Лорд Найтингейл

Четиринадесета глава

Той трепна, като че някой го беше ударил. Мрачният герой бе изчезнал и мястото му бе заето от мъж, който като че искаше да побегне. Изглеждаше паникьосан.

— Не бих… — отвърна Норт.

Само след миг обаче той се запъти бързо към леглото. Надвеси се над нея, хвана леко брадичката й и вдигна главата й.

— По дяволите… — Топлият му дъх докосна бузата й. — Устните ти са прекрасни и нежни, и…

После започна да я целува, като я възбуждаше с езика си, галеше устата й със своята, хапеше лекичко устните й, а после облизваше ухапаното място. Обхвана лицето й с двете си ръце и седна до нея.

— Идеята ти не е добра — заяви той и продължи да я целува. — Отвратителна е. Всяка идея, която се усеща по подобен начин, е не само лоша, но и опасна като дясната ръка на дявола.

Езикът му се плъзна по долната й устна и увеличи натиска си. Тя разтвори уста и й прималя от удоволствие.

— О, Божичко! — възкликна Каролайн, а после обви с ръце гърба му и го дръпна надолу към себе си с всички сили.

Той се опита да се измъкне от обятията й, но преди да разбере какво става, вече лежеше отгоре й и чувстваше корема й под завивките, които ги разделяха.

Норт се притискаше към нея, без да иска да го прави, но неспособен да се спре. Устата му беше станала по-настойчива, а грешната му ръка се насочи към гърдите й. Усещайки меката й плът, скрита единствено под финия лен на нощницата, женствената й плът, която така добре пасваше на дланта му, той почти подскочи от леглото. Изправи се, като дишаше тежко, с очи, потъмнели от желание. Само ако Каролайн не беше толкова дяволски невинна… Искаше да я има сега, веднага, без повече целувки и милувки. Той просто копнееше да проникне в нея и да усети как го обгръща влажната и топла тайнственост. Знаеше, беше сигурен, че това нямаше да прилича на нищо друго, което бе преживявал досега.

— Тръгваш си утре сутринта — нареди той, дишайки така тежко, като че току-що беше пробягал една миля. — Трябва да ме разбереш. Не мога да издържам повече, наистина не мога.

Излезе, почти тичайки, като не се спря, дори когато тя извика подире му:

— Норт Найтингейл, ти си страхливец!

Той тръшна вратата след себе си.

На следващата сутрин Каролайн бе посетена от доктор Трийт и от сестра му. Както и преди, мис Трийт стоеше отстрани, готова да помогне на брат си, ако се наложи. Той беше седнал до пациентката си, държеше китката й и гледаше циферблата на джобния си часовник.

— Чудесно — каза след малко. — По-нормално от това не може и да бъде. А сега нека да видя очите ви.

Той се приближи още повече и младата жена усети дъха му, топъл и с аромат на мента. Ефектът, който той оказа върху й, не можеше да се сравни ни най-малко с този на порт. Искаше й се да свърши по-бързо. После затвори очи, когато лекарят започна да опипва подутината на главата й.

— Отокът също минава. Започнал е да спада. Тази сутрин боляла ли ви е главата?

— Не. Чувствам се все по-добре.

Пръстите му се плъзнаха по гърлото и раменете й. Той доближи ухо плътно до гърдите й и се заслуша в ударите на сърцето й.

— Изглежда напълно здрава.

— Бенджамин.

Каролайн отвори очи и видя Бес Трийт, застанала до брат си и също надвесена над нея.

Доктор Трийт взе ръката й в своята и стисна леко пръстите й.

— Прилича на Елинор, нали, Бес?

— Може би мъничко. Има солидна доза дяволитост в зелените си очи, но Елинор беше различна. Вечно се шегуваше и се смееше, и беше толкова красива. Каролайн ще трябва да порасне още, за да достигне нейния тип красота. Остави я да бъде сама себе си.

Лекарят се усмихна.

— Да, по своему е хубава, но в нея все пак има нещо, което ми напомня за Елинор.

Той се изправи, като все така не откъсваше поглед от младата жена.

— Негова светлост ми каза, че ще ви придружи до Скрилейди Хол още тази сутрин, ако разреша. Давам съгласието си. Отново сте здрава. Въпреки това ще дойда да ви видя и утре сутринта. Няма смисъл да рискуваме.

Бес Трийт й се усмихна и нежно потупа ръката й.

— Вие сте такава, каквато сте, мис Дъруент-Джоунс. Надявам се, че не сте разбрали думите ми погрешно Леля ви беше необикновена жена и всички я обичахме, особено брат ми. Аз също ще дойда утре сутринта. Пожелавам ви късмет с врабчетата.

— Какви врабчета?

— Бременните момичета — поясни доктор Трийт. — Сестра ми има интересно чувство за хумор.

Каролайн отпусна назад глава и притвори очи, наблюдавайки ги как си отиват. Норт не беше влязъл при нея заедно с доктор Трийт. Защо?

Попита го за това, докато той й помагаше да слезе по огромното стълбище на Маунт Хок. Нямаше нужда от подкрепата му, но й беше приятно да усеща допира на ръката му, да бъде близо до него. Питаше се дали и той усеща нещо или мъжката му страст се проявяваше само през вечерните часове.

— Имаше други неща, за които трябваше да се погрижа — отвърна лаконично лорд Чилтън, без да я погледне.

— Какви други неща?

Този път младият мъж се спря и вдигна очи.

— Не си спомням някое от тях да те е засягало. Не ти подхожда да си пъхаш носа в чуждите дела, Каролайн Защо питаш?

— Бих могла да предположа, че твоята мъжка прислуга те е помолила да разпиташ доктор Трийт за състоянието ми, след което да можеш да ги увериш, че съм напълно здрава и готова веднага да напусна имението.

— Това наистина се случи. Само погледни, Каролайн — всички те са се наредили, за да ти пожелаят от все сърце на добър път. Жалко, че не танцуват валс.

— Да пукнат дано… — промърмори под носа си тя, но Норт я чу и се засмя. Наистина й беше много приятен, този негов характерен дрезгав смях.

— Госпожицата си отива — обяви Триджийгъл, преди още да бе успяла да стигне най-ниското стъпало.

Прав сте — отвърна тя, — но се връщам за вечеря. Ще бъде чудесно, нали Кум?

— Смея да кажа, че ще бъде приятно — хладно произнесе Кум, — но се страхувам, че мистър Полгрейн има жесток пристъп на мигрена. Едни Господ знае какво ще вечеряме днес. Може би е по-разумно да изчакате, мис. Да, по-добре ще бъде тази вечер да уважите Скрилейди Хол с присъствието си.

Каролайн искрено се разсмя. Всички те бяха наистина олицетворение на вежливостта.

— Добре, но във всеки случай кажи на Полгрейн, че, макар и да се насладих неимоверно много на сардинените му глави, гостите ми едва не повърнаха при вида им.

— Определено това е твърде силна дума, мис — обади се Триджийгъл. — И със сигурност вулгарна в устата на една млада особа от женски пол. Може би „повдигна им се“ звучи малко по-добре. Ето, отворих вратата, за да излезете, а навън мистър Оуен е напълно готов да ви отведе от… да ви заведе у дома ви.

Каролайн не каза нищо повече. Вървеше мълчаливо до Норт надолу по широкото, много износено външно стълбище на Маунт Хок. Оуен чинно стоеше до някакъв стар кабриолет, в който бе впрегнат не по-малко стар късокрак кон.

— Господи, братовчеде, откъде изкопа това нещо?

— Добро утро. Каролайн, мисис Трибо настоя да бъдем много внимателни към теб, та това обяснява появата на тази реликва. Надявам се само колелата да не изхвърчат някъде по пътя.

Младата жена се обърна към домакина си и леко докосна ръкава му.

— Благодаря — каза простичко тя. Искаше й се да каже на Оуен да вземе престарялата бричка и да я закара в Лондон, или каквото и да е друго, което би й дало възможност да остане още малко с Норт. Вместо това тя попита:

— Ще дойдеш ли да вечеряш с нас тази вечер?

Той кимна утвърдително.

Каролайн се усмихна дяволито и докосна леко с длан брадичката му. После се вдигна на пръсти, целуна го по бузата, а езикът й лекичко докосна топлата му кожа и прошепна в ухото му:

— Това ще накара Полгрейн, Кум и Триджийгъл да треперят през следващия половин час.

Дишането му се бе учестило. Искаше да я има още в тази минута, тук, на външното стълбище, може би в двуколката, докато тя седи в скута му или е наведена напред, облегната на срещуположната седалка, с вдигнати над главата поли и фусти. Боже Господи, та двуколката имаше само една седалка! Колко бързо се бе превърнал в полуидиот, в разяждан от страст глупак. Норт отправи към изкусителката си най-студения поглед, на който бе способен, и изсъска тихо:

— Проклета да си, Каролайн, значи го направи нарочно!

— Да, но беше приятно, Норт. До довечера. А сега трябва да се погрижа всичко да бъде наред за пристигането на моите бременни дами.

— Имай готовност — каза той — тази вечер тримата с Оуен да обсъдим какво ще правим с отвратителния му баща.

— Ъ-ъ, Норт — обади се Оуен, който междувременно се бе приближил, — хората ти не го държат в тъмница, нали?

— Не, той е в една стаичка ей там, в източното крило. Не му е много приятно, но не мога да го освободя, иначе ще хукне отново подир Каролайн.

— Ако е видял Каролайн да те целува, тогава трябва да е разбрал, че няма никакви шансове.

Норт трепна, като че бяха стреляли по него.

— Какво, по дяволите, значи това, Оуен?

— Ами, вие двамата… Начинът, по който Каролайн те гледа, и това, че винаги се усмихва, когато си до нея, и това, че винаги те докосва, стига да си достатъчно близо. А на тебе, Норт, очите ти стават съвсем тъмни, когато тя е наоколо, и я гледаш, както човек би гледал към храна, ако е гладувал цяла седмица. Та, напълно очевидно е за всички, че, е, добре де, т.е…

— Нищо не е очевидно за никого — обади се Каролайн, решително хвана братовчед си за лакътя и го поведе към двуколката. — Ти ли ще караш, Оуен, или аз?

Оуен се бе втренчил в източното крило на зданието. Тялото му внезапно се бе втвърдило и напрегнало като на някоя стара мома при гледката на два чифтосващи се коня.

— Мислиш ли, че ни наблюдава?

— Надявам се — отвърна тя, усмихна се и целуна леко по брадичката Оуен, а после за момент го прегърна силно.

Целуна го и по другата буза за равновесие.

— Така — рече със задоволство тя. — Нека да си мисли, че имам двама мъже.

— Каролайн!

— О, Оуен, не се дръж като превзета госпожица. Хайде да се връщаме вкъщи.

Младият мъж подкара крантата, а Каролайн, за собствена изненада, се обръща назад и погледна към Маунт Хок. Норт все още стоеше на стълбите и гледаше след тях. Тя вдигна ръка и му махна. Той се завъртя кръгом и забърза към крепостта.

Вероятно не я беше видял. Може би беше късоглед и не бе забелязал, че му маха.

Младата жена потръпна, когато обърна очи към четвъртия етаж на източното крило. Не можеше да си обясни защо, но бе сигурна, че Роланд Фолкс я наблюдаваше, изчакваше и кроеше нещо…

Каролайн гледаше трите момичета, за които сега беше отговорна единствено тя. Само едната от тях бе по-млада от нея — Алис, едва четиринадесетгодишна, чийто корем изглеждаше огромен в сравнение с тънкото й тяло. Малката беше много бледа и уплашена. За момент Каролайн усети толкова силен гняв, срещу мъжа, които бе изнасилил това толкова крехко същество, че остана неподвижна и безмълвна като статуя.

Когато успя да овладее яростта си, тя попита:

— Искаш ли още една бисквитка, Алис?

Този път вече се пазеше от резки движения. Когато минути преди това беше направила нещо подобно, бедната Алис за малко щеше да изскочи от наедрялото си тяло.

— Дават сила, а и се топят в устата. Мисис Трибо е на мнение, че трябва да понапълнееш малко.

— Благодаря, мис Каролайн — отвърна Алис, като говореше много бавно и предпазливо. — Наистина изглеждат чудесни.

Пръстите на момичето бяха толкова тънки и бели, че сините вени прозираха ясно под кожата й. Изглеждаше крехка като малката овчарка от дрезденски порцелан над камината.

Каролайн се обърна към Евелин. Девойката беше почти на двайсет години и бе прелъстена от младия господар в къщата, където слугувала. Когато разбрала, че бременна, същият господинчо уведомил любящия си баща, че Евелин е необуздана уличница, която нахълтала в спалнята и се пъхнала в леглото му, а сега се опитвала да го компрометира, за да се омъжи за него. Естествено, Евелин била уволнена, без да получи писмена препоръка. Не искала обаче да се върне при родителите си, защото и без това в малката къщичка в Маузхоул вече имало осем деца, а баща й съвсем не бил приятен, когато се напиел. Мис Елинор я открила, докато плачела горчиво, седнала самотна на морския бряг.

— Още една чаша чай, Евелин?

— Много ви благодаря, мис Каролайн. Това е истинска гощавка. По-скоро би трябвало да кажа, че е много мило от ваша страна да ни я предлагате. Не сте ли съгласна с мен, Мери Патриша?

— Абсолютно вярно, Евелин — отвърна Мери Патриша. — А и компанията е толкова изискана…

Каролайн се усмихна широко на Мери Патриша, чието присъствие определено се чувстваше. Тази млада жена бе на двайсет и две години и една от петте дъщери на свещеника на Дорсет. Тя беше гувернантка и на първото място, където беше работила, с две малки и много разглезени деца, които я тормозели страшно, господарят на дома я причакал в градината зад къщата и я изнасилил. „Един път — беше казала Мери Патриша, — само един път, а ето в какво положение се намирам сега. Животът ми е съсипан, не знам какво да правя с това бебе, което расте в утробата ми.“ Леля Елинор открила нещастната жена в една кръчма в Труро, където се опитвала да си намери работа като сервитьорка.

Каролайн подаде на Мери Патриша чаша чай и малък сандвич с краставичка. Тогава й мина през ума, че Оуен Фолкс и Бенет Пенроуз, които живееха тук, в Скрилейди Хол, бяха мъже. А мъже бяха причинили тази беля на нейните „врабчета“. Каролайн се намръщи при спомена за името, което им бе дала Бес Трийт. Не, те не бяха врабчета. Бяха личности и, дай Боже, щяха да се занимават с това, което искаха.

Каролайн забеляза, че Алис е започнала отново да трепери. Може би знаеше, че в къщата има мъже. Какво можеше да стори, за да ги успокои? Беше сигурна, че не трябва да се опасява от Оуен. Случаят с Бенет обаче не беше такъв. Външността му беше на ангел, но вън всичко останало й напомняше повече за свитата на дявола. Никога не беше доволен от себе си и, следователно, вечно беше разгневен на другите.

В този момент Алис прошепна:

— Видех… т.е. мис Каролайн, видях един мъж. Не е стар, хубав е и като че живее тук.

— Ах, тези типове, които мислят, че имат права върху всички жени и че всяка би ги пожелала само защото са красиви — обади се Евелин, потупвайки тънката ръка на Алис. — Глупаци, надути и гадни глупаци! Хайде, Алис, не се притеснявай, мис Каролайн ще се погрижи за всичко.

„Да, непременно ще се погрижа“ — помисли си покровителката на трите момичета, усмихна им се окуражително и каза:

— Тук живее братовчед ми Оуен Фолкс и той е изключително добро момче. Другият ми братовчед — Бенет Пенроуз, също живее тук. Той е въпросният красавец, но, честно казано, характерът му е опърничав. Въпреки това ще поговоря с него. Искам да се уверя, че ще се чувствате на сигурно място тук. Не трябва да се тревожите за нищо.

Евелин се засмя силно, от сърце и потупа издутия си корем.

— Мислите ли, че някой ще се заинтересува от нас, в този ни вид? Бъди спокойна, Алис, никой няма да се опита да ти стори зло тук. Ако после обаче, когато родим бебетата си, някой от тях все пак посмее, ще му разпоря корема. Може дори да му рязна и оная работа.

Тя се наведе напред и вдигна края на полата си, за да покаже малкия нож, прикрепен за прасеца й.

— Никога повече няма да бъда беззащитна!

— Добра идея! — възкликна Каролайн. — Май че и аз трябва да се екипирам по този начин. Благодаря ти, Евелин.

— Аз също не искам да бъда беззащитна — обади се Алис. — Чувствам се толкова уплашена.

— Ти самата си още бебе — каза Мери Патриша и потупа Алис по дланта. — Нищо чудно, че си уплашена. Повече нищо лошо няма да ни се случи, нали, мис Каролайн?

— Тук няма да ви се случи никаква злина, на която не бих могла да попреча.

Тя си спомни как трите бяха пристигнали в малката двуколка на викария, почти една върху друга, а той се бе отнасял към тях като към прахта върху обувките си.

Викарият се бе опитал да оспори престоя им тук, в Скрилейди Хол, където за тях трябваше да се грижи едно младо момиче. Тя обаче го беше срязала с думите:

— Ще бъдат щастливи тук, ще се погрижа за това.

— Те не заслужават да бъдат щастливи! И вие, като леля ви, не можете да оценявате правилно нещата…

— Бихте ли ми казал кой е правилният начин, по който трябва да се гледа на това, господине?

— Били са отстранени от обществото. И трябва да си останат такива. Прегрешили са и са били хванати, посрамили са целия женски род и…

В този момент Каролайн бе зърнала лицето на Алис, бледо, изопнато, а тялото й потрепваше при всяка от тези ужасни думи, като че бяха злостни шамари. Що се отнася до Евелин, очите й се бяха налели с кръв и тя бе стиснала ръце в юмруци отстрани на тялото си. Мери Патриша беше вирнала високо брадичка и изглеждаше така, като че всичко това не се отнасяше за нея. Каролайн беше побързала да заяви:

— Напуснете, мистър Плъмбъри. И не се появявайте в дома ми никога повече или ще ви застрелям.

— Прекалено напрегната сте — бе отвърнал викарият, като се бе приближил към нея и бе протегнал ръка. — Бедното дете, вие не знаете какво говорите. Всичката тази мъка, цялото това неочаквано напрежение… Скъпата ви леля не трябваше да ви натоварва с тази непосилна задача…

— Сбогом, господин викарий. Вървете си.

След като този човек си беше отишъл, тя бе останала с убеждението, че в неговите очи е истерична и слаба жена, неспособна да види истината дори тогава, когато е очевидна. Все пак се бе обърнала към трите бременни момичета с окуражаващите думи:

— Добре дошли в Скрилейди Хол, казвам се Каролайн Дъруент-Джоунс. Истински се радвам, че ще живеем заедно. Всичко ще бъде наред, обещавам ни.

По време на следобедния чай младата домакиня каза:

— Мисля, че Евелин е много досетлива. Ние, жените, сме уязвими, защото сме по-слаби от повечето мъже. За нещастие някои от тях са порочни и напълно лишени от чест. Аз самата едва не бях изнасилена от подобен човек, така че мога да разбера поне отчасти това, което се е случило с вас. Ще се погрижа всички ние да имаме по един нож. Съгласни ли сте?

Алис се разплака, а слабичките й раменца се разтресоха.

Евелин се обърна към нея, прегърна я и каза нежно:

— Ш-ш-т, замълчи, бебето ми, тихо. Мис Каролайн ще се погрижи за теб, всичко ще бъде наред.

Мери Патриша произнесе замислено:

— Струва ми се, че предпочитам пистолет. Дали вече правят малки пистолети, имате ли представа?

Каролайн не се поколеба за момент. Идеята беше наистина блестяща.

— Мисля, че правят. Може да поръчам дори малка каишка, за да се завързва за крака ти. Това ли искаш?

— Да, благодаря ви. А сега, Алис — продължи с безизразен глас тя, — време е за уроците. Двете с Евелин се научихте да говорите много добре, но сега идва ред на четенето. Не искате да останете неуки, нали?

— Не, Мери Патриша — отвърна Алис и стана от стола си.

— Може ли да почетем пак от онази пикантна история от господни Волтер?

— Разбира се — съгласи се младата им учителка, като на свой ред се изправи грациозно.

После се обърна към Каролайн.

— Евелин харесва много „Кандид“.

Каролайн също стана.

— На мене също ми допада. А сега ще намеря мисис Трибо и ще отидем да видим стаите ви. Надявам се, че ще ги одобрите.

Мери Патриша каза:

— Сигурна съм, че тук ще намерим повече уют, отколкото в неудобната тясна стаичка на тавана на викария, която обитавахме след смъртта на мисис Елинор. Той непрекъснато повтаряше, че е безсмислено да се прахосват пари за такива като нас.

— Викарият ли е постъпил така? — възкликна Каролайн.

Когато и трите кимнаха, тя усети нов пристъп на ярост.

— Ще му припомня това.

— На вас май не ви е нужен нож — усмихна се дръзко Евелин.