Лорд Найтингейл

Седемнадесета глава

Тя подскочи. Сърцето й щеше да се пръсне от уплаха, но това трая само миг. Норт не можеше да е чак толкова безразличен към нея, щом се бе разтревожил и я бе потърсил. Каролайн се обърна усмихната и каза:

— Здравей, Норт. Съжалявам, ако съм те изплашила. Исках да поразмишлявам на спокойствие, затова слязох на брега. Помниш ли, ти ми показа тази пътечка? Защо си тук?

За момент той като че не знаеше какво да отговори. После подхвърли:

— Не знам. Бях излязъл да пояздя. Исках да посетя Хуийл Дейвид и затова минах оттук. Когато забелязах Реджайна, а от теб нямаше и следа, помислих, че си паднала от скалата. Не ме плаши никога вече така, Каролайн.

Тя се усмихна още по-широко.

— Няма.

— Постарай се, иначе ще те удуша.

— Добре — отвърна все така усмихната тя, защото знаеше не по-зле от него, че ако допуснеше пръстите му да докоснат шията й, той по-скоро щеше да я целува.

— Престани с това, Каролайн.

Тя само вдигна рамене и погледна към тъмните води на морето.

— Семейство Карстеърс ми харесаха. Лейди Виктория е изключително интересна жена — и хубава, и очарователна. Съпругът й я обожава. Красив е почти колкото теб.

— Освен всичко друго, тя е и бременна.

— Така ли? Съвсем слаба е. Откъде знаеш, че е бременна?

Младият мъж се намръщи.

— Не можеш ли да се досетиш?

— Е, не мога. Но ти как разбра?

Лицето му се проясни и той отвърна с типична мъжка арогантност:

— Има особен вид, изглежда някак си сияеща. А и съпругът и я докосваше извънредно предпазливо. Беше повече от очевидно.

Замисли се, след което добави:

— Бих казал, че е в третия месец.

— Нямах представа, че си толкова наблюдателен. Норт. Не е трябвало да притеснявам доктор Трийт. Можеше само да погледнеш към моите бременни момичета и да им кажеш какво трябва и какво не трябва да правят.

Той се раздразни не на шега.

— Много добре, виждам, че не ми вярваш. Ще опитам да бъда по-подробен. Чух Рафаел да й казва, че колкото и да й се иска, няма да я милва по гърдите, защото сега били много нежни и чувствителни и можел да ги нарани. Каза й да бъде търпелива, защото доктор Трийт му казал, че след около месец вече нямало да е нужно да бъде толкова предпазлива. Тогава щял да я гали колкото искала. И тогава тя отговори, че не можел да я нарани, защото знаела колко внимателен може да бъде, стига да не танцува из стаята, докато краката й били увити около неговия… ъъ, извинявай за последното. Така, сега доволна ли си, че успя да изкопчиш всичко от мен?

— Нямах представа, че гърдите на жената ставали по-нежни.

— Каролайн! Но дяволите, мери си приказките! Това е неблагопристойно, не би трябвало да знаеш за…

— За гърдите ли? Или за бременността?

— Замълчи! Така, а сега ми кажи какво правиш тук.

— Мисля.

— За леля си ли?

Младата жена поклати глава, без да отмества поглед от огромната вълна, която стигна само на около половин метър от камъка, върху който седеше.

— Не, мислех за теб. Мислех и за това, че човек трябва сам да управлява живота си. Спомнях си колко самотна бях в продължение на дълго време. А сега ми се случиха толкова много неща и не мога да повярвам, че предишният живот е бил моят, а предишното момиче съм била аз.

Норт стоеше мълчалив и неподвижен.

— Промените в живота ти наистина са много, Каролайн. Но дори и да си мислила за мен насред това блато, вече трябва да престанеш.

— Защо?

— Просто защото аз не се интересувам от теб.

Лъжата беше толкова нагла и очевидна, че тя не можа да отвърне нищо. Само го гледаше смаяна, като че изучаваше листна въшка на върха на розов цвят.

— Добре, принуждаваш ме отново да стана прекалено откровен. Казах ти, че всичко това е само сладострастие. Ако не беше така дяволски невинна, щеше да можеш да разпознаеш сладострастието. Вие — всички жени сте еднакви! — искате да оплетете мъжа в сантименталните си мрежи, искате да ви обсипва с ласкателства и рози, и романтика, и говорите за някакво си духовно сливане…

— Тогава защо дойде да ме търсиш? Може би искаше единствено да удовлетвориш сладострастието си?

Беше негов ред да погледне към вълните. Една от тях едва не изпръска върховете на високите му ботуши за езда и той отстъпи крачка назад.

— Рафаел ми помага за мините. В Хуийл Дейвид положението е същото. Може би ще трябва да я затворя, докато не разбера какво става. Хуийл Малкълм обаче върви добре, така че там ще използвам възможно най-голям брой от хората си.

Спря да говори за момент и въздъхна.

— Но има още толкова много, което трябва да науча.

— Както и аз. Изпратих Оуен да започне уроците си с мистър Пийтрий, моя управител.

— Значи Оуен ще се занимава с мините. Така и трябва. Това не е работа за една дама.

— Защо не, Норт?

— Това е за мъже и ти го знаеш добре. Миньорите са груби и недодялани хора, привикнали към опасността, която е част от живота им. Една подскачаща край мините жена би ги поразсеяла доста.

— Думите ти ми звучат така, като че става въпрос за кобила, която се опитва да привлече жребец. Ти би ли се заинтересувал, ако започна да подскачам?

— Ти си дяволски красива, така че няма да има значение дори ако лазиш с наведена глава.

„Дяволски красива“. Това й хареса. Тя го дари с нова широка, ослепителна усмивка.

— Така ли, наистина ли мислиш, че съм красива?

— Млъкни, Каролайн! Кои други мини са твои, освен Хуийл Кити?

— Хуийл Дафъл и Хуийл Бийл.

— И двете са рентабилни. Според Рафаел обаче Хуийл Кити е най-продуктивната мина, така че на мистър Пийтрий би могло да се има доверие.

— Това е приятна изненада. Ще трябва пак да поговоря с Оуен. Казах му да се постарае да научи колкото може повече, а не да се държи като глупав арогантен собственик.

— Няма нужда да ходи в Лондон.

— Откъде знаеш?

— Днес сутринта той навести баща си и двамата са говорили доста време. След като Роланд Фолкс приключил с обвиненията си, Оуен научил, че баща му е в изключително тежко финансово положение. Имал страхотна нужда от пари и виждал в теб единственото си спасение, което обяснява и неуморното му преследване.

— Приятно е да те желаят заради парите ти, а не заради самата теб.

— Много често в живота е така, Каролайн. И не се дръж като глупачка. Не се опитвай да ме накараш да мисля, че си сломена заради мотивите на Фолкс, нито пък че си изненадана. Така. А сега кажи какво ще правим?

„Ето — помисли си младата жена, — «какво ще правим», а не «какво ще правиш»“. Тя отново се загледа към стигащите все по-близо до тях вълни. Ако Норт не внимаваше, скоро ботушите му щяха да бъдат мокри и вероятно — съсипани. Над главите им прелетя чайка и кацна върху висока канара, недалеч от Каролайн. Един сокол лениво размаха криле към брега.

— След като Оуен ми разказа за срещата с баща си, аз също поговорих с този негодник.

Норт погледна към краката си и протегна ръка към своята спътничка.

— Време е да се оттеглим оттук.

Каролайн знаеше, че той не иска да я докосва или че по-скоро прекалено много му се иска да я докосне, все заради сладострастието си. Но тя му се усмихна, постави дланта си в неговата и се остави да я изтегли внимателно от камъка. Тръгнаха бавно към тъмните сенки под надвисналите скали.

— И какво каза той?

— Каза, че ще те има и се закле, че третият му опит ще да завърши с успех.

Тя изруга много цветисто и гръмогласно. Норт я изгледа, после отметна глава и се разсмя дълбоко и силно.

Ах, този негов смях, звучеше прекрасно!

— Ти съвсем не си мрачен, Норт. Бих искала да чувам смеха ти по-често.

Той млъкна веднага и се намуси.

— Ако продължавам да се смея така, ще трябва да уведомя приятеля си Маркъс Уиндъм, че вече няма да ми прилягат епитетите „заплашителен, мрачен и опасен“.

— Колко романтично. „Мрачен и опасен“, а?

— Сега ми напомняш братовчедките на Маркъс, Антония и Фани. Те ме намират за изключително романтичен.

— Норт, какво ще правим с Фолкс?

Той си пое въздух — дълбоко и шумно.

— Мисля, че ще трябва да се омъжиш за някого.

— За „някого“ ли, Норт?

— Точно така. За някого.

— Не за теб?

— Аз не влизам в тази категория.

Каролайн го изгледа продължително, после въздъхна и се отдръпна от него. Тръгна сама нагоре по пътеката, като подхвърли през рамото си:

— Тогава ще се омъжа за Оуен. По този начин баща му ще разполага с парите ми. А аз няма да се притеснявам, че може да застреля съпруга ми, за да се опита отново да ме насили да му стана жена. Да, Оуен е този някой.

— Оуен ли? Да не си загубила малкото мозък, с който те е надарил Господ? Той е момче, брадата му още не се е сгъстила. Проклятие, той май изобщо няма брада! Та ти ще му извадиш душата само след една седмица. Той и сега вече е под твоя чехъл. Горкият, да избяга от баща си, за да свърши при теб — най-големия тиранин от женски пол, когото съм срещал. Харесвам Оуен. Той не заслужава такава участ.

— В такъв случай какво ще кажеш за Бенет Пенроуз? Той определено има брада. И е доста привлекателен на външен вид. По-възрастен е от теб с цели три години, така че не можеш да кажеш, че е още момче. Той се нуждае от богата наследница и аз, струва ми се, отговарям на това условие. А ако Фолкс го застреля, за да ме направи вдовица, няма да страдам чак толкова. Какво мислиш за този вариант, Норт?

— Дявол да те вземе, Каролайн!

Норт се приближи до нея, хвана я за лакътя и я разтърси. Тя не се възпротиви, остави го да я разтърсва колкото си иска. По всичко личеше, че поне беше престанал да се колебае. В следващия миг Норт вече я целуваше, изгарящо и страстно, като я притискаше с всичка сила към себе си. Изведнъж тя разбра, по-ясно от каквото и да било друго през целия си живот, че този мъж бе единственият, който съществуваше за нея. Това ли беше „духовното сливане“? Това ли означаваше, че ще очаква от него да я залива със сантиментални глупости? Тя разтвори устни и усети неговата топлина, вкуси сладкото вино, което бе пил на обяд, усети езика му, който лекичко галеше нейния.

В този миг слънцето се показа иззад облаците и ги окъпа в ярка светлина. Усещането беше прекрасно: топлината, която изливаше над главите им небесното светило, и топлината, която проникваше от ръцете му през дрехите в тялото й.

Каролайн знаеше, че този път той нямаше да се спре. Беше убедена, че и тя няма да се опита да стори това. А после можеше да става каквото си ще: утре, следващата седмина, идващите месеци и години… Искаше това да се случи. Желаеше го, пък и може би най-сетне той беше да усети любовта й към него. Норт обаче изведнъж замръзна на място, пусна я и отстъпи няколко крачки назад.

— Норт?

Той я изгледа така, като че я ненавиждаше.

— Чуй ме, Каролайн, ако не спра сега, няма да мога да спра изобщо. Това е истината. Да не би да искаш да ти отнема девствеността тук, на мокрия бряг?

Тя го погледна право в очите.

— Да — отвърна тя. — За мен е без значение къде ще ме любиш. Искам само да го направиш.

Каролайн го погледна и разбра, че той се опитваше да измисли още доводи, но очевидно сладострастието, разгорялото се с пълна сила желание му пречеше да мисли. А това най-вероятно беше добър признак.

— Пясъкът прониква навсякъде — каза най-после той. — Веднъж, когато бях на петнайсет години, любих Емили Триведор на един плаж и цяла седмица след това ме сърбеше на всички неудобни места. Горкото момиче, не знам как се е оправила с този гаден пясък.

Каролайн се захласна от смях.

— О, Норт, наистина си чудесен. Не ми пука къде ще го направиш. Просто те желая много силно. Искам ти да ме научиш на всичко. Искам да ми покажеш как да ти доставям удоволствие и да те дарявам с толкова радост и възбуда, колкото и ти мен.

Младият мъж се намръщи, но думите му не бяха лишени от хумор.

— Ако ме възбудиш още малко, ще се пръсна.

Тя наклони въпросително глава на една страна.

— Мъжете не са никак сложни, когато става въпрос за секс.

— Не ме гледай така. Добре, Каролайн Дъруент-Джоунс, какво, по дяволите, да правя с теб?

„Ето, мисис Трибо — помнели си тя, — никакви колебания повече.“

— Ожени се за мен — отвърна тя.

Той прокара пръсти през гъстите си коси. Изглеждаше объркан. Имаше вид на полудял.

— Проклятие! Не съм мислил да се женя скоро. Само на двайсет и пет години съм, рожденият ми ден е едва след четири месеца. Мислех да направя тази глупост не по-рано от трийсет и пет годишната си възраст, да създам наследник и да приключа с това.

— Създаването на наследник би било много хубаво нещо, Норт. Но мисля, че съществуват и други неща, които също биха ти доставили удоволствие и удовлетворение. Представи си — да бъда с теб, да се смея с теб, да споря по различни въпроси с теб…

— Искаш да кажеш „да се сражаваш“ с мен?

— Естествено. Всичко това е неделима част от живота. Не вярвам, че ще мога да те смажа под женския си тирански чехъл, както очевидно мислиш, че бих сторила с Оуен.

— Откога знаеш толкова много за живота?

Тя не отвърна веднага. След миг каза тихо, без да го погледне:

— Чувствах се безкрайно самотна в продължение на много години и, честно казано, не знаех кой знае какво за повечето неща. Усещах, че в живота съществува нещо повече, но не знаех как да го открия, нито дори къде да го търся.

Пое си дълбоко въздух и го погледна право в очите.

— Сега имам много. Имам теб. Прекрасно е да срещнеш някого, когото да обичаш, за когото да се тревожиш, комуто да вярваш. Но всичко това е съвсем ново за мен и ако съм те засегнала, прости ми, защото съм го направила единствено от незнание. Мисля, че пораснах изведнъж през онази нощ, когато Фолкс се опита да ме изнасили. Не че научих кой знае колко за живота, но просто пораснах. Не, не, не се опитвам да те накарам да ме съжаляваш и да ме утешаваш. Съвсем не е това. Норт. Просто искам да се омъжа за теб. Не за друг, единствено за теб. Искам да прекарам живота си с теб, не с друг. Страшно го искам! Аз съм от добра порода, Норт, и ще направя всичко възможно да не те разочаровам. Няма да ти се натрапвам, когато искаш да останеш насаме, нито пък ще те моля за ласкателства или романтични любовни истории, или каквото и да е от този род. Кълна се, че никога няма да се превърна в сълзлива женичка.

Той като че беше готов да забие ботуша си в пясъка.

Вместо това отново нервно прекара пръсти през косите си.

— Защо, за Бога? Виждаш в мен най-добрата защита срещу Фолкс ли? Това са глупости. По-скоро бих убил мръсника, отколкото да се оженя за теб поради тази причина.

— Искаш истината? Мисля, че копнея да бъда обект на твоето сладострастие през следващите петдесет години от живота си.

Тя се приближи към него и остана доволна, че този път той не се отдръпна. Плъзна ръце по гърба му и го погледна.

— За мен ти си най-прекрасният мъж на света, Норт.

Той се усмихна криво.

— А какво ще стане, ако изляза на лов с хрътките си?

— Ще накарам Полгрейн да ти приготви хубав обяд и ще ти кажа довиждане. А когато се върнеш, ще ти се усмихна и ще те целувам и милвам, докато забравиш защо изобщо е трябвало да ходиш на лов.

— Свикнал съм да бъда сам, Каролайн, така както и ти си живяла сама. Огромната разлика е в това, че аз бях сам по собствено желание. Не е едно и също — да бъдеш сам или самотен. Познавах много хора, знаех всичко за тях и предпочитах да си стоя сам. Както ти бях казал, напуснах Маунт Хок на шестнайсетгодишна възраст. Нямах си никого, когато заминах оттук, а и сега приятелите ми се броят на пръсти. Не ме бива да общувам с хората, Каролайн, особено с жените и най-вече — с дамите.

— Това не е вярно.

Тя се вдигна на пръсти и го целуна по устните.

— Защо казваш, че не те бива с жените?

Целуваше го отново и отново. Това бяха леки целувки, на които я беше научил той самият.

— Винаги си се държал чудесно с мен. Караш ме да се смея. Караш ме да искам да те докосвам и да те прегръщам, и да те целувам — докато се съсухря и се превърна в старица.

— Не мога да разбера това — отговори й той и започна да отвръща на целувките й.

— Виждаш ли? — Тя промуши леко език между устните му. — Виждаш ли? — И той усети в устата си топлия и дъх. — По всичко личи, че аз съм жената, предназначена за теб. Трябва да престанеш да се притесняваш от това, Норт. Аз съм твоята съдба. Вземи ме, защото с абсолютна сигурност искам да ме вземеш.