Наследнички

Седемнадесета глава

— Мислех си разни неща — подхвана Сузи Фостър.

Едва ли си способна да мислиш, отбеляза наум Диана, но преглътна репликата си.

Сузи Фостър, супермодел. Анорексична и празноглава, с големи изкуствени гърди, боядисани вежди в тон с платиненорусата й коса и миниатюрни дрешки, прилепнали по кльощавото й тяло. Пушеше като комин, палеше цигара след цигара, но зъбите й с порцеланови фасети си оставаха бели като на кукла Барби. Диана направо я бе страх да се здрависа с нея, за да не й счупи костите. Приятелката на Родън имаше големи като на кошута небесносини очи, гъсти мигли, подсилени с колаген плътни устни на стриптийзьорка и вероятно една и половина мозъчни клетки, помисли си злобно Диана.

Всички мъже, покрай които бяха минали на път за „Ковънт Гардън“, бяха зяпнали похотливо — и то не Диана.

Тъй като самата тя бе красива жена, Диана не бе свикнала да е в нечия сянка. Но комбинацията от безупречна кожа, мека руса коса и хирургически дооформени извивки на тялото я правеше почти невидима. Лесно можеше да си представи как се чувства Карл Родън с подобна красавица под ръка. Това бе демонстрация на власт, мигновено осъзна тя; всички разбираха, че той е най-богатият, най-силният мъжкар, където и да се появеше, и че спи с най-красивата жена.

Диана знаеше, че не можеше да се сравнява с нея. И това я влудяваше.

Сега погледна Сузи с ненавист.

— Да? И какво измисли?

Стояха в балната зала на хотела, която щеше да бъде превърната в център за здраве и красота. Тя вече си го представяше много ясно. Велоергометри в единия край, студиото за пилатес — в другия. Стена за катерене, лъскави и супермодерни пътечки за бягане. Луксозни съблекални и бани с индивидуални кабинки с хидромасажни струи.

След това искаше гостите да бъдат насочвани към спа центъра, където щяха да се предлагат масажи, разкрасителни процедури…

Това щеше да бъде хотел-мечта за изискани гости, които държат на здравословния начин на живот. Както комарджиите отсядаха в „Мондриан“ в Лос Анджелис, за да се забавляват в неговия „Скай бар“, така лондончани щяха да се регистрират във „Виктрикс Ковънт Гардън“, за да използват спа центъра. Вече ги виждаше в мислите си — Гуинет и Мадона, Том и Кейти, Уилям и Кейт… щеше да бъде пълно със знаменитости и милиардери.

— Ами, нали знаеш. — Сузи примигна с небесносините си очи. — Просто не мога да одобря тук да има фитнес зала.

Диана зяпна.

— Моля?

Сузи потупа ръката й.

— Знам, че си имала добри намерения, скъпа, но хората просто не искат да се потят, когато отиват на някое хубаво място. Онова, което наистина ни трябва, е един много хубав ресторант! С отлична храна. Ще бъде толкова оригинално.

— Оригинално? — Диана не можа да сдържи сарказма в тона си. — Като например „Гордън Рамзи“ в хотел „Клариджис“ ли?

— Да! — Сузи засия насреща й съвсем наивно. — Точно същият! Само че ще предлага изцяло протеиново меню като ресторант на доктор Аткинс! Бъркани яйца и пържоли! И захарни целувки, направени с подсладител за десерт.

Диана едва се сдържа да не избухне в смях.

— Сузи, наистина не смятам, че това е добра идея. Хотелът ще бъде ориентиран към луксозния здравословен начин на живот. Това е модерно, уникално е за Лондон и…

— И няма да го бъде. — Тя присви големите си сини очи и Диана отстъпи крачка назад. Изведнъж блондинката се вторачи в нея с открита неприязън и подозрителност. — Карл е мой приятел, той постави мен начело на проекта и аз ще избирам дизайна на хотела, така че ако искаш да участваш, най-добре е да започнеш да търсиш готвачи за протеиновото меню.

Диана вирна брадичка. Никой не говореше с подобен тон на една Чеймбърс.

— Ще продължа да работя по визията на хотела, както съм обещала на Карл — отговори тя.

Сузи само вдигна небрежно рамене.

— Казах ти да търсиш необходимите специалисти. — Тя се пресегна и грубо щракна с пръсти пред лицето на Диана. — Какво чакаш още?

Диана се изсмя.

— Не приемам заповеди от теб.

— Извинявай, какво каза? — попита Сузи, а слабото й лице стана червено като домат.

— Не, не мисля да те извинявам.

Сузи се ядоса.

— Значи напускаш, така ли? Тъпа англичанка! Ще кажа на гаджето си.

Пулсът й се ускори, но Диана се насили да запази спокойствие.

— В никакъв случай не смятам да напускам. Не работя за вас, госпожице Фостър, а за господин Родън. Той е собственик на този хотел, а не вие. Ако той иска да ме уволни, може да го направи.

— Много ясно, че ще го направи. — Сузи едва си поемаше дъх от ярост. — Можеш да си сигурна.

— Сега, ако ме извините… — Диана затвори рязко папката с проектите си. — А дори и да не ме извините, имам работа. Трябва да направя проучване за цените на различни фирми за доставка на оборудване за фитнес залата, а на обяд ще се срещна с шестима холивудски лични треньори.

— Ако не напуснеш този хотел — просъска Сузи, — ще накарам личната си охрана — нашата лична охрана — да те изхвърли.

Диана се почувства напълно отчаяна. Щеше да изгуби комисионата си, голямата си поръчка. И внезапно осъзна, че макар тази работа да бе измислена фасада за показ пред Бей Линг, тя наистина държи на нея. Имаше талант за това, просто го знаеше, а и животът, отдаден на партита, не я бе подготвил за кой знае какво.

Но изправена срещу тази тържествуваща празноглава кукла, която я гледаше надменно в лицето, Диана Чеймбърс не бе готова да подвие опашка, да се моли и да плаче. Ако Карл Родън поискаше да я уволни, толкова по-зле за него. По-скоро би предпочела да гладува на улицата, отколкото да пълзи на колене пред русата кучка.

— Приятен ден — отвърна студено тя и излезе от хотела. На улицата чакаше такси и Диана скочи в него. Каза на шофьора адреса в Нотинг Хил. Най-добре да изчака там неизбежното позвъняване. Поне щеше да е на своя територия.

Докато таксито бавно напредваше в трафика, тя все пак се обади на няколко места. Имаше връзки в най-популярните фитнес салони, и то не само в Лондон, но и в Париж, а знаеше и за едно страхотно ново местенце в Берлин, собственост на бивш шампион по вдигане на тежести, където обичаха да тренират някои кинозвезди, защото залата беше много модерна и дискретна. Въпреки всичко тя отметна задачите си за деня, било то и само за да запълни времето си. А и защото имаше гордост.

Докато стигнат до Кенсингтън, Диана бе приключила с телефонните разговори. Запита се мрачно как ли се справят останалите момичета. Венера изглеждаше доста развълнувана напоследък. Атина кроеше някакви мистериозни планове, а Юнона имаше самоуверен вид както винаги. Вътрешно я гризеше грозното подозрение, че в деня на партито за Бей Линг тя ще бъде единствената, чиято кариера се е провалила, още преди да започне. И нямаше абсолютно никаква представа какво друго би могла да върши.

Телефонът й иззвъня кратко; погледна го и видя, че има съобщение на гласовата поща. Сърцето й се качи в гърлото, докато вдигаше телефона към ухото си. Беше Карл. Стомахът й направо се преобърна.

„Диана“. Гласът му бе спокоен и равен. „Би ли дошла в офиса, когато получиш това съобщение?“

Въздъхна и нареди на шофьора на таксито да обърне колата. Е, какво пък. Най-добре да посрещне всичко с вдигната глава…

Избягвайки да я гледат в очите, секретарките я пуснаха да се качи на най-горния етаж. Диана предизвикателно вирна брадичка. Беше решила, че няма да плаче. А и Сузи вероятно бе дошла тук преди нея и нямаше начин Диана да й достави точно това удоволствие. Спомни си времето, когато ходеше на училище. Ако се стигнеше до плач, каза си тя, най-добре да бъде у дома. Изненада се колко много се вълнуваше.

Карл Родън седеше зад бюрото си. Диана забеляза с облекчение, че Сузи не присъстваше. Направи й знак да седне.

— Знаеш ли защо те повиках?

Диана кимна.

— Разбира се.

Погледът му се плъзна преценяващо по нея.

— Вдигнала си невероятен скандал на приятелката ми.

— Така е — хладнокръвно отвърна тя.

Родън повдигна вежди.

— И само това ли ще кажеш?

Тя сви рамене.

— Карл, ако искаш да ме уволниш, направи го сега. Нямам нищо против да се съобразявам с прищевките на приятелката ти, стига да са практически възможни, но тя искаше да съсипе цялостния имидж на този хотел. Предложи някаква идиотска алтернатива, а после ми щракна с пръсти, сякаш съм някаква сервитьорка. Казах й да върви по дяволите. Ако това е неприемливо за теб, така да бъде. Не мога да работя с нея.

Лицето на мъжа срещу нея остана непроницаемо.

— Това ли е всичко?

— Не. — Предстоящото й уволнение направи Диана смела. — Тя е една надута златотърсачка без капчица мозък в главата си и не мога да повярвам, че излизаш с нея.

Забеляза, че той едва успя да прикрие лека усмивчица.

— Сузи е много красива.

— Както и Саманта Фокс — сопна се тя. — Не мислиш ли, че един мъж трябва да се среща с жена, с която може да прекарва приятно времето си и извън леглото?

Тъмните му очи приковаха нейните.

— Диана, личният ми живот изобщо не е твоя работа. Ти искаше да бъдеш консултант по дизайна за хотелска верига „Виктрикс“.

— Напротив, моя работа е. Ти го превърна в такава, когато ме помоли да работя с онази празноглава кукла. Тя ще съсипе този проект, ако й позволиш. Съветвам те съвсем приятелски, въпреки че ще ме уволниш. — Диана скочи на крака. — Ще ми се да мога да кажа, че е било забавно.

— Къде отиваш?

— У дома — отвърна тя. Искаше да се измъкне оттук, преди привидното й спокойствие да я е напуснало.

— Но ние имаме работна среща — спря я Карл Родън. — И аз не съм те уволнил.

Тя се отпусна тежко на мястото си. Примигна.

— Но пък уволних Сузи — продължи той. — Тя нахълта тук малко по-рано, настоявайки да те разкарам. Разкрещя се и направо полудя, когато й отказах. Всъщност й казах, че трябва да ти се извини.

Диана примигна.

— Наистина ли?

— Да.

Погледът му започваше да я кара да се чувства неудобно. Диана съжали за острия си език. Как можеше Карл да поиска да работи с нея, след като му бе дала съвети за връзката му?

— Как го прие?

Карл се усмихна широко.

— Заяви, че трябва да избирам между нея и теб.

— И ти предпочете мен?

— Не понасям ултиматуми. От никого.

Диана се изчерви.

— Разбирам.

Родън се изправи.

— И не обичам да ме правят на глупак. Сузи отдавна ми опяваше, че иска да се включи в бизнеса. Реших, че това може да освежи връзката ни, защото бяхме стигнали до задънена улица. Освен това, ако има нещо, от което Сузи да разбира, това са тренировките. Тя е направо вманиачена на тема добра физическа форма. Затова я пратих да работи с теб. Явно съм забравил, че е болезнено ревнива.

— Съжалявам, че наговорих онези неща за връзката ви.

— Подейства ми освежаващо. — Погледна я и Диана се размърда неловко на мястото си. — Кажи ми върху какво работиш.

Преминаха на по-безопасна тема. Започна да му изрежда офертите, които бе получила от снабдителите, представи му визията си за дизайна на хотела и му сподели за популярните европейски треньори. Невероятно, но докато говореше, Диана осъзна, че предложенията й звучат напълно смислено. И Родън го забеляза; кимаше и си водеше бележки.

— За колко време мислиш, че можеш да приключиш?

— Съдейки по това, което ми казаха, три месеца.

— Нека да са два. Искам да отворя хотела по-скоро.

— Ще се опитам.

— Не се опитвай, скъпа. Направи го. — Карл Родън затвори папката пред себе си. — И мини през счетоводството, като си тръгваш. Четвъртият етаж. Ще ти дадат чек. Започвам с малко, докато не видя крайния резултат, и те предупреждавам, не се опитвай да се пазариш.

— Няма. — Тя изпита огромно облекчение. — Каквото и да решиш, приемам го. — Поспря за миг. — Другата седмица организираме парти у дома за годеницата на чичо ми. Би ли искал да дойдеш?

Той поклати глава.

— Рядко ходя по партита.

Диана кимна и се помъчи да прикрие разочарованието си.

— Може би обяд тогава — небрежно подхвърли тя.

Той й се усмихна и я погледна право в очите с пронизителния си поглед.

— Не мисля. Тъкмо приключих с една връзка. Ти си прекалено красива; ще се опитам да те вкарам в леглото, а това ще съсипе всичко.

Лицето й пламна.

— Не се тревожи — добави Родън. — Заминавам за Ню Йорк довечера. Имаш пълно одобрение на бюджета за този хотел. Намери ми най-доброто и колкото е възможно, по-евтино.

— Ще го направя.

— Ще видим дали имаш талант за тази работа, или не. — Потупа с пръсти по бюрото си. — Хотелите са голям бизнес, Диана. Има консултанти, които биха убили човек за подобна възможност.

— Благодаря ти, Карл. — Диана скочи на крака. — Няма да те разочаровам.

Той се завъртя на стола си.

— Ще се видим след два месеца.

Тя побърза да излезе от стаята.

За разлика от кабинета на Родън, счетоводният отдел на четвъртия етаж не впечатляваше с главозамайващ лукс. Енергични млади мъже в сиви костюми и жени с много делови вид вършеха работата си в малки стъклени офиси. Диана се представи на рецепционистката.

— Диана Чеймбърс. Карл Родън ме изпрати тук да получа чек.

Жената провери в компютъра си.

— О, да. „Чеймбърс Инкорпорейтид“?

Диана кимна.

— Заповядайте, седнете. Веднага ще ви обслужи някой.

Тя седна на ръба на един от стандартните сиви дивани и се зачуди какво ли я чака. Естествено всичко бе заради престижа. Не би си и помислила да спори с Карл; той бе шефът, а и тя бе приела работата, за да привлече следващи клиенти. Но все пак. Напоследък всичко бе свързано с парите. Битката с Бей Линг щеше да струва скъпо и макар Диана да бе поела риска, ужасно мразеше да гледа как спестяванията й потъват в огромната дупка, която Юнона продължаваше да дълбае: разточителни партита, висок наем, хубави тоалети…

Надяваше се Карл да й даде поне пет хиляди.

— Добър ден, госпожице Чеймбърс. — Приближи се млад мъж с бял плик. — Вашият хонорар. Господин Родън ви напомня, че не подлежи на обсъждане.

— Да, знам това — делово отвърна Диана. Пое плика. Нямаше да му позволи да види израза на лицето й, ако го отвори и види вътре само няколкостотин лири. — Приятен ден.

Изчака, докато се озова на сигурно място в поредното такси на път към дома, преди да разкъса плика.

Зяпна невярващо. Карл Родън й бе написал чек за двадесет и пет хиляди лири.

Двайсет и пет хиляди! Нейният дял от наема за цялата година.

Завладяха я силни емоции. Изпита огромно облекчение, а после — благодарност. Почувства се горда, а накрая — развълнувана.

— Промених решението си — каза тя на шофьора. — Откарайте ме до „Ковънт Гардън“.

Беше добре, че Карл се връща в Съединените щати. Там можеше да си намери някоя друга красавица, а Диана да продължи да си върши работата, без да се тревожи, че може да се влюби в шефа си. Освен това Родън сам й бе казал, че не търси сериозна връзка. Тя трябваше да намери милиардер, който иска да сключи брак.

А и да няма нищо против съпругата му да има своя кариера, добави тя мислено. Защото крайно изненадващо за нея, работата й доставяше удоволствие.

— Юнона! — Фатима ал Абдул я поздрави приятелски и се наведе да я целуне по страните. — Изглеждаш прекрасно.

— Ти също, скъпа — отвърна на комплимента Юнона. — Харесва ли ти апартаментът?

Намираше се в офиса си в сградата на „Лорд Естейтс“, вратата бе отворена и компютърът — включен. На телефона непрекъснато мигаха червени лампички; Юнона натисна няколко копчета, за да ги пренасочи към гласова поща. Радваше се, че Фатима бе дошла тук. Познаваха се отскоро, съпругът й работеше в посолството на Катар, а Фатима излъчваше онова прелестно очарование на човек с наистина голямо богатство: елегантен костюм „Лакроа“, огромни диамантени обеци, ръчно изработени кожени обувки и чанта „Фенди“; косата й бе лъскава, а кожата й сияеше. О, а автомобилът й с дипломатически номера бе спрян точно пред входната врата, понеже за нея не важаха забраните за паркиране.

— Здравей, здравей — весело се обади Питър Лорд и нахълта в офиса й, без да чука.

— Заповядай, влез — каза леко хладно Юнона.

Той не й обърна внимание.

— Коя е дамата, Юнона? Запознай ни.

— Моята приятелка шейха Фатима от Катар. Двамата със съпруга й наеха онова мансардно жилище, което намерих в Челси. Фатима, запознай се с Питър Лорд.

— Невероятно е. Юнона свърши страхотна работа. — Фатима грейна. — Първокласна охранителна система, прелестна гледка. Вие сте късметлия, че работите с нея, господин Лорд.

— Питър, моля. И тя е късметлийка, че работи тук — отвърна той с леко пресилена усмивка.

Юнона замръзна. Това започваше да се превръща в навик. Питър нахлуваше в кабинета й, подмазваше се на клиентите, които бе довела в офиса. Както на наемодателите, така и на наемателите. И това никак не й харесваше. Кариерата й може и да бе само една преструвка, но постепенно откриваше, че уменията й в организирането на партита — където в крайна сметка ставаше дума за общуване, за това да запознаеш хора, които биха могли да се харесат взаимно — бяха полезни и в бизнеса с имоти. Също както умееше бързо да прецени гостите си, какви са интересите и желанията им, Юнона бързо се ориентираше дали хората от нейния социален кръг търсят изискано жилище, дългосрочен наем или любовно гнезденце за близка приятелка.

Провеждаше безкрайни разговори по телефона така, както го бе правила и за светските си ангажименти, и при това с доста добър успех. А Лорд се опитваше да се възползва.

Бързо й стана ясно, че флиртуването с него няма да й помогне. Питър Лорд имаше друга ориентация. Само ден й бе достатъчен да разбере защо се бе провалил бракът му — той имаше хомосексуални наклонности.

Питър не обичаше никого повече от себе си. Той бе алчен за слава, за клиенти. Разкъсваше се между радостта от новите бизнес клиенти, които Юнона бе привлякла, и желанието да заграби всичко за себе си.

— Питър, ние с Фатима излизаме на обяд.

— Мога ли да се присъединя и аз?

— О, не — обади се Фатима. — В моята страна се забранява на дамите да се хранят с неженени мъже. Но ми беше приятно да се запознаем.

— Ще дойдете ли на малкото парти, което Юнона дава в чест на годеницата на чичо си? — попита Питър, без да обръща внимание на хладния отказ на дамата.

— Разбира се. Това е събитието на сезона — засмя се Фатима.

— Значи ще се видим там. Радвам се, че се запознахме, Фатима. Чао! — каза Питър и се завъртя на пети.

Юнона стисна зъби. Това бяха десет минути от живота й, които никога нямаше да си върне обратно. И за първи път десет минути означаваха страшно много за нея. Имаше малко свободно време за обяд с Фатима, а после трябваше да продължи с организацията на проклетото парти, както и да довърши три други договора за наем. Червените лампички на телефона й пак примигваха.

Детронирането на Бей Линг се оказа трудоемка задача.