Наследнички

Осемнадесета глава

Беше прекрасен мартенски следобед. Денят на голямото събитие бе настъпил.

Слънцето грееше, цветята започваха да разцъфват, навън бе топло, подухваше лек ветрец. Ако Юнона можеше да поръча времето, щеше да избере точно такова. Идеално за посрещане на гости.

Стоеше на терасата и оглеждаше градината с критичното око на организатор на събитието.

Доставчиците бяха по местата си. Юнона бе наела не най-скъпата фирма за кетъринг, но определено най-изисканата в Лондон; ръководеше я бивш капитан от Кралската гвардия и се бяха специализирали в изключително атрактивни и вкусни ястия в напълно традиционен стил. Градината бе осветена от ярките пламъци на факли в кристални поставки, в средата на моравата имаше просторна копринена шатра с отворени страни. На масите имаше бели ленени покривки, старинни сребърни свещници и благоуханни рози; шампанското бе „Лоран Перие“, а нежната мелодия на дует арфи огласяше все още празния дансинг. Всичко бе точно както трябва. Юнона лично бе развела светските репортери на „Ивнинг Стандарт“ и „Вог“ из градината. Колкото до списъка с поканените, тя наистина смяташе, че е надминала себе си. Две арабски принцеси, трима посланици, една графиня и множество други благородници; две големи филмови звезди и повече милиардери, отколкото можеше да преброи. Никакви предизвикателни красавици от модния подиум, но Юнона се бе погрижила да покани някои от по-привлекателните съпруги от светските кръгове, за да прибави нотка пикантност към партито. Хубавите жени оживяваха всяко събитие. И естествено имаше журналисти, достатъчно много журналисти.

Дори и един млад лондонски журналист на свободна практика, който работеше за „Сейшел Нейшънс“, местния вестник на Сейшелските острови. Юнона бе поканила и някои от най-безскрупулните и жадни за сензации папараци на столицата. Направо не й се мислеше колко много им бе струвало това тържество, но несъмнено разходите си заслужаваха.

— Какво ще кажеш?

Обърна се към малката си сестра. Атина кимна.

— Перфектно. Ще дойде цял Лондон.

— Очакваме външния министър и съпругата му.

— Няма нищо, пак ще стане чудесно парти — пошегува се Атина.

Юнона не се подразни от думите й.

— Изглеждаш прелестно — каза тя и с изненада усети прилив на сестринска гордост. Атина винаги бе най-дрипавата и най-мърлявата от братовчедките. Днес изглеждаше великолепно: не богинята на мъдростта, а на войната — величествена в металносивата си прилепнала по тялото копринена рокля, с масивни сребърни гривни високо над лакътя й и висящи платинени обеци, инкрустирани с искрящи като лед диаманти. Оловносиви сатенени обувки на висок ток на „Шанел“ подчертаваха дългите й крака; косата й падаше като бляскава копринена завеса, прихваната със седефена диадема, която проблясваше като корона на древна кралица. С гримирани в пепел от рози и опушеносиво очи, Атина беше зашеметяващо красива.

След прилива на гордост я жегна ревност. В по-различна компания Юнона би блестяла тази вечер, но сега знаеше, че ще бъде засенчена тотално. Бе избрала права рокля на „Алекзандър Маккуин“ в дръзка комбинация от оранжево, бежово и много бледозелено, беше обула средно високи обувки „Диор“ в наситено оранжево и носеше тънка гривна и колие с висулка от изумруд и циркон. Въпреки строгите черти на лицето й, бе сигурна, че мъжете ще се обърнат след нея, макар и само заради елегантността й.

Точно такива женствени и строги тоалети Джак обичаше да смъква страстно от тялото й. Колкото повече приличаше на изискана светска дама, толкова повече го провокираше да я разгорещи.

Юнона огледа разкошната обстановка и се опита да спре да мисли за бившия си съпруг. Нямаше смисъл да копнее за него. Беше си отишъл. Сега бе богат и ставаше все по-известен; бе срещала името му на невероятни места — в притурката на „Сънди Таймс“, в „Ивнинг Стандарт“, дори в кулинарното списание „Уейтроуз“. Беше отворил няколко ресторанта в Шотландия: два в Глазгоу, един много голям в Единбург, друг такъв във Файф. Авторите на статиите се оплакваха, че Джак не иска да дойде в Англия.

Е, Юнона пък се надяваше никога да не дойде. Стегна се и огледа градината.

— Изглежда добре. — Братовчедка й Диана прекъсна мислите й. — Много хубава рокля, скъпа. Какво мислиш?

Юнона кимна много доволна. Диана носеше дълга до глезените пола и корсет от шифон в пепел от рози, избродиран с миниатюрни розови розички. Бе наметнала копринен шал на раменете си, а на ушите й висяха дълги коралови обеци. Миниатюрната и искряща чантичка бе модел на „Джудит Лийбър“ и бе обула тъмни марокански кожени пантофки. Цялостната й визия напомняше за епохата на прерафаелитите.

— Великолепно. Бей Линг ще изглежда тотално не на място.

— Какво си й изпратила?

— Няколко тоалета — усмихна се коварно Юнона и вдигна глава. — Да видим, авангардна полупрозрачна рокля от тензух на „Клоуи“…

— Искаш да кажеш „прозираща“?

Юнона се усмихна лукаво.

— Както и рокля без презрамки на „Версаче“; ще кажа само, че за нея ще са й нужни страшно издръжливи лепенки на гърдите…

— Предизвикателни тоалети.

— Да, предизвикателни е точната дума. И съм поканила много аристократи, дипломати и други хора от елита. Тя въобще няма да се вписва в средата. Светските хроникьори ще бъдат тук, за да я чуят. — Юнона решително кимна. — Още следващата седмица по това време Бей Линг ще пътува към Сейшелите, а чичо Клем ще я зареже като едно голямо срамно недоразумение.

— Да се надяваме — замислено отбеляза Диана. — Не бихме искали да разчитаме само на работата си, нали така?

— Как върви при теб? — подпита Юнона. — Надявам се, че имаш какво да разкажеш на гостите ни.

— Да — прикритието ми е доста убедително впрочем. — Братовчедка й, която се интересуваше само от светските забавления, се усмихна и Юнона долови гордост от свършеното. — Работя по проекта за дизайн на новия център за здраве и красота в хотел „Виктрикс“ в Лондон и получих доста сериозен хонорар. Ами ти?

Юнона се замисли за изминалата седмица.

— Добре съм, получих една-две комисиони. — Тя сви рамене. — Не обичам да работя, нали знаеш.

— Естествено.

— Виж, идва сестра ти.

Венера се приближи към тях и Юнона отбеляза с неодобрение, че не бе успяла да промени напълно облика си; не виждаше да е придобила по-умерен и скромен вид. Да, роклята бе съвсем прилична, но само толкова; беше опасно близо до прекрачване на границата. Венера бе избрала бледозлатиста копринена рокля като алтернатива на предпочитаните от нея кремави и бели тонове; така цветът пак бе достатъчно светъл, за да подчертае тена й. Роклята стигаше до коленете и беше с паднали рамене, но материята прилепваше сластно към тялото й и нищо от стегнатата й, дооформена със силикон фигура не оставаше на въображението на наблюдателя. Върху раменете й имаше безбожно скъпа наметка от изкуствена кожа, на шията й блестеше тънко диамантено колие и носеше безумно високи обувки на тънък ток „Джими Чу“. Приличаше на някоя от холивудските богини от миналото — Лана Търнър на новия век. Платиненорусата й коса бе накъдрена в стила на четиридесетте години, за да допълни облика.

Но все пак чичо Клем бе свикнал с Венера.

— Изглеждаш много секси — одобрително отбеляза Атина.

— Целта не беше да сме секси — сърдито се обади Юнона.

Венера сви рамене.

— Имам и други задачи на това парти, освен да натрия носа на Бей Линг, дами. Ще представям новия си филм. Искам да привлека малко интерес към него.

— Нали не си забравила, че всичко това е само за фасада. — Юнона бе строга. — Не вярвай на собствените си заблуди, Венера, не се увличай по измислицата. Знаеш, че вероятността този филм да бъде заснет не е особено голяма, а да бъде разпространен в кината — още по-малка.

Като забеляза как лицето на Венера помръква, Атина сложи ръка върху тази на сестра си, за да я възпре.

— Поканила е Ханс Тирш да дойде — многозначително добави Атина.

Юнона мислено прелисти тефтерчето с контактите си. Тирш… продуцент, голям играч. С репутацията на мъжкар. Вероятно Венера се опитваше да го свали. Е, това определено би било точка за отбора на сестрите Чеймбърс. Тъй като сега всички бяха свободни…

Отново леко я прободе ревност; когато бе още с Джак, бе проявявала слаб интерес към любовните терзания на останалите момичета. Сега се запита защо тя си нямаше никого на това парти. Откакто Джак си бе тръгнал, мислеше само за него. И за преместването, за Бей Линг…

— Е, това е нещо различно, предполагам. — Постара се да се усмихне. — Късмет.

— Ще бъде страхотно парти. — Атина си представи имението „Бозуел“ и в сърцето й не остана капка жал за натрапницата. — Дръжте се прилично, момичета. Ние сме от семейството, не го забравяйте. Бей Линг не е.

Кучки, мислеше си Бей Линг, гадни кучки.

Не можеха да приемат поражението си. Искаха да вземат нейните пари, нейния мъж. Нямаше да им позволи.

Но докато замислено решеше с четка дългата си коса, отбеляза, че те определено нямаше да се предадат без бой.

Юнона бе приспала бдителността й след вечерята при пристигането й. А и съвсем се стъписа, когато разбра, че и четирите явно имаха свои пари. Нямаше как да го отрече, къщата им бе забележителна.

Но явно искаха нещо повече. Парите на Клем. Нейните пари. Старият перверзник нямаше да изкара още дълго на този свят и законната му съпруга се канеше да покаже на всички какво точно означава изразът „веселата вдовица“.

Юнона бе водачката на групичката. Беше безпощадна. Все канеше Бей Линг на разни вечери и чаени партита. В „Савой“, в „Риц“. Постоянно я наблюдаваше строго. Дали свива кутрето си, когато пие чай, как отхапва от сандвичите с краставички, дали знае как се ядат пъдпъдъчи яйца с целина? Но Бей Линг я бе изпреварила отдавна. Беше се подготвила, знаеше наизуст всички правила на етикета като по учебник. Клем щеше да получи точно каквото искаше — идеалната английска съпруга във всяко друго отношение, освен в спалнята, където щеше да изпълнява желанията му.

Каквото и да й струваше това. Той бе просто един мъж. Бей Линг си повтаряше, че бе преживявала и по-тежки неща. Нямаше да позволи нищо да я отклони от плячката.

Погледна роклите, които икономката бе извадила върху леглото в хотелската й стая, и се засмя. Беше направо обидно. Наистина ли я смятаха за толкова глупава? Евтини дрешки за продажна жена, дълбоки деколтета, секси роклички за холивудски актриси, няколко екзотични тоалета, добавени за всеки случай. Юнона се бе опитала да ги замаскира малко с много добра колекция от бижута! Как ли пък не! Защо просто не й бе предложила едно ветрило и да приключат случая?

Явно момичетата искаха да я изложат. Такава бе стратегията им — да покажат на всички екзотичната приятелка. Е, бяха го демонстрирали пределно ясно. Но в тази игра имаше две страни.

Бей Линг огледа със задоволство тоалета, който си бе купила на улица „Бонд“ същия ден. Прекрасен класически костюм на „Шанел“ от розов туид и бежова кожена чанта на релефни ромбове. Естествено бе избрала по-дългата пола и обувки с нисък ток и заоблени върхове. Бе гримирана от професионален гримьор в приглушени тонове, сложи си от любимия парфюм на Клем, който се приготвяше специално за него. Носеше годежния пръстен с огромния червен диамант, а класическата кремава копринена риза бе деликатно съчетана с огърлица от забележителни огромни перли от дълбините на южните морета. Гарвановочерната й коса бе прибрана в стегнат кок. Бей Линг знаеше, че изглежда като първата дама на някоя далекоизточна държава, след като сексапилното й тяло бе благоприлично прикрито и единственото, което демонстрираше, бе своята младост и красота.

Братовчедките Чеймбърс явно си мислеха, че могат да я засрамят пред хората, така ли? Скоро сами щяха да разберат какво е срам.

— Мили боже — възкликна Питър Лорд. Гледаше някъде зад Юнона и очите му щяха да изскочат от орбитите. — Това е принцесата… на Дубай, нали? И Ханс Тирш? Събрала си толкова видни персони.

— Обичаме да се срещаме с интересни хора — съгласи се тя. Презираше този човек заради неговата дребнавост и алчност. — Вземи си чаша шампанско.

— Отлежало ли е? Не харесвам купажни вина.

— Естествено — спокойно отвърна Юнона.

Питър жадно се пресегна и грабна кристална чаша от таблата на минаващия наблизо сервитьор.

— Много е сладък — отбеляза той, без да откъсва поглед от младия мъж, който прекосяваше стаята.

Юнона трескаво се огледа за някой журналист наблизо — нямаше такива, слава богу.

— Моля те, дръж се прилично — просъска тя, — и не сваляй обслужващия персонал.

Питър се намръщи и пресуши чашата на един дъх.

— О, колко сме надменни, така ли? Слушай, съкровище, имаше няколко успешни седмици на работата. Но ти е малко рано да говориш така на шефа си, не мислиш ли?

Тя се обърна и го погледна право в лицето. Пулсът й се ускори, но не можеше да рискува да вдигне скандал. Това парти струваше толкова много…

— Успокой се, Питър, това е светско събитие.

— И ти би трябвало да се погрижиш за мен. — Красивите черти на лицето му станаха сурови. — Намери ми телефонния му номер, бъди добричка.

— Не ставай смешен — с леден тон го отряза Юнона.

— Аз съм твой шеф.

— Не, не си. — Юнона се усмихна. — Напускам. Още утре ще основа собствена фирма. — Думите сякаш излизаха от устата на съвсем различен човек — някой, който не бе уморен, уплашен, със сериозни финансови затруднения. Сестра й го бе направила, братовчедките й — също. Защо не и тя, защо не и Юнона? — А ти имаш избор: или се дръж прилично, или ще бъдеш изхвърлен оттук. Има доста репортери. Няма да бъде добре за бизнеса да напишат как Питър Лорд се е напил и е посрамил домакинята си, нали така?

— Знаеш ли, понякога си голяма досада — провлачено отвърна Питър. Но погледът му трепна. — Ще бъда добричък. Сключваме примирие. — Вдигна ръка с кръстосани пръсти.

Победи го. Юнона само махна с ръка и го отпрати. И тъкмо навреме. Пени Матлок, светският хроникьор на „Ивнинг Стандарт“, тъкмо се присламчи към нея, загледана в оживлението наоколо.

— Скъпа. Великолепно парти.

— Благодаря — скромно отвърна Юнона. — Постарах се.

— Не ти е трябвало много време да забравиш Джак, нали? — попита репортерката. Юнона се стегна и преглътна острата реплика. Ясно си представи какво би написала Пени в утрешния брой.

— Разводите са нещо нормално — небрежно подхвърли тя. — Сигурна съм, че Джак ми желае само добро.

— Разговаряте ли често?

По дяволите! Нямаше ли да зареже тази тема?

— Всъщност не.

— Значи помежду ви цари ледено мълчание.

Юнона се насили да се засмее.

— Предполагам, че Джак е доста зает с ресторантите си, а аз самата съм в процес на основаване на компания за недвижими имоти, така че нямаме много свободно време. Освен това с братовчедките и сестра ми толкова се забавляваме, като си делим една къща. Всички сме щастливи и много ангажирани. — После се постара да добави: — Ако видиш Джак, непременно му предай поздрави от мен.

— Само поздрави? — не искаше да спре Пени. — А къде е почетната гостенка? Вашата бъдеща леля, нали така?

Юнона въздъхна театрално и погледна златния си часовник.

— О, боже, май закъснява доста повече, отколкото е приемливо в обществото. Но не бива да й се сърдим — добави бързо тя. — Бей Линг се старае да усвои правилата на светските партита.

— Ммм — измънка само Пени, доловила накъде бие Юнона. — Но пък е малко грубо.

— Не бих казала подобно нещо — неубедително отвърна Юнона.

— Коя е дамата в сребристата рокля? — Пени се разсея внезапно. — Онази, край която са се събрали куп мъже? Не мисля, че съм я виждала досега.

— Разбира се, че си я виждала, и то хиляди пъти. Това е сестра ми Атина.

Очите на репортерката се разшириха от изумление.

— Не! Не може да бъде…

Атина се забавляваше. Ситуацията бе нова за нея. Естествено държеше под око и входната врата. Когато там се появеше Бей Линг в някоя от екзотичните рокли, каквато вероятно щеше да облече, Атина искаше да бъде готова да привлече вниманието към нея, широко разтворени очи, внезапен израз на шок, може би стреснато повдигане на ръка към устата. Защо само Венера да е актрисата в семейството?

Но дотогава си имаше приятно развлечение.

Мъжете се бореха за вниманието й. И то не както го правеха професорите в Оксфорд: пиянско опипване на някое стълбище, „случайно“ поставена ръка на коляното й. Тези тук бяха изтънчени предприемачи, джентълмени, петролни магнати, кинопродуценти. Те се смееха на шегите й, водеха светски разговор, интересуваха се от бизнес идеите й, предлагаха да й донесат питие. Атина се чувстваше страхотно.

— Клуб за жени? Прекрасна идея — искрено възкликна лорд Фреди Уентуърт. — Ще имате ли и зала за пури?

— Атина, шампанското ти почти е свършило. — Питър де Саар, собственик на винени масиви в Южна Африка, посегна към чашата й. — Нека ти донеса друго.

— Знаеш ли, роклята ти е невероятна. — Рик Стелис, петролният магнат от Тексас, бе по-директен. — Страхотно подчертава очите ти. Откъде си я купила? Няма да е зле да купя акции на този дизайнер.

Атина се смееше и шегуваше заедно с тях, но дълбоко в себе си негодуваше. Естествено, че се ласкаеше от комплиментите, кой не би го направил?

Но къде бяха всички тези мъже, когато се бореше за мястото си и бе самотна? Защо преди не се интересуваха от нея? Нима единственото, което можеше да промени шансовете й в романтичен план, бе едно външно преобразяване? Характерът й бе същият и когато носеше неугледните си дрехи на университетски преподавател. Но когато бе с невзрачни дрехи, когато красотата й не бе толкова явно подчертана, никой не я канеше на срещи, освен разни неудачници, и то само с половин уста.

Обичаше вниманието. Мразеше слабостта.

Атина прие чашата студено шампанско, поднесена от винения магнат. Е, не можеше просто да стои тук и да ги остави да точат лиги цяла вечер, нали така? Тайфата от светски репортери, поканени от Юнона, бе в стихията си и всяко прибързано действие би развалило ефекта от цялото събитие. Момичетата на Чеймбърс трябваше да се държат безупречно, леко надменно дори. Светът на чичо Клем не беше се променил особено от времето на Джейн Остин насам. Той не би одобрил някой да говори, че Атина е насърчавала цял куп обожатели.

Леко окуражена от алкохола, Атина реши да покаже и другата си страна. Щеше да проведе един малък социален експеримент, реши хладнокръвно тя. Един вид отмъщение за всичко, на което я бяха подложили онези сексистки настроени негодници в Оксфорд. Без все още да има каквото и да било желание да се задоми, тя би могла да се възползва от някой мъж; поредната фасада за пред Бей Линг. Защо Атина да иска да ги раздели с Клем, ако самата тя има богат годеник?

Тези мъже искаха да я използват; е, тя щеше да използва тях. Щеше да остави един от тях да се влюби лудо в нея, а после да го изостави в мига, в който чичо Клем зареже малката златотърсачка.

Кое е по-лошо? — замисли се сериозно Атина. Жена, която преследва мъжа само заради парите му, или мъж, който харесва единствено красотата на една жена?

Отговорът бе: „и двете“. И Атина Чеймбърс се закани да унищожи по един представител на всяка от тези породи.

Деликатно отпи глътка от шампанското си, докато очите й преценяващо обхождаха събраните наоколо егоистични похотливци: винопроизводителят… не, нямаше да понесе този негов акцент, не и за дълго; петролният магнат имаше шкембе; зъбите на филмовата звезда бяха противно избелени. Кой от всички щеше да бъде най-малко неприятен за понасяне в следващите няколко месеца?

Острият й като бръснач ум прецени мъжете само за няколко секунди и беше готова с избора. Атина се обърна към Фреди и го озари с ослепителната си красота.

— Фреди — заговори го тя и го дари с усмивка, която го остави без дъх. — Твоето семейство е от Нортхемптъншир, нали така? Чувала съм, че това е един от най-красивите райони в страната. — Съсредоточи се върху него и изолира всички останали. — Но никога не съм ходила там — леко се нацупи тя.

Останалите мъже схванаха посланието; чу въздишките им, след което се разотидоха, измърморвайки по нещо за довиждане. Е, каза си Атина, това бе мъжкият еквивалент на конкурс за красота и тя току-що бе избрала щастливия победител. Наведе се леко към него, за да го насърчи. Веждите му се бяха вдигнали чак до гъстата му рижава коса, а по бледото му лице бе изписана толкова широка усмивка, сякаш бе спечелил от лотарията.

Лорд Фредерик Уентуърт. По-младият син на маркиз Гретон; завършил „Итън“ и „Дъръм“, с диплома по селскостопански науки и стопанско управление. Баща му притежаваше имението „Фарнсуърт Хаус“ със стотина акра хълмиста земя и стар замък от Елизабетинската епоха. Сестра му, лейди Фелисити, бе печално известна като буйна млада жена и всички знаеха за пристрастеността й към кокаина, а по-големият му брат, Кристофър, бе замесен от същото тесто.

Атина бе научила всичко това от Юнона. Тя бе запознала останалите момичета с поканените в списъка и Фреди бе сред най-видните представители на аристокрацията.

Атина го огледа критично. Беше нисък за мъж, вероятно малко над метър и седемдесет. Тъмночервена коса, бледа кожа с лунички. Освен това бе набит и явно тренираше с тежести или нещо подобно. Приличаше й на викингски войн; би бил съвсем на място в средновековен замък с ниски тавани, гадничко отбеляза тя наум. Държеше се прекалено почтително и леко отнесено, приличаше на неопитен младок. Тя мразеше това в мъжете.

Да, лорд Фреди щеше да свърши чудесна работа.

— О, ами… — Той се наведе и в припряността си събори чаша вино. — Гадост. Колко съм непохватен… Както и да е — подхвана той, докато попиваше разлятото вино с кърпичката си, — можем да поправим този пропуск. Трябва да дойдете. Елате за уикенда.

Атина изпърха с дългите си мигли.

— Но ние дори не сме излизали на среща още.

Фреди примигна, сякаш не вярваше какъв невероятен късмет бе извадил.

— Би ли искала? — попита той. — Какво ще кажеш да те заведа в „Максим“ утре вечер? В осем добре ли е?

— Чудесно. Можеш да минеш да ме вземеш.

— Разбира се, естествено — отвърна той. Добродушното му лице почервеня от удоволствието. — Страхотно.

Атина кимна и отново отпи глътка вино. О, слава богу — Юнона се опитваше да привлече вниманието й в другия край на залата.

— Извини ме — каза тя и тръгна към шатрата навън.

Тълпата й правеше път, докато минаваше; партито се очертаваше много успешно. И изглеждаше, че почетната гостенка ще допусне кардинална грешка пред обществото. Бей Линг дори нямаше да се появи. Атина ликуваше. Тази жена току-що бе обидила жестоко каймака на лондонското общество.

Доколкото познаваше чичо си, вече си бе заминала.

Венера не споделяше негодуванието на братовчедка си. Двете с Диана бяха невръстни деца, когато загубиха родителите си, когато баща им бе убил себе си и майка им, шофирайки пиян. Тя приличаше на слънчоглед, който търси топлината на мъжкото внимание и неизменно се обръща към него. Дори като съвсем малко момиче русокосата Венера успяваше да завърти главите на всички момчета. Докато Диана се стремеше да стане част от най-влиятелната женска групичка, Венера искаше да посещава смесено училище. За разлика от сестра си, тя страшно държеше на мъжкото мнение. И никога не се бе притеснявала да го признае.

Другите момичета не одобряваха това, но Венера не им обръщаше внимание. Обличаше се секси, толкова, колкото да не премине границата и да изглежда евтино — а дори и това бе въпрос на мнение, каза си тя, докато отпиваше от студеното бяло вино.

— Искам да прочета сценария — каза един от обожателите й.

— Не и преди да започнем с продукцията. — Венера бе категорична. — Въпросът е принципен. Трябва да защитавам интелектуалната си собственост.

— Напълно вярно. — Говорещият бе слаб мъж с лице на пор и палави очи. Казваше се Ерик Дрейпър и ръководеше малка разпространителска верига, която би била идеална за нискобюджетна продукция като нейния филм. — Знаеш ли, Венера — продължи той, докато очите му с наслада се плъзгаха по златистата й копринена рокля, — сигурен съм, че можем да стигнем до някакво споразумение с теб.

— Какво например?

— Ще купя правата за филма ти, а ти ще дойдеш на работна закуска с мен.

След като преспим заедно, казваха недвусмислено очите му.

Харесваше й, когато мъжете й се възхищаваха, но мразеше, когато демонстрираха увереност, че ще си легнат с нея.

— Ерик — изгука сладко тя, — не мисля, че ще стане. Опасявам се, че онова, което ти можеш да ми предложиш, е прекалено малко. — Тя сведе поглед към слабините му, после отново го погледна в лицето. Някои от стоящите наоколо се ухилиха. — За този филм ми трябва голяма разпространителска фирма — заключи тя и върна разговора отново към бизнеса. — Защо не и филмово студио?

Ерик отвори уста да й отвърне, но го прекъснаха. И над двамата надвисна голяма сянка. Венера вдигна очи и сърцето й спря за миг. Беше Ханс.

Не беше го видяла да влиза, не бе забелязала да се приближава. Шокът от близостта му, от физическото му присъствие, надвесен над нея, бе достатъчен.

Беше с тъмен костюм в американски стил, който подчертаваше очите му и тъмните му мигли. Лицето му бе загоряло, а на китката му проблесна златен часовник, „Ойстър“, реши тя. Разкопчаното горно копче на бялата му риза разкриваше няколко къдрави черни косъмчета; колко еротично бе да си играе с тях, докато пръстите й галеха гърдите му…

Венера усети гореща вълна на страст. Помъчи се да си върне самоконтрола и потърси спасение в питието си.

— И какво, за бога, те кара да мислиш — меко попита Ханс, вперил поглед в нея; оглеждаше я бавно, давайки й да разбере, че е забелязал реакцията й, — че ще успееш да го постигнеш?

Тя си пое рязко въздух. Развеселеният му тон ясно й показа, че той знае много добре какво изпитва тя. Той не заслужаваше да има такова влияние над нея. Въпросът му я разгневи. Вярно, желаеше го. Венера никога не се бе заблуждавала по този въпрос. Изпитваше силно сексуално влечение към Ханс Тирш. Но какво от това? Веднъж бе сгрешила. Стига толкова. Нима той не бе скочил в леглото с Лили веднага след това, а и с колко ли още други след нея?

„Аз съм Венера Чеймбърс, по дяволите“, напомни си тя. „Никога не стоя на опашка да чакам реда си“.

— Ще заснемем филма и ще им предложим лентата. — Тя се усмихна студено. — Ще бъде истинска сензация, Ханс. Продукция на Венера Чеймбърс. А най-сигурният залог за успех е актрисата, чийто талант откри именно ти.

— Да. — Очите му се присвиха и желанието в тях премина в гняв. — Проведох няколко разговора. Явно ти си имала нещо общо с поведението на Лили.

Венера сви рамене.

— Ако не знаеш как да се справиш с една млада актриса, Ханс, явно губиш усета си.

Ерик Дрейпър мигновено забрави за Венера и обидите й и се втурна да се представя на известния продуцент.

— Ерик Дрейпър. — Той протегна длан пред тялото на Венера и леко докосна гърдите й с лакът. — Радвам се да се запозная с вас най-сетне, господин Тирш, много съм чувал за вас. Може би ще имаме възможност да работим заедно…

Ханс погледна отвисоко Ерик, който бе избутал Венера на заден план.

— Изглежда, сте застанали пред домакинята ни — с равен глас отбеляза той.

— О, извинете ме. — Без да се притесни ни най-малко, Ерик опита отново: — Но вие сте напълно прав — всеки дребен независим продуцент си въобразява, че ще се сработи с киностудиата. Ние, големите играчи, знаем как стоят нещата. — Обърна се към Венера. — И ти ще се научиш, миличка.

— Името ми е Венера — сряза го тя.

— Все едно — отвърна Ерик. — Е, къде сте настанен за вечерята, Ханс? Ще се отбия да поговорим.

Тирш погледна домакинята.

— Ще седна до Венера — заяви той.

— Не е вярно. — Тресеше се от ярост към двамата мъже. Възползвай се от ситуацията, окуражи се мислено, нека те мотивира още повече да успееш. Да те кара да ставаш рано сутрин. — Всъщност ти си на масата на Ерик.

Ерик грейна от удоволствие, но Ханс я погледна изпитателно.

— Сложили сме повечето гости от киносредите заедно — продължи небрежно тя. — И съм те настанила до Сейди — една истинска, утвърдена звезда, но за високото качество се плаща високо. Може би ще я вземеш за ролята на Мод, след като аз наех Лили.

Ханс поклати глава.

— Ще седя до теб — каза той. — Вече размених картичките на местата ни. Сега личният бодигард на почетната ви гостенка ще седи до този негодяй. — Мускулестата му ръка посочи към Ерик, който почервеня като домат.

— Моля? — заекна той.

— Разбрахме се — отсече Ханс. Тонът му не се промени изобщо. — Сега се разкарай от погледа ми, ако не искаш да пострадаш.

Ерик отвори уста, но бързо размисли. Наведе глава и се отдалечи бързо и с леки стъпки като някое влечуго, скри се в тълпата и се отправи към изхода.

— Не те притеснява да си създаваш врагове, така ли? — попита Венера, опитвайки се да скрие удоволствието си. Въпреки личните им разногласия Тирш не бе позволил на онзи дребен негодник Дрейпър да развали настроението й на собственото й парти.

— Нито пък ти. — Тъмните му очи бяха вперени в нея. — Чух края на разговора ви.

Венера се напрегна. Какво можеше да каже? Че не е от момичетата за една нощ ли? Беше спала с Ханс. И оттогава мислеше само за него.

— Мразя, когато мъжете си играят с мен — рязко отвърна тя.

— А аз мразя, когато жените си въобразяват прекалено много — каза той със спокоен тон. — Ти получи съвсем безпристрастна оценка на прослушването, Венера.

— Не искам да говоря за това.

— Не, просто действаш под грешно впечатление. Мислиш, че имаш пълното право да получиш главна роля в някой мой филм, нали? Голям филм. Именно ти, неопитната актриса. Видях в теб нещо, подходящо за специфична роля. Всъщност ти дори не оправда очакванията ми.

Тя сви длан в юмрук.

— О, да, твоят филм — отвърна тя с престорено мил, язвителен тон. — Вече не е толкова голям, нали?

Зарадва се, когато на иначе непроницаемото му лице внезапно се изписа гняв.

— Ще си платиш за това — процеди през зъби той. — Имам репутация, която никой не може да застрашава. Никой не може да саботира филма ми и да се измъкне безнаказано. Независимо колко е красив.

— Сигурен ли си, че искаш да седиш до мен на вечеря? — попита го Венера и вирна предизвикателно брадичка.

Със сигурност видя страстно желание в погледа му, но какво от това?

— Разбира се — отговори Тирш заплашително. — Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.

Диана си проправи път до Юнона. Разговаряше с гостите като съвършената домакиня, приемаше комплименти и правеше още по-щедри на другите.

Но не влагаше душа в това. За първи път светските ангажименти й се струваха безсмислени, загуба на време. Умът й все се връщаше към новата й страст — работата.

Вече бе уговорила пет интервюта в супермодерните салони на „Виктрикс“. Работниците пристигаха със светкавична скорост — Диана бе решила да наеме едновременно пет екипа, бе обещала бъдещи поръчки на най-добрите и благодарение на съревнованието помежду им постигнаха истински чудеса със строителния график. Другата седмица можеше да започне с фотосесиите. Хотелът щеше да се появи на страниците на „Ин Стайл“, „Хийт“, „Гламър“ и „Ивнинг Стандарт“ и това бе само като начало. Не харесваше хората от рекламния отдел на Карл. Нека Родън си действа според вътрешните правила на компанията, каза си Диана; тя самата бе решена да поеме лъвския дял от рекламната кампания.

Искаше да впечатли Карл. Хотел „Ковънт Гардън“ щеше да бъде забележителен, но бе само един бутиков хотел. Сега той реновираше своя представителен огромен хотел в Европа — „Виктрикс Рим“. Диана имаше идеи. Този проект бе почти готов и тя искаше нов.

— Скъпа! — Целуна братовчедка си, която следеше какво става с партито също като някой диригент, който държи под око оркестъра. — Мисля, че задачата е изпълнена. Кой можеше да предположи, че ще е толкова лесно? Глупачката дори не се появи.

— Струва ми се прекалено лесно — притеснено отвърна Юнона.

— Хайде да настаняваме гостите за вечеря. — Диана даде знак на салонния управител и сервитьорите започнаха да съпровождат гостите до местата им. Докато столовете се издърпваха назад и поканените сядаха сред шумолене на коприна и дантела, Юнона забеляза как очите на всички се отправяха към централната маса, където седяха братовчедките Чеймбърс, продуцентът Ханс Тирш, Пени — светската репортерка на „Стандарт“, и видимо оставаше едно празно място.

Юнона отиде до мястото си и седна, Диана я последва. Пени бе потънала в разговор с Атина; Венера и австриецът се гледаха гневно един друг, но за момента се държаха съвсем цивилизовано. Юнона рязко кимна на сервитьорите да започнат обслужването на масите, а по лицето й бе изписано крайно неодобрение. Всеки можеше да го забележи, а тя бе решена провинението на Бей Линг да бъде ясно подчертано за пред репортерите.

— Опасявам се, че не можем да чакаме повече — въздъхна тя.

Пени се обърна към нея:

— Да, не е ли ужасно?

Сервитьорите се заеха със задълженията си, поднесоха телешка супа на всеки, заеха се да сипват виното, предлагаха топли питки с подправки.

Изведнъж Пени смушка Юнона с лакът.

— Коя е тази? — попита тя.

Юнона извърна глава и кръвта й се смрази.

Бей Линг. Елегантно, направо безупречно облечена в строг костюм на „Шанел“, с нужните класически аксесоари към него, с прибрана в скромен кок коса и дискретен грим. Сред гостите се разнесе шушукане, докато се обръщаха да я видят. За по-малко от секунда Юнона прецени, че тя е избрала почти идеалния тоалет. Юнона леко приглади роклята си в яркооранжево и кремаво; висшата мода, в която се появи Бей Линг, правеше голямата братовчедка Чеймбърс да изглежда доста пъстра.

Четирите жени не успяха да се сдържат и размениха смаяни погледи. Юнона забеляза, че Пени стисна устни, доловила неловкото им положение.

— Това ли е почетната гостенка? — мило попита тя.

Юнона кимна и побутна стола си назад.

— Да — каза тя. — Ще ида да я посрещна.

Но Бей Линг вече се бе запътила към масата. За миг застана пред стола си редом с Юнона, така че журналистите добре да я огледат. Няколко от фотографите се скупчиха наоколо; Бей Линг се усмихна ведро и леко наклони глава.

— Юнона, Атина, Диана, Венера! — обърна се тя към всяка поотделно. — Много съжалявам, че закъснях, но бях възпрепятствана.

Бей Линг изчака; Юнона осъзна пропуска в обноските си и моментално направи знак на един сервитьор да дръпне стола.

— Аз съм Пени. — Светската репортерка направо я изпиваше с очи. — Работя за „Ивнинг Стандарт“. Много се радвам да се запознаем.

— За мен е удоволствие — любезно отвърна Бей Линг. — Виждам, че седите на масата на моите бъдещи племеннички. Знаете ли, Пени, ужасно е да се закъснява. Но мисля, че е станало някакво объркване.

— Така ли? — възкликна Пени.

Юнона имаше лошо предчувствие. Почти незабележимо поклати глава към другите момичета. Диана разбра сигнала и започна да хапва от супата си; другите две пийнаха малко вода.

— Да. Юнона и момичетата ми изпратиха няколко рокли, но те бяха абсолютно неподходящи. Едната е прозрачна. — Бей Линг говореше спокойно, но погледът й бе унищожителен. Репортерката попиваше всяка нейна дума. — Опасявам се, че чичо им никак не би одобрил подобно нещо. — После сви леко рамене и добави мило: — Вероятно е било малка шега, нали?

— Прозрачна рокля! — театрално възкликна Пени. Погледна към Юнона. — Не може да си го направила!

Юнона се почувства ужасно злепоставена. Трескаво се опитваше да измисли какво да отвърне.

— Не, разбира се, че не е — намеси се Венера и се засмя звънко. Юнона се обърна да погледне братовчедка си, но Венера изобщо не срещна погледа й, тъй като се бе съсредоточила изцяло върху Пени. — Бей Линг, ужасно съжалявам — каза тя. — Толкова ме е срам. Ако в онази пратка е имало прозрачна рокля, значи е била за мен. Аз трябваше да изпратя тоалетите в хотела ти, но вместо това явно съм ти пратила костюмите за прослушванията. Снимам филм. Искрено съжалявам, задето те накарах да закъснееш така.

Тя поклати глава, сякаш бе отвратена от себе си.

О, помисли си Юнона, това момиче наистина може да играе.

Диана пое щафетата.

— Ами коктейлната рокля на „Живанши“? Не си ли я изпратила?

— Имах намерение — защити се Венера с перфектно добавена нотка на раздразнение. — Всеки може да сбърка, нали?

— Отделих половин ден, за да избера онази рокля — сопна й се Диана. — Както и костюма на „Марк Джейкъбс“.

Сестрите се изгледаха гневно.

— Е, какво пък. — Пени бе видимо разочарована. — Определено изглеждаш прелестно в този тоалет.

— Наистина е така, нали? — включи се и Атина, докато небрежно отпиваше от коктейла си.

Очите на Бей Линг проблеснаха яростно, но тя старателно преглътна яда си и седна. Юнона я представи на останалите гости; но докато Бей Линг кимаше, усмихваше се и отвръщаше на светските любезности, от нея се излъчваше омраза към всяко от момичетата.

Е, това беше, помисли си Юнона. Беше й се разминало на косъм, а и сега врагът бе нащрек. Но какво от това? Чичо Клем искаше Бей Линг да опознае семейството му, тоест момичетата. Без доказателства тя нямаше никакъв шанс.

Срещна погледа на Бей Линг с абсолютно безизразно лице. Тази вечер всички щяха да играят ролите си.

Останалата част от вечерта мина без инциденти. Юнона бе изключително внимателна да не допусне някакъв повод за слухове. Позира заедно с Бей Линг за всички списания, вдигна тост в нейна чест, придружен от сърцераздирателна реч за жената, която е донесла толкова щастие на чичо им. Нареди на всички от персонала най-напред да обслужват нея и след като привършиха и с ямайското кафе „Блу Маунтин“, тя навакса за пропуснатото време, като представи Бей Линг на всички по-важни гости; сестра й и братовчедките й стояха зад гърба й също като Трите грации и журналистите бяха направо на седмото небе.

— А това е приятелката ми Поли Шефилд — представи я Юнона.

Бей Линг се усмихна.

— За мен е удоволствие, Ваша Светлост.

По дяволите.

— Както и принц и принцеса Питер от Лихтенщайн…

Бей Линг направи идеален лек поклон. Точно колкото да засвидетелства уважение, без да е прекалено нисък, че да изглежда глупаво.

— Очарована съм, Ваше Височество…

Юнона побесня; тази жена се справяше отлично, а тя бе виновна, задето я бе подценила. Бей Линг не само се бе появила на партито в красив тоалет, но и знаеше правилната форма на обръщение към всеки посланик, графиня и наследник на европейски трон, на които Юнона я представяше. И като капак на нещастието й забеляза дописникът на свободна практика за „Сейшел Нейшънс“ да я зяпа с огромно възхищение и преклонение пред обноските й.

— Толкова е жалко, че годеникът ви не можа да дойде — обърна се към нея Мелиса Корк.

— Знаете ли, лейди Корк…

— Мелиса, моля ви.

— Клемент държи на уединението си и искаше само да опозная роднините му малко по-добре. А и е толкова приятно да съм тук.

Да, мислеше си Юнона, тази вечеря щеше да бъде отбелязана като успех за Бей Линг. Но тя не бе приключила с нея, в никакъв случай.

Бей Линг си тръгна рано, което бе върховен израз на добри маниери, за да могат и другите да си тръгнат. Юнона се сбогуваше с гостите, а Диана й помагаше. Всяка изпращаше своите познати. Атина вече имаше визитната картичка на Фреди, както и уговорена среща. Поне бе успяла да пофлиртува малко с него пред Бей Линг. В това отношение отбелязаха точка в тяхна полза, тъй като Фреди притежаваше благородническа титла, а мигновено бе станало ясно на всички, че Бей Линг също би искала да има — единственото нещо, което Клем не можеше да й купи.

Тя дори бе предложила да направи голямо дарение за любимата благотворителна кауза на министър-председателя; Юнона само се засмя, сякаш това бе някаква шега. Всяка по-нататъшна атака срещу Бей Линг би насочила Пени по съвсем погрешна следа. Бе принудена наистина да я защити.

Но сега бе дори още по-решена да се отърве от нея. След като бе напуснала работата си при Питър Лорд, попечителският фонд придобиваше по-голяма значимост.

Венера стоеше на заден план и чакаше Ханс Тирш да си тръгне. По дяволите, този човек я вбесяваше. Бе наблюдавал малката сценка с Бей Линг с огромно удоволствие и както тя тайно подозираше, отлично бе разбрал всичко. По време на вечерята я ядоса, като отказа да спомене и дума за нейния филм, за своя, за Лили и дори за бизнеса като цяло. Поддържаше единствено учтив светски разговор и тя трябваше да спазва добрия тон и да се преструва, че й е все едно.

Седяха един до друг и тя долавяше близостта на коравото му, мускулесто бедро, усещаше лекия допир на едрите му пръсти до ръката си. Той изпиваше с очи лицето й, тялото й. Дори само когато й подаваше панерчето с хляба, тя изпитваше желание и силно влечение към него.

Какво пък, мислеше си тя, решена да не му достави удоволствието да я види как се поддава на порива, това е отлична тренировка. Той си мислеше, че тя прилича на разгонената Лили. Как пък не. Тя нямаше да стане част от харема му.

Но я болеше, че той не иска да я приеме като професионалист от неговия бранш. Искаше да говори с него като продуцент. Дребен, прохождащ продуцент. Но все пак като равна.

Когато Ханс разговаряше с Бей Линг, която седеше срещу него, Венера изгаряше от ревност. Годеницата на Клем можеше да очарова всеки мъж. Мръсницата направо грейваше от вниманието му и се смееше звънливо и в старанието си да се прави на развеселена примигваше с тъмните си мигли. Гадост, мислеше си с неприязън Венера. Бей Линг играеше ролята на глупава брюнетка, на старомодна кокетка. А от начина, по който Ханс й се усмихваше, й се струваше, че може да е достатъчно глупав, че да се хване на номерата й.

Слава богу, че чичо Клем имаше толкова много пари, че дори и Ханс не можеше да се мери с него. Би било ужасно да види Ханс Тирш с Бей Линг.

Ядосана и пренебрегната, Венера бе принудена да си говори с един от репортерите от дясната й страна и минутите й се струваха часове. Знаеше, че би трябвало да бъде нащрек, да търси нови начини да хване Бей Линг в капан. Но просто не й се занимаваше. Не и тази вечер. Дори и заради милионите на Клем.

Искаше само да се махне оттук и да докаже на Ханс колко греши.

Бей Линг свали дрехите си висша мода, захвърли ги на пода и гневно се отправи към банята. Гадни кучки. Пратили й били костюми! А най-лошото бе, че онази идиотка от пресата наистина им бе повярвала.

Ядосана, тя пусна водата и се зае да пълни ваната, след което изсипа половин флакон „Флорис“ с аромат на зюмбюл и се наслади на свежия мирис, който изпълни цялото помещение. Значи бяха планирали да я унизят, да я обрекат на социална изолация. Искаха да я видят как заеква пред представителите на европейската аристокрация и да я снимат в някаква противна рокля. Нея, екзотичната чужденка от прекалено долен произход за стар перверзник като глупавия им чичо. Бяха толкова прозрачни…

Докато водната струя нежно галеше тялото й, Бей Линг се замисли как точно да им отмъсти. Имаше няколко чудесни възможности. Трябваше да се погрижи за комфорта на Клем, така че откритата враждебност отпадаше като вариант. Но една война на изтощение, в която четирите жени щяха да бъдат унизени и победени… Клем не само щеше да ги лиши от наследство, а да се отрече от тях. Кръвното родство, на което той толкова държеше, всъщност се отнасяше до неговия имидж. Ако прелестните братовчедки Чеймбърс станеха по-известни като „опозорените Чеймбърс“, той щеше да ги зареже на мига.

И Бей Линг реши, че може за начало да изобличи тези техни така наречени „кариери“. Дали наистина се справяха толкова добре? Естествено, че не. Беше само преструвка, само фасада. Опитваха се да надхитрят прозорлива жена като нея. Тя самата трябваше да използва абсолютно всичките си заделени някога пари, за да се представи пред Клем като богата жена… Ако той знаеше за произхода й, никога не би я докоснал.

Е, добре. Пристъпи от крак на крак под водата, докато се наслаждаваше на топлината. Клем я харесваше изключително слаба, без никакви женствени извивки и Бей Линг постоянно гладуваше; топлината бе единственото удоволствие, на което можеше истински да се наслади. Затова още повече мразеше тези английски кучки, които я бяха домъкнали на този мъглив и студен остров. Поне вече имаше план. Щеше да ги изобличи пред цялото светско общество. И след като всички видят какви алчни измамници са, тя щеше да използва богатството си, за да унищожи прохождащите им кариери, просто за всеки случай. Твърдо възнамеряваше да ги разори.

Много по-силни жени от тях бяха се изпречвали на пътя й. Бей Линг бе твърдо решена да ги накара да съжаляват.