Лорд Найтингейл

Осемнадесета глава

— Проклятие! — възкликна той и падна на колене пред нея.

Тя стоеше без да помръдне, без да разбира, без да отделя очи от лицето му.

— Виж дали можеш да приемеш това, Каролайн. Ако то те шокира до върховете на девическите ти пръсти, тогава, съжалявам, но това е, което съм искал.

Без никакви обяснения повече той повдигна полите на роклята й, фустите, долната риза.

— Подръж ги.

Тя се подчини, като все така го гледаше неразбиращо. Стоеше пред него, гола от кръста надолу. Той я оглежда продължително — белите бедра, силни и меки и по-нагоре, към гъстите къдрици със същия богат кестеняв цвят като косите й. Протегна пръсти, за да я докосне.

— Разтвори крака.

Смаяна, тя изпълни желанието му.

— Сигурен ли си, че искаш да правиш това, Норт? Да ме разглеждаш по този начин? Доста смущаващо е. Никой досега не е гледал кръста ми.

— Не гледам проклетия ти кръст, а там, където след малко ще те милвам с пръстите и с устата си. Господи, колко си хубава!…

— Норт, но сигурно…

В този момент устните му я докоснаха, докато пръстите му я разтваряха. Каролайн замръзна неподвижна, след това, за свое изумление, усети силна тръпка, която я разтърси от главата до петите. Колената й се подкосиха и тя като че омекна цялата, а полите й се изсипаха върху главата на Норт. Усети дланите му върху задните си части, докато лягаше по гръб. Миг по-късно той беше отгоре й, като се подпираше на лакти и я гледаше право в замаяните очи.

— Прекрасна си — произнесе и я целуна.

Преди да успее да обгърне врата му, за да го задържи, той се изправи, все така без да отделя поглед от нея. Роклята й бе вдигната нагоре до кръста, краката — разтворени. Норт се усмихна и й подаде ръка.

— Представял съм си те много пъти така, разголена отдолу, чак до гърдите. Виждах те много ясно. Но, да си призная, Каролайн, с бялата си кожа ти си много по-хубава в действителност, отколкото си била в доста богатото ми въображение. Харесват ми тези бели чорапи и черните боти за езда. Това създава известна мистерия и екзотика. Хайде сега, прибираме се вкъщи.

Той я дръпна, за да я изправи, а след това я наблюдаваше как оправя дрехите си. Ръцете й трепереха и тя беше съвсем безмълвна.

— Не може да бъде — засмя се младият мъж. — Ти си смутена. Най-после успях да те накарам да си затвориш устата.

В този миг той изсумтя и се преви на две, защото тя го удари с юмрук в стомаха.

Норт само се усмихна широко, разтри корема си, и каза:

— Ще се оженим следващата седмица, в петък, става ли? Ще ти стигне ли времето?

Тя го погледна, видя дяволития му поглед и закачливото потрепване в ъглите на красивата му уста.

— Не, предпочитам в сряда.

— Ти си ужасна устатница, Каролайн, но това ми харесва. Ще се споразумеем за четвъртък. Трябва да намеря епископ и да осигуря разрешително, тъй като предполагам, че няма да искаш да слагаме обява в църквата.

— Не, това отнема много време, нали?

— Четири седмици, през три от които викарият чете пред всички за намерението на младоженците да се бракосъчетаят. Много дълго, прекалена дълго. А аз искам да бъдеш отново гола пред мен, за да мога да те милвам. Би ли вдигнала пак дрехите си заради мен?

— Норт!

— Приятно е човек да те наддума, Каролайн. Бях привикнал и се чувствах доволен да тъна в мрачно мълчание и да слушам другите да говорят и говорят, и да се смеят, и да се шегуват. Сега обаче, с теб, изпитвам истинско удоволствие, когато успея да те шокирам и да те разбия на пух и прах.

Той й се усмихна, потупа я по бузата и й подаде ръката си.

— А сега ни чака доста работа. Внимателно, пътеката не е много лека за изкачване.

Легнала за свое неудоволствие сама в леглото, през нощта Каролайн си даде сметка, че Фолкс можеше спокойно да убие Норт и, вече като вдовица, да я насили да се омъжи за него. Не, това беше истински абсурд. Щяха да го обесят, ако стореше подобно нещо. Усещаше, че се превръща в истеричка. Чувстваше се разтърсена от онези прекрасни и неочаквани неща, които беше правил с нея Норт на морския бряг. Беше смутена, беше наистина шокирана до пръстите на краката си. Това обаче не й попречи да усети затопляне в долната част на корема си само при спомена как я бяха докосвали устните му, как я беше близал езикът му. Чудеше се какво ли щеше да стане, ако не се беше спрял, ако беше продължил да прави същото с ръцете и устата си.

Норт не си беше легнал. Седеше в библиотеката на Маунт Хок, заобиколен от тримата си верни слуги, по чиито лица се четяха едни и същи чувства — недоверие, ужас и несъгласие.

— Какво, по дяволите, става тук! Ще се женя за Каролайн Дъруент-Джоунс. Тя ще бъде лейди Чилтън. Ще бъде вашата господарка. Вие я познавате. Знаете, че не е алчна, че се жени за мен единствено заради топлите чувства, които храни към мен. Искате ли да научите какво каза тя за трима ви? Е, добре, ще ви кажа. Тя мисли, че сте невероятно изобретателни. Каза, че се възхищава от въображението и творческите ви способности.

— Не става дума точно за това, милорд — обади се Триджийгъл и пристъпи с една крачка към господаря си. — Искам да кажа, че не става дума за алчността й.

— За какво тогава става дума?

— Ето — отвърна Триджийгъл и подаде на Норт някаква тънка книга, подвързана в рубиненочервена кожа — Моля ви, милорд, прочетете това. Непременно. Решението, което вземате…

— Вече го взех — каза Норт, но все пак пое в ръцете си томчето. — Какво е това?

— Помислихме си, че именно заради това ни повикахте — обясни Триджийгъл. — Затова дойдохме подготвени. Тук са писанията на вашия прадядо, на дядо ви и на баща ви.

— Ясно — отвърна с отвращение младият мъж. — Не са ли писали вече достатъчно за крал Марк? Разчитате на това да се превърна в женомразец както всички вас, така ли, лунатици такива? Не мога да променя стореното от моите предци, но, чуйте ме добре, нямам нищо общо с деянията им, абсолютно нищо общо. А сега, махайте се оттук! С Каролайн ще се оженим следващата седмица и ако има нещо, което дори да напомня сардинови глави в някое от блюдата, които ще ни сервирате за в бъдеще, ще ви удуша. Или пък ще промуша коремите ви с байонета си.

— Обяснението беше доста изчерпателно, милорд — отбеляза Кум. — Тук обаче, в Маунт Хок, не е живяла жена от времето на вашия прадядо. Моля ви, милорд, послушайте ни.

— Това е истински абсурд!

— Мистър Кум казва самата истина — намеси се Триджийгъл. — Тук от десетилетия не са били допускани жени.

— Вече са — отвърна Норт. — А сега си вървете, веднага, и тримата!

Полгрейн, Кум и Триджийгъл наведоха глави и излязоха бавно от библиотеката. Лорд Чилтън ги наблюдаваше с неразбиране. Триджийгъл спря и вдигна очи.

— Моля ви, милорд, прочетете какво са писали мъжете от рода Найтингейл. Всичко е вярно. Истината пуска дълга сянка, особено за мъжете.

— Добре, дявол да го вземе, ще прочета книгата! Но това няма да промени нищо.

— Не трябваше да напускате дома си на шестнайсетгодишна възраст. Така не успяхте да научите истината за нещата. А можехте да разберете защо…

— Ти също щеше да напуснеш, Триджийгъл, ако моят баща беше и твой баща. Мръсното копеле, той…

Младият мъж млъкна, за да се овладее.

— Излез, Триджийгъл, излез веднага!

— Да, милорд, но не ми се иска. Всички ние само се опитваме да ви предпазим, да осигурим уединението ви, за да бъдете тук, заедно с нас, щастлив и самотен.

— Напусни стаята, веднага!

— Да, милорд.

Флаш Сейвъри застана от другата страна на бюрото, погледна право в очите лорд Чилтън и започна без никакви уводи:

— Бенет Пенроуз е бил тук. Обикалял е скришом около Гунбел близо три седмици преди убийството на Елинор Пенроуз. Използвал е собственото си име, но е прибавил към него и Йорк. Предполагам, че точно заради това не сте научил кой знае колко много, когато в самото начало сте се опитал да разберете нещо около смъртта й, милорд. Да, Бенет се е опитал да бъде хитър, но аз го разкрих.

— Чудесно си се справил, Флаш. След като я е убил, значи се е надявал, че тя ще му остави пари, много пари.

— Точно така. Съмнявам се, че е знаел нещо за мис Каролайн. Дори и да е знаел, предполагам, Бенет е решил, че никой няма да завещае пари на някаква си жена.

— Това би могло да постави Каролайн в опасност Но не за дълго, защото щом се оженим, всичките й пари ще станат мои. Тогава за този нехранимайко няма да има никакъв шанс.

Норт се отпусна в кожения стол и затвори очи.

— Остава Роланд Фолкс. Не мога да кажа, че бих искал той да живее още дълго тук, в Маунт Хок.

— Според мен ще бъде по-добре да го освободите, милорд. След като се ожените с мис Каролайн, пуснете го да си ходи. Предварително обаче му дайте добре да разбере, че ще му извият врата на бесилото, ако ви убие или ви се случи каквото и да е друго нещастие.

— Очевидно си мислил доста по този въпрос, Флаш.

— Да, вероятно толкова, колкото и вие. Освен това говорих с Капитана. Той каза, че ще му бъде много приятно да обясни на Фолкс новите факти в живота му.

Норт се усмихна на тези думи.

— По всичко изглежда, че работите напредват. Все още обаче нямаме никакви доказателства. Ножът — какво ли е сторил с него убиецът? Горкият доктор Трийт! Щом възвърна способността си да говори, той каза, че според него използваният нож е бил най-обикновен, от тези, които могат да се намерят във всяка кухня. Не рибарски или ловджийски, а нищо и никакъв нож.

— Възнамерявам тази вечер да посетя стаята на Бенет Пенроуз в Скрилейдн Хол. Нашият човек сигурно пак ще се налива с приятелите си в Гунбел. Ще видя какво ще успея да изровя. Освен това, милорд, разбрах от мисис Фрийли — голяма бъбрица е тази жена, а и…

Флаш спря да говори за момент и се наду. После продължи в лек захлас към самия себе си:

— Да, така си е, дамите ме намират доста привлекателен. Та, да се върна към мисис Фрийли. От нея разбрах, че Елинор Пенроуз не била първата, умряла при подобни мистериозни обстоятелства. Преди около три години била намушкана друга жена, Елизабет Годолфин, вдовицата на някакъв търговец, живял край Перанпорт. Въпросната дама била много способна личност, но не била богата като мисис Елинор.

— Други общи моменти?

— Мисис Фрийли твърди, че се виждала с някакъв господин, но вече не си спомняла името му. Обеща да посети приятелките си, които живеели там, и да ги поразпита по случая.

— Добре, значи започваш да напредваш.

— Поздравления за предстоящата ви женитба с мис Каролайн, милорд. Тя е чудесно момиче, остроумно, пълно с огън и закачливост, а устата й… Капитана ми каза, че ще ви ядосва не по-малко, отколкото него го ядосвала лейди Виктория.

Норт изсумтя. Въпреки това мисълта да излиза на лов с хрътките си вече не заемаше толкова голямо място в плановете му за бъдещето.

— Ще проуча дали нашият Бенет Пенроуз е бил наоколо по времето, когато е било извършено и другото убийство. Доколкото е вярно моето разследване, през последните години той не се е отдалечавал много от този край. Този непрокопсаник е бил на вашата възраст по онова време, милорд. Може да се е срещала с него, може би…

В един часа през нощта Норт седеше в леглото си и четеше тънкия том, който му бе дал Триджийгъл. Не можеше да повярва на очите си. Маунт Хок беше дом изключително на мъже и това винаги го беше учудвало, но баща му бе реагирал много остро на всичките му въпроси, когато беше момче. Като дете беше питал за майка си, но получаваше неизменно отговор, че била мръсница, уличница и че вече била мъртва, нещо, което била заслужила напълно. Тогава не беше разбрал думите, но ядът и горчивината в тях не му бяха убягнали. Не беше питал често за майка си след петгодишната си възраст, когато след нейната смърт с баща си бяха дошли да живеят в Маунт Хок.

Лорд Чилтън се облегна назад и затвори очи. Написаните от баща му думи изгаряха съзнанието му: „Мъжете от рода Найтингейл не страдат като другите хора, веднъж разбрали, че са по-различни от тях. Някога не вярвах на думите на моя баща и на неговия баща, но сега вече знам, че са били прави. Аз поне успях да създам следващата генерация на рода Найтингейл, следващия виконт Чилтън, а окаяната грешница вече я няма. Всичко ще бъде наред. Ще поучавам Норт и дано Господ да ми помогне той да ми повярва и да ме послуша. Не е нужно и синът ми да мине през всичко, през което минах аз. Ще създаде наследника си и набързо ще се отърве от уличницата, послужила като съд за съзряването на следващия Найтингейл. Ще бъде свободен. Няма да изпита дори за момент тревогите, които сме преживели всички ние. Той ще ми повярва.“

Тези думи бяха написани по времето, когато Норт е бил на пет години. Младият мъж се опита отчаяно да си спомни нещо по-определено от този период, но единственото, което изплуваше в съзнанието му, бяха крясъци, викове и плач, женски плач. Неговата майка ли е била това? Не знаеше. После бе дошъл тук. Бяха му казали, че майка му е умряла. А след това се бяха заредили година след година, изпълнени с мъка и омраза, и злост, и мрак. Какво се бе случило?

Прелисти писанията на дядо си и прадядо си, но не ги прочете. Тези на неговия баща му бяха предостатъчни.

Беше ужасен.

— Милорд.

— Да, Триджийгъл, какво има?

— Почетохте ли това, който ви дадохме вчера?

Норт остави перото и се облегна на стола зад бюрото си. Точно пишеше съобщение за „Таймс“ във връзка с предстоящата си женитба с мис Дъруент-Джоунс.

— Да, запознах се с част от него, частта, която е написал баща ми.

— Разбирам — отвърна Триджийгъл и зачака, изпълнен с надежда, без обаче да казва каквото и да било, тъй като не беше глупав.

— Написаното е напълно в духа на баща ми: гръмки крясъци и проповядване за безчестието на женския род, самосъжаление — с помощта на бутилка бренди. Нищо ново. Очевидно тези качества са се развили допълнително под влияние на дядо ми. Спомням си и за двамата като за безкрайно жестоки и садистични хора, които мразеха всички и които бяха загубили малкото останал им мозък.

— Милорд, той ви беше баща!

— Той беше отвратителен умопобъркан, Триджийгъл! Господи, колко го мразех! Така, това е предостатъчно. След четири дни в Маунт Хок ще заживее графиня Чилтън. Първата от колко време насам? Не можеш да отговориш на този въпрос, нали? Доколкото разбирам, не съм живял в Маунт Хок до петата си година. Майка ми умряла и са ме довели тук. Защо не е живяла тук по време на брака си с баща ми? Аха — никакъв отговор. Никакво обяснение. Какво ли друго мога да очаквам от теб, верния слуга на баща ми? Моята графиня обаче няма да живее скрита като някоя тайна любовница в Лондон или в някое от моите имения. Този дом ще бъде толкова неин, колкото и мой. Ако не можеш да се примириш с това, Триджийгъл, ако който и да е от трима ви не може да се примири с това, в такъв случай — прав ви път.

— Милорд, ние ще останем да ви пазим, да се грижим за вашите нужди и желания.

Норт въздъхна.

— Не трябваше да ти говоря така. Но вече много ми идват приказките по този въпрос. А сега излез, трябва да довърша работата си.

Лорд Чилтън наблюдаваше иконома, който с достойнство се изнизваше от малкия кабинет. Всичко това бяха глупости, но мъжката прислуга вярваше на всяка дума, на всяко твърдение. Беше смаян от привързаността на тримата си слуги към миналото.

След това си спомни шокираното и в същото време заинтригувано изражение на Каролайн, там, на брега, когато я беше накарал да вдигне полите и фустите си и я беше опипал. Той се усмихна и забеляза, че ръката му потрепера. Щеше да я пази. Щеше да бъде добър съпруг. Не бе предполагал, че ще мисли за това като за нещо желано. Можеше да има Каролайн всеки път, когато я пожелае, и това със сигурност бе нещо прекрасно. Тя беше хубава, изглеждаше и страстна, а той я искаше повече, отколкото бе искал която и да било друга жена в живота си. Нямаше повече да му се налага да преживява без жена или пък да има вземане даване с някоя от местните дами.

В същия този момент разбра, че желанието му за самота беше следствие от непрестанната горчивина и от зле сдържания гняв на баща му, от недоверието му към хората като цяло и жените в частност. През детството и ранната си младост Норт очевидно бе взел думите му присърце и беше решил да се предпази от евентуално предателство, сам убеждавайки се, че няма нужда от хора около себе си. За разлика от Каролайн той не беше разбрал, че пропуска край себе си живота. За разлика от Каролайн той трябваше да бъде върнат насила и към радостта, и към възможността за тъга и разочарование.

Щеше да бъде съпруг на Каролайн. Какво повече от това?