Мис Безсърдечна

13. Някой, който не е толкова типичен, колкото си мислиш

В сряда следобед Ариа седеше до кухненската маса в новата къща на Байрън и Мередит, загледана мрачно в кесийката с органичните медено пшенични кракери. Къщата беше построена през петдесетте, с позлатени гипсови отливки на таваните, триетажна тераса и красиви френски врати, които водеха от стая в стая. За нещастие кухнята беше малка и тясна, а уредите в нея не бяха подновявани от епохата на Студената война. За да маскира старомодния й вид, Мередит беше свалила карираните тапети и беше боядисала стените в неоново зелено. Сякаш това щеше да подейства успокояващо на бебето.

Майк седеше до Ариа и мърмореше недоволно, че единственото питие в къщата е обезмаслено соево мляко „Райе Дрийм“. Байрън беше поканил сина си след училище, за да опознае по-добре бъдещата му съпруга, въпреки че единственото нещо, което Майк беше казал досега на Мередит беше, че гърдите й наистина са се уголемили, след като е забременяла. Тя се беше усмихнала насила и се беше качила на втория етаж, за да се заеме с подреждането на детската стая.

Майк превключи малкия телевизор на новините. На екрана с големи букви пишеше „Обществото призовава малките сладки лъжкини да минат през детектор на лъжата“. Ариа ахна и се наведе напред.

— Някои хора подозират, че четирите момичета, които твърдят, че са видели Алисън Дилорентис, може би крият важна информация от полицията — казваше русокоса репортерка със самодоволен вид. Зад гърба й се виждаше центърът на Роузууд със старомодния му градски площад, френското кафене и магазинът за датски мебели. — Те стоят в центъра на множество скандали, свързани със случая на Алисън Дилорентис. В събота бяха открити на мястото, където пожар опустоши гората, в която господин Томас е бил забелязан за последен път, унищожавайки всички възможни улики за настоящото му местонахождение. Според наши източници полицията е готова да предприеме действия срещу лъжкините, в случай че се появят доказателства за конспирация.

— Конспирация? — повтори слисаната Ариа. Наистина ли смятаха, че Ариа и останалите са помогнали на Иън да избяга? Като че ли предупреждението на Уайлдън се оказваше истина. Когато Емили обяви, че са видели Али, те изгубиха и малкото останало доверие на хората. Целият град се беше обърнал срещу тях.

Тя погледна разсеяно през големия прозорец към двора. В гората зад дома им се бяха пръснали полицаи и работници, които ровеха из пепелта в търсене на улики за това кой е причинил пожара. Приличаха на заети мравки в мравуняк. Една полицайка стоеше до големия телефонен стълб, хванала за каишите две големи немски овчарки, облечени с потничетата на полицейска част К-9. Ариа беше готова да изскочи навън по чехли и да хвърли пръстена на Иън на мястото, където го беше открила, но полицаите и кучетата патрулираха из периметъра двайсет и четири часа дневно.

Тя въздъхна, извади телефона си и започна да пише есемес на Спенсър.

Да, веднага й отвърна Спенсър.

Ариа не отвърна веднага, обмисляйки правилния начин да зададе следващия си въпрос.

Няколко секунди, след като прати есемеса, получи отговор от Спенсър.

Ариа остави телефона си на масата с дисплея надолу. Не беше изненадана, че Спенсър не й повярва. Навремето, когато ходеха заедно да плуват в езерцето Пек, Алисън ги караше да припяват едно заклинание, което уж щяло да ги пази от духовете на хората, които се били удавили там. Спенсър беше единствената, която завъртя очи и отказа да се включи.

— Леле — възкликна въодушевено Майк и Ариа го погледна. — Трябва да ми разкажеш как е минало е детектора. На бас, че ще е страхотно! — Когато обаче видя лицето на сестра си, той се ухили подигравателно. — Шегувам се. Ченгетата няма да те подложат на тоя тест. Не си направила нищо лошо. Хана щеше да ми каже, ако беше така.

— Вие е Хана наистина ли излизате? — попита Ариа, отчаяно търсейки начин да смени темата.

Майк се изпъчи.

— Защо си толкова изненадана? Аз съм готин! — Той метна един кракер в устата си. По пода се посипаха трохи. — И като говорим за Хана, ако си я търсила, да знаеш, че отиде при майка си в Сингапур. Не е заключена или затворена някъде. Не е отишла примерно, знам ли, във Вегас, за да се обучава за стриптийзьорка.

Ариа го погледна учудено. Наистина не можеше да разбере как се оправя Хана с него. Не я обвиняваше, че е избягала в Сингапур — Ариа също би направила всичко, за да се махне от Роузууд. Дори Емили беше избягала от града на някакво организирано от църквата пътуване до Бостън.

— Аз обаче чух нещо за теб. — Майк я посочи обвиняващо с пръст и смръщи тъмните си вежди. — Един достоверен източник ми каза, че видял вчера двама ви с Ноъл Кан заедно.

Ариа изпъшка.

— Възможно ли е този достоверен източник да е самият Ноъл?

— Ами да. — Майк сви рамене. После се наведе напред и я попита с клюкарския си глас. — И какво правихте двамата?

Ариа облиза солта от кракерите, която беше полепнала по пръстите й. Ха. Значи Ноъл не беше казал на Майк, че са били заедно на сеанс. Изглежда, че не беше казал и на пресата.

— Просто случайно се срещнахме на едно място.

— Той много си пада по теб. — Майк вдигна на масата краката си, обути в мръсни маратонки.

Ариа наведе глава и се загледа в нещо на пода, което приличаше на сдъвкани мюсли.

— Не, не ме харесва.

— В четвъртък ще прави купон у тях — додаде Майк. — Нали знаеш за това? Техните отиват извън глада и Ноъл и братята му са решили да дивеят.

— Защо прави купона в четвъртък?

— Защото това е новата събота — отбеляза саркастично брат й и завъртя очи, сякаш очакваше всички да го знаят. — Ще бъде зверско. Трябва да дойдеш.

— Не, благодаря — отвърна бързо Ариа. Последното нещо, от което имаше нужда, беше поредният купон на Ноъл Кан, който щеше да бъде пълен с типични роузуудски момчета, които се напиват, типични роузуудски момичета, които повръщат шоколадовите си мартинита и типични роузуудски двойки, които се натискат на големите дивани в стил Луи XV.

На вратата се позвъни и двамата се сепнаха.

— Ти отвори — настоя Ариа. — Ако е някой от пресата, не съм си вкъщи. — Репортерите бяха станали толкова нахални, че звъняха на вратата им по няколко пъти на ден; Ариа очакваше, че някой ден направо ще нахълтат вътре.

— Няма проблем. — Майк се погледна в огледалото в коридора и приглади косата си.

Преди да отвори вратата, Ариа осъзна, че се вижда отлично от верандата. Ако бяха репортерите, те щяха да изблъскат Майк и нямаше да я оставят на мира. Усети как я изпълва паника, огледа се и се втурна към килера, напъха се под рафта с кафявия ориз и затвори вратата.

В килера миришеше на пипер. Едно от клеймата на Мередит — думи, прогорени в дървени плочи — се подаваше над кутията с кускус. ЖЕНИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ, пишеше на него.

Ариа чу как входната врата се отваря със скърцане.

— К’во ста-а-а-а? — извика Майк. Чу се пляскане на длани и тропот на маратонки по коридора. Два чифта маратонки. Ариа надникна през процепите на вратата, чудейки се какво става. За свой ужас видя Майк да води Ноъл Кан в кухнята. Какво правеше той тук?

Майк огледа объркано кухнята. Когато се обърна към килера, той повдигна изненадано вежди и отвори малката врата.

— Намерих я! — изрева той. — Скатала се е при ориза!

— Иха! — Главата на Ноъл се появи до неговата. — Ще ми се да намеря Ариа в моя килер!

— Майк! — Ариа се измъкна бързо от килера, сякаш не беше влязла там, за да се скрие. — Трябваше да кажеш, че ме няма у дома!

Майк сви рамене.

— Това се отнасяше само за пресата. Не за Ноъл.

Ариа ги изгледа изпитателно. Тя все още не се доверяваше на Ноъл. Освен това изпитваше лек срам заради поведението си на сеанса. Беше прекарала няколко минути в малката тоалетна на окултния магазин, вперила налудничав поглед в обявата за изчезнали хора. Най-накрая Ноъл почука на вратата и й каза, че токът е спрял и всички трябва да си вървят.

Той се обърна и се загледай плакатчето с упражнения за бременни, което Мередит беше залепила на хладилника. Голяма част от тях бяха за заякване на вагиналните мускули.

— Исках да поговоря с теб, Ариа. — Той погледна Майк. — Насаме, ако може.

— Разбира се! — избумтя възторжено Майк. Той хвърли към сестра си един поглед, с който й казваше „Гледай да не прецакаш нещата!“, след което се оттегли в съседната стая.

Очите на Ариа блуждаеха на всички страни, само не и към лицето на Ноъл.

— Ъ-ъ-ъ, искаш ли нещо за пиене? — попита тя, чувствайки се ужасно неудобно.

— Разбира се — отвърна Ноъл. — Вода става.

Ариа се обърна към хладилника и му наля студена вода от диспенсъра. Гърбът й беше изпънат и напрегнат. Все още усещаше миризмата на пренаталния шейк от водорасли и тиквен сок, който Мередит беше забъркала петнайсетина минути по-рано. След като се върна до масата с чашата за Ноъл, той бръкна в раницата си, извади една сива найлонова торбичка и й я подхвърли.

— За теб!

Ариа я отвори и извади голям пакет с нещо, което приличаше на кал. ТАМЯН ЗА УСПЕХ, пишеше на етикета. Когато Ариа го приближи към носа си, миризмата й събра очите. Миришеше на котешка тоалетна.

— О! — промърмори тя, без да знае как да го приеме.

— Купих го от онзи шантав магазин — обясни Ноъл. — Предполага се, че носи късмет. Онзи магьосник ми каза, че трябва да го изгориш в магическия кръг, каквото и да значи това, по дяволите.

Ариа изсумтя.

— Ами, благодаря. — Тя остави тамяна на масата и пъхна ръка в пликчето с кракери. В същия момент и Ноъл се протегна натам. Пръстите им се докоснаха.

— Опа — рече Ноъл.

— Извинявай. — Ариа и отдръпна ръка. Бузите й пламнаха.

Ноъл облегна лакти на масата.

— Как само се изнесе вчера от сеанса. Всичко ли е наред?

Ариа бързо пъхна един кракер в устата си и задъвка усърдно, за да не се налага да отговаря.

— Оня медиум беше голям шарлатанин — додаде Ноъл. — Напразна загуба на двайсет долара.

— Аха — промърмори Ариа, докато дъвчеше замислено. Тя е много тъжна, беше казал Икуинокс медиума. Може и да беше шарлатанин, но ако тази част си беше чистата истина? Госпожа Дилорентис го беше подхвърлила в деня, след като Али изчезна. През последните двайсет и четири часа Ариа беше връхлитана от разбъркани спомени за Алисън. Като онзи път, скоро след като станаха приятелки, когато Али покани Ариа заедно с нея и майка й в новата им вила край Поконос; баща й и Джейсън останаха в Роузууд. Къщата представляваше голяма, разхвърляна сграда с веранда, стая за игри и скрита стълба, която водеше от едната задна спалня до кухнята. Една сутрин, когато Ариа си играеше сама на тайната стълба, тя чу шепот през стените.

— Чувствам се толкова виновна — каза Али.

— Не трябва — отвърна твърдо майка й. — Вината не е твоя. Нали знаеш, че така е най-добре за семейството.

— Но… онова място. — В гласа на Али се усети отвращение. — Толкова е… тъжно.

Поне така й се стори, че чу. След това Али снижи още повече гласа си и Ариа не можа да чуе нищо друго.

Според дневника, който Емили беше открила в „Радли“, Джейсън беше започнал да посещава клиниката точно по времето, когато Ариа, Али и останалите бяха станали приятелки. Може би мястото, за което говореше Али в разговора с майка си, беше тъкмо „Радли“. Може би Али чувстваше вина, че Джейсън е там. Може би окончателното решение да бъде изпратен там беше нейното. Колкото и да не й се искаше да вярва, че Али и Джейсън са имали проблеми, може би наистина беше така.

Тя усети погледа на Ноъл върху себе си. Той очакваше отговор. Не му беше сега времето да си мисли за това, особено след като Ноъл беше тук.

— Призраци, които общуват с нас от отвъдното, не съществуват — обяви тя, цитирайки точно думите на Спенсър.

Ноъл я погледна раздразнено, сякаш Ариа му беше казала, че такова нещо като лакрос не съществува. Той се размърда и тя усети пикантния му дезодорант с горски аромат. Той се оказа изненадващо приятен.

— Ами ако Али има да ти каже нещо? Наистина ли си готова да се откажеш?

Ариа го погледна подозрително и плесна с ръка по масата.

— На теб какво ти пука? Някой те прати да ме подпитваш? Или това е просто някоя гадна шегичка, за да ме изложиш?

— Не! — Ноъл зяпна от изненада. — Разбира се, че не!

— Тогава защо се появи на сеанса? Момчета като теб не се занимават с такива неща.

Ноъл наведе глава.

— Какво имаш предвид под момчета като мен?

Мередит тресна вратата на горния етаж и цялата сграда се разтресе. Всъщност Ариа не беше споделяла с никого, че нарича момчетата като Ноъл „типични роузуудски момчета“ — нито на родителите си, нито на приятелките си и със сигурност на нито едно типично роузуудско момче.

— Ами ти изглеждаш толкова… изискан — избухна тя. — Толкова издокаран.

Ноъл се облегна на една купчинка бебешки каталози, тъмната му коса падна над очите. Той си пое дълбоко дъх няколко пъти, сякаш се канеше да каже нещо и най-накрая вдигна глава.

— Хубаво, така е — аз не ходя на сеансите заради „Лед Цепелин“. — Той я стрелна с поглед, след това се втренчи в чашата си така, сякаш ледените кубчета съдържаха бъдещето му. — Преди десет години, когато бях на шест, брат ми се самоуби.

Ариа примигна, хваната неподготвена. Тя си мислеше, че Ноъл има двама братя, Ерик и Престън. Те бяха дежурното присъствие на всички купони в дома на семейство Кан, нищо че и двамата вече учеха в колеж.

— Не разбирам.

— Брат ми Джаред. — Ноъл внимателно нави най-горния каталог на руло. — Той беше много по-голям. Родителите ми вече не говорят много за него.

Ариа се вкопчи в ръба на очуканата маса. Ноъл е имал още един брат?

— Как се случи това?

— Ами, родителите ми бяха излезли — обясни Ноъл. — Джаред остана да ме гледа. Играехме „Мист“, компютърната игра, но взе да става късно и аз заклюмах. Джаред, изглежда, не искаше да ме слага да си лягам, но най-накрая го направи. Когато малко по-късно се събудих, се чувствах… странно. В къщата беше много тихо. Станах и тръгнах по коридора. Вратата на стаята на Джаред беше затворена и аз почуках, но той не отговори. Тогава просто влязох. И… — Ноъл потрепери и пусна каталога. Той падна на масата и се отвори на страница със снимката на русо, ухилено бебе в червен люлеещ се стол. — Той беше там.

Без да знае какво да каже, тя докосна ръката на Ноъл. Той не я отдръпна.

— Беше се… нали се сещаш. Обесил. — Ноъл затвори очи. — В първия момент не разбрах какво виждам. Мислех, че просто си играе, може би ме наказва заради това, че не останах с него да играем „Мист“. После родителите ми се прибраха и останалото не го помня.

— Господи — прошепна Ариа.

— Следващата година щеше да учи в „Корнел“. — Гласът на Ноъл се пречупи. — Беше отличен баскетболист. Животът му изглеждаше… страхотен. Като че ли родителите ми също не го бяха очаквали. Нито братята ми или приятелките му. Никой.

— Съжалявам — прошепна Ариа. Тя се чувстваше като безчувствена, лицемерна кучка. Кой да предполага, че Ноъл пази такава ужасна тайна? А тя си мислеше, че той просто иска да й се подиграе. — Някога успявал ли си да поговориш с него на сеансите?

Ноъл завъртя в ръцете си солничката във форма на жаба.

— Не. Но не спирам да опитвам. Разговарям много с него в гробищата. Това като че ли ми помага.

Лицето на Ариа се сгърчи.

— Опитах се да направя същото с Али, но винаги се чувствам много странно. Сякаш разговарям със себе си.

— Не мисля така — възрази Ноъл. — Според мен тя те чува.

На горния етаж изръмжа прахосмукачка и таванът над главите им затрепери. Ариа и Ноъл застинаха за миг, заслушани. Пронизващите му зелени очи срещнаха нейните.

— Ще запазиш ли това в тайна? Ти май си единственият човек, който го знае.

— Разбира се — отвърна бързо Ариа, без да сваля очи от него. Като че ли той въобще не изглеждаше притеснен от това, че го беше накарала да излее душата си.

Когато най-после наведе очи, Ариа осъзна, че ръката й все още докосваше неговата. Тя бързо се отдръпна, чувстваше се ужасно объркана. Ноъл продължаваше да я гледа. Сърцето й заби лудо. Тя нервно завъртя сребърното синджирче на врата си. Ноъл се наведе към нея, все по-близо и по-близо, докато тя не усети дъха му на шията си. Той ухаеше на черен карамел, един от любимите бонбони на Ариа. Тя затаи дъх в очакване.

Но тогава, сякаш изведнъж пробудил се от дълбок сън, Ноъл се дръпна назад, грабна чашата си от масата и се изправи.

— Ще ида да потърся Майк. До скоро.

Махна й с ръка и излезе в коридора. Ариа притисна студената си чаша към челото. За миг си беше помислила, че Ноъл ще я целуне. И за нейна огромна изненада, тя донякъде го беше очаквала с нетърпение.