Наследнички

Двадесет и шеста глава

Апартаментът бе безукорно подреден. Диана и Юнона се настаниха на един шезлонг, а Венера и Атина — в две от креслата. Бей Линг остана права, облегната на старинна орехова масичка.

— Знам защо сте дошли — каза тя.

Юнона усети мощен прилив на адреналин. Зарадва се на усещането — предпочиташе да се бие, вместо да страда.

— Кажи ни.

— Искате да предотвратите брака ми с чичо ви. — Бей Линг ги изгледа с неприкрита омраза; Юнона усети как седналата до нея Диана се напрегна. — Вие сте егоистични, алчни кучки, които са твърдо решени да запазят за себе си и последния цент от богатството му. И сте готови на всичко, за да му попречите да се ожени или да се сдобие с наследник.

Юнона леко положи длан върху ръката на братовчедка си.

— Напълно си права, естествено. И говоря от името на всички, като казвам, че се радвам, че показа истинската си същност.

— Сякаш вие бяхте честни с мен. Онова малко парти. Писмата. Обядите. Посещенията в булчинските салони.

— Вярно е — отвърна невъзмутимо Венера. — Смятахме те за сребролюбива малка мръсница, която се опитва да ни лиши от наследство. Естествено, че направихме каквото трябва. Лъгахме те, както и ти нас. Но ти започна първа.

— Като се преструваше, че обичаш чичо ни — допълни я Атина. — Той е достатъчно стар, за да ти бъде дядо.

Бей Линг вдигна високо тъмнокосата си глава и в очите й блесна пламък.

— Ако аз съм се преструвала, че го обичам през последната година и малко, какво да кажем за вас четирите? Вие от години се преструвате, че го обичате. Откакто е започнал да ви отрупва с пари. — Юнона потръпна и забеляза тържеството в очите на по-младата жена. — Да, идвате за Коледа — с насмешка продължи Бей Линг. — Обличате се официално за вечеря и се преструвате, че още живеете във времето на крал Джордж, но след това интересувате ли се изобщо от него? Не, по дяволите. Не се обаждате, не му пишете. Не ви е грижа. Просто пристигате, когато ви повика, за да можете да задържите парите си.

Ударът улучи право в целта; Юнона се изчерви и видя как Атина свежда поглед.

— Може би. — Венера подскочи. — Но това е между нас и него. Ние сме негови племенници, дъщери на братята му. От семейството сме. Ти си само една алчна натрапница.

— Значи това, че имате общи гени, ви оправдава? Помислете си пак — каза Бей Линг и по лицето й се изписа ужасяваща твърдост. — Семейството може да ви предаде. Моето го направи. И вие също сте алчни. Не давате и пет пари за Клемент.

— Достатъчно. — Юнона тръсна глава. — Не сме тук, за да се пазарим с теб. Имаме снимки на теб и треньора ти. Целувате се. — Не спомена за по-компрометиращите. — Не сме дошли тук, за да те унижаваме, Бей Линг. Просто отмени годежа с чичо и ще сметнем въпроса за уреден.

— Просто да отменя годежа. Сякаш е толкова лесно.

— Какво имаш предвид?

Бей Линг ги зяпна невярващо.

— О, да, вие сте му племеннички, дъщери на братята му, щастливите роднини. Изобщо не го познавате, нали? Какви глупачки! Мислите, че ще приеме удара с примирение? Този човек се интересува единствено от себе си. От репутацията си, от имиджа си. Той смята, че светът се върти, само защото той така иска. Защо си мислите, че ви дава пари? Защо непрекъснато ви кани за Коледа? За него това е игра, глупачки такива, всичко е само игра.

— Обясни какво имаш предвид — рязко нареди Атина.

Бей Линг се изсмя диво.

— Защо, по дяволите, да го правя? Ще разберете и сами.

Юнона се разтревожи. Не от обидите и заплахите, а от лудостта, която бе изписана по лицето на Бей Линг. Изненада се от промяната в чувствата си. В края на краищата тя съвсем не мразеше тази жена. Съжаляваше я. Спомни си какво им бе казал Пол Уестфийлд. Тогава просто сухо поднесе фактите в гостната им. Но сега тези факти придобиваха човешко лице. Запита се какъв ли е бил животът на Бей Линг, за да я превърне в тази безскрупулна, пресметлива, безсърдечна жена, разчитаща единствено на красотата и хитростта си.

— Бей Линг, чичо наранявал ли те е по някакъв начин? — попита тя.

Загрижеността в тона й засегна Бей Линг. Тя реагира като ударена. Бе свикнала да се изправя срещу гняв и омраза, но от съжалението я заболя повече.

— Дали ме е наранил? — Тя сведе очи и просъска. — Вашият скъпоценен чичо обича да унижава хората. Накара ме да престана да се храня нормално, да гладувам, докато гърдите ми изчезнат съвсем. После искаше да ги пристягам силно. Караше ме да му разказвам за… ужасните неща, които ми се случваха, когато бях момиче. — Притвори очи. — Само така може да се възбуди от мен.

Венера отвори уста, после отново я затвори.

— Но ти си много красива.

— Да. А той е бисексуален. Предпочита момчета. — Бей Линг вдигна глава. — Не знаехте ли? Избрал е жена, само за да получи наследник. И може да се възбуди само ако много приличам на момче и му говоря за…

Тя потрепери.

— Защо да ти вярваме? — попита Диана. — Чичо Клем не би…

Гласът й заглъхна.

— Вярвате ми — яростно продължи Бей Линг. — Всички ми вярвате. Иска ви близо до себе си за благоприличие. Той не е добър човек. Тиранин е. Не обича никого, освен себе си. Вярно е, отидох при него заради парите, но съм си ги заслужила. Беше сделка. Аз му дадох каквото искаше. Заслужавам да ми бъде платено.

Юнона се изправи.

— Не можем да сме сигурни в нищо, освен в едно: чичо ни даваше много пари в продължение на дълги години и затова сме му задължени. Не можем да го изложим на присмех, като му позволим да сключи брак с жена, която го мрази. Трябва да прекратиш отношенията ви, иначе ще бъдем принудени да те разкрием. — Тя замълча за миг. — Съжалявам, Бей Линг, за всички злини, които са ти сторили. Но трябва да разбереш, че женитбата с Клемент ще погуби душата ти.

— Значи всичко е за мое добро, така ли? — изръмжа тя. — Много мило, госпожице Юнона, много благородно от страна на жена, облечена в дизайнерски костюм и чанта за няколко хиляди долара. Сигурна съм, че всички много ще се радвате за спасението на душата ми, докато похарчите и последното пени на чичо си.

— Грешиш — разгорещено се обади Венера. — Ще му кажем, че вече не можем да приемаме парите му. Не искаме да ни контролира. Не си струва, не и за нас.

— Разбира се. — Бей Линг говореше с огромно презрение. — О, да, Венера Чеймбърс с изкуствените гърди и бляскава усмивка, тъкмо тя ще каже на скъпия си чичо къде може да завре своя половин милион годишно. И кой богаташ ще се погрижи сега за теб?

Венера почервеня от ярост.

— Не съм проститутка.

— Проституирането е честен начин за изкарване на прехраната — отвърна Бей Линг. — И вие, момичета, го правите от години.

— Тук сме, за да сключим споразумение — прекъсна ги Юнона. — Което да запази достойнството му, както и твоето.

— Мога сама да се погрижа за себе си.

Венера се обади:

— Аз съм продуцент. Направих филм и ще го продам.

— О, да — саркастично отбеляза Бей Линг. — Без чичо си Клем можеш да се снимаш само в порнофилм. — Тя присви очи и се усмихна горчиво. — Мога да те уредя.

— Аз имам фирма за интериорен дизайн — намеси се Диана. — Атина открива свой клуб. Юнона се занимава с недвижими имоти. Никоя от нас няма повече да докосне парите на чичо Клем. И ако му отидем на гости, това ще бъде само като негови племенници, нищо повече. Ти си интелигентна жена, Бей Линг. Трябва да използваш ума си. Започни свой бизнес.

Юнона се обади:

— Можеш да работиш за мен.

Другите три момичета се обърнаха към нея изненадани.

— Какво? — възкликна Атина.

— Вярвам й — простичко каза Юнона. — Не ми е приятно да го кажа, но е така. Дори и да не може да се омъжи за чичо Клем, не виждам защо трябва да страда. Бей Линг, мога да ти плащам известна сума — няма да е много, но все пак е нещо. Докато си намериш друга работа или решиш какво искаш да правиш…

Бей Линг се засмя.

— О, това си го бива. Опитвате се да ме изгоните, после ми заявявате, че се отказвате от парите. — Акцентът й стана по-силен заради напрежението. — Сега, вместо милиарди долари и контрол над диамантените му мини, ми предлагате утешителна награда. Мога да ти бъда секретарка, да ти приготвям кафето. Е, слушайте какво, госпожице Юнона, задръжте си проклетата благосклонност. — Тя се изправи. — Ще говоря с чичо ви още сега. Можете да слушате, глупачки такива. После ме оставете на мира.

— Няма нужда да присъстваме — каза Юнона. — Бей Линг…

— Останете — просъска тя. — Ще слушате.

Взе телефона от масичката зад нея и натисна бутона за бързо избиране.

— Мария, обажда се Бей Линг. Свържи ме с Клемент. — Тя замълча. — Не ме интересува, че не е там. Свържи ме с телефона в лимузината.

Зачакаха. Пламналият поглед на Бей Линг обхождаше лицата на всички и Юнона забеляза, че никое от момичетата не смееше да мръдне. Седяха като омагьосани от яростта й, от драматизма на случващото се. Нямаше начин да си тръгнат сега.

— Клемент, обажда се Бей Линг. Няма да се омъжа за теб.

Пред погледа на Юнона Бей Линг натисна бутона на високоговорителя. И всички чуха дрезгавия и пресекващ глас на чичо им, който бяха свикнали да чуват раздразнен или назидателен; сега отново звучеше като на стар човек, но сякаш пращеше от омраза, ясен и силен.

— Никога нямаше да стане. — Презрението в тона му накара Юнона да потръпне. — Нима си се заблуждавала, че ще се оженя за някаква си проститутка от екзотична страна? Да не си въобразяваш, че не знам каква си била?

Братовчедките Чеймбърс зяпнаха от ужас.

— Чичо Клем! — обади се високо Диана.

— Какво, по дяволите? Кой е това? — изръмжа Клемент.

Бей Линг се усмихна жестоко.

— Твоите племеннички, копеле такова, безценните ти наследнички. Всички са тук при мен. И им разказах всичко за теб. Всичките ти мръсни тайни.

Той издаде нечленоразделен вик на омраза, толкова дълбока, че момичетата се свиха на местата си.

— Дойдоха да ме изнудват — обясни Бей Линг. — За да се откажа от теб и всичките ти пари.

— Имам твои снимки — изрева Клемент. — Как правиш секс с някакъв кретен. Моята жена, годеницата ми. Или поне си се мислела за такава. Сякаш някога бих могъл да сглупя и да свържа името си с някаква кучка с дръпнати очи…

Юнона простена и повиши глас.

— Чичо Клемент, достатъчно. Говори Юнона. Поведението ти е недостойно, просто неприемливо.

— По-добре си дръж езика зад зъбите, досадна глупачке — изрева Клемент. — Парите са мои и не трябва да забравяте това.

— Не ти искаме парите. Никоя от нас. — Юнона го изрече ясно и без капчица съжаление. — Нищо не може да ме принуди да приема и едно пени от богатството ти вече.

— Неблагодарна уличница! — викна той. — Дал съм ви милиони…

— А ние те спасихме от позорен брак. Спасихме скъпоценната ти репутация. Бих казала, че сме квит — отвърна Юнона.

— Сестра ти и братовчедките ти едва ли ще проявят такава гордост.

— Напротив — викна Венера. — Всички сме тук. И ти си истински позор за семейството… Клемент.

— Аз ли съм позор? Аз ли? — Гласът на стареца изтъня почти до истерия. — И това го казва една никаквица, развратна малка уличница без родители и без пукната пара, ако не съм аз? Да не мислите, че ще се размине на която и да било от вас? Мислите ли, че можете да се изправите срещу Клемент Чеймбърс? — От телефона внезапно се разнесе пресекващ и задавен смях. — Опитайте се — с наслада изрече той. — Опитайте. Нека Бей Линг ви каже какво ще ви се случи.

— Очаквах да го кажеш. — Бей Линг отново се намеси в разговора. — Ще ме оставиш на мира. Свързах се с двама журналисти, за да им дам информация за теб. Ако нещо ми се случи, те ще публикуват материали. И не се опитвай да ги откриеш, защото ще намеря още двадесет други, ако разбера, че си ги изнудвал.

— Само да публикуваш нещо и си мъртва — с равен глас заяви Клемент.

— И ако умра, пак ще публикуват. Така че нещата са двупосочни. — Бей Линг се подсмихна самодоволно. — Ще започна отначало, Клемент. С част от твоите пари. По-добре е да не чувам нищо лошо за себе си. Харесвам твоето общество. Ще дам изявление, в което ще споделя, че двамата сме се отчуждили. Ти ми даде доста пари за пътуването; сега са в личната ми сметка. Ще си намеря някого, не извратен старец като теб. И ако чуя и една лоша дума за себе си, ще те превърна в посмешище в очите на всеки, който някога е разгръщал страниците на „Уолстрийт Джърнъл“. Ще те осмиват във всички забавни шоупрограми. — Тя вдигна глава доволно, когато чу тежката му въздишка. — Ако ти ме оставиш на мира, и аз няма да те притеснявам. Приемаш ли сделката?

Клемент се закашля; прозвуча така, сякаш направо се давеше от гняв. Но накрая изрече думите:

— Приемам. Сега напусни стаята. Преди да съм променил решението си.

Бей Линг се подсмихна отново.

— Оставям те в прегръдките на твоето любящо семейство, негоднико. Добре поне, че не се налага да правя аборт.

Тя се наведе да вземе палтото си „Марк Джейкъбс“, облече го и вдигна невероятно скъпия куфар на „Хенк“, който стоеше до вратата. Погледна момичетата предизвикателно.

— Кажете на онзи жив труп, че той ще плаща сметката — каза тя и хукна навън, затръшвайки силно вратата.

— Отиде ли си? Юнона, там ли сте още? — излая по телефона Клемент.

— Тук съм. Всички сме тук. — Юнона се приближи до телефона. — Как можа да постъпиш така с нея? Тя е човешко същество. Вярно ли е онова, което ни разказа?

— Не ме интересува какво ви е казала — заяви Клемент. — Вие ще се задействате и ще изгладите всичко пред пресата у дома.

— Може би не си ни чул добре, чичо Клем. — Говореше Атина. — Не искаме парите ти. Няма да ги приемем. И честно казано, доста неща трябва да ни обясниш. Какво ли би ти казал татко?

— Маркъс? Маркъс няма да каже нищо, защото и той самият е нищожество. Като теб. Като всички вас. — Сега тонът му бе по-нисък, по-спокоен, но по-заплашителен. — Няма да търпя непокорство. Ще се престорим, че онази уличница никога не е съществувала, и ще продължим точно както преди.

— Няма — отсече Атина. — Ние имаме кариери. И не говори така за баща ми. Не си достоен дори да изречеш името му. Не мога да повярвам, че сте братя.

— Аз съм Диана. — Тя застана до братовчедка си. — Срамувам се, че изобщо сме приемали парите ти.

— Взехте ги, харчихте ги и веднага скачахте само като ви подсвирнех — изрева Клемент. — И ще продължите да го правите.

— Вече ще се справяме сами. Всички ние — обади се Венера. — А колкото до теб, ще трябва доста да си помислим дали искаме да те видим отново. И как точно. Защото все пак си наш чичо.

Неизреченото „за съжаление“ сякаш увисна във въздуха.

— Не ме назидавайте на тема семейни ценности — изсъска Клемент. — Не си въобразявайте, че ще се съобразявам с вас. В момента пътувам към летището.

Момичетата се спогледаха смаяни. Клемент бе отшелник. Никога не напускаше „Палмите“ — или поне те така смятаха. Но пък явно той не бе човекът, за когото го мислеха.

— Какво ще правиш на летището?

— Идвам в Англия. Да ви видя. Да се разправя с Бей Линг. И да върна нещата към обичайния им ритъм. — Думите му несъмнено прозвучаха заканително. — И най-добре е да не ме ядосвате повече, момичета.

Чу се щракване, после шум. Чичо Клем бе затворил.

Тръгнаха си моментално, без да продумат, по взаимно съгласие, и отидоха в ресторанта зад ъгъла. Юнона механично намери маса и поръча бутилка вино и четири чаши. Изчака сервитьорката да се отдалечи, преди да кимне на Венера, която очевидно направо щеше да се пръсне.

— Казах ви. Казах ви — избухна тя. — Това са мръсни пари.

— Права си. — Атина сви рамене. — Аз сгреших. По-скоро бих чистила улиците, отколкото да взема и пени от него.

— Мислите ли, че Бей Линг казва истината? Че той може… може да се опита да ни навреди? — попита Диана.

— Нека опита — обади се Венера. — Няма да успее. Това е Англия. И ние сме известни в обществото.

Юнона се замисли за малкия си, едва прохождащ бизнес. Това бе единственото нещо, с което се гордееше.

— Ами ако опита по друг начин? Да навреди на кариерите ни? Звучеше ми като човек, който изпитва нужда да контролира всичко. Аз тепърва започвам — яростно заяви тя, — но харесвам работата си, обичам това, което правя. И съм много добра. Не съм сигурна, че мога да си позволя милиардер за конкурент.

— Ще се справим с него — закани се Венера. — Не съм сигурна как, но ще успеем. Той е като мръсна хлебарка, а те мразят дневна светлина.

— Моят съвет е да продължим да живеем както досега. — Атина отпи от чашата си „Пино Гриджио“. — Изнасяме се от къщата. Юнона ще прекрати договора за наем. Нека да не му обръщаме внимание. Колкото до Бей Линг, тя ще постъпи, както смята за най-добре. Ако някой ни пита, ще кажем, че знаем само, че двамата са се отчуждили и са решили да се разделят. Това е.

— Но той си остава наш чичо — обади се Диана. — И е много стар човек.

— Без извинения — намеси се Венера. — Съгласна съм с Атина, Ди. Бей Линг не е цвете, но все пак е човек. Той ще трябва да даде доста обяснения, ако иска да му засвидетелствам някаква обич.

— А дали някога изобщо сме го обичали? — бавно попита Юнона. — Относно това тя имаше право, нали? Отивахме в имението, мразехме всяка секунда, прекарана там, и дори не се харесвахме особено една друга.

— Това е доста меко казано — иронично подхвърли Венера.

— Никога не сме изпитвали дълбоки чувства към чичо Клем.

— Не може да обвиняваш нас за стореното от него, Юнона — не можеше да повярва на ушите си Атина. — Ние не сме расисти, нито сексуално извратени. Не сме се възползвали от една бивша проститутка, само за да й се подиграем.

— Разбирам, че нещата не са съпоставими — призна Юнона. — И слава богу. Но обвинявам нас за стореното от самите нас. Оставихме парите да ни заслепят. Виновни сме и още как. Тук няма невинни.

За миг четирите замълчаха; всички знаеха, че е вярно. Атина заговори първа.

— Майната му — изруга тя, без да обръща внимание на вдигнатите вежди на сестра си. — Вярно, че преди сме се държали глупаво, но не мога да променя миналото. Мога единствено да променя посоката, в която ще тръгна сега. Искам да наема самостоятелно жилище и да отворя „Блустокинг“. Може и да сме сгрешили сериозно в миналото, но бъдещето е пред нас.

Другите три се усмихнаха.

— Имаш пълно право. — Диана се усмихна на братовчедка си. — Никакви съжаления повече. Няма да се оставя да бъда контролирана нито миг повече. — Замисли се за Карл. Той не беше като Клем, беше добър човек и Диана нямаше намерение да живее според разбиранията на другите. Веднага щом се прибере у дома, ще му се обади. Обзе я силно вълнение и тя вдигна чашата си. — За нашите пари. Нашето семейство. Нашето бъдеще.

Юнона заяви:

— Вдигам тост за момичетата от фамилията Чеймбърс.

— За момичетата Чеймбърс — повториха всички и отпиха.

Клемент затръшна телефонната слушалка.

— Мария! Кажи да докарат колата и да приготвят самолета! Консуела! Опаковай багажа ми за Лондон.

— Да, сър!

— Да, сър!

Камериерките хукнаха да изпълняват нарежданията му. Действаха бързо и той знаеше, че ще се намира в самолета след по-малко от час. Колко мразеше това. Но се налагаше да действа в кризисна ситуация. Те се опитваха да му избягат, нещата се изплъзваха от контрола му. Време бе да сложи край на тази малка шега.

Момичетата си въобразяваха, че ще успеят. Сякаш не знаеха, че дори и да оцелеят дребните им компанийки, той пак можеше да ги смаже.

Дребното недоразумение с Бей Линг изобщо не го засегна. Тя просто щеше да бъде изтрита от живота му. Не, важни бяха момичетата. И какво означаваха за него.

Дъщерите на братята му.

Мислите на стареца се понесоха назад във времето, много, много отдавна. В детството му. Още тогава бе емоционално резервиран. Двамата му братя се смееха и играеха заедно и бяха много близки. Маркъс и Рупърт винаги се бяха държали добре с него, а той ги отблъскваше. Когато те се забавляваха, прегръщаха родителите си, Клемент винаги бе усещал на някакво първично, подсъзнателно ниво, че те са нормални, а той — не.

Беше страшно концентриран. И затворен в себе си. Не отвръщаше на явно изразената любов на родителите и братята си. И когато баща му го накара да ходи на психоаналитик…

Все още пазеше жив спомена от случилото се тогава. Неговият интелигентен баща с израз на дълбока загриженост на лицето. Лицемер.

— Мисля, че Клемент е болен, докторе. Той не изпитва чувства към другите хора…

Негодник. Поставиха му диагноза, че страда от лека форма на психично разстройство — липса на емпатия, неспособност да общува. Какво посегателство над личността му. Той просто бе фокусиран върху целите си, само толкова. Нямаше време за глупости.

В деня, в който брат му Рупърт загина, Клемент бе с него. Пиеше в бара, докато Рупърт обядваше и се смееше със съпругата си. А после стана катастрофата.

Никой не знаеше, че той, Клемент, е шофирал.

Не беше нарочно. Един фазан бе изскочил на пътя. Клемент се стресна и завъртя волана. Колата се изплъзна от контрола му и се удари в дървото. Брат му загина на място. Но нали всички умират, мислеше си Клемент, всички умират някога…

Каза единствено на другия си брат, Маркъс. И младият Маркъс избухна.

Обвини Клемент в ужасяващо безразличие. Каза му, че е луд…

— Компанията ми тъкмо започва да се развива добре. Купуваме диамантена мина в Южна Африка. Не мога да си позволя подобна публичност.

— Зарежи компанията, Клем, ти си част от това семейство. Мама мисли, че Рупърт е бил пиян. Момичетата загубиха родителите си. Не разбираш ли?

— Рупърт го няма. Нищо не може да го върне. И аз ли да страдам? — Клемент се вбеси. — Полицаите може да обвинят мен, Маркъс, това ли искаш? Може би точно това искаш.

По-малкият му брат го зяпна невярващо.

— Ти си болен, Клем. Страдаш от параноя.

— Ти си срещу мен. — Клем си спомни студеното отношение на майка си. — Всички сте настроени против мен. Няма да рискувам всичко, за което съм работил.

— Това са само пари, Клем. Какво са те в сравнение със семейството?

— Всички поставят парите на първо място, Маркъс. Не бъди наивен.

— Грешиш. Ти си болен, Клем, позволи ми да ти помогна.

Явно иска да сложи ръка на диамантите ми, помисли си Клем и разтреперан от ярост и ревност, скочи на първия самолет. Когато приключи със сделката за мината, той замина за Сейшелските острови.

И повече не видя никого от неблагодарните си роднини. Понякога се чуваха по телефона. Докато не разбра, че момичетата са пораснали.

Тогава омразата, което го бе разяждала отвътре през всичките тези години, доби определена форма. Момичетата — наследничките на Рупърт и на Маркъс.

Щеше да покаже на високоморалните си роднини каква е истинската сила на парите. И как техните скъпоценни дъщери ще предпочетат богатството пред така наречените „семейни ценности“.

Тяхното покорство щеше да докаже правотата му.

И момичетата, отрупани с пари, винаги се бяха подчинявали на волята му. Непрекъснато бяха доказвали, че Клем е прав. Така бяха придавали смисъл и чувство за справедливост в живота му.

Ако откажеха парите му, щяха да покажат, че е сбъркал в онзи ден на катастрофата, когато не бе казал истината на родителите си; щяха да докажат, че Маркъс е прав и че кошмарите му за Рупърт са истински.

Не можеше да допусне това. Сега бе на път за дома, обратно в Англия. Да изнудва, увещава и заплашва физически, ако се наложи.

Щеше да направи всичко необходимо, за да се сложи край на това.