Наследнички

Двадесета глава

Клемент Чеймбърс крачеше пред огромните прозорци на просторния си личен кабинет. Хората от персонала забързано минаваха покрай стаята, от страх да не привлекат вниманието му, докато е в такова настроение. Имаше нещо нередно и това не му харесваше. Никак.

Една чайка се стрелна нагоре и се зарея в небето, точно над скалите. Обикновено обичаше да гледа полета на тези птици; те бяха страшно коварни хищници. Клемент се идентифицираше с животните, безмилостни оцеляващи — също като него. Не и с хората, освен ако не му бяха полезни. Или забавни.

Не му се нравеше какво става в Лондон, защото събитията не следваха сценария.

Естествено имаше и напълно предсказуеми моменти. Момичетата се мъчеха да го откъснат от Бей Линг. Нейните оплаквания от партито, от неподходящите рокли му бяха доставили огромно удоволствие. Неговата малка хитра Юнона беше решила да отвърне на удара по своя безкрайно нелеп начин — като устрои парти. А малката хитра Бей Линг се бе измъкнала ловко от капана, като маймунка, която прескача дебнещия крокодил. Харесваше му каква съобразителност притежава това момиче. Обичаше битката между жените. Именно това бе очаквал и сега се забавляваше. Брат му никак не би одобрил подобно нещо. А това значеше много. Нека всички се измъчват едни други. Толкова много благочестиви славословия бе изслушал на тема светостта на семейните връзки и всичко бяха само празни приказки, когато ставаше дума за пари.

Но не всичко му харесваше. Като например, че адвокатите и познатите му го бяха информирали, че очевидно племенничките му работеха. И то напълно сериозно. По-малки проекти, но бележеха успехи. Най-много се дразнеше, че бяха продали жилищата си и живееха заедно в една къща. Този ход от тяхна страна противоречеше на всичко, което знаеше за племенниците си: че са егоистични, разглезени, дразнещи се една от друга, че всяка гледа само своя интерес.

Би могъл да тълкува поведението им като знак за отчаяние. Че като се мъчат да се понасят една друга, те му показват, че не могат да живеят без парите му.

Но не му докладваха за никакви кавги. А и четирите работеха. Не бяха се свързвали с него нито да го молят за пари, нито да се оплакват.

Мразеше това. Искаше да контролира и четирите. Бяха важни за психическото му равновесие; момичетата бяха негови наследнички.

Посредством тях триумфираше над братята си. Щеше да се наложи отново да обмисли всичко.

— По-добре да се придържаме към бежовото — каза Атина, докато прелистваше мострите.

— Значи нищо ярко, така ли? — попита Серена Мак.

— Не. — Атина махна към цветния каталог, за да покаже на останалите момичета какво има предвид. — Искам всичко да прелива от тон в тон, никакви цветя, никакво розово. Много нюанси на шоколадовото и махагона близо до пода, после карамел, чак до светлобежово; стилни цветове от кафявата гама, дори и малко сиво за контраст, отделни елементи в бяло и кремаво.

— Разбирам. — Серена кимна. — Звучи страхотно. Ще ти харесат моите декоратори, макар че не всички са жени.

Тя се ухили.

Атина сви рамене.

— Никой не е съвършен. Стига да работят бързо.

— Хей — отвърна Серена, — когато се налага да работиш с толкова много холивудски примадони, като мен, бързо се научаваш да работиш със светкавична скорост. И евтино.

Атина се усмихна. Макар да дишаше през маска заради праха и да викаше, за да се чуе с хората, работата по това място бе вълнуваща. Старото кино бе потънало в мръсотия и безпорядък, чуваше се стъргане и звук от бормашини, работниците викаха. Но тя можеше да си представи крайния резултат, трябваше да може.

Работеха тук само от месец, но вече всички седалки бяха махнати, разпокъсаните тапети бяха смъкнати от стените, прожекционната стаичка бе демонтирана. Сега поставяха кабели за интернет връзка, имаше инспектори на общината, а Атина ръководеше проекта. Със Серена се познаваха отдавна; тя не приличаше на типичния интериорен дизайнер с вкус към най-скъпите стоки и хонорар, който представляваше процент от цената на проекта. Някога Серена и Атина бяха работили заедно по една поредица на „Би Би Си“. Атина бе исторически консултант, а Серена — дизайнер на снимачната площадка. Имаше страхотно усещане за цветовете и необходимата атмосфера, а и с нейната работа, която изискваше непрекъснато да отговаря на високите изисквания на режисьорите, отлично знаеше как да свърши нещо за рекордно кратко време.

— Кога ще започнеш да набираш членове? — попита тя сега.

— Скоро — отвърна й Атина. — Това е поредната задача, с която трябва да се справя. Ще бъдем готови след месец, но аз не разполагам с толкова време. Имаме нужда от пари.

Не без раздразнение си помисли за Бей Линг. Проклета натрапница! Само ако можеха да я разкарат, тогава Атина би получила каквото си поиска от банките. Но вместо това предната вечер, когато Венера се бе прибрала, бе намерила писмо в коридора — донесено лично от куриер и написано върху ароматизирана хартия.

— Има писмо. — Венера влезе във всекидневната, където Атина си почиваше на дивана и пиеше безкофеиново еспресо. Тя го вдигна високо. — Прелестно малко писъмце с розов релефен монограм. БЛ.

Атина се сепна.

— Не съм чула звънеца.

— Явно някой го е донесъл — отбеляза Венера.

Атина рязко изправи гръб, забравила умората си, а и Венера усети същия прилив на адреналин.

— Е, хайде, прочети го, Венера — подкани я Атина. — Ти си актрисата. Да видим какво има да ни каже.

Венера разкъса плика с нокът и измъкна грижливо сгънатия лист. Атина бе идеалната публика; Венера бе приковала напълно вниманието й.

Нямаше смисъл да се обаждат на Юнона или Диана. Те бяха в Европа по свои дела; Атина не бе много наясно точно по какви. А и за първи път нямаше никакво желание да прехвърли отговорността върху по-голямата си сестра. Планът на Юнона бе прекалено изтънчен. С Бей Линг трябваше да действат по-грубо. А след тази поредна обида Атина бе готова да прибегне до мръсни номера.

Клемент гледаше цифрите на екрана. Последната успешна продажба — двеста и седемдесет милиона за мината за опали в Нов Южен Уелс. Сумата надвишаваше реалната стойност с четиридесет милиона. Ясно виждаше в мислите си тъмните рудни жилки; залежът бе почти изчерпан, беден на суровина, от която да се спечели достатъчно. Парите бяха отишли директно в сметката му в Ню Йорк, а оттам, с едно натискане на бутон, счетоводителите му ги бяха завъртели по цял свят, като ги бяха разпределили в инвестиции, фондации, тайни сметки, правителствени облигации и в различни други финансови системи. Огромното му богатство бе вложено на много места. Ако затвореха една банкова сметка, имаше стотици други в осемдесет и четири различни страни.

Клемент Чеймбърс се бе научил да не вярва на никого.

Служителите му вършеха задълженията си в къщата тихо, обути с меките пантофки, които ги караше да носят.

Имаше достатъчно хора, за да се чувства сигурен; навън имаше малка армия от охранители от няколко различни фирми, за да се предотврати възможността за корупция, а домашните помощници бяха тук, за да му правят компания. Не ставаше въпрос за интимна близост — Клемент почти никога не се нуждаеше от такава. По-скоро искаше да има хора в къщата. Да угаждат на прищевките му, да му приготвят храна, да му носят разни неща. Да бъдат наблизо, в случай че се нарани. Или се разболее, или получи сърдечен удар.

Беше чел като по-млад за богати възрастни хора, чиито домашни помощници се възползват от тях и ги тормозят, когато остареят много. Той бе устроил домакинството си така, че да предотврати подобна вероятност. Бе заобиколен от прекалено много хора от най-различни страни и всички те имаха личен интерес Клемент Чеймбърс да се чувства добре и щастлив.

Време бе да проучи положението в Лондон по-сериозно.

Щракна с пръсти. Звукът бе доста тих, но все пак младата камериерка, която стоеше близо до вратата и на всеки трийсет секунди надничаше да види дали господарят й не се нуждае от нещо, го чу.

— Донеси ми днешния вестник.

— Да, сър — отвърна тя с тежкия акцент на Сейшелските острови и хукна към предната част на къщата.

Върна се леко запъхтяна само след двайсет секунди. Харесваше му, когато служителите му действаха светкавично.

Момичето остави вестника върху коленете му, после се оттегли. Да, там бе снимката на Бей Линг. Клемент я разгледа съсредоточено. Заемаше цялата първа страница. Бе облечена в много стилен костюм, явно на „Шанел“, и с бижутата, които той й бе подарил. Това момиче настина внасяше голямо разнообразие в живота му.

„Новините от светския живот, стр. 12“ Отгърна направо там. Хвалебствено описание на партито. Имаше и снимка на племенниците му — всички прекрасно облечени, освен може би Венера, в нея винаги имаше лека вулгарност и вероятно се дължеше на смесена кръв назад в поколенията на рода. Клемент се зачете внимателно. Имаше подробности за кариерите на момичетата, за които Бей Линг му бе казала. Едната се занимаваше с вътрешен дизайн на хотели, другата бе кинопродуцент, третата — брокер на недвижими имоти, а четвъртата притежаваше клуб. Годеницата му съвсем не бе чак толкова хитра, за колкото се мислеше. Сякаш бе възможно тези глезени и мързеливи жени да са научили каквото и да било за бизнеса. Не, също като нея и те разчитаха на него…

Пулсът му се ускори и той вдигна побелялата си хищническа глава, като внимаваше да не се ядосва прекалено. Каква ирония би било само, ако малкият му експеримент го разстрои толкова много, че да му причини инфаркт. Трябваше да се пази. Отново погледна черно-бялата снимка на Юнона. Усмивката й определено бе леко скована. Бей Линг явно бе спечелила първия рунд.

Засмя се — нервен, свистящ звук, висок и женствен. Момичетата се сражаваха, бореха се една срещу друга. Точно както бе предвидил. Както бе планирал. Всяка от тях си въобразяваше, че може да го изиграе, но накрая именно той, Клемент Чеймбърс, щеше да бъде единственият победител.

Момичетата щяха да загубят.

Бей Линг щеше да загуби.

А той — да спечели.

Усмихна се при мисълта за последния удар на Бей Линг в тази малка женска война. Издръжката на момичетата бе намалена наполовина. Това щеше да сложи край на преструвките им; какво би станало, ако не могат да си плащат сметките? Дори само представата за тяхната независимост го разгневяваше. Клемент искаше да има пълен контрол, нуждаеше се от това. Според плановете му те трябваше да намразят Бей Линг, да се борят с нея, да търсят начини да я изолират и да го забавляват, като му предложат една много цивилизована битка помежду си. Която, знаеше, щеше да завърши по начина, определен от него. Но да се хванат на работа, хм. Нелепо. Направо обидно. Целият свят знаеше, че зависят от неговото благоразположение. В крайна сметка Венера и Диана си нямаха никого, освен него, от много време! Родителите им си бяха отишли… Каква трагедия… Той замислено задъвка устни.

В момента момичетата еднакво го очароваха и отвращаваха. Наслаждаваше се на малкото театрално представление, което лично бе режисирал, но пък то се основаваше на тежката обида, че той, Клемент Чеймбърс, ще се обвърже в брачен съюз с момиче като Бей Линг, презряна чужденка без семейство… Защо всички бяха повярвали в това? Клемент потърка леката материя на летния си костюм, подходящ за тропическата жега; старческата му кожа настръхваше и го засърбяваше само като си представеше, че някой може да му се присмива. Момичетата си въобразяваха, че си е изгубил ума. Смятаха, че е оглупял старец като онзи немощен дъртак, който се бе оженил за Анна Никол Смит. Каква неблагодарност, помисли си той, черна неблагодарност, а сега всички кръжаха наоколо като дребни лешояди…

Клемент бе твърдо решен да даде урок на всички. Тези идиотски бизнес начинания щяха да бъдат първото, с което щеше да се разправи. Когато бъдат порядъчно унизени и истински уплашени, момичетата щяха да се озоват на самолета за острова. И тогава щяха да разберат какво означава да се следва волята му.

Бей Линг се огледа в хотелската си стая, отегчена до смърт. На екрана на телевизора вървеше някакъв порнофилм, който не бе успял да я възбуди. Тя разсеяно го изключи. Колко още трябваше да стои тук? Вече бе посетила всеки мюзикъл, който си заслужава, бе обиколила милион досадни галерии. Обаждането по телефона до счетоводителите на Клемент за спирането на половината пари на момичетата бе единственото й забавление за цялата седмица.

Стана лениво от леглото и отиде до прозореца. Стаята гледаше към „Хайд Парк“. Беше мрачен пролетен ден. Времето бе типично за Великобритания — облачно и сиво. Искаше й се да е в имението на Клемент, където поне можеше да се разхожда на слънце и където всичко бе подредено, както тя искаше.

Онази кучка Юнона дори не се бе обаждала. Проклетите жени сега се правеха на недостъпни. Искаше да ги види, трябваше да знае колко са наранени.

Бей Линг се замисли за порнофилма. Нима сексуалността й замираше? Не бе почувствала нищо, никаква страст, никаква тръпка на желание. Единственото хубаво нещо в Англия бе, че се намираше далеч от Клемент. Не можеше да забременее, но поне не се налагаше да търпи извратените му желания. За миг си представи загорелите мускулести тела от екрана и ги сравни с Клемент, развратния старец с хлътналия от годините гръден кош, със съсухрената и увиснала кожа, мека и набръчкана; всичко у него бе меко и увиснало… Налагаше се да използва хапчета, само за да го вдигне… И въпреки това още бе похотлив, още искаше да задоволява фантазиите му…

Пфу. Бей Линг потръпна. Тя живееше в постоянен стрес. Първо, защото трябваше да стигне до олтара и до онзи благословен лист хартия, който щеше да й даде права, пари и име. А още по-важно бе да забременее с наследника на Клем. Когато имаше дете, тогава нямаше връщане назад. Клемент й се струваше в крехко здраве, а не само й се струваше, наистина бе така. Съсухреното му старческо тяло се бе вкопчило в живота. Трябваше да се моли за здравето му. Всеки миг бе важен. Всеки миг, докато забременее, разбира се.

След това той трябваше да умре възможно най-скоро. Не изпитваше никакви угризения за тези си мисли. Той бе един огорчен и жесток старец с невероятен бизнес нюх за печелене на пари. Снобизмът и алчността го правеха дребнав, а това го изпълваше с омраза. Светът би бил по-добро място без него.

А милиардите му? Стомахът й се преобърна само като си спомни за противните неща, които бе правила в леглото с него последния път, и смяташе, че напълно си е заслужила всяко пени…

Щеше да се наложи да го изтощи до смърт. Не би трябвало да е особено трудно. Възрастен мъж, страстна и много благодарна млада съпруга… Само да успее да й направи дете, така че да не може да бъде изключена от завещанието му, а после щеше да го довърши!

Понякога, в мигове на най-голямо отчаяние, Бей Линг бе обмисляла да добави и малко кокаин към виаграта му… само колкото да го побутне от ръба. Тази мисъл я изкушаваше. Никога не бе убивала човек, но Клемент и бездруго бе с единия крак в гроба.

В крайна сметка обаче винаги се бе отказвала. Ами ако нещо излезе наяве при аутопсията? Не, Клемент бе достатъчно стар. В края на краищата всички хора умираха един ден. Трябваше само да почака. Докато красотата й, чувствеността й бавно си отиваха…

Телефонът звънна и я стресна.

— Ало.

— Бей Линг, обажда се Атина. Чеймбърс — добави напълно излишно тя.

— О, здравей, Атина. — Доволна, че я откъсват от мрачните й мисли, Бей Линг се сгуши на кълбо върху синия кадифен фотьойл. — Получили сте писмото ми, нали?

— Да, благодаря — небрежно отвърна Атина.

Бей Линг за малко да се изсмее; кучката не можеше да я заблуди.

— Съжалявам, ако това ви причинява финансови затруднения — измърка тя. — Сигурна съм, че малкото ви парти в моя чест е струвало доста скъпо.

— Ни най-малко. Чичо Клем ни е подсигурил много прилично — увери я Атина. — И всъщност това ни напомня, че предстои сватба. Две от момичетата са в Европа тази седмица. Питах се, дали би приела аз и Венера да ти помогнем с организацията? Има страхотни салони за сватбени рокли, които можем да разгледаме.

— Не прозрачни, надявам се. — Бей Линг се засмя звънко и с удоволствие чу как Атина рязко си поема дъх.

— Съвсем не. — Бъдещата й племенница определено можеше да се владее. — Всички са съвсем благоприлични и традиционни. Точно каквото би харесал чичо Клем. В клуба ми в момента тече ремонт. Мога ли да се отбия до хотела ти? Или да изпратя кола да те вземе? Венера също ще отдели от времето си, за да дойде с нас.

— Много мило от нейна страна да прекъсне снимките на филма си — мило рече Бей Линг.

— Тя ужасно съжалява за случилото се на партито.

Сигурно. Бей Линг се протегна. Започваше да долавя отчаяние в гласа на Атина Чеймбърс. Очевидно момичетата бяха осъзнали, че жалките им номера не дават желаните резултати. Тя наистина щеше да стане бъдещата госпожа Клемент Чеймбърс. И да отреже достъпа им до бездънния джоб на чичо им. Единственият им шанс бе да лазят в краката на Бей Линг, да й се подмазват, да молят за услуги. Скоро щеше да бъде в позиция да ги отреже напълно — или да им подхвърли няколко милиона.

Бей Линг се усмихна. Това щеше да й достави огромно удоволствие. Почти толкова голямо, колкото и денят, в който щеше да се превърне в най-щастливата вдовица на света.

— Ами, предполагам, че можем да се видим — съгласи се тя. — Кога смятате да ме вземете?

— Какво ще кажеш за след час? Вече съм уредила няколко посещения.

— Отлично. — Бей Линг затвори и се усмихна сама на себе си.

— Не и още един булчински салон — каза Бей Линг и въздъхна престорено.

Венера й се усмихна топло.

— Този е последен, обещавам. Трябва да се връщам на снимачната площадка.

— И аз имам ангажименти. — Атина погледна към часовника си „Патек Филип“. — Но непременно трябва да видиш този.

Бей Линг леко изви вратле като грациозна котка, на която са предложили прясна пържола.

— Предполагам, че ще мога да понеса само още един — прие тя.

Братовчедките Чеймбърс определено бяха успели да й угодят. Бяха я обсипали с комплименти. Бей Линг реши, че са се предали; долавяше примирението им, когато говореха за сватбата. Днес не бяха се опитвали да я вкарат в капан, нямаше наети журналисти, които да я видят как пада по очи. Вместо това Атина и Венера я бяха завели в „Харъдс“, „Бася Зарзика“, „Вера Уонг“, „Джейн Паркър“ — най-реномираните сватбени салони, най-добрите цветарски бутици, най-изисканите бутици за обувки с камъни.

И Бей Линг се бе забавлявала; мереше една след друга изящни булчински рокли, играеше си с диадемите, разглеждаше скъпи букети от восъчни цветя с много клонки и лъскави листа. Все пак наистина щеше да й потрябва сватбена рокля. А Клемент трябваше да бъде доволен. Ако тези безполезни момичета организираха истинска английска сватба на тропическия остров, без да жалят средства, тогава той щеше да е щастлив. Днес се суетяха около нея, настояваха да й показват мостри от платове, торти, снимки на екзотични цветя за бутониерите и често мъмреха обслужващите момичета, ако не бяха достатъчно бързи.

Ммм, доста бе забавно да има компания. На Бей Линг много й допадаше да има кого да командва. А още по-голяма наслада й доставяше да дава разпореждания на тези две истински английски дами, макар че двете бяха малко агресивни по натура, а не като Юнона.

— Много ще ти хареса този салон — обеща Атина. — Това е уникално място за предсватбена подготовка.

Бей Линг само вирна глава.

— Не изглежда особено обещаващо.

— Защото са дискретни — обясни Венера. — А ти трябва да бъдеш дискретна. Това е английският стил.

Стояха пред измазана с бял хоросан сграда в Белгрейвия; приличаше на съвсем нормална къща, с изключение на малка месингова табелка, която блестеше под топлото слънце. Сега облаците се бяха разкъсали и Бей Линг се наслаждаваше на рядкото щастие да види ярко слънце в Англия.

— „Студио Максим“ — прочете тя на глас. — Никога не съм го чувала.

— Така и трябва. — Атина й намигна. — Това е целта.

Позвъниха на вратата и ги прие жена, облечена в униформа на хирургична сестра. Бей Линг се озова в коридор, застлан с мек мокет и маслени платна от осемнайсети век по двете стени. Мигновено я обзе успокояващото чувство за много пари, което излъчваше това място. Вляво бе фоайето на рецепцията, където две момичета седяха зад орехови бюра, имаше тапицирани с кретон дивани и лъскави списания, подредени върху стъклени масички.

— Заповядайте, госпожо.

— Атина Чеймбърс. — По-малката от братовчедките пое водачеството. — Имаме резервиран час за госпожица Бей Линг Ухупутри.

Бей Линг отбеляза факта, че Атина произнесе името й съвсем точно. Добре. Поредният знак, че са се предали.

— Чудесно. Веднага ще ви посрещнат.

— Какъв е този салон? — попита Бей Линг.

— Салон за красота. Но не какъв и да е. — Венера се усмихна окуражително. — Това е много специално място, от чиито услуги се възползват холивудски звезди, които снимат в Англия, кралски особи, височайши персони. И аз самата съм им била клиентка. Тук просто работят най-добрите гримьори, маникюристи, козметици, както и пластични хирурзи за малко ботокс или леко повдигане на веждите.

— Пластични хирурзи ли? — Бей Линг набърчи носле. — Аз съм на двайсет и пет — излъга тя. — Не мисля, че на Клемент би му харесало. — Тя погледна снизходително към Венера. — Колкото до теб, скъпа, да — разбирам, че за една по-възрастна жена би имало полза.

Атина погледна към братовчедка си, но изражението на Венера бе непроницаемо, само погледът й бе станал малко студен.

— О, мили боже, не — мило отвърна тя. — Ти си просто прелестна, Бей Линг, и е очевидно, че и чичо Клем смята така. На теб не ти трябват корекции. Имам предвид само поддържащи процедури. Тук имат отличен треньор, който може да се грижи за идеалната ти фигура, докато си в Лондон. Всички го използват. Кейт, Сейди, Кийра. — Венера отметна русата си грива. — Няма много свободни часове, но аз твърдо съм решила да се добера до него.

— Искам го. — Очите на Бей Линг светнаха. Полагаше неимоверни усилия да задържи теглото си на перфектния минимум. След като Клемент не бе наблизо, можеше лесно да забрави колко момчешки искаше да изглежда тя. Отегчена от престоя си в хотела, тя бе започнала да прекалява с храната — предната вечер дори бе хапнала едно хлебче с вечерята си. Да, след като трябваше да остане тук през лятото, щеше да има нужда от помощ. Много строг личен треньор, който се грижи за фигурите на супермоделите, би бил идеален за нея.

— О, не ставай глупава, Венера — саркастично се обади Атина. — Бей Линг не би могла да понесе подобен режим. А и хонорарите на Боб са толкова високи. По-добре да се запише при Емили или Тина. А и чичо Клем може да не одобри, ако тя тренира при мъж.

Бей Линг настръхна; Атина май се самозабравяше. Тя не можеше да се разпорежда в това семейство. Щеше да й го напомни.

— Мисля, че отлично знам какво би одобрил моят годеник. Скъпият Клем иска да бъда здрава и в добра форма. И аз определено мога да спазвам дисциплина. — Погледна с неодобрение към закръгленото дупе на Атина. — Ти самата би могла да се замислиш да тренираш при този Боб.

С удоволствие забеляза как Атина се намръщи.

— Не мога да си го позволя. — Англичанката отметна глава.

— Е, да. — Бей Линг се усмихна сладко. — Бих ти предложила да платя вместо теб, но Клем много настоява да се научите на самостоятелност…

Момиче, облечено в страхотен спортен екип на „Джуси Кутюр“, се приближи към тях. Бей Линг забеляза, че девойката е слаба, с лъскава коса, прибрана в стегната конска опашка, суперстегнати коремни мускули и искрящо бели зъби. Момичето представляваше нагледен пример за забележително преобразяване на една доста обикновена външност в жена, която би могла да се омъжи за един милиардер.

— Добро утро, госпожо. Аз съм Сиси. Вероятно бихте искали да се срещнете с някой от личните ни треньори?

Бей Линг кимна.

— Искам Боб.

Момичето побърза да се извини.

— Опасявам се, че графикът му е пълен.

Атина си позволи да се усмихне, което още повече вбеси Бей Линг.

— Тогава нека се освободи — нареди тя. — Ако ми запишете час при Боб тази сутрин, ще получите хиляда лири в брой.

Венера зяпна, а Бей Линг се усмихна тържествуващо.

— Аз съм много богата жена — обясни тя на смаяното момиче. — Затова ви съветвам да ми дадете онова, което искам.

— Разбира се, госпожо — отвърна момичето. — Само минутка…

То отстъпи леко встрани и измъкна мобилен телефон от горния джоб на екипа си. В продължение на минута разговаря оживено, после побърза да се върне при тях.

— Боб ще се радва да станете негова клиентка, госпожице Ухупутри. Той тъкмо привършва с една тренировка и веднага след това ще дойде при вас.

Атина се обади впечатлена.

— Не мога да повярвам, че го направи. Невъзможно е.

Бей Линг я погледна право в очите.

— „Невъзможно“ е доста силна дума. Аз винаги получавам каквото искам.

Махна им с ръка да поседнат. Братовчедките Чеймбърс изглеждаха доста посърнали, но нека да я видят как действа. До края на деня щеше да им покаже как трябва да се държат с нея.

Както и очакваше, само след пет минути по коридора се чуха тежки стъпки. Който и да идваше, явно бързаше.

Тежката махагонова врата се отвори и Бей Линг вдигна поглед. Пред нея стоеше загорял мъж с тяло на бронзова статуя на някой бог. Тя само отвори уста, после побърза да я затвори. Боб бе висок метър и осемдесет, силен, но не прекалено мускулест. Имаше лъскава платиненоруса коса, бели зъби, големи блестящи и живи очи, с деликатни черти на лицето като на някой принц от Ренесанса. Приличаше на хлапак от някоя момчешка поп група, но много по-силен. Млад, здрав, стегнат и мускулест.

Бей Линг моментално пожела да го види без дрехи.

— Здравейте, госпожице Ухупутри. — Беше американец; хареса й увереният му, много секси дрезгав глас. Беше млад и красив, на светлинни години от увисналата кожа на Клемент и кривите му зъби. — Явно ще работим заедно, така ли е?

— Да — отвърна тя отсечено. Двете братовчедки Чеймбърс я наблюдаваха. — Казаха ми, че сте най-добрият.

— Точно така е — спокойно отвърна той. — И тези две дами ли ще тренират с нас?

Атина раздразнено цъкна с език, а Бей Линг се престори, че не я е чула.

— Продавате ли спортни екипи тук?

— Разбира се. Можем да започнем веднага. — Измери я с поглед от глава до пети и това й хареса. — Вие сте много стройна, но мога да ви помогна да се стегнете малко, да поддържате висок тонус и гъвкавост.

— Отлично. Трябва да изглеждам перфектно за сватбата си — строго отбеляза тя. Двете англичанки седяха на дивана с кисели физиономии. На Бей Линг вече й бе омръзнало от тях, искаше да ги отпрати. Обърна се към тях, сякаш бяха наети от нея лични консултанти по облеклото.

— Атина, Венера, скъпи мои, мисля, че за днес приключихме — заяви тя. — Чичо ви не би искал да се изморявам прекалено. А и вие трябва да се върнете към своите задължения. Мисля, че с Боб можем да продължим и сами. — Тя кимна на момичето, Сиси. — По-късно ще получите обещания бакшиш.

— Благодаря, госпожо, много ви благодаря — отвърна то почтително.

Бей Линг се усмихна; най-сетне се наслаждаваше на положението си.

— Добре. — Венера звучеше унило. — Приятно прекарване, Бей Линг.

— Благодаря. — Реши да им подхвърли нещо за утеха. — Можете да ми се обадите утре, момичета. Искам да ви поканя всички за мои почетни дами на сватбата.

— Шаферки — автоматично я поправи Атина.

— Е, смятам, че сте прекалено възрастни, за да бъдете шаферки, Атина. — Бей Линг се усмихна злобно. — Но все едно, ще бъдете почетни гостенки на сватбената церемония, а това е важното.

Бе отбелязала победа. Атина и Венера се изправиха със зачервени лица, без да я поглеждат.

— Значи ще се видим утре — измърмори Атина и двете си тръгнаха.

Бей Линг изчака, докато вратата се затвори зад тях, после се обърна отново към Боб. Не й бе казал фамилното си име, а и тя не се интересуваше от това. Искаше само да си свали тениската, за да го гледа как се поти. Мисълта за младото му, стегнато тяло, блеснало под ярките светлини на салона, я накара да изпита онази живителна тръпка, която си мислеше, че е изгубила завинаги. Желание. Страст.

Вдигна лице към него и го изпи с поглед. Той й отвърна с усмивка и Бей Линг реши, че в светлите му очи забелязва особен блясък — намираше я за привлекателна.

— Готова ли сте, госпожице Ухупутри? Можете да си изберете екип и след това да започнем. Искам най-напред да ви претеглим и да измерим процента на телесни мазнини.

Тонът, с който изреждаше тези технически детайли, определено подсказа на Бей Линг, че той флиртува с нея. Това й харесваше.