Наследнички

Двадесет и втора глава

Венера се облегна на стената на фургона и загледа хлипащата Лили. Само това й липсваше. Тази сутрин бе завела Бей Линг до четирима реномирани сладкари в Лондон, за да опита сватбени торти. Оставаха само няколко седмици до края на снимките, а сега и това ли се стоварваше на главата й?

— Трябва да ми помогнеш. — Кийша, режисьорът на филма, бе нахлула във фургона на Венера, докато тя се разправяше по телефона с чиновник от кметството за поредното разрешително за снимки в центъра на града. Проклети бюрократи, нима нямаха и капка въображение? — Не мога да издържа тази кучка и секунда повече.

— Ще ви потърся отново — каза в слушалката Венера и побърза да затвори.

Явно имаше сериозен проблем. Наемането на Кийша бе най-доброто й попадение от началото на проекта. Свикнала с използването на всяка частица от секундата при снимането на реклами, тя бе изключително талантлива. Умееше да улови точния кадър, правеше посредствената игра на второстепенните актьори да изглежда добре и знаеше как да снима с минимално количество повторения. Кийша обичаше да работи заедно със сценариста на снимачната площадка и двете жени бяха изградили чудесна връзка помежду си. Освен това бе готова да работи допълнително за минимално заплащане. Когато Венера искаше да й благодари, Кийша само махваше с ръка.

— Зарежи любезностите, скъпа, този филм ще ме направи известна. В нашия бизнес никой не иска жена на режисьорския стол. Но пък всички обичат парите. Затова — като направя теб богата, и аз ще забогатея. — Тя се загледа в дългите си изкуствени и лакирани в яркочервено нокти; Кийша Роулънд никак не си падаше по заобикалките. — Всичко се свежда до личния интерес, скъпа.

И Кийша се стремеше да извлече максимума от редкия талант, който Венера бе успяла да наеме за своя нискобюджетен филм. Ставаше дума за Лили. Своенравна, суетна, разглезена, но в крайна сметка просто едно уплашено младо момиче. Бе ядосала Ханс Тирш и този филм бе последният й шанс. Лили изпълняваше нарежданията на Кийша, макар по-възрастната жена често да споделяше с Венера, че искрено съжалява следващия режисьор, който ще работи с нея.

— Когато стане звезда, тази малка глезла ще бъде непоносима.

Венера бе във възторг.

— Наистина ли ще стане звезда?

— Естествено, скъпа. Филмът ще се превърне в голям хит.

Но Лили не бе на себе си напоследък; не спазваше графика, налагаше се да повтаря отделни сцени по четири пъти вместо обичайните два; дори и кожата й нямаше блясък при близките снимки. А ето че сега Кийша стоеше пред Венера толкова бясна, че можеше да се види как кръвта пулсира във вената на гладката й черна шия.

— Какво има? — попита Венера със свито сърце.

— Какво има ли? Нашата малка холивудска госпожичка. — Кийша се намръщи. — Къде, по дяволите, беше днес? Нуждаех се от теб сутринта.

Венера се сети за Боб и искрено се помоли той да осигурява на Бей Линг най-добрата тренировка в живота й. Тази работа трябваше да е само едно малко развлечение, но сега се чувстваше гузна, че е отделила сили и енергия да се занимава с онази жалка нещастница. Попечителският фонд й осигуряваше повече пари, но Венера внезапно осъзна, че докато седи тук, в студения фургон на снимачната площадка, стиснала очукана чаша с нес кафе, и слуша как новият й режисьор се оплаква от нейната звезда, бивша наркоманка, за първи път от години се чувства напълно удовлетворена.

Просто обожаваше да бъде продуцент. Нямаше представа защо толкова много актьори и писатели искаха да стават режисьори. Всичко зависеше от продуцента. Тя нае режисьора и Кийша докладваше пред нея. Именно тя трябваше да разрешава всеки дребен и голям конфликт, да преговаря с всички — от снабдителите до правителствените чиновници — да моли, да увещава, да ласкае. Телефонът сякаш бе залепнал за ухото й, беше крайно изтощена и страхотно се забавляваше.

— Съжалявам. Сега съм тук. — Венера се приведе леко напред и изцяло се фокусира върху Кийша. — Кажи ми какъв точно е проблемът. Нали не взема пак кокаин?

Жената поклати глава.

— Не. Не докосва и алкохол, доколкото мога да преценя. Ти здравата си я наплашила в това отношение. Освен това ежедневно й правим тест. Кръвен тест, а не на урината, за да не може да шикалкави.

— Добре. — Венера се успокои мъничко. Щом Лили не е зависима отново, може би щяха да оправят нещата. Не, длъжни бяха да уредят всичко. Нямаше друг начин. Филмът изцяло зависеше от звездата, тя бе в центъра на всичко. — Тогава какво има?

— Депресирана е.

Венера примигна.

— Моля?

Разглезената, огорчена, жадна за слава Лили Бруин да е депресирана? Защо?

Снимките на филма изискваха тежък труд с дълъг работен ден и взискателен режисьор, но всичко се получаваше много добре. Равносметката в края на деня показваше отлични резултати, сякаш продукцията бе снимана с много повече пари. Шегите разсмиваха хората и когато Венера бе показвала кадрите на екипа, дори бе дочула тихо хлипане на една от тъжните сцени. Актьорите бяха въодушевени; всеки предусещаше, че филмът ще стане хит.

— Депресирана — бавно повтори Кийша, сякаш Венера не можеше да разбере значението. — Иска да се размотава между отделните кадри, ходи унила, погледът й помръкна, мърмори си под носа, вместо да произнася отчетливо репликите, и като цяло стои дървено на екрана. Все едно някой ми е пробутал друго момиче. Не мога да продължавам така, ако искаме да спазим графика. Вече поразместих няколко сцени, за да мога да заснема няколко епизода с Оливър и да й дам време да се съвземе. Но тя само подсмърча и хлипа.

— Казва ли защо?

— Заради мъж. — Кийша вдигна очи към тавана. — И теб не те обича особено.

— Не съм й откраднала мъжа. Аз си нямам такъв. — Венера изведнъж разбра. — Искаш да кажеш, че още е увлечена по Ханс Тирш ли?

— Изобщо не е спирала, миличка. Не мога да я накарам да ми каже какъв сандвич иска, без да замеси и Ханс в разговора. И смята, че той е влюбен в теб. — Кийша поклати глава. — Ако питаш мен, тя нарочно се опитва да съсипе този филм, защото е маниачка. Мисли, че ако стане хит, ти ще се превърнеш в голям продуцент и непрекъснато ще се виждаш с Ханс. Не е достатъчно зряла, за да го понесе, нали разбираш.

Венера въздъхна дълбоко. Това би доставило огромно удоволствие на Ханс. Две жени да се карат за него. Все още можеше да си отмъсти чрез Лили.

— Прати я тук!

— Ами ако не иска да дойде?

— Накарай я.

— Да, шефе — саркастично отвърна Кийша и излезе, но само след половин минута на вратата се почука.

— Влез.

Лили влезе прегърбена в офиса и я изгледа мрачно.

— Затвори вратата!

Венера не вярваше на очите си. Нейната прелестна звезда имаше призрачно блед и измъчен вид. Очите на Лили бяха зачервени и под тях имаше тъмни кръгове. Косата й, която винаги бе лъскава и перфектно изсушена, сега бе мръсна и мазна; Венера дори забеляза едно несресано място над лявото й ухо.

— Седни. — Опитваше се да спечели малко време.

— Не искам — измърмори Лили.

— Седни! — нареди сопнато Венера.

Лили се завлачи и се тръшна върху пластмасовия стол пред евтиното бюро от „Икеа“, след което с присвити от омраза очи изгледа Венера.

— Кийша ми каза, че не искаш да работиш.

— Тук съм. Идвам всеки ден. Казвам си репликите. — Лили сви рамене предизвикателно. — Изпълнявам договора си и ако ме уволниш, ще те съдя. — Тя се намръщи. — Имаш достатъчно пари, можеш да си позволиш да ми платиш обезщетение.

— Лили, сигурно Кийша вече се е опитвала да те вразуми?

Младата актриса отметна глава с начумерено изражение.

— Наприказва ми куп глупости за това как сама си вредя…

— Права си. Глупости са. — Венера присви очи. — И няма да ги чуеш от мен. Ти разочароваш всички — другите актьори, екипа, Кийша, мен. Но в крайна сметка този филм е единственото, което може да те спаси от сериозната депресия и свръхдоза наркотици в някой мизерен апартамент под наем в Ийст Енд.

Лили я зяпна с отворена уста.

— Да, точно така е, както ти казвам. Ханс Тирш е спал с теб и те е зарязал. Добре дошла в клуба.

Лили не повярва на ушите си.

— Какво?

— Да не би нещо да си оглушала? — Венера знаеше, че така се разкрива и има вероятност във вестниците да се появят статии или в клюкарските колонки да излязат саркастични коментари. Една от братовчедките Чеймбърс си признава, че е правила секс за една нощ? Ами ако това стигнеше до чичо Клем? Дали би се замислил изобщо, преди да си вземе обратно и малкото останали пари в попечителския й фонд?

Но Венера не можеше да мисли като богата наследничка точно сега. В момента тя бе само продуцент. И трябваше да изтръгне Лили от това състояние. Щом това изискваше малко унижение от нейна страна, така да бъде.

— Това е напълно в стила на Ханс. Спи с някое момиче, а после го зарязва. Знаеше ли защо с теб седим тук сега? Спах с него онази нощ на партито.

— Когато се запознахме ли?

Венера кимна.

— И си въобразих, че ще ми даде ролята на Мод. Когато отидох на прослушването, се оказа, че се явявам за ролята на много по-възрастна жена. А и той вече бе избрал теб. Така че, ако си мислиш, че ти имаш проблем с този мъж, моля, нареди се на опашката.

— Но… — Лили се размърда неловко на стола, явно не бе готова толкова бързо да се раздели с предубежденията си. — Той е дошъл на онова ваше градинско парти, където са присъствали всички благородници и милионери. Знам го. Имам си приятели. Знам, че е седял до теб по време на вечерята.

— Той се натрапи. И не ме е канил на среща. Искаше да знае как съм успяла да те взема във филма си.

Момичето направо подскочи на мястото си. Изпъна гръб и очите й заблестяха.

— Говорил е за мен? Интересувал се е? — нетърпеливо попита тя. — Мислиш ли, че иска пак да се съберем заедно?

За миг Венера се изкуши да отговори на всичките й въпроси положително и да я укроти. В крайна сметка на нея й трябваше това момиче да бъде във форма само още няколко седмици. Оставаше малко време до края на снимките, а ако после Лили се върнеше към наркотиците, на кого му пукаше?

Но съвестта й се разбунтува. Съвсем леко. Достатъчно, за да я накара да не излъже. Лили Бруин бе талантливо момиче. Освен това бе много ранима. Венера не биваше да си позволява да рискува с психиката й. В Холивуд бе пълно със самоубийства и свръхдози наркотик; не искаше да забогатява по този начин.

— Ти не си глупачка, затова не се дръж като такава. Ханс изобщо няма намерение да се връща при теб. За него ти си само бройка. Той спи с млади звезди като теб, когато си пожелае. Той е развратник, Лили. Властен, привлекателен и добър в леглото и смята, че щом момичето се е забавлявало, значи няма нищо лошо. Но ние с теб знаем, че не е така — добави тя със съчувствие и забеляза как сълзите напират в очите на по-младата жена.

— Аз също го харесвах. Той е много хубав мъж. Много мъжествен. Просто трябва да получи урок. Ако ходиш с увесен нос и съсипеш единствения проект, който може да спаси кариерата ти, няма да спечелиш нищо.

— Мислиш ли, че ако аз… отново стана хубава и се превърна в голяма звезда, и забогатея, че той…

— В никакъв случай. Той не те обича, Лили. Може пак да спи с теб, но никога няма да те обича.

— Но защо? — проплака тя.

— Слушай. Ти си прелестна. Обикновено е така. Имало ли е случаи, когато някой мъж се е влюбвал в теб, но ти не си искала да се обвързваш? Може би дори след като си спала с него?

Лили избърса няколко сълзи и нацупено прехапа долната си устна.

— Кой, за бога, може да каже защо правим определени неща? Сърцето често противоречи на разума — продължи Венера и се замисли за Бей Линг, за Боб и чичо Клем. — Точно сега Ханс Тирш просто се наслаждава на половата си мощ. Не иска да се обвързва. Но най-вече не иска да бъде победен — от теб или от мен. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се стегнеш и да играеш, както само ти можеш. Тогава ще бъдеш красива и известна и преди да се усетиш, вече ще си следващата холивудска съпруга на Брад Пит.

Лили се усмихна леко.

— Ханс е прекалено стар за теб. Повярвай ми, само трябва да станеш известна и ще можеш сама да избираш.

— Ами ти? — попита Лили все още леко подозрителна.

Венера се бе надявала да не попита. Отговорът нямаше да й хареса. А още повече, че въпросът щеше да принуди Венера да бъде откровена и пред себе си.

— Много съм хлътнала по Ханс — отвърна тя простичко. — Ако ме покани на среща, бих излязла с него. Но само ако има сериозни намерения, Лили, а мога да те уверя, че той няма. Би искал отново да ме вкара в леглото си. Но аз не бих останала с него, ако ми изневерява, дори и ако само се заглежда по други жени. Едно научих от цялата тази история, че мога да разчитам само на себе си. Затова трябва да уважавам себе си, поне мъничко. Ти също.

— Каква история?

Венера й подаде кутия салфетки, осъзнала, че е разсъждавала на глас.

— Няма значение. Не те засяга, съжалявам.

Лили издуха носа си и отново попи сълзите си. Изглеждаше ужасно — със зачервен нос, подпухнали очи.

— Ще те изпратя в новия хотел „Виктрикс Ковънт Гардън“.

Лили зяпна.

— Но той не е отворен още.

— Точно така. Но сестра ми отговаря за вътрешния дизайн и сега изпробват спа центъра. Изключителен е. Можеш да си вземеш душ, после ще ти направят масаж, ще ти оправят косата, ноктите, стъпалата и ще те гримират професионално. Кийша ще снима сцени, в които не участваш. Когато се върнеш тук, трябва да си готова за работа. Ти си Лили Бруин, а не момиче за забавление на някакъв богат възрастен продуцент. Ти си звезда, Лили. Дръж се като такава.

— Уха. — Лили кимна бавно и Венера забеляза, че вместо омраза в погледа й се четеше уважение. — Права си.

— Разбира се, че съм права. Аз се отказах от актьорството, защото не притежавам онова, което имаш ти. — Венера й махна да тръгва. — Сега изчезвай оттук. Отивай в „Ковънт Гардън“.

— Добре — каза Лили, а после по-уверено повтори: — Добре! Благодаря ти, Венера. Вече ще се оправя.

— Гледай да е така — строго нареди Венера на отдалечаващата се вече Лили.

После се облегна на стола и усети как я обзема дълбоко задоволство. Даде си сметка, че това е било първото й голямо изпитание като продуцент и че се е справила отлично.

В определен момент щеше да се наложи да се изправи срещу Ханс Тирш. Сега вече го съзнаваше. Но нарочно го остави на заден план. Първо трябваше да приключи с филма, да му осигури постпродукцията, а после и да го продаде.

На вратата на фургона се почука.

— Влез — извика Венера.

Беше Рио Джаксън, ентусиазиран сценичен помощник, студент първокурсник по филмово изкуство, който бе във възторг, че е на снимачната площадка.

— Госпожице Чеймбърс…

— Казах ти да ме наричаш Венера.

— Търсят ви по телефона. Мъж на име Пол Уестфийлд. Каза, че се обажда от Ню Йорк.

Уестфийлд. Името моментално я изтръгна от унеса й. Това бе човекът за връзка с „Клаксън“, агенцията, която бе наела, за да проучи Бей Линг. По дяволите, мислено изруга тя. Не й се говореше с него. Вече бе пропиляла достатъчно време с Бей Линг. Но пък той звънеше само когато бе наистина важно.

— Дай ми телефона.

Венера взе мобилния апарат от момчето.

— Венера Чеймбърс.

— Имам резултатите от междинния доклад. — Гласът по телефона бе ясен и отсечен. Очевидно тези хора бяха свикнали да говорят направо по същество. — Бихме искали да ви ги съобщим лично.

— Можете ли да ми кажете същината?

— Опасявам се, че не.

Венера започна да се ядосва.

— Аз съм ви клиент, господин Уестфийлд.

— Вие и сестра ви, госпожице Чеймбърс. — Говореше спокойно и явно нямаше намерение да отстъпва. — Въпросът е строго поверителен, а телефонът може да се подслушва. Смятам, че докладът трябва да ви бъде представен лично.

— Мога да накарам Диана да се включи в конферентна връзка.

— Идеята не е добра. Смятаме, че случаят засяга сигурността на клиента.

Това я стресна.

— Сигурността ли?

— Както казах, това е обществена линия. Госпожице Чеймбърс, вие приехте условията ни, когато подписвахте договора. Никога не правим нещо, което би застрашило както клиентите ни, така и случая, по който работим.

Венера се канеше да попита дали не се шегува с нея, но тонът му й подсказваше, че не е така.

— Много добре. Лична среща. — Замисли се за графика си. — В момента съм доста заета. И бих искала братовчедките ми и сестра ми също да присъстват, а Диана е в Рим.

— Какво ще кажете за следващата седмица? В понеделник?

— В понеделник е чудесно. Можете ли да дойдете в дома ни, да кажем към осем вечерта?

— Чудесно. Имате телефонния ни номер.

Венера затвори. Понеделник. Е, поне щеше да събере и останалите момичета, а и Диана щеше да е доволна, че и те двете са дали своя принос. Зачуди се какво ли има да казва човекът от агенцията.

Грабна телефонната слушалка и набра номера на Карлтън Барт, оператор на монтажа; много талантлив момък от филмовата академия, който вече бе впечатлил Кийша по време на снимки за реклама на „Епъл“.

— Карлтън. Идвай веднага тук — нареди тя.