Наследнички

Двадесет и осма глава

Клубът бе изпълнен с тихи и приятни звуци. Звън на кристални чаши с шампанско. Нежна мелодия на арфа, изливаща се под ръцете на музикант от Лондонската филхармония, когото бе наела специално за случая. Лек пукот при отварянето на коркови тапи, приглушените гласове на сервитьорките, които предлагаха хайвер, соленки и плата с хапки. И разбира се, приятен шепот на изцяло женски разговор.

Атина огледа своя клуб и остана възхитена. Палитрата от кремави, кафяви и сиви тонове се съчетаваше отлично; атмосферата бе делова и същевременно много женствена. Мебелировката се състоеше от удобни масивни дивани в красиви дамаски с китайски мотиви, стилни модерни бюра с високотехнологични компютри и аудио-визуални системи. Вляво, където се намираше спа центърът, вече бе пълно с хора. Отлично проектираното осветление, което сега бе приглушено, за да създаде допълнителен уют, подчертаваше детайлите и отделните кътове в огромната величествената зала на бившето кино.

— Впечатляващо — обади се една възпълна жена до нея. — Трябва да призная, че си свършила много добра работа.

— Благодаря. — Атина отпи съвсем малка глътка от чашата с розе „Дом Периньон“, защото не можеше да си позволи виното да я замае. — А вие… — И тогава я позна. — … Казвате това като представител на местната власт, което е още по-голямо признание — довърши тя, на косъм да попадне в неловко положение.

Госпожица Максим Чилкът бе неузнаваема. Бе все така едра, Атина бързо забеляза, че бе облякла голям размер рокля „Ан Тейлър“, която й стоеше добре. Сакото й придаваше по-издължен силует и прикриваше значителна част от огромния й задник. Максим бе с чиста, подстригана до раменете коса. Освен това бе боядисана в кестеняво. Нямаше и помен от мустаците и ако Атина не бъркаше, Максим използваше лек бронзиращ фон дьо тен.

Не изглеждаше особено добре, но поне приличаше на жена. Атина примигна объркано.

— Мога ли да кажа, че изглеждате… добре?

— Хмм. Да. — Максим говореше все така отсечено и рязко, сякаш изреждаше научни факти, а не разменяше любезности със събеседника си. — Ходя пеша до работа по половин час. Свалих четири килограма.

— Страхотно. Продължавайте все така.

— След като се срещнахме в кабинета ми, се замислих. — Атина виждаше, че на по-възрастната жена й струва доста усилия да си го признае, затова запази мълчание. — Вероятно може да си феминистка и все пак е добре да изглеждаш… спретнато.

Явно това бе максимумът, до който тя искаше да стигне.

— Елате с мен — каза Атина. Стисна здраво Максим за лакътя и я поведе към едно добре осветено ъгълче, където седяха две жени в елегантни костюми и си бъбреха, докато похапваха органични маслини и кубчета фета.

— Максим, представям ти баронеса Норис, заместник-министър на общностите и местната власт. Тя търси главен експерт. Лейди Норис, Максим Чилкът завежда отдел в местното управление. Много способна жена. А това е професор Хелена Алфег, експерт по история на изкуството. Тя пише рецензии за „Стандарт“.

— Здравейте — каза Пола Норис. — Атина ни каза, че вие сте човекът, който е дал зелена светлина за този проект.

Усмивка озари пълното лице на Максим и Атина се оттегли незабелязано. Една сервитьорка й предложи хайвер, тя взе една от малките палачинки, които бяха много вкусни.

Цялото парти бе прекрасно.

Атина въздъхна дълбоко, напълно удовлетворена. Клуб „Блустокинг“ изглеждаше точно така, както се бе надявала. Декорът напълно отговаряше на вкуса и стила на силните и преуспели жени. Но не в това се криеше уникалността на клуба. Нито в бюрата с компютри, нито в масажните кресла. Всичко бе чудесно, но богатите жени като тук присъстващите можеха да получат същото навсякъде другаде. Онова, което отличаваше „Блустокинг“, се намираше точно пред очите й — в обувки на „Карл Лагерфелд“ и рокли на „Вера Уонг“.

Жените. Те бяха тук и разговаряха оживено помежду си, и то не за децата и съпрузите си. Беше се постарала да има перфектно разнообразие от членове на клуба. Сю Причърд говореше делово с Мег Мортимър, заместник-министър на културата, и с Индира Найт, кинорежисьор. В другия край на огромната зала видя Персефъни Ратклиф, старши брокер в „Голдмън Сакс“, на която в момента й правеха масаж на врата. Строителният предприемач Кати Конрън говореше с Луси Фийлд, която бе център-нападател на английския женски футболен отбор. Накъдето и да погледнеше, жените добавяха нови номера в указателите на мобилните си телефони и разменяха визитни картички.

До входа на залата зад орехово бюро седеше новоназначената управителка на клуба — Кирстен Фаулър, която Атина бе отмъкнала от „Граучо“, и пред нея вече имаше опашка от двадесет жени, извадили кредитните си карти, за да си осигурят членство.

Клуб „Блустокинг“. Възможности за създаване на контакти. Начин да се покаже женска сила и власт. Списъкът с желаещи да членуват тук щеше да бъде запълнен за години напред.

Обзета от силно вълнение, тя мислено се върна към онзи ден в Оксфорд и студената аудитория, където комисията от надути стари професори бе дала нейното професорско място на Майк Крос, само защото той умеел да взема участие в социалния живот на университета.

Слава богу. Атина им бе благодарна. Ако искаше да продължи с научните си изследвания, щеше да го направи сама, заради любовта към знанието и за удоволствие. Отсега нататък щеше да ръководи клуба. Трябваше й само една година, тържествено се закани тя, за да превърне „Блустокинг“ в легенда за Лондон. А след това какво? „Блустокинг“ в Ню Йорк? Във Вашингтон? Десетки варианти се въртяха в ума й. Нещо само за жени. Което да бъде полезно, да възстанови баланса в обществото и да я направи богата.

Чичо Клем, замисли се Атина, сигурно ще се ядоса здраво.

Погледна часовника си. Партито бе в разгара си. Тя трябваше да си тръгне последна. Но към девет всички щяха да се разотидат. Фреди щеше да я вземе и да я заведе у тях на късна вечеря. Атина осъзна, че вече брои оставащите минути.

— Как мина?

Тя се настани на предната седалка на очуканото му БМВ.

— Мина добре. Тръгвай, давай!

Фреди се усмихна и тръгна тъкмо навреме, за да избегне един двуетажен автобус.

— Надявай се наблизо да няма пътни камери.

— Какво толкова? Ще си платя глобата. — Той погледна встрани към нея. — О, изглеждаш страхотно в тази рокля.

Беше прилепнала и тясна, модел на „Криция“, с дълги ръкави и висока яка, но скроена така, че да следва извивките на тялото й.

— Благодаря. — Тя погледна крадешком към силните му ръце. Тази вечер Фреди бе със спортен панталон и тениска, която подчертаваше мускулестия му гръден кош на бивш военен. Тъмната му коса се нуждаеше от подстригване; къдреше се леко отзад. Прииска й се да си поиграе с нея, да увие непокорния кичур около пръста си, да го повдигне и да започне да целува и докосва с език врата му…

— Кога смяташ да спиш с мен?

— Моля?

— Чу ме. — Очите му останаха приковани в пътя, но гласът му бе натежал от желание. — Бях напълно почтен с теб, Атина. Чакам от седмици. Хайде. Желая те. Вече нямаш оправдания. Вече не живееш със сестра си и братовчедките си.

Тя също го желаеше.

Завиха зад ъгъла и се озоваха на „Парк Стрийт“, където Фреди спря пред сградата, в която живееше. Атина имаше време да помисли, докато слезе от колата, загърна се в палтото си и изчака Фреди да извади ключовете от жилището си. Но знаеше, че това е само временна отсрочка. Докато се изкачваше по стълбите, си даде сметка, че ще трябва да му даде отговор.

Фреди отвори входната врата на апартамента си. Едностайно жилище, обзаведено старомодно и хаотично: постелки от зебло на пода, старинни мебели от тъмно дърво, диван с избеляла кретонена дамаска, тъмнозелени плътни завеси. Но пък той поддържаше безукорна чистота; резултат от военното обучение, осъзна тя.

Старата дъбова маса в кухнята бе подредена за двама: чинии, ножове и вилици, восъчна свещ в сребърен свещник. Фреди се бе опитал да покаже стил.

— Поръчах готова храна — обясни той и вдигна рамене. — Така и не се научих да готвя.

— Нито пък аз.

— О, боже. — Отново се усмихна широко. — Майка ми няма да одобри това. Предполагам, че не те бива особено и в бродирането.

Атина леко го тупна по рамото.

— Има пържола, спанак и печени ябълки за десерт. И бутилка вино.

— Звучи идеално.

— Супер, защото вече минава девет часът и аз съм толкова гладен, че мога и ботушите си да изям.

Атина се зае с отварянето на бутилката вино, докато Фреди извади храната от фурната; ястията бяха топли, но не прекалено. Тя му сипа чаша вино, наля и на себе си. Той запали свещта; беше невероятно колко уютно се почувства от светлината на потрепващото пламъче. Атина се загледа във Фреди, който с удоволствие се нахвърли на пържолата си и я запоглъща лакомо. Този път тя отпи солидна глътка от виното, после хапна малко от порцията си. Месото и зеленчуците имаха прекрасен вкус. Усети как се отпуска, изпълнена със спокойствие и удоволствие. Когато беше с Фреди, всичко останало сякаш се стопяваше някъде далеч.

— Е, изглежда, че постигна голям успех съвсем сама — отбеляза той. — Страшно много жени видях да си тръгват от клуба. Все скъпи и луксозни коли. Записаха ли се за членове?

— Да. — Атина искаше да се ощипе, за да се увери, че не сънува. Толкова много известни имена, толкова пари във фирмената й сметка. По-голямата част от дълговете й бяха изплатени още тази вечер.

— И аз имах доста добър ден. Получих разрешително за строеж и ще преустроя конюшните на второто пасище в къщи. Ще ги отделим от основната част на имението с голяма каменна стена. Така семейството ни ще спечели близо деветстотин хиляди лири.

— Деветстотин хиляди! — Атина бе шокирана. — Фреди, това са много пари.

— Е, да. — Той скромно вдигна рамене, но тя виждаше, че е доволен от себе си. — Не е зле. Татко много се зарадва.

— Нямах никаква представа, че боравиш с такива огромни суми.

— Не се вълнувай толкова. Всичко остава за Крис, както знаеш. Макар че и аз ще получа известна комисиона. Двайсет хиляди за тази сделка.

— Заслужаваш повече.

— Може би. — Той сви рамене. — Те са ми роднини все пак.

— Това невинаги е добро оправдание. Какво каза брат ти?

— Беше прекалено отнесен. Снощи се е напил здраво някъде и е прекарал целия ден в леглото с махмурлук, по думите на баща ми. — Фреди поклати глава. — Пълен глупак. — Той погледна към нея. — Хайде да прескочим десерта и направо да си лягаме.

Атина подскочи на мястото си.

— Какво, не мислеше, че говоря сериозно ли? Наистина го искам. — Очите му бяха потъмнели от страст. — Желая те. От какво се страхуваш?

Чудесен въпрос. Атина не бе сигурна в отговора. От какво се боеше? И преди бе имала любовници. В Оксфорд бе имала четирима интимни приятели, за които не си струваше да си спомня. Тогава не беше се замисляла особено. С Фреди бе напълно различно; стесняваше се, беше предпазлива.

— Не знам. — Призна му истината.

— Да не би да се боиш, че на сутринта вече няма да те уважавам?

Звучеше нелепо, но вярно.

— Да. — Атина вирна брадичка предизвикателно. — В общи линии е точно това.

— На сутринта, ако си спомняш, заминаваме за Нортхемптъншир, за да се запознаеш с родителите ми. Не е като да ти предлагам десетачка за такси до вкъщи, нали? — Фреди започваше да се ядосва. — Хайде, стига, Атина. Никога не съм чакал толкова друга жена. Явно наистина много те харесвам. Или съм глупак.

— Ти си… различен.

Атина избута назад стола си и се изправи; Фреди заобиколи масата и застана пред нея.

— Чувствам нещо различно към теб. Наистина. Мисля, че ме е страх… да не свърши.

— А ти не искаш да свърши? — Фреди снижи глас и сложи силната си ръка на рамото й. — Кажи ми всичко. Всичко.

— Започнах да излизам с теб за прикритие. Не се интересувах от теб. Ти обаче ме накара да променя мнението си много скоро. А сега, когато съм с теб, не искам това да свършва. Знам, че звучи глупаво.

— Така е. Срещам се с много момичета. — Очите му не се откъсваха от нейните. — Срещах се, по-точно. Интересуват се от мен поради най-различни причини. Някои си мислят, че ще наследя имението. Други искат да станат лейди Уентуърт. Познавам доста дебютантки в обществото, които разсъждават по този начин. А има и такива, които си падат по мъже в униформа.

Атина само измърмори, че не може да ги вини за това, но Фреди не се засмя.

— Знаеш ли колко от тях съм завел у дома да се запознаят със семейството ми? Само една.

Атина мигновено я намрази.

— Камила Дейвънпорт. Излизах с нея година и половина. Нито за секунда не съм изпитвал към нея това, което сега чувствам към теб. Сега ми кажи направо. Не съм в настроение за игрички. Искаш ли ме?

Тя само кимна с пресъхнала уста.

— Искаш ли да се оженим, Атина?

Тя примигна.

— Шегуваш се.

— Не.

— Но ние се срещаме едва от няколко седмици. Сега нямам никакви пари, нямам наследство. Родителите ми са бедни…

— Изобщо не ме интересува — отсече Фреди. — Ще успеем заедно. Или пък няма. Да става каквото ще. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че се тревожиш за мен. Луд съм по теб, Атина.

Тя се усмихна.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Виж, хайде да го направим, както е редно. — Фреди падна на колене. Не бе от най-грациозните движения; Атина по-скоро си го представи как се привежда напред и зарежда пушката си. Но той взе ръката й и я целуна. — Ще ми окажеш ли честта да бъдеш моя съпруга?

— Да — радостно отвърна тя. — О, господи, да.

— Благодаря ти, господи! — Той скочи и с едно-единствено движение смъкна черната си тениска; Атина остана загледана в мускулестия му гръден кош, покрит с гъсти косъмчета, в широките му рамене със силни и здрави бицепси. — Да се надяваме, че не си падаш по кльощави поетични типове.

Тя почувства как коленете й направо се подкосяват от желание. Той усети възбудата й и силната му лява ръка обви тънката й талия; прокара дясната си длан с разперени пръсти по плоския й корем и усети топлината на кръвта в слабините й.

Атина простена.

— Гореща си — измърмори той, — буквално. А сега, красавице, ще си платиш, задето ме накара да чакам толкова дълго.

И той я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, преметна я през рамо и я понесе към спалнята.

Доста безличен интериор, като се има предвид, че тук мечтите се превръщаха в реалност, помисли си Венера за офисите на студио „Артемис“.

Седеше на бюрото срещу Елинор Маршал. Най-влиятелната жена в Холивуд. Говореше се, че била долетяла в Лондон специално за тази сделка.

— Знаеш, че искаме филма ти.

— Да. С широко разпространение — заяви направо Венера.

— Никакъв шанс. — Елинор се приведе леко напред, златистата й коса бе осеяна със сребристи нишки; на ръката й имаше венчална халка и Венера реши, че тази жена изглежда щастлива и абсолютно уверена в себе си. Притесняваше се да се пазари с Елинор. — Филмът е чудесен, но качеството на продукцията просто не е на достатъчно високо ниво. За национално разпространение ще се наложи да започнеш отначало и да снимаш наново. Ако питаш мен, така само ще навредиш на идеята.

— „Дисни“ ми предложиха национално разпространение — изтъкна Венера.

— Да, но ето и голямата ни изненада. — Елинор взе копие на договора и го плъзна по бюрото към нея. — Ако ни продадеш правата за този филм, ще получиш възможността да направиш още два филма за нас. С малък бюджет.

— Колко малък?

Елинор сви рамене.

— Десет милиона долара.

— Осем процента от брутните приходи — абсолютно всички приходи, или един милион на филм — настоя Венера.

— Триста хиляди на филм. Не знаем как ще се приеме първият ти филм.

— Нека се уговорим така. — Венера се усмихна чаровно. — Триста хиляди, освен ако не спечелите от филма двайсет милиона долара от продажби на билети. Тогава ще ми дадете милион и половина. На филм.

Елинор вдигна ръце.

— Дадено.

Венера си пое въздух.

— Изпратете ми коригирания договор.

Стана и горещо се надяваше да стигне до вратата, без да припадне. Невероятно! Това бе един от най-щастливите мигове в живота й. Искаше да излезе оттук, да се обади на Диана, на братовчедките си, да сподели радостта си. По дяволите чичо им Клем. Кой се нуждаеше от него?

Естествено тя не бе губила вяра в себе си и във филма. Но нещата стояха по друг начин, след като наистина бе сключила сделката и всичко се бе превърнало в реалност.

— Искаш ли да излезем на обяд да отпразнуваме сделката? Филмът наистина е чудесен — обади се Елинор. — Като за първи опит е направо забележително постижение. Не мисля, че ще достигне двайсет милиона от продажби на билети, но съм сигурна, че ти скоро ще ги спечелиш.

— Благодаря, но не мога — отказа любезно Венера. — Някой друг път.

— Вече имаш други планове? Венера леко се усмихна.

— Да. Ще обядвам с Ханс Тирш.

„Блубърд“ бе препълнен с посетители, но Венера едва ги забелязваше. Приближи се до салонния управител, готова да изчака.

— Господинът вече е тук. — Момичето й се усмихна. — Ще ви заведа до вашата маса.

Тирш седеше на ъглова маса, далеч от любопитни погледи. Венера усети как сърцето й започва да бие ускорено. О, за бога. Дланите й се потяха. Искаше й се да провери грима си, но нямаше време. Последния път, когато го бе видяла, тя бе облечена идеално, в прелестна рокля, на градинското парти на Юнона в чест на Бей Линг. Сега Венера Чеймбърс носеше строг делови костюм с панталон „Л. К. Бенет“, а пищният й бюст бе скрит под блуза с поло. Вместо обувки с главозамайващо високи тънки токчета носеше практични и удобни шоколадовокафяви кожени ботуши. Пуснатата свободно коса сега бе прибрана в стилна опашка, носеше грим „Боби Браун“ в натурални цветове, а яркочервеното червило бе заменено с лек гланц. Носеше масивен златен часовник „Картие“ и куфарче „Коуч“. Сигурно приличаше на инвестиционен банкер.

— Дамата пристигна, сър.

— Благодаря — отвърна той.

Момичето се отдалечи и Тирш се изправи да я поздрави. Беше със синя риза на тънко райе, без вратовръзка и с тъмносиньо сако. В близост с него Венера мигновено усети чисто физическата му сила; изчерви се от смущение и се зарадва, че строгият й костюм щеше да попречи на Ханс да види признаците на възбудата й.

— Радвам се да те видя — каза тя, колкото се може по-делово.

Той наклони глава леко развеселен и с жест я покани да седне. Венера мигновено се подчини, после се прокле мислено. Тирш не й беше началник. Вече не бе актриса, която отчаяно се надява на благоразположението му. Сега беше продуцент и трябваше да се държи като такава.

— Видях филма — каза той.

Тя се изчерви още по-силно.

— Трябваше да се пази в тайна.

— Много малко неща в този бизнес остават тайна за мен. — Той я погледна и зелените му очи обходиха преценяващо тялото й. — Ако искам да видя някоя продукция, получавам я.

— И? — Венера не можеше да се сдържи, търсеше одобрението му.

Тирш кимна.

— За първи опит не е зле.

Тя изправи рамене.

— Не е зле? Филмът ми е гениален.

— Не, но е доста добър. Ще спечелиш прилична сума от него. — Той се усмихна леко. — Това не е обида. Всяка седмица срещам поне трийсет продуценти, богати нехранимайковци, които купуват бездарни сценарии и си отпечатват визитни картички. Ти, от друга страна, си направила приличен филм със силна история и добра актриса.

— Наистина е добра, нали? — Венера вече се чувстваше по-уверена. — Ти за малко да я съсипеш.

Ханс вдигна рамене.

— Тя беше истинска тигрица, когато започнахме връзката си. Нямах и представа, че ще се увлече толкова.

— Ти използваш жените — просъска Венера, като снижи глас.

— Не. Наслаждавам се на жените. И знам как да им доставя огромно удоволствие. — Ханс безмилостно впери поглед в нея, а на нея направо й прималя от възбуда. Той се ухили и тя прехапа здраво устни, за да не простене страстно. — Както ти явно си спомняш.

— Негодник. Не знаеш ли, че разби сърцето на Лили?

— Тя беше млада и лекомислена. — Поклати глава. — Вероятно е била прекалено млада. Да, научих нещо за жените. Но вината беше твоя.

Венера примигна.

— Моля?

— Ти си виновна. Не постъпих правилно, воден от желание да си отмъстя. На жените, на актрисите. Трябва да поемеш част от вината.

— Шегуваш се. — Венера заговори тихо и се приведе към него. — Спах с теб, ти ме доведе до невероятни висини… беше изумително. А после, на следващия ден, се изплю в лицето ми. Накара ме да се явя на прослушване за ролята на по-възрастна жена и дори не ми я даде. Ти ме използва, Ханс Тирш.

— Аз ли те използвах? Много забавно. Двамата с теб си паснахме чудесно в леглото. Беше много хубаво. Исках да те видя пак, но когато се събудих, ти просто си бе тръгнала. Направих ти услуга, Венера, като не се отнесох с теб като с проститутка. Ти се яви на прослушване за единствената роля, която някога съм имал предвид за теб. — Тонът му бе спокоен. — Ако си смятала, че става дума за главната роля, значи си сбъркала; сигурно си спомняш, че изобщо не ме попита. И не те взех за ролята, защото не беше най-подходящата за нея. Разбираш ли, ти се провали на прослушването. Ядосана си, защото си смятала, че сексът с мен е истинското ти прослушване. И още повече се гневиш, защото аз се отнесох с повече уважение към теб. — Той замълча за миг. — Е, кажете ми, скъпа госпожице, кой кого е използвал?

Венера се облегна на стола смаяна. Никога не бе мислила за случилото се по този начин, не бе гледала на нещата от този ъгъл. И внезапно всичко се стовари върху й като огромна тежест и я обзе невероятно силен срам. Усети как се изчервява като домат, чак до корените на косата си.

— Ти си тръгна. И не ми се обади повече. Беше ми омръзнало разни жадни за слава актриси да гледат на мен като на пропуск за света на звездите. — Той се облегна назад. — Затова ми бе лесно да се позабавлявам с малката Лили, когато тя се обърна към мен. И знаех, че това ще те засегне.

Венера отпи глътка минерална вода, за да се съвземе малко. Приближи се сервитьор, но Ханс го отпрати.

— Аз… никога не съм гледала на нещата от тази перспектива. — Струваше й се, че ще умре от срам; искаше само да се махне и да се скрие някъде. — Ханс, съжалявам.

— Не се тревожи — отвърна той с равен глас и погледът му отново придоби хищнически блясък. — Ще ми се реваншираш.

Тя се размърда на стола си. Отново го пожела, мигновено, силно. Но не като преди. Не би могла да понесе да бъде момиче за една нощ. Само за миг сърцето й се изпълни с жалост към Лили Бруин. Това бе най-големият кошмар на Лили и Венера щеше да го превърне в реалност. Искаше да бъде нещо повече от моментното увлечение на Ханс. Искаше да бъде жената на живота му.

— Какво мислиш за режисьорската работа…

— Не се опитвай да говориш с мен за работа — отряза я той. — Дълго съм чакал този миг. Ще хапнем нещо, после ще те заведа у дома и ще бъдеш моя. Часове наред. Ще те накарам здраво да се изпотиш.

— Не — отсече тя с дрезгав глас. — Нямам намерение да скачам в леглото с теб, Ханс.

— А какво искаш? Да се омъжиш за мен ли?

Тя се усмихна.

— Само ако докажеш, че си достоен за мен.

Той я погледна сепнато.

— Ти си изумителна жена. Никоя друга не ме е предизвиквала така. Ти съсипа един от филмите ми. Би трябвало да те унищожа. — Той се усмихна. — Но не можех да спра да мисля за теб.

— Ще трябва да си заслужиш честта да имаш сериозна връзка с мен. — Венера гордо вдигна глава. — Аз съм независима жена, Ханс. Днес подписах договор за два филма с гарантирана печалба от триста хиляди на филм, а може би и повече. С „Артемис“. Сега съм истински продуцент.

Той я зяпна, не бе сигурен дали говори сериозно.

— Много добре тогава. Венера Чеймбърс, ще излезеш ли на среща с мен?

Тя вдигна чашата си с вино развеселена и отпи малка глътка.

— Ще си помисля — отвърна след малко.

И наистина много й харесваше да има право на избор.

— И така, госпожо Фрийдмън, нека ви покажа всичко. Заповядайте, седнете.

Бети-Лу отпусна едрото си тяло в резбованото кресло, което Диана бе сложила пред компютъра си. Натисна няколко клавиша и на екрана се появи кратко филмче, компютърна симулация.

— Вашият дом ще има старинна атмосфера, както поискахте, но в строго американски стил. — Диана се наведе към клиентката си. — Интериорът ще допълва предвоенната архитектура на сградата, но реших да се възползвам от високите тавани и естествената светлина и да направя нещо повече. Вашият апартамент ще е издържан в старинен стил, но не по начина, който разбират много от светските дами, които внасят столове в стил Луи XIV и бюфети на „Чипъндейл“. Рискуваме да изглежда банално, ако пресъздадем салон като този на Ротшилд в Манхатън. Не. Вашето жилище ще бъде уникално — Америка от Викторианската епоха. Ще се върнем към времето, когато Харлем е бил само земеделска земя, а в Ню Йорк е имало газени фенери и карети по улиците.

— О! — възкликна развълнувана Бети-Лу. — Когато само ми го описвахте, идеята не ми допадна особено, но сега вече виждам. О, да. Изглежда божествено…

— Автентични цветове, типични за епохата. Също и тапетите. А огледалата, мебелите, персийските килими са точно такива, каквито може да се видят в дом от Викторианската епоха в Америка. Включително и портретите на президентите Линкълн, Грант и Теди Рузвелт. Който е бил нюйоркчанин. — Диана бе много горда от постигнатия ефект. — Но можете да уверите съпруга си, че няма защо да се тревожи. Под елегантното лустро са заложени всевъзможни съвременни удобства. Подово отопление навсякъде, система за централно почистване, охранителни системи, централна климатизация, плазмени телевизори, всичко, за което можете да се сетите. И при това добре прикрито.

Бети-Лу плесна с ръце.

— Харесва ми! Просто е невероятно.

— Ако искате да продължа работа по проекта, ще ми трябва одобрението ви. И комисионата, разбира се. — Диана пъхна договора под носа на Бети-Лу и тя мигновено го подписа.

— Нали няма да направите същото за никой друг? — попита тя умолително.

— Не, госпожо. Проектите ми са уникални — увери я Диана.

— Тогава още днес ще преведа парите в сметката ви. — Американката се усмихна тържествуващо. — Приятелките ми направо ще занемеят, като видят апартамента!

На вратата на офиса се почука.

— Вероятно някаква пратка. Извинете.

— Няма нищо, тъкмо си тръгвах. — Бети-Лу се надигна с мъка от стола и грабна чантичката си. — Имам среща за лек обяд с приятелка.

Диана малко се съмняваше, че обядът ще бъде лек, но само се усмихна любезно.

— Приятен обяд, госпожо Фрийдмън. Ще се видим в Ню Йорк.

Диана стана да изпрати клиентката си. Отвори вратата и ахна.

На прага не стоеше куриер. А Карл Родън.

— О, мили боже — изпищя Бети-Лу. — Карл, Карл Родън! Какво щастие да те видя тук!

Диана прехапа устни, за да прикрие усмивката си; Карл погледна към нея над червената коса на Бети-Лу и в очите му се четеше зов за помощ.

— Карл, нали помниш Бети-Лу Фрийдмън — обади се тя. — Боби Фрийдмън, съпругът й, работи за „Тексако“ в Далас. Запознали сте се на онова изложение в града.

— О, разбира се, че помня — отвърна Родън и Диана с удоволствие долови смеха в гласа му. Но той се държеше мило, не се подиграваше на по-възрастната жена и джентълменски пое ръката й, като опитен политик. — Искам да ви поздравя, че работите с Диана Чеймбърс. Няма друга като нея.

— Съгласна съм, страхотна е. Трябва да се видим някой път! — чуруликаше Бети-Лу. — Сега ще ви оставям да работите. Радвам се, че моят вътрешен дизайнер е толкова търсен!

Бети-Лу се понесе към колата си, където я чакаше личният й шофьор, и Карл Родън затвори вратата.

— Благодаря ти.

— Моля, няма за какво. — Диана се усмихна; Бети-Лу я бе спасила от неловката ситуация. Вече се владееше, нямаше опасност да се изчерви и смути. — Защо си тук?

— Знаеш защо. Трябва да замина за Ню Йорк.

Диана вдигна рамене в опит да се държи възможно най-невъзмутимо.

— Вече се съгласих да излизам с теб. Ти идваш често в Европа.

— Диана. Искам повече. Срещите ни с теб са прекрасни, но искам повече, много повече. Такъв съм си по природа. — Той посегна към нея, придърпа я към себе си, притисна я силно и я целуна страстно; тя отговори мигновено, страстта избухна в нея. — Искам да дойдеш да живееш с мен.

— Няма начин. Да бъда твоя приятелка и съквартирантка? Малко съм стара за това — отвърна тя.

Карл се намръщи.

— Не мога да се пренеса да живея в Лондон, скъпа. Деветдесет процента от бизнеса ми все още е в Америка. Ела да живееш при мен. Не мога да ти се наситя. Да престанем да се съобразяваме какво ще си помислят роднините ти, какво ще каже обществото. Ти сама вземаш решенията в живота си.

— Така е — гордо заяви Диана.

— И знам, че ме харесваш. — Той се наведе към нея и прокара език по шията й, започна да я целува и леко да захапва меката част на ухото й. — Макар да се стараеш много да не го показваш.

— Вярно е — отвърна тя и се отдръпна леко, като го целуна. — Много те харесвам. Но харесвам и новата си работа. Особено след като от следващата седмица ще работя в Ню Йорк.

— Но Бети-Лу живее в Тексас.

— Апартаментът й е в Манхатън. — Диана грейна. — Най-доброто място за изява на един интериорен дизайнер. Възнамерявам да си наема офис, да си създам клиентела и да изградя репутация. И може би ще ти позволя да ме водиш на вечеря. От време на време.

— Няма да излизам с теб на тайни срещи, Ди, само защото имаш някакви сбъркани представи за морал заради чичо си.

— Няма да се наложи. — Тя му се усмихна нежно. — Повярвай ми. Изобщо не ме интересува какво прави чичо Клем. Той вече няма контрол над нас.