Наследнички

Дванадесета глава

Бей Линг вървеше през градината с добре заучена елегантност. Гордееше се с походката си, в която се долавяше лека напереност, но без да е неприлична за една дама. Никога не се знаеше кога старецът може да я види.

Не сваляше гарда си нито за миг.

Тропическият бриз проникваше през гъстата растителност по хълмовете и раздвижваше листата в градините, разнасяйки уханието на червен жасмин и рози. Но Бей Линг надушваше, че й готвят капан. Накъдето и да се обърнеше, животът й поднасяше изненада. Тази просто бе най-голямата.

Враговете й. Четири красиви, светлооки жени с бледа кожа. Малко по-възрастни от нея. С много по-малко опит. Но притежаващи онази хитрост, която всяка жена би трябвало да има. И най-лошото бе, че познаваха годеника й много добре, дори прекалено добре.

Поканата, пристигнала като телеграма естествено, сякаш пареше в джоба й, докато вървеше.

Разбира се, беше адресирана не само до нея, а и до Клемент. Четирите английски вещици се бяха погрижили за всичко. Ако откажеше да замине, Клемент щеше да научи. А той, с неговите налудничави идеи, вече бе изпаднал във възторг; непрекъснато говореше за прословутото й представяне в глупавото им светско общество.

Защо изобщо се занимаваше?

Но тя отлично знаеше, че това го интересува. Много. Както и изкривеното им понятие за семейство. Бей Линг знаеше, че има право да ги подозира, но също така съзнаваше, че ще трябва да замине.

Нищо. Тази вечер щеше да прави секс с него, два пъти, три пъти. Отново щеше да се опита да накара старческото му семе да стигне до целта. Само веднъж щеше да е достатъчно. Никой не би очаквал от нея да прелети половината свят, докато е бременна…

Бей Линг знаеше за извратените му фантазии. И знаеше как да ги задоволи. И друго не я интересуваше. Клем бе най-изгодната партия. И тя действаше според вековната традиция на властните куртизанки. Жени като нея се бяха издигали от калта и бяха управлявали империи, бяха разполагали с богатството на цели нации. Беше твърдо решена и нейният живот да мине по същия начин и четири предвзети бели хлапачки нямаше да я спрат. Щом не бяха успели да си осигурят парите на чичо им досега, вече бе прекалено късно. И бездруго глезлите не се нуждаеха от нищо. Бей Линг бе стигнала дотук, като бе вършила какво ли не, бе видяла неща, за които онези надути кучки дори не подозираха. И никой и нищо не можеше да застане на пътя й.

Влезе в къщата и погледна въпросително една от прислужниците.

— Той е във втората всекидневна, госпожо — отвърна момичето и леко се поклони.

Също като по филмите. Бей Линг ги бе научила да се покланят в израз на уважение. Ако оставеше тези хора да я карат, както си знаят, щяха да й се качат на главата. Вече бе накарала да уволнят четирима от тях, включително и един от старшите готвачи, който бе работил за Клемент дванайсет години. Нарочно бе избрала него, за да покаже силата си; на всички трябваше да им е ясно, че единствено тя имаше влияние над господаря им.

Втората всекидневна. Както и очакваше, годеникът й бе дълбоко заспал, беше полегнал пред буйния огън в камината в пищно обзаведената стая със старинни жълти завеси от китайска коприна, която гледаше към успокояващия прибой на океана на частния им плаж пред вилата. Тропическото небе притъмняваше в разкошно синьо, все още изпъстрено със златни и червени оттенъци. Бей Линг размаха леко длани пред лицето си; въпреки широко разтворените френски прозорци към двора, вътре бе страшна жега. Кожата на Клемент бе суха и тънка, а кръвта в старческите му вени бе студена като на гущер, помисли си тя.

Но беше преживявала и по-лоши неща.

Внимателно се приближи към него; с малки, ситни стъпки на наложница, като походката на китайска императрица. Той много си падаше по поведението на дама в кухнята и развратница в спалнята, и Бей Линг се стараеше да му угажда. През деня нямаше никаква разпуснатост. Обличаше се скромно и елегантно. Имитираше маниерите на стара Европа. Изучаваше порядките, типични за Аскът, Уимбълдън и Итън, както и глупавите светски балове. Нямаше нещо за Великобритания, което да не й бе известно. И смяташе, че няма никаква нужда от това пътуване…

— Скъпи — прошепна тя с онзи дрезгав шепот, който знаеше, че му харесва. — Скъпи…

Зачервените старчески очи на Клемент примигнаха и той я погледна, мъчейки се да фокусира погледа си.

— Поиска да те събудя в шест — мило каза тя. — Искаш ли да ти приготвя ваната? Можем да се приготвим за вечеря.

Той разтегна устни, засмя се хрипкаво.

— Може би по-късно.

Тя се постара да се изчерви; това му харесваше. Изчервяването беше неговият намек за секс, за нещата, които обичаше тя да прави за него, за ролите, които я караше да играе.

— Винаги ме караш да чакам — каза тя и леко се нацупи. Докато мислено отправяше молитви към всички богове той да не е в настроение тази вечер.

— Гладен съм. Какво си поръчала?

— Наредих на готвача да ни приготви супа с къри. След това женски омари в масло с киселец и пресни картофки. — Усмихна се. — Бутилка отлично „Шабли“. Надявам се, че ще ти хареса, любими.

— Звучи чудесно.

— Малиново парфе за накрая — добави Бей Линг. Бързо се бе научила да не използва онези издайнически думи, които Клемент считаше за „просташки“ — „тоалетна“, „извинете“, „десерт“, „порция“, „салфетка“. Проклетите англичани с тъпите им правила!

— Много добре — кимна той доволен. Бей Линг никога не му предлагаше друго, освен типична английска кухня; знаеше, че годеникът й няма да търпи друго. — А писмото, скъпа? Какво ще кажеш за писмото на Юнона?

— О, да — толкова мила покана — внимателно отговори Бей Линг. Както се бе опасявала, можеше да прочете ясно мнението му в очите. — С удоволствие я приемам. Толкова е хубаво, че ще мога да опозная роднините ти. Семейството е най-важното на света.

По дяволите!

Но сделката не бе приключена. Трябваше първо да сложи пръстена на ръката й. И ако това означаваше, че трябва да посети онези кучки в леговището им, тогава Бей Линг щеше да приеме предизвикателството.

Ако си мислеха, че могат да я отклонят от целта й, значи се лъжеха жестоко.

Венера слезе тихо в кухнята и леко се подразни, когато завари Юнона вече да седи там. Беше свикнала да става първа в апартамента на Диана. Утрото бе нахлуло светло и лъчисто в спалнята й на третия етаж, слънцето струеше през прозореца на покрива и нежно я бе събудило, след което тя прилежно се бе отправила към уредите за тренировка — най-напред половин час бягане на пътечката, която бе по последна дума на техниката и за която се бе охарчила доста, а после и двайсетминутна тренировка пилатес. Половината актриси в Холивуд се кълняха в този метод. Дори и само като си облечеше сладкия екип за тренировка на „Джуси Кутюр“ в бонбоненорозово и бяло, настроението на Венера се подобряваше; сложи си и тънка диамантена гривна на китката, за да покаже на целия свят колко е страхотна.

След това се усамоти в елегантната си баня. Точно до ниската вана в японски стил имаше голям прозорец, от който се откриваше прекрасна гледка към градината. Под лъчите на зимното слънце по бледозелената трева и сребристите бамбукови листенца искряха капчици утринна роса; тя успяваше дори да различи меките сини и лилави тонове на минзухарите, подали главички край дънера на младото дъбово дръвче, а водата на изкуственото поточе проблясваше в необичайно топлото за сезона утро. Невероятната гледка й действаше успокояващо — точно с такива гледки бе свикнала. И бе твърдо решена да не се разделя с тях.

Скъпите козметични средства също успокояваха Венера — познатите и меки ухания на „Кларинс“ и „Канибо“, на крем „Дьо ла Мер“, докато миеше и сушеше лъскавата си грива със сешоара, с боси крака върху мраморния под, загърната в пухкавия си огромен халат. Веднага щом се изсуши, посегна към бельото „Ла Перла“ и избра дълбоко изрязан сутиен с дантела с цвят на капучино, обсипан с миниатюрни перлички, сложи си и бикините от комплекта, а после и любимите си бродирани марокански пантофи — автентични, направени в Маракеш. После се наметна с мекия кашмирен халат с цвят на магнолия, лек и прилепващ към стегнатото й тяло, а и отлично подчертаваше тена й, пристегна колана около тънката си талия и тръгна да слиза, горда от себе си и ранния час, в който бе станала…

Но Юнона вече бе на масата за закуска. И то напълно облечена в елегантен, строг тоалет — жълт костюм и бяла копринена блуза, перлено колие и жълти обувки на висок ток. На Венера й заприлича на стегната пъпка на маргаритка. Юнона би могла да бъде и красива посвоему, стига малко да се отпуснеше, помисли си разсеяно тя.

Ароматът на силно кафе с ванилия изпълваше стаята. Но Венера устоя на изкушението. Никакъв кофеин за нея. Юнона режеше на късчета половин грейпфрут и пред нея имаше и мъничка филийка пълнозърнест хляб.

— Има още грейпфрут, ако искаш.

— Благодаря, но ми трябват протеини. — Венера отиде до бюфета и взе няколко яйца. — Добре е за тренировките с тежести.

— Не мислиш ли, че това не е особено женствено? — попита братовчедка й.

Венера замръзна. Юнона бе женствена колкото манекен на витрината на магазина.

— Не — отвърна кратко тя, докато бъркаше яйцата. — Какво има?

— Тази сутрин получихме нова телеграма — обяви Юнона.

Венера постави лъскавия меден тиган върху газовия котлон, мъчейки се да се държи непринудено, докато цялата трепереше от страх.

— Пак ли е от чичо Клем? — попита тя, докато изсипваше яйцата в горещия тиган и ги поръсваше с малко пипер.

— Не. От Бей Линг.

— О! — Венера въздъхна облекчено. — И какво пише?

— Че ще дойде, разбира се. — Юнона бе влудяващо самоуверена. — Какво друго би могла да стори?

— Добро утро. — Атина се появи в кухнята в оръфания си кариран халат и долнище на мъжка пижама. — Умирам от глад. Надявам се, че не си използвала всички яйца, Венера.

— Трябва да внимаваш какво ядеш — неодобрително се обади Юнона.

— Ще внимавам. — Атина се ухили. — Трябва да се приема достатъчно храна, нали? Бекон с яйца, малко пастет, чай, може би и овесена каша с кленов сироп.

— Не ставай смешна. — Юнона се изчерви от яд. — От теб се очаква да имаш по-изискани маниери, Атина.

— Мислиш, че трябва да добавя и пушена риба, така ли? — нагло подхвърли сестра й.

Венера сложи омлета си в чиния.

— От вас двете ще ме заболи глава. Атина, Бей Линг е съгласна. Идва.

Братовчедка й кимна разсеяно, сякаш не я бе грижа, но Венера знаеше, че не е така. Личеше си по напрегнатите рамене. Високоинтелигентната Атина обичаше да демонстрира пренебрежение към дребните неща, но Венера знаеше, че и на нея й трябват пари, както и на останалите.

— Значи трябва да имаме план. — Атина отиде до бюфета. — Нещо конкретно…

Венера седна, внимателно наряза омлета на парченца. Проклета да е Атина и приказките й за храната. А сега пък си пържеше бекон, което бе истинско мъчение за хората на диета.

За да приглуши глада си, тя пийна голяма глътка вода.

— Ще ида да събудя Диана — каза тя. Би направила всичко, за да избяга от апетитните аромати на закуската на Атина. — Трябва да свикаме военен съвет.

Юнона подхвана лекция на тема облекло. О, господи, мислено възкликна Венера, докато тичаше по стълбите към горния етаж; къщата бе великолепна, но не бе сигурна, че ще може да издържи тук цяла година.

Слава богу, че Бей Линг пристигаше. Ако можеха да се отърват от нея, всички щяха да се върнат към нормалния живот. Венера нямаше търпение.

— Ще организираме парти — заяви Диана.

Мразеше да става рано по какъвто и да било повод, но й подейства като звън на будилник. Усети прилив на енергия, отметна завивките и изтича по мекия килим към банята си, където изми косата си и се облече само за двайсет минути — семпла, но секси вталена рокля „Джил Сандърс“ в перленосиво, от агнешка вълна, обувки на висока платформа „Л. К. Бенет“ и пухкав шал „Либърти“ в много бледо сиво. Добави съвсем лек грим „Боби Браун“ в телесен цвят. В нейната спалня поне имаше прекрасна гардеробна и тя моментално бе подредила четиридесет тоалета, съчетани перфектно още на закачалките. Трябваше й само да знае каква е температурата и можеше за миг да се облече в прекрасен тоалет всеки ден в продължение на поне един месец.

За момиче, което бе израснало без родители и без дом, това бе много добре. Харесваше й усещането за контрол, което това й даваше.

Другите се бяха събрали в гостната с огромни френски прозорци, от които се излизаше на красивата тераса с бял парапет. Юнона бе приготвила кана чай; старинният порцеланов сервиз бе подреден върху табла от орехово дърво редом с прекрасната сребърна каничка за мляко и захарницата от времето на крал Джордж, които й бяха любими. Не си бе направила труда да поднесе бисквити. Никой, освен Атина нямаше да ги докосне, а тя не искаше да поощрява апетита на сестра си.

Вече всички бяха облечени. Атина се бе постарала и бе сложила рокля „Карън Милън“. Не подхождаше на фигурата и цвета на косата й, помисли си Диана, но поне се бе постарала. Юнона бе в жълто и бяло, подходящо облечена и елегантна както винаги. Венера бе в мек памучен костюм „Матю Уилямсън“; отиваше й, много повече от онези оскъдни миниполи, които толкова обичаше, каза си Диана, но пак изглеждаше облечена не според възрастта си — трябваше ли панталонът да е толкова плътно прилепнал?

Все пак общата картина бе доста задоволителна. Четири богати жени, красива къща. На тънките им китки искряха златни и платинени часовници — два „Картие“, един „Патек“ и един „Ролекс“. Скъпи бижута проблясваха дискретно на ушите и върху шиите им. Косите им бяха отлично поддържани. Поне засега заплахата от дългове и провал бе пропъдена надалеч.

— Когато Бей Линг пристигне, трябва да я изобличим. Да направим така, че всички да говорят за нея. И чичо Клем никога няма да пожелае да се ожени за нея. Той не би искал да го смятат за измамения глупак. — Диана хладно изреждаше целите им. — Именно затова наехме тази къща, дами. Ще организираме великолепен бал.

— С най-отбрани гости, нали? — попита малко неуверено Юнона. — Не мисля, че чичо Клем ще се впечатли особено от мнението на твоите познати, Диана.

Тя пренебрегна обидната забележка.

— Ще има и от двата вида светски особи, Юнона. Ще поканим всички благородници, които ти познаваш, а аз на свой ред ще доведа популярните светски личности. Искаме максимално голяма публика за падението й.

— А така ще има и допълнителни предимства — съгласи се Венера. — Снобите ще искат да се срещнат с рок звездите, модните икони ще бъдат запленени от графините. Партито ще се превърне в събитие номер едно. Тъкмо ще покажем новата си къща.

— Ще си направим реклама, докато едновременно с това злепоставяме Бей Линг, така ли? — попита Атина.

— Това е съществена част от плана — потвърди Диана. — Ще покажем, че сме преуспели жени, така че чичо Клем да не си въобрази, че отчаяно се опитваме да се отървем от младата му булка.

— Опитайте се да измислите нещо комерсиално — замислено отбеляза Юнона. — Нещо, в което Бей Линг да си помисли, че ни бива.

— Става. — Венера заговори първа. Не смееше да погледне никого в очите. — Аз определено няма вече да се представям за актриса. Не е достатъчно сериозно. — Тя се засмя насила. — „Не позволявайте на дъщеря си да излезе на сцената, госпожо Уърдингтън“. Чичо Клем едва ли очаква точно това от една наследничка на Чеймбърс, нали?

Диана се закашля, за да прикрие удивлението си. Коя бе тази натрапница и какво бе направила с малката й сестричка? В гърдите й се надигна гордост.

— Но аз още обичам филмите. Просто няма да участвам в тях. — Венера сви рамене, но не можа да заблуди никого. — Ще основа компания, която ще се занимава с изкуство. Може би с кино. — Лицето й помръкна само за миг, а Диана се запита дали тя не си спомня за онова парти в дома на Ханс Тирш. Сестра й не бе обелила и дума за Ханс след онова прослушване.

— И ти ли ще се занимаваш с нещо комерсиално? — скептично се обърна Атина към Юнона.

— Естествено, че не. — Тонът на Юнона бе леден. — Но имаме нужда от някакво обяснение, някакво извинение за факта, че четири явно много богати жени си делят една къща. Ако кажем, че всички започваме нов бизнес, ще се получи доста добре. Мисля, че бих могла да се престоря, че започвам бизнес с недвижими имоти. Диана, имаш ли някакви идеи?

Диана вдигна рамене. В какво я биваше, в какво бе достатъчно добра, че да печели пари? Списъкът изглеждаше отчайващо къс.

— Вероятно ще се насоча към интериорен дизайн — каза тя. — Лесно е да се говори за това, без в действителност да имаш каквото и да било понятие от бизнес. Много от приятелите ми го правят в крайна сметка.

— Харесва ми. — Атина кимна. — Идеално е за фалшива кариера.

Юнона погледна малката си сестра с топлота.

— Атина, ти си добре. Засега. Но ще трябва и ти да помислиш за нещо.

Тя само се намръщи.

— Добре, добре — каза.

— Отлично — отбеляза Юнона. — Значи се разбрахме. На партито ще оставим Бей Линг да се изложи публично и ще дадем храна на жълтата преса. Много по-лесно е да пишат за теб, когато има какво да критикуват. — Тя приглади полата си от лъскава материя. — Само не се увличайте прекалено. Смисълът на цялото това упражнение е да направим така, че на никоя от нас да не й се налага да работи наистина.

Диана кимна, останалите — също. Наградата в това съревнование бе само една и не биваше нито за миг да се отклоняват от целта.