Наследнички

Седма глава

Венера кръстоса крака и изгледа надменно Марша Троуп. Двете седяха в централния офис на реномиран брокер на недвижими имоти в самото сърце на Мейфеър, навсякъде бяха заобиколени от дървена ламперия и мраморни бюстове; много дискретно и изискано място. Венера бе с любимите си вълнени панталони „Диор“ в цвят слонова кост и широки крачоли в комбинация със снежнобяла шифонена блуза без презрамки „Армани“ и много стилно бежово палто „Шанел“. Перленото колие и платиненият часовник „Тифани“ завършваха идеално тоалета й. Днес повече от обичайното искаше да демонстрира богатство. Защото днес ставаше дума за по-различна сделка.

— Но госпожице Чеймбърс. — Марша изглеждаше объркана. — Ремонтът на втората баня бе направен точно по вашия вкус. Розовият мрамор от Карара бе докаран специално…

— Не ме интересува. — Венера бе нервна и тонът й бе леден. — Прекратявам договора си за наем и това е всичко.

— Технически погледнато — предпазливо подхвърли по-възрастната жена, — вие сте задължена да останете за целия срок на договора от дванайсет месеца…

Венера сви рамене.

— Графинята може да ме съди, ако иска… Стига да няма нищо против някои факти да станат публично достояние.

— Публично достояние…

— Кажете й, че е забравила да разчисти по-големия гардероб във втората спалня. — Венера хладнокръвно изгледа брокерката. — А аз имам много връзки в пресата. Както и сестра ми Диана.

Марша Троуп нямаше никакво намерение да казва подобно нещо на клиентката си. Графинята притежаваше девет първокласни имота във Венеция и никак нямаше да се зарадва на вестителя на лоши новини.

— Сигурна съм, че ще мога да намеря друг наемател.

— Така ще бъде най-добре.

— Тогава нека ви покажа някои от най-новите ни имоти, госпожице Чеймбърс. Идеални за хора на изкуството. Имаме много хубава малка самостоятелна къща в Нотинг Хил Гейт за три хиляди седмично или една прекрасна стара градска къща на улица „Парк“ за три и половина… без градина, но с много симпатична тераса на покрива.

Три хиляди на седмица. Три и половина… Кога това бяха започнали да й се струват много пари? Преди миналия вторник Венера дори не би изслушала цифрите. Не бе се замисляла за размера на наема на мезонета си на площад „Итън“, така както не гледаше цените в менюто.

— Всъщност си мисля за Париж — импровизира тя.

— Няма проблем. — Марша грейна. — Имаме офис на левия бряг на Сена.

— Може би другата седмица — отклони предложението Венера. — Графикът ми е пълен.

— Да не би да се занимавате с благотворителност?

— С актьорски проекти — студено отвърна Венера. — Имам няколко предложения за роли.

— Наистина ли? — Очертаните с черен молив очи на Марша се разшириха и тя се усмихна пресилено. — Колко вълнуващо. Филми? Телевизионни програми?

— Не мога да ги обсъждам — поколеба се Венера. Започваше да се чувства неловко. — Трябва да тръгвам, искам да се отбия в „Харви Никс“ преди обяд.

— Имаме и някои по-евтини жилища — внезапно каза Марша, когато Венера се изправи. — Не толкова луксозни, по-малки естествено, но все на престижни адреси. Имам едно студио на „Уолгрейв роуд“, точно до „Ърлс корт“…

Венера се изчерви до корените на косата си.

— И защо, за бога, бих се заинтересувала от това? — попита тя настоятелно. — Не търся жилище за шофьора си.

Виж ти, виж ти, каза си Марша, докато Венера гневно напускаше офиса й и едва не затръшна вратата. Нима има проблеми?

Взе телефона и набра номера на приятелката си Гризелда, личен асистент за пазаруване в Берлин, която си бе уредила перфектно местенце в „Харъдс“. Гризелда бе известна като най-добрата в професията си в града и често избираше дрехи за зашеметяващо сексапилните сестри Чеймбърс.

— Здравей, сладурче. Обажда се Марша от „Гардения Пропъртис“. Кажи ми, Венера Чеймбърс още ли пазарува при вас по сметка?

Венера остави чантата си на гардероба в клуб „Граучо“ и моментално изтича горе до дамската тоалетна. Считаше за абсолютно задължително да провери вида си в последния миг. Беше перфекционистка, а една паднала мигличка можеше да изцапа бузата й със спирала или червилото й можеше да се е размазало лекичко — това щеше да означава абсолютно съсипан грим, грижливо полаган цял час.

Говореше се, че Ханс Тирш харесва жените. Тя имаше голям късмет, че той все още обмисляше участието й в новия си филм „Мод“. Толкова отчаяно искаше тази роля, че направо усещаше физически желанието — като някакъв металически вкус в устата си. Ясно виждаше себе си като въплъщение на англосаксонска русокоса красавица с розови страни, загърнала стройното си тяло в наметало от чисто бяла вълна, как яхва дръзко белия си жребец и галопира далеч от Оксфорд на фона на заснежените поля…

Нищо не биваше да попречи на плановете й. Така щеше да получи признанието, за което мечтаеше. Беше й писано да стигне върха, усещаше го с всяка фибра на тялото си. Защо, по дяволите, още не се случваше? В крайна сметка беше толкова красива, нали?

Отражението й в огледалото я увери, че е права в това отношение.

Имаше високи скули и сочни устни — вероятно леко изтънели с годините, но все още доста секси. Очите й бяха тъмнокафяви, изглеждаха още по-големи и излъчваха меко сияние след майсторски нанесения грим „Шанел“. След седмичните маски за лице в „Канибо“ кожата й бе стегната и идеално чиста, а зъбите й бяха искрящо бели, благодарение на порцелановите фасети, в които толкова далновидно бе инвестирала.

Венера се улови, че е страшно доволна от факта, че беше платила за фасетите и малката лифтинг процедура през октомври. Ако бе изчакала, сега можеше и да не успее да я направи. Но сега изглеждаше прелестно, направо зашеметяващо. И смяташе, че при подходящо осветление можеше да мине и за двайсет и девет годишна.

Ханс я очакваше на маса на горния етаж. Венера с удоволствие забеляза, че той вече е поръчал бутилка хубаво шампанско, което й подсказваше, че е в подходящо настроение за сделка. Алкохолът оправяше настроението на всеки.

Чувстваше се необичайно нервна. Жалко, че не можеше предварително да вземе малко кокаин, за да се отпусне, да придобие допълнително самочувствие. Клубът обаче имаше много строги правила против наркотиците, а тя нямаше намерение да застрашава репутацията си. Искаше да покаже, че е отговорна. Нищо не биваше да й попречи да получи тази роля.

— Скъпа. — Той се изправи и я поздрави с грейнало лице. Нисичък, набит, плешив мъж с мускулесто тяло, отлично скроен костюм и силно сексуално излъчване. Очите му я обходиха и се задържаха одобрително върху нежно заоблените и професионално оформени от хирурга гърди, както и на тънката й талия. — Толкова се радвам да те видя.

— Аз също.

Нервите й леко се поотпуснаха и нов вид вълнение замени тревогите. По дяволите, колко беше привлекателен. Един от най-успешните независими продуценти след Харви Уайнстийн. Според слуховете имаше къщи в Лос Анджелис, Кан и Гщаад. А наскоро се бе развел с третата си жена. Бяха се срещнали за кратко на булевард „Кроазет“ миналата пролет. Но още я помнеше!

За миг във въображението й се разигра разгорещена сцена върху дивана по време на кастинг. Нямаше да има нищо против. Можеше да спи с него и да получи ролята. А заедно с нея и слава, богатство и признание…

Целуна го по бузата и усети прилив на похот в тялото си, когато меките й устни докоснаха наболата му брада.

— Поръча ли вече? — Той кимна и тя махна на една от сервитьорките. — За мен само минерална вода и голяма салата с пиле на скара. Без сос. — Нямаше я в менюто, но Венера бе свикнала да изпълняват капризите й.

Сервитьорката погледна за одобрение към Ханс и той сви рамене.

— Веднага — каза тя и се усмихна широко.

Венера предпочете да не й обръща внимание.

— Сценарият на „Мод“ е невероятен.

Той кимна и добави:

— Това е необичаен за мен проект, но Денис Майер, сценаристът, пише страхотни исторически епоси. Вече имам парите. Трябва да си признаем, че „Лоши момчета 3“ няма да ми донесе „Златна палма“. Този филм обаче би могъл. Наречи го проява на суетност от моя страна, но си искам проклетия „Оскар“.

„Оскар“! Очите на Венера светнаха.

— И мислиш да използваш нови талантливи актьори?

— Нещо такова. — Ханс сви рамене. — Историческите епоси изискват солиден бюджет. Не искам да рискувам всичко. В снимачния период не трябва да превишавам разходите. Търся да наема напълно неизвестни актьори.

Хмм. Това я нарани. Венера наистина още не бе направила големия си пробив, но имаше малки роли в британски телевизионни сериали, а и в крайна сметка името й бе добре познато в подходящите среди. Преди няколко години бе успяла да докара Спилбърг и съпругата му на едно от партита на Диана, а и Том Круз се бе появил на онова парти на яхтата в Сен Тропе…

— Но все пак разговаряш с мен — отбеляза тя и леко се засмя.

Ханс я изгледа странно.

— Хонорарите са стандартни.

Стандартни! По тарифите на Гилдията на филмовите актьори? Минимални надници? Та с тях тя не можеше да покрие месечните си разходи за крем „Ла Мер“.

Лицето й помръкна от разочарованието и Венера забеляза как в отговор по неговото се изписа колебание.

— Може би това не е за теб, скъпа. Няма да има никакви привилегии на снимачната площадка. Никакви специални каравани, нито асистенти. Ще обядваме сандвичи. Искам да задържа разходите на абсолютния минимум. — Ханс сви рамене. — Както вече казах, суетна прищявка.

Сервираха им храната. Венера лекичко побутваше салатени листенца из чинията си, докато Ханс се зае със сочния стек „Шатобриан“ и премина на червено вино. По дяволите! Тази седмица изобщо нямаше късмет. Остана без дом, без финансови средства.

Внезапно осъзна, че отчаяно иска тази роля. На Мод. Смелата жена-воин, опълчила се на английските барони. Вероятно дори щеше да размахва бляскав меч. В сценария доста се наблягаше на чувствената природа на кралицата. Венера вече виждаше себе си като новата Елизабет Хърли — от сексапилна красавица до суперзвезда само с един филм.

— Виж — внимателно се обади тя, когато Ханс поспря за миг, за да отпие от виното си. — Искам ролята. Ще се явя на прослушване…

— Естествено — засмя се той. — Говоря единствено за прослушванията. Ти си абсолютно неизвестна актриса. Но ми хареса как изглеждаш в онази реклама на пилешки бульон. Беше забавна.

Венера едва потисна гнева си. Онази проклета комерсиална реклама! Защо ли се бе съгласила да се снима? Диана й се подиграваше месеци наред. Тя, Венера Чеймбърс, сексапилна млада актриса, облечена като преуморена и занемарена домакиня! Беше убедена, че рекламата бе върнала с години назад развитието на кариерата й.

— Радвам се, че ти е харесало — сковано промълви тя.

Ханс не забеляза раздразнението й.

— Затова мисля, че ще ти дам шанс. Ела утре на прослушванията. Офисите ни са на улица „Уолпоул“.

— Знам къде са. Колко други момичета ще се явят?

— Около двайсетина — небрежно отвърна Ханс.

Двайсет момичета. Двайсет проклети момичета! Това си бе цяло стадо. И тя трябваше да се изпоти здраво, за да се бори за роля, за която ще получи минимално заплащане?

— Можеш да ми благодариш, както е редно, после. — Явно бе приел смущението й за благодарност. — Тази вечер организирам малко парти вкъщи.

— Имаш къща в Лондон? — Венера с радост смени темата.

Той й намигна и това й се стори много секси.

— Имам къщи навсякъде. „Алма Теръс“, в Кенсингтън. — Подаде й визитка. — Облечи се секси. Всички ще изглеждат така.

— Нима не го правя винаги? — измърка Венера.

Вече бе малко по-спокойна. Все пак не всички от онези двайсет девойки щяха да са на партито на продуцента довечера. Трябваше да изглежда дяволски секси, защото именно това щеше да е истинското прослушване.

— Ханс Тирш — замислено изрече Диана. Тя мислено запрелиства визитника си. — Ммм, да. Голям играч. Великолепна петнайсетметрова яхта „Брунхилда“. Петдесет фута дълга. Вложил е голяма част от спечелените в Холивуд пари в строителни проекти в Сан Франциско. Приказно богат. — Тя повдигна вежда. — Като се замисля, мога ли и аз да дойда?

Венера леко се намръщи. Тя самата бе очевидно много по-красива от Диана с нейните смешни дрехи и скучна коса, но все пак обичаше сестра си и никак не й се искаше да се конкурират. От друга страна, след като бе освободила апартамента си на площад „Итън“, сега трябваше да живее заедно с Диана. Венера вече осъзнаваше, че това сериозно ще й попречи.

— Добре — неохотно се съгласи тя. — Но Ханс е мой. Можеш да сваляш някое от богатите му приятелчета.

Диана се усмихна предизвикателно. Венера бе гостенка в дома й и проклета да е, ако позволи някой да ограничава избора й.

— Ще видим — отвърна тя. — Чудя се какво ли да облека. Имам разкошна рокля на „Алекзандър Маккуин“, от новата колекция, невероятно вталена. Определено ще сложа обувки на „Лубутен“. Напълно в стила на четиридесетте години. Елегантно.

— Звучи чудесно. — Тоест скучно. Венера мигновено реши да се издокара в рокля без презрамки на „Клоуи“ с дълбоко деколте, която едва прикриваше изкуствено вирнатите зърна на гърдите й. Нека Диана да се облича в стила на четиридесетте години на миналия век; Венера щеше да заложи на образа на русокосата сексбомба. Със загоряло стегнато тяло, изложено почти напълно на показ. Щеше да накара Ханс да пожелае да бъде заедно с нея на снимачната площадка за цели три месеца.

— Ти какво ще сложиш?

— Нещо в стила на Лос Анджелис — отвърна неопределено Венера.

Диана не бе вчерашна.

— Много ми се иска да не се обличаш вулгарно. Прекалено стара си за това, знаеш го.

— Прекалено стара ли? — тросна се Венера. — Аз едва съм навършила трийсет.

— На трийсет и четири си. Кого заблуждаваш?

— Жена, която е две години по-голяма от мен — сопна й се тя.

Диана замълча за кратко и каза:

— Е, и двете сме се запазили изключително добре.

Но страшно й се искаше да не бе повдигала темата. Съпругите и приятелките на мъжете от елита ставаха все по-млади и по-млади. Диана си повтаряше, че обича свободата си, че й харесва да има куп обожатели. Ако не друго, това сериозно допринасяше за попадането й в светските хроники. Виновна ли бе, че обичаше да я разпознават, да я обожават и ценят? Беше богата — нямаше нужда да се задомява прекалено рано. Имаше някакъв вроден страх от бременността и децата. Само като си представеше, че ще бъде дебела и подпухнала, а да не говорим, след като роди! Животът й щеше да се промени за години напред! Не можеше да ходи по клубовете, а ако го направеше, щяха да я одумват. Светът все още бе доста сексистки настроен.

Диана винаги бе смятала, че някой ден ще се задоми, когато красотата вече е леко повехнала и когато поканите в последната минута за ски ваканция в Шамони и круиз по Нил изгубят очарованието си. Тогава щеше да се ожени за някой разведен банкер или петролен магнат, който вече има деца от предишната си съпруга и не иска други. Все пак никой не можеше да я обвини, че търси богат съпруг. Диана Чеймбърс бе модерна светска жена и имаше завидното самочувствие на знаменитост със собствени пари.

Но вече не бе така, за съжаление.

Тази мисъл я ужасяваше. Откакто се бяха върнали от гостуването при чичо Клем, Диана се будеше нощем, обляна в пот.

Въпреки смелите си думи Юнона не се бе свързала с никоя от тях относно решаването на проблема с Бей Линг. Може би идеите й се бяха изчерпали. Щеше да е изключително трудно да изкопчат суетния старец от лапите на алчна секстигрица.

Диана се тревожеше. Трябваше да плати сметките за отмененото си парти. Кога ли щеше да има възможност да организира ново? Приемите й струваха по трийсет хиляди всеки, че и отгоре. Просто бе невъзможно да се организират с по-малко пари. Всички щяха да разберат. Щяха да й се нахвърлят като акули.

Нещата се бяха променили драстично. Диана трябваше да си намери мъж. И то бързо. Съперничките й бяха по-млади и по-секси. Не понасяше тази мисъл и се безпокоеше, че богатите мъже ще надушат отчаянието й. От предишното си привилегировано положение тя винаги се бе присмивала на момичетата, тръгнали на лов за мъже с тлъсти банкови сметки.

Нямаше начин Венера да отиде сама на партито на Ханс Тирш. Сестрите Чеймбърс щяха да посещават всички подобни събития отсега до Коледа!

Диана искаше да се омъжи. Нямаше непосредствени впечатления върху брака, не и след като татко й егоистично й бе отнел този шанс. Чичо й Маркъс изглеждаше сравнително щастлив. Но за Диана бракът бе необходимо социално зло. Преди бе смятала, че има достатъчно време да се омъжи, да създаде семейство, да бъде майка на децата си, макар двете с Венера да бяха лишени от този лукс. Нямаше да се паникьосва. Парите все още бяха на нейно разположение, поне до Коледа. Стигаха за издръжката й. Все пак разполагаше с гардероб, претъпкан с дрехи висша мода. Просто трябваше да ги използва.

— Смятам, че трябва да забележат появата ни — замислено отбеляза тя. — Определено е време да извадим скъпоценностите.

Диамантите на фамилията Чеймбърс. Принадлежаха на Клемент, но бяха семейно наследство. Той ги притежаваше, преди някое от момичетата да се роди, и позволяваше на племенниците си да ги носят. Пазеха се в трезора на банката.

— Защо не? — Венера се усмихна.

— Разопакова ли багажа си? — попита я сестра й.

Тя кимна:

— Щом наистина настояваш да използвам онзи килер.

— Това е съвсем прилична двойна спалня — раздразнено каза Диана. — Можеш да идеш да живееш под наем някъде другаде, ако така предпочиташ, скъпа.

— Трябва да пестим — надменно отвърна Венера.

Тя изгледа начумерено сестра си. Когато станеше голяма филмова звезда, нямаше да забрави колко строга е била с нея Ди. Както и да е, двете носеха един и същи размер дрехи. Макар Диана да бе по-скромна в обличането от нея, все пак имаше някои неща, които си струваше да заеме от нея. Чанти на „Ерме“ и обувки на висок и тънък ток, някои от роклите на „Маккуин“ бяха страшно секси, както и някои класически модели на „Алая“… Венера просто щеше да й покаже как трябва да се носят, нищо повече.

— Да. — Тази тъжна мисъл уби желанието на Диана да спори. Мразеше да разсъждава над това. — Предполагам, че имаш право.

— Хайде да се приготвим за партито, скъпа — предложи сестра й. — Ти изтичай до банката за бижутата. Първа си запазвам колието.

— Къщата е моя, спалнята е моя — значи и колието е за мен — сопна се Диана. — Ти ще вземеш брошката и обеците.

Венера се нацупи. Но пък когато Диана излезеше от къщата, можеше да прерови гардероба й.

— Добре — въздъхна тя примирено.