Лукс и грях

22. Бирените бани са полезни за кожата

— Дай да пробваме! — прошушна Мая възбудено.

— Имаше същата в едно от любимите ми кафенета в Калифорния!

Емили и новата й приятелка зяпаха старомодната будка за снимки на границата между двора и гората. От нея до къщата се виеше дълъг оранжев разклонител. Докато гледаха, отвътре изскочиха Ерик — по-големият брат на Ноъл и силно замаяната Мона Вандерваал, които дръпнаха нетърпеливо снимките си и се изнизаха.

Мая изгледа Емили.

— Искаш ли…?

Емили кимна. Преди да се пъхнат вътре, бързо хвърли поглед към вихрещия се купон. Няколко младежи бяха наобиколили едно буре, а край тях се въртеше и танцуваше пъстра тълпа от хора с вдигнати червени пластмасови чаши. Ноъл заедно с две-три момчета плуваше в езерото по боксерки. Бен не се виждаше никъде.

Емили седна зад Мая в оранжевото кресло във фото–павилиона и дръпна завесата. Бяха толкова натясно, че раменете и бедрата им се докосваха.

— Ето. — Мая й подаде бутилката „Джак Даниълс“ и натисна зеления бутон за старт. Емили отпи глътка и я вдигна триумфално в мига, в който светкавицата блесна за първи път. После долепиха лицата си плътно едно до друго и се ухилиха широко. Емили изкриви очи към носа си, а Мая изду бузи като маймуна за третата снимка. После апаратът ги засне в полунормален вид, може би изглеждаха малко нервни.

— Хайде да излезем да ги видим — рече Емили.

Но докато се изправяше, Мая я дръпна за ръкава.

— Може ли да поседим още минутка? Това е такова разкошно скривалище…

— Ами добре. — Емили седна обратно. Преглътна шумно, без да иска.

— Е, как си тия дни? — попита другото момиче, докато махаше няколко кичура от очите й.

Тя въздъхна и се опита да заеме по-удобна поза в тясното кресло. Объркана. Потресена от вероятността родителите ми да са расисти. Уплашена, че вземам грешно решение за плуването. Малко смутена, задето седя толкова близо до теб.

— Добре съм — каза накрая.

Мая изпръхтя и отпи глътка уиски.

— Не ти вярвам за пет пари — заяви тя.

Емили замълча. Мая сякаш бе единственият човек, който я разбираше.

— Е, добре, може би не чак толкова.

— Какво има?

Изведнъж Емили усети, че не иска да приказва за плуването, за Бен или за родителите си. Искаше да разговарят за… за нещо съвсем друго. Нещо, което полека й се изясняваше. Може би срещата й с Ариа го отключи. А може би това, че най-сетне отново имаше близка приятелка бе причина онова чувство да се върне. Емили си помисли, че Мая би я разбрала.

Пое си дълбоко въздух.

— Ъ-ъ-ъ, нали си чувала за Алисън, момичето, което преди живееше в твоята къща?

— Аха.

— Бяхме наистина близки и аз, хм, така да се каже, много я обичах. В смисъл, нея и всичко свързано с нея.

Чу как Мая издиша и нервно отпи друга глътка от алкохола.

— Бяхме най-добри приятелки — продължи Емили и опипа с пръсти грубия плат на завесата. — Пукаше ми за нея. Така че един ден, малко като гръм от ясно небе, го направих.

— Какво направи?

— Ами, двете с Али бяхме в дървената къщичка в нейния заден двор — често ходехме там да си говорим. Стояхме си там, обсъждахме момчето, по което тя си падаше, някакъв батко, чието име не искаше да каже, и аз внезапно почувствах, че повече не мога да го тая в себе си. Така че се наведох… и я целунах.

Мая леко издиша.

— Обаче тя не взе участваше в целувката. Дори беше малко хладна и ми каза нещо от рода на „Е, сега поне знам защо така притихваш, докато се преобличаме по физическо!“.

— Боже — каза Мая.

Емили пак надигна бутилката и се почувства замаяна. Никога не беше пила толкова много. А и това бе една от най-големите й тайни, увиснала като бабешко бельо на простор.

— Али каза, че не смята, че най-добрите приятелки трябва да се целуват — продължи тя. — Затова се опитах да го изкарам като шега. Но когато се прибрах у дома, осъзнах истинските си чувства. Тогава й написах писмо, в което й признавах, че я обичам. Но не вярвам да го е получила. Така или иначе, не ми е казвала нищо повече по въпроса.

На голото коляно на Емили капна сълза. Мая я забеляза и я изтри.

— Все още често мисля за нея. — Емили въздъхна.

— Опитах се да потисна спомена, повтарях си, че е заради нашето приятелство и близостта ни, а не заради… нали разбираш… нещо друго, но сега просто не знам.

Поседяха неподвижно няколко минути. Шумът от партито звучеше приглушено. На всеки няколко секунди Емили чуваше изщракването на нечия запалка. Не бе толкова изненадана от това, което току-що разказа за Али. Беше плашещо, разбира се — но също така беше истина. В известен смисъл бе облекчаващо най-сетне да може да го формулира еднозначно.

— Като сме почнали да споделяме — тихо поде Мая, — аз също имам да ти казвам нещо. — Изви ръката си и показа на Емили светлия изпъкнал белег на китката си. — Сигурно си го забелязала.

— Да — прошепна тя, като се взираше в полумрака на павилиончето.

— Остана ми от един от случаите, в които си рязах ръката с бръснач. Не знаех, че ще потъне толкова дълбоко. Имаше адски много кръв. Родителите ми ме закараха в спешното.

— Нима си се порязала нарочно?

— Ами… да. В смисъл, вече не го правя. Поне се опитвам.

— Но… защо?

— Не знам. — Мая сви рамене. — Понякога просто… чувствам, че трябва да го сторя. Може да пипнеш, ако искаш.

Емили докосна белега. Беше изпъкнал и гладък, изобщо не приличаше на истинска кожа. Жестът сякаш бе най-интимното нещо, което някога бе правила. Тя се извърна да прегърне Мая.

Тялото на другото момиче потрепери. Мая зарови глава във врата на Емили. Както преди, миришеше на бананова дъвка. Емили се притисна към малките й гърди. Какво ли бе да се порежеш съзнателно, да гледаш как кървиш? Емили бе имала достатъчно неприятни преживявания, но дори и в най-лошите си спомени — като онзи как Али я отхвърля, или пък този за случката с Джена — се бе чувствала виновна, отвратителна и странна, но никога не бе искала да се самонарани.

Мая вдигна глава и срещна очите й. После, с малко тъжна усмивка, я целуна по устните. Емили примигна изненадано.

— Понякога най-добрите приятелки се целуват — каза Мая. — Виждаш ли?

Те останаха буквално нос в нос. Отвън щурците свиреха оглушително.

Тогава Мая се наведе към нея. Емили се разтопи под докосването на устните й. Бяха с отворени уста и тя усети мекия език на Мая. Гърдите й се стегнаха възбудено, докато прокарваше ръце през буйната коса на Мая, а оттам — по раменете и гърба й. Мая пъхна пръсти под блузата на Емили и ги притисна към корема й. Тя притеснено се отдръпна, но след миг се отпусна. Това беше един милиард пъти по-различно от това да се целува с Бен.

Ръцете на Мая пълзяха по тялото й и се спряха върху сутиена. Емили затвори очи. Устата на Мая имаше вкус на „Джак Даниълс“ и шоколадов бонбон. Другото момиче започна да я целува по раменете и по гърдите. Тя отметна глава назад. Някой бе нарисувал луна и няколко звезди на покрива на будката.

Внезапно завесата се дръпна. Емили отскочи, но бе твърде късно — входът към павилиона беше широко отворен. Тогава видя кой стоеше там.

— Боже мой — прошепна тя.

— Мамка му! — чу гласа на приятелката си. Бутилката с уиски падна на пода.

Бен държеше две чаши бира, по една във всяка ръка.

— Е, това обяснява нещата.

— Бен, аз… — Емили изскочи от будката и си удари главата във вратата.

— Не си прави труд да ме изпращаш — каза той с ужасно подигравателен, ядосан и същевременно наранен глас, който тя никога досега не бе чувала.

— Не… — изписка Емили. — Ти не разбираш. — Мая я последва извън павилиона. С периферното си зрение Емили видя как тя взима снимките и ги натъпква в джоба си.

— Изобщо не говори — просъска той. После се извърна и плисна едната чаша в нея. Бирата се разля по краката й, по обувките и панталонките. Чашата отскочи и падна в храсталака.

— Бен! — проплака Емили.

Той се поколеба, след което плисна втората чаша право към Мая. Течността окъпа цялото й лице и косата й и тя изписка.

— Престани! — извика Емили.

— Шибани лесбийки — изрече Бен през зъби. Тя усети сълзите в гласа му. След това той й обърна гръб и се затича, потъвайки в мрака.