Лорд Найтингейл

Тридесет и първа глава

Доктор Трийт и Бес Трийт пристигнаха в Маунт Хок след по-малко от час. Мери Патриша не си позволи да вика или плаче. И така, малко преди дванайсет на обяд, на бял свят се появи силно ревящо чернокосо момиченце. „Тя е живо подобие на господаря ми, който ме изнасили“, каза на Бес Трийт родилката. После притисна детенцето към гърдите си.

Каролайн не беше допусната в стаята. Доктор Трийт беше категоричен:

— Каролайн, ще научиш всичко, когато родиш първото си дете. Не и преди това.

Това се стори странно на младата жена, но Бес Трийт се изсмя и обясни:

— Брат ми мисли, че ако едно момиче присъства на раждане, никога няма да позволи на някой мъж да я докосне. — Спря за момент, а след това добави замислено: — И може би има право. Раждането не е приятна работа. Мисля, че един мъж трябва да ми бъде много скъп, за да се съглася да преживея всичко това.

На Каролайн й се искаше да я попита защо тогава присъстваше на тези ужасни мъки, след като самата тя не беше омъжена, но не го направи. Предполагаше, че все пак възрастта на Бес Трийт — не по-малко от трийсет години, й даваше по-голяма устойчивост за подобни изпитания. Така, както и опитът й, придобит след всичките години, през които бе помагала на брат си. Но това, което й каза Бес Трийт, й се стори по-страшно от самия дявол и тя го сподели с Норт, докато очакваха в салона раждането на бебето.

— Наистина ли е толкова ужасно? — попита тя. Говореше тихо. Последното, което искаше, бе Евелин и Алис да я чуят. В момента с тях се занимаваше Оуен, който всячески се стараеше да ги развеселява.

— Да — отвърна лаконично Норт.

Това привлече вниманието й незабавно. Тя сграбчи ръката му и я разтърси.

— Хайде, Норт, откъде знаеш за раждането на бебета?

— Помогнах на една жена да роди сред Португалските планини. Току-що бяха убили съпруга й и това беше предизвикало преждевременни контракции. Моите момчета издигнаха една палатка и аз… е, аз се опитах да и помогна.

— Какво стана?

— Момченцето се роди мъртво. Тя умря малко по-късно.

— Но защо?

— Опитваше се да роди детето в продължение на почти два дена и се беше изтощила страшно. Съпругът й беше мъртъв. Бебето също умря. Тази жена просто нямаше желание да живее.

В този момент Норт си даде сметка какво й е наговорил, защото Каролайн бе пребледняла като платно. Той я целуна и я прегърна.

— Скъпа, проявих се като истински глупак. Не е нужно да се сравняваш с нещастната жена. Когато забременееш, аз ще бъда непрекъснато до теб, а и доктор Трийт също ще те наблюдава. Да, понякога раждането на новия живот се превръща в трагедия, но това не се отнася за теб, Каролайн. Няма да го допусна. Опипах добре корема ти, а и един-два пъти те огледах внимателно, но не със сладострастни цели. Бедрата и тазът ти са достатъчно широки, за да износиш толкова бебета, колкото пожелаеш.

Около обяд Бес Трийт се появи в салона с момиченцето в ръце и обяви:

— Вижте какво здраво ангелче. Мери Патриша иска да я нарече Елинор. На леля ти, Каролайн.

— О — успя да възкликне само младата жена и, за учудване на Норт, избухна в сълзи.

Малката Елинор спеше спокойно в люлката си край леглото на своята майка. Оуен се бе върнал в Скрилейди Хол, след като се бе погрижил Алис да изпие чашата топло мляко, приготвено й от мисис Мейхю. В компанията на Флаш Сейвърн Бенет Пенроуз пътуваше към Хънимийд Манър и мистър Фолкс носеше писмо, в което Норт го молеше да хване здраво Бенет и да направи мъж от него. Впрочем лорд Чилтън бе убеден, че тази задача не можеше да бъде осъществена от когото и да било. Но пък, доколкото познаваше Фолкс, той се мислеше за по-висш от всички останали земни създания. И следователно нямаше да се откаже от това предизвикателство, от тази възможност — да стъпче някого другиго в калта, след като той самият беше смачкан така здраво.

Норт беше застанал до камината с кръстосани пред гърдите ръце.

— Нямах възможност по-рано да ти кажа всичко това — каза на Каролайн той.

— Мислиш ли, че Бенет ще остане при Роланд Фолкс в Хънимийд Манър?

— Няма къде другаде да отиде. Помолих Фолкс да му плаща за работата. Помолих го също така да научи оня глупак как да залага, за да не губи всичко припечелено. Споменах и за това, че вечното хленчене на Бенет е доста отегчително и че не е зле да го окуражи, за да престане с тези прояви.

Младата жена се разсмя.

— О, Норт, помислил си за всичко.

Той отново почувства като че нещо дълбоко в него се размърда и започна да нараства. Нейните думи и красивата й усмивка ставаха причина това нещо да го облива целия като гореща вълна, все повече и повече, да го кара да иска да се усмихва и да се смее, и да я целува, докато устните му изтръпнат.

— Ще видим, времето ще покаже — отвърна той, като се стараеше гласът му да не звучи развълнувано, но очевидно не успя. — Нека сега ти разкажа за Триджийгъл и Полгрейн. В началото не смееха да ме погледнат в очите, като че виждаха в мое лице своя палач. Директно ги попитах дали желаят да останат. Триджийгъл каза, че нямал представа за постъпката на Кум. Според него скалъпеното писмо наистина минавало всякаква граница. Все пак идеята за чудовищната глава през първата ни брачна нощ донякъде му допадала, но Ким би трябвало да знае, че тия неща не биха имали ефект върху теб, защото си била прекалено упорита и инат. Каза, че аргументите и логиката били единствените оръжия, подходящи за добронамерените мъже. Според Полгрейн навярно Кум е онзи, сложил нещо в супата от говежди опашки. После ги попитах дали Кум се е държал по същия начин, когато баща ми се е оженил за майка ми. Двамата не отрекоха опасенията ми. Това ме накара да се запитам дали Кум още като младеж не е взел участие в продължаването на завета, според който мъжете от рода Найтингейл рано или късно ще бъдат предадени от жените си. Та, както виждаш, говорих с тях. Утре трябва да ми кажат как желаят да постъпят — дали ще останат тук и ще се отнасят с теб така, както би трябвало, или ще се оттеглят в някоя спретната къщичка край Ланд Енд и ще се научат да ловят риба.

Норт спря да говори, очаквайки, че Каролайн ще каже нещо. Но тя стоеше безмълвна в стола си и абсолютно неподвижна. Нещо, което не беше характерно за нея. Не помръдваха дори ръцете й.

— Боже мой! — възкликна най-после Норт, без да отделя очи от нея. — Моята Каролайн действително е потънала в мрачни размисли. Трябва да изведа хрътките и да пообиколиш с тях ловните участъци. Или да ти купя от книжарницата едно томче с поеми, написани с цел да потискат духа, да гнетят душата и да поставят под съмнение самото съществуване на човека върху тази жалка земя. Мисля, че бих могъл и да ти подаря широка черна пелерина, с която да сядаш върху древните скали край морето и да се взираш в безкрая, докато наоколо ти духа северният вятър.

Каролайн вдигна поглед към него и му се усмихна криво.

— Никога досега не съм била обсебена от толкова мрачни мисли, Норт. Остави ме на мира. Това е експеримент. Не съм сигурна, че го харесвам, но все пак нека му дам шанс. Черна пелерина ли каза? Развяна от силен вятър? Готическият момент много ми допада.

Той се разсмя и спря за момент, изненадан от реакцията си. После я издърпа, за да се изправи и я притисна силно към себе си.

— Смехът ти е чудесен, Норт — каза тя, завряна във врата му. — Май предпочитам да слушам как се смееш, вместо да стоя мрачно умислена.

— Виж, така е по-добре. А ти не се тревожи заради всички онези неприятни субекти. Имам чувството, че Триджийгъл и Полгрейн ще ни изненадат приятно.

— Не бих се обзаложила за това, Норт.

Триджийгъл и Полгрейн решиха да останат. Когато го заявиха, и двамата имаха целомъдрен вид и изглеждаха примирени с промените, настъпили в Маунт Хок. Полгрейн дори засвидетелства нещо като учтивост към мисис Мейхю, питайки я за мнението й по повод на кайсиевия сос, който приготвяше за вечеря. А Триджийгъл похвали Моли, че е свършила добра работа, като е излъскала сребърните прибори. И двамата започнаха да се обръщат към Каролайн с „милейди“.

Стопанката на имението обаче им нямаше доверие.

Ноември беше влязъл в правата си. Ставаше все по-студено. Температурите паднаха достатъчно ниско, за да се запалят огньове във всички стаи.

Родилните болки на Евелин започнаха около обяд на дванайсети ноември и още преди вечеря тя роди момченце, което нарече Фредерик Норт. Елинор изрева от щастие, когато я запознаха с новороденото. Това предизвика усмивка дори върху замръзналото лице на Триджийгъл, по-скоро гримаса, която трябваше да мине за усмивка.

— Предполагам, че вече ще трябва да те наричам Големия Норт, за да се различаваш от Малкия Норт — пошегува се Каролайн.

— Големия Норт по ми харесва, кара ме да се чувствам много, много важен.

Тя се разсмя и го ощипа по ръката. После разтри ощипаното място, а след малко вече галеше не само ръката, но и рамото, и гърдите му.

— Каролайн, току-що получих писмо от Маркъс Уиндъм, граф Чейз. Спомняш си, нали, разказвал съм ти за него. Двамата с Херцогинята ще ни гостуват след една седмица. Наистина съм убеден, че ще ти допаднат.

— Ще се погрижа всичко да бъде готово за тях. О, има още нещо, Норт. Тези дни си мислех, че Мери Патриша вече се е възстановила напълно и като че не я свърта на едно място.

— Какво искаш да кажеш?

— Отегчава се. Има нужда да прави нещо. Какво ще кажеш да я изпратим в Скрилейди Хол заедно с Евелин. И двете биха могли да управляват имението, изпълнявайки първоначалния замисъл на леля Елинор.

— Който беше къщата да се превърне в убежище за бременни момичета, намиращи се в безизходица, така ли?

— Точно така. Какво ще кажеш?

— Представяш си Мери Патриша като учителка на родените там деца ли? А Евелин — да помага на момичетата да си намерят място в живота след раждането на децата си?

— Нещо такова. Говорих по този въпрос с мисис Трибо оня ден и тя…

— Охо-о, значи вече си се погрижила за нещата. Но въпреки това, вярвам искрено, че си имала нужда и от моя съвет.

— Твоето мнение наистина е от голямо значение за мен, Норт. А сега спри да се шегуваш, това е много важен въпрос.

— Какво каза мисис Трибо?

— Остана много доволна. Според нея Елинор била прекрасна дама, макар и малко ексцентрична. Сега й липсвали смехът и настроението, с които тя заразявала всички в имението. Рече, че децата щели да внесат повече топлина от десет камини. Че Оуен бил прекрасно момче, но все пак — още момче. Накратко — от думите й прозираше, че й липсват веселието и шегите.

— А може би й липсват и възхитените оценки от доброто поддържане на къщата, от това колко чисто и спретнато е всичко, как блестят приборите и съдовете върху масата. Мога да те уверя, Каролайн, че ние мъжете не си падаме по даването на гласни оценки и похвали за нещата, направени за нас. Предполагам, че просто сме разсеяни.

— Искаш да кажеш, че ако облека рокля, която подчертава женските ми прелести, ти няма да забележиш това заради типичната си мъжка разсеяност?

— Тук грешиш. Един мъж винаги забелязва усилията, които полага една жена, за да му се хареса. Можеш да ми вярваш. Ако сега скъсиш полата си само с два-три сантиметра, веднага ще подуша какво става, също като най-добрата от моите хрътки.

Младата жена се разсмя и се притисна към него. Той я целуна по шията и я попита:

— А Алис?

Каролайн не отговори веднага. Малката не беше добре и това продължаваше вече около седмица. Когато самата тя почувства за първи път, че стомахът й не е наред, се сети за супата от говежди опашки. Сега отново усети, че й се повдига и затвори очи.

— Каролайн?

— Алис ли? Малко се тревожа за нея и знам, че доктор Трийт също не е спокоен. Тя е невероятно слаба и дребна. Ще я задържа тук известно време и след раждането на бебето. Не искам да рискувам.

— В такъв случай мисля, че Мери Патриша и Евелин също трябва да останат. Не е редно Алис да се чувства самотна. Защо не поговориш с тях двете, за да разбереш какво мислят за твоята идея? Бебето на Алис не трябваше ли да се роди след около месец?

— Там някъде. Идеята ти е добра, Норт. Но не забравяй Оуен. Той е тук по-често, отколкото в Скрилейди Хол.

— Нали не мислиш, че това се дължи единствено на добрите кулинарни способности на Полгрейн?

Каролайн го погледна дяволито.

— Не, по-скоро е впечатлен от Алис. Оуен е пораснал най-после.

Норт я притисна към себе си, като движеше големите си длани нагоре надолу по гърба й. Целуна я по шията, вдигна гъстите и коси и замасажира врата и раменете й. После каза, стопляйки с дъха си ухото й:

— Кога ще ми кажеш за бебето, Каролайн?

Тя замря под ръцете му.

— Чие бебе?

— Моето бебе. Нашето бебе.

— О, Боже!

— Това е нормалният резултат от дейността, на която и двамата се наслаждаваме доста невъздържано.

— Сигурен ли си?

— Не, не съм абсолютно сигурен, но просто те наблюдавам. Напоследък ти не се чувстваше добре, а вчера, към три следобед, лицето ти направо позеленя. Кога беше последната ти менструация?

Тя завря лице в рамото му.

— Доста отдавна.

— Опитай се да бъдеш малко по-точна.

Тя поклати глава.

— Толкова много неща се случиха, че не обърнах кой знае какво внимание на това. Може би преди около месец и половина?

— Напълно е възможно. Да, в такъв случай не греша в изчисленията си.

— Ще имам бебе, наистина ли?

— Така мисля.

— Радваш ли се, Норт?

— Как си чувстваш корема в този момент?

— Чудесно.

Той я вдигна на ръце и се завъртя с нея из стаята, танцувайки валс.

Триджийгъл чу смеха им от коридора в западното крило на Маунт Хок. Беше все така намръщен, когато почука на вратата на господарската спалня, за да им съобщи, че Флаш Сейвъри е дошъл да се види с Негово височество.

— Каролайн — каза Норт, — слушаш ли ме? Защо не пожела да поговориш с доктор Трийт, когато беше тук?

Тя вдигна рамене, без да го погледне в очите.

— Боже мой, ти си смутена?

— Моята Каролайн е смутена от един лекар?

Тя го възнагради с една от най-очарователните си усмивки.

— За втори път ме наричаш „твоята Каролайн“.

— Не, казах „моята Каролайн“. Е, да помоля ли доктор Трийт да дойде и да те види?

— Не още, Норт, моля ти се. Още не съм готова. Ти си единственият мъж, който, ъ-ъ, знаеш много добре какво имам предвид.

— Той е лекар, Каролайн. Той помогна и на Мери Патриша, и на Евелин. Пет пари не дава за това, че и двете са красиви и млади.

— Вероятно е така, но ми дай още малко време, Норт.

— Хубава работа, Каролайн, той сигурно би могъл да ти бъде баща. Сигурно не би имала нищо против да те прегледа, ако Бес Трийт бъде с вас?

— Дай ми само още малко време да свикна с всичко това. Чувствам се странно, Норт, разбери ме.

Той я бе нарекъл „своята Каролайн“. „Не — усмихна се сама на себе си тя, — «моята Каролайн».“ Струваше й се, че никога в живота си не се бе чувствала по-щастлива.

Това усещане продължи до следобеда на следващия ден.

Кум сякаш се бе изпарил във въздуха.

След като бе напуснал Маунт Хок в деня, в който Норт го бе уволнил, бил в Гунбел, в странноприемницата на мисис Фрийли, и там бил потънал в дълбоко мълчание. Пред никого не дал обяснение защо бе на пуснал Маунт Хок, след като бе прекарал там повече години, отколкото можеше да си спомни някой от местните жители. После старият слуга просто изчезнал. Това бе всичко, което успя да научи Норт.

Мисис Фрийли дойде в Маунт Хок, за да поговори насаме с господаря на имението. Единственото, което Норт каза на Каролайн, бе, че мисис Фрийли не била виждала Кум от два дена. Отишла в стаята му и открила, че си е тръгнал. Не й дължал никакви пари, защото бил платил за цял месец.

Норт отиде заедно с мисис Фрийли в Гунбел. Когато най-после се върна в Маунт Хок, го очакваше цяла делегация: слугините, Триджийгъл, Полгрейн, и, разбира се, Тими, както и всички дами — бременни и небременни. Всичко го бяха зяпнали в очакване да чуят най-лошото. Само той знаеше обаче, че действителността над хвърляше представата им за това „най-лошо“.

Изгледа ги и после каза простичко:

— Трудно ми е да го повярвам, но изглежда, че Кум е човекът, убил всички тези жени. Съжалявам, Каролайн.

— Не! — обади се с изненадващо рязък тон мисис Мейхю. — Мистър Кум беше особняк в много отношения, често пъти неприятно прям, но не мога да повярвам, че е убиец. Понякога дори ми харесваше, не кой знай колко често, но за два пъти си спомням със сигурност. Колко са убитите жени?

— Три — отвърна Полгрейн. — Всичките са наръгани с нож, както знаете. Милорд, тя е права. Мистър Кум не е избухлив човек.

Тук обаче Полгрейн млъкна, давайки си сметка, че малко се е увлякъл. Той също беше имал своите съмнения за автора на супата от говежди опашки.

Норт поклати глава и каза:

— Кум си е тръгнал, но не е взел всичко със себе си. Оставил е книжа, някакви странни дрехи и чифт чехли. — Той си пое дълбоко въздух и продължи: — Между книжата открихме писмо от Елизабет Годолфин до Кум — предполагаме, че е било адресирано до него. Това е жената, убита преди около три години. Съдържанието на писмото е любовно. Освен това в един от шкафовете намерихме увит в риза нож. По него имаше засъхнала кръв. И трите жени са били намушкани с нож.

Думите му започнаха да ехтят в главата на Каролайн и за първи път в живота си тя припадна. Чу Норт да зове името й, след което потъна в мрак.