Мис Безсърдечна

6. Спускане в заешката дупка

В понеделник следобед Емили грабна учебниците си по биология, тригонометрия и история и затръшна вратичката на гардеробчето си. Отнякъде се изсипа един рекламен флаер и падна на пода. На него с големи, заоблени букви пишеше:

Тя се задави от изненада. Флаерът стоеше там от предишната седмица, когато тогавашното й гадже Айзък я беше поканило да го придружи. Емили дори успя да получи разрешение от родителите си — беше си помислила, че това е идеалното време да прекара известно време насаме с Айзък. Но вече не смяташе така.

Усети пристягане в гърдите. Трудно й беше да повярва, че само допреди няколко дни тя с цялото си сърце вярваше, че двамата с Айзък се обичат — всъщност дотолкова беше убедена в това, че дори спа с него. За пръв път.

Но след това всичко ужасно се обърка. Когато Емили се опита да каже на Айзък за ужасните погледи на майка му и хапливите й подмятания, той веднага скъса с нея, като почти й заяви, че е луда.

Край нея минаха няколко ученички от долните класове, които хихикаха и си сравняваха червилата. Как успя да си внуши, че Айзък я обича? Как можа да легне с него? Когато в събота вечерта Айзък я намери на партито в „Радли“ и й се извини, тя вече не беше сигурна, че го иска. След пожара той беше изпратил няколко есемеса, интересувайки се дали е добре, но тя не му отговори. Всичко между тях се беше изпарило. Айзък дори не я беше изслушал. И сега всеки път, когато си спомнеше за онова, което бяха направили в спалнята на Айзък, тя изпитваше желание да грабне един калъп сапун и да изстърже спомена за стореното от кожата си.

Емили завъртя рекламния флаер в ръце и го хвърли в най-близкото кошче за отпадъци, след което продължи по коридора. През тонколоните се носеше класическа музика. Стените бяха облепени с червени и розови плакати, оповестяващи бала на „Роузууд дей“ по случай Свети Валентин. Стълбите както винаги бяха задръстени с народ, а някой шумно изпусна газове в стълбищната шахта. Беше обичайният понеделник в училище… с изключение на едно нещо: всички я зяпаха.

Буквално всички. Две момчета от отбора по бейзбол тихичко подвикнаха „изрод“, когато мина покрай тях. Госпожа Буут, учителката на Емили по творческо писане от предишната година, надникна през вратата на кабинета си, ококори се, щом видя Емили и веднага се шмугна обратно като мишка в дупката си. Единственият човек, който не я зяпаше, беше Спенсър. Тя дори нарочно извърна глава на другата страна, сякаш още беше ядосана, че Емили е казала на полицията за това, че са видели Али в задния й двор. Голяма работа. Приятелките й може и да бяха убедени, че са халюцинирали колективно, резултатите от ДНК анализа може и да показваха, че тялото в ямата е било на Али и всички в Роузууд може да смятаха, че Емили бълнува, но тя знаеше много добре какво видя. Предишната нощ, след като заспа, беше връхлетяна от множество сънища за Али, в които приятелката й я молеше да я намери. В първия сън Емили беше влязла в църквата и беше намерила Али и Айзък да седят заедно на последната скамейка, да се кискат и да си шушукат. В следващия сън Емили и Айзък лежаха голи под завивките в леглото му, точно както беше станало предишната седмица. Чуха нечии стъпки по стълбите. Емили си помисли, че това е майка му, но вместо това в стаята влезе Али. Лицето й беше покрито със сажди, очите й бяха огромни и уплашени.

— Някой се опитва да ме убие — каза тя. След което се разпадна в купчина пепел.

Али беше някъде там. Но… тогава чие тяло беше намерено в ямата? И защо Уайлдън настояваше, че изследваното ДНК е на Али, когато всъщност не беше? Явно някой беше подпалил гората, за да скрие нещо. Уайлдън може и да имаше алиби за началото на пожара, но можеше ли да докаже, че касовата бележка от аптеката е негова? А и не беше ли твърде подозрително, че тя веднага се оказа на разположение? Емили се сети за полицейската кола, която беше зърнала да се прокрадва покрай дома на семейство Хейстингс в нощта на пожара, сякаш някой не искаше да бъде забелязан. Тогава Уайлдън не беше там… или пък беше?

Тя влезе в кабинета по биология. Миришеше на обичайната смесица от газ за горене, формалдехид и течност за забърсване на флипчарта. Учителят й, господин Хайнц, още не се беше появил и учениците се бяха събрали около един чин в средата на стаята, разглеждайки нещо на един сребрист макбук. Когато Шон Ейкърд забеляза Емили, той пребледня и се отдръпна от тълпата. Лейни Айлър, една от приятелките на Емили от отбора по плуване, я забеляза втора и започна да отваря и затваря уста като риба.

— Лейни? — Сърцето на Емили се разтуптя. — Какво има?

Лицето на приятелката й смени няколко изражения. След миг колебание тя посочи лаптопа.

Емили пристъпи към него. В стаята настъпи тишина и тълпата се раздели. На екрана проблесна уебстраницата на местните новини. ГОРКИТЕ СЛАДКИ ЛЪЖКИНИ, гласеше текстът под училищните фотографии на Емили, Ариа, Спенсър и Хана. Малко по-надолу имаше размазана снимка на момичетата в болничната стая на Спенсър. Те се бяха събрали около леглото й и разговаряха угрижено.

Пулсът на Емили се ускори. Стаята на Спенсър се намираше на втория етаж, как бяха успели папараците да направят тази снимка?

Погледът й се спря върху новия им прякор. Малки сладки лъжкини. Две хлапета зад гърба й се разхилиха. Мислеха си, че това е смешно. Мислеха за Емили като за някакъв виц. Тя отстъпи назад, като едва не се блъсна в Бен, бившето й гадже от отбора по плуване.

— Май ще трябва да внимавам с теб, малка лъжкиньо — подразни я той и се ухили.

Това беше краят. Без повече да погледне съучениците си, тя избяга от стаята и хукна към тоалетната, скърцайки с гумените си подметки по полирания под. За неин късмет там нямаше никой. Въздухът миришеше на цигари, а водата от единия кран звучно се окапваше в синия умивалник. Емили се облегна на стената, като дишаше накъсано. Защо се случваше всичко това? Защо никой не й вярваше? Когато в събота вечер видя Али в гората, сърцето й се изпълни с радост. Приятелката й се беше върнала! Приятелството им щеше да се поднови. А след това, след едно мигване на окото, Али отново изчезна и всички решиха, че Емили си измисля. Ами ако тя наистина беше някъде там, наранена и изплашена? Възможно ли беше Емили да е единственият човек, който иска да й помогне?

Тя наплиска лицето си със студена вода, опитвайки се да си поеме дъх. Внезапно телефонът й изпиука и звукът отекна силно сред високите стени на тоалетната. Емили подскочи и побърза да свали раницата от рамото си. Телефонът й се намираше в предния й джоб. Имате 1 ново съобщение, пишеше на екрана.

Сърцето й потъна в петите. Тя бързо се огледа, очаквайки да зърне чифт очи, които я наблюдават от помощното помещение, чифт крака, които се подават под вратата. Но тоалетната беше празна. Дишането й се ускори, когато погледна към екрана.

Емили ахна, отвори клавиатурата на телефона си и бързо започна да набира текста.

Отговорът дойде почти веднага:

Емили присви очи. Ланкастър… Пенсилвания? И откъде А. знаеше за пътуването до Бостън?

Тя си представи смачканата реклама, която лежи на дъното на кошчето за отпадъци. Дали А. я беше видял да го хвърля? Нима се намираше в училището? И най-вече, можеше ли да му вярва?

Тя погледна отново към телефона си. Какво би направила, за да я намериш?

Хукна бързо нагоре по стълбите към гардеробчето си, което се намираше в крилото за чужди езици. Докато учениците в часа по френски пееха „Марсилезата“, Емили завъртя избирателния диск и отвори вратичката. На дъното, точно до резервните й плавници, лежеше малка торбичка. Вземи ме, пишеше на нея с цветен маркер.

Емили притисна ръка към устата си. Как се беше озовало това тук? Тя си пое дълбоко дъх, взе торбичката и измъкна от нея дълга плетена рокля, под която имаше просто вълнено палто, чорапи и странно изглеждащи обувки с малки дупки за връзки. Всичко това приличаше на костюма от „Малка къща в прерията“, който Емили беше облякла за партито на Хелоуин в пети клас.

Ръката й докосна лист хартия на дъното на чантата. Това беше друга бележка, която изглеждаше така, сякаш беше натракана на стара пишеща машина.

Емили прочете бележката още три пъти. Дали А. имаше предвид точно онова, което си мислеше тя? Тогава забеляза, че от другата страна е напечатано още нещо. Обърна листчето.