Пленница на короната

38

_Лондон, лятото на 1475_

Премествам се от замъка Мидълхам във фамилния ни дом в Лондон, замъка Бейнардс, за да мога да бъда близо до двора и да научавам какво става, докато съпругът ми и братята му са на война във Франция.

Кралица Елизабет е начело на кралския двор в Уестминстър. Синът й, малкият принц Едуард, е посочен за владетел на Англия в отсъствието на баща си, и тя тържествува във важната си роля като съпруга на крал, заминал на военен поход, и майка на принца. Брат й Антъни Удвил, настойникът на принца, е заминал с краля за Франция, така че синът й е поверен единствено на нея. Тя ръководи съвета му и всичките му съветници и възпитатели се избират от нея. Властта на кралството би трябвало да е поверена на съвет, но той се ръководи от новоназначения кардинал Баучър, а тъй като той дължи червената си кардиналска шапка изцяло на краля, й се покорява безусловно. В отсъствието на останалите, Елизабет Удвил ръководи династията Йорк. Тя е на практика регент, тя почти управлява. Тя е жена, издигнала се благодарение на самата себе си, и наистина се е издигнала до величие: от съпруга на земевладелец до властваща кралица.

Подобно на половин Англия, не смея да си представя бедата, която ще връхлети страната, ако нашият крал загине във Франция и тронът бъде наследен от това малко момче. Подобно на половината страна, внезапно осъзнавам с каква огромна власт е упълномощена тази фамилия от Нортхамптъншър. Ако кралят загине по време на този поход, също както Хенри V е загинал по време на поход във Франция, това ще постави цяла Англия в ръцете на семейство Ривърс завинаги. Те имат пълна власт над Уелския принц и увеличават властта си стъпка по стъпка из цялата страна, като назначават приятелите или родствениците си на всеки пост, който се освободи. Наставник и настойник на принца е любимият брат на кралицата Антъни Удвил, лорд Ривърс, съветът на принца се оглавява от нея и се управлява от него. Принцът разполага в изобилие с братя и сестри с кръвта на рода Удвил, както и с лели и чичовци, защото както Елизабет Удвил, така и майка й, вещицата Жакета, са били неестествено — подозрително — плодовити. Онези от нас, които са сродници на краля с кралска кръв, почти не познават малките принцове — те са вечно заобиколени от семейство Ривърс, техни приятели или техни слуги. Малкото момче е племенник по кръв на съпруга ми, и въпреки това ние никога не го виждаме. Той живее сам в Лъдлоу с Антъни, лорд Ривърс, а когато все пак идва в двора за Коледа или Великден, е напълно във властта и под грижите на майка си и сестрите си, които го наобикалят радостно и изобщо не го изпускат от поглед през цялото гостуване.

Унищожихме династията Ланкастър, но на нейно място, както сега разбирам, допуснахме нова съперничеща династия. Династията Ривърс, семейство Удвил, които имат свои приятели, свои фаворити, или хора от собственото си семейство, на всички влиятелни постове в кралството, а наследникът е момче, създадено от тях.

Ако кралят загине във Франция, това би означавало семейство Ривърс да се превърне в новата кралска династия на Англия. Нито Джордж, нито Ричард ще бъдат добре дошли в двора. А после, почти със сигурност, отново ще има война. Не се съмнявам, че Джордж ще се противопостави на узурпирането на престола от страна на Ривърс, и ще има право. Те нямат кралска кръв, не са били избрани да управляват. Трудно мога да предположа какво би направил Ричард. Обичта и верността му към брат му Едуард са много дълбоки; но подобно на всеки друг, който вижда алчността на кралицата, той не може да търпи властта на братовата си съпруга и нейното семейство. Според мен е почти сигурно, че двамата братя Йорк ще се обърнат срещу семейство Ривърс и Англия отново ще бъде разкъсана от война между съперничещи си родове.

Тя ме кани на вечеря, за да отпразнуваме добрата новина, че войските са слезли благополучно на суша и са потеглили на поход във Франция, и когато влизам сред шума и ярките светлини в приемната на кралицата, с изненада и удоволствие виждам до нея сестра си Изабел.

Правя реверанс на кралицата, а после, когато ми поднася хладната си буза, я целувам като моя зълва. Целувам и трите момичета Йорк и правя реверанс на петгодишния принц и на едва проходилото мъниче, неговия брат. Едва тогава, когато съм си проправила път през това многолюдно семейство, мога да се обърна към сестра си. Боях се, че ще ми бъде сърдита, задето не отидох при нея за раждането, но тя ме прегръща веднага.

— Ани! Толкова се радвам, че си тук. Току-що пристигнах, иначе щях да дойда в дома ти.

— Не можах да дойда, Ричард не ме пускаше да дойда за уединението и раждането ти — изричам във внезапен прилив на радост, като първо я прегръщам, а после се накланям назад, за да обхвана с поглед усмихнатото й лице. — Исках, но Ричард не ми позволи.

— Знам — казва тя. — Джордж не искаше да те каня. Скарали ли са се?

Поклащам глава.

— Не тук — е единственото, което казвам. Едва доловимото движение на главата ми предупреждава Изабел, че кралица Елизабет, която уж се е навела да говори със сина си, почти със сигурност слуша всяка дума, която изричаме.

Тя плъзва ръка около кръста ми и тръгваме уж да се порадваме на новото бебе в кралското семейство: още едно момиче. Бавачката ни я показва, а после я отнася в детската стая.

— Мисля, че моят Едуард е по-здраво дете — отбелязва Изабел. — Но тя винаги ражда толкова красиви бебета, нали? Как го прави, как мислиш?

Поклащам глава. Няма да обсъждам опасните теми за забележителната плодовитост на кралицата или успеха й в отглеждането на здрави деца.

Изабел следва примера ми.

— Е — знаеш ли какво не е наред между твоя и моя съпруг? Скарани ли са?

— Подслушах ги — признавам. — Подслушвах на вратата. Не е заради парите, Из, не е заради наследството на майка ни. По-лошо е — снижавам глас. — Много се страхувам, че Джордж може би се готви да предизвика краля.

Тя веднага хвърля поглед зад гърба си, но в шумния двор ние все едно сме сами, няма как да ни подслушат.

— Той каза ли това на Ричард? Сигурна ли си?

— Ти не знаеше ли?

— При него непрекъснато идват мъже, той набира приближени, приема съвети от астролози. Но си мислех, че е за това нахлуване във Франция. Той изведе повече от хиляда мъже на бойното поле. Той и Ричард имат най-голямата армия, хората им са по-многочислени от войниците на краля. Но си мислех, че Джордж набира хора за брат си Едуард, за това нахлуване във Франция. Та нима е възможно той да смята да предяви претенции към трона, когато току-що събра армия да подкрепи Едуард?

— Наистина ли мисли, че Едуард няма законно право над трона? — питам любопитно. — Това каза на Ричард.

Изабел свива рамене.

— Всички знаем какво се говори — отговаря тя кратко. — Едуард изобщо не прилича на баща си, и е роден извън страната, по време, когато баща му е бил на поход срещу французите. Винаги е имало слухове за него — тя хвърля поглед към кралското семейство, към кралицата сред красивите й деца, смееща се на нещо, което казва дъщеря й Елизабет. — И като става дума за това, никой не е бил свидетел на венчавката им. Откъде знаем, че е била подобаващо извършена, с истински свещеник?

Непоносимо ми е да говоря за недействителни венчавки с Изабел.

— Съпругът ми не иска да чуе и дума за това — казвам. — Не мога да говоря за това.

— За новото си бебе ли ви разказва сестра ви? — намесва се кралицата, провиквайки се през стаята. — Имаме изобилие от Едуардовци, нали? Сега всички имаме по един Едуард.

— Много Едуардовци, но само един принц — отвръща сестра ми любезно. — А вие и негова светлост кралят сте благословени с детска стая, пълна с деца.

Кралица Елизабет поглежда самодоволно към момичетата, които си играят с брат си, Уелския принц.

— Е, Бог да ги благослови всичките — казва тя мило. — Надявам се да имам толкова много, колкото майка ми, а тя дари съпруга си с четиринайсет деца. Нека всички се надяваме да бъдем плодовити като майките си!

Изабел замръзва, усмивката изчезва от лицето й. Кралицата се извръща да говори с някой друг, а аз питам настойчиво:

— Какво има? Какво става, Из?

— Прокле ни — прошепва ми тя, с едва доловим глас. — Чу ли я? Тя ни прокле да имаме деца като майка ни. Две момичета.

— Не е — казвам. — Просто говореше за четиринайсетте деца на майка си.

Изабел клати глава:

— Тя знае, че Джордж ще наследи трона, ако синовете й умрат — казва тя. — И не иска моето момче да успее. Мисля, че току-що урочаса момчетата ни. Току-що пожела смъртта им.

Изабел е толкова разстроена, че я извеждам далече от кралицата, зад няколко души, които учат нов танц. Те вдигат много шум и упражняват стъпките отново и отново. Никой не ни обръща абсолютно никакво внимание.

Заставаме близо до един отворен прозорец, докато руменината се връща в бузите й.

— Из, не можеш да се боиш така от кралицата — казвам тревожно. — Не може да ти се струва, че чуваш проклятия и заклинания във всичко, което казва. Не можеш да я подозираш непрекъснато и да изричаш страховете си. Сега всичко е спокойно, кралят прости на Джордж и двамата са заедно на поход. Ти и аз получихме състоянието си. Ричард и Джордж може и да имат разногласия за бъдещето, но би трябвало да бъдем спокойни.

Тя клати глава, все още изплашена.

— Знаеш, че не можем да бъдем спокойни. А сега се питам какво ли става във Франция точно в този момент. Мислех, че съпругът ми е събрал армия да подкрепи брат си, краля, в една война извън страната. Но той има хиляда войници под свое командване, и те са готови да изпълнят всяка негова заповед. Ами ако Джордж възнамерява да се обърне против краля? Ами ако е имал това предвид през цялото време? Ами ако смята да убие Едуард във Франция и да се върне и да отнеме трона от семейство Ривърс?

Двете с Изабел чакаме в продължение на дълги, тревожни седмици, питайки се дали английската армия, вместо да се сражава с французите, не се разкъсва от вътрешни борби. Двете с нея се ужасяваме, че Джордж ще последва плана на баща ми да потегли в авангарда, а после да се обърне, за да атакува. После Ричард ми изпраща писмо, за да ми съобщи, че всичките им планове са се объркали. Техният съюзник, Бургундският херцог, е потеглил надалеч, за да организира обсада, което изобщо не е от полза за нашата кампания. Неговата съпруга, херцогинята, Маргарет Йоркска — родната сестра на Ричард — няма власт да го повика да се върне, за да подкрепи братята й, когато те слизат на суша в Кале и се отправят към Реймс за коронясването на Едуард като крал на Франция. Маргарет, родена и възпитана като предана дъщеря на династията Йорк, е отчаяна, че не може да убеди съпруга си да подкрепи тримата й братя. Но изглежда, че херцогът ги е подмамил в битка с Франция, за да може да си осигури собствени облаги; явно всички съюзници преследват собствени амбиции. Само моят съпруг е готов да се придържа към първоначалния план, ако това е възможно. Той ми изпраща горчиво описание на събитията.

«Бургундският херцог преследва собствени цели. Същото важи и за прославения ни съюзник Сен Пол, сродникът на кралицата. Сега, когато сме тук, готови за битка, откриваме, че брат ми е изгубил желанието си да се бие, а крал Луи му е предложил прекрасни условия, за да остави на спокойствие кралство Франция. Злато и ръката на дъщерята на Едуард, принцеса Елизабет, за да бъде тя следващата кралица на Франция — това се оказва цената на нашето оттегляне. Те купиха брат ми.

Ан, единствено ти някога ще узнаеш колко дълбоко се срамувам от това. Исках отново да спечеля за Англия английските владения във Франция, исках да видя нашите армии победоносни в равнините на Пикардия. Вместо това ние се превърнахме в търгаши, препиращи се за цената. Не мога да направя нищо, за да възпра Едуард и Джордж да се подведат и да подпишат този договор, точно както нямаше начин да успея да измъкна хората си от Амиен, където крал Луи им предлага пиршества, месо и неспирно леещо се вино, знаейки, че те ще пият и ядат, докато им призлее, а аз се почувствам унизен, че на яките им стои моят герб. Моите хора са отровени от собствената си лакомия, а на мен ми призлява от срам.

Кълна се, че няма да имам никога повече доверие на Едуард. Такова решение не подобава на един крал, не подобава на Артур от Камелот. Това е поведение, долно като поведението на един незаконен син на стрелец, и аз не мога да срещна погледа му, когато го виждам как се тъпче на трапезата на крал Луи и прибира в джоба си златните вилици.»