. Пулсът му се ускори и той я прегърна.

Катлийн въздъхна и прошепна нещо несвързано, но Ерик като че ли я разбра. Проникна в нея нежно и внимателно.

На Катлийн й се стори, че душата й се разширява и тя полита нагоре, обхваната от неповторимо чувство за безтегловност. Тялото й се разтърси от конвулсии, породени от вълните на удоволствие, които подемаха на гребена си всеки нерв — неописуемо, непознато досега удоволствие, в пламъците, на което гореше дъхът й. Тя се изви на дъга, за да притисне по-плътно долната част на тялото си към него, за да го поеме по-дълбоко в себе си — жадна и ненаситна, като простенваше името му в почуда и любов.

Той й даде възможност да дойде бавно на себе си от тази съблазнителна забрава, като посрещна връщането й на земята с думи, които тя никога не беше очаквала да чуе от устата на мъж. Наистина ли беше толкова хубава? Тя ли беше жената, която той хвалеше така пламенно за женствеността й? Искаше й се от все сърце да е точно такава.

Когато на закуска очите им се срещнаха, и двамата се разсмяха като деца, виновни с взаимната тайна за извършено нарушение, останало неразкрито. Всъщност беше точно така. Той я беше изпратил до бунгалото й едва призори.

Една ги поглеждаше подозрително, но те не усещаха погледа й. Другите възрастни бяха твърде потиснати от дъжда, който се лееше навън, за да забелязват каквото и да било друго наоколо. Дъждът беше символ на истинско нещастие за един възпитател в лагер: налагаше се да прекара целия ден между четири стени с двеста своенравни деца.

Господ да благослови Уолт Дисни — на него се крепяха надеждите на възпитателите за горе-долу нормално прекарване на дъждовния ден. Смятаха да пуснат един филм сутринта и друг следобед след заниманията по различни умения.

Ерик прие промяната в програмата със спокойствието, с което приемаше всичко тази сутрин.

— Ще дам идеи за справяне с дъждовен ден. Освен това още не съм свършил с преглеждането на тези папки — каза той на Една.

Един час по-късно децата насядаха около телевизор с голям екран, филмът започна след шумно пляскане с ръце и тропа не с крака. Ерик постави камерата си на триножника, но в момента, в който я обърна към децата, усети, че нещо не е в ред с нея. Изруга тихо, но звукът от «Дамата и скитникът» погълна възклицанието му — чу го само Катлийн, която стоеше до него.

— Трудно е да се обясни — отговори той на въпроса й за тревогата му. — Тези камери са толкова специализирани, че престават да функционират и при най-малката повреда. Знам какво не е в ред, но нямам частта, която трябва да се смени. — Развълнувано прокара пръсти през косата си и още веднъж повтори своето «дяволите да го вземат».

— Какво можеш да направиш? — Катлийн се възползва от затъмнената стая да плъзне пръсти в ръкава му и да я погали леко отвътре.

— Да прекарам деня в леглото с теб — предложи той с престорена похотливост, като се наведе над нея.

— Говоря сериозно.

— И аз.

Тя прочисти авторитетно гърлото си.

— Имам предвид камерата.

— О, камерата — престори се, че едва сега разбира за какво става дума. — Ще отида до Сейнт Луис и ще я дам на момчетата да я поправят.

— Ерик! — в шепота й прозвуча отчаяние.

Той я хвана игриво под брадичката и каза:

— Чакай тук. Ще се върна веднага — остави я и излезе от стаята.

Мисълта, че й предстои цял един ден без неговото присъствие, я потисна. Вторачи се в екрана, без да вижда лудориите на героите на Дисни и без да оцени талантливата анимация.

Ерик се върна с бодра походка, независимо от намокрените си рамене и коса.

— Обадих се до летището във Форт Смит. За мой късмет днес има полети от и за Сейнт Луис. Ако тръгнем веднага, ще мога да хвана полета в два и половина, да си свърша работата и да се върна тази вечер. Телефонирах на механиците в телевизията. Докато отида там, ще намерят частта, от която имам нужда.

— Ще те няма цял ден — простена тя.

— Но ти ще бъдеш с мен поне отчасти — притисна леко с пръст устните й, за да спре въпросите й. — Помолих Една да ти разреши да ме закараш до Форт Смит. Каза ми, че спокойно може да се лиши от тебе днес заради дъжда. Ако, разбира се, нямаш нищо против да се мотаеш във Форт Смит, докато се върна довечера.

— О, Ерик, това е прекрасно — ще отида на кино или ще пазарувам. И ще бъдем заедно, докато пътуваме дотам и обратно. — Импулсивно обви ръце около кръста му и зарови лице във влажното му рамо.

— Внимавай — прошепна той, като се освободи внимателно от ръцете й. — Филмът едва ли ще задържи вниманието на публиката, ако ние двамата й предложим по-добро шоу. Освен това налага се да побързаме. След петнайсет минути ще те взема от бунгалото ти. Окей?

— Окей.

Когато чу клаксона, тя се впусна към колата, облечена в тесни дънки, зелена копринена блуза и прозрачна мушама срещу дъжда.

— Винаги ли изглеждаш така добре? — запита я той и се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, замислената първоначално лека, повърхностна целувка се превърна в изпълнена със страст взаимна жажда, която не можеше да бъде отхвърлена, нито контролирана. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, останали без дъх, Ерик прошепна:

— Това ще бъде най-дългият ден в живота ми.

Тя го упъти към магистралата, която водеше към форт Смит. Ерик шофираше толкова бързо, колкото разрешаваше мократа пътна настилка. Бяха им нужни почти три часа, за да стигнат до летището. Ерик едва хвана полета в три без седемнайсет за Сейнт Луис. Взе си билета от гишето и се обърна към Катлийн:

— Ще се върна с обратния полет в единайсет и десет тази вечер. Ще бъдеш сама тук почти девет часа. Ще успееш ли да си намериш някакво занимание?

— Ще мисля за миналата нощ.

— Това със сигурност ще те ангажира сериозно — засмя се той. После я предупреди: — Не изпускай от очи колата ми. Камерата е с мен, но всичко останало е в нея — заключвай я, ако я оставяш някъде.

— Ще я пазя с цената на живота си.

— Никога не говори така — остави камерата си на едно от канапетата от хром и тюркоазни пластмасови покрития, пръснати из малката чакалня, и хвана раменете й. — Животът и на двама ни сега е твърде ценен, за да си разрешаваме да говорим лековато за него.

— О, Ерик — промълви тя, — целуни ме.

Той се огледа наоколо. Зад големите шлифовани стъкла видя пристигането на самолета, който трябваше да го отведе в Сейнт Луис.

— Ела тук — прошепна той и я притегли към телефонната будка.

Натикаха се с мъка в нея и Ерик безуспешно се опита да затвори вратата.

— Проклета врата — изсъска нетърпеливо. — По дяволите — нека гледат.

Ръцете му я обхванаха като в клещи. Целуна я страстно, след това я отблъсна леко от себе си, разтреперан.

— По-добре ще бъде да се измъкваме оттук, преди да ни арестуват — опита да се усмихне, но раздялата беше много близо, а никой не желаеше да се отдели от другия.

По високоговорителите обявиха полета му, но им дадоха още няколко минути до зареждането на самолета.

— Не сме ли глупави? — прошепна той в косата й, когато я прегърна за последен път. — Ще те видя само след няколко часа. — Целуна я силно по устата. — До довечера.

— Ще те очаквам — усмихна се тя.

Ерик мина през проверката за оръжие, като следеше с напрежение огледа на камерата му. Изпрати на Катлийн въздушна целувка, преди да изтича през вратата към подвижната стълба, която го отведе към чакащия самолет. Преди да влезе в него, смъкна камерата от рамото си и я обхвана внимателно с едната си ръка. С другата махна на Катлийн и в следващия миг изчезна от погледа й.

Гърлото й се сви и тя преглътна нетърпеливо. Какво й става? Ще се видят довечера. Глупаво момиче! — скара се сама на себе си.

Вратите на самолета се затвориха. Подвижната стълба беше отместена. Самолетът бавно пое към края на пространството пред него, като се обърна към пистата за отлитане. Наложи се да изчака частен самолет, който току-що се беше приземил и в момента пресичаше пистата.

От своето място зад стъклото Катлийн чуваше рева на моторите, които пилотът подготвяше за излитане. Самолетът се засили по пистата. Катлийн се канеше да тръгне към колата, когато забеляза едномоторния самолет, влязъл в линията, пресичаща пистите. Той започна да се върти неконтролируемо на мократа настилка и тя с ужас видя, че се връща на пистата точно срещу засиления вече по-голям самолет.

Не разбра, че влагата, която покри дланите й, беше кръв от вбитите в тях нокти, когато стисна с все сила юмруци. Единственото, което виждаше, беше неизбежното сблъскване на двата самолета пред очите й.

— Не! — изкрещя тя в момента на удара. По-малкият самолет се блъсна в носа на по-големия и незабавно избухна в пламъци. Разпадаше се пред погледа й.

— Не! — изкрещя тя отново и замря. Последва тътен, който разтърси земята под нозете й и разби света на хиляди парченца — пълните с гориво резервоари на самолета на Ерик избухнаха и пламъците им я заслепиха с ярката си светлина.