Лорд Найтингейл

Двадесет и седма глава

Бележката, която Норт бе получил и която беше напъхал в джоба на бричовете си, бе написана от непозната ръка. Беше му я предал Тими, на излизане от конюшнята, водейки скопения му кон Трийтоп.

— Един млад некадърник, дето говореше като катерица, ми я даде, милорд — беше обяснил Тими.

Това беше доста необичайно, тъй като Тими познаваше всички в околността или поне така смяташе.

— Какво значи „говори като катерица“? — беше попитал Норт.

И Тими бе обяснил:

— Малкият нищожник не мойше да каже две думи, без да запъне поне на едната от тях като магаре на мост.

Норт беше подкарал Трийтоп към северния край на имението си, където земята беше по-равна и хълмовете все още се зеленееха, като че есента не бе встъпила вече в пълните си права. По тези места имаше пет-шест хълмчета и учените твърдяха, че под тези „гробищни могили“, както ги наричаха те, има гробници от много, много отдавна, дори преди идването на римляните по тези места, дори преди появата на келтите в Корнуол. Норт си спомняше, че бе чел за Силбъри Хил — огромна могила, за която всички знаеха, че е надгробна и че вероятно крие съкровища. В края на миналия век херцог Нортъмбърленд докарал цяла армия миньори от калаените мини, за да изследват гробницата. Не открили обаче нищо и затова вече почти никой не обръщаше внимание на странните могили.

От време на време селяните намираха странни неща край тези хълмове: глинени съдове, които изглеждаха по-стари от самата земя, железни и стоманени парченца, които приличаха на части от древни оръжия. Сравнително отскоро се бе оказало, че под една от могилите се крие тясна гробница, в която имаше човешки скелети, глинени съдове, но нищо ценно. Лорд Чилтън беше чувал, че в други части на Англия откриването на римски монети и дори на келтски оръжия не беше кой знае какво чудо.

Дали наистина крал Марк беше погребан тук, под някой от тези полегати хълмове? Дали златната гривна на прадядо му бе намерена някъде наоколо? Норт искрено се съмняваше в това.

Той спря коня си точно на върха на един от хълмовете и се огледа. Забрави всичко за археологията, за крал Марк и за оглупелия му от страст племенник Тристан, предал го с помощта на красивата невярна Изолда.

В бележката се казваше, че Каролайн ще се срещне с любовника си край северния край на имението му. Е, вече беше пристигнал на мястото. Той погледна към гъстата дъбова горичка, по-стара от друидите, които провесвали неприятелите си в клетки от клоните на дърветата и след това ги изпичали живи.

Къде беше тя? Това беше номер, знаеше го, но въпреки това очакваше да види жена си някъде насам. Къде беше Реджайна?

Когато Норт зърна не само нейната кобила, но и някакъв друг кон, сърцето му започна да бие силно, тежко. Любовник? Мили Боже, това бяха глупости, пълни глупости, дело на някои, който не им желаеше доброто, може би — на тримата му слуги.

Не, той нямаше да шпионира младата си съпруга Каролайн го обожаваше. Нещо повече — тя го обичаше. Казваше му го всеки път, когато се издигаше на върха на удоволствието, целуваше го, повтаряше му го отново и отново. А той всеки път очакваше да чуе от устата й тези думи, които му доставяха неизмеримо удоволствие.

Норт се запита как все пак любовта на Каролайн към него се бе разгоряла за толкова кратко време? Истинската любов определено не се развиваше с подобна скорост. Може би думите: „Обичам те!“ бяха причинени само от невероятно силните й оргазми, от задоволената страст?

Смутен, лорд Чилтън срита коня си, но не препусна напред, за да не издаде присъствието си. Той накара Трийтоп да се движи бавно, докато се приближи достатъчно, за да може да вижда и двамата.

Мъжът беше доктор Трийт. Той стоеше до Каролайн и й подаваше нещо. Просто й показваше нещо — ни повече, ни по-малко.

Това не беше тайна любовна среща. Но какво й показваше той? И защо тук? Тя не беше като останалите съпруги на потомците на рода Найтингейл; вероломни жени, останали верни на мъжете си до раждането на наследника, а след това затънали в блатото на разврата и започнали да дават живот на копелета или пък изритани от имението, като майката на Норт. Не, Каролайн му беше вярна, беше негова и на никой друг. Би заложил всичко, което имаше, на нейната вярност.

В този момент доктор Трийт се наведе към Каролайн и постави голямата си ръка на рамото й. Това не се хареса на Норт. Те като че разговаряха много сериозно за нещо. Младият мъж усети, че замръзва, когато лекарят целуна Каролайн но бузата. Сега дланта му се движеше надолу по нейната ръка. Най-после той се раздели с нея и се запъти към коня си. След като се настани върху седлото, й махна и й се усмихна отново.

Какво, но дяволите, ставаше тук?

В този момент всичко отровно, което Норт бе прочел а семейните дневници, нахлу в съзнанието му с убийствена яснота. На жените не можеше да се вярва. Неговата майка беше изневерила на баща му, бе го изоставила и умряла. Дядо му, а преди него и неговият баща също бяха предадени. И баща му, и дядо му бяха писали за женското коварство. Безчестието се предаваше от поколение на поколение, през вековете. Мъжете от рода Найтингейл можеха да вярват на съпругите си само до раждането на техния наследник.

Съпротивлявайки се на мрачните си мисли, Норт си спомни, че беше избягал от Маунт Хок и от баща си, защото не можеше да понася празнотата в този дом и непрекъснатите надути проповеди на баща си за майка му — „уличница“, „кучка“, „проклета повлекана“… Спомни си, че като дете нямаше представа какво означават всички тези думи, но сега вече знаеше. Отново усети познатото чувство на изненада от съществуването на толкова много средства за изразяването на недоволството на един мъж от една жена. Пръстите му се бяха впили в юздите на Трийтоп.

Слава Богу, Норт беше проявил достатъчно разум да напусне бащиния си дом преди десет години, веднага щом се бе усетил способен да се грижи сам за себе си. Не му беше никак лесно, но вярваше, че всичко друго би било по-добро от това да остане в Маунт Хок с баща си. Чувстваше инстинктивно, че следващото, което баща му щеше да направи, бе да завре дяволския дневник в лицето му и да му заяви, че е негов дълг да изхвърли съпругата си веднага след раждането на наследника и да започне да пише собствени мемоари за това какви мръсници са жените, особено съпругите. И все пак, когато Триджийгъл съвсем целенасочено му бе дал дневника, той бе прочел само част от него. Затова и само част от отровата бе проникнала в кръвта му. Как се мразеше заради това!

Не, Норт не беше нито като баща си, нито като дядо си или прадядо си и никога нямаше да се съгласи, че има нещо общо с тях. Заветът, който мъжете от рода Найтингейл предаваха на синовете си, щеше да свърши с него.

Докато направляваше Трийтоп към мястото, където стоеше Каролайн, той се чудеше за какво ли мислеше тя. Разбира се, не и за Бенджамин Трийт, разбира се, че не.

„Каква красива дъбова горичка“ — вдъхваше уханията й Каролайн. Особено й харесваха полегатите могили и романтичният каменен плет, който се простираше на стотина метра и в двете посоки. Тези камъни бяха разположени от човешки ръце и бяха наместени толкова грижливо и стабилно, че дори и сега оградата имаше само тук-там по някоя дупка — там, където някой от тях бе паднал и се бе търколил върху богатата земя. Кога тези камъни бяха превърнати в плет с такова майсторство и грижа? Кой беше направил това? А и всички тези могили бяха човешко творение, но защо бяха създадени, с каква цел?

В този момент Каролайн вдигна поглед и забеляза Норт.

Тя извика и се втурна към него. Полата й за езда беше тясна и й пречеше да се движи, затова тя просто я вдигна до коленете си.

Норт спря коня си и скочи от гърба му, за да я посрещне с разтворени обятия в мига, когато тя се хвърли отгоре му. Вдигна я и я завъртя.

— Здравей — каза той и бавно я постави на земята, като я целуваше по устата, а ръцете му притискаха бедрата й към тялото му.

— Липсваше ми. Сигурно ти е било нужно доста време, за да ме намериш. — Тя го целуна отново и отново, за да не се наруши балансът. — Впрочем, как ме откри?

— Получих анонимна бележка, че ще се срещнеш тук с любовника си.

Тя го изгледа толкова смаяна, че забрави да го целуне на свой ред, но само след секунди навакса пропуска си. Обичаше да го усеща, да го чувства, и когато най-после заговори, беше задъхана.

— Шегуваш се, нали?

Норт й подаде листчето. Каролайн разгъна измачканата хартийка и я прочете, а после — още веднъж.

— Божичко — вдигна поглед най-после тя. — Това наистина е невероятно.

— И аз така си помислих.

— Кой глупак може да го е написал?

В следващия миг тя вече се смееше. Норт се отдръпна учуден. Една част от него, създадена от горчивината и гнева на баща му, питаше защо се смее Каролайн, настояваше да разбере дали това не беше просто наглост от нейна страна.

Тя избърса очи с опакото на дланта си и размаха смачканото писъмце.

— Този идиот не е можел да знае какъв невероятен любовник си ти, Норт. Иначе би ли помислил, че мога да имам достатъчно енергия за друг любовник? Освен това, защо бих сторила подобно нещо, когато имам най-прекрасния човек за съпруг? Те със сигурност не биха могли да знаят какво си ми давал да правя, иначе не биха повярвали, че ще поискам да връзвам ръцете на друг мъж за таблата на леглото, нали?

Норт я гледаше смаян. Наистина ли мислеше това, което казваше?

— Много загадъчно, нали? — отвърна най-после той.

Младата жена изсумтя.

— Загадъчно ли? Това е дяволска глупост. Женени сме от по-малко от месец. Норт, съжалявам, но всичко това ми намирисва на твоите женомразци в действие. Сигурна съм в това не по-малко, отколкото, че чудовището на прозореца в сватбената ни нощ също е тяхно дело. Все едно, че виждам Триджийгъл или Кум легнали по корем на покрива и провесили някаква тел, в чийто край се полюлява чудовищната глава. Иска ми се мръсникът, сторил това, да бе хванал хубава настинка. Като че в целия този фарс прозира стилът на Триджийгъл… — и тя размаха листа под носа на мъжа си, — тъпанарят му с тъпанар!

— Как са могли да предположат, че ще те изпусна от погледа си? — недоумяваше лордът.

— Е, вярно, днес не бях пред очите ти за кратко време, но ти ме откри изключително бързо. Това няма да се повтори никога повече, никога. А сега ме целуни.

Което и Норт направи, мислейки, че подобна на Каролайн нямаше в цял Корнуол, а сега тя беше негова и веднъж завинаги беше приключено с цялата двойственост на миналото и проклятието на мъжете от рода Найтингейл да имат неверни жени.

Но все пак за известно време я беше изпуснал от погледа си.

Той сведе поглед към нея. Всички съмнения, всички отдавна погребани обвинения срещу жените, повтаряни от баща му, накараха очите му да потъмнеят, а изражението му да стане сурово и плашещо.

— О, Норт, това май е мрачният ти вид. Да, точно така, и той не ми харесва ни най-малко. Той е безжалостен и заплашителен. Изглеждаш опасен и хипнотизиращ. Ако не ми беше съпруг и не предпочитах смеха и шегите ти, защото именно смехът ти кара кръвта ми да кипне, е, в такъв случай вероятно щях да си помисля, че във всичко това има доза романтика. Мълчалив силен мъж. Това може да накара една девица да потръпне от необяснимо щастие, дори да оглупее. Радвам се, че съм убедена до мозъка на костите си, че никога не би ми причинил зло, иначе бих се изплашила много от теб. Никога не бих искала да ти стана враг. Коленете на французите сигурно са затрепервали от страх, когато си се появявал. А мога да си представя колко много са се зарадвали, когато си се завърнал в Англия.

— Какво правеше тук?

Тя се усмихна, кръстоса пръсти зад врата му, придърпа надолу главата му и го целуна пак, докато той галеше гърба й и я притискаше толкова силно към себе си че се питаше дали след малко някой от двамата щеше да диша все още.

— Дойдох тук заради записките, които открих в книгата за крал Марк, написана от дядо ти. Той непрекъснато говори за кралица Изолда, за това как изневерила на бедния Марк с неговия племенник Тристан, който може би е бил негов син, и как Изолда била блудница мръсница и куп други прекрасни неща. Как женския манастир бил прекалено добър за нея и нейните подобни… Всичко това е наистина отегчително, непрестанното повтаряне на едно и също. От един момент обаче дядо ти внезапно прекъсва тези монотонни тиради и пише за същото, от което се е вълнувал и неговият баща — как някога Фой бил разтърсен от природен катаклизъм още преди викингите да завладеят по-голямата част от Англия. И след като земята се нагънала и оформила по съвсем нов начин, за някакъв местен монах станало очевидно, че никъде в този район не можели да се открият следи от крал Марк — доказвала го разцепената земя. Останките на крал Марк не били в Южен Корнуол. Според дядо ти именно в тази дъбова горичка крал Марк се среща с племенника си Тристан, за да го прокуди от Корнуол заедно с Изолда. Предполага се, че именно тук е умрял — от отровната стрела на поддръжник на Тристан. Тук и бил погребан — в някоя от тези могили. Може би във всичко това все пак има нещо — кой знае? Не се смей, Норт. Опитвам се да възприема твоите предци поне малко сериозно.

— Каролайн, скъпа, не съм чувал за никакво земетресение на юг оттук. Писал ли е дядо ми кой е бил този монах? Как се е казвал? От кой орден е бил? Съществува ли в нашата библиотека някакъв текст, написан от въпросния монах, който претендирал, че всичко това се е случило?

Ентусиазмът на младата откривателка като че леко спадна.

— Не, но аз не съм преровила всяка полица и всеки том. Знаеш ли кое ме озадачава най-много? Златната гривна. Къде точно са я намерили? Странно, че прадядо ти така и не е обяснил това. И какво след това е станало с нея? Защо баща ти не споменава нищо за внезапното й изчезване? Всичко това е много объркващо. Така или иначе, дойдох тук, за да видя какво мога да открия.

— И?

— Нищичко, дори най-дребно метално парченце, което би могло да бъде част от древен меч. Всичките ти предци изглежда са живели много дълго и всички те са писали не само за крал Марк, а и за женското коварство. Знаеш ли, Норт, според прадядо ти жените трябвало да бъдат държани под ключ, точно както в мюсюлманските хареми, и извеждани оттам само за осигуряването на наследници. Познаваше ли дядо си, Норт? Знаеше ли за тази негова антипатия?

— Спомням си го, и то много добре. И знам всичко омразата му към женския род. Това беше нещо като лудост — не само при него, а и при баща му, и при сина му. Бил е типичен мъж от рода Найтингейл, с една дума — като мен.

— Мургав и космат, и изключително прекрасен?

Лорд Чилтън целуна връхчето на носа й, което беше изгоряло от слънцето, и рече:

— Прекрасен? Аз ли съм такъв?

— О, да, и мисля, че има опасност да ме покориш още повече, отколкото досега. И мисля, че би трябвало още известно време да ми даваш възможност да те побеждавам.

Очите му се замъглиха от страст. Той си се представи отново легнал по гръб, със завързани над главата ръце, чудейки се колко дълго би могъл да издържи това, което Каролайн прави с тялото му…

— Норт, дишането ти изведнъж стана учестено и неравно. Добре ли си?

— Не.

— В такъв случай…

Тя изтърси от раменете си жакета за езда. Усмихна се дяволито, захвърли го на земята и започна да маха фибите от шапката си.

— Каролайн, тук е много открито.

Тя сграбчи ръката му и го задърпа след себе си.

— Тогава да отидем в горичката. Там ще бъде топло и уютно и ще мога да те целувам до припадък.

Двамата се затичаха натам. Щастливият смях на Каролайн разпалваше отново неукротимата страст на Норт към нея. И тази страст очевидно нямаше да има край.