Наследнички

Шестнадесета глава

Беше първият ден на февруари и необичайно топло за сезона. Венера се събуди от лъчите на бледото зимно слънце, струящи през капандурата; само след секунди си спомни какво трябваше да направи днес. Моментално стана от леглото и стъпи боса на мекия килим. Кипеше от енергия, копнееше да излезе, усещаше мощен прилив на адреналин. Нужна й бе голяма доза самодисциплина, за да се качи на пътечката за бягане. Половин час, не повече; нямаше никакво време. Венера увеличи скоростта, за да направи тренировката по-интензивна за сметка на продължителността. Да, днешният ден бе много важен за нея. Но искаше и да изглежда добре. Предстоеше партито в чест на Бей Линг естествено. И още по-важно бе, че имаше предчувствие, че ще види и още някого днес.

Ако случайно срещнеше Ханс, Венера искаше да изглежда добре.

Изключително добре.

Когато и последната песен на МР3 плейъра й заглъхна, тя намали скоростта и отдели няколко минути за разтоварване. Не искаше да разкъса някой мускул, а и бездруго физическата тренировка й помагаше да мисли по-ясно. Проклетият сценарист си имаше агент, което означаваше, че трябва да плати поне минималната тарифа на гилдията, което си бе пладнешки обир за някакъв сценарий, който е отлежавал забравен в чекмедже година и половина. Все едно. Почувства се добре, когато подписваше чека, по някакъв странен начин. Беше се въздържала от емоционално обвързване, когато всичко бе един безнадежден проект, но това бе добра комедия. Сега бе нейна — първият й проект като продуцент.

Втората стъпка бе режисьорът. И Венера вече знаеше кого иска. Кийша Роулънд, чернокожа млада дама, която току-що бе завършила киноакадемията и също имаше агент, но бе на най-ниското възможно стъпало в гилдията. Венера бе работила с нея по рекламата за хранителните добавки на „Оксо“. Мразеше онази проклета реклама, но се бе получила много добре — умело режисирана и заснета. И Ханс Тирш я бе оценил по достойнство. Така че режисьорката бе много, много талантлива, но нямаше да иска висок хонорар. И понеже бе жена, още никой не я бе направил популярна. На дамите им бе доста по-трудно да пробият. Венера й бе изпратила сценария с пълното убеждение, че Кийша ще се радва и на шанса да режисира. Снощното отчаяно обаждане по телефона, пълно с благодарности, бе потвърдило очакванията й.

Венера се поздрави мислено за умния ход, докато водата на душа обливаше и успокояваше мускулите на тялото й. Ханс бе гений. Тя просто щеше да използва способността му да открива таланти. И това нямаше да й струва и пени.

Бързо излезе изпод душа, подсуши се и се наметна с кашмирения халат. Отвори гардероба си и внимателно избра дрехите: елегантна бледожълта рокля и палто до коленете в наситения оранжев цвят на шафран, комбинирани с бледи бежови обувки на висок ток — лек пролетен тоалет, който тя допълни с разкошна огърлица от златни перли от южните морета, истинска скъпоценност. Старателно изсуши косата си с голяма кръгла четка, така че да й придаде повече обем и блясък. Стомахът й се бе свил от вълнение. Срещата й тази сутрин бе от жизнена важност.

Сър Лио Фабрикант бе жива легенда и като повечето такива живееше в миналото. Някога отдавна — през шейсетте — бе известен като голям британски режисьор. Но времената се бяха променили и докато Бърт Рейнолдс стане касов хит, Лио вече бе минало. Но той не бе забравил уменията си за издигане в обществото. Добри приятели от правителството с отлични връзки му бяха издействали държавен пост и той бе назначен да разпределя правителствените субсидии за британските филми. Лио обичаше да му се подмазват. Десетилетия наред се бе задържал със зъби и нокти за мястото си в Съвета по филмово изкуство.

Но през изминалата година му бяха спретнали вътрешен преврат. Британската филмова комисия, „Канал четири“ и останалите реформаторски настроени новаци бяха истинските играчи на вътрешния пазар. Авторитетът на Лио бе подкопан. Вече едва успяваше да даде одобрение за каквото и да било. Сега продуцентите, които се бяха надпреварвали да го ухажват и ласкаят, да го канят на обяд в най-скъпите ресторанти и да му пращат лимузини за най-добрите премиери, го отбягваха старателно.

Имайки предвид всичко това, Венера внимателно бе подбрала целта си. Дали сър Лио е свободен за обяд? Нищо специално, просто обяд в „Айви“. Би била толкова признателна. И очевидно същото важеше и за него.

Венера отново се погледна в огледалото. Всичко бе премерено така, че да въздейства на всяко ниво. Похотливият дъртак щеше да остане запленен от красотата й, докато неизменният му снобизъм щеше да одобри елегантния й вид; секси и сдържана, това не бе обичайният й стил. Но Венера променяше имиджа си на актриса в такъв на делова жена. Трябваше да подмени гардероба си.

Пъхна телефона си в чантичката на „Версаче“. Може би още преди обяд можеше да получи телефонно обаждане. Или дори две…

— Не мога да повярвам. — Джанет Симс, грубо нарушавайки закона, щракна с платинената си запалка и запали поредната от обичайните за нея тънки пурети. — Проклета глупава хлапачка. — Дръпна силно и издуха струйка ароматен дим към прозореца. — Защо ще напуска!

Венера кимна съчувствено. Двете се намираха в ултрамодерните офиси на „Ай Си Пи“, една от най-големите киноагенции в Лондон. Джанет бе опитен и обигран агент; носеше мъжки сака и лицето й бе загрубяло от алкохол, цигари и абсолютно безскрупулно пазарене при сделките. Занимаваше се с големи звезди, както и с няколко актьори, които тепърва пробиваха. До тази сутрин Лили Бруин се числеше сред вторите. Веднага щом бе получила главната роля в „Мод“, Джанет светкавично бе отмъкнала Лили от лапите на бездарния агент, който я бе представлявал, откакто бе завършила театралната школа.

Тогава тя бе ценна придобивка. Днес бе нищо.

— Тя е наркоманка. Взема кокаин.

Венера сви рамене.

— Не е изключение сред актрисите, Джанет.

— Не знае кога да спре. А и започна да се захласва по Ханс. Идваше на снимачната площадка със закъснение. Казах й, предупредих я да не проваля големия си шанс. Но още на първата главна роля шибаната идиотка си въобрази, че вече е новата Линдзи Лоуън.

— Наистина ли е напуснала? — невинно попита Венера.

— Дала на Ханс ултиматум. Той я сложил на мястото й и й казал да се маха от площадката, иначе ще я уволни. Тя вдигнала скандал и той я уволнил.

— Но продукцията сигурно вече е надхвърлила предвидения бюджет… могат ли да я заменят?

— Той прекратява снимките. Целият проект отива в коша. — Джанет, колкото и корава да бе, потрепери от ужас. — Само ако можеше да го чуеш…

— И какво следва сега за Лили?

— Кого го интересува? Тя е мъртва. Свършено е с нея. Никой няма да иска да припари до глезлата, която е провалила филм на Ханс Тирш. Той вече е разгласил, че тя е пристрастена към кокаина. Повече няма да я представлявам.

Венера приглади полата на роклята си и едва прикри лукавата си усмивка.

— Тя как го прие?

Лицето на Джанет все още имаше строг вид.

— Лошо — хлапачката се разрева в офиса ми, само дето не падна на колене. Жалка гледка. Опитала се да се обади на Ханс и да го помоли да я вземе обратно, но той не иска и да чуе. Тя се закле, че ще остави наркотиците, но й казах, че вече е прекалено късно. С кариерата й е свършено.

— Толкова ли е зле?

Джанет вдигна рамене.

— Виж, обадих се тук-там и се опитах да й потърся нещо. Никой не иска да я вземе. Не мога да я уредя дори в някоя реклама.

Венера кимна сериозно. Време бе за удара. Жертвата й бе стигнала до дъното.

— В такъв случай може би имам нещо, което може да те заинтригува. Романтична комедия, страхотен сценарий. Британската филмова асоциация го финансира — излъга тя. — Много малък проект и искам нови таланти. Ще й платя минималната надница и разноските по снимките, но мисля, че у Лили има нещо специално.

Джанет не можеше да повярва на ушите си.

— Искаш да я вземеш?

Венера кимна.

— Режисьор е Кийша Роулънд. Работих с нея по рекламата за „Оксо“.

Агентката присви очи; Венера ясно си представи как Джанет разсъждава трескаво.

— Познавам работата й. Много хитър ход, Венера, много хитър. Сигурно си я наела за нищожна сума?

— Първи филм. — Венера само сви рамене.

— Мисля, че те бива в това — реши Джанет. — Знаеш, че си ме хванала натясно.

— Това е втори шанс за Лили. Ако ти се окажеш агентът, спасил кариерата й… — Венера се изправи. — Основна заплата, никакви глезотии на площадката и ще трябва да дава алкохолни проби ежедневно. Кажи й, че ако превиши дори с една десета минимума, ще се погрижа всеки продуцент в града да разбере това. — Усмихна се ослепително на Джанет. — Но има и добра страна — хубав сценарий, страхотен режисьор, а и работим с независимо финансиране, което означава, че снимачният ни график е само осем седмици. Именно затова трябва да се отнеса пределно строго с нея. Не можем да изгубим и ден по вина на главната актриса. Времето ни притиска сериозно. А за теб това означава, че ако Лили успее да издържи на строг режим при мен цели осем седмици, това ще я реабилитира като актриса, на която може да се разчита.

— Дадено. — Джанет поклати глава. — Но знаеш, че поемаш риск.

Венера стана, доволна от себе си.

— Такъв е животът. Довиждане, скъпа.

Джанет я целуна предвзето от двете страни и Венера си тръгна от офиса й с много повече самочувствие на сериозен продуцент, отколкото на идване.

— Сър Лио. — Венера се постара в гласа й да прозвучи почит и уважение. — Радвам се да ви видя. Толкова е любезно от ваша страна да ми отделите малко време.

Зачервените му старчески очи обходиха стегнатото й тяло и пищните й гърди. Очевидно одобри гледката; Венера леко потръпна вътрешно, докато бе подложена на този откровен преценяващ оглед от дъртия похотливец. Така ли се чувстваше и Бей Линг, когато бе в леглото с чичо Клем? Определено си бе заслужила всяко пени.

Венера се насили да се усмихне и притисна лакти до тялото си, за да му позволи да се наслади на гледката към деколтето й.

— Бих направил всичко за теб, скъпа — дрезгаво отвърна сър Лио. Не я бе виждал повече от година, но се държеше така, сякаш бяха първи приятели. — На какво дължа удоволствието? Поръчах малко шампан, голяма бутилка отлежало „Круг“.

Защото тя плащаше. Венера ненавиждаше хора, които казваха „шампан“. Беше едновременно долнопробно и крайно снобско.

— Прекрасно — изчурулика тя. — Какво приготвят добре тук? Знаете ли какво, сър Лио, бихте ли поръчали вместо мен?

На лицето му грейна усмивка; Венера знаеше как да ласкае мъжете.

— С удоволствие. — Избра задушен без масло морски език и зелена салата за нея, докато за себе си предпочете огромна порция телешко „Уелингтън“.

— Имам проект за вас — започна Венера. — Уникален е. Моментално ще привлече публиката. Този филм ще бъде страхотен. Нуждае се от минимално финансиране и мога да ви обещая, сър Лио, всички участници в проекта ще се прочуят.

Постара се да придаде тежест на думите си.

Той само изсумтя, а белобрадото му лице се изкриви.

— Прочул съм се години преди ти да се родиш.

— О, да — съгласи се тя. — Но този филм, как да се изразя, ще затвърди репутацията ви. Сър Лио — драматично подчерта тя, — това е вашият билет за завръщане.

— Завръщане. — Той се вторачи в нея, но поне слушаше внимателно. Венера се възползва от мига.

— Да — вие осигурявате парите, а ние правим страхотен филм. Ще стане голям хит, ще продадем авторските права. Всички ще видят колко сте далновиден.

Той примигна.

— Вероятно не си чула… Филмовата комисия…

— Ви е уволнила, да, знам — преднамерено рязко отсече Венера. — Но все още заемате поста си в Британската филмова асоциация.

Това бе полунезависима организация с минимален бюджет — едва ли си струваше труда.

— Трябва ми само един милион. Можем да се справим с малко пари. Кийша може да намери филмова лента на ниска цена. Всички ще получават минимално заплащане. Екипът ще бъде крайно ограничен. С много малко снимачни площадки, а снимките ще продължат само осем седмици. — Венера се приведе напред. — Все още имате един милион на разположение. Похарчете го за нас.

— И защо да го правя? — Сър Лио усърдно отряза парченце от невероятно крехката телешка пържола, след което отпи голяма глътка от шампанското. — Когато изкараш в този бизнес толкова дълго, колкото мен, скъпа, ще знаеш, че всеки продуцент се кълне, че неговият проект е новият „Междузвездни войни“. Или „Четири сватби и едно погребение“. — Той въздъхна: — Знаеш ли колко пъти съм чувал репликата „Това е новият «Четири сватби»?“

Венера бръкна в чантата си и му подаде сценария.

— Преценете сам. Имайте предвид няколко неща. Ангажирала съм Кийша Роулънд, много способен млад човек, правила е реклами. И отмъкнах звездата на Ханс Тирш, Лили Бруин, от „Мод“. Наложи се да спрат продукцията.

— Бруин? — Сър Лио се замисли над името. — Онази наркоманка ли?

— Не е наркоманка. Ханс само я клевети. Все едно, ще се подлага на тест за наркотици всеки ден. Джанет Симс е във възторг. Само си помислете, имаме лично избраната от Ханс Тирш звезда за нищожен хонорар.

Сър Лио кимна и прехвърли сценария в другата си ръка.

— Ще го прочета — съгласи се той. — Още днес следобед.

Естествено, помисли си Венера. И без това няма какво друго да прави.

Вдигна чашата си шампанско и я чукна с неговата.

— Наздраве.

На път за вкъщи Венера сякаш не стъпваше от радост на земята. Беше сключила първия си договор като продуцент. Лили бе подписала и Джанет й предаде огромните й и покорни благодарности. Кийша бе на седмото небе от получената възможност и дори дъртакът Лио бе прочел сценария само за час и й бе изпратил по куриер договора си.

Проектът имаше зелена светлина. Сега трябваше да се съсредоточи върху намирането на изпълнители за второстепенните роли. Не можеше да си позволи да наеме режисьор за кастингите, но след години в бизнеса нямаше новоизгряващ, жаден за работа и нископлатен актьор, за когото Венера да не знаеше. Вече имаше някои идеи.

Мина й мисълта, че може би, само може би, филмът може и наистина да се превърне в хита, за който го представяше. Не че имаше значение, разбира се; въпросът бе да има напълно достоверно подобие на кариера, за да може Бей Линг да повярва, че тя е богата и независима.

В това отношение днес бе постигнала ненадминат успех. Щеше да се появи сияеща на партито, да очарова всички, да се представя за успешен млад продуцент. Бей Линг никога нямаше да заподозре, че Венера Чеймбърс отчаяно се нуждае от пари.

Влезе в кухнята с вирната брадичка. Юнона вече бе там, но изглеждаше доста изморена; предложи на братовчедка си мартини и Венера кимна, готова да празнува.

— Тежък ден в офиса, а? — попита тя.

Юнона сви рамене. Беше с костюм в цвят на кафе и шоколадова на цвят риза, допълнени с колие от кафяв кварц и дребни перлички. Облеклото й много дискретно внушаваше сила и власт, осъзна Венера, и изглеждаше добре; намекваше за богатство и комфорт.

Но въпреки елегантния си вид Юнона изглеждаше доста изтощена. Венера забеляза коректора, нанесен под очите, за да прикрие тъмните сенки; кожата на братовчедка й изглеждаше уморена и цялото й излъчване бе някак потиснато и апатично — сякаш вече нищо не можеше да я развесели.

— Сключих няколко сделки. А ти?

— Не беше зле. — Венера вътрешно се поздрави. — Как напредва организацията на партито за Бей Линг?

— Всичко е идеално — почти всички покани са изпратени и започнахме да получаваме потвърждения. Поли Шефийлд например.

Венера се постара гласът й да прозвучи нормално:

— Ще има ли място за още един човек в списъка с гости?

Братовчедка й я изгледа замислено.

— За кого става дума, ново гадже?

Венера се изчерви като домат.

— О, категорично не. Всъщност е конкурент. Само искам да му натрия носа.

— О, защо не започна с това? — Юнона разцъфна в усмивка. — Това е малкото ни парти за Бей Линг, мила — натриването на носове е основният му смисъл. Както и да е, щом е от твоите познати, значи е важна личност, а ние искаме Бей Линг да ни види в пълния ни блясък.

— Ще му се обадя.

— Като свършиш, не излизай. Всички сме тук днес. Трябва да планираме вечерта за Бей Линг. — Юнона се усмихна загадъчно. — Приготвила съм й няколко сензационни тоалета.

Венера кимна доста разсеяно. Мислите й вече бяха заети с Ханс. Отиде на спокойствие в спалнята си и се отпусна на перленосивата копринена покривка на леглото с усещането, че отново е палава ученичка в шести клас. Естествено всичко бе само на игра, просто фасада, забавление. Но пак можеше да подразни Ханс. А това, че щеше да заличи унижението на кастинга за „Мод“, бе допълнителен бонус.

Излегна се по корем на леглото, набра номера му и внезапно самият факт, че му се обаждаше, й се стори крайно интимен.

— „Тирш Продакшънс“.

— Здравейте. Ханс там ли е?

— Ще проверя.

Венера ясно си представи красивата млада рецепционистка.

— Обажда се Венера Чеймбърс.

— О, Венера. — Долови осезаема нотка на съжаление, примесено с доза пренебрежение. Венера пламна от гняв. — Опасявам се, че Ханс е много зает — продължи момичето. — Не съм сигурна, че ще мога да ви свържа.

— Опитай — мило настоя Венера. — Кажи му, че го търся като новия работодател на Лили Бруин.

Последва неловка пауза.

— Един момент, моля.

Да, така си и мислех, каза си Венера.

Чу се щракване по линията, после — неговият глас.

— Ханс на телефона.

Изненада се от въздействието, което все още й оказваше. Споменът за ръцете му, уверени и властни, я връхлетя с такава сила, сякаш нищо друго не се бе случило помежду им.

— Искам да те поканя на малко парти, което организирам в петък — каза Венера. — За годеницата на чичо ми. Надявам се да можеш да дойдеш. Можеш да ми дадеш съвети как да се оправям с Лили.

— Какво ще правиш с нея? Не разбирам — каза той с отсечен тон. — Уволних я.

— Да, а аз я наех.

— За какво?

Венера протегна крака, започваше да се забавлява.

— За да играе, естествено. И знаеш ли, Ханс, Лили е много талантливо момиче. Трябва да ти благодаря, че отново е свободна.

— Наела си я да играе ли?

— Сега съм продуцент, не знаеше ли? Работя по една романтична комедия. Лили е звездата. Отличен сценарий. Много добър режисьор, малък бюджет. — Венера въздъхна от удоволствие. — Този филм ще тласне много кариери напред.

Той се засмя тихо.

— Напоследък всеки, който има телефон, се мисли за продуцент. Това не значи нищо без пари.

— О, забравих да го спомена. Имам парите. — Венера мислено си представи как забива бърза топка в далечния ъгъл на тенис корта. — Именно участието на Лили уреди в крайна сметка финансирането.

Тирш отново се засмя.

— Шегуваш се, нали? Какво е това, някакви болни амбиции? Търсиш си начин отново да застанеш пред камера?

Думите му я нараниха. Венера се напрегна, едновременно разкъсвана от желание и от омраза към този мъж.

— Не. И това е услуга, която ти ми направи, Ханс. Накара ме да разбера колко малко талант имам.

— Имаш голям талант. — Замълча, а после продължи меко: — В много области.

Венера се опита да овладее надигащата се възбуда. Напомни си, че той е спал с Лили. С глупавата хлапачка Лили. Би спал с всяка. Това свърши работа и й помогна да си върне самообладанието.

— Като Лили? — заяде се тя. — Все едно, трябва да дойдеш. Чух, че си прекратил снимките, така че може би си свободен. Можеш да ми споделиш как да се отнасям с тази страхотна млада актриса, а аз мога да ти дам някои съвети как да направиш нискобюджетен филм.

Тирш изръмжа:

— Не ме предизвиквай, Венера. Не ме интересуват игричките на някаква разглезена богаташка с попечителски фонд.

— Да не те предизвиквам ли? Мисля, че току-що го направих. — Сега кръвта кипеше във вените й, адреналинът от предстоящата битка я изпълваше цялата. Смелост — това бе непознато усещане и много й хареса. — Ела тук, Ханс, ако смееш. Иначе ще се видим на наградите на Британската филмова асоциация.

Сърцето й биеше като лудо, когато затвори телефона. После се обърна по гръб на леглото.

Значи това бе да сключваш сделки. Колко странно. Ужасно много й харесваше.

Атина притисна кърпичката си на червени точки до устата си и се закашля.

В залата имаше прахоляк, натрупван цели петдесет години. Взря се в сумрака. Под дебелата бяла покривка на праха едва се забелязваше мраморен под и месингови перила. Случаен слънчев лъч, проникнал през закованите с дъски прозорци, разкриваше още паяжини и пластове прах, а в застоялия въздух летяха прашинки. Направо я засърбяха ръцете да грабне прахосмукачка. Или ако няма такава, поне да отвори прозорец, за да нахлуе вътре струя от замърсения от трафика градски въздух — пак щеше да е по-чист от този вътре.

— Имали сме оферти за това място — обади се брокерът на недвижими имоти с очевидна липса на ентусиазъм. Атина се досещаше, че според него тя е поредният клиент, който му губи времето. — Но никой не иска да се съобразява с плановете на градския съвет. Всички искат да превърнат това място в жилищна сграда с много апартаменти или да направят огромна частна къща. Съветът счита имота за паметник на културата, но големите киновериги се интересуват единствено от мултиплекси напоследък. А малките и независими компании предлагат жълти стотинки…

Атина кимна. Старото кино попадаше между два стола. Левите градски съветници отказваха да го продадат за ново застрояване, а и хората, отговарящи за запазването на традициите, не искаха никой да пипа сградата. За местните то бе само една грозна съборетина.

— Ще направя оферта — заяви тя.

Мъжът въздъхна.

— Казах ви, че няма да разрешат жилищно застрояване.

— Не искам подобно нещо. — Атина се озърна наоколо, след като очите й вече бяха привикнали с мрака. — Отдолу все още има подземен паркинг, нали?

Той кимна.

— Няма да ви позволят и да го превърнете в многоетажен паркинг, така че не си мислете, че сте първият човек, на когото му е хрумнала подобна идея.

— С кого точно трябва да разговарям в градския съвет?

— Дамата се казва Максим Чилкът. — Младият мъж огледа с възхищение стилната френска плитка на Атина, тесните панталони и втален кариран пуловер, които бяха комбинирани с високи ботуши „Джими Чу“. — Тя няма да ви хареса.

— И защо?

— Идете при нея. — Той се засмя дразнещо. — Сама ще разберете.

Отдел „Планиране и развитие“ на община Токсхийт бе точно такъв, какъвто си го бе представяла — тесен, безличен и задушен. Секретарките носеха евтини дрехи и всички излъчваха ненавист към работата си. Кабинетът на Максим Чилкът бе осеян със стиропорени чаши. На едно табло бе закачен портрет на Че Гевара.

Самата Максим се бе разположила удобно в стар въртящ се стол с дупки в тапицерията на облегалката. Беше облечена с пуловер, който приличаше на ръчно изплетен, в сиво и мръснозелено и много широки джинси, които едва побираха масивните й крака, а проскубаната й коса бе прибрана в стегната конска опашка. Атина се помъчи да не зяпа втренчено буйните мустаци над горната й устна.

За Максим революцията бе точно зад ъгъла. Тя изгледа обвинително сексапилните дрешки на Атина, блестящия й гланц за устни и перфектно оформените вежди. По-младата жена нямаше как да не долови неодобрението, което другата изпитваше към нея.

— Госпожице Чилкът…

Грешка.

— Госпожа — яростно я поправи жената. — Знаете ли какво, госпожо Чеймбърс, това е сериозна държавна служба. Тук се занимаваме с важни общински дела. Какво искате?

— Искам да възстановя „Ригъл Палас“.

— Поредният предприемач, който иска да печели за сметка на градското наследство. Нищо ново под слънцето — саркастично добави Максим.

Ставаше дума за полусрутено старо кино, чиито славни дни бяха отминали още през шейсетте години и сега бе само една грозна съборетина. Атина се усмихна подкупващо.

— Нямам намерение да го събарям. Само ще го реставрирам. Ще го превърна в частен клуб. Вътрешният дизайн ще бъде запазен изцяло; единственото, което искам да направя, е да махна седалките. Можем да запазим дори и кадифените завеси.

— Частен клуб. — Максим изгледа Атина така, сякаш току-що бе изругала в църквата. — Лъскави милионери, които ограбват трудещите се хора. Не, благодаря, съветът не подкрепя подобни идеи.

Атина нямаше намерение да се предава. Изпъна рамене в красивия си пуловер.

— Госпожо Чилкът — строго продължи тя. — Този ще бъде различен. Ще бъде дамски клуб. Само за жени. — Спря се съвсем навреме, преди да каже „момичета“.

— Дамски клуб? — Максим повдигна едната си рошава вежда. — Обяснете.

— Вижте, аз съм човек на науката. — Атина й разказа накратко биографията си, като наблегна най-вече на научните си степени и как клубът на старите момчета се старае да я държи настрани. — Затова, както разбирате, е почти невъзможно за жените да се доберат до подобни възможности. Имаме нужда от място, където да общуваме. И то трябва да е много атрактивно, за да изкуши силните жени да дойдат тук.

— Сигурно ще има много салони за красота — изсумтя Максим. — Маникюристки…

— Може би ще има и такива неща. — Атина леко наклони глава. — Но ще има също и най-бърз и висококачествен интернет и комуникационен център, табло за обяви за работа — не просто каква да е работа, а само важни постове за влиятелни хора — наша агенция за имоти, както и възможности за лобиране, независимо дали става дума за дамите в парламента, дипломати, или за изпълнителни директори на компании. — Атина си пое дъх. — Един нов „Атинеум“ — за жени. И кой друг би могъл да го основе, ако не жена на име Атина?

Максим задъвка устни, които бяха единственото тънко нещо в нея.

— Има и някои очевидни предимства за вашия район. Клубът ще даде възможност за работа на местните хора, без дискриминация. Ще си плащаме местните данъци и ще внесем известна изисканост в тази част на града. А и — продължи Атина и се приведе леко напред, преди да приключи с най-силния довод, — бих искала да включа видни местни политици и общински дейци. Вашите шефове в парламента ще бъдат членове на клуба. Естествено, като далновиден политик с визия за бъдещето, който ни е дал разрешение за използване на сградата, ще ви поканим за доживотен член — изцяло за наша сметка, разбира се.

Беше я спечелила. Враждебното пламъче в очите на Максим потрепна и угасна, а на негово място грейна друго… неуверен израз на надежда и копнеж.

— Доживотен член — замислено повтори жената.

— Помислете само за възможностите за създаване на връзки. Ще разбием на пух и прах заговора на мъжете. Помислете и за парите, които ще вкараме в общинския бюджет. — Атина никога не бе съблазнявала друга жена, но сега знаеше, че печели играта. — Кажете да, госпожо Чилкът. Новото лице на капитализма носи червило.