Лорд Найтингейл

Двадесета глава

В десет часа на следващата сутрин, в гостната на Маунт Хок епископ Хортън от Труро ожени Фредерик Норт Найтингейл, барон Маунт Хок и виконт Чилтън, за мис Каролайн Ейдън Хандерсън Дъруент-Джоунс. Церемонията продължи точно осем минути и половина. Последните пет минути и половина от нея бяха проведени със затворени очи — епископ Хортън се молеше. Започна с възхвала на метафоричното бракосъчетание на Адам и Ева, премина плавно към християнските цели на брака, след което скочи още по-напред, към бъдещето на Норт и Каролайн и техните деца, които, ако Бог пожелаеше, щяха на свой ред да си намерят също такива достойни съпрузи или съпруги.

Когато Божият служител реши, че е бил толкова изчерпателен, колкото и безупречен в провеждането на церемонията, той се усмихна сияйно на двамата младоженци и попита дали някой иска да вземе думата, за да се противопостави срещу сключването на този брак. За всеобщо облекчение никой не се помръдна, в това число и мистър Фолкс.

Норт целуна булката, след като епископ Хортън затвори Библията си и му кимна. Целувката беше много кратка, много целомъдрена.

Прислугата на Маунт Хок — само от мъжки пол — стоеше в единия край на всекидневната, а обитателите на Скрилейди Хол — само жени, с изключение на момчето от конюшнята, Робин — на другия. Присъстваха и местни жители, най-видните сред които бяха мисис Фрийли, мистър Пийтрий, Бес и Бенджамин Трийт, мистър Броугън и семейство Карстеърс. Мисис Фрийли през цялото време бе говорила дискретно зад ръката си, коментирайки роклята на булката и леката й пудра за лице, бързината, с която се бе оженила младата двойка и че младоженката била слаба като релса, което било хубаво, нали? Всички присъстващи, естествено, чуваха неспирния й шепот.

Все пак Каролайн беше доволна от мнението на мисис Фрийли за роклята й. Беше семпла и елегантна, ушита от мек атлаз с цвят на слонова кост, опасана под гърдите с панделка. В кестенявите й коси бяха вплетени нежни бели цветчета, които като че грееха на ярката слънчева светлина, нахлуваща във всекидневната. Дрехата беше с ниска талия, а под корсажа имаше ленена шемизетка, също с цвят на слонова кост. Каролайн не носеше було. Висока и стройна, усмихната и сияеща, тя заискряваше цялата, когато погледнеше към съпруга си.

— Брак по любов — каза на мъжа си Виктория Карстеърс, наблюдавайки Норт, който тъкмо бе започнал да приема поздравления. — Наистина прекрасно.

— Ако питаш Норт, повече брак от сладострастие — контрира я Рафаел Карстеърс. — Очите му стават почти черни само като я погледне. Съмнявам се, че горкото момиче ще успее да спи кой знае колко тази нощ както, впрочем, която и да е друга нощ през следващата година.

— Очите му така или иначе са си черни — отсече Виктория, допряла леко ръце до плоския си корем, където се бе свило тяхното бебе. — Освен това ти и досега не ме оставяш да спя кой знае колко, а ми се кле, че причината не била само в мъжката ти похотливост. Закле се също така, че ме обожаваш и, че съм ти много скъпа, и че дори си възнамерявал да построиш пиедестал, за да стоя върху него по две нощи всяка седмица, за да можеш да ми се кланяш и да ми целуваш краката, и да ме боготвориш…

— Но от това на човек може да му се повдигне. Виктория, Чуй ме добре сега. Естествено, че изпитвах и все още изпитвам силна страст към теб. Аз, както и повечето мъже, разбирам сладострастието. В това няма нищо лошо. То помага на мъжа да се чувства по-добре и по-щастлив, стига само съпругата да си стои на мястото. А ти винаги си знаела своето място…

И той и се усмихна като разбойник.

— Той е красив мъж — съобщи жена му. — Норт Найтингейл, искам да кажа.

— Приемлив, нищо повече. Не може да се сравни с мен. Ти ми беше казала, че съм най-красивият мъж в цял Корнуол и в цял Девън.

— Така ли съм казала? Паметта ми изневерява. Но Норт… Само погледни белите му зъби и колко е мускулест, и колко строен и силен е, и…

— Виктория Карстеърс! Да не би да искате да направя нещо, за което после със сигурност ще съжалявате?

Тя го погледна с усмивка на русалка и отвърна:

— Да.

Той я изгледа продължително, изруга и се обърна да поздрави на свой ред младоженците.

Каролайн гледаше Норт и не можеше да повярва, че е неин, единствено неин. И всичко това, защото Оуен се беше разболял и тя беше влязла в кръчмата на страноприемницата в Дорчестър да търси помощ. И че по това време той се бе оказал там… Беше наистина страшно, че животът на човек можеше да се преобърне и промени до такава степен поради една чиста случайност. Но този път случайността беше щастлива. Най-после той беше неин. И за това бяха нужни само осем минути и половина.

Не можеше да откъсне очи от него. Той се усмихваше на нещо, което бе казал Рафаел Карстеърс. Искаше й се да докосне този прав нос, тази уста, която бе толкова красива, че би я целувала, докато остане без дъх. Жадуваше да докосне езика му с върховете на пръстите и със собствения си език, да усети топлината му, да опита вкуса му, да вдъхне мириса му. Видя се отново как стои на плажа, вдигнала полите и фустите си, докато той, коленичил, я гали и докосва с устни. О, Боже! Това наистина беше невероятно изживяване. Надяваше се, че тази нощ той ще направи същото. Полазиха я тръпки. Тя се усмихна глуповато и продължи да оглежда и изучава съпруга си. Челюстта му издаваше твърдост и упоритост. Точно това й трябваше. Не беше от мъжете, които се колебаят или се отказват от нещо. А добрият противник винаги я беше вдъхновявал.

— Каролайн?

— А?

— Къде си?

— О, Норт! Мислех си, че ще имаме страхотни битки. Всъщност преди това мислех за други неща, но няма да е никак прилично да говоря за тях тук, в приемната. Да, чакат ни чудесни битки.

— Значи това е бъдещето, което предвиждаш за нас? Това харесва ли ти?

— Ти си силен и упорит, само си погледни брадичката. Не бих искала да имам мъж, когото ще мога да изритам в калта. Ти си точно такъв, какъвто бих искала ла бъдеш.

— Може би трябва да ти благодаря — каза той, наведе се и я целуна леко по устата. — О, по дяволите! — възкликна младоженецът и се отдръпна припряно. — Ще трябва да почакаме да мине официалният обяд. Не е честно. Женен съм за теб, всичко е законно, а пак трябва да чакам. Какви каза, че са били другите неща, за които си размишлявала?

Каролайн се засмя.

— Ще кажа само, че бяха дейности тип „морски бряг“. А сега, ако си много добър с мен, може би ще получа стомашно неразположение, ще позеленея убедително и ще помоля да ме извинят. Ти, естествено, няма да искаш да ме оставяш сама в нещастието ми. Ще трябва да дойдеш с мен, за да ме утешаваш, да ме храниш със супа, да бършеш потта от челото ми. Какво ще кажеш?

Той я погледна със светнали очи.

— Умът ти е страхотен!

— Идеята е велика, нали?

Той се разсмя, с цяло гърло, свободно, а Триджийгъл се обърна към другарите си и каза угнетен:

— Чухте ли това, мистър Полгрейн? Мистър Кум? Той се смее. Мъжете от рода Найтингейл рядко се смеят, особено пък на нещо, казано от жена.

Триджийгъл въздъхна дълбоко.

— Доколкото знам, бащата на Негово височество не се е смял нито един ден през живота си. Бащата на Негово височество щеше да осъди строго подобно нещо. Какъв нещастен ден…

— Тя му оказва гибелно влияние — отвърна Полгрейн.

Кум приглади оределите си коси точно над ушите и попи потта от голата си глава.

— Може би бихме могли да издържим присъствието й тук за кратко време, но само за много кратко. Това е прекалено, господа, прекалено.

— Ще издържим — обади се Триджийгъл. — Но вижте тези бременни жени, наредени в права линия. Зле ми става само като ги гледам.

— Мистър Оуен ще ги върне в Скрилейди Хол веднага след обяда, мистър Триджийгъл. Не се тревожете зауспокоява го Полгрейн. — Ще трябва да изтърпим гледката на злочестината им само още няколко часа. Трябва обаче да се връщам в кухнята. Всички тези приготовления ми причиняваха огромна мъка. Все пак приготвих пунш с шампанско, който може да се състезава с този, сервиран на сватбените церемонии на всички най-големи благородници в Лондон.

— Не е това, на което сме свикнали, мистър Полгрейн, наистина не е — въздъхна отново Триджийгъл. — Нека обаче нахраним всички добре и да чуем как се оригват доволно. Не бихме искали после да се приказва, че мъжете от Маунт Хок не могат да се справят с един сватбен обяд, колкото и да им е мъчно.

— Все още не мога да повярвам, че той наистина се ожени за нея — разсъждаваше Кум, като гледаше намръщен към младата дама, станала преди малко графиня Чилтън и господарка на Маунт Хок. — Ако е искал да спи с нея, не виждам защо трябваше и да се жени. Можеше да легне с нея и после да си обере крушите. Сега ще трябва да понасяме присъствието й денем и нощем.

— Да, но тя е дама и следователно е капан за всеки мъж — обясни Триджийгъл. — За да легне с нея, той трябва първо да се ожени за нея.

— Може и да е дама, поне в началото, но ще се промени — отсече Полгрейн, — както се промениха и другите. И няма да остане тук за дълго, ще видите. Не си ли спомняте? Бащата на Негово височество доведе жена си тук само веднъж, преди да разбере как стоят нещата, и после я отведе.

— Да, но не забравяй, че неговият баща беше все още жив и всъщност той бе господарят тук. Именно той нямаше никакво намерение да позволи онази особа да остане в Маунт Хок. А ако синът му го беше послушал още в началото, тя никога нямаше и да стъпи тук. Но сега не знам как ще постъпи Негово височество! Той прочете дневниците, но мнението му е, че всичко това били глупости.

— Ще се научи с времето — въздъхна Кум, като попи отново потта по плешивото си теме. — Бедният младеж, ще се научи. Спомням си много добре всичко, което моят баща ми е разказвал за мъжете от рода Найтингейл. Надявам се да имаме достатъчно късмет следващото дете да бъде пак момче и истински Найтингейл, а не някое жалко подобие.

— Ще видим, като му дойде времето — заключи мъдро Полгрейн. — Ще видим.

— Трябва да се справим с всичко това — рече Триджийгъл. — Чака ни доста работа и ние ще я свършим експедитивно и качествено. Но всичките те — едновременно бременни! Дори това дете Алис е с дете в корема си. Това е ужасно, не е за вярване!

— Забележително остроумие, мистър Триджийгъл — оцени го по достойнство Кум.

В ъгъла на гостната, потънала в сянка, Оуен стоеше нащрек до баща си. Страхуваше се, че Фолкс може да скочи върху Норт по време на церемонията, но той не се помръдна. Изглеждаше страшно ядосан. Младият мъж разпознаваше добре гнева в потъмнелите очи на баща си. Този гняв той беше изпитвал достатъчно дълго върху самия себе си. Сега обаче Фолкс сдържа езика си и, слава Богу, все още не се опитваше да предприеме каквото и да е. Странно, но изглеждаше дори състарен и като че ли свит в черупката си. Когато към Фолкс се приближи мистър Броугън, Оуен още по-напрегнато се вгледа в баща си.

— Сър — започна мистър Броугън, — аз съм адвокатът на бившата мис Дъруент-Джоунс, понастоящем графиня Чилтън. Негово височество ме помоли да поговоря откровено с вас. Накратко, сега той е поел пълния контрол върху нейното богатство.

— Не за дълго — изръмжа Роланд Фолкс. — Съвсем не за дълго, проклетият му крадец и мошеник.

— Татко — намеси се Оуен.

— Млъкни, глупако! Безполезно и неблагодарно мекотело! Колкото до вас, сър, ще се погрижа да платите за всичко, което се опитвате да ми…

Мистър Броугън го прекъсна невъзмутимо, със спокойствието на епископ Хортън.

— Този плик е за вас, сър. Тук е описано всичко, което сте причинил на графиня Чилтън, всичките ви замисли, всичките заговори, които се провалиха. Направено е въз основа на показанията на лейди Чилтън, лорд Чилтън и сина ви. Затова, ако нещо се случи с Норт Найтингейл, вие, сър, ще попаднете незабавно в затвора и със сигурност ще увиснете на бесилото. Така че, както виждате, във ваш интерес е лорд Чилтън да си остане читав. Освен това, дори по някаква случайност да останете жив, няма да спечелите нищо. Лорд Чилтън завещава имението не на съпругата си, а на своя приятел граф Чейз. Разбирате ли ме, сър?

— Това са пълни глупости и вие ме лъжете. Аз съм неин роднина. Тя не може да не получи имението. Ще оспоря завещанието и ще спечеля.

— Да, но виконтесата няма да оспорва нищо, така че ще изглеждате като глупак, ако проявите подобна активност. Моля ви да обмислите добре ситуацията, в която се намирате. Съветвам ви да напуснете Корнуол и да забравите виконтесата. С всичко това е приключено. Вие няма какво да получите.

Тук мистър Броугън кимна, обърна гръб на събеседника си и се отдалечи с изписано по приятното си лице отвращение.

— Проклето гражданче! — процеди през зъби Фолкс. — А ти, Оуен, ти си ме предал, така ли? — И той размаха дебелия плик пред носа на сина си.

— Не, сър, направих го, за да ви предпазя. Може и да не ми повярвате, но това е така. Има още нещо, за което Каролайн ме помоли да ви попитам.

— Какво още има да ми каже малката кучка?

— Тя иска да се върнете в Хънимийд Манър и да управлявате имението от нейно име. Освен това спомена, че мисис Тейлстроп ви мислела за много приятен джентълмен.

— Стара кранта.

— Стара ли? — възкликна смаян Оуен. — Каролайн твърди, че била по млада от вас, сър.

— Има разлика, когато става дума за стара жена и за стар мъж.

— Добре, навярно е така. Може да отидете в Хънимийд Манър или да постъпите както искате, сър. А аз оставам тук, ще живея в Скрилейди Хол и ще съм управителят на Каролайн. Всъщност скоро ще й бъда съдружник.

Мистър Фолкс изруга цветисто и допълни:

— Ти си само един загубен слабохарактерен хлапак!

Младият мъж се изправи като струна. Не му беше лесно, при цялото презрение, което му засвидетелстваше неговият баща, но се опитваше.

— Вече съм по-добър, татко. И Каролайн, и Норт ми го казаха. Вече съм почти самостоятелен. От мен зависят други хора. Мъже, жени. Това, което върша, е полезно. И на мен този факт ми е приятен.

Роланд Фолкс изпрати сина си по дяволите, вдигна куфара си и, без да се обърне, излезе.

— Отиде си — съобщи Оуен.

— Да — отговори Норт. — Видяхме, че си тръгна.

— Не знаем обаче какво ще предприеме.

— Стига ми това да замине нанякъде — каза Каролайн. — Норт изпрати един човек да го следи, за да бъдем сигурни, че е напуснал Корнуол. А сега, съпруже мой, време е да отидем в трапезарията. Полгрейн каза, че храната, която е приготвил, ще накара да се насълзят дори най-преситените очи, от които тук, по негово мнение, нямало много. Струва ми се, че май няма да успея да имитирам стомашни спазми, защото твоите слуги тогава наистина ще ме застрелят. Полгрейн ме информира, без да ме погледне в очите, че никакви усилия не били пожалени за това събитие.

След наистина великолепния обяд от печена пуйка с кестени, пълнени агнешки плешки, свинско с ябълки и прекрасно пюре от касис със сметана, „за булката“ — беше измърморил мистър Полгрейн, бъбривата мисис Фрийли сподели мнението си по всички въпроси. Темите, които засегна, обхващаха какво ли не, като се почне от апетита на лейди Карстеърс, която ядяла толкова малко, че и птичка нямало да се нахрани с това, а камо ли едно бебче, и се стигне до очилата на мистър Броугън, които били прекрасна добавка към лицето му, което щяло да стане още по-красиво, ако си намерел съпруга.

Норт се усмихна на жена си.

— Какво да се прави?

Тя отпи още от шампанското си.