Мис Безсърдечна

29. Кукловодът

Когато стигнаха до полицейското управление в Роузууд, полицаят отключи белезниците на Ариа и я отведе в една мрачна стая за разпити.

— По-късно ще ви потърсим.

Ариа влезе, като залиташе, в стаята и се удари в ръба на дървената маса. Очите й бавно свикнаха с полумрака. Стаята беше малка, без прозорци и смърдеше на пот. Около масата бяха разположени четири стола. Ариа се отпусна на един от тях и се разплака.

Вратата изскърца и някой друг влезе, залитайки. Беше момиче с дълга кестенява коса и слаби крака. Тя носеше чифт черни панталони за йога, раирана риза с дълги ръкави и златисти пантофки. Ариа веднага скочи.

— Хана? — извика тя.

Хана бавно вдигна глава.

— О… — каза тя с безчувствен, едва доловим глас. — Здрасти. — Погледът й беше помътнял. До устата й имаше малка резка. Очите й се стрелкаха насам-натам.

— Защо си тук? — попита Ариа.

Устните на Хана леко се отвориха. На лицето й се появи и бързо изчезна саркастична усмивка.

— По същата причина като теб. Излиза, че сме част от някакъв заговор за убийството на Али. Помогнали сме на Иън да избяга и сме възпрепятствали правосъдието.

Ариа се хвана за главата. Това наистина ли се случваше? Как може ченгетата да повярват на нещо подобно?

Преди да си отговори на тези въпроси, вратата отново изскърца. Вътре влязоха още двама души. Спенсър беше облечена със зелена рокля и носеше черни боти с високи токчета, а Емили носеше селска рокля, тънки кожени обувчици и малка платнена шапчица. Ариа ги зяпна изненадано. Те също я изгледаха учудени. Всички стояха зашеметени, без да продумват.

— Смятат, че ние сме го направили — прошепна Емили, приближавайки се до масата. — Мислят, че ние сме убили Али.

— Ченгетата са разбрали за разговорите с Иън — призна Спенсър. — По-рано вчера пак се свързах с него. И те си мислят… мислят си, че заговорничим. Но, момичета… Не съм сигурна, че съм говорила с Иън. Мисля, че това е А.

— Но нали се закле, че е Иън? — изригна Ариа.

— Така си мислех — отвърна отбранително Спенсър. — Но вече не съм сигурна. — Тя посочи към Ариа. — Ченгетата казаха, че знаят за пръстена на Иън. Ти ли им го даде?

— Не! — извика Ариа. — Но може би трябваше да го направя. Сега са сигурни, че пазя някаква голяма тайна.

— Как са разбрали за пръстена на Иън? — зачуди се Хана на глас, без да отмества поглед от едно черно петно на балатума.

— Джейсън Дилорентис беше на гробището — каза Ариа. — Полицайката каза, че той им е съобщил, но той твърди, че не е. Не знам какво да мисля. Нямам представа откъде Джейсън е разбрал за пръстена. — Ариа се замисли за другото нещо, което беше казал, след като тя го разобличи пред полицайката, че е бил клиент на психиатрична клиника. Не си разбрала правилно. Какво не е разбрала?

— Може би Уайлдън му е казал — прошепна Хана.

— Може да ни е чул да говорим в болницата. Той се намираше пред стаята.

Ариа се отпусна в стола, наблюдавайки един паяк, който усърдно се изкачваше по сивата бетонена стена.

— Изобщо не мога да схвана — обади се Спенсър.

— Уайлдън е ченге. Той не би го казал на Джейсън — щеше сам да се захване с това.

— И за какво му е на Уайлдън да изчаква толкова дълго, за да ме пипне? — добави Ариа. — Освен това си мислех, че той е на наша страна.

Емили изсумтя.

— Да бе.

Ариа погледна към нея и странното й облекло.

— Какво си облякла, по дяволите?

Емили прехапа напуканата си устна.

— А. ме изпрати в една амишка комуна и след това ми каза да отмъкна резултатите от ДНК анализа от стаята за доказателства. — Очите й бяха широко отворени. — Някакво ченге ме хвана, преди да успея да вляза вътре.

Ариа затвори очи. Нищо чудно, че полицаите ги смятаха за виновни. Сигурно си бяха помислили, че Емили се опитва да подправи доказателства.

— Но, момичета, Уайлдън лъже за ДНК-то на трупа в ямата — продължи Емили. — Тялото не е на Али, а на едно амишко момиче на име Лий Зуук.

Спенсър зяпна от изненада.

— Все още ли смяташ, че Али е жива?

— Аз я видях — отвърна Емили, свивайки се до стената. — Може да ви звучи откачено, но наистина я видях, Спенсър. И не мога да го забравя. Опитах се да кажа на ченгетата, но те не ме изслушаха.

Спенсър изсумтя.

— Естествено, че няма да те изслушат.

Ариа сбърчи нос.

— Емили, в онази дупка със сигурност беше Али. Тя се е самоубила. Това успях да разбера с помощта на А.

Спенсър се завъртя рязко и впери поглед в Ариа.

— Това ли ти каза екстрасенската?

— Може и да е вярно — възрази Ариа. — Тази теория е добра, колкото всяка друга.

— Не, едно побъркано момиче на име Айрис е убило Али — намеси се Хана на висок глас. — А. ме изпрати право при нея.

Изведнъж всички се обърнаха към Спенсър, в очакване на нейната теория. Ръцете й настръхнаха.

— А. ми каза, че майка ми е убила Али, защото… ами защото баща ми е имал връзка с майката й. Али ми е сестра.

— Какво? — ахна Ариа. Емили само я гледаше. Хана беше пребледняла, сякаш всеки момент щеше да изтича до металното кошче в ъгъла и да повърне в него.

— Но майка ми не го е направила — обясни Спенсър. — Тя дори не знаеше за аферата на баща ми. Може би съсипах брака на родителите си. А. просто… си играеше с мен. Мисля, че така е било с всички ни.

Момичетата се вцепениха. Осъзнаването на истината удари Ариа по главата като чук. А. просто си играеше с тях. Той стоеше зад всичко. Не Джейсън беше казал на полицията за пръстена на Иън — А. го беше направил. Може би дори той го беше подхвърлил в гората, за да може Ариа да го намери. А. беше изпратил Емили за доклада с резултатите от ДНК експертизата и беше съобщил на дежурния полицай за това. Той беше казал на ченгетата и за съобщенията на Иън в месинджъра, правейки ги да изглеждат като заговорнички.

А. си беше играл през цялото време с тях, дърпайки конците им, сякаш бяха марионетки. И сега те се намираха в затвора за убийство, което не бяха извършили.

Ариа вдигна глава и огледа приятелките си. По зашеметените изражения на лицата им разбра, че те са стигнали до същия извод.

— А. е най-големият ни враг — прошепна тя. После потупа по джоба си, за да провери за телефона си. А. със сигурност вече им беше изпратил групов есемес, с който да им покаже колко са наивни й глупави. Пипнах ли ви!, най-вероятно пишеше вътре. Или пък: Кой се смее последен?

Но в този миг се сети — полицаите бяха конфискували телефоните им. Ако А. им беше изпратил съобщение, те нямаше да го получат.