Лукс и грях

21. Секси мацките са хора като нас

Хана отпи от водката си с лимонада и запали нова цигара. Не бе виждала Шон откак паркираха пред имението на Кан преди два часа, а и Мона беше изчезнала някъде. В момента й се налагаше да води разговор с най-добрия приятел на Ноъл, Джеймс Фрийд, със Зелда Милингс — красива блондинка, която носеше единствено дрехи и обувки, направени от коноп — и с още куп пискливи клюкарки от „Приятелите на Дорингбел“, ултра-скъпото квакерско училище в съседното градче. И миналата година бяха сред гостите на партито на Ноъл, и макар Хана да бе прекарала доста време с тях тогава, днес тя не си спомняше името на нито една от тях.

Джеймс изгаси своята „Марлборо“ в подметката на марковите си маратонки и отпи юнашка глътка бира.

— Чух, че братът на Ноъл имал тонове трева.

— Ерик ли? — вдигна вежди Зелда. — Къде е той?

— Във фото-павилиона — отвърна Джеймс.

Изведнъж Шон изникна между боровете. Хана се изправи, подръпна тясната си рокличка, която — както се надяваше — я правеше по-слаба, и завърза връзките на чисто новите сандали на Кристиан Лобутен около изящните си глезени. Когато се затича към него, токчето й затъна във влажната трева. Тя размаха ръце, изпусна чашата си и преди да се усети, се приземи по дупе.

— И ето я на земята! — възкликна Джеймс пиянски. Смотанячките от „Дорингбел“ се разсмяха.

Хана бързо се изправи, стискайки зъби да не се разплаче. Това бе най-големият купон в годината, а тя ни най-малко не се чувстваше в свои води — роклята й стягаше на бедрата, не бе успяла да си спечели и една усмивка от Шон по пътя насам, въпреки че тази нощ той караше бащиното си БМВ 760i, и пиеше третата си безумно калорична водка, а часът бе едва девет и половина.

Шон протегна ръка да й помогне.

— Добре ли си?

Тя се поколеба. Шон бе облечен в семпла бяла тениска, която подчертаваше широките му спортни гърди и плоския му корем, тъмносини дънки, в които задникът му изглеждаше невероятно, и стилни черни маратонки „Пума“. Русоляво-кестенявата му коса беше стилизирана в небрежна прическа, кафявите му очи изглеждаха по-топли от всякога, а розовите устни — сякаш създадени за целувки. През изминалия час бе наблюдавала как говори с всички момчета наоколо, избягвайки я внимателно.

— Екстра съм — отвърна тя и нацупи устни в патентования „Хана–стил“.

— Какво има?

Тя се опита да се задържи на високите си обувки.

— Може ли… да отидем някъде, където ще сме насаме за малко? Може би в горичката? Да си поговорим?

Той сви рамене.

— Добре.

О, да.

Хана поведе Шон по една пътека към легендарните гори, където мнозина бяха изгубили девствеността си, дърветата хвърляха дълги сенки по телата им. Единственият път, когато Хана бе идвала тук, беше в седми клас, когато приятелките й си бяха устроили тайна среща с Ноъл Кан и Джеймс Фрийд. Али свали Ноъл, Спенсър — Джеймс, а тя, Емили и Ариа седяха на пъновете, пушеха обща цигара и злощастно ги чакаха да свършат. Тази вечер, закле се Хана, щеше да е различно.

Тя се отпусна на мекия килим на тревата и дръпна Шон до себе си.

— Забавляваш ли се? — Тя му подаде питието си.

— Да, готино е — отвърна той и отпи полека. — А ти?

Тя се поколеба. Кожата на Шон блестеше под лунната светлина. На яката на тениската му имаше малко мръсно петънце.

— Общо взето.

Е добре, побъбриха достатъчно. Хана взе чашата от ръката на Шон, сграбчи красиво изваяната му ъгловата брадичка и започна да го целува. Така. Малко гадно беше, че леко й се виеше свят и че вместо да усеща вкуса на Шон, чувстваше само водката, но нищо.

След минута целувки, тя усети, че Шон се отдръпва. Може би беше време малко да подразни сетивата му. Тя вдигна нагоре роклята си, разкривайки своите дълги крака и дантелените прашки с цвят на лавандула. Въздухът сред дърветата бе хладен. На бедрото й кацна комар.

— Хана — поде Шон меко и в същото време се протегна да свали роклята й обратно. — Това не е…

Но не беше достатъчно бърз — Хана вече бе изхлузила дрехата през глава. Очите му се плъзнаха по цялото й тяло. Удивително, но това беше едва вторият път, в който я виждаше по бельо, ако не броим седмицата, която прекараха заедно в къщата на родителите му на плажа, когато тя ходеше по бански. Но това беше по-различно.

— Всъщност не искаш да спреш, нали? — Тя се протегна към него с надеждата, че изглежда слаба, но същевременно не болнава.

— Напротив. — Той спря ръката й. — Точно обратното.

Хана се уви в роклята си, доколкото бе възможно. Сигурно вече имаше поне сто ухапвания от комари. Устната й потрепери.

— Но… Не разбирам. Не ме ли обичаш?

Думите й прозвучаха безпомощно.

Шон мълча дълго преди да отговори. Хана чу как друга двойка се кикотеше сподавено някъде наблизо.

— Не знам — отвърна той накрая.

— Боже мой. — Тя се отдръпна от него. Водката избълбука в стомаха й. — Да не си гей? — Прозвуча малко по-злобно, отколкото искаше.

— Не! — Шон прозвуча наранено.

— Добре, какво тогава? Не съм достатъчно секси ли?

— Глупости! — възкликна той шокирано. Замисли се за миг. — Ти си едно от най-хубавите момичета, които познавам, Хана. Защо ти не го разбираш?

— За какво говориш? — попита тя с отвращение.

— Аз просто… — започна той. — Аз просто смятам, че ако имаш малко повече уважение към себе си…

— Имам си достатъчно самоуважение! — кресна му тя. После се претърколи и седна на една шишарка.

Шон се изправи. Изглеждаше прегърбен и тъжен.

— Погледни се само. — Очите му преминаха от върховете на обувките до темето на главата й. — Чисто и просто се опитвам да ти помогна, Хана. Грижа ме е за теб.

Тя усети как сълзите се събират в ъгълчетата на очите й и се опита да ги преглътне. Не биваше да плаче точно сега.

— Аз уважавам себе си — повтори Хана. — Исках само да… да… да ти покажа какво изпитвам.

— А аз просто се старая да съм придирчив по отношение на секса. — Не звучеше нежно, но не и злобно. По-скоро… отчуждено. — Искам да се случи в правилното време с правилния човек. А това изглежда не си ти. — Шон въздъхна и направи крачка да се отдалечи. — Съжалявам. — После се обърна и изчезна сред дърветата.

Хана бе толкова засрамена и разярена, че не можеше да продума. Опита се да се изправи и да го последва, но токчето й отново заседна и тя се просна върху тревата. Вдигна ръце и се взря в звездите, като притискаше с палци очите си, за да не потекат сълзите.

— Изглежда сякаш ще се издрайфа.

Тя се огледа и видя двама младоци надвесени над нея, които я разглеждаха сякаш бе дигитален образ, който бяха създали на компютрите си.

— Веднага се измитайте оттук, перверзници такива — просъска им тя, докато се изправяше на крака. В другия край на ливадата виждаше как Шон тича след Мейсън Байерс като размахваше жълт чук за крокет. Подсмръкна и се потътри обратно към партито. На никого ли не му пукаше за нея? Сети се за писмото, което бе получила вчера. Дори тати не те обича!

На Хана внезапно й се прииска да има телефонния номер на баща си, мислите й се стрелнаха към деня, в който бе запознала него, Изабел и Кейт с Али.

Въпреки че беше февруари, времето в Анаполис беше ненормално топло и Хана, Али и Кейт седяха вън на верандата като се опитваха да хванат тен. Али и Кейт се бяха заели да лакират ноктите си в любимите си ярки нюанси, но Хана не участваше. Чувстваше се прекалено едра и несръчна. Бе забелязала изражението на Кейт щом двете с Али бяха слезли от влака — изненадата й колко готина е Али, а после и облекчението, когато огледа Хана. Сякаш Кейт си мислеше, Е, няма защо да се притеснявам от нея!

Без да си даде сметка, Хана бе изяла цялата купа с пуканки, която стоеше на масата. И шест от профитеролите. И част от сиренето Бри, което бе предназначено за баща й и Изабел. Притисна с ръце подутия си стомах, погледна плоските коремчета на Али и Кейт и изохка на глас, без да иска.

— Зле ли му е на малкото прасенце? — попита татко й и я стисна за малкото пръстче.

Тя потрепери при спомена и докосна стегнатия си сега корем. А. — който и да се криеше зад тази буква — беше съвсем прав. Тати действително не я обичаше.

— Всички в езерото! — извика Ноъл, връщайки я в настоящето.

Отсреща Шон вече бе съблякъл тениската си и тичаше към водата. Ноъл, Джеймс, Мейсън и още няколко момчета също захвърлиха ризите си, но на Хана й беше все едно. За пръв път можеше да види най-горещите красавци в Роузууд голи от кръста на горе, но просто не й пукаше.

— Всичките са невероятни! — измърка Фелисити Макдауъл край нея, докато доливаше Фанта към текилата си. — Нали? М-м-м…

Хана изскърца със зъби. Майната му на щастливия баща и перфектната му бъдеща доведена дъщеря, майната му и на Шон с неговата скапана придирчивост! Грабна бутилката с текила от масата и отпи директно от нея. После понечи да я остави обратно, но в последния момент реши, че ще я вземе със себе си в езерото. На онова момченце нямаше да му се размине просто така това, че я заряза, обиди, а след това просто я игнорираше. Нямаше начин.

Тя спря пред купчина дрехи, които определено бяха на Шон — дънките бяха акуратно сгънати, а белите чорапки бяха примерно прибрани в маратонките. След като се увери, че никой не гледа към нея, Хана награби дрехите и отстъпи няколко крачки назад. Как ли щяха да реагират от Д Клуба, ако го сгащеха да шофира към къщи само по боксерки?

Докато се отдалечаваше към дърветата с нещата на Шон в ръце, нещо падна и отскочи от крака й. Хана се наведе да го вдигне, трябваха й няколко секунди да го фокусира.

Ключът от БМВ–то.

— Идеално — прошепна тя и натисна бутона за алармата с палец. После пусна дънките на земята и пъхна ключовете в синята си чанта на „Москино“.

Беше чудесна нощ за разходка с кола.