Наследнички

Двадесет и девета глава

Самолетът се снижи за кацане. Клемент се облегна на седалката, без да си прави труда да слага колан. Никой от персонала не каза и дума. Знаеха си мястото. Хайверът, плодовете и зеленият чай, поднесен в тънка като яйчена черупка чашка, вече бяха отнесени. Личният му шофьор щеше да го очаква с лимузината, а лондонската му къща в Мейфеър вече бе подготвена за пристигането му.

Самолетът само леко завибрира, когато колесникът меко докосна асфалтовата писта. Никакво силно разтърсване или друсане. Клемент бе наел най-добрите пилоти в света, бивши служители на американските специални части. Освен ако навън не вилнееше страховита буря, самолетите му кацаха леко като перце върху легло.

— Добре дошли в Лондон, сър. Служителите от паспортния контрол ви очакват на пистата, както и колата, която ще ви закара до лимузината. Багажът ви ще е готов след малко. Надяваме се, че пътуването ви е било приятно, господин Чеймбърс.

Приятно? Не. О, кашмирените одеяла и красивите млади стюарди бяха съвсем по вкуса му. Всичко бе напълно приемливо, но той не очакваше друго. Колкото до останалото — напрежението в гърдите и тревогите бяха съсипали настроението на Клемент.

Но вече бе пристигнал. И бе време да въведе ред. Зачуди се какво ли са правили момичетата, докато са очаквали пристигането му. Лукави вещици, ето такива бяха те. Неблагодарни лигли. Какво толкова, че е решил да се позабавлява малко на старини? Какво като се бе отнесъл грубо с една пропаднала жена? Бей Линг бе получила много добро заплащане за вечерите, които бе прекарала в леглото му. Тази евтина проститутка едва ли бе виждала толкова много пари през целия си живот.

За миг престана да се ядосва на племенничките си и се замисли за бившата си годеница. Нейната упоритост, инстинктът й за оцеляване, типичен за професията й, ловките й маневри го бяха заинтригували, поне за известно време. Но не дотолкова, че да прости неподчинението й. Когато я прогони, тя трябваше да си тръгне покорно. Въобразяваше си, че има силен коз, и бе права: той нямаше намерение да се опозори пред обществото. Разтрогването на фалшивия годеж бе оповестено дискретно, само в определени вестници.

Бей Линг си мислеше, че всичко е зад гърба й и че вече може спокойно да се движи в обществото, известна като негова бивша годеница, и да използва част от парите му, за да подпомогне бъдещото си развитие. Въобразяваше си, че скоро ще я видят под ръка с някой мултимилионер в Ница и ще пишат за нея в списанията за светска хроника.

В никакъв случай. Никой не можеше да прояви неуважение към Клемент и да се измъкне безнаказано. Бей Линг щеше да изчезне от сцената, и то по такъв начин, че познатите й журналисти никога да не си отворят устата. Най-напред неговите хора щяха да разберат с кого точно е говорила. А после…

Имаше хиляди начини това да стане. Клемент изобщо не се интересуваше как точно. Инцидент с яхта, катастрофа с кола, свръхдоза. Щеше да изглежда напълно правдоподобно. Имаше и свои агенти в Интерпол, които щяха набързо да приключат формалното разследване.

Животът го бе научил на едно.

Всеки можеше да бъде купен.

Всеки.

Стана и отиде до вратата на самолета; трима от любимите му стюарди имаха готовност да му помогнат. Докато вратата се отваряше със свистене, Клемент се обърна към Ангела Киршнер, неговата старша асистентка, бивша секретарка на германския канцлер, петдесетгодишна, дискретна, експедитивна и безскрупулна.

— Свържи се с племенничките ми. Напуснали са къщата в Нотинг Хил и са се разпръснали. Издири ги. Погрижи се всички да бъдат в офиса на адвокатите ми в Мейфеър точно в четири следобед.

— Да, сър. — Фрау Киршнер не попита как да го направи. Просто трябваше да изпълни нареждането.

— И кажи на адвокатите да отложат всякакви други ангажименти за днес. В кантората им не трябва да има други клиенти. Не искам да допускат дори и пощальона. Сградата ще бъде на разположение единствено на мен и семейството ми.

— Да, сър. Напълно ясно.

Клемент слезе по металната стълба, облегнат на рамото на най-красивия стюард от екипажа си. Отоплената и специално пригодена кола на летището го очакваше в подножието на стълбата; екипажът му отдаде почит, докато слизаше, сякаш бе крал на Англия.

Стюардът се усмихна закачливо, но Клемент нямаше настроение. Позволи на младежа да му помогне с настаняването в количката. Искаше да стигне до къщата и да поспи. Искаше да бъде свеж и бодър за срещата с момичетата. За кой ли път прокле напредналата си възраст и тялото, което го предаваше с всеки изминал ден.

Умът му обаче все още бе остър като бръснач. И Клемент Чеймбърс нямаше да се остави да бъде надхитрен от няколко разглезени хлапачки.

Атина се загледа през прозореца в хълмистия пейзаж на английската провинция. Господи, почувства се по-добре още щом напуснаха Лондон. Дали бе заради гледката, или…

Обърна се към Фреди, който гледаше право напред и си тананикаше весело. Сгодена! Нямаше търпение да сподели с момичетата. Но неговите родители, както и нейните, трябваше да научат първи. След като й бе предложил снощи, двамата промениха плановете си; отложиха посещението във „Фарнсуърт“ и сега Фреди летеше с пълна скорост по магистрала М25 към шосе А21, Съсекс — нейния дом.

Маркъс и Емили щяха да бъдат шокирани.

Телефонът й звънна.

— Не вдигай — каза Фреди.

— По-добре да видя кой е. Не мога да правя каквото и да било с теб, докато шофираш. — На екрана бе изписано „непознат номер“, което означаваше, че може да е почти всеки от новите членове на „Блустокинг“, банкерът й или доставчиците. Тя реши да приеме обаждането.

— Чуйте ме добре, госпожице Чеймбърс. Обажда се фрау Киршнер. — Гласът бе отсечен и арогантен. — Работя за Клемент Чеймбърс.

Атина вдигна очи към небето.

— Много съжалявам за вас.

— Вашият чичо иска да ви види в четири часа в кантората на „Уайт и Мартин“ в Мейфеър. Вярвам, че знаете адреса.

Естествено, че го знаеше. Адвокатската кантора се разпореждаше с попечителския фонд. Атина настръхна от грубия тон на жената, която се отнасяше с нея като с подчинена.

— Може и да иска, но се опасявам, че не мога да се видя с него. Кажете му, че съм на гости на родителите си.

— Той спомена, че може да изтъкнете нещо подобно. — Гласът на фрау Киршнер стана още по-студен и заплашителен. — Каза ми да ви предам, че трябва да бъдете там, иначе ще накара да изгонят родителите ви от къщата. Той е собственик на компанията, която притежава имението „Бозуел“. Предполагам, че разбирате какво означава това.

Атина пребледня и затвори. Фреди я погледна сепнато.

— Какво има?

— Трябва да се върнем в Лондон — каза само тя.

— Бъдете там. Точно в четири.

Юнона се опита да прояви учтивост. В крайна сметка чичо Клем й бе дал милиони лири. Вярно, беше голям негодник, но тя не искаше да го унижава пред служителите му. Той вече бе отхвърлен от семейството и това бе достатъчно наказание.

— Скъпа госпожо — внимателно подхвана тя, — моят чичо явно не разбира, че в семейството настъпи сериозен разрив. Не може да ми заповядва да ходя където и да било. Този следобед имам работа. — А и Джак я бе поканил на вечеря, но смяташе да запази тази подробност за себе си. Бе долетял от Шотландия — без Мона.

— Не. Вие сте тази, която не разбира, госпожо Дарлинг. Вече говорих със сестра ви. Клемент иска да знаете, че родителите ви ще бъдат изгонени от дома си, ако не дойдете. Едва ли искате това да се случи.

Юнона примигна.

— Изгонени? Баща ми Маркъс е негов брат.

В тона на фрау Киршнер не настъпи никаква промяна.

— Ще дойдете в четири часа. Да му кажа ли, че приемате?

Странно чувство изпълваше сърцето на Юнона — гняв, неподправен гняв.

— Кажете му, че ще бъда там.

Диана събираше багажа си, когато телефонът звънна. Не вземаше много дрехи; щеше да купи всичко необходимо в Манхатън. Само няколко от любимите си рокли и дълго копринено палто…

— Диана Чеймбърс — обади се тя весело. — Бъдете кратки, бързам за летището.

— Няма да ходите никъде, госпожице Чеймбърс — грубо нареди женски глас. — Имате среща с чичо ви.

Диана изслуша ултиматума на жената и се изсмя.

— Вашият шеф не може да ми нарежда нищо, госпожо Киршнер. С цялото ми уважение към вас, моля, предайте му, че може да върви по дяволите.

— Ще дойдете — настоя фрау Киршнер, — иначе сестра ви Венера ще пострада.

Диана замръзна. Жената явно не се шегуваше.

— Ще пострада ли, какво искате да кажете?

— Искате ли да разберете?

На Диана й призля.

— Не правете никакви глупости — отвърна тя. — Ще дойда.

Венера седеше в новия си апартамент на „Кингс роуд“, разсеяно прелистваше един сценарий и се опитваше да се съсредоточи. Цялата гореше от превъзбуда. Ханс я бе оставил да си тръгне най-накрая, но не преди да я притисне силно към себе си за чувствена целувка. Накара я да почувства тялото му, да усети силата му и да си спомни живо всяка подробност от първия път, когато я бе завел в леглото си.

Не можеше да се концентрира.

Тя се усмихна. Това бе едно малко отмъщение, но той явно му се бе насладил напълно…

Триста хиляди долара. Сто и петдесет хиляди лири. Не беше половин милион, но държеше много повече на тях, защото ги бе спечелила с много труд. Тръсна глава в опит да се отърси от мислите си. Венера бе твърдо решена първия й голям проект за филмовото студио да направи Елинор Маршал отново известна.

Трябваше да започне от началото, напомни си тя. Да намери страхотен сценарий…

Телефонът й звънна.

— Венера Чеймбърс? — попита нечий глас.

— На телефона.

— Спрете, каквото и да правите — нареди направо гласът. — Трябва да дойдете в центъра на Лондон. Обажда се личната асистентка на чичо ви Клемент. Той ви вика на среща…

— Съжалявам. Нямам какво да кажа на чичо си — отговори Венера и затвори.

Телефонът отново звънна.

— Имам делово предложение за вас, госпожице Чеймбърс. Вашият чичо има властта да попречи на първия ви филм да стигне до екран. Иска да ви види в кантората на адвокатите му в четири следобед.

— Моят чичо може да върви по дяволите — заяви Венера. — Непременно му го предайте от мое име, госпожо.

— Братовчедките ви и сестра ви ще дойдат. Те явно осъзнават опасността, която вие не разбирате. Ще ви очакват. — Тонът на жената бе категоричен. — Изключително важно е, госпожице Чеймбърс, надявам се да дойдете.

— Щом момичетата ще бъдат там, и аз ще дойда. Но първо ще им се обадя. — Венера изпитваше огромно презрение. — Сега предайте съобщението ми на чичо ми. Дословно.

Отново затвори. Но знаеше, че ще отиде. Както и в случая с Бей Линг, момичетата не можеха да си позволят да пропуснат срещата.

Клемент седеше в кантората на адвокатите си, настанил се удобно на бюрото на старшия партньор. И защо, не? Офисът всъщност бе негов, платен с неговите пари.

— Господин Чеймбърс. — Хаймън Уайт, старши партньор и уважаван кралски съветник, влезе в кабинета. След като първо почука, разбира се. Клемент не позволяваше прояви на неуважение. — Племенничките ви са тук за срещата, сър.

Клемент вдигна очи.

— Покани ги.

Адвокатът отвори широко вратата като лакей и четирите момичета влязоха вътре. Колко ли мразеха, че ги е събрал заедно. Отново. Точно като на Коледа…

Юнона предвождаше групичката. Атина, Венера и Диана я следваха. Без да кажат и дума, те седнаха едновременно на четирите стола, които бяха подредени за тях.

— Върви, Хаймън. — Клемент го отпрати. — Погрижи се никой да не ни безпокои.

Клемент ги огледа една по една. Прочутите великолепни братовчедки Чеймбърс. Великолепни само благодарение на неговите пари.

Дъщерите на Маркъс и на Рупърт. Продукт на невзрачните благоприлични бракове на братята му, на непоносимо скучния им живот. Той не се бе оженил. Години наред мисълта за тези момичета, които растяха в Англия, го разяждаше отвътре. Проклетите му братя. Лишени от смелост и амбиции, но способни да създадат поколение.

И двамата имаха семейства. Наследници. А той нямаше нищо. Клемент се бе взирал в четирите красиви момичета, бе мислил дълго за тях. Те бяха онова, което братята му притежаваха, а той не би могъл никога да получи. Не и за всички пари на света, както му бе казал Маркъс. С пари не можеш да си купиш семейство.

Хм. Щеше да види дали е така.

Беше ги купил. Рупърт и Хестър бяха мъртви, а Маркъс и Емили, колкото и да го мразеха, не биха застанали на пътя на благополучието на дъщерите си. И така, съвсем невинно, Клемент бе създал попечителския фонд. Колко лесно и просто се бе оказало да ги привлече към себе си. Малко пари, малко алчност и те бяха готови да играят по свирката му като всички останали; слепи за неудобното положение, в което поставяха родителите си, и за грозното си отношение една към друга. И постепенно се бяха превърнали в мързеливи, разглезени и зависими жени.

Идеята да използва Бей Линг му се бе сторила забавна. Искаше да подразни момичетата, когато бяха станали прекалено самодоволни. Да покаже на високомерния си брат колко бързо неговите скъпи дъщери и племеннички ще се нахвърлят една върху друга и ще си издерат очите.

Фактът, че всички му се бяха опълчили, го влудяваше. Неговата марионетка — младата му годеница — щеше да си получи заслуженото. Но отказът на момичетата, на дъщерите на Маркъс и Рупърт, да му се подчинят…

Беше огорчен. Двайсетгодишното търпеливо моделиране на характерите им се бе провалило. Те се обръщаха против него, отказваха да приемат щедростта му. И предпочитаха мизерните пари, които сами можеха да изкарат, пред лукса на несметното му богатство.

Отхвърляха с презрение дори наследството. Клемент кипеше от гняв. Все едно отново бе отхвърлен от братята си. И точно тази среща бе ключова. Той беше болен. И искаше да бъде абсолютно сигурен, че може да контролира момичетата дори и след смъртта си, както го бе правил приживе.

Те бяха важни за него. Носеха името му. Бяха определени за негови наследнички. Беше решил да ги отнеме от братята си, от самодоволните си, благочестиви братя.

Не можеха да му откажат.

Ако го направеха, той щеше да загуби. Последната и най-сурова битка. Онази, която бе водил със собствените си братя. Момичетата сега бяха неговото семейство. Клемент Чеймбърс беснееше от ярост, но правеше всичко възможно да се сдържа. Действаше най-добре, когато го предизвикат. Щеше да накара племенничките си да му се подчинят.

— Тук сте. — Гласът му бе спокоен. — Знаех, че ще дойдете.

— Чичо Клем. — Юнона заговори високо. — Не сме тук заради заплахите ти.

— Юнона. — Положи огромно усилие гласът му да остане равен. — Издържах теб, сестра ти и братовчедките ти повече от петнайсет години. Най-малкото, което ми дължите, е да бъдете така любезни да ме изслушате.

Те се спогледаха и Клемент долови колебанието им. Добре. Беше ги накарал да се чувстват неудобно. Юнона го гледаше подозрително, но пък тя винаги е била умно момиче. По-умно и от високообразованата си сестра. Според него Юнона притежаваше вътрешна сила и кураж. Досега именно тя винаги бе поемала водачеството.

Тя кимна.

— Добре.

Другите последваха примера й. Той прехапа устни, за да прикрие усмивката си. Колко лесно бе да ги накара да се върнат към обичайното си поведение.

— Вероятно действах прибързано. — Клемент говореше тихо, с изтънял от годините глас. — Шокирани сте. Всички сме шокирани. Виновен съм — добави той и видя как по лицата им се изписва изненада. — Почувствах се предаден от Бей Линг и гневът ме накара да избухна.

— И затова ли заплаши родителите ми? — попита Атина с леден глас.

— Никога не съм заплашвал никого. — Момичетата възмутено понечиха да възразят, но Клемент властно вдигна съсухрената си ръка. — Изслушайте ме. Разбирам, че моите служители са се престарали. Когато им казах да ви доведат тук, както намерят за нужно, са ме разбрали буквално. Никога не съм давал разрешение да се използват заплахи срещу някого от семейството. Отговорните за това ще бъдат уволнени.

Венера погледна към сестра си и братовчедките.

— Не искаме никой да изгуби работата си. Чичо Клем, опасявам се, че не ти вярвам.

— Нито пък аз — добави отчетливо и Диана. — Жената, която ми се обади тази сутрин, предаваше твоите заповеди, чичо Клем. Не вярвам сама да е измислила всичко.

Той се размърда на стола си.

— Момичета, не съм първият възрастен човек с много пари, от когото другите се възползват. Може би съм бил глупав, прекалено доверчив. Позволих на плътските удоволствия да ме направляват. Да, виновен съм. Нима искате да ме изоставите завинаги заради това?

Диана понечи да отвърне, но Юнона с жест я накара да замълчи.

— Искам вие да бъдете моите наследнички, момичета. — Сега щеше да нанесе големия удар. — Забравете Бей Линг. Забравете тази година. Това е стара история, минало. — Усмихна им се чаровно и частица от харизмата му на младини се върна в израза му. — Трябва да вървим напред като семейство. И така, през тази година вие всички доказахте, че сте способни бизнес дами. Притежавате много разнородни таланти, нали така?

Зачервените му очи се спряха за кратко поотделно на всяко от момичетата. Някога, на острова, те бяха готови да се избият за подобна чест.

— Юнона. Вече си създаваш име в бизнеса с недвижими имоти, умело сключваш изгодни сделки в един уникален сектор. Създала си свой собствен бизнес модел. Много впечатляващо.

Юнона издържа на погледа му, безмълвна и неподвижна като статуя.

— Атина. Откри клуб „Блустокинг“. В момента си на загуба, но няма да е задълго според мен. Имаш внушителен членски списък.

По-малката дъщеря на Маркъс нахално не вдигаше поглед от ноктите си; той отбеляза мислено обидата, за да си отмъсти по-късно, и продължи нататък, сякаш нищо не се бе случило.

— Венера Чеймбърс, филмов продуцент. Очаква те блестящо бъдеще. Притежаваме значителни дялове в няколко филмови студиа, Венера. Знаеше ли го? И Диана. Интериорен дизайнер на хотели и частни домове на много богати хора. Би могла да преобразиш офисите на корпорацията по целия свят; ти и още стотина души екип ще бъдете ангажирани поне една година.

Доволен от мълчанието им, Клемент допря върховете на пръстите си.

— Тази година преминахте важен тест. Изпитание за вашата сила и лоялност. Днес съм тук, за да ви кажа, че издържахте теста. Вече няма да сте просто мои наследнички. — Той направи драматична пауза. — Ще бъдете мои партньори. От този ден нататък ви предлагам да получите пет процента от дяловете в компанията. Всички ще бъдете вицепрезиденти.

Братовчедките се спогледаха. Пет процента? Това правеше около осемдесет милиона за всяка.

Клемент се пооживи. Забеляза жаждата и амбицията в погледите им. Да! Отново бяха подвластни на волята му.

— Разбира се, има и условия — спокойно каза той.

— Какви по-точно? — бавно попита Диана.

— Бизнесът трябва да стои над семейните задължения. Както знаете, момичета, винаги съм казвал на бащите ви, че е така.

— Бащите ни? — повтори с недоумение Диана. — Говорил си с татко?

Клемент се усмихна лениво и тържествуващо.

— Получаваш осемдесет милиона долара, Диана, и малко отрезвяваща истина. Мразя сантименталностите. Баща ти и майка ти се возеха в моята кола в деня, когато загинаха.

Венера залитна към сестра си и я стисна здраво. Очите й мигновено се напълниха със сълзи.

— О, не бъдете толкова мелодраматични — с нехайно пренебрежение отсече той. — Не съм ги убил нарочно. Беше нещастен случай. Просто не беше в мой интерес да става публично достояние.

Всички мълчаха стъписани.

— Не си ни казвал — прошепна Диана. — Мислехме, че татко е бил пиян.

— Винаги сме мислели, че се е напил през онзи ден — повтори глухо Венера.

Клемент сви рамене.

— Не беше пиян. И не мисля, че би се оплакал от начина, по който се погрижих за дъщерите му. Предлагам ви почти сто милиона.

— Какви са условията? — тихо попита Атина.

Естествено. Искаха да се пазарят с него.

— Ще се разделите. Ще напуснете Англия. Всички ще работите в различни точки на планетата. Ще скъсате с мъжете, с които се срещате. Настоявам да изпълните нарежданията ми стриктно. Разбира се, след като умра, можете да правите каквото пожелаете.

— Това ли е предложението ти? — възкликна Диана. И го вбеси окончателно, като се разсмя. — О, чичо Клем. Ти си болен човек. И пълен идиот. Никоя от нас не се интересува от парите ти.

Клемент избухна яростно.

— Мислите, че можете да ми се противопоставите?

— Не става въпрос какво си мислим — обади се Венера. Изведнъж побесня. Този човек — това чудовище! — бе убил родителите й. — Другите момичета са прекалено мили с теб. Някой трябва здравата да ти нарита задника. Ти си расист и сексист и аз се срамувам, че си мой роднина. Ако искаш отново да бъдеш приет в семейството, трябва да ни докажеш, че си достоен. Разбираш ли, Клемент? Трябва да изминеш дълъг път, за да се върнеш при нас.

— Да видим — намеси се и Юнона. Вдигна ръка и започна да отмята на пръсти нещата. — Да платиш на Бей Линг. Да дариш половината си богатство за благотворителност. Да се извиниш на мама и татко.

Той ги зяпна с широко отворени очи.

— Не говорите сериозно, нали? Богатството ми възлиза на шест милиарда долара. Аз съм един от най-богатите хора на света. Според завещанието ми вие сте мои наследнички, но това може да се промени по всяко време.

— Тогава го промени още сега — каза Диана, която все още се съвземаше от шока. — Не се нуждаем от парите ти.

— Това не е всичко. — Той повиши глас. — Мислите си, че можете да развиете бизнеса си? Мога да ви смажа като червеи, всяка от вас. Мога да купя банката, която е отпуснала заема на Атина, само с едно телефонно обаждане. Мога да изгоня родителите й от дома им. Мога да унищожа филма ти, Венера; само един разговор по телефона и никое кино по света няма да посмее да го покаже дори веднъж. Ами Диана? Мога да накарам да те опишат като евтина развратница във всеки голям вестник на която и да било столица по света. Да видим тогава как ще си намериш клиенти. — Очите му потъмняха. — Шест милиарда долара подсигуряват огромна власт, момичета. Запитайте се дали искате да се страхувате през целия си живот. Бей Линг ще се пази непрекъснато, но това няма да я спаси. Да й платя ли? И после мен наричате луд.

Юнона се изправи.

— Чух достатъчно. Да си вървим.

— Дадохме му шанс — каза и Диана. — Не може да му се помогне.

Станаха едновременно от местата си и Юнона инстинктивно протегна ръка към Венера, която улови ръката на Атина, а тя на свой ред стисна тази на Диана. Четирите му племенници не се мразеха, обичаха се, осъзна той шокиран.

— Чичо Клем. — Юнона, най-голямата, неговата любимка доскоро, заговори високо: — Ти наистина ни осигуряваше издръжка години наред. Използвахме те заради парите и искрено съжалявам за това. Може би някой ден ще можем отново да започнем на чисто като семейство. Но трябва да разбереш, че не можеш да ни контролираш. Никоя от нас повече няма да докосне парите ти. Промени завещанието; не сме марионетки.

— Такива сте! — кресна той. Всички лицемерни приказки за семейството го нараняваха, причиняваха му главоболие, навеждаха го на лоши мисли… — Махайте се! Вън!

Атина бръкна в джоба на сакото си. За негов ужас тя извади оттам дигитален диктофон. Натисна едно копче и гласът му прозвуча силно от записа.

— Тръгваме си, това ще отиде в полицията и всички големи вестници във Великобритания. Съжалявам, чичо Клем, но ти нямам доверие. Прав си, не бива цял живот да се страхуваме за сигурността си.

Той се опита да се изправи на крака в опит да я удари, преди да му се опълчи, преди да направи каквото и да било…

Сърцето му заби лудо от внезапния приток на кръв и изведнъж му стана трудно да диша, а болката бе режеща, пронизителна…

Обзе го ужас. Залитна напред, вторачен в тях, търсеше в погледите им тържество, омраза. Но Юнона се втурна към него, последвана от останалите, прихвана го за раменете и той се озова в прегръдката й, докато мракът бавно го обгръщаше…

— Чичо Клем, прощавам ти — каза тя и го целуна по набръчканото чело.

Някъде зад гърба й, сякаш много далеч, чу Венера да вика за помощ.

— Прощаваме ти — прошепна през плач Диана, а Атина протегна ръка и погали бузата му с безкрайна нежност и в един миг на просветление той съжали, много съжали…

А после мракът го погълна и всичко свърши.