Лорд Найтингейл

Тридесет и трета глава

Търсейки следи от съкровища, Херцогинята бе излязла от Маунт Хок рано, господата бяха отишли в калаените мини, а Каролайн се отправи към Гунбел. Искаше лично да огледа стаята, в която бе отседнал Кум, преди да изчезне.

Мисис Фрийли се разприказва още преди да поеме наметалото и ръкавиците на знатната гостенка. За нула време Каролайн успя да научи всички подробности за това как Джеб Пекли се бил превърнал в почти образцов съпруг и вече пиел съвсем малко. Младата жена се усмихна доволна при тази новина. Още в преддверието мисис Фрийли й зададе й купища въпроси за граф и графиня Чейз. После я въведе в топлата кухня, даде й чаша вино, за да прогони щипещия студ и, като попипа косите й, рече:

— Каква коса имате, милейди! Богата, не с някакъв отегчителен един-единствен цвят, а с множество преливащи един в друг нюанси, точно като дърветата около моята страноприемница. Винаги съм обичала тези брястове, дъбове и кленове. Поне докато загубят всичките си листа, което, надявам се, няма да се случи с вас, така да се каже.

По някое време гостилничарката заведе Каролайн на горния етаж, като изказа гласно желанието си да се запознае с граф и графиня Чейз. Каролайн си помисли, че срещата между бъбривата клюкарка и Херцогинята нямаше да бъде за изпускане. Покани я на вечеря.

— Та, милейди, никой мъж не се е опитвал никога да ми нарежда какво да правя — заяви тя, когато наближиха стаята на Кум.

— Какво казахте? — попита младата жена, която витаеше другаде.

— Поне никой мъж, който е наблизо, не би могъл да твърди обратното — добави мисис Фрийли, кимайки сама на себе си. — Имаше един, който се осмеляваше да ме нарича Мег и да ме потупва по задника, когато минавах кран него. Такъв му извъртях! А, ето ни в стаята на бедния мистър Кум. Тя отвори вратата.

— Уверявам ви, няма какво повече да намерите тук. Негово височество претърси най-старателно. Хората мислят, че Кум е бил луд. Всички чувстват и облекчение, че си е отишъл, и тревога, че не знаят къде се намира. Никой не говори за друго.

— Предполагам, че е така — отвърна младата жена. Тя се намираше в една много приятна стая на втория етаж на странноприемницата. Прекрасни бели дантелени пердета украсяваха четирите прозореца. Мебелировката беше семпла, но приятна. Каролайн застана в средата на помещението и се заоглежда. Мисис Фрийли мълчеше за първи път, откакто я познаваше. После кимна, обърна се и на излизане заяви през рамото си:

— Онзи мъж, дето ме наричаше Мег, беше хубав момък, да, така си беше.

— Убил ли си леля ми, Кум? — попита Каролайн празната стая. — Всички разправят, че си мразел жените, че наследството на рода Найтингейл е успяло да отрови и теб самия. Всички мислят, че си убил тези жени или защото са те отхвърлили, или защото са ти изневерили. Никой обаче не знае нищо със сигурност. Включително и Норт, и аз. С часове мъжът ми размишлява върху писмото ти от Елизабет Годолфин. Казва, че нито той, нито Триджийгъл или Полгрейн са знаели, че имаш прякор, и то толкова странен. Действително ли те е наричала Краля на диамантите? Никога ли не те е назовавала с истинското ти име? И други жени ли са се обръщали към теб с този прякор? Защо има само едно писмо? И само от нея? Норт е много объркан, Кум. Казва, че не си глупав. Не може да си обясни например защо би оставил окървавения нож, ако наистина си виновен. Как ми се иска да разбера какво се е случило…

В стаята цареше абсолютна тишина. Посетителката въздъхна и се отправи към шкафа.

— Аз също се питам, Кум — защо ще оставяш след себе си всички тези доказателства, които могат да бъдат използвани срещу теб?

Каролайн отвори крилата на шкафа. Беше абсолютно празен, Норт беше прибрал всичко. Долу имаше чекмеджета, ухаещи на кедър. В тях също нямаше нищо. Освен това в стаята имаше малко бюро с мастилница върху плота и с три тесни чекмедженца. Норт бе открил писмото в едно от тях. Каролайн ги отвори едно след друго. Нищо.

Тя отново огледа помещението. Беше студено, защото огънят в малката камина не бе запален. Засега стаята нямаше друг обитател. Мисис Фрийли се бе оплакала, че след изчезването на мистър Кум никои не искал да стои в тази стая. „Прекалено много ченета работят по въпроса — беше се оплакала тя. — Всички разправят на пътниците за кървавия нож и за това, че сега в стаята витаели духове. Ваше височество знае ние, корнуолците, колко обичаме нашите призраци. Ако ги няма във всяка къщичка, във всеки хан, във всяко извито дърво, тогава просто не се намирате в Корнуол. Да, сигурно сте в Девън или Дорсет, хората там нямат никакво въображение. Те могат да говорят само за глупавата си девънска сметана, която не може да се мери с малкия пръст на нашата, корнуолската, аз пък да ви кажа. Въпреки това никак не ми е приятно, че губя толкова пари заради празната стая.“

Каролайн не усещаше нищо особено, докато стоеше насред обширното помещение. Може би щом не беше корнуолска, не беше способна нито да усети, нито да види призраците.

„Къде си отишъл Кум? Да не би да мислеше, че мисис Фрийли няма да забележи отсъствието ти? Да не би да си смятал, че тя и Норт няма да претърсят стаята ти?“

В този миг Каролайн подскочи от уплаха. Шумоленето се чу отново, този път звукът бе пошляпващ. Шумът идваше от леко удрящия се в стъклото клон на някакво дърво.

— Може би някога, много отдавна, все пак съм била корнуолска — каза тя гласно. — Това и помогна да не се чувства толкова самотна.

Беше потисната, че не бе успяла да открие каквото и да е, но в същото време не предполагаше, че Норт би могъл да е пропуснал нещо.

Вече се канеше да излезе, когато забеляза красивата дърворезба по дървените колони на леглото, изработено в изящния стил на XVIII век. Вероятно някой ги беше отрязал, тъй като сега в горните им краища имаше доста по-грубо изработени дървени ананаси. Докосна леко едната от колоните, но тя не се помръдна. Натисна я по-силно — същият резултат. Приближи се до другата, побутна я, но тя също не се поддаде. Третата обаче се завъртя без никакво усилие в ръката й. Сърцето й запрепуска. Бавно измъкна ананаса от колоната. Дървото под нея беше кухо. Напъха пръсти в отвора и напипа някаква хартия. Успя да я захване и да я издърпа навън. Беше лист, сгънат няколко пъти, докато се бе образувал малък квадрат, със страни не по-големи от два-три сантиметра.

Каролайн впери в пожълтялата и изсъхнала от годините хартия и внимателно започна да я разгъва.

Не знаеше какво очаква да види на нея. Може би отдавнашно писмо, написано от любимия до любимата, преди да си тръгне, скрит от гъстата утринна мъгла? По дяволите фантазиите!

Предпазливо разположи листа върху леглото. Не беше любовно писмо. Не беше и някаква търговска квитанция или пък списък с домашни сметки.

Това писмо заплашваше получателя си с убийство. Беше написано през 1726 година от виконт Чилтън — прадядото на Норт, до някакъв човек, наречен Грифин Черното мастило беше избледняло и на много места текстът се четеше трудно, но посланието звучеше достатъчно ясно и недвусмислено:

„Д.“ означаваше Донигър. Да, нямаше съмнение, беше от прадядото на Норт. Донигър Найтингейл беше странно име, не можеше да го забрави.

Кой обаче беше този Грифин? И какво правеше това писмо в скъсените с трион, украсени с дърворезба колони на леглото?

Тя приглади листа с длан и се втурна надолу към кръчмата, дишайки тежко.

— Миличка, какво ви стана? — разтревожено я понита мисис Фрийли.

— Няма да повярвате! Открих това, скрито в една от колоните на леглото. Вижте само, наистина е смайващо и, предполагам, че от него тръгва митът за изневярата в рода Найтингейл.

Мисис Фрийли я поведе към кухнята и двете разгънаха листа върху кухненската маса.

— А, Грифин — изведнъж си спомни ханджийката. — Моята баба ми е разказвала за него.

Каролайн за пореден път почувства изумление от невероятно дълготрайната и услужлива памет на корнуолците. Мисис Фрийли сигурно без особени усилия щеше да се сети и за другите имена на този Грифин.

— Кой е бил той?

— Много дива личност, ако се вярва на това, което е достигнало до нас. Бил изключително красив младеж, без никакви грижи на плещите и с прекалено много пари от баща си. Прелъстил повече дами от самия Казанова. От това писмо излиза, че той е украсил с рога и прадядото на Негово височество. Знаете ли, спомних си, че след този случаи той напуснал Корнуол и никога повече не се върнал. Вероятно е отишъл в Лондон, за да прелъстява дамите от висшето общество. Излиза, че е оставил жената на Донигър Найтингейл да се оправя със съпруга си и тогава тя умряла. Не мога обаче да си обясня защо това старо писмо е било натъпкано в колоната на някакво си легло.

— Откъде е купено това легло?

— Това мога лесно да открия, милейди. Вие си пийте чая, а аз ще прегледам дневниците. Мама записваше в тях всичко, с което снабдяваше странноприемницата. Не може да не е отбелязала откъде е взела леглото.

Каролайн се чувстваше едновременно възбудена и депресирана. По всичко личеше, че прабабата на Норт, щастливо усмихнатата млада дама, чийто портрет сега украсяваше огромната стена в подножието на стълбището, действително бе изневерила на съпруга си. А на Каролайн никак не и се искаше това да е истина.

Когато мисис Фрийли и съобщи, че леглото е било купено от семейство Грифин, гостенката й ни най-малко не бе изненадана. Изглежда въпросната фамилия дочакала доста тежки времена, тъй като синовете се занимавали с хазарт и жени. През осемдесетте години на миналия век разпродали всичко и заминали да живеят в Колониите.

— Мама е писала в счетоводната си книга, че са отишли в Бостън, където имали роднини.

Значи наистина една от съпругите Найтингейл бе изневерила на мъжа си. Каролайн беше дълбоко потисната, защото всъщност тя бе инициаторът на цялото това разследване.

Тази нощ, когато се сгуши в Норт, тя му каза:

— Прочетох всичко, написано в дневника от прадядо ти. Никъде не е споменал името Грифин. Ако го е убил, вероятно е заровил тялото му на такова място, че никой никога не го е открил. А прабаба ти е умряла само месец след като той напуснал местността. Каква трагедия.

Норт мълча доста дълго време.

— Знаеш ли, мисля да напиша писмо до семейство Грифин в Колониите. Нали каза, че според мисис Фрийли те заминали да живеят в Бостън?

Младата жена кимна, без да отделя глава от рамото му, вдъхна дълбоко аромата на тялото му и забрави за всичко друго.

— Ти наистина ми показваш рая, Каролайн — възкликна след известно време Норт, когато беше способен отново да говори.

— Никога не забравяй това, Норт Найтингейл — отвърна тя, ухапа го но брадичката и после въздъхна дълбоко. — Иска ми се нашето наследство от крал Марк да бъде също така истинско, както наследството на рода Уиндъм. Само си помисли — те открили някакви стари книги със странни знаци и успели да разгадаят всичко това и да намерят съкровището.

— Съжалявам, скъпа моя, но в нашия случай става дума само за откачени словоизлияния, родени от разбити мъжки сърца.

— Какъв мил начин да говориш за прадедите си. Искрено се надявах, че прабабата не е предала съпруга си. Но вече май няма съмнение по този въпрос.

— Не, никакво. Може обаче да е имала причина за това. Кой знае?

Каролайн затвори очи и стисна устни.

— Хайде, Каролайн, отпусни се. Няма да ти причинявам болка, само трябва да опипам добре корема ти.

— Норт, моля те, отдръпни се, освен ако не искаш ти да я тушираш.

Норт направи място на доктор Трийт, наблюдавайки как той преглежда съпругата му. Не вдигна нощницата й, само провря ръце под завивката и дрехата. После каза на Норт:

— Коремът й е гладък и мек, но трябва да я прегледам и отвътре.

Преди домакинът му да каже каквото и да било, лекарят се изправи и рече на сестра си:

— Трябват ми гореща вода и сапун, Бес.

— Всичко това не ми се нрави — обади се Каролайн.

— И на мен, скъпа, но както вече казах на Бес, е необходимо да се извърши. Постъпвам така с всичките си пациентки, когато забременеят. Ще внимавам да не ти причинявам болка, но не мога да не те прегледам отвътре.

Първо обаче опипа гърдите й, а тя се опитваше да мисли за нещо друго. Пръстите му бяха дълги и сухи и на нея й бе неприятно да ги усеща по кожата си. Беше изключително внимателен, когато напъха показалеца и средния си пръст в нея, не можеше да го отрече, но цялата процедура й се струваше унизителна. Пръстите му бяха широки и й причиняваха болка. С другата си ръка натискаше корема й. Най-накрай тя изохка.

— Готово — рече доктор Трийт и измъкна пръстите си. — Е, скъпа, по всичко личи, че си напълно здрава. Няма да се налага да повтаряме това преди да мине доста време. Норт, сега вече можем да слезем, докато Бес помогне на жена ти да се облече.

— Беше ужасно — оплака се Каролайн, когато мъжете излязоха от спалнята.

Бес Трийт, която й помагаше да стане от леглото, се намръщи.

— Да не би да ти се гади?

— О, не, само съм страшно смутена. Знам, че е глупаво, тъй като той е лекар, но това не ми помага. Благодаря ви за помощта, мис Трийт.

— Да, той е само лекар — повтори Бес Трийт, усмихна се на Каролайн, която все още бе изчервена, и й подаде бельото и чорапите.

Херцогинята беше огледала всеки сантиметър от мястото, за което й беше споменала Каролайн. Не бе открила обаче нищо, дори някакъв знак, над който биха могли да поблъскат главите си.

Тя въздъхна, извади лъжичката си от млечния крем и каза:

— Разбира се, оттогава са минали повече от хиляда години. Безброй крака са стъпвали върху земята на това място и хиляди очи са оглеждали с надеждата да намерят нещо. Ех, ако прадядото ти беше по-конкретен в записките си за пустата гривна, Норт.

— Съжалявам, Херцогиньо, но, повярвай ми, „пустата гривна“ изобщо не е съществувала, а дори да е съществувала, не е имала нищо общо с крал Марк.

Графът потупа съпругата си по ръката.

— Ти направи всичко, каквото можа, скъпа.

Големият часовник, чийто звук беше такъв, като че бе погълнал някоя жаба, отмери седем удара. Алис потръпна.

— Мразя гласа на този часовник. Винаги ли е бил такъв, милорд?

— Поне откакто аз си го спомням. Казах на Каролайн, че само да спре, и ще го изхвърля.

— На мен пък звукът му ми харесва — обади се Оуен. — Напомня ми за някой крал, страдащ от силна простуда.

Каролайн се разсмя.

— Всички вие сте изключително романтични и с прекалено богато въображение. Аз все пак мисля, че тази старотия се нуждае от едно хубаво смазване.

След великолепната вечеря от препечено говеждо, баница с аншоа, безброй междинни блюда и за десерт — млечен крем и макарони, графът и графинята съобщиха, че в сряда потеглят за Лондон.

Каролайн беше страшно разочарована. Херцогинята й беше допаднала и вече се чувстваше свободно както в нейната компания, така и в близост до цапнатия й в устата съпруг. Графът казваше точно това, което му се искаше да каже, дразнеше съпругата си безжалостно, после я целуваше жадно и изобщо беше много забавен. Е, не чак колкото Норт, но понякога успяваше да я накара да се усмихне.

— Ела, скъпа — повика я същата нощ Норт, вече в спалнята им, — и седна в скута ми. Не искам да те гледам такава угнетена. Точно така, сега ме погледни, колко обичам да те усещам.

Той я целуваше, докато ръцете му я освобождаваха от пеньоара и нощницата, пръстите му се задвижиха по тялото й, започнаха да я галят.

— Норт — изохка в устата му тя, когато топлите му пръсти я докоснаха. — О, Норт…

Когато проникнаха в нея, тя внезапно застина.

— Какво има?

— Точно така направи и доктор Трийт. Беше ужасно. На мен също не ми беше приятно, но какво можех сторя, щом тази процедура непременно трябваше да се извърши.

— Но сега съм аз, а не доктор Трийт, и почти не се сещам за бебето, а само за майка му и за това как ще я накарам да вика от удоволствие. Добре, Каролайн, вече се успокой. Харесва ми така. Целуни ме пак.

Когато я повдигна отгоре си, тя въздъхна от приятните усещания. Когато пръстите му привършиха магическия си танц, тя извика, отпусна се върху него и той попи сълзите й. Норт замръзна.

— Какво, по дяволите, става? Заболя ли те?

— О, не, просто те обичам толкова много, че понякога е прекалено и трябва да се излее навън. Това е всичко.

— Ясно — произнесе бавно той, — само това, нищо друго. Олекна ми. Хайде да отидем в леглото, Каролайн.

Норт не заспа дълго време. През цялата нощ притискаше жена си до себе си. Бе готов да стори всичко, за да задържи Каролайн. Би дал живота си за нея.

Но на следващия ден този, който спаси живота на Каролайн, не бе Норт. Това направи Херцогинята.