Наследнички

Двадесет и четвърта глава

— Съжалявам. — Гласът от другата страна на телефонната линия бе мек, добре модулиран, с типично английски акцент и абсолютна категоричност. — Не мога да ви свържа. Госпожица Ухупутри спи.

— Казах ви, че съм неин годеник — дрезгаво повтори Клемент и изтънелият му от възрастта глас пресекна от гняв. Той контролираше всичко без никакво изключение. А сега някаква жалка служителка смееше да му отказва. — Обажда се Клемент Чеймбърс. От „Чеймбърс Корпорейшън“.

— Да, сър.

— Знаете ли кой съм аз?

— Да, сър, знам, но нашата гостенка е сложила знак на вратата си, че желае пълно усамотение, сър.

Клемент потупа китката си леко и напипа изпъкналата синя вена, за да провери пулса си. Не искаше да натоварва сърцето си. Трябваше да внимава за кръвното си. Тази кучка можеше да го убие.

— Стаята не е нейна, а моя. Аз съм платил. С моята кредитна карта. Затова ме свържете с нея, по дяволите!

— Стаята е резервирана на името на госпожица Ухупутри, сър. Такава е политиката на хотела ни. Не притесняваме гостите си.

— Свържи ме с управителя, идиотка такава! — изръмжа Клемент.

— Опасявам се, че в момента е на среща, сър, но мога да запиша номера ви и да му предам да ви се обади.

Клемент затръшна слушалката побеснял. Щеше да разбере коя е тази жена и да накара да я уволнят. Разтреперан от ярост, той загриза ноктите си. По дяволите. Нима тази малка шега бе излязла напълно от контрол? Представи си как годеницата му развратничи с любовника си точно в този момент в един от най-изисканите лондонски хотели. Жената, която всички знаеха, че е негова годеница. Да прави секс с някакъв малоумник от спортния център. Хотелският персонал сигурно се забавляваше, а в светските среди щяха да му се присмива. Той, Клем Чеймбърс, щеше да се превърне в дърт рогоносец в очите на хората.

Глупачка, каква глупачка се оказа тази Бей Линг. Тя, разбира се, си въобразяваше, че е много дискретна. Но хората на Клемент бяха много добри, най-добрите. Бивши служители на ЦРУ, които бяха вербувани в Либия и бяха работили по целия свят. Така си беше подсигурявал решително предимство в бизнеса неведнъж. И сега, когато на стари години бе решил да се позабавлява, трима от най-добрите агенти имаха задачата да следят Бей Линг.

Те трябваше да се погрижат тя да не го изложи. Да му докладват дали не се държи крайно неприлично в лондонското общество. Тя му бе полезна в отношенията му с момичетата, но това явно зависеше от факта дали бе успял да я прецени правилно. И той бе убеден, че знае всичко за нея. Бе преминала първото изпитание блестящо, след като се бе справила с малкия тест по етикет на Юнона. Оттогава шпионите му бяха изпращали доклади, които го радваха: Бей Линг гладуваше, за да поддържа слабото си като скелет тяло и да предотврати появата на каквито и да било женствени извивки, за да бъде точно такава, каквато той я харесваше. Но после…

Спортният център. Тя тренираше, но с мъж. Хетеросексуален мъж, на когото му се носеше славата на женкар, както скоро разбра Клем. Заниманията им отначало бяха по веднъж на ден, а скоро тренираха вече по три пъти. След това един от агентите бе заснел как ръката на мъжа се плъзга по дупето на Бей Линг, за да я погали, докато тя работеше с гирички.

О, тя беше много предпазлива, което още повече го ядоса. Треньорът си тръгваше сам, а после се срещаха в някое кафене или хотел, далеч от спортния център. Никога не се хранеха на публично място, криеха се от любопитни погледи в различни заведения, където Бей Линг неизменно плащаше в брой.

Неговата годеница правеше секс с някакъв млад жребец. Само ако пресата надушеше нещо…

Днес щеше да й се обади по телефона, да я привика у дома и да се разправи с нея. Бей Линг познаваше достатъчно добре Клемент Чеймбърс и нямаше да посмее да му се опълчи. Краят на връзката им трябваше да бъде представен по начин, който да предотврати всякакъв скандал и дори само намек за нещо недостойно… Старият глупак и младата красавица. Но глупачката бе тя. Рискуваше всичко, помисли си той с крайно презрение, само заради малко удоволствие.

А сега направо мина границите. Най-довереният му човек се бе обадил с лошата новина, че тази жена бе завела треньора си, Боб Ръсел, в собствената си хотелска стая през нощта. Ужасен от тази проява на малоумие, Клемент й се бе обадил направо там.

И бе разбрал, че на вратата й има знак да не бъде безпокоена.

Нима беше вътре в стаята, платена от него, в прегръдките на онзи мъж? Толкова ли бе заслепена малката развратница? В главата му се въртяха всякакви теории за заговор, чуваше присмеха на околните.

Ами момичетата? Защо не се бяха пречупили, защо не му се бяха обадили? След като издръжката им бе намалена наполовина, те трябваше да са се обадили по телефона вече или още по-добре, да са в самолета на път за острова. Да раболепничат и да му се молят. От години очакваше този момент да настъпи. Искаше да види, че са достойни наследнички на богатството му. Да му засвидетелстват нужното уважение. Юнона да забременее, Атина да се превърне в истинска дама и да престане да се вре в прашните класни стаи, Венера да се откаже от актьорството и да се държи като жена с добро потекло, Диана да си намери подходящ съпруг, преди да остарее, и да зареже всички онези лъскави партита с незначителни особи.

Само ако имаше поне едно момче. Но нямаше. Клемент държеше на семейството и момичетата на Чеймбърс трябваше да разберат, че носят името му, че тяхното богатство и всичко в живота им се дължи именно на него. Преди да си отиде от този свят, той щеше да ги оформи по свой образ и подобие.

И естествено щеше да настъпи моментът на окончателния избор. Клемент нямаше никакво намерение да разделя богатството си. Братята му никога не бяха го молили за нищо, но той знаеше, че не одобряваха начина му на живот. Бащата на Юнона и Атина се възмущаваше от богатството и властта му, от лукса, в който тънеше; дори не харесваше факта, че отрупва с пари дъщерите му. Но истинските семейни традиции не позволяваха разделянето на подобно огромно богатство. Едно от най-големите удоволствия за Клем през годините бе да гледа как племенничките му се стараят да се държат прилично в негово присъствие, докато иначе непрекъснато се караха по време на престоя си в имението. Едва успяваха да издържат две седмици, без да си издерат взаимно очите.

Само ако можеха да прозрат истинската му цел.

Че само една от тях ще наследи всичко.

Останалите три щяха да получат достатъчно пари, за да живеят охолно: по няколко милиона на всяка. Но една от особеностите, неизменно съпътстващи богатството, бе, че човек винаги искаше повече.

Битката щеше да бъде люта. Направо епична. И крайно забавна. Щеше да й се наслади изцяло.

Но какво ставаше сега? Момичетата не му пишеха. Не се обаждаха. Срещаха се с Бей Линг, водеха я в разни сватбени салони. Един от агентите му имаше специални микрофони за подслушване и Клем бе изслушал няколко от разговорите им. Очевидно всички мразеха Бей Линг и това си личеше по тона им. Въпреки това борбата за отстраняването й бе утихнала.

Сякаш не се интересуваха вече.

Трябваше да ги е грижа. Клемент си пое дълбоко въздух, усетил, че започва да се вълнува прекалено. Проявяваха упорство. Бей Линг го правеше за посмешище, а избраните от него наследнички не си мръдваха и пръста да я спрат. Какво имаха? Какво поставяха на преден план преди него?

Избута назад стола си с отлично смазани колелца и тромаво се изправи на крака. Клемент никак не обичаше да пътува със самолет. Различните подразделения на финансовата му империя — скъпоценни камъни, злато, мини, транспортни компании — се управляваха от изключително високоплатени корпоративни мениджъри. Той се бе оттеглил от бизнеса и живееше усамотено. „Палмите“ бяха неговото убежище, неговият личен тропически свят, подреден точно според желанията му.

Извън този свят можеше да срещне непокорство. Неодобрение. Неуважение. Както бе станало преди малко с онази незначителна служителка на рецепцията в хотела. Затова Клемент ненавиждаше дори и самата мисъл да напусне своето райско кътче.

Но…

Без да иска, си представи как треньорът прави секс с Бей Линг в стаята, за която той плащаше, и как всички от персонала знаят за това.

Спомни си, че Диана е в Рим, а Юнона — в Шотландия, и никой не държеше годеницата му под око, никой не се интересуваше дори.

Венера имаше проблеми на снимачната площадка с някаква актриса наркоманка, Атина тичаше из коридорите на Камарата на общините. И двете помагаха на Бей Линг да се подготви за сватбата, сякаш закриването на попечителския фонд изобщо не ги тревожеше.

Това положение го влудяваше. Жените се изплъзваха от контрола му. Колкото и да му се искаше, оставаше само едно нещо. Беше подгонил заека, сега трябваше да го улови.

Прочисти гърлото си.

— Менделсон!

Личният му секретар, виден американски адвокат, дотича в стаята.

— Да, сър?

— Нареди да приготвят самолета ми. Възнамерявам да замина за Англия.

— Извинете?

— Да не си глух? — изръмжа Клемент.

— Не, сър. Самолетът ви. Веднага.

— Предупреди персонала в къщата на площад „Итън“, че може да отседна там. Дай им точните размери за шивача ми и се погрижи да ме очаква първокласен личен асистент, когато пристигна.

— Разбира се. Колко дълго ще отсъствате, сър?

Клемент се замисли. Колко време щеше да отнеме? Колкото по-бързо, толкова по-добре. Искаше момичетата обратно при себе си, а Бей Линг да изчезне от живота му.

— Две седмици — отговори той и вдигна рамене.

Напълно достатъчен срок. Трябваше да му стигне.

Къщата бе добре осветена, макар вече да се свечеряваше по-късно. Юнона обичаше ярката светлина. Ако усетеше дори лек хлад, караше домашната помощница да запали камините на долния етаж, защото когато наоколо бе светло и топло, Юнона не се чувстваше толкова потисната.

Последните няколко дни бяха доста тежки. Дълги и натоварени. Беше отделила цял следобед на разговори с личния си банкер, бе му показала двустранно подписания договор за първия апартамент и го бе използвала като гаранция, за да вземе заем за новия апартамент в Париж. Идеята й бе гениална и Юнона сега купуваше по заявка. Намираше си клиент, преди да подпише предварителен договор за покупко-продажба. Само за четири дни се бе споразумяла за три апартамента с много краткосрочен договор за наем. И сега вече имаше пари в банковата си сметка; не бяха много, общо четиридесет и две хиляди, но бяха нейни лични пари.

Дори бе наела една стая в къща в Ричмънд, която се даваше под наем за офиси. И вече имаше асистентка от една агенция за временна заетост. Съзнаваше, че това бе само началото и й предстоеше още много работа. Но и това караше Юнона да се чувства добре.

Не можеше да отрече, че се затрупваше с работа, за да не мисли. Онази среща с Джак бе необходима, но й се бе отразила ужасно зле. Юнона се опитваше, но не можеше да го забрави. Този мъж бе превзел мислите й.

И дори по-лошо, беше превзел сърцето й.

Беше го изгубила завинаги. Сега излизаше с по-млада жена. Имаше много пари. Дори и ако само опиташе да си го върне, Юнона щеше да изглежда като златотърсачка. Гордостта й категорично не го позволяваше.

Само от мисълта за него я болеше, страдаше, като си го представеше, че е в същата страна, преуспял, щастлив. Без нея. Беше я наранил дълбоко, когато й предложи да я запознае с Мона.

Венера се бе обадила да й каже новината. Частният детектив, който бе наела, искаше да им представи доклада си. Ако Юнона знаеше какво са намислили Диана и Венера, тя щеше да ги спре, преди да са направили тази крачка. Някакъв си гнусен частен детектив да се рови в семейните им дела? Но вече бе прекалено късно и си имаше достатъчно лични проблеми. Беше заета. Всъщност почти не я интересуваше. Ако чичо им Клем бе толкова глупав, че да се обвърже с тази използвачка, която бе достатъчно млада, за да му бъде внучка, може би си заслужаваше съдбата.

Най-ужасното бе, че дори и ако чичо й зарежеше Бей Линг още утре, всички пари в банковите му сметки нямаше да решат проблемите на Юнона в този момент.

Тя най-накрая се бе влюбила в съпруга си. Точно когато той си бе отишъл.

Но поне останалите момичета си идваха у дома.

По навик Юнона приготви таблата с напитките. Действаше механично, сложи малко маслини и бисквити със сирене, както и сребърния сервиз за кафе. Все още бе истинската домакиня в това семейство. Щяха да се съберат, да изслушат госта си. Нямаше нищо лошо в това.

Атина паркира своя „Астон Мартин“ на алеята пред къщата и остана вътре само за миг, за да си почине. Беше направо изтощена — през целия ден бяха довършвали обзавеждането. Не бе споделила с Юнона, но беше вложила в клуба почти цялата останала й сума от парите на чичо Клем. Може би беше лудост, но Атина страшно харесваше идеята и искаше да я види реализирана. Беше нарушила всички правила. Нямаше нужда строителството да се точи месеци наред. Това зависеше от броя на ангажираните работници. В изблик на вдъхновение тя бе наела четири отделни бригади и само за няколко дни всички кабели бяха прекарани, а стените — измазани; работниците боядисваха, забиваха пирони, режеха с триони и се трудеха усърдно в старото кино. Тя им плащаше добре и се грижеше за тях, като им поръчваше пица, газирани напитки, вода и дори бира в края на деня. Сега там бе екипът на интериорния дизайнер и внимателно поставяха специално поръчаното обзавеждане. Всяка мебел в клуба, всеки диван, всяка картина и малко килимче бяха направени или измислени от жена. Това напълно съвпадаше с идеята й, която съвсем скоро щеше да се реализира.

Клубът щеше да отвори врати на следващия ден. Нямаше да има помпозно откриване. Точно обратното — дискретно, без достъп на журналисти, освен ако не са членове, но тогава трябваше да подпишат декларация за поверителност. Отзивите в пресата щяха да се появят, след като се разчуе за клуба. Ако си бе свършила работата добре.

В момента Атина можеше да мисли само за това. Не и за Бей Линг. Беше допринесла за общата кауза, като я бе представила на Боб. Скоро щеше да настъпи моментът, в който да разберат какво може да се купи с пари. Но между братовчедките Чеймбърс съществуваше негласно споразумение да се подкрепят взаимно; всички живееха заедно тук с определена цел. Диана и Венера също искаха да помогнат и затова бяха наели детектива. Трябваше да отдели време да присъства. Все пак ставаше дума за семейството.

Атина въздъхна и слезе от колата. Юнона сигурно вече бе приготвила всичко. Беше едва април, а на Атина вече й бе дошло до гуша от всичко това. През главата й мина еретичната мисъл, че вероятно би било хубаво, ако Бей Линг и чичо Клем все пак се оженят. Тогава всички те можеха да забравят за малките си игрички…

Но не, имението „Бозуел“ бе застрашено. Нямаше да спечели нищо от клуба тази година. А Фреди… е, с него тъкмо бяха започнали да се срещат сериозно, а и той бездруго нямаше много пари.

Тя сви рамене. Явно трябваше да стигне докрай. Наметна кашмирения шал върху раменете си и влезе уверено през главния вход.

Диана се мъчеше да се съсредоточи. Това бе нейната вечер, срещата бе организирана от нея и сестра й. Разбира се, че беше важна. Карл Родън не бе единственият мъж на света с частен самолет. А какво можеше да направи с малкия си бизнес, само ако си върнеше издръжката от половин милион на година?

Но умът й бе другаде. Трябваше да помисли за рекламната си стратегия. Бе прекарала изключително вълнуващ ден в Сохо в най-реномираната рекламна агенция „Картър, Бъргли и Кортън“ и им бе дала всичко, което можеше да си позволи. Те й бяха предложили реклама със снимки на спортния център на „Виктрикс Лондон“ и на ресторанта в римския хотел — и двете места изглеждаха изискано. Под снимките имаше текст с ръкописен шрифт: „Чеймбърс дизайн. Обществени и частни проекти“. Следваше номер на телефона и факса в малкия й офис в Излингтън.

Изглеждаше много стилно и професионално. Къде да публикува обявата? Диана вече бе решила какви точно услуги ще предлага фирмата й: скъпи поръчки. Щеше да похарчи половината от досегашните си хонорари за реклама в „Уолпейпър“, специализираното списание за дизайн, в „Стандарт“ и „Хаус Бютифул“. Сериозен риск, но човек трябваше да похарчи малко пари, за да спечели повече…

Карл й бе предложил да я запознае с потенциални клиенти. Костваше й много усилия, но му отказа. Ако получеше и новите си поръчки благодарение на него, Диана щеше да му бъде задължена още повече. И нямаше да може да се довери на преценката си.

Влезе през входната врата и видя Атина, която тъкмо окачваше палтото си.

— Идваш ли?

— Ей сега — обеща Диана и хукна нагоре по стълбите към стаята си.

Искаше да сложи някоя лека дреха за вечерта, подходяща за топлата им всекидневна. Преобличането може би щеше да отвлече мислите й от бизнеса, да й помогне да се концентрира и да спре да копнее за Карл.

Съблече деловия си костюм с панталон и избра бледожълта копринена рокля с копчета отпред и лека жилетка „Карън Милън“ в същия цвят. Идеално. Обу сандали на платформа „Джими Чу“ и беше готова. Внимателно остави блекберито на леглото. Карл Родън не спираше да й изпраща съобщения. Не можеше да се концентрира напълно, докато знаеше, че телефонът е в чантичката й и тя не може да си наложи да изтрие съобщенията.

По дяволите, помисли си тя със съжаление. Просто трябваше да стои настрана от този мъж. Беше прекалено секси, прекалено влиятелен, прекалено много от всичко. Мислено благодари на бога за малката семейна сбирка на долния етаж. Нуждаеше се от нещо, което да ангажира ума й, за да не мисли за него.

Венера пристигна в къщата в Нотинг Хил късно. По дяволите. Забеляза колите на другите момичета, както и черна лимузина с чуждестранен номер. Явно беше на детектива. Представи си киселата физиономия на Юнона. Сигурно всички вече бяха в гостната, разменяха си сковано любезности на чаша вино и я очакваха. Но тя си имаше перфектното оправдание: снимките на филма бяха приключили и бе прекарала първия си ден в монтажното студио. Дори и на този първоначален етап продукцията наистина изглеждаше много добре. Лили играеше блестящо, като истинска звезда. Не беше просто едно красиво лице, момичето имаше сериозен актьорски талант. Дори отчаянието й личеше на екрана и правеше изпълнението й много по-задълбочено. Беше мрачна комедия и щеше да се превърне в хит.

Венера сви рамене. Е, другите момичета можеха да й се сърдят, ако искат. Тя, Венера Чеймбърс, щеше да заслужи напълно репутацията си на черната овца в семейството, каза си предизвикателно. Защото точно сега изобщо не даваше и пукнат грош за Бей Линг, за парите, сватбата или каквото и да било, освен да приключи с ангажимента си тук, за да може да се върне в студиото.

Нуждаеше се от този филм. След като свършеха работата, мислено се закани тя, щеше да даде на Ханс Тирш хубав урок. Заради Лили. И заради самата себе си.

Венера свали палтото си, докато влизаше в гостната. Да, другите три момичета вече бяха там: сестра й Диана, която приличаше на красиво лютиче в жълтата си рокля, както и Атина и Юнона, седнали една до друга на старинния диван, с високи чаши с джин и тоник в ръце. Както бе очаквала, Юнона се намръщи, но й спести смразяващия поглед, който Венера се бе подготвила да изтърпи.

Пол Уестфийлд стоеше пред камината. Беше нисък мъж, облечен с отлично скроен стилен костюм. „Армани“, прецени тя.

— Извинете ме. Проблеми в студиото — каза Венера.

Искаше някой да я смъмри, но никой не го стори. Растейки без родители, това й бе станало като навик. Винаги очакваше някой да я подразни, да я нахока, да се държи наставнически. Но баща й бе катастрофирал и на Венера й бе отнело страшно много време, чак до този момент, за да научи бавно и болезнено, че трябва сама да си налага дисциплина.

Диана се огледа и леко се прокашля.

— Извиняваме се, че ви задържахме, господин Уестфийлд. Моля ви, започвайте.

— Благодаря — отвърна той.

Венера забеляза, че човекът изобщо не показа никакво раздразнение. Може би в тази работа му се налагаше да свикне с подобни неща.

Освен това, мислено отсече тя, двете с Диана плащаха предостатъчно за услугите му. Сто хиляди лири за три седмици.

— Тази задача се оказа доста по-трудна от обичайното — започна Уестфийлд, докато Венера се настаняваше на дивана, а Юнона й подаде чаша шампанско — любимото й питие привечер.

— Така ли? Би трябвало да сте свикнали да пътувате на дълги разстояния, нали? — попита Диана.

— О, това не е проблем. Трябваше да внимаваме да не ни забележат. Чичо ви Клем е наел детективи, които да следят годеницата му.

Венера зяпна; другите момичета също реагираха шокирани.

— Накарал е някого да я следи? — попита невярващо Атина.

— Да.

Братовчедките се спогледаха. Какво означаваше това?

— Освен това има и хора, които следят вас, когато се срещате с нея.

— Шпионира ни! — възкликна Юнона.

— Смятаме, че той проявява изключителен интерес към делата ви. Нашите хора са забелязали как детективите му ви снимат на работните ви места, както и госпожица Ухупутри. Мислим, че той получава доклади за цялото семейство.

— Бей Линг не е от семейството — автоматично го поправи Атина.

Юнона сложи ръка на коляното й.

— Нека изслушаме господина, Атина. Разкажете ни всичко, което знаете.

— Бей Линг Ухупутри е истинското й име. Не успяхме да научим много за детството й или за семейството й за толкова кратко време. Бихме могли впоследствие. Знаем, че е родена в Тайланд. Живяла е в Джакарта през последните пет години, в много прилична къща; срещала се е поне с двама видни местни политици. За аматьор, тази жена е много дискретна. Доста е необичайно, че не е била омъжена, и подозираме, че е била високоплатена компаньонка. Срещнала е Клемент Чеймбърс в „Хилтън Джакарта“ по време на важно изложение на скъпоценни камъни, на което той е получил награда за цялостен принос. След това я е посещавал редовно в дома й. Тя е спряла да се среща и с двамата политици и е водела много порядъчен живот. Клемент я взел със себе си на Сейшелските острови и я настанил в имението си през ноември миналата година. Тя живее в една от по-малките вили за гости. Вечерят заедно и понякога спят заедно. Имаме наш човек в имението, който работи като градинар. Персоналът не говори много; всички се боят от чичо ви, но нашият човек ни докладва за всеобщата изненада.

— Защо? — попита Юнона и леко се приведе напред.

Венера също слушаше с огромно внимание. Изведнъж дори филмът не й се струваше толкова важен.

— Първо, защото чичо ви никога не е водил жена в дома си. Второ… — Той се поколеба. — Искам да подчертая, че преразказвам само онова, което са ни казали.

— Продължавайте — настоя Диана.

— Второ, защото според персонала в имението чичо ви е хомосексуален. Но все пак не демонстрирал открито интимна връзка с партньор от какъвто и да било пол през последните десет години. Или ако е имало подобни случаи, служителите му не коментират. Ще ни е нужно повече време, както и доста по-голям бюджет, за да можем да изясним това.

Юнона поклати глава.

— Не разследваме чичо ни — каза тя и леко се изчерви. — Личният му живот си е само негова работа. Интересува ни само Бей Линг.

— Тя си стои кротко във вилата и чака чичо ви да я повика при себе си. Създала е впечатлението, че отчаяно копнее да се омъжи за него. В Англия няма никакво съмнение, че е забелязала враждебността ви. Персоналът в хотела е споделил, че е изразила презрението си, когато сте й изпратили неподходящи дрехи. Купила е костюма на „Шанел“ с кредитната карта на Клемент. Освен това му се обажда често и една камериерка я е чула да се оплаква от вашето отношение. Убедила го е да намали издръжката ви.

Всички кимнаха. Да, Бей Линг определено преследваше парите на чичо им, но не беше безмозъчна глупачка.

— Запознали сте я с личен треньор? — Уестфийлд погледна към Венера и Атина. — След като сте я развели из няколко сватбени салона, нали?

Двете кимнаха едновременно.

— И после сте я оставили на мира. Ако е било целенасочено, планът определено е проработил.

Венера сви рамене.

— Не съвсем. Просто бях заета.

— И аз — потвърди Атина. — Честно казано, сякаш забравих за нея.

— Е, Бей Линг явно го е приела като знак, че се предавате. Обажданията й до имението да се оплаква от вас са намалели до веднъж на ден. Започнала е интензивен тренировъчен режим. Изглежда, е имала искрено намерение да свали малко килограми, защото почти не се храни и тренира усилено. Но е възникнало сексуално привличане и макар че е много внимателна — на Венера й се стори, че долавя нотка на възхищение в гласа му, — имаме неоспорими доказателства за сексуална връзка между нея и Боб Ръсел.

Той се пресегна към масичката зад гърба си и взе оттам тънка папка. Вътре имаше лъскави снимки в близък план: Боб и Бей Линг в спортния център, тя беше на един от уредите, а той бе сложил ръка между бедрата й, на друга снимка я докосваше интимно, докато тя бягаше на пътечката, а имаше и една в тъмна лондонска уличка, където несъмнено се целуваха.

— Е. — Юнона издиша шумно. — Това е. Успяхме. Хванахме я. Когато чичо Клем види тези снимки…

— Мога да споделя мнението си, ако го искате…

— Искаме го. — Диана се усмихна широко. — Платихме щедро за него.

— Няма нужда да правите почти нищо. Чичо ви вече има тези снимки или други, много подобни на тях. Детективите му я следят непрекъснато, по двадесет и четири часа на ден. Разпознахме единия от хората му, защото работеше за нас, след като напусна Мосад. Радвам се, че го уволних — добави леко самодоволно Уестфийлд. — Съсредоточен е върху обекта и изобщо не забеляза моите хора. Но е напълно способен да я хване в прегрешение, както го направихме ние. Според мен чичо ви се интересува не само от поведението й, но и от вашето. Колкото повече се опитвате да отстраните Бей Линг, толкова повече се опълчвате срещу него. Не забравяйте, дами. Той не следи само нея. Следи и вас. — Подаде на Диана цялото съдържание на папката. — Докладите ни са тук. За да продължа със задачата, ще са ми нужни много повече пари. Нашият човек в имението на Сейшелските острови може би е изложен на опасност.

Юнона зяпна от изумление.

— В опасност ли? Смятате, че чичо Клем може да го нарани?

— Не знам — безизразно отвърна Уестфийлд. — Но в моята работа не трябва да поемам излишни рискове.

— Благодарим ви. — Диана стана от мястото си. — Няма да се нуждаем повече от услугите ви. Това е достатъчно, повече от достатъчно. Има ли някакви неуредени сметки?

Мъжът поклати глава.

— Първоначалната такса покрива всичко.

— Тогава, моля, унищожете всички записки, които пазите, както и всякакви следи, водещи до тази поръчка.

На устните му заигра иронична усмивка.

— Винаги го правим, госпожице Чеймбърс. Приятна вечер, дами. Сам ще намеря изхода.

Той излезе от стаята. Юнона стана, отиде до прозорците, зад които бе паднал мрак, и дръпна плътните завеси. Вдигна ръка, за да направи знак на другите да не говорят.

Само след миг дочуха шумното запалване на двигателя и свистенето на гумите от потеглянето на колата. Без да каже и дума, Юнона отиде в кухнята. Другите останаха на дивана в очакване. Чуха, че готвачката и камериерката си тръгват. Сега бяха съвсем сами.

Юнона се върна при тях.

— Добре — каза тя и по лицето й се изписа огромна загриженост. — Сега имаме голям проблем.

Обсъждаха го часове. Бей Линг. Миналото й. Това, че Клем я следи. Че следи и тях. Богатството му и какво би станало с него, ако не го искат.

— Странно нещо — обади се накрая Венера. Пиеше третата си чаша шампанско, не беше пияна, но се чувстваше много спокойна, като безстрастен наблюдател на случващото се. — Донякъде съжалявам Бей Линг. Била е проститутка, какво от това?

— Какво от това ли? — Юнона за малко да се задави.

— Да, какво толкова? — Венера погледна братовчедка си. — Лесно ти е да я съдиш, но ти не живееш в мизерия. Ние сме богати, дори и сега не бедстваме. Тази жена идва от бедна страна, няма живи роднини, иначе детективите щяха да ги открият. Излизала е с богати мъже, купила си е къща. Срещнала е Клем и си е опитала късмета. Той я е взел при себе си, предложил й е брак. Ти какво би направила на нейно място?

Юнона поклати глава.

— Не всяко бедно момиче продава тялото си.

— Ние не сме били бедни — повтори Венера.

— Но тя използва чичо Клем.

— А сигурна ли си, че и той не я използва, Юнона? — попита Атина. — Все пак е наредил да я следят. Знам, че и ние го направихме, но пък не сме й предлагали брак. Нима я обича, щом постъпва така с нея?

— Той следи и нас — изтъкна Юнона. — И за нас ли важи същото? Означава ли това, че чичо Клем не ни обича?

Настана пълно мълчание. Огънят бе угаснал в камината. Не бяха стигнали до никакво решение. Но дори и без да продумат, всички бяха съгласни да продължат; въпросът на Юнона остана да виси във въздуха.

— Обич. — Диана заговори тихо. — Трудно е да се каже. Показвал ли ни е, че ни обича? Усещала съм любов от страна на Венера, откакто мама и татко си отидоха. Вярно е, че понякога ме влудява, както и аз нея, но двете се обичаме. Знам, че и вие ме обичате, макар и по-малко. Колкото до чичо Клем, наистина го виждаме всяка година, но единственото, което мога да кажа, е, че се старая да се държа безупречно.

— Беше много щедър към нас. Отрупваше ни с пари — съгласи се и Атина. — Но нима не ни интересуваха само те? Какво правеше чичо Клем, когато му отивахме на гости? Странни партита, преобличания за вечеря, празни приказки, светски обноски и огромни усилия да му се харесаме. — Тя направи гримаса. — Не знам, като погледна така нещата, направо ме е срам.

Юнона прехапа устни. Знаеше, че думите на останалите са истина. Но беше предана на семейството си. А и Клемент се бе отнесъл към тях много добре, повече от добре.

— Казвате, че е бил щедър. И това е безспорно.

— Така е. — Атина кимна. — Трябва да сме справедливи.

— Тогава как бихме могли да оставим Бей Линг да се измъкне безнаказано? Нима чичо Клем не заслужава нищо от наша страна? Поне малко лоялност? Не можем да позволим да се ожени за нея. С радост приемахме милионите му, а ще оставим тя да го примами да се ожени за нея?

Венера въздъхна.

— Юнона е права.

Братовчедка й я погледна с облекчение.

— Тогава ще му кажем.

Венера кимна.

— Но ще дадем шанс на Бей Линг да си признае първа. Ще се изправим срещу нея открито. — Тя изпъна рамене. — И слушайте. Може да е лудост, но наистина ми е жал за Бей Линг, дори и да е вярно, че спи с други мъже… Добре, добре, вярно е — добави тя след погледа, който й хвърли Юнона. — И никак не ми харесва, че чичо Клем е пратил шпионите си на моята снимачна площадка. Вижте, никой не е безгрешен. И Бей Линг не е, но и чичо Клем не е светец. Нито пък ние самите. Нека не преиначаваме нещата. Подозирахме Бей Линг, но нима нямаше да се опитаме пак да саботираме брака му, ако бе избрал някоя сдържана английска вдовица от висшата класа? Щяхме да си намерим някаква причина, защото искахме парите му. И преди не ме беше грижа. Но може би чичо Клем ми направи услуга. Бях принудена да си намеря работа и открих, че страшно ми харесва. И ще стана много добра в нея — дръзко заяви тя. — Готова съм да заложа на себе си. Ето каква е позицията ми. Можете да кажете на чичо Клем, разбира се, но аз няма повече да приемам парите му. Не ми харесва да бъда следена.

Юнона зяпна.

— Не искаш парите му? Говорим за половин милион годишно.

Венера кимна.

— Знам. Юнона, предпочитам сама да ги спечеля. Наречи ме арогантна, но смятам, че мога. — Усмихна се иронично. — Макар че биха ми дошли добре половин милион годишно. И съвсем не предлагам да върнем вече полученото, така че нямам намерение да се правя на светица. — Въздъхна шумно. — Представете си само, вече няма да се налага да си купуваме грозни дрехи за Коледа!

Диана стана от дивана и развълнувана отиде да потупа сестра си по рамото.

— Венера е права, Юнона. Не искам тези пари, ако в замяна ще ме шпионират. Преди ги исках, не мога да отрека. Но днес нещата стоят по различен начин. Не бих си избрала съпруг, за да ме издържа, и не виждам причина да живея по нечии чужди правила, само за да получа пари. Чичо Клем не бива да се жени за Бей Линг. Добре. Ще се погрижим той да разбере каква е. Но аз отказвам да бъда неговото послушно момиченце отсега нататък. Юнона, не се ядосвай; така ще има повече за теб и за Атина.

Юнона въздъхна дълбоко.

— Опасявах се, че ще го кажеш. — Погледна към сестра си. — Щом Диана и Венера са решили да действат по този начин, мисля, че и ние трябва да го направим.

Атина упорито сви устни.

— Искам да си върна имението „Бозуел“ и градините. Трябва да го откупя обратно, а нямам толкова пари.

— Колко ти трябват? — Юнона леко се изчерви. — Моята компания… Искам да кажа, все още е много рано, но спечелих малко пари. Заех пазарна ниша, за която никой не се е сетил.

— Разкажи ми — помоли Венера истински заинтригувана. Замисли се, че от всички тях именно Юнона имаше най-малко шансове да успее, тя бе най-тясно свързана с попечителския фонд. А ето че сега предлагаше да помогне на сестра си. — С какво точно се занимаваш?

— В най-общи линии преотдавам имоти под наем срещу солидна печалба. Купувам апартаменти, които никой не иска, и ги давам под наем на най-скъпите агенции. Имотите не са моя собственост в пълния смисъл на думата. — Тя се усмихна. — Честно казано, това са лесно изкарани пари. И мисля, че ми харесва повече, отколкото да организирам светски вечери. Спечелих близо седемдесет хиляди лири само от три сделки. Когато заделя малко пари, може да се обвържа с по-дългосрочни наеми, да купувам и задържам имоти за себе си. Определено знам точно какво искат най-заможните клиенти.

— Миличка, това е много хубаво. — Атина се усмихна топло. — Но за „Бозуел“ ще са ми нужни много повече пари. Клубът ми „Блустокинг“ също потръгна много добре, но той само ще гълта средства през първата година и ще започна да печеля нещо едва на втората. Банкерите са доволни, но знам, че ще бъде трудно. Не мога да живея така… — махна с ръка към прелестната обстановка наоколо, — без парите от попечителския фонд. След като платя заема към банката, ми остават само около хиляда лири месечно. Ще се озова в едностаен апартамент в Хамърсмит с някоя студентка за съквартирантка — ако имам късмет.

— Е, ще трябва добре да обмислиш всичко. — Сестра й поклати глава. — Не мога да живея, зависейки от чичо Клем. Мисля, че изминалите няколко месеца ме накараха да гледам на живота с нови очи. Татко винаги ми е казвал, че парите ми влияят зле.

— И на мен го е казвал — потвърди Атина.

— Знам, че ти обичаше имението повече от мен. И съзнавам, че ще бъдеш жестоко наранена да го видиш превърнато в жилищен комплекс. Но в крайна сметка, Тини, това е просто една къща. Според мен дори и прекрасна къща в Лондон не е достатъчно основание да останеш в подчинена позиция.

— Значи ще се откажеш от светския живот?

Юнона вдигна рамене.

— Ще видя дали някой ще ме покани. Но, да, вече няма да търся одобрението на хора, които всъщност не се интересуват от мен. Просто вече не ми се струва важно.

Атина въздъхна дълбоко.

— Мразя, когато си права. Може би двете ще наемем апартамент заедно. Някое двустайно жилище във Фулъм може би — мрачно пророни тя.

Диана се усмихна на братовчедките си.

— Хей. Не сме решили да даваме обет за бедност. Обичам да съм богата. В момента просто обмислям следващия ход в кариерата си.

Атина стана от мястото си.

— Някой иска ли кафе? Предлагам ямайско „Блу Маунтин“. Възползвайте се, докато можете; от другата седмица минаваме на нес кафе.

— Аз искам — ухили се Венера. — Хей, как мислите, че ще приеме чичо Клем нашето решение?

Юнона се замисли и после леко потрепери.

— Няма да го приеме никак добре — отвърна тя.