Наследнички

Десета глава

Ръцете на Атина трепереха върху волана. Валеше, дъждът се изливаше от сивото небе; бе едва три и половина следобед, но беше тъмно като в седем часа. Фаровете бяха включени, а чистачките безуспешно се опитваха да разчистят предното стъкло за по-добра видимост и образите бяха размазани, като че ли гледаше всичко през гъста супа.

Тежки условия. Трябваше да се концентрира. Чувстваше, че губи контрол над колата. Атина се постара да стисне по-здраво волана, да овладее ситуацията.

Контрол. Именно това й трябваше. И точно това й липсваше.

Родителите й нямаха пари. Това го бе очаквала. Но не и да чуе, че дори не притежават имението „Бозуел“. Родният й дом — нейната отколешна мечта.

Сега някакви предприемачи щяха да я разрушат.

Нямаше никакво наследство. Всички пари бяха похарчени за нейното и на Юнона образование. Сестра й бе окачила дипломата си на стената в кухнята; Атина се бе отдала на академичен живот. Съревноваваше се и се ядосваше на колегите си, но в крайна сметка знаеше, че това няма значение; че има спасителна мрежа, изтъкана от чиста коприна.

Само че вече я нямаше. Всичко се оказа една голяма лъжа. Целият й живот бе илюзия. Отказаха й поста на щатен преподавател… Изключиха я от клуба на старите момчета… Отхвърлиха я… Тя нямаше нищо.

Мислите й се лутаха в различни посоки. В един момент мислеше само за това как езерото с патиците в „Бозуел“ ще бъде циментирано и превърнато в паркинг. А в следващия си представяше онези мъже — самодоволни и надути академици, които я гледаха надменно и й обясняваха защо никога няма да стане професор.

Атина едва сега проумяваше какво огромно значение имаха парите. Искаше да си върне стария живот. Искаше си дома. И не искаше кариерата й да зависи от онези сексистки настроени негодници.

Атина не бе като останалите. Преди около месец в Махе тя бе изпитала леко разочарование, но не се бе впечатлила от Бей Линг.

Сега обаче тази жена се бе превърнала в голям проблем. Можеше да съсипе живота на братовчедките Чеймбърс.

Като най-умната сред тях, Атина осъзна, че на нея се пада отговорността да я спре.

Пред нея имаше задръстване. Тя спря бавно колата. Извади мобилния си телефон и изпрати съобщение на по-голямата си сестра. „Идвам да те видя.“

Бей Линг трябваше да бъде спряна. Атина трябваше да си върне парите. След това щеше да реши какво да прави.

Юнона Дарлинг седеше в салона за гости и се преструваше, че чете книга. Гледаше разсеяно към градината и не бе обърнала и страница цели петнайсет минути. Прислугата вървеше на пръсти наоколо, силно уплашена да не си навлече гнева й.

Джак. Всичко бе заради Джак. Негодник! Обичаше да тържествува за нейна сметка. Точно сега, в този миг, тя го мразеше толкова силно, колкото го бе обичала преди.

Беше я заварил по-рано същия ден да седи пред глупавия му компютър, докато се опитваше да състави бюджета си с тъпата му програма.

— Какво е това?

Надникна през рамото й. Юнона се опита да скрие екрана, но не беше добра с компютрите и мишката засече.

— Пари? Откога те е грижа за това? — попита тя в отговор. Опита се да обърне всичко на шега.

Джак се намръщи.

— Какво е?

— Плащането на ипотеката ни — отвърна Юнона само след миг. Не искаше да говори за това. Най-малко с него.

— Плащаш я директно от сметката си. Какъв е проблемът?

Тя прехапа устни. Искаше да му каже да стои настрани; въпросите му й се струваха нахални. Джак никога не се интересуваше от парите й. Защо точно сега?

— Няма да постъпват повече пари — отвърна тя накрая. Какво пък. Трябваше да научи. — Само още една годишна вноска.

— И как така?

— Затова трябваше да ида да се видя с чичо Клем. Той ще се жени — сковано поясни Юнона. — Попечителският фонд ще бъде закрит.

Джак подсвирна тихичко и отстъпи крачка назад. После се ухили широко. Юнона настръхна.

— Мисля, че това е страхотна новина — заяви той. — Само ние двамата — сами. Както преди. Няма да има повече лъскави партита, нали така, Юнона? Ти не би искала нищо половинчато.

— Моите партита не са лъскави — възрази тя засегната, а се дразнеше от разговорния му език.

— Можем ли да си позволим тази къща? — внезапно попита той.

— Аз… Не знам. — Но знаеше — не можеха. Дори и ипотеката върху половината имот бе страшно висока за личните й средства. Които в основни линии бяха средствата на Джак. Сега Юнона го презираше, задето не може да се грижи за нея, защото не е богат. Защо, защо, защо, за бога, се бе омъжила за него?

— Нали имаш още цяла година?

— Да. — Тя сви пръсти с перфектен маникюр в юмрук. — Но има и някои други плащания, които трябва да направя…

Дори и с нейното богатство, Юнона бе харчила повече, отколкото имаше. Поддържаше къща с трима домашни помощници на пълен работен ден. И двамата караха „Ролс-Ройс“. Тя носеше прелестен часовник „Тифани“. Имаше цял шкаф бижута от „Жарар“ и „Дом Масо“. Всичко това бе купено на кредит и трябваше да се плаща.

Опитваше се да направи списък какво би могла да върне. По-голямата част от бижутата. Нито една от дрехите. Тоалетите на „Шанел“, „Диор“, „Робинсън Валънтайн“, шапките на „Филип Трейси“… Те си оставаха за нея и нямаше начин да ги върне.

— Слушай. — Джак говореше спокойно, дори звучеше доволен. — Парите застанаха помежду ни. Не се тревожи за тях, скъпа. Аз ще ти помогна. Можем да вземем много добра цена за тази къща. Дори и петдесет процента са много пари. Ще върнеш каквото можеш, ще вземем част от парите за къщата, ще платим дълговете. Онова, което остане, можеш да инвестираш в ресторантите ни. И пак можем да си намерим страхотна къща.

— Как? — попита Юнона. — Как, по дяволите, ще си намерим страхотна къща? Дори и тази е прекалено малка.

— Не е нужно да живеем в Лондон. — Развълнуван, Джак застана пред нея и се опря на ръба на бюрото. — С тази сума можем да си купим разкошна къща в Шотландия. С голяма градина. За децата.

— Знаеш, че не съм готова за деца.

Той не обърна внимание на това.

— А можем да използваме част от остатъка за инвестиция в ресторант. Трябва само да е близо до сравнително голям град. Може би Бъки. Банфшиър е красив район. Би бил идеален за начало. Пресни морски дарове… — Джак направо преливаше от въодушевление. — Трябва само да отвориш добър ресторант, клиентите сами ще дойдат. Като „Тлъстата патица“.

— О, да — горчиво пророни Юнона. В гърдите й се надигна негодувание. — Значи аз трябва да се откажа от Лондон и от целия си живот, за да финансирам малкото ти приключение зад печката насред пустошта. Е, ще ти кажа едно, скъпи — по-скоро бих прегризала сама китките си, отколкото да живея в проклетата Шотландия. А и съвсем не възнамерявам да стоя закотвена пред мивката в кухнята, бременна от мъж, който не може да осигури храна на трапезата. Защо трябва да продаваме тази къща? Защото ти не можеш да ми помогнеш. О, не. Ти напусна Сити, нали така? Само ако беше останал в борсовата търговия…

Джак се дръпна рязко, сякаш го бяха ударили през лицето.

— Мили боже — възкликна той с ясно изразен шотландски акцент. — Така ли мислиш? Че съм се провалил в известна степен, защото се отказах от търговията с акции на борсата?

— Не — отвърна тя и макар ясно да съзнаваше хапливия си тон, просто не можеше да се въздържи. — Съвсем не в известна степен, Джак.

Някак сепнат, той отстъпи назад силно разгневен.

— За теб животът се върти само около парите. И мястото в обществото. Дори не виждаш как това е отровило живота ти, Юнона. Ти не изпитваш никаква радост, абсолютно никаква.

— Спести ми моралистките приказки — просъска тя. — Просто искам да се наслаждавам на по-изискани неща, искам да се забавлявам. Докато още мога. Твоите хоризонти са крайно ограничени, Джак Дарлинг. Но не и моите.

— Затова ли се омъжи за мен? — попита той с леден тон. — Не, не ми отговаряй. Вече едва ли има значение, нали?

— За какво говориш?

— Отлично разбираш. — Той се изправи. — Отивам да взема колата; след двайсет минути ще съм си събрал багажа. Ще ти се обадя да ти кажа къде да изпратиш останалите ми вещи.

— О — изсмя се тя презрително. — Ясно. Парите скоро ще свършат и затова ме изоставяш?

Лицето му почервеня от гняв.

— Не, не парите са свършили, скъпа.

— Изнасяш ли се?

— Развеждам се с теб. — Поколеба се само за миг. — Точно това искаш, нали?

Юнона сви рамене.

— Е, така да бъде. Няма да ти преча. Може би ще си намериш някой по-добър.

И наистина се изнесе. Нахвърля костюмите си в два куфара и остави всичко друго, с едно изключение — сватбеният им албум. Отне му само десет минути да събере багажа си, докато Юнона седеше пред компютъра, твърда и непреклонна, разкъсвана между желанието да поговори с него и да не пророни и дума. Изчака го да затвори вратата, а после се заслуша с всяка клетка на тялото си, докато не чу колата му да потегля и да се отдалечава. Горчиво отбеляза, че високите му принципи не му попречиха да вземе ролс-ройса.

Сега бе сама.

Бе си представяла този миг месеци наред. Дори още преди телеграмата на чичо Клем. Бе мислила за непрокопсания си съпруг, който постоянно настояваше да правят секс. Не го биваше за нищо друго. Нямаше никакви светски обноски. Не се интересуваше от нейния живот. Постоянно я злепоставяше…

Искаше по-добър съпруг. Някой богаташ. С изискани маниери. По-добра партия, за бога. В мечтите й това бе човек с благородническа титла…

Но прибързаният й избор на съпруг, за който бе съжалила впоследствие, бе сложил край на тези мечти. А сега си бе отишъл.

Юнона стана от компютъра и взе книгата. Прислугата отлично разбираше, че не бива да я заговаря. Чудесно, и бездруго на следващия ден трябваше да започне да ги уволнява.

Слънцето бавно се издигна в небето и грееше слабо иззад облаците. Не можеше да мисли, да се концентрира; не се чувстваше добре.

Телефонът, слава богу, звънна.

Първата й мисъл бе, че е той, и тъгата й мигом се превърна отново в гняв.

Но не беше той. А Диана.

— Мога ли да дойда при теб? — попита тя. — Трябва да поговорим. Веднага.

— Разбира се — отвърна Юнона. — Търсят ме на другата линия. Изчакай само за миг. Ало?

— Обажда се Венера — каза другата й братовчедка. — Юнона, трябва да приключим тази работа с Бей Линг. Мога ли да дойда да поговорим?

— Колкото повече, толкова по-весело — отвърна Юнона и стисна зъби. — Ди също ще дойде.

Мислено се прокле за отлагането на въпроса. Откакто се бяха върнали от Сейшелските острови, бе изгубила ценно време в непрестанно безпокойство.

Но всичко свърши. Не, отсече тя наум. Не искаше проклетият Джак да се върне у дома. Искаше си своя живот. Нов съпруг можеше да се появи след това. Но този път нямаше да се продаде толкова евтино.

Отиде до бюфета и взе мобилния си телефон. Имаше съобщение от Атина. Юнона се зарадва, че и тя ще дойде; щяха да се справят с проблема заедно.

Телефонът звънна. Атина вдигна, след което настъпи кратка пауза. „Колко е съвестна само“, помисли си Юнона. „Сигурно включва хендсфрито“.

— Юнона.

— Останалите ще дойдат тук — накратко я осведоми Юнона. — За да говорим за нея. — Нямаше нужда да пояснява коя е тя.

— Пътувам към Лондон. Ще пристигна след около час.

— Един час — нетърпеливо повтори сестра й.

— Само поръчай нещо за обяд, Юнона.

— Искам тя да се махне, Тини — каза тя, като използва галеното обръщение към сестра си от детството. Засрами се, когато осъзна, че й идва да заплаче.

— Знам. Всички искаме. Тя е една златотърсачка. — В нашата мина. Гласът на Атина бе ясен и уверен. — Ще измислим нещо. Само се дръж, става ли? След малко пристигам.

Юнона затвори очи и попи ъгълчетата с дантелена кърпичка. Изчака, докато се съвземе напълно, после повика Мария със спокоен тон:

— Мария!

— Да, госпожо Дарлинг?

— Кажи на готвачката, че очаквам трима гости за лек обяд. Помоли я да приготви супа, пита с лук и домати и шоколадов мус за десерт. И да ми приготви бутилка „Сансер“.

— Разбира се, госпожо.

— Ще обядваме в трапезарията — надменно отсече Юнона. Никакви икономии. Поне днес искаше да живее както обикновено. Абсолютно нормално.

Сестрите пристигнаха почти едновременно. И двете бяха с доста помръкнали лица. Юнона позвъни да им донесат коктейли; въпреки високото съдържание на калории, поръча три чаши горещо мляко със сметана и ром. Готвачката добави точното количество захар и в момента напитката й се струваше много подходяща.

— Чакаме Атина. Ще дойде след около час.

— Чудесно. — Диана кимна и с благодарност прие коктейла. Обикновено не пиеше преди обяд, но днес й се стори уместно. — Атина е много умна. Нека сподели какво мисли.

Венера само гледаше мрачно. Взе своята чаша и отпи мълчаливо.

— Ти нямаше ли да ходиш на прослушване за някаква роля днес? — вяло попита Юнона.

Диана погледна сестра си и изпита жал. За бога, кога някои хора щяха да осъзнаят ограниченията си? Венера бе хубава, но вярата й, че е нещо средно между Хелън Мирън и Анджелина Джоли, бе абсолютно безпочвена.

— Ходих. Не получих ролята. — Венера прехапа устни. Ясно бе, че иска да каже още нещо, затова другите две просто изчакаха.

— Дори не е искал да ме пробва за ролята на Мод — изтърси тя накрая. — Накара ме да чета репликите на кралица Матилда — лелята. Лелята на главната героиня. Онази малка тийнейджърка получи главната роля. А…

Диана едва забележимо поклати глава. Венера спря насред думата.

— Няма значение — отсече тя. — Важното е, че трябва да си върна парите. Уволних агента си. Напуснах апартамента си. Ди се грижи за мен. Всичко е ужасно.

— Благодаря — иронично се обади Диана.

— Знаеш какво имам предвид. — Венера с наслада отпи голяма глътка от топлия ром. — Ами ти? Как потръгна твоят ден?

— Изгубих си времето да гледам някакъв тъп хотел с Карл Родън. — Диана се намръщи. — Излиза, че си има приятелка. Искаше да ме наеме като консултант, за бога. Как ли пък не. — Протегна дългите си крака. — Нямам никакво намерение да прекарам живота си в работа. Много моля. — Ядно сви рамене. — Чичо Клем е виновен. Накара ни да повярваме, че парите са наши завинаги, а после си ги взе. Човек не може да живее така. Не е честно.

— И за да довърша картинката — неохотно подхвана Юнона, — двамата с Джак се развеждаме.

Братовчедките й я зяпнаха; Юнона изпита странно удоволствие от това, че бе в най-лошо положение.

— Но защо? — попита Диана.

— Заради парите — гневно отвърна Юнона. — Ти как мислиш? Аз нямам никакви, а той не може да изкарва такива. — Уви около пръста си дългия наниз малки перлички. — Искаше да се преместя в Шотландия и да финансирам с останалите ми пари новия му ресторант.

— О, мили боже — шокирано възкликна Венера.

— Не мога да мисля за това. Не и сега. Всяка жена има право на съпруг, който ще се грижи за нея.

— Разбира се, че е така — съгласи се Диана.

— Джак е егоист. И голям инат. Това е. — Отново си представи как той я покоряваше в леглото, преодоляваше съпротивата й, лишаваше я от самоконтрола й, но Юнона изтласка тази мисъл дълбоко в съзнанието си. — Каза, че се чувствал застрашен, когато имах пари. Бил доволен, че всичко е свършило.

— Пфу — изсумтя Венера. — И сигурно е доволен, че всички трябва да затягаме коланите.

— Ще се наложи да върна бижутата си — изхлипа Юнона. — И да уволня някои от домашните си помощници…

Говореха си и бавно отпиваха от топлите коктейли с ром, оплаквайки тежката си участ, докато не чуха силно почукване по вратата и не се появи Атина, без никой да съобщи за идването й.

Тя влезе в салона, мокра до кости, и се зае да сваля палтото си. Юнона отбеляза, че малката й сестра изглежда невероятно красива със зачервени от студа бузи и дълга мокра коса. Защо и тя не притежаваше тази искра, този пламък? Загърна рамене в суперелегантната си жилетка „Шанел“, за да си вдъхне увереност. Тя, Юнона Чеймбърс, бе желана партия…

Надяваше се, че е така.

Не й харесваше онова, което чуваше от братовчедките си. За всички тези млади момичета наоколо. За заплахите, за непрестанното съревноваване — нали именно това бе и причината да се омъжи за Джак все пак. Да бъде семейна жена, да се радва на почитта на обществото…

Но без пари нямаше да получи уважение.

Юнона се сепна в мислите си. Разсеяно се усмихна на сестра си.

— Здравей, скъпа.

— Има ли нещо за обяд? — попита Атина и прекъсна унеса им. Протегна се и разтърси рамене, също като някоя рошава хрътка, при което наоколо се разлетяха блестящи капчици. — Умирам от глад. И от студ.

— Обядът трябва вече да е готов.

— Горещ ром ли пиете? И аз искам.

— След като ще хапваме, не е ли по-добре да минем на вино? — попита Юнона с лек укор в гласа.

— Зарежи това — твърдо отсече Атина. — Измръзнала съм, гладна и нещастна. Щом искаш вино, дай ми твоя ром.

Юнона й подаде питието си. Атина го изгълта наведнъж. Потрепери цяла и останалите забелязаха ефекта от разстлалата се по цялото й тяло топлина от питието и алкохола в него.

— Хайде да ядем — обади се Атина. Погледна останалите три. — Трябва да решим въпроса. Веднага.

Юнона се погрижи домашните помощници да ги оставят насаме по време на обяда. Започнаха със супата, докато апетитно ухаещата пита с лук бавно се охлаждаше на страничния бюфет, а в камината, зад решетката от ковано желязо във викториански стил пращеше огън. Юнона бе поръчала да отворят три бутилки „Сансер“ и да не ги безпокоят. Тя осведоми сестра си за последните събития.

— Опасявам се, че всички имаме лоши новини, Атина. Джак се изнесе, развеждаме се. Къщата е ипотекирана, така че вероятно ще се наложи да я продам. — Много смело изречени думи, под които се криеше огромна болка. — На Венера й отказаха последната роля, за която се яви на прослушване, и тя уволни агента си. А Диана ни сподели, че парите й са почти изчерпани.

— И аз имам лоши новини. Научих, че родителите ни не са собственици на имението „Бозуел“ — отговори й Атина.

Юнона зяпна.

— Какво? О, не, Тини, наистина ли?

Знаеше колко много значи тази къща за сестра й. Там бяха израснали, бедни, но щастливи, и всяка Коледа прекарваха с мама и татко пред камината. Юнона много обичаше родителите си, но винаги се бе чувствала като кукувиче в чуждо гнездо — не бе толкова умна като останалите и това понякога я караше да се чувства неловко и глупаво.

С Атина не бе така. Голямата й сестра я командваше, но я обичаше, а родителите й я обожаваха и тя се чувстваше много щастлива. Преди да се появи Клем и да я пратят в пансион. И затова мястото на онова детинско блаженство бе свято за нея.

Загубата на имението щеше да я съсипе. Юнона постави длан върху ръката на сестра си, която я стисна с насълзени очи.

— Мама и татко са го продали преди години. Получават малка сума месечно за издръжка. Нямат никакви пари и имението ще бъде застроено. Няма да го понеса, ако това се случи. — Атина се пресегна за охладеното вино. — И като стана дума за пари, и аз нямам много.

Имението „Бозуел“. Открай време Атина мечтаеше за имението „Бозуел“. Знаеше, че малката й сестра няма да се успокои, докато не го откупи.

Четирите жени се спогледаха.

На бюфета до стената имаше брой на списание „Слава“ с братовчедките Чеймбърс на корицата. Венера го посочи.

— Струва ми се много отдавна.

Юнона поклати глава.

— Но не беше отдавна. И не може да бъде. Сега е краят на януари — остават ни по-малко от единайсет месеца да спрем това. И ще трябва всички да се обединим, за да го постигнем. Готови ли сте да се предадете?

— В никакъв случай — ядоса се Диана. — Юнона, ти си абсолютно права. Когато се върнахме у дома, ние просто си заровихме главите в пясъка. Само затегнахме колани. Така няма да разрешим проблема. Трябва да се обединим и да се борим. — Обърна се към Атина. — Ти си геният в семейството, имаш ли някакви идеи?

Атина се засмя.

— Тук става дума за хитрост и коварство, Ди. Не е точно в моята сфера.

— Но наистина трябва да обединим усилията си — обади се и Венера. — Аз имам по-малко от всички вас, а и едва ли мога да си намеря някаква временна работа. Знам, че мога да се преструвам, че ви харесвам, загубенячки такива. — Тя се ухили. — Все пак съм актриса.

Всички се усмихнаха една на друга. И се случи нещо много странно — колкото и отчайващо да бе положението, всяко от момичетата усети някакво въодушевление, поне за миг.

Нуждаеха се една от друга. Така, както никога досега. И бе хубаво, че са заедно в бедата. Юнона развали магията на мига.

— И така. Бей Линг. Трябва да я спрем. — Наля вино в чашите. Щяха да пийнат повече от нормалното на обяд, но реши, че така е най-добре. Именно сега трябваше да се отпуснат и да мислят нестандартно. — Трябва да осуетим сватбата.

— И да спрем секса — заяви Венера и погледна предизвикателно Юнона, очаквайки да я нахокат. — Ами, все трябва да има някаква причина да иска да се ожени за нея. Не бива да допуснем тя да забременее; хлапето ще получи всичко.

— Чичо Клем не бива да заподозре нищо — каза Диана.

— А после трябва да се опитаме да преструктурираме попечителския фонд — добави и Атина. — Да получим някакви пари еднократно, големи суми.

— Всяко нещо по реда си — отвърна Диана. — Няма смисъл да планираме бъдещите си финансови постъпления, преди да сме се отървали от Бей Линг. — Наведе се напред към масата. Щом ставаше дума за брак по сметка, тя бе уверена, че има представа какво си мисли Бей Линг. — Мога ли да ви изложа накратко как аз виждам нещата? Ако разбираме същността на ситуацията, ще можем да планираме как да я победим.

— Сестра ми се извъди голяма психоложка — засмя се Венера.

— Давай, Ди — кимна Атина. — Мисля, че точно така трябва да подходим. Да започнем с основните принципи.

— Това не ти е някакъв академичен доклад — обади се Юнона, но се усмихна на сестра си. Между тях имаше дух на разбирателство, който отдавна не бяха усещали.

— Добре. И така. Защо чичо Клем иска да се ожени за Бей Линг?

— Познайте от три пъти — иронично подхвърли Венера.

— Не, опитай да познаеш отново. Защо той иска да се ожени за Бей Линг? Сигурно е нещо повече от добра любовница. Трябва да е направо невероятна в леглото. Само си помислете. — Диана постепенно се разгорещяваше. — Всички знаем, че чичо Клем страшно държи на традициите, обича крикета и джентълменските условности. Защо ще се жени за чужденка, която е на половината на неговите години?

— По-скоро на четвърт от годините му — подхвърли Атина.

— Вероятно е запленен от нея. Но все пак говорим за чичо Клем. Което означава, че той не би понесъл да стане за присмех. Е, как да го накараме да се откаже от нея? Искате ли моя съвет?

— Да, ако обичаш — обади се Юнона и отпи голяма глътка вино. Вкусът му бе чудесен след ароматната супа с пилешко месо и зеленчуци, подправена с кориандър; по дяволите, много щеше да й липсва готвачката.

— Първо трябва да ги разделим. Да я доведем тук. Така решаваме проблема със секса, както и този с влиянието. След като физически не е до него, влиянието й ще намалее. Трябва просто да го накараме да осъзнае, че самата идея за Бей Линг е пагубна за него.

— Хитро — призна Атина, — абсолютно си права, Ди.

— Чакайте. — Юнона вдигна ръка и годежният й пръстен със скромен диамант проблесна на светлината от пламъците. — Диана, напълно съм съгласна с теб, че първата стъпка е да ги разделим. Но нима Бей Линг не го съзнава? Защо, за бога, би се съгласила да дойде в Англия, макар и за кратко? Ако ти беше на нейно място, щеше ли да се отделиш от Клем?

— О, тя няма да иска да дойде — потвърди Диана. — Ще се съпротивлява с всички сили. Ще трябва да я принудим да дойде, като убедим Клем да го поиска.

— И ако е толкова страхотна в леглото, как ще стане това? — попита Венера.

— Заради имиджа му в обществото. Всичко опира до това. Клем много рядко посещава Англия, но иска да бъде почитан тук. — Диана се усмихна. — За какво са иначе всички тези ужасни лекции по Коледа на тема как го представяме? И Бей Линг ще трябва да се съобразява, щом се разчуе за годежа. Предполагам, че можем да го убедим, че съпругата му трябва да се покаже в обществото, за да бъде уважавана дама, а също и че й трябва малко шлифоване, за да се представи достойно. Все пак тя е доста екзотична като цяло. Какво мислиш, Юнона, можеш ли да го убедиш в това? Ти го познаваш най-добре.

— Което не означава, че го познавам много — отвърна тя. — Няма човек, който действително да го познава, нали така? Но да, мисля, че можем да убедим Клем в това. Много лесно. Той не е от хората, които биха купили една компания, без да я изпитат. Смятам, че може да поиска от нас да я проверим. Това е в стила му. Обича да подлага хората на изпитания. Като това да ходим при него всяка Коледа.

— И щом тя пристигне тук — продължи Диана, — трябва да докажем две неща на чичо Клем. Първо, че тя просто не е подходяща за негова съпруга — не е истинска дама, би могла да го изложи в обществото. Юнона, ти би трябвало да можеш да се погрижиш за това.

— Мога да организирам парти — предложи Юнона развълнувано. — Най-доброто, което някога съм правила. Страхотно пищно парти с най-отбрани гости. На Бей Линг ще й се завие свят. И ще се погрижим тя да се изложи публично. После това ще бъде отразено в пресата. Чичо Клем ще побеснее.

— Идеално — одобри плана Венера. Знаеше си, че е най-добре да се обърне към Юнона за това.

— И на второ място, трябва да докажем, че иска само парите му. — Диана започваше да се забавлява. Дори и умната й братовчедка Атина попиваше всяка нейна дума. — Най-добрият начин за това е да й намерим млад и мускулест любовник.

— Страхотна идея — обади се Атина силно впечатлена.

— Бей Линг би могла да бъде внучка на чичо Клем — изсумтя презрително Диана, без да я е грижа, че тя би постъпила по същия начин, стига да й се удаде случай. — Няма начин да й харесва сексът с него. Как би могло?

— Как е възможно изобщо? — измърмори Венера.

Диана се разгорещи.

— Ще й намерим любовник и ще се погрижим това да стигне до пресата. Ако е достатъчно хитра и не се хване, ще намерим други начини. Можем да запишем на касета как изказва отвращението си от чичо Клем, как го нарича „женчо“ или нещо подобно.

— И двете неща ми харесват. Но трябва да има и още. — Сега бе ред на Атина. — Останах с впечатлението, че съвсем не е глупава. Заложила е много в тази игра и мисля, че го знае. Ще бъде нащрек. Искам да поровя в миналото й, да видя дали вече няма нещо, което бихме могли да използваме срещу нея.

Венера се замисли.

— Съгласна съм. Но тя няма да се хване, нито пък чичо Клем, ако и двамата мислят, че сме отчаяни. Това ще ги стресне. Каквито и приятелски жестове да правим, тя ще прозре подтекста. А чичо Клем може да се отврати. Аз съм актриса, знам доста за убедителното представяне. Ако си уверен в себе си, хората те обичат; ако си несигурен… — Тя сви рамене. И посегна към чашата с вино. Днес тя самата бе демонстрирала неувереност.

Известно време всички ровеха в чиниите си, опитваха мънички хапки от вкусната пита.

— Венера е права — обади се Атина. — Тъй като всички сме с крайно ограничени финанси, не знам как ще се справим. Но плановете ни зависят от това чичо Клем да ни има доверие. А за да се получи това, всички ние трябва да изглеждаме абсолютно самоуверени. Сякаш все още сме богати.

— Хрумна ми нещо — каза Юнона. — По повод твърдението на Венера. Напълно съм съгласна, че никой не харесва отчаяните жени. За да осъществим намеренията си, Бей Линг и чичо Клем трябва да си мислят, че цялото това нещо е без значение за нас. А за да ги убедим в това, трябва да бъдем онези богати, ангажирани жени, каквито винаги сме били.

— Само че без пари? — попита Атина с усмивка.

— Не. Точно това е гениалното в плана ми — отвърна Юнона. — С пари. Не са ни останали много, вярно е. Но всички ние имаме някакви суми, макар и малко. Трябва само да ги съберем на едно място. Да наемем фантастична къща в центъра. Да носим само най-хубавите си дрехи. Да използваме онова, което все още имаме. Ще задържим домашните помощници и ще живеем нашироко. Ще се представяме за страшно богати.

— Сега вече ми харесва какво казваш — одобрително кимна Диана. — Но чичо Клем знае всичко за живота ни, Юнона. Знае, че нямаме други източници на приходи, освен него…

Юнона помръкна. Бе толкова сигурна, че в богатството се крие разковничето. Нали винаги бе така?

— Не, Юнона, ти си права. Можем да се преструваме — предложи Атина. — Ще се престорим, че имаме кариери. Няма значение дали са истински, нали така? Стига да изглежда така, сякаш нямаме нужда от парите на чичо Клем. Трябва ни само някаква фасада. Освен това на него страшно ще му хареса идеята, че живеем заедно. Винаги се опитва да ни подтикне към това.

— Само след седмица вече сме готови да си издерем очите — с равен глас изтъкна Венера. — Всяка година е така.

— Мога да направя жертва за благородна кауза — отвърна Юнона. — В името на това да си върнем предишния живот.

— И аз — кимна Диана. — Трябва ми повече пространство, Венера, повече от това, което имам, когато двете сме натъпкани в едно жилище.

— Ще ни струва скъпо — предупреди ги Атина. — Ако планът ни се провали, независимо какво имате сега — след това ще имате едва наполовина толкова.

Това ги разколеба за миг. Но Юнона заговори първа:

— Няма значение. Ще го направя. В най-лошия случай ще се озовем в къща с една спалня в Кенсингтън. Мога да го понеса, ако се наложи. Това, което не мога да понеса, е да оставя животът ми да се изплъзне между пръстите ми и да не направя нищо, за да го задържа. — Усмихна се решително. — И съм напълно уверена, че само ако съумеем да поддържаме стила си още известно време, ще успеем.

— Аз съм „за“. — Венера бе силно развълнувана. Искаше го отчаяно, още една година на гребена на вълната, една година забавления, без да следи непрекъснато банковата си сметка и да се притеснява заради Лили Бруин и Ханс Тирш или когото и да било. За останалото щеше да му мисли после. Вярно, че това бе краткосрочно мислене, но просто не я беше грижа; всичко друго бе за предпочитане пред сегашното й положение — нямаше агент, нямаше роля, нямаше гадже, нямаше апартамент. Според Венера думите на братовчедка й Юнона бяха направо пророчески.

Не можеше да живее затворена натясно в апартамента на Диана. Дори не искаше да си го помисли.

Представи си изкусителната алтернатива. Една година с момичетата — и внезапно, след тази вечер, това й се струваше доста забавно, а не като наказанието, каквото винаги бе прекарването им заедно на Сейшелските острови. Освен това щяха да живеят в голяма и изискана градска къща, с прислуга, бижута, личен шофьор…

О, да, по дяволите.

Погледна към по-голямата си сестра. Диана сигурно имаше и резервен план естествено: да използва възможността да се сдобие с подходящ богат съпруг. Някой с дебел портфейл. Колкото и суетна да бе Юнона, не бе направила най-мъдрия избор. Диана нямаше да повтори грешката й, помисли си Венера и реши, че и тя ще си потърси съпруг. Само че нейният щеше да е още по-богат и по-хубав. И без никакви предбрачни договори…

Но този миг още не бе дошъл. А и вътрешно нещо я спираше да бърза.

— Да го направим — каза тя на глас. — Останали са ми малко пари. Имам и една картина на Кунинг, която мога да продам.

— Аз мога да се отърва от апартамента — предложи Диана.

— Ще продам къщата на улица „Уолтън“. — Атина говореше с голяма неохота. Харесваше къщата си в Оксфорд страшно много. Но не колкото обичаше имението „Бозуел“. — Разни брокери на имоти ме тормозят през ден с оферти.

— А аз мога да продам тази къща. Ще използваме моите домашни помощници. И твоя иконом Ферис.

— Вече го уволних — мрачно отвърна Диана. — И му платих обезщетение от петдесет хиляди. Той много се зарадва. За разлика от мен.

— Е, ще се оправим някак и с моя. И бездруго е голяма рядкост да имаш иконом. — Сега Юнона бе много доволна от себе си, задето бе отлагала уволнението на прислугата; имаше известно преимущество в това, че именно тя може да осигури домашните помощници. — Дами, предлагам ви да се подготвите. Преровете безмилостно гардеробите си. В къщата ни не бива да има нищо второкласно. Ще носим само най-доброто от всичко, включително и часовниците.

— Ще продадем останалото — обади се Атина. — Ще направя голяма разпродажба в интернет.

— Нищо подобно — сопна се по-голямата й сестра. — Ще ги дариш на някоя благотворителна организация. Ами ако се разчуе? Една от наследничките Чеймбърс си разпродава вещите в интернет. Просто забрави.

— Не се пали толкова — свъси вежди Атина.

— Хей. — Диана вдигна ръка, за да ги успокои. — Всички знаем колко ни беше тежко във вилата всяка година. Но ако искаме планът ни да успее, ще трябва да се разбираме. Всички ние. Ясно?

Атина кимна леко засрамена. Защо сестрите все те настъпват по болното място?

— Значи това е. — Юнона, подкрепена от рома и виното, вече се чувстваше по-добре; главата й бе леко замаяна и Джак вече не бе чак толкова важен. — Имаме план. Знаем какво трябва да правим. Още утре ще обявим за продан къщите и апартаментите си. И си предлагам услугите да намеря подходящо жилище за всички ни…

— Благодаря, но мисля аз да го направя — побърза да се намеси Диана. — Знам кои са най-модните адреси, Юнона, а ти не ги знаеш. Трябва да сме в центъра на събитията. А и къщата трябва да излъчва много повече от голямо богатство.

Юнона отвори уста да възрази, но другите три надделяха.

— Много добре — каза тя, след като нямаше друга алтернатива. — Да действаме бързо и да се опитаме да уредим нещо в близките две седмици.