Копринената паяжина

Четиринадесета глава

Катлийн погледна бързо Ерик, после съпруга си.

— Аз… сигурна съм, че Ерик може сам да ангажира човек за обзавеждането на дома си — предложи тя.

Какво й беше казал Ерик преди малко? Какво й беше казал? Че няма съпруга! Ерик няма съпруга!… И никога не е имал!

— Е, да, но ако наеме специалист по обзавеждане, апартаментът му ще заприлича на нашата всекидневна — твърде съвършен за обикновен човешки живот в него.

За първи път Катлийн чуваше Сет да прави, макар и завоалирана, критика на сестра си. Но точно сега това не беше толкова важно. То дори едва докосна съзнанието й. Главата й все още се въртеше около онези думи на Ерик. Той няма съпруга. Никога не съм бил женен. Думите кънтяха в ушите й като упорит напев, от който не можеше да се откъсне. Това изречение означаваше всичко в света за нея.

— Катлийн е прекалено заета, за да се ангажира и с обзавеждането на апартамента на един ерген — обади се Ерик.

Подчерта ли думата «ерген» или така й се стори? Сет се отправи със стола си към бюрото, като прикри деликатно с ръка внезапна прозявка.

— Извинете. Обядът ми беше доста обилен — той като че ли изобщо не забелязваше наситеното напрежение в стаята, шока, който вибрираше от стените, остатък от разкритието, направено само преди минути. — Утре е четвъртък, нали? Един от свободните ти дни. Имаш ли някакви специални планове за утре?

— Не, но…

— Ерик, а ти?

— Не.

— Прекрасно. Утре вие двамата ще пазарувате цял ден. Когато свършите, ще ви чакам вкъщи — ще ви опека бифтек на скара във вътрешния двор.

Тъй като никой от тях не каза нищо повече, Сет прие, че въпросът е решен и премина на други теми. Катлийн се извини, наведе се да целуне Сет, кимна на Ерик и излезе от стаята.

На вечеря проблемът с отказаната поръчка отново беше поставен на дневен ред, и то от Хейзъл.

— Смятам — започна тя, като избърса изтънчено устни със салфетката пред нея, — че Катлийн е претоварена с твърде много работа. Какво друго може да бъде обяснението на тази нейна грешка, която ще ни струва толкова много?

Сет, както винаги, пропусна да забележи хапливия подтекст на думите й и възприе само външно изразената загриженост за Катлийн.

— Аз не съм направила грешка — реагира Катлийн със спокоен тон.

— Скъпа, това няма вече значение — намеси се успокоително Сет. — Погрижил съм се за всичко. Ще получим стоките до една седмица.

— Има значение, ако някой ме обвинява в некомпетентност, което не отговаря на истината — реагира буйно тя.

— Хейзъл не искаше да каже, че…

— Аз ще реша кога съм претоварена с работа — ако има такова нещо — и ще се справя с проблема сама. Нямам нужда от съветите на когото и да било — стана рязко. — Ако ме извините, ще отида горе да поиграя с Терън.

Катлийн ги остави на масата и не слезе, докато не разбра, че Хейзъл се е прибрала в своите стаи.

Катлийн беше поразена от смъртната умора, която изтичаше от очите и устата на Сет. Лицето му, обикновено със здравословен загорял тен от часовете терапия, които прекарваше в затопления басейн, сега беше болнаво сиво. Виолетовите сенки под очите му, които през деня бяха едва забележими, сега бяха тъмни и драстично очертани.

— Сет — прошепна тя, като коленичи до стола му, за да може да постави глава на коляното му. Джордж тактично се оттегли. — Съжалявам за избухването си тази вечер. Нямам обяснение на станалото, но искам да знаеш, че не съм отказала тази поръчка — не мога да направя подобно нещо, в каквато и криза да съм била.

Почувства равномерния натиск на ръката му, която я галеше по главата.

— Скъпа моя Катлийн, аз също не знам какво може да се е случило, но ти прощавам, каквото и да си направила. Обичам те — гласът му беше успокоителен, а думите му пронизаха сърцето й с искреността на чувството. Притисна още по-силно глава към безчувствените му крака в отчаяното си безсилие да изрази нежността, която изпитваше към него.

— Безпокоя се за тебе, Сет. Добре ли си? — вдигна глава и го погледна отблизо в очите, замъглени с нещо, което не можа да определи. Но виждаше ясно, че те не блестяха с въодушевлението, което беше свикнала да съзира в тях.

— Добре съм. Какво може да ми е?

— Не знам — промълви тя озадачено. — Ще ми кажеш, ако не се чувстваш добре, нали?

— Ако това ще гарантира любовта ти, ще споделя с теб най-дълбоките си и най-тъмни тайни — усмихна й се, но шегата му увисна във въздуха.

— Обичам те, Сет, истински те обичам — той излъчваше доброта и човешка топлота около себе си — сякаш беше избран представител на доброто в света.

Лицето му се стопли от любов.

— Знам, Катлийн — прошепна Сет. — Ти и Терън имате толкова голямо значение за мен — понякога ме боли от любов към вас. Като че ли тялото ми не може да я поеме, на моменти имам чувството, че ще се пръсна от обич към вас…

Разбираше го. Познаваше чувствата, които се опитваше да й опише. Беше се чувствала по същия начин през изминалите две години — към обичта й към него се прибавяше и мъчителната болка от невъзвратимостта на състоянието му…

— Красива си, Катлийн. Истински красива. Искам да запаметя лицето ти за времето, което ще прекарам във вечността — пръстите му с копнеж галеха лицето й.

Стресна се от напрегнатия в изблик на чувства глас, стисна импулсивно ръката му и тихо извика с протест името му.

— Хайде, Катлийн — каза той отривисто, като вдигна главата й, за да я целуне по бузата. — Остави трудолюбивия си уморен съпруг да си легне. Освен това и на теб ти предстои утре много напрегнат ден. Харесваш Ерик, нали?

Разбираше от какво голямо значение беше нейното мнение за него.

— Разбира се. Мисля, че това, което смята да прави за магазините на Кирчоф, е фантастично. Решението ти да го ангажираш е чудесно и тъкмо навреме.

Облекчението, изписано на лицето на Сет, си струваше напрежението да работи с Ерик цял ден.

— Радвам се, че го одобряваш. Нямаш и нищо против, че предложих услугите ти по мебелиране на дома му, нали? Знам, че обичаш да се занимаваш с това, а и прекалено много се застояваш вкъщи в компания само с мен, Джордж, Алис и Хейзъл. Да не изброявам и изискванията на Терън към теб.

— Никога не мисли така. Вие сте моето семейство. Но нямам нищо против да помогна на Ерик, щом ти искаш.

— Чудесно — изглеждаше доволен. — Лека нощ, любима. — Придърпа я надолу и този път я целуна нежно по устата.

Почувствал, че времето им на интимност изтече, Джордж изплува от сянката и зае мястото си до стола на Сет. Пожела й лека нощ и отвори вратата към спалнята на съпруга й.

Сет никога не покани Катлийн в тази своя стая, а и тя никога не се опита да наруши пълното му уединение в нея. Може би в тази спалня ограниченията на парализата му бяха поясно подчертани, отколкото навсякъде другаде. Тя се подчини и уважи желанието му да стои настрана от спалнята му. Ако не можеше да му помогне по друг начин, поне никога нямаше да направи нещо, което да смути или нарани този деликатен мъж — човека, дал й бъдеще в момент, когато мислеше, че няма такова…

Какво да облече? Катлийн се замисли върху съдържанието на трите си гардероба и типично по женски реши, че нямаше нищо подходящо за случая.

Държеше се като глупава тийнейджърка: в края на краищата не отиваше на среща с красавеца на класа! Отиваше само да пазарува с Ерик, а той я беше виждал облечена и официално, и само по униформените тъмносини панталонки и тениска в Маунтин Вю. Беше я виждал и напълно гола…

Катлийн се изчерви при този спомен. Беше лежала в леглото му царствено гола, а той я беше виждал и под душа и беше играл с потоците пяна и вода, които се стичаха по голото й тяло. Дали си спомня тези моменти от кратката им любов? Червенината на бузите й се сгъсти, фамилиарността, с която я беше докосвал през последните няколко дни, доказваше, че си спомня тялото й много добре…

Спря се на чифт кафяви кожени панталони, които беше купила по настояване на Сет. Той се гордееше с фигурата й и често я убеждаваше да участва като модел в някое от установените по нейна инициатива редовни, подобаващо пищни модни шоупрограми на магазините «Кирчоф». Сет беше винаги много щедър към нея — обсипваше я с подаръци, настояваше да си купува поне по една дреха за себе си от всяка модна къща, която посещаваше при командировките си до Ню Йорк.

Когато участваха заедно в някоя от честите им обиколки на магазините и Сет забелязваше подходяща според него дреха с размера на Катлийн, веднага я смъкваше от закачалката и й я подаваше с примамваща усмивка.

— Ще изглеждаш прекрасно в нея, скъпа — казваше й обикновено той с добра имитация на интонацията на Хъмфри Богарт.

Катлийн никога не спореше с него. Ако можеше да му достави удоволствие, като носи красивите дрехи, които той харесваше за нея, защо да не го прави? Заслужаваше толкова много, а тя можеше да направи толкова малко за него…

Когато приключи с обличането си, Катлийн беше обхваната от краткотрайно чувство на вина от вълнението си пред срещата с Ерик. Това развълнувано очакване означаваше ли, че е непочтена към Сет? Не, заспори тя със себе си. Сет беше този, който предложи това излизане. Тя го нравеше заради него — заради Сет. Но докато се оглеждаше с критичен поглед в огледалото, трябваше да си признае, че го прави и за себе си.

Към панталоните беше облякла копринена блуза с електриково син цвят, който задълбочаваше изумруденото зелено на очите й. Вносните й италиански ботушки бяха с цвета на панталоните й. Остави косата си свободно да се навива край лицето и по раменете й като шал с цвета на мед.

Когато външният звънец наруши относителната тишина на къщата, изтича леко надолу по стълбите.

— Аз ще отворя, Алис! — извика тя, докато пресичаше хола, но когато приближи до вратата, сигурността й сякаш я напусна.

Хвана топката на вратата, сякаш бе спасителен пояс. Отвори я със замах, преди нерешителността да я обземе напълно.

Ерик се вторачи в нея. Не каза нищо, поглъщаше я само с гладни очи. Мускулите на гърлото му се свиха конвулсивно. Когато най-сетне вдигна поглед и срещна нейния, я поздрави с леко дрезгав глас:

— Добро утро.

— Добро утро — едва можа да му отговори тя. Изглеждаше така великолепно, че дъхът й спря. Стройните му бедра изпъкваха под тесните дънки. Тъмна на цвят карирана памучна риза обгръщаше раменете му и мускулите на широкия му гръден кош. На врата му беше небрежно завързан наметнатият жълтеникавокафяв пуловер. — Влез — промърмори тя и отстъпи настрана, за да му даде възможност да мине. — Сет иска да ни каже довиждане. Той закусва в момента с Терън.

Ерик се спря, обърна се към нея, погледна я и кимна:

— И аз искам да го видя.

Катлийн не разбра дали имаше предвид Сет или Терън, но реши, че е по-добре да не пита. Тръгна на няколко стъпки пред Ерик, поведе го през лабиринта на първия етаж към светлата слънчева трапезария до кухнята.

Бяха посрещнати от радостния звън на детски смях.

— Какво става тук? — запита прекалено весело Катлийн. Както можеше да се предположи, Терън беше центърът на вниманието — той седеше все още по пижамка на високото си столче. В ръката си държеше банан, който се опитваше да обели сам.

— Здравейте — обади се Сет. — Алис, моля те, налей едно кафе на Ерик. Седнете и вземете участие в шоуто. От пет минути Терън се опитва да разбере как да достигне до вътрешната част на банана. Не приема ничия помощ. Гледайте само.

Сет се наведе към столчето на детето и каза:

— Терън, дай да ти обеля банана — протегна ръка към плода, но момченцето го притисна плътно до себе си и не отпусна ръчички, докато Сет не си прибра ръката обратно. После енергично поднови борбата си с банана.

— Не е ли чудесен? — запита Сет риторично, изпълнен с гордост.

— Да, така е — прозвуча странно прегракналият глас на Ерик и Катлийн бързо извърна към него глава. Неестественият му глас я беше накарал да изтръпне — погледна го почти с очакване да види сълзи в очите му, но за нейно облекчение — нямаше такива. Той само гледаше втренчено сина си със силно чувство на собственост в погледа — точно както беше гледал и нея само преди няколко минути. Сърцето й се сви от внезапна жал. Можеше да си представи колко мъчително беше да вижда сина си и да няма право да изрази бащинството си.

Победоносно гукане привлече вниманието й към Терън — той беше успял да си обели банана! Само за секунди плодът изчезна в устата му.

— Той е най-упоритото момче, което някога съм виждала — обади се Алис, като поклащаше глава в предвиждане на злокобни последствия от подобно дебелоглавие.

— Ще се упражнявате ли в басейна тази сутрин? — обърна се Катлийн към Сет — с радост забеляза, че сега той изглежда по-добре, отколкото снощи.

— Да. После ще оставя Терън да поиграе малко в него.

— Не мислиш ли, че водата е твърде студена за него?

— Ще го подържа съвсем малко в нея — само докато се намокри — и веднага ще го приберем вътре.

Катлийн мълчаливо се съгласи с него — знаеше, че температурата на водата беше внимателно поддържана през цялата година заради редовните упражнения на Сет и Джордж.

— Но внимавай с него. Във водата е хлъзгав като змиорка и не изпитва никакъв страх от нея.

— Знаеш, че ще внимавам. Джордж ще бъде с нас през цялото време. Не бих рискувал живота на сина си за нищо на света — протегна ръка към нея и обгърна с пръсти нейната.

Тя не посмя да погледне Ерик, но усети видимото стягане на тялото му при думите на Сет. Чувстваше болезнено собственото си вътрешно напрежение.

— Ерик, нека Алис ти приготви набързо закуска.

Но Ерик отклони предложението му.

— Не, благодаря. По пътя насам изядох една поничка — усмивката му беше естествена и ослепителна, както винаги. Никой не би могъл да открие признаци на бурята, която бушуваше в него. — Ако Катлийн е готова, можем да тръгваме.

— Готова е — каза Сет с леко смръщване. — Никога не успях да я накарам да закуси нормално. Прекалено се грижи за фигурата си.

— Личи си — отговори Ерик, като я погледна одобрително.

— Трябваше да я видиш по време на бременността й — каза Сет. Думите му не отвлякоха вниманието на Ерик — той продължаваше да я гледа и когато Сет продължи: — Никога не съм виждал друга жена, която да носи детето в себе си толкова грациозно. Ако човек я гледаше отзад, нямаше начин да познае, че е бременна. Изглеждаше пленителна до деня на раждането.

— Сигурно — обади се Ерик.

Топлината в погледа му я изваждаше от равновесие, а и темата на разговора беше твърде неудобна за нея. Стана бързо и събори, без да иска, чашката на Терън с портокалов сок. За щастие тя беше затворена отгоре за предотвратяване на инциденти като този. Изправи я нервно и каза:

— Ще се върнем преди вечеря. Алис, имаш ли нужда от нещо?

— Не. Сет ще извърши по-голяма част от работата по приготвянето на вечерята днес — засмя се Алис.

— Много хубаво — каза разсеяно Катлийн. Наистина нямаше извинения да отлага повече излизането с Ерик. — Довиждане, Терън. — Наведе се и получи целувка с аромат на банан. — Мама ще те види довечера. Може би ще ти донесе и изненада.

— Бай бай — отговори й с щастлива усмивка детето, като размаха пухкави юмручета.

Всички се засмяха. За ужас на Катлийн, Ерик заобиколи масата и разроши ласкаво косата на Терън.

— Довиждане, капитане.

Катлийн каза със заекване довиждане на всички останали, целуна бързо Сет и двамата с Ерик излязоха от къщата и тръгнаха по пътеката, покрита с плоски камъни към очакващата ги спортна кола.

Обърна се към него с изненада.

— Корвет — каза той сухо. — Една жена, която някога познавах, ми каза, че ми отива да притежавам такава кола. — В очите му танцуваше само блед призрак на предишния му хумор.

Плъзна се в лъскавата сребриста кола с богат интериор в кафяво и го запита:

— Какво стана с твоя додж?

— Все още е при мен. Но тази кола е добра и необходима за професионалния ми имидж. Ще се довери ли някой на видеооператор, който се явява на бизнес срещи в очукан фургон с кихащ карбуратор?

Напуснаха алеята за коли с високи дървета от двете й страни и се вляха в главната пътна артерия.

— Мисля, че най-добре ще бъде да те отведа първо до дома ми, за да видиш какво представлява и с какво ще работим.

— Окей.

Кварталът, където се намираше жилището му, представляваше впечатляващ комплекс от къщи с градинки. Всяка една беше построена в различен архитектурен стил, но всички общо се сливаха в хармония. Комплексът беше добре поддържан и в центъра му имаше басейн за ползване само от собствениците на жилищата.

— Много е хубаво — каза тя.

— И така трябва да е предвид цените, които искат — отговори Ерик.

Отключи вратата и се отмести, за да й даде път. Влезе във фоайе със съвременна структура. Стъпките им глухо отекваха, когато минаваха през празните стаи. Ерик й обръщаше внимание на особеностите им с неволно понижен глас, както обикновено се говори в празни къщи.

Жилището му беше умело съчетание на стъкло и дърво. Едната стена на всекидневната му беше от червено дърво, а на срещуположната се намираше камина от камък между два прозореца, високи от пода до тавана. Кухнята имаше всички възможни вградени уреди и въпреки студения им блясък, ги посрещна с неуловим подканващ уют.

— На горния етаж има две спални с баня към всяка. В този момент смятам да не се занимавам с тях. Признавам си, че сега нямам и кой знае колко свободни пари за харчене. Не съм богат като съпруга ти — тонът му беше язвителен и тя сърдито се отдалечи от него, обхваната от съжаление, че не обмисли нещата по-добре, преди да се съгласи да дойде тук.

Намери се в голямата спалня на долния етаж, с широко легло, в което някой скоро беше спал — ако се съди по разхвърлените завивки. В стаята нямаше нищо друго.

— Изглежда доста аскетично засега — обади се Ерик зад нея.

Тя се отдалечи от леглото, като си даде вид, че оглежда широките прозорци без завеси. Истинската й цел обаче беше да увеличи разстоянието между себе си и непреодолимия му мъжки магнетизъм.

Катлийн огледа внимателно високия таван, плъзгащите се врати, които се отваряха към огромен гардероб, в който можеше да се влезе; той беше снабден с вградени чекмеджета. Усети присъствието му зад себе си и пристъпи през друг комплект плъзгащи се врати. Голямата баня на долния етаж беше разкошна. Имаше душ, отделен с прозрачна стъклена врата, два умивалника, биде и вана. Вниманието й беше привлечено от шишетата с лосион за бръснене, калъпа сапун със зеления мирис на гора, старомодното канче и четката за бръснене, както и гребена за мустаци. На месинговата закачалка висеше синя четка за зъби. Четката му за коса беше направена от черупка на костенурка. Всички предмети пред очите й бяха подчертано оригинални. Отклони бързо поглед от тях, въпреки че много й се искаше да ги докосне.

Голяма саксия от червено дърво беше поставена отстрани на широк прозорец, който откриваше чудесна гледка към вътрешен двор, изпълнен с вечнозелени растения и сезонни цветя — сега те представляваха цяла феерия от есенни цветове.

— Ау! — възкликна тя с възхищение.

Той се засмя зад гърба й.

— Само заради тази стая човек е склонен да забрави цената на жилището.

Чувствеността и интимността на стаята, прибавена към походката му на хищно животно, с която я следваше, опънаха нервите й до краен предел. Тя се върна обратно в спалнята и мигом погледна леглото. Сам ли спи Ерик тук? Да. Имаше само една възглавница. Но те не делиха ли една възглавница през онази тяхна единствена нощ?

— Катлийн — ръцете му хванаха нейните и я обърнаха към него. Повдигна брадичката й с пръст и се вгледа в очите й. — Как стана така, коя беше причината да си помислиш, че съм женен? — Гласът му беше изпълнен с нежност, сякаш говореше на заблудено и объркано дете.

Сълзи изпълниха очите й. Започна да се дави с думите си, които с мъка излизаха от устата й.

— Аз… видях я. Бях чакала цял ден, знаейки, че си ранен… Те не искаха… да ми кажат… Бях толкова изплашена. После тя дойде и каза, че е госпожа… госпожа Гуджонсън. Веднага я въведоха при теб… а аз… аз… Тя беше дребна и руса, и хубава, и тя…

— Сали…

Мокрите мигли на Катлийн трепнаха и тя го погледна озадачено:

— Сали?

— Снаха ми. Съпругата на брат ми Боб.

Коленете на Катлийн се подгънаха и тя залитна към него. Той я обгърна с ръцете си, притисна я така силно, че свирепостта на прегръдката му изкара дъха й.

— Господи, Катлийн, какъв грях сме сторили, че да заслужим това наказание?

Телата им се залюляха в общ ритъм и в безсилен опит взаимно да уталожат общата си болка. Останаха дълги минути в тази мълчалива, но в същото време толкова красноречива прегръдка. Ерик шепнеше неразбираеми думи в косата й, нежността му изпълваше сърцето й с утеха.

Целуна я. Устните му превзеха нейните. Ръцете му търкаха гърба й, като че ли тя беше лекуващ лосион, който той силно искаше да втрие в кожата си.

Но после с диво усилие на волята той я отблъсна от себе си. Седна на ъгъла на леглото с разтворени широко колене, вплете ръце между тях и се вторачи в побелелите си кокалчета.

— Как можа да си помислиш, че съм женен след… — гневното раздразнение в гласа му я блъсна в лицето. — Не ти ли мина поне за миг през ума, че съм нещо повече от проклет измамник? По дяволите, Катлийн, как можа?

— Не знам — простена тихо тя. — Бях съкрушена, не на себе си от безпокойство за теб и от страх. Така се страхувах, че ти… страхувах се от всичко.

Когато Ерик заговори отново, гневът му се беше стопил.

— Бях като побеснял маниак, когато се оказа, че никой не знае къде си. Отначало мислех, че ти се е случило нещо ужасно, че си отвлечена или тем подобни. После, когато разбрах, че си ме оставила преднамерено и целенасочено си прикрила следите си, ме обхвана ярост, която сигурно няма равна на себе си в цялата човешка история. Не можех да разбера защо…

Гласът му заглъхна. Той продължаваше да стои така, вгледан отчаяно в стегнатите юмруци, в които се бяха свили ръцете му. Катлийн се беше облегнала на перваза на прозореца, вторачена с невиждащ поглед в пространството; чуваше само опустошението в гласа на Ерик и се гърчеше в същото безнадеждно отчаяние вътре в себе си.

— Когато те видях онази нощ, искаше ми се да те убия — в смеха му нямаше радост. — Не. Първо исках да се любя с теб и след това да те убия.

Замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Ерик първи наруши тишината.

— Защо се омъжи за него, Катлийн?

Катлийн пое дълбоко дъх. Чувстваше пронизващия му поглед в гърба си, но отказа да се обърне и да срещне очите му.

— Открих, че съм бременна с Терън — преглътна буцата в гърлото си — тази буца заставаше там всеки път, когато си спомняше първата си среща с доктор Питърс и решението, което беше взела тогава. — Отначало реших, че абортът е изходът от този проблем. Отидох в болницата и дори влязох в операционната. Спрях ги малко преди да ми сложат упойка.

— Господи боже — прошепна Ерик.

— Да, точно Господ беше с мен този ден. Можеше никога да не дам живот на Терън — цялото й тяло започна да трепери и тя замълча, неспособна да продължи разказа си. Когато се възстанови, пое отново дъх и продължи. Разказа му за предложението на Сет и за женитбата им. — Той беше толкова добър към мен, Ерик. Нито веднъж не ми е задавал въпреки за теб — за бащата. Прие и двама ни — мен и Терън — без една критична дума. Отнася се с Терън като към собствен син.

— Но Терън не е негов. Той е мой. Мой, Катлийн.

Тя се обърна бързо и вдигна пребледняло лице към него.

— Ти няма — не трябва — да го нараняваш, Ерик. Моля те. Умолявам те.

— Кучи син! — изруга той свирепо, стана и пресече стаята, за да застане до нея. Не я погледна. Вторачи се през прозореца с ръце в джобовете на дънките си, без да вижда.

Обърна се неочаквано към нея и закрещя:

— Как да се боря с човек като него? Парализиран инвалид. Да се превърна в най-долния негодник в света и да предявя правата си над Терън? Да грабна детето, което той обича като свой син, когато съдбата вече го е ритнала в зъбите? Какво се очаква от мен да направя, Катлийн? Терън е мой син, по дяволите! — Удари с все сила с юмрук в стената на новата си къща, без да почувства болката, която сам си причини. — Щеше да бъде много по-лесно, ако Сет наистина беше кучи син. Пак дяволският ми късмет. Този човек е светец.

Горчивината в гласа му сви сърцето й. Мъчително беше да наблюдава жестоката му борба със себе си и съвестта си.

— Той прояви изключителна и напълно неочаквана щедрост към мен, като ми даде назаем необходимите средства, за да започна бизнеса си. Нямаше да мога да закупя апаратурата си и да наема сградата, от която имах нужда, без неговата подкрепа. Той ме свърза с всички бизнесмени в Сан Франциско, които са потенциални клиенти — Ерик се облегна на стената и затвори очи. Отчайваща безизходица се четеше на лицето и в позата му. — А сега как ще му се отплатя? Да го лиша от детето, което обича като свое, и да му призная, че изпитвам изгарящо желание към жена му? — Притисна затворените си очи с длани — личеше си явното му усилие да отхвърли всички дълбоко вкоренени в него скрупули, с които се бореше сега. Бавно въздъхна, отпусна ръце и я погледна. — Не можеш да си представиш каква жертва искаш от мен, Катлийн.

Тя се вгледа дълбоко в очите му. Гласът й трепереше, когато му каза:

— Не е вярно, Ерик. Мога да си представя.

Ерик чу думите й и в плувналите й в сълзи очи прочете онова, което остана неизказано. Обхвана лицето й между дланите си и погали с палци треперещите й устни. Докосна чело до нейното и затвори очи: бореше се с разкъсващата мъка да я държи в ръцете си и да няма права над нея.

Ето какво е адът, мислеше си той. Повече от две години тази жена беше властвала над мислите му. Познаваше тялото й по-добре, отколкото познаваше своето собствено, защото го беше изучавал, пламнал от страст и същевременно залюлян от нежност — то беше завинаги запечатано в ума му. Времето не беше замъглило емоционалната и физическата му памет за изключителния, неповторим празник да бъде с нея.

Беше я обичал заради това. Беше я обичал още и заради духа и куража, с който се беше преборила с тежките нещастия в детството си. А сега я обичаше и заради всеотдайността й към съпруга й — колкото, и иронично да звучи това. Затова не можеше да й говори за любов в момента. Не можеше да я има, независимо от вика на тялото си. Не беше крадец и не можеше да посегне към това, което вече не му принадлежеше. Но, боже мили! Как ще преживее отказа от нея?

— По-добре е да тръгваме — освободи я от прегръдката си и отвори пропаст между тях, изпълнена с огромната болка от безвъзвратна загуба и безцелна жал.

Катлийн нарече поетично този ден «целунат от звездите». По мълчаливо съгласие оставиха всички техни сърдечни болки настрана и се отдадоха на радостта да бъдат заедно и сами цял един ден.

Катлийн първа направи опит да заговори за безопасни неща извън мъчителното минало и безнадеждното бъдеще. Избра тема, която — сигурна беше — щеше силно да заинтригува Ерик.

— Не можеш да си представиш! Джейми е осиновен! — възкликна тя, като си въобразяваше, че новината приятно ще го изненада. В този момент той й помагаше да влезе в колата.

— Знам — отговори той и затвори вратата.

— Знаеш?!

Ерик се настани зад волана и се разсмя на учуденото й изражение.

— Да-а. И обзалагам се, много преди ти да научиш новината. Кой ти каза?

— Би Джи и Една, разбира се. — Беше все още изненадана от неочаквания обрат на разговора им.

— Казаха ли ти кой го осинови?

— Не.

— Боб и Сали — с удоволствие посрещна възторжената й усмивка, която освети цялото й лице. — Сега той е Гуджонсън и е лудо влюбен в чичо си Ерик. Има си малка сестричка, Дженифър.

— О, Ерик, прекрасно е. Господ е благословил Боб и Сали.

— Да, така е — в тона му се долавяше лека горчивина. Докато пътуваха към центъра на града, Катлийн обсипа Ерик с идеи за обзавеждане на дома му. Накрая той се засмя и каза:

— Не ме е грижа какво ще правиш, стига да не го обзаведеш в някакво кошмарно съчетание от розов и яркочервен атлаз. Сигурен съм, че твоят вкус не се различава много от моя — игриво я бодна с лакът в ребрата и спря пред червена светлина.

— Но какви са твоите желания? — запита го отново тя, загубила търпение.

Хвърли й поглед, който достатъчно изразително й разкриваше съкровеното му желание, но се въздържа и не произнесе чувствените думи, които минаха през ума му.

— Харесвам различните нюанси на кафявия цвят. Харесвам и този специфичен ръждив цвят на кленовите листа през есента.

Катлийн се усмихна.

— Земните цветове?

— Да-а. Така е.

Катлийн го погледна пренебрежително и двамата се разсмяха.

Когато стигнаха до търговския център на града, в главата й вече се блъскаха куп идеи. Прекара го през ударен курс по обзавеждане. Той стоеше настрана и я остави да поеме нещата в ръцете си. Катлийн избра бельо за леглото му, хавлиени кърпи за банята, ъглово канапе за всекидневната, както и голяма масичка за сервиране на кафе, удобен стол и още две ниски масички. Поиска мнението му при избора на лампи. Ерик се хвана за една с основа, украсена с порцеланови фигурки на овчар и овчарка от седемнайсетия век. Катлийн се вторачи в този кошмар с ужас, но когато вдигна очи и видя веселите искрици в неговите над украсения с много волани абажур, разбра, че той само я дразни. Спряха се на две лампи с керамични основи и надиплени ленени абажури.

Обядваха в ресторант на Фишърмънс Уорф с красив изглед към залива и Голдън Гейт Бридж в далечината. Сърцето на Катлийн преливаше от щастие. Само преди няколко дни беше мислила, че никога повече няма да го види. А ето го сега тук, срещу нея на тази малка маса. Коленете му докосваха нейните. Дишаха един и същ въздух. Можеше да го гледа жадно колкото си иска, без да се безпокои за любопитни очи.

Обади се вкъщи от ресторанта и говори с Алис. Сет беше отишъл в офиса си. Терън бил нахранен и вече в леглото за следобеден сън.

— Той е добре, не плаче за теб — успокои я Алис.

— Знам — нацупи се Катлийн шеговито. — Точно това ме безпокои.

Когато отново закръстосваха по магазините, Ерик приятелски я хвана за ръка и така пресякоха Жирардели Скуеър, като избегнаха бутика на Кирчоф. Ерик с копнеж оглеждаше нещата, които му харесваха, но не бяха по джоба му. В художествената галерия си хареса гоблен, изтъкан от прежди в кафяво, бежово и охра. Катлийн успя да го отпрати за няколко минути настрана с някаква дребна и съвсем ненужна поръчка — искаше да купи гоблена като подарък за новия му дом от нея и Сет. Оказа се обаче, че той е само мостра и не се продава; но можеше да се поръча. Катлийн направи поръчката и си остави телефонния номер. Представи си този красив гоблен на стената от червено дърво във всекидневната му — ще изглежда чудесно и ще придава допълнителна топлота на стаята.

Изборът на завеси се оказа скучна работа и Ерик с радост го остави на Катлийн и на специалиста от магазина, с когото се споразумяха да се срещнат през седмицата в дома му, за да се вземат точните мерки.

— По-късно ще трябва да си осигуриш лицева дъска към леглото, но засега можеш само да боядисаш стената зад него в някакъв жизнерадостен цвят и да нахвърляш стотина възглавнички в ярки цветове срещу нея.

— Стотина? — подразни я той над чашата си с шоколадова сода. Отдъхваха си в Жирардели Чоколит Манифакчъри.

— Е, може би само дузина — съгласи се тя с усмивка и облиза последната пенеста сладка капка от края на лъжицата си. Когато вдигна очи нагоре, забеляза стреснато очите на Ерик, отправени с копнеж към устните й — като че ли завиждаше на правото на езика й да се скрие в меката им топла влага. Сините му очи потърсиха нейните и двамата се залюляха от силата на желанието, което избухна в телата им.

— Къде още трябва да отидем? — запита дрезгаво той в опит да възстанови непринудеността помежду им. Очите му обаче не се подчиниха, плъзнаха се надолу, впиха се в развълнуваните й гърди, които се надигаха и смъкваха в ритъм с учестеното й дишане, усетили погледа му върху тях.

— Говорех за спалнята — Катлийн се опита да успокои дишането си, но не й се удаде — усещаше прекалено силно, че интересът му беше насочен в опасна посока и тя го следваше към ръба на омагьосваща пропаст… Незначителното бърборене предлагаше единствената възможна безопасност и тя се хвана като удавник за нея.

— Хайде да изберем цвета, който ще искаш за стената, да купим боята, а после ще потърсим възглавнички. Може да имаме късмет и да открием някой не особено скъп стол за стаята. Какво ще кажеш за плетен кош към долната част на леглото? Той е едновременно и функционален, и декоративен.

Ерик се наведе към нея, приближи устни до ухото й и прошепна:

— Близо до леглото си искам само една декоративна и функционална жена. Тя е със златистокестенява коса, която хвърля огнени отблясъци на слънчевата светлина. Очите й са зелени и искрящи и пленителни под тъмните мигли. И ако тя не иска да ме чува да говоря така, защо си е облякла копринена блуза и тесни кожени панталони, които прилепват към тялото й като ръкавица?

Отдръпна се на мястото си и Катлийн успя в последния момент да се сдържи, преди да се залюлее неволно към него. Беше като хипнотизирана от думите и галещия тон на гласа му. Очите му излъчваха желание, мустаците му потрепваха около обидената извивка на устните му. Той знаеше много добре, че беше нарушил равновесието й. Поиска да му отмъсти.

— Винаги съм искала да те попитам — имаш ли трапчинка под дясната страна на мустака си?

— Може би да, може би не. Защо не провериш сама? — предизвика я веднага той.

Не тя, а той я дразнеше и отново беше с една точка пред нея. Но какво от това? Играта си имаше своя собствена наслада.

— Може би… някой ден… — обеща тя тихо, вгледана в очите му.

— Ще живея в очакване на този ден.

След два часа колата му бавно се движеше нагоре по алеята пред имението Кирчоф. Отвори вратата откъм нейната страна и й помогна да слезе. Докато вървяха към къщата, тя все още не можеше да откъсне поглед от лицето му, но интуицията я накара да погледне към басейна. Сърцето й скочи в гърлото, тя се отблъсна от Ерик и се втурна с все сила. Смразяващият с ужаса си вик разкъса есенното спокойствие на късния следобед.

— Терън! Неее!