Лукс и грях

14. Това ще те научи да не ровиш в Гугъл, когато би трябвало да учиш

През свободното си време в четвъртък следобед Спенсър влезе в читалнята на „Роузууд Дей“. Високите до тавана рафтове със справочници, гигантският глобус в ъгъла и прозореца от цветно стъкло на отсрещната стена превръщаха това място в любимото й кътче от училището. Стоеше в средата на празното помещение със затворени очи и вдишваше мириса на стари, подвързани в кожа книги.

Всичко днес се нареждаше отлично: необичайният хлад й бе позволил да си облече чисто новото бледосиньо вълнено сако „Марк Якобс“, барманът в училищното кафене й бе приготвил най-хубавото двойно лате с обезмаслено мляко, беше се преборила успешно с устния изпит по френски, а тази вечер щеше да се пренесе в плевнята, за сметка на Мелиса, за която оставаше старата претъпкана спалня.

Въпреки всичко обаче някакво неприятно чувство тегнеше над нея. Беше смесица между онова раздразнение, което понякога изпитваше, когато бе забравила да свърши нещо, и усещането, че някой… ами, че някой я наблюдава. Причината за последното беше очевидна: онзи зловещ имейл с твърде своеобразното обяснение на думата „копнея“. Русата коса, която мерна на прозореца на Алисън. Фактът, че единствено Али знаеше за Йън…

В опит да се отърси от всичко това Спенсър седна пред един от компютрите, опъна морскосините си фигурални чорапи и влезе в интернет. Започна да търси информация за предстоящия проект, който трябваше да подготви за курса по биология за напреднали, но след като прегледа няколко резултата в Гугъл, написа в търсачката Рен Ким.

Докато преглеждаше появилите се страници, тя сподави един лек кикот. На сайта на училище „Мил Хил“, Лондон имаше снимка на един по-дългокос Рен, застанал до бунзенова горелка и няколко епруветки. Друг линк отвеждаше до портала на колежа „Корпус Кристи“ към Оксфордския университет — там Рен бе сниман в шекспировска тога и държеше череп. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че Рен си пада по театъра. Докато се опитваше да увеличи снимката, за да види по-ясно как мускулите на бедрата му се очертават под плата, някой я потупа по рамото.

— Това гаджето ти ли е?

Спенсър подскочи и без да иска бутна украсения си с камъчета „Сваровски“ телефон на пода. Андрю Кембъл смутено се усмихна иззад нея.

Тя бързо затвори прозореца.

— Естествено, че не!

Андрю се наведе да вдигне джиесема, отмятайки една къдрица от очите си. Спенсър осъзна, че момчето всъщност имаше шанс да мине за сладур, ако поострижеше тази своя лъвска грива.

— Опа! — вдигна вежди той, докато й подаваше телефона. — Май че някои от тези блестящите са се отлепили.

Тя го дръпна от ръката му.

— Изкара ми акъла.

— Съжалявам. — Андрю се усмихна. — И какво, гаджето ти е актьор, а?

— Казах ти, че не ми е гадже!

Андрю вдигна ръце.

— Извинявай. Просто се опитвам да завържа разговор.

Тя го изгледа подозрително.

— Както и да е — продължи той и нагласи презрамката на раницата по-удобно върху рамото си. — Чудех се ще ходиш ли у Ноъл утре вечер? Бих могъл да те закарам.

Спенсър го погледна неразбиращо, след което изведнъж си спомни: партито на Ноъл Кан. Беше ходила миналата година. Младежите си устройваха състезание по най-бързо пиене на бира, а момичетата без изключение изневеряваха на гаджетата си. Тази година едва ли щеше да е по-различно. А и нима Андрю наистина вярваше, че ще се качи с него в „Мини купър“-а му? Щяха ли изобщо да се поберат двамата?

— Едва ли — рече тя накрая.

Лицето му посърна.

— Е да, предполагам, че си заета.

Спенсър сбърчи чело.

— Какво трябваше да означава това?

Той сви рамене.

— Изглежда имаш доста неща на главата. Сестра ти си е у вас, нали?

Спенсър се облегна назад в стола и захапа долната си устна.

— Да, върна се вчера вечерта. Ти откъде…

Тя се спря. Един момент. Андрю постоянно караше нагоре-надолу по нейната улица. Беше го видяла и вчера, докато взимаше изпитните резултати от пощенската кутия…

Тя преглътна с мъка. Сега като си помислеше, може и да беше видяла малката му черна кола в деня, когато двамата с Рен бяха заедно в джакузито. Явно Андрю много често минаваше край дома й, щом знаеше, че Мелиса се е прибрала. Ами ако… ами ако той бе човекът, който се навърташе наоколо и я шпионираше? Ами ако точно Андрю беше написал онзи имейл? Той беше толкова нахъсан за успех, че подобна вероятност не биваше да се изключва. Нима изпращането на заплашителни съобщения не беше добър начин да го изхвърлиш от играта и да улесниш преизбирането си за отговорник на класа догодина? Или, още по-добре, да елиминираш конкуренцията за златен медал? Ами дългата руса коса! Може би тъкмо него бе видяла на прозореца на Али!

Невероятно! Спенсър измери Андрю с потресен поглед.

— Нещо не е наред ли? — попита той. Изглеждаше загрижен.

— Трябва да тръгвам. — Тя събра учебниците си и излетя от читалнята.

— Почакай — извика Андрю след нея.

Тя продължаваше да върви. Но докато отваряше вратата, осъзна, че не е вбесена. Разбира се, беше странно, че момчето я шпионираше, но ако той беше А, то Спенсър бе в безопасност. Каквото и да знаеше Андрю за нея, то беше нищо… нищо… в сравнение с онова, което знаеше Алисън.

Тъкмо навлизаше в общата част, когато се сблъска с Емили Фийлдс.

— Хей — кимна й Емили. По лицето й премина неспокойна сянка.

Спенсър кимна в отговор.

Емили премести раницата на другото си рамо. Спенсър отметна бретона от очите си. Кога за последен път бяха разговаряли?

— Доста студеничко стана, а? — каза Емили.

Тя кимна:

— Наистина.

Другото момиче се усмихна по начин, който показваше, че не знае какво повече да каже. В този момент Трейси Рейд, съотборничка от плувния тим, дръпна Емили за ръката.

— До кога е срокът за заплащане на банските костюми?

Докато Емили й отговаряше, Спенсър изтръска няколко несъществуващи прашинки от блейзъра си и се запита дали трябва просто да отмине, или да изчака и да каже довиждане. В този момент нещо върху китката на някогашната й приятелка привлече погледа й. Емили все още носеше синята си плетена гривничка от шести клас. Алисън бе направила такива за всички тях след инцидента — онази история с Джена.

Отначало имаха намерение да хванат брата на Джена, Тоби; беше замислено просто като шега. След като петте момичета го планираха, Али пресече улицата, за да наблюдава прозореца на Тоби и после се случи нещо… ужасяващо… с Джена.

Когато линейката потегляше от дома на Джена, Спенсър научи за злополуката — нещо, което нито едно от останалите момичета така и не узна: Тоби бе видял Али, но Али също беше видяла как Тоби прави нещо точно толкова лошо. Той не можеше да я натопи, защото иначе тя щеше да го издаде на свой ред.

Не след дълго Али направи за всяка от тях гривнички, които да им напомнят, че ще са най-добри приятелки завинаги и че сега, след като споделяха такава тайна, трябваше да се грижат една за друга завинаги. Спенсър чакаше Али да разкаже на останалите, че е била видяна, но тя така и не го направи.

Когато полицаите разпитваха Спенсър след изчезването на Али, я попитаха дали Алисън е имала врагове, някой, който да я е мразел толкова силно, че да е искал да я нарани. Спенсър каза, че Али е популярно момиче и като такова е имала доста завистници.

Това, естествено, бе брутална лъжа. Имаше хора, които я ненавиждаха и Спенсър знаеше, че трябва да каже на ченгетата за това, което Али знаеше за инцидента с Джена… че може би Тоби искаше да нарани Али…, но как би могла да разкаже всичко това, без после да обясни защо? Спенсър всеки ден минаваше край къщата на Тоби и Джена. Но за щастие, те бяха заминали да учат в пансион и почти никога не се връщаха у дома, така че тя сметна, че тайната им е в безопасност. Че всички те са в безопасност от Тоби. И че на нея самата няма никога да й се наложи да сподели с приятелките си онова, което само тя знаеше в тази история.

Докато Трейси Рейд казваше довиждане, Емили се обърна отново. Изглеждаше изненадана, че Спенсър още стои там.

— Трябва да влизам в час — рече тя, — но се радвам, че се видяхме.

— Чао-чао! — отвърна Спенсър и двете момичета се разделиха с неловки усмивки.