Лорд Найтингейл

Двадесет и първа глава

Къде ли беше Норт?

Каролайн стоеше и галеше фината ленена тъкан на новата си нощница. Беше кокетна дреха в нежен прасковен цвят, с пришита към корсажа и ръкавите венецианска дантела. И, естествено, трябваше да привлече влюбените погледи на младоженеца. Още повече, че беше дълбоко изрязана на гърдите и, по мнение на младоженката, ги представяше в най-добрата им светлина.

Къде, по дяволите, се губеше той?

Искаше й се само като я погледне, да се разтрепери. Докъде трябваше да доведе трепетът му, тя нямаше представа, но непременно щеше да й достави задоволство. Може би щеше да се наложи отново да вдига полите на нощницата си? Каролайн потрепера от обхваналите я при този спомен усещания. Приближи се до малкото огледало и отново среса косите си, опитвайки се да приглади едрите къдрици. После се обърна към вратата и се намръщи. Това беше невероятно.

Къде беше Норт, все пак?

Тази стая, беше й обяснил той, била спалнята на графинята и се свързвала със спалнята на господаря с единствената си врата. Именно към нея Каролайн поглеждаше непрестанно през изминалия час. Съпругът й обаче май не беше особено сигурен, че това действително е била стаята на графинята, и тя разбираше защо. Беше мрачна стая, с грозни зелени стени, избелели и обелени. Единствените мебели бяха тясно легло с бляскава златиста кувертюра, която беше поне на петдесет години, и един стол с голи дъски за облегало. Той напомняше на Каролайн за стола за наказания, който бе видяла върху една картина в девическото училище. Интериорът се допълваше от табуретка и тоалетка, която изглеждаше по-стара дори от леглото. Всичко в тази спалня беше древно и й действаше потискащо.

Къде, по дяволите, беше нейният младоженец!

Младата жена се намръщи на образа си в огледалото. Остави четката за коса, приближи се към редицата тесни прозорци, общо пет, обковани с дебела оловна ламарина, и се загледа в мрака. Виждаха се само тънкият сърп на луната и няколко самотни звезди. Нощта беше тъмна, а единственият звук — този на шумолящите дървета. Каролайн тъкмо се обърна, но нещо привлече погледа й и тя отново се втренчи навън.

В следващия миг изпищя неистово, отскочи назад и настъпи нощницата си. В резултат на това се строполи с всичка сила върху задника си.

Норт влетя през свързващата врата, като едва не се спъна.

— Боже мой, добре ли си? Какво стана? Сърцето на Каролайн като че щеше да изскочи от гърдите й, тя чувстваше, че я завладява истерия. Не успяваше да произнесе и дума, дишаше тежко, а гърлото й беше стегнато от парализиращ страх. Докато ставаше от пода, успя да посочи към прозореца.

Норт се устреми натам, вдигна ръждясалото резе и с известни усилия успя да отвори едното крило. Надвеси се навън и се взря в мрака. Гледаше и гледаше, без да се помръдне. Най-после се обърна и я попита.

— Какво видя?

Младоженката цялата се тресеше. Внезапно я бе обхванал такъв студ, какъвто не бе усещала никога през живота си.

— Каролайн! Какво видя, кажи ми?

Той я притисна силно към себе си, като триеше гърба й с широките си длани, за да я стопли и успокои. След няколко минути рече:

— Вече всичко е наред. Аз съм тук. Кажи ми какво те уплаши.

Тя завря лице в извивката на врата му.

— Никога досега не съм те виждал в подобно състояние. Едва стана съпруга, и се превърна в истеричка, така ли?

— Мръсник такъв, ще…

Норт се усмихна.

— Радвам се да го чуя. Значи върнала си се в нормалното си състояние. Казах го поради същата причина, поради която ти накара Алис да ритне Бенет в ребрата, разбра ли? Хайде сега, обясни ми.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Прав си, не трябваше да реагирам като идиотка. Това беше някакво чудовище, Норт, но не мога да определя точно какво. Гледах през прозореца, като се питах къде, по дяволите, се бавиш и защо, по дяволите, не дойде при мен веднага, след като всеки път през изминалите седмици, когато бяхме заедно, само ме целуваше и милваше. И в този миг се появи то.

Ръцете му я стиснаха по-силно.

— Точно сега — никаква похотливост. Продължавай, какво чудовище?

Тя преглътна, притисна се по-близо до него и прошепна, завряла лице в рамото му:

— Това беше лице на чудовище. Не забелязах тяло, само някаква отвратителна физиономия, която се появи изневиделица пред мен. Това обаче не беше точно лице, затова го нарекох „чудовище“. Имаше и човешки черти, но ужасяващо деформирани. Ухили ми се широко, докато се поклащаше отпреде ми.

Той я притисна още по-плътно, ако това изобщо беше възможно.

— Подобно нещо наистина може да изкара акъла на една девица като теб.

— Не ми ли вярваш?

— Естествено, вярвам ти, че си девица.

Тя го сръга в ръката и той започна да се успокоява за нея.

— По-добре ли се чувстваш вече? Нищо не успях да видя, Каролайн. Може би си яла някоя подозрителна гъба, от която си получила видения.

Тя поклати глава.

— Никаква гъба не съм яла.

— Е, тогава това се дължи на мисис Фрийли и коментарите й за всички присъстващи.

Каролайн опита да се усмихне, но без особен успех.

— Може пък това да е било някой клон или нещо подобно — замислено каза тя. — Спомням си, че чух шумоленето на дърветата, когато вятърът блъсна клоните им в стените на къщата. Това беше толкова неочаквано, е вероятно ми се е привидяло нещо, което ме е изплашило.

— Няма значение. При всяко положение утре ще огледам подробно край прозорците.

— Норт?

— Х-м-м?

Той я целуваше по врата, а тя бе отметнала глава назад, за да може да му даде повече от себе си.

— Къде беше? Какво правеше? Мислех, че си луд по мен. Мислех, че нямаш търпение да вдигнеш полите ми през целия официален обяд, но времето, когато отпиваше от брендито си в гостната, дори когато мисис Фрийли разправяше на всеослушание, че човек не трябва да се напива през първата си брачна нощ, защото това водело до отчайващи резултати…

— Четях в спалнята си, по-точно — учех.

— Четял ли си?

Тя вдигна изумено глава и го погледна, все така обгърната от ръцете му.

— Какво учеше? Как посмя! Та това е първата ти брачна нощ!

— Илюстрована книга с инструкции.

Тя само примигна насреща му.

— Книга, която обяснява на мъжа как да се държи с една жена. Инструкциите са дадени поетапно, стъпка след стъпка. Абсолютно съм сигурен, че цялата тази работа, правенето на любов де, е свързана с моите мъжки и твоите женски части на тялото. Но исках да науча нещо по-конкретно. Трябваха ми съвети и мнение от специалист. Не бих допуснал да се представя като някой тъпанар през първата си брачна нощ.

Каролайн се повдигна на пръсти и го целуна но устата. Продължи да го целува дотогава, докато той започна да й отвръща. Норт разтвори устните й и прокара език по долната й устна, като едновременно с това ръцете му се плъзнаха надолу и обхванаха задните й части. После я вдигна и я притисна силно към себе си.

Полузадушена, младата му съпруга се отдръпна леко.

— Знаеш ли, Норт, съвсем не съм сигурна, че го правиш както трябва. Може би ще е по-добре да се върнеш в стаята си и да поизучиш по-подробно книгата.

Той сведе поглед към лицето й, с очи, премрежени от страст.

— Това, което трябва да науча, е как да те накарам да си затвориш устата.

— О, съвсем лесно е. Само трябва да ме докосваш и целуваш.

— Това мога да го правя.

Той я вдигна на ръце и почти се затича към леглото. Там се спря за момент и се загледа към тесния тънък матрак с подозрително неравна повърхност. После се бърна и хукна със скъпоценния си товар към своята спалня.

Когато я постави легнала по гръб върху собственото си легло, което можеше да побере поне шест човека един до друг, тя се запита какво ли трябваше да се случи сега. Усети, че лицето й се зачервява, сърцето и заби по-бързо, а дланите и се изпотиха. Изви очи към него и видя как съблича халата си. Беше гол под него. Лицето му беше пламнало, а очите му блестяха.

Каролайн зяпна от смайване. Единственият гол мъж, когото бе виждала досега, бе мистър Фолкс. Той беше отвратителен. Но, мили Боже, Норт беше нещо повече от онова, което някога си бе представяла!

— Норт, ти…

— Да, Каролайн?

Нямаше време да отговори, защото той вече беше до нея, развърза панделката на нощницата й и я изхлузи през главата й. Дрехата плавно се надипли върху неговия халат.

— Каролайн… — възкликна сподавено младият мъж, после я целуна и се озова отгоре й.

Богатството на тялото му, всичко, което беше той. Гладката му гореща кожа до къдравите косъмчета върху гърдите и краката му, твърди и черни като греха, всичко това я накара да замръзне. Обхванаха я силни чувства, които не можеше да разбере. Беше толкова различен от нея, че не можеше да смели още всичко това. Имаше прекалено много нови неща, струпали се отгоре й неочаквано бързо. Тя прошепна в устата.

— Норт, мислиш ли, че можеш да легнеш по гръб и да не ме докосваш?

Молбата й го изуми толкова, че дори поохлади страстта му. Той се изправи, като се подпря на ръцете си, погледна надолу към нея и рече:

— Много добре.

После се търкулна на гръб, спокойно кръстоса ръце пред гърдите си и затвори очи.

— Трябва ли да държа момина сълза в ръцете си?

— О, не, само сложи ръцете си отстрани край тялото.

Той се подчини, но сега вече я наблюдаваше, докато тя се наместваше върху петите си до него. Косите й падаха в безпорядък по раменете и се издигаха леко над гърдите й.

— Ти си най-красивата жена, която съм виждал — каза той и вдигна ръка, за да докосне гърдите й, само за да чуе:

— Моля ти се, Норт, дръж ръцете си до тялото.

— Защо?

За момент тя като че не знаеше какво да отвърне, а после рече:

— Струпаха ми се прекалено много неща изведнъж, разликите помежду ни ме поразиха. Не успях да асимилирам всичко това и бях уплашена.

— Пак ще се захвана с проклетата си книга. Не може да няма някоя глава, посветена на това как булката загубва самоконтрол само защото младоженецът се съблича и скоква отгоре й.

— Норт, искам просто да те погледам. Искам да разбера от какво си направен. Искам да те проумея, преди ти… Е, да де, да направиш всички онези неща, които искаш да ми сториш.

Норт се разсмя. Мускулите му се бяха напрегнали толкова, че почти се бяха сгърчили. Наблюдаваше я как го разучава и трябваше да положи неимоверни усилия, за да продължи да лежи неподвижно, вместо да я обърне отново на гръб.

Тя докосна гърдите му леко с върховете на пръстите си, после много бавно постави разтворените си длани върху тях. След това се наведе към него, а разкошните й гърди почти докоснаха неговите. Това му подейства като удар от електрически ток. С цената на големи усилия отново допря гръбнак до дюшека, изпъшка и затвори очи.

— Много си хубав, Норт, но си толкова различен от мен. Харесвам силните ти гърди, косъмчетата, които шумолят под пръстите ми. А виж как се разреждат към стомаха ти.

Тя прокара топлата си длан от гърдите към пъпа, продължи надолу и спря преди слабините му.

— Тук обаче отново се сгъстява — промълви тя и ръката и замръзна.

Норт чу, че затаи дъх. Не се сдържа и отвори очи, за да я види. Тя дълго го наблюдаваше безмълвно, прекалено дълго, според него, затова той я попита:

— Отблъсквам ли те, Каролайн? Не съм гладък, бял и нежен като теб. Може би космите по тялото и патката ми, и всичко останало са ти неприятни?

— „Патка“? — повтори младата жена, все така без да откъсва поглед от него. — Интересно…

— За нея има доста имена, така както и за твоите женски атрибути.

Тя не отговори, само продължи да го съзерцава. След това се наведе и устните й нежно докоснаха корема му. После потърка леко буза в долната част на стомаха му. Той се изви почти като дъга. Дишаше тежко, като че току-що бе изкачил скалата на Сейнт Агнес Хед. Гърдите му се вдигаха така, като че е бил до преди миг на боксовия ринг със самия Джаксън и е загубил стабилно.

Каролайн замръзна на място и прокара поглед нагоре по тялото му, докато срещна изцъкления му поглед.

— Божичко, болка ли ти причиних?

— Не бъди глупава. Ако направиш отново това, Каролайн, ти ще лежиш на гърба си, а мен нищо повече няма да е в състояние да ме спре. Не, не ме докосвай там, това наистина е прекалено. О, добре, целуни ме пак, по-надолу, моля те… Докосни ме с пръсти или може би с устните си, които са толкова топли и влажни, или…

Той изохка, когато тя прокара пръсти през гъстите косми на слабините му и след това обгърна члена му. После изви очи към лицето му и отново докосна с устни корема му.

Косите й паднаха като дебела завеса отгоре му и я скриха от погледа му. Норт протегна ръка и повдигна живата преграда. Младата жена се изви леко, така че сега можеше да я вижда ясно. В този момент той усети, че губи малкото самообладание, което му беше останало.

— Трябва да престанеш с това — прецеди през зъби той. — Кълна се, Каролайн, ще пръсна навън спермата си, ако не спреш. А подобно нещо, младоженец, изливащ семето си в ръката на жена си, просто не се прави. Никога вече няма да мога да вървя с изправена глава сред другите мъже. Ще бъда низвергнат от братството на мъжете, защото ще съм се проявил като дърво през първата си брачна нощ.

Тя задържа члена му в дланите си само още в продължение на миг и точно когато Норт мислеше, че няма да може да издържи повече и му се искаше да отметне глава и да закрещи, тя го пусна.

След това легна в цялата си дължина отгоре му, коремът й се притискаше в неговия корем, гърдите й — в неговите. Обхвана лицето му в дланите си и го погледна.

— Прекрасен си, Норт. Сега вече знам малко повече за теб и за тялото ти. Може би сега вече би поел нещата в свои ръце?

Той се разсмя — та това беше единственото, което можеше да стори един нормален мъж, намиращ се на ръба на лудостта. Вдигна ръце и обхвана лицето й.

— Ти постоянно ме изненадваш, Каролайн. И си голямо дразнило. Освен това не знаеш, а може и да знаеш, че си адски съблазнителна. Но очевидно всички жени усещат инстинктивно как да подлудят един мъж. Ела тук и разтвори устата си за мен.

Тя се наведе и усети горещите му устни.

— Отвори уста. Добрият Господ ми е свидетел, че те научих как да правиш това още на втория път, когато те видях.

— Май беше на третия…

В същия миг езикът му беше в нея, докосвайки собствения й език, и това бе неописуемо. Усети големите му длани, които мачкаха задника й и я притискаха силно към възбудения му член. След това Каролайн спря да мисли.

Пръстите на Норт се озоваха между бедрата й, после разтвориха плътта й, опипаха я внимателно и нежно проникнаха в нея. Цялото й тяло затрепери, тя се притискаше към него, без да може да се владее, сливаше се с него и е това, което и правеше, и което я караше да чувства. В следващия миг, без да разберат как, тя лежеше на гръб, а той се бе наместил между краката й и ги разтвори с ръце, без да отделя поглед от нея.

— Норт, моля те — прошепна тя.

Не знаеше какво да прави, но усещаше, че ще се случи нещо особено, нещо изключително.

— Само се отпусни, Каролайн.

Гласът му беше хрипкав и дълбок. В този миг дъхът му докосна плътта й и тя се изви като дъга нагоре и изохка, оставяйки се ръцете му да я издигнат по-високо, до неговите устни… Малко по-късно тя викаше, извиваше се върху чаршафите, стиснала длани в юмруци, заудря го по раменете, а после се вкопчи в него. Желаеше това, което идваше, толкова силно, че се опасяваше, че няма да може да го понесе. И тогава внезапно в нея се разля топлина, която се сля с горещината, идваща от устата му, и тя извика.

Норт разбра, че всяка частица в нея му се е отдала напълно и че усещанията й бяха само за него и за нея. Нямаше защо да губи повече време. В следващия миг проникна в нея на един дъх, възпрян само за миг от девствената й ципа, и членът му се озова в утробата й. Знаеше, че й причинява болка, че мъглата от удоволствие край нея се е разсеяла от физическото страдание. Той застана неподвижно в нея и се подпря на лакти. Беше доволен, че съумя да се въздържи.

— Здравей — каза той и я погледна право в очите. Беше зашеметена. — Не, не мърдай. Нека да привикнеш с мен, после аз ще се движа, но не веднага, иначе пак ще те заболи. Книгата препоръчваше да ти се извиня поне десетина пъти, след като разкъсам девствената ти ципа. Това е раздялата ти с невинността и този момент е изключително важен за теб.

— Всичко, което каза, са пълни глупости, но нямам нищо против да ги чуя — отвърна Каролайн. — За мене все още е странно, Норт, да те чувствам така в себе си. Чудесно е да си наистина вътре в мен, не само езикът ти — в устата ми. И сега ти правиш това, което би трябвало, нали?

Той се усмихна насила.

— Искрено се надявам да е така. Повече не мога да чакам, Каролайн.

Той се раздвижи и за нея усещането не беше чак толкова неприятно. Тя го обгърна и го целуна, усещайки дъха му в устата си, лудата му страст, нарастващото му нетърпение, докато той не се изпъна, затворил очи, отметнал назад глава и тя усети как горещото му семе се разля в нея.

Норт се отпусна върху й, като дишаше тежко, и подпря лицето си до нейното, върху възглавницата.

— Не мисля, че пропусна някоя от стъпките, Норт.