Копринената паяжина

Петнадесета глава

Терън се клатеше на несигурните си крачета върху дъската за скачане в басейна. Стигна до края й, погледна към мамещата го долу вода, която обичаше толкова много, смехът му звънна щастливо над нея и телцето му полетя надолу.

Катлийн напрегна гърди да изкрещи отново, но устата й остана безмълвна. Паниката беше стегнала гърлото й и не пропускаше нито звук. Докато тичаше към басейна, видя русата му главичка да потъва в дълбоката вода под дъската за скачане.

Почти беше стигнала облицовката с червено дърво около басейна, когато край нея прогърмяха стъпките на Ерик, който едва не я събори на земята. Без нито миг колебание той скочи в басейна с главата надолу. На Катлийн й се стори, че го няма цяла вечност, но в действителност Ерик изплува след секунда на повърхността с Терън на ръце.

Детето плюеше вода и се опитваше да си поеме дъх, притиснато върху гърдите на Ерик, който доплува на гръб до стената на басейна и го подаде в разтрепераните ръце на майка му.

Катлийн чуваше собствените си ридания, без да разбира, че тези измъчени, жалостиви звуци са нейни.

— Терън, о, Терън — стенеше тя и притискаше малкото му телце към себе си. Момчето беше останало живо след един почти фатален инцидент, но сега, усетило напрежението и тревогата на майка си, се разплака отчаяно.

— Бебето ми, съкровището ми — припяваше Катлийн все още в шок от преживяния ужас. Пръстите й галеха лицето на детето, опипваха телцето му, като че ли искаше да се увери, че то е наистина здраво и читаво.

Ерик се измъкна от басейна и коленичи до тях с утешителни думи. От дрехите му обилно се оттичаше вода.

— Ерик… — Катлийн го погледна с все още разширени от ужас очи. — Видях го да потъва и си помислих… — Думите замряха в гърлото й, не можеше да ги изрече, прилоша й и се облегна безсилно на мокрото му рамо, но продължаваше да притиска дърпащия се Терън към гърдите си.

— Знам, Катлийн, знам. Умрях неколкократно в себе си през тези черни секунди — гласът му беше натежал от явните следи на преживяния емоционален стрес.

Когато всички се поуспокоиха малко и Терън вече весело шляпаше с ръчичка по мокрото коляно на Ерик, за да види отново и отново как от подгизналата тъкан на панталоните му излиза вода, Катлийн вдигна очи и видя Хейзъл. Къде бяха останалите? Сега, когато първоначалната паника беше преодоляна, осъзнатият вече ужас на инцидента я блъсна в лицето с пълна сила.

— Какво правеше Терън сам тук? — запита тя остро.

— И аз искам да знам това — обади се и Ерик. Той вдигна Терън и го притисна бащински към гърдите си.

Хейзъл се затича през поляната към басейна точно когато Алис и Джордж изкараха Сет във вътрешния двор.

— Какво се е случило? — извика Сет с разтревожен глас. Приближиха се почти едновременно към тримата до басейна и ги засипаха с въпреки.

Ерик вдигна нагоре ръце, за да въдвори ред, и Катлийн си спомни за онзи напрегнат ден, когато Джейми се отдели от другите деца, решил да поскита сам в гората. И тогава Ерик беше успял да успокои всички.

— Единственото, което знаем, е, че когато излязохме от колата, Терън беше върху дъската за скачане и падна във водата, но — за щастие — успях да го измъкна за секунди.

— Аз… не можах да направя нищо — започна да заеква Хейзъл. Всички едновременно се обърнаха и се вторачиха в нея. Катлийн никога не си беше представяла, че може някога да види сълзи в очите на тази жена, но сега те бяха там. — Играехме във вътрешния двор с малките му камиончета. Той… аз… разглеждах списание. Когато чух писъка на Катлийн, вдигнах глава и го видях до басейна. Той стигна дотам невероятно бързо. Аз… о, Сет! — Лицето й се сгърчи и тя го покри с ръце, като поклащаше глава, като че ли не можеше да повярва на собствената си небрежност.

— Хайде, хайде, всичко е минало — зауспокоява я Сет. — Терън е в безопасност. Но ти трябва да го наблюдаваш по-отблизо, Хейзъл. Знаеш колко е любопитен.

Хейзъл застена зад дланите си, но вниманието на всички беше насочено отново към Терън, който се беше възстановил напълно от уплахата си.

Катлийн не изпускаше Хейзъл от очи. Всички си отдъхнаха с облекчение след злощастния случай, завършил така добре, и се смееха от сърце на вадите, които правеха Ерик и Терън. Решиха двамата да отидат директно в пералното помещение до кухнята, където Алис щеше да им донесе сухи дрехи за преобличане. Преди Джордж да го върне в къщата след другите, Сет успокоително стисна ръката на сестра си. Терън все още беше в безопасната прегръдка на Ерик. Катлийн остана в сянката на храстите, които растяха около вътрешния двор.

Решила, че е сама, Хейзъл изправи рамене, отхвърли унизителната поза, която беше възприела, и злобно прокълна. Обърна се бързо, за да си прибере нещата от масата. Канеше се да тръгне след другите към къщата, когато видя Катлийн пред себе си и гневния пламък в очите й. Хейзъл пое остро дъх, ръцете й замряха във въздуха.

— Катлийн, ти ме учудваш. Защо не беше тук да се грижиш за сина си?

Катлийн направи две стъпки напред и сега само няколко сантиметра деляха двете жени.

— И ти ме учудваш, Хейзъл. Мислиш ли, че можеш да извършиш убийство и да минеш между капките?

Хейзъл инстинктивно отстъпи назад, стресната от заплахата в очите на младата жена.

— Не разбирам за какво говориш — гласът й не прозвуча достатъчно убедително, независимо от усилията й.

— Знаеш съвсем точно за какво говоря. Какъв театър само изигра заради тях — посочи другите, които вече влизаха в кухнята. — Но аз мисля, че сълзите ти се дължаха на провала на плана ти, а не на болка от проявена небрежност. Ти си знаела достатъчно добре къде е Терън. Какво удобно нещастие за теб, ако се беше удавил, нали?

Протегна ръка и с неочаквана сила стисна китката на Хейзъл в безмилостна хватка.

— Ако се случи нещо на сина ми и ти се окажеш някъде наоколо, макар и не съвсем на мястото на инцидента, ще те разоблича пред Сет. Достатъчно ли съм ясна, Хейзъл? Ще му отворя очите по отношение на теб. И той ще ми повярва. Той те обича, но обичта му към мен е по-силна. Помисли добре, преди да се опиташ да си играеш отново с живота на Терън. Можеш да загубиш всичко.

Хейзъл освободи с рязко движение ръката си и грубо се изсмя в лицето на Катлийн.

— Нима си въобразяваш, че се страхувам от теб?

— Страхуваш се — каза студено Катлийн. — Иначе нямаше да посмееш да подлагаш на опасност живота на едно бебе. Ти си безсърдечна егоистка, злобна жена, а сега доказваш, че си и страхливка. Ако искаш да се бориш с някого, бори се с мен. Но те предупреждавам, че това ще бъде една напълно безсмислена битка — аз не искам нищо от това, което ти принадлежи. Искам само да ни оставиш — Сет, Терън и мен — на мира. Ние не заплашваме сигурността ти.

— Не искам евтина малка курва като теб в къщата си, в живота си! — лицето на Хейзъл се покри с петна, изкриви се от злоба и омраза. — Ще докажа на брат си истинската ти същност, дори и това да е последното нещо, което да имам възможност да направя! — Тялото й беше опънато като тетива на лък и Катлийн си помисли, че ще изпадне в истеричен припадък.

— Не забравяй какво ти казах и внимавай с какъв залог играеш — с тези думи Катлийн заобиколи Хейзъл и я остави сама с безсилната й ярост.

Когато влезе в ярко осветената кухня, на лицето й бе изписано измамно спокойствие. Отвътре трепереше — както от ужасяващия инцидент, така и от сблъсъка с Хейзъл, която очевидно не беше напълно нормална. Кой би използвал безпомощно дете като залог в смъртоносна лична игра? Отчаяна жена със садистични наклонности. Но защо? Какво още няма Хейзъл Кирчоф, за да го иска с такава страст?

Катлийн се насили да се усмихне, когато се обърна към Сет.

— Катлийн, къде беше? — без да изчака отговора й, той продължи: — Ерик каза, че сте извършили голяма работа днес и сте направили доста сполучливи покупки. Много е доволен от твоя избор.

Катлийн погледна Ерик, който я наблюдаваше с напрегнат, тревожен поглед.

— Вкусът му е близък до моя, така че задачата ми беше много лесна.

Забеляза, че Ерик е в дрехи на Сет, които му бяха малко тесни.

— Къде е Терън? — в гласа й отново звънна тревога.

— В леглото си на горния етаж за малък отдих преди вечеря — обади се Алис. — Той е добре завит.

— Защо не се качиш горе и не направиш същото? — предложи Сет, взе ръката й и целуна нежно всеки пръст. — Току-що имаше мъчително преживяване. Вземи си вана, отпусни се малко. Има време до вечеря. Решихме да сварим омари, вместо да приготвяме бифтеци.

— Чудесно — Катлийн се наведе, за да докосне леко с устни неговите. — Ще ме извините ли? — Засмя се. — Струва ми се, че тук вече са се събрали достатъчно готвачи.

Джордж поставяше тесто за сладкиши върху фолио. Ерик беше получил задача да направи салатата. Сет отговаряше за омарите, а Алис надзираваше тази кипяща активност в кухнята си с професионалното око на главен готвач.

— Видя ли? — подразни я Сет. — Няма нужда от теб. Върви си почини.

Изкачи уморено стъпалата — вече не беше пред очите на другите, можеше да си разреши да се поотпусне. Влезе на пръсти в стаята на Терън и се наведе над креватчето му. Прекара леко пръсти над кръглите му бузки и се усмихна на мократа му брадичка. Гърлото й болезнено се сви и тя потрепери от ужас, щом си представи какво можеше да се случи.

Остана дълго във ваната. Изпи чашата бяло вино, която Сет беше настоял да вземе със себе си. Когато излезе от потъналата в пара баня, краката й бяха като гумени. Отпусна се между чаршафите на леглото си, прегърна възглавницата си по навик и скоро заспа. Събуди я лек тъп звук, който идваше от стаята на Терън, и майчиният й инстинкт реагира веднага. Не беше облякла нищо, когато излезе от банята. Сега навлече бързо бял пеньоар и все още връзваше колана на кръста си, когато отвори със замах свързващата врата между нейната спалня и тази на сина й.

До креватчето на Терън стоеше Ерик. Катлийн се отпусна с облекчение на рамката на вратата.

— Какво има? — запита той бързо, като видя напрегнатото й лице.

— Нищо, аз…

— Бях изпратен тук да те извикам за вечеря. Когато отворих вратата, спеше толкова дълбоко, че реших да събудя първо капитана — усмихна й се и сърцето й се разтопи от нежност — той изглеждаше така трогателен, надвесен над детското креватче, вгледан в сина си.

Дебелият килим заглуши стъпките от босите й крака, когато прекоси стаята, за да застане до него. Така трябваше да бъде през изминалите две години. Трябваше да се наслаждават заедно на първите години от живота на сина им — Ерик бе лишен от това преживяване. Дали някога би могла да компенсира загубите му? Бяха се разделили заради нейната собствена грешка на неопитна и незряла жена.

— Дължа ти извинение, Ерик.

— Какво искаш да кажеш? — говореше тихо, за да не събуди все още спящото дете.

— Ако не бях толкова несигурна в себе си, никога не бих допуснала грешката, която ни раздели. Беше така глупаво да правя прибързани изводи и да се втурвам в бяг — погледна го и срещна мекия блясък на очите му — нещо толкова рядко за него. — Каквото и да се беше случило между нас — продължи тя с прегракнал глас, — бях длъжна да те уведомя за сина ти. Съжалявам.

Наведе глава, но ръката му обгърна леко брадичката й и я повдигна нагоре.

— Твърде късно е за самоизтезания, Катлийн. И аз не съм бил светец през тези две години. Вършил съм неща, за които не искам никой да научи. Бях сърдит, наранен, дълбоко разочарован. Исках целият свят да чувства същата омраза, която изпитвах аз. Съжалявам за някои от решенията си също като теб, но няма връщане назад. Хайде да се опитаме да забравим грешките от миналото.

Погледна към бебето. Погали пухкавата ръчичка и юмруче — ръката му изглеждаше много тъмна на фона на светлата нежна кожа на детето.

— Свършила си прекрасна работа, Катлийн. Той е чудесно момче.

— Прав си — като че ли притеглена от невидима сила, тя се приближи до него и хвана свободната му ръка. Той леко я стисна.

— Болеше ли много… когато… когато го раждаше?

Катлийн му се усмихна нежно. Мъжете направо се вдетиняват, когато стане въпрос за раждане.

— Не много. Беше голямо бебе, но аз имах много добър гинеколог. Иска ми се… — гласът й заглъхна — желанието й беше почти абсурдно…

— Какво? — подтикна я той ласкаво и я притегли към себе си.

— Исках да кажа, че ми се иска да се срещнеш с него — имам предвид лекаря. Беше много внимателен към мен. Той трябваше да направи аборта, ако не се бях отказала.

Ръката му още по-силно стисна нейната.

— Господи! Сигурно си минала през истински ад.

Катлийн облегна глава на силната му ръка.

— Това е още едно от онези неща, които е по-добре да забравим — Терън засмука устнички в съня си и те се разсмяха. — Дори не съм ти благодарила, Ерик, че му спаси живота днес.

— Наистина ли мислиш, че трябва да ми благодариш за това? — Катлийн можа само да поклати безмълвно глава. Топеше се в искрящата топлина на сините му очи. — И аз не съм ти благодарил за това, че си му дала живот. — Приближи се и се наведе над нея. — Благодаря ти за сина си, Катлийн. — Докосна леко бузата й с устни. — Кърми ли го?

Погледна гърдите й — тънката тъкан над лявата й гръд потрепваше от ударите на сърцето й.

— Да — отговори му тя тихо.

Пръстът му се плъзна бавно от основата на гърлото й към най-горната видима извивка на гърдите й.

— Възможно ли е да ревнувам собствения си син за това, че те е познавал така интимно, когато аз дори не знаех къде се намираш?

Катлийн следеше като омагьосана устата му, движенията на устните му, коприната на мустаците му, намека за тази невидима трапчинка под тях, проблясването на зъбите му.

— Сега съм тук — прошепна тя.

Вдигна с молба очи към нейните и прочете ясно изразената покана в тях. С преднамерено бавни движения той дръпна колана й и двете страни на пеньоара й се разтвориха. Ръцете му се плъзнаха, погалиха гладкия атлаз на корема й и погледът му свободно заскита по тялото й без извинение или срам, очите му поглъщаха плътта й, изгаряха я с огъня на желанието в тях.

Ръцете му се придвижиха бавно нагоре, за да обгърнат гърдите й и да ги повдигнат към устните му. Дари всяка една с похвалата, която той чувстваше, че заслужават за отхранването на детето му.

Катлийн се залюля нестабилно, когато той се отдалечи леко от нея, за да я обхване по-пълно с погледа си. Ръцете му погалиха корема й.

— Не са останали никакви следи от бременността — прошепна той. — Нищо, което да наруши съвършенството. Майчинството те е разхубавило още повече.

Ръцете му се насладиха на пълнотата на бедрата й, преди да я повдигнат и притеглят по-близо.

Целувката им беше страстна и дълга.

Отдръпна се леко встрани, като постави ръце на бузите му. Вдигна устни към неговите — те предизвикваха, измъчваха и обещаваха.

— Мама.

Само това чуруликащо гласче можеше да ги накара да се отдръпнат един от друг. Втренчиха се замаяно в Терън, който подскачаше нагоре-надолу в креватчето си. Катлийн бързо загърна пеньоара си.

— Терън, кога се събуди? — гласът й трепереше. Детето се смееше и размахваше ръчички.

— Ерик! — Катлийн покри пламналото си лице с внезапно изстинали ръце. — Трябва да му благодарим, че се събуди толкова навреме. Всички ще се чудят… Не трябва да допускаме това да се случи отново.

Тя едва не изневери на съпруга си под собствения му покрив! Господи! Обля я силно чувство на вина и тя увеличи разстоянието между себе си и Ерик. Очите й горяха от срам, когато срещна неговите.

— Ерик, ние сме в дома на Сет и аз съм негова съпруга.

Ерик я погледна отрезвен.

— Трябваше да ми напомниш за това по-рано. И аз не искам да мамя Сет, но когато съм близо до теб, забравям и най-почтените си намерения. Това е нещо, което не мога да променя, Катлийн.

Тя се върна в спалнята и бързо се облече. Проклинаше несръчността на треперещите си пръсти и се питаше дали някой ще забележи наситената червенина на бузите й или подпухналите й нацелувани устни…

Присъедини се към Ерик и Терън на горната площадка на стълбите, както бяха решили.

— Не изглеждай така виновна, Катлийн — прошепна й Ерик с ъгълчето на устата си. — Нищо не се е случило. Вярвай ми, аз съм много по-болезнено наясно къде сме и коя си ти, отколкото всеки друг.

Изглеждаше толкова измъчен, че Катлийн не можа да не се засмее.

— Малка садистка — изръмжа той. Повдигна Терън на раменете си и детето се хвана с пухкавите си пръстчета за косата му — болезненият вик на Ерик беше посрещнат с радостен писък.

Слязоха по стълбите със смях. Сет ги посрещна със стола си.

— Ето ги! Канехме се вече да изпратим спасителна група горе — решихме, че Терън може да ви е вързал за краката на леглото.

Всички се разсмяха и Сет ги поведе към кухнята, където беше сервирана вечерята. Хейзъл си беше отнесла таблата в стаята под претекст, че има главоболие.

В коридора Сет се спря за няколко мига и проследи с очи триото, което продължи пътя си към кухнята. Никой не забеляза замисленото изражение на лицето му.

Месец октомври беше много важен месец за магазините и тази година не правеше изключение. Освен това сега имаха и много допълнителна работа и ангажименти с рекламните филми на Ерик. Бяха решили някои от тях да излязат в ефира точно преди коледната надпревара по магазините. Ерик веднага се залови за работа. Всички бяха на мнение, че рекламите са много добри, но бяха още далече от онова ниво, към което се стремеше Ерик. Независимо от това, първите рекламни филмчета, пуснати по местната телевизия, привлякоха допълнителна клиентела както за магазините на Кирчоф, така и за новата компания на Ерик.

Катлийн често се виждаше с Ерик, но любовната сцена в стаята на Терън повече не се повтори. Никой от тях нямаше достатъчно доверие в себе си и преднамерено избягваше да остава сам с другия — и двамата се стремяха да направят така, че край тях винаги да има и други хора. Когато не участваха в съвещания и конференции, се събираха на вечеря в имението Кирчоф. Ерик прекарваше дълго време с Терън и беше възможно някой да намира за странно самотен мъж на неговата възраст да отделя толкова време за едно дете, но никой не спомена дума за това.

Хейзъл беше намалила честите си нападки срещу Катлийн, но младата жена не беше толкова наивна да си мисли, че нейното предупреждение е променило злобната природа на зълва й. Може би тя чисто и просто беше станала само по-предпазлива и сдържана. Според Катлийн промяната в поведението й я правеше дори още по-опасна и тя непрекъснато беше нащрек.

Поради тази причина беше много неспокойна, когато се взе решение двамата с Елиът да отидат в Ню Йорк за пролетните покупки — не й се оставяше Терън сам цели две седмици.

— Алис — обърна се Катлийн към Алис един ден, докато тя работеше сама в кухнята, — сигурна ли си, че можеш да се справиш с Терън, докато ме няма? Може би е по-добре да наемем още един човек. Той става все по-труден за гледане.

— Питаш ме за десети път и всеки път ти отговарям едно и също. Мога да се грижа за Терън. Нямаш ли ми доверие?

Катлийн за нищо на света не искаше Алис да си мисли така.

— Разбира се, че ти имам пълно доверие! Но ако се ангажираш с нещо и някой друг изяви желание да остане с него… — не знаеше как да сподели тревогата си с нея. Не можеше да каже директно: «Не го оставяй сам с леля му.»

Алис я погледна замислено.

— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. Ако имаш предвид деня, когато… стана инцидентът… с басейна, трябва да знаеш нещо. Не исках да го оставя на грижите на Хейзъл. Но тя настоя да започна да приготвям вечерята и да й го оставя да поиграе навън още малко. Едва ли можех да й откажа, Катлийн, въпреки че ми се искаше. Не знам какво ще си помислиш за мен, но тогава имах чувството, че ако оставя това дете с нея, ще му се случи нещо лошо.

Алис взе двете ръце на Катлийн между своите.

— Върви и свърши добра работа за Сет. Той очаква това от теб. Не се тревожи за Терън. Никой няма да се приближи до него, освен в мое присъствие. Дори помолих Джордж да премести креватчето му в нашата стая, докато те няма.

Катлийн я прегърна импулсивно, облекчена, че се разбраха така добре, без да се наложи да изрази с думи безпокойствата си; беше благодарна, че Алис се оказа така добре ориентирана.

В деня на заминаването им Сет дойде на летището да ги изпрати.

— Купувай всичко, което прецениш, че е нужно — каза й той. — Искам да бъдем добре снабдени и подготвени за пролетта. Не забравяй това. Непременно попитай дали някои от моделите им не могат да бъдат ушити по-рано — ще са необходими за филмчетата на Ерик.

— Ще изпълня точно всичките ти съвети и изисквания — обеща тя и му се усмихна, като същевременно се опитваше да преглътне твърдата буца, която заседна в гърлото й при споменаването на Ерик. Не беше го виждала повече от седмица. — Не работи толкова много, Сет — помоли го тя. Напоследък изглеждаше някак още по-крехък. Кожата му бе станала по-отпусната и по-жълта, а бръчиците на умора около очите и устата му — по-отчетливи.

— Не се безпокой за мен или Терън. Прекарай добре. Излизаш толкова рядко…

— Сет — смъмри го тя, — престани, моля те! Не искам да стоя дълго далеч от семейството си. — И без да обръща внимание на любопитните погледи на другите пътници, коленичи до инвалидния му стол и го целуна за довиждане.

— Обичам те, Катлийн — прошепна той, когато тя се отдръпна от него. Устата му изглеждаше много красива, когато се усмихваше по този начин. Щедрият обичлив дух, така характерен за него, все още надзърташе от дълбочините на тъмните му очи, въпреки че сега те изглеждаха измъчени и уморени.

— И аз те обичам — каза тя искрено.

Катлийн обожаваше Ню Йорк. Този град като че ли й даваше част от енергията и виталността си при всяко нейно посещение. Никога не би могла да живее в тези бетонови грамади, но очакваше с нетърпение петте пътувания, които правеше на година за закупуване на стока.

Беше посрещната най-сърдечно в град, който не е известен с гостоприемството си. Модните къщи, с които търгуваше, се стараеха да задоволят всичките й капризи. Магазините «Кирчоф» бяха отлични и надеждни бизнес партньори. На всяка изложба на мостри към нея се отнасяха като към царска особа.

Но всички знаеха, че зад външната й мекота и женственост се криеше остър ум и твърд характер на добър бизнесмен и никой не се опитваше да хитрува с нея.

— Господин Джилбърт, радвам се, че ви виждам — каза тя на президента на компанията, който я поздрави лично, когато двамата с Елиът влязоха в пълната с хора изложбена зала. Той беше поласкан от приятелското й отношение, но веднага трябваше да научи, че тя не е човек, с когото може да допуска небрежност.

— Вие изпратихте моята поръчка две седмици по-късно от поръчката на магазините «Манинс» — продължи тя все още с обезоръжаваща усмивка. — Ако това се случи още веднъж, ще ви върна стоката, без да платя нито цент. Ясно ли е?

Очите й хвърляха зелени пламъци почти като цвета на физиономията на господин Джилбърт. Той се впусна в многословни обяснения.

— Не мога да разбера, госпожо Кирчоф, какво…

— Сега ще ни покажете ли вашите пролетни модели или не? — прекъсна го студено Катлийн.

— Да, разбира се. Незабавно. Само ми разрешете да… — И той се втурна да търси най-обиграния и най-убедителния от хората си.

Елиът беше наистина безценен за нея при тези пътувания. Всяка вечер, когато прехвърляха направените поръчки, като следяха отпуснатите за закупуване средства и инвентарния списък от магазините в Сан Франциско, изключителната му памет не преставаше да я смайва.

— Тези муселинови ризи с жабо, които купихме от Валентино, ще се съчетаят добре с панталоните на Ани Клайн. В какви размери поръчахме тези панталони? Шест, осем и десет. По три от всеки размер за всеки магазин — разсъждаваше той на глас. — Защо да не разширим поръчката и да не обхванем целия диапазон размери от четвърти до дванадесети? Ще поръчаме размер дванадесети само в черен цвят и ще поръчаме по още три за всеки магазин в другите цветове. Изключвам синия цвят. Отвратителен е. Смятам, че може да съчетаем този панталон с различни блузи — много е вероятно клиентката да пожелае да купи два. Какво ще кажеш?

Всяка нощ Катлийн се оттегляше в стаята си, а Елиът се отдаваше на нощен живот — отиваше в места, за които тя не искаше да знае, с хора, които не искаше да познава, а сутрин се явяваше пред очите й още махмурлия от кой знае какво, за което тя също не искаше да знае. Но след три чаши силно черно кафе и половин пакет цигари той идваше на себе си и беше готов да атакува отново Седмо Авеню.

Магазините «Кирчоф» имаха много добра репутация и затова те бяха посрещани навсякъде добре и забавлявани разточително.

Един ден имаха интересно преживяване с напрегнат производител на блузи — от непроницаемите им изражения му беше станало ясно, че е на път да загуби изгодна сделка и той се впусна да обсипва с похвали стоката си.

Загубил търпение, Елиът стана от масата, върху която лежеше непопълнен формуляр за поръчка, и най-нахално грабна блузата от ръцете му.

— Знаеш ли какво не е в ред с тази блуза? — обърна се той към Катлийн, като игнорира напълно объркания производител.

— Фльонгата — каза тя без колебание.

— Точно! Гадната фльонга. Без нея блузата е чудесна — обърна се към производителя. — Ще поръчаме шест дузини в различни цветове и размери, ако ни ги ушиете без тази фльонга. В противен случай няма смисъл да говорим.

— Аз… — започна да заеква той.

— И променете ръкава — продължи Елиът заповеднически. — Това е прекрасна блуза за костюм, но ако клиентките не могат да вмъкнат този силно набран ръкав в ръкава на жакета, няма да купят блузата. Харесвам грациозния стил, но махнете половината от плата, който сте вложили в този ръкав.

— Да, господин Пейт. Разбира се.

— Можем ли да очакваме, че блузите ще ни бъдат изпратени така както ги искаме? — продължи атаката Елиът.

— Разбира се — побърза да го увери нещастният производител. — Самият аз мислех да махна тази фльонга.

Все още се смееха, когато Елиът спря такси, за да ги отведе до Руската чайна, където бяха поканени на обяд. Почти всеки ден бяха канени на обяд и вечеря, водеха ги в най-добрите и скъпи ресторанти. Катлийн получи голям брой смели предложения. За нейно голямо огорчение, Елиът не изостана назад и в това отношение.

След десет дни те бяха вече готови да се приберат. Промениха резервацията за полета си и се върнаха един ден по-рано в Сан Франциско. Разделиха се на летището, доволни от себе си и успешно изпълненото задължение.

Катлийн изненада всички с пристигането си в имението точно за вечеря. И за нея имаше изненада. Ерик също беше там. Не беше сам — с него беше великолепна, зашеметяваща блондинка.

Казваше се Тамара.