Пленница на короната

58

_Замъкът Бейнардс, Лондон, юни 1483_

Слизам от коня си, качвам се по стълбите и влизам в покоите ни тичешком, и след миг ръцете на Ричард ме обгръщат здраво и ние се вкопчваме един в друг, сякаш сме оцелели от корабокрушение. Прегърнали сме се както тогава, когато бяхме не много повече от деца и избягахме заедно, за да се оженим. Отново си го спомням като единствения човек, който може да ме опази, докато ме прегръща така, сякаш съм единствената жена, която някога е искал.

— Толкова се радвам, че си тук — казва ми той шепнешком.

— Толкова се радвам, че си в безопасност — отвръщам. Отстъпваме назад да се погледнем, сякаш не можем да повярваме, че сме оцелели през тези опасни дни.

— Какво става? — питам.

Той хвърля поглед, за да се увери, че вратата е затворена.

— Разкрих част от заговор — казва. — Готов съм да се закълна, че се простира из цял Лондон, но поне му хванах края. Любовницата на Едуард, Елизабет Шор, играе ролята на посредник между Елизабет Удвил и приятеля на краля, Уилям Хейстингс.

— Но аз си мислех, че именно Хейстингс те е повикал? — прекъсвам го. — Мислех, че той иска принцът да бъде отнет от опеката на семейство Ривърс? Мислех, че те предупреди да дойдеш бързо?

— Така беше. Когато най-напред дойдох в Лондон, той ми каза, че се опасявал от влиянието на семейство Ривърс. Сега е минал на другата страна. Не знам как тя е успяла да се добере до него, но го е омагьосала, както омагьосва всички. Във всеки случай, научих за това навреме. Тя е създала обръч от заговорници, които се противопоставят на последната воля на брат ми и на мен. Сред тях са Хейстингс, може би архиепископ Родърам, със сигурност епископ Мортън, и навярно Томас, лорд Станли.

— Съпругът на Маргарет Боуфорт?

Той кимва. Това е лоша новина за нас, тъй като лорд Станли е известен с това, че винаги е на печелившата страна; ако е против нас, тогава шансовете ни не са добри.

— Не искат да коронясам момчето и да служа като негов главен съветник. Искат то да бъде поверено на тях — не на мен. Искат да го отдалечат от мен, да възстановят властта на семейство Ривърс, и да ме арестуват за държавна измяна. После ще го коронясат, или ще провъзгласят регентство с Антъни Удвил като лорд-протектор. Момчето се превърна в трофей. Малкият принц се превърна в пионка.

Поклащам глава.

— Какво ще правиш?

Той се усмихва мрачно.

— Разбира се, ще ги арестувам за държавна измяна. Заговорниченето срещу лорд-протектора е държавна измяна, също както ако бях крал. Вече задържах Антъни Удвил и Ричард Грей. Ще арестувам също Хейстингс и епископите, ще арестувам Томас, лорд Станли.

На вратата се потропва и дамите ми влизат със сандъците с дрехите ми.

— Не тук — нарежда им съпругът ми. — Нейна светлост и аз ще спим в стаите в задната част на къщата.

Те правят реверанс и излизат отново.

— Защо не сме в обичайните си покои? — питам. Обикновено заемаме красивите стаи с изглед към реката.

— По-безопасно е в задната част на къщата — казва той. — Братът на кралицата е извел флота в морето. Ако поеме нагоре по Темза и започне да ни обстрелва, можем да бъдем ударени пряко. Тази къща никога не е била укрепявана, но кой би си помислил, че ще бъдем изложени на нападение откъм реката, от собствения ни флот?

Поглеждам навън през широките прозорци към гледката, която обичам, с реката и корабите, ладиите, малките гребни лодки, баржите и шлеповете, които преминават спокойно край нас.

— Братът на кралицата може да ни обстрелва? Откъм нашата река, Темза? В собствения ни дом?

Ричард кимва.

— Времената са странни — казва той. — Будя се всяка сутрин и се опитвам да разгадая какъв е новият й адски замисъл.

— Кой е с нас?

Това е въпросът, който баща ми задаваше винаги.

— Бъкингам се показа като истински приятел; той мрази съпругата, която му натрапиха, и цялото семейство Ривърс. Има на разположение цяло състояние и много хора. Мога, разбира се, да разчитам и на всичките си хора от Севера; Джон Хауард; личните ми приятели; сродниците от страна на почитаемата ми майка; твоята страна на семейството, разбира се, следователно всички от рода Невил…

Слушам напрегнато.

— Не е достатъчно — казвам. — И всички те са разположени главно на Север. Тя може да свика кралските служители и всичките си близки, които е настанила на толкова важни постове. Може да повика помощ от Бургундия, от сродниците си в Европа. Може би вече е сключила съюз с краля на Франция? Франция би предпочела да подкрепи нея вместо теб, смятайки, че ще им е по-лесно да ни създават проблеми с една жена на власт. А веднага щом узнаят, че си в Лондон, шотландците ще се възползват от шанса да се надигнат.

Той кимва.

— Знам. Но принцът е поверен на моите грижи — казва той. — Това е най-големият ми коз. Помниш ли как беше със стария крал Хенри? Ако държиш краля, наистина няма спор. Държиш властта.

— Освен ако просто не коронясаш друг крал — напомням му. — Това направи баща ми с брат ти. Задържа Хенри, но короняса Едуард. Ами ако тя постави на престола другото си момче? Въпреки че ти държиш истинския наследник?

— Знам. Трябва да се погрижа вторият й син също да бъде поверен на грижите ми. Трябва да задържа всеки, който би могъл да предяви претенции да бъде крал.

Седим заедно с майката на Ричард, за да си правим компания, в покоите в задната част на замъка Бейнардс. Натрапчивият шум откъм оживените улици долита през отворените прозорци, горещият въздух носи вонята на Лондон, но Ричард ни е помолил да стоим далеч от прохладните градини, които водят надолу към реката, и никога да не се приближаваме към разположените откъм реката прозорци. Не можем да излизаме по улиците без въоръжена стража. Той не може да бъде сигурен, че семейство Ривърс не са наели платени убийци срещу нас. Херцогинята е пребледняла от тревога; държи в ръце някакво ръкоделие, но работи разсеяно, като ту го взема отново, ту го оставя при най-малкия шум от улиците отвън през прозореца.

— Моля се на бог да я убие — казва тя внезапно. — Да я унищожи. _Нея_ и всичките й копелета.

Мълча. Това е толкова близо до собствените ми мисли, че почти не смея да се съглася.

— Не сме имали и един мирен или щастлив ден, откакто тя омагьоса сина ми Едуард — казва тя. — Той изгуби обичта на баща ти заради нея, изгуби шанса за почтен брак, който щеше да донесе мир между нас и Франция. Потъпка честта на семейството си, като въведе нейните напористи роднини в дома ни, а сега тя ще постави един от заченатите си с магия синове на нашия трон. Тя му каза да убие Джордж — зная това, бях там, когато го съветваше. Едуард никога нямаше сам да се реши на смъртна присъда. Нейната шпионка уби сестра ти. А сега тя крои заговор за смъртта на последния ми жив син, Ричард. В деня, когато той загине заради нейната магия, тя ще е погубила всичките ми синове, до един.

Кимвам. Не смея да изрека нищо на глас.

— Ричард е болен — прошепва тя. — Кълна се, че това е нейно дело. Той казва, че рамото го боли и не може да спи. Ами ако тя затяга примка около сърцето му? Трябва да я предупредим, че ако по нейна вина падне дори косъм от главата му, ще убием момчето й.

— Тя има две момчета — казвам. — Има два шанса за престола. Единственото, което ще постигнем, като убием принц Едуард, ще бъде да дадем трона на принц Ричард.

Тя ми хвърля изненадан поглед. Не е знаела, че съм толкова закоравяла. Но тя не си дава сметка, че съм гледала как сестра ми крещи от болка, опитвайки се да роди бебе сред омагьосан вятър, и знам, че е умряла от отровата на една вещица. Ако някога съм имала нежно сърце, то е било разбивано и плашено твърде често. Аз също имам син, когото трябва да защитя, имам и малките му братовчеди. Имам съпруг, който кръстосва нагоре-надолу из спалнята нощем, стиснал ръката, с която държи меча, когато болката го изтръгва от съня.

— Ричард ще трябва да вземе другото момче под грижите си — казва тя. — Трябва да задържим и двамата наследници на Ривърс.

Тази вечер Ричард влиза и разсеяно поздравява мен и майка си. Тръгваме през голямата зала, за да вечеряме на високата маса, а Ричард кима мрачно, докато неговите хора го изпращат с ликуващи възгласи до мястото му. Всички знаят, че сме в опасност; чувстваме се като в дом под обсада. Когато той се подпира на дясната си ръка, докато отива да седне на мястото си, тя поддава под него, той се препъва и се хваща за рамото.

— Какво има? — прошепвам настойчиво.

— Ръката ми — казва той. — Губя силата й. Тя използва магия срещу мен, зная го.

Скривам страха си и поглеждам усмихнато към залата. Тук сигурно има хора, които ще докладват на кралицата, скрита зад сенчестите стени на убежището. Ще й кажат, че нейният враг е уязвим. Тя не е далече, малко по-надолу по реката, в сумрачните стаи под Уестминстърското абатство. Почти мога да почувствам присъствието й в залата — като студено, болестотворно дихание.

Ричард потапя ръце в сребърната купа, която му поднасят, и избърсва ръце в ленената кърпа. Слугите донасят храната от кухнята, и аз предавам блюдата по всички маси.

— Лоша работа — казва ми Ричард тихо. От другата страна майка му се навежда напред, за да слуша. — Днес получих доказателства за заговора, който подозирах, между Хейстингс и кралицата. Неговата блудница е била посредник. Мортън също е бил замесен. Обвиних ги на заседанието на съвета и ги арестувах.

— Добре си се справил — казва веднага майка му.

— Ще ги изправиш ли на съд? — питам.

Той поклаща глава.

— Не — казва кратко. — Нямаше време. Такива са рисковете на войната. Наредих да обезглавят Хейстингс в Тауър. Мортън оставих под надзора на Хенри Стафорд, Бъкингамския херцог. Ще задържа Родърам и Томас, лорд Станли, по подозрение. Наредих да претърсят домовете им за доказателства. Ще ги екзекутирам, ако открия, че и те са заговорничили срещу мен.

Не казвам нито дума, докато един слуга ни поднася пилешко фрикасе. След като той се отдалечава, прошепвам:

— Обезглавен? Уилям Хейстингс? Без съдебен процес? Просто така?

Майка му се нахвърля гневно върху ми.

— «Просто така»! — повтаря тя. — Защо не просто така? Мислите ли, че кралицата е настоявала на честен процес за сина ми? Нима мислите, че Джордж бе съден с честен съдебен процес, когато тя пожела смъртта му?

— Не — казвам, признавайки истинността на думите й.

— Е, във всеки случай, свършено е — казва Ричард, разчупвайки белия хляб. — Не можех да поставя принца на трона, докато Хейстингс беше в съюз с кралицата срещу мен. Щом той бъдеше коронясан за крал и свободен да избира съветниците си, те щяха да го откъснат от мен и да поставят пред него смъртната ми присъда. И той щеше да я подпише. Когато разговарям с него, ми е ясно, че той е изцяло под тяхно влияние, изцяло е в тяхна власт. Ще трябва да наредя Антъни Удвил, Ричард Грей и техният сродник, Томас Вон, също да бъдат екзекутирани. Всички те ще настройват принца срещу мен. Ще бъда в безопасност, едва когато те са мъртви — той поглежда ужасеното ми лице и допълва: — Това е единствената възможност да го коронясам. Трябва да унищожа близките на майка му. Трябва да го направя крал с един-единствен съветник — самия мен. Когато те бъдат мъртви, ще трябва да се изправя само срещу нея — заговорът е разбит.

— Трябва да газиш през кръвта на невинни хора — казвам с равен тон.

Той ме поглежда в очите, без да трепне.

— За да го поставя на трона — казва. — Да го направя добър крал, а не тяхна маша — да, да, трябва.

В мрачното си убежище кралицата прави своите магии и нашепва своите заклинания срещу нас. Знам, че е така. Почти мога да почувствам как злата й воля напира като речна мъгла в залостените прозорци на задните стаи на замъка Бейнардс. Чувам от почетните си дами, че кралицата е предала втория си син на грижите на своя приятел и сродник кардинал Баучър. Кардиналът й се заклел, че момчето ще бъде в безопасност, и отвел момчето Ричард от нея, за да се присъедини към брат си Едуард в кралските покои в Тауър, за да се подготви за коронацията.

Не мога да повярвам, че тя ще се състои. Дори ако задържим момчетата под нашите грижи, дори ако ги отведем в замъка Мидълхам и се отнасяме с тях като с наши родни деца, принцът не е обикновено дете. Той никога не може да бъде третиран като обикновен повереник. Той е дванайсетгодишно момче, възпитано като бъдещ крал. Обожава майка си и никога няма да я предаде. Бил е образован, обучаван и съветван от чичо си Антъни Удвил; никога няма да прехвърли обичта и предаността си върху нас, ние сме непознати за него; може да са му казали, че сме негови врагове. Държали са го като в примка още от бебе, той е изцяло тяхно творение, нищо не може да промени това сега. Тя го извоюва от нас, неговото истинско семейство, точно както завоюва съпруга си, откъсвайки го от братята му. Ричард ще короняса едно момче, което ще порасне и ще се превърне в негов смъртен враг — колкото и добре да се отнасяме с него. Ричард ще направи Елизабет Удвил майка на краля на Англия. Тя ще вземе бащината ми титла — «кралесъздател». Не се съмнявам, че тя ще постъпи точно както щеше да постъпи баща ми — ще изчака и после постепенно ще отстрани всички съперници.

— Какво друго мога да направя? — пита ме настойчиво Ричард. — Какво друго мога да сторя, освен да коронясам момчето, отгледано да бъде мой враг? Той е син на брат ми, мой племенник е. Дори ако мисля, че е възпитан като мой враг, какво друго мога да извърша, какъв друг почтен изход има от това положение?

Край огнището майка му вдига глава и се заслушва. Усещам погледа на тъмносините й очи, вперен в мен. Тази жена стоеше в центъра на Лъдлоу и чакаше бунтовната армия на лошата кралица да нахлуе през портите. Това е жена, която не знае страх. Тя ми кимва, сякаш за да ми даде позволение да изрека онези думи, да произнеса очевидното.

— По-добре ще е ти да заемеш престола — казвам простичко.

Ричард ме поглежда. Майка му се усмихва и оставя настрана ръкоделието си. В него от дни не е направен дори един бод.

— Постъпи така, както постъпи и брат ти — казвам. — При това неведнъж, а два пъти. Отне трона от Хенри в битка неведнъж, а два пъти, а правото на Хенри върху престола бе утвърдено, за разлика от правото на момчето на Ривърс. Момчето дори не е коронясано, нито дори миропомазано. То е просто един претендент за престола, а ти си друг. Той може да е син на краля, но е още момче. Може дори да не е негов законен син, а копеле, едно от многото. Ти си брат на краля, вече мъж, готов да управлява. Вземи трона от него. Това ще даде сигурност на Англия, това е най-доброто за семейството ти, това е най-доброто за теб — чувствам как сърцето ми внезапно започва да пулсира от амбиция, бащината ми амбиция — че трябва да бъда кралица на Англия в крайна сметка.

— Едуард ме посочи за лорд-протектор, не за свой наследник — казва Ричард сухо.

— Той така и не узна същността на кралицата — казвам разгорещено. — Отиде в гроба, омагьосан от нея. Беше заблуден от нея.

— Момчето дори не е наследник на Едуард — вмята внезапно майка му.

Ричард вдига ръка да я спре.

— Ан не знае това.

— Време е да узнае — казва тя рязко. Обръща се към мен. — Едуард беше женен за една жена, твоя сродница: Елинор Бътлър. Знаеше ли?

— Знаех, че тя е… — търся думи. — Фаворитка.

— Не просто негова блудница, били са женени тайно — казва херцогинята безцеремонно. — Точно същият номер е изиграл и на Елизабет Удвил. Обещал брак, организирал някаква размяна на обети пред самозван свещеник…

— В случая трудно би могло да се говори за самозван свещеник — прекъсна я Ричард от мястото си, взирайки се гневно в огъня, подпрял една ръка на стената на огнището. — Накарал е епископ Стилингтън да извърши бракосъчетанието с Елинор Бътлър.

Майка му подминава забележката, свивайки рамене.

— Следователно този брак е бил валиден. В брака с _онази_ жена Удвил службата е била извършена от неизвестен свещеник, който може дори да не е бил ръкоположен. Бракът на Едуард с Елизабет Удвил е бил мним. Било е двуженство.

— Какво? — прекъсвам я, без да схващам нищо от това. — Почитаема майко, какво искате да кажете?

— Питайте съпруга си — казва тя. — Епископ Стилингтън разказа сам историята, нали? — обръща се тя настойчиво към Ричард. — Епископът не се намеси, не каза нищо, когато Едуард пренебрегна лейди Елинор и тя отиде в манастир. Едуард възнагради мълчанието му. Но когато епископът видял, че семейство Ривърс възнамеряват да поставят на престола своето незаконородено момче, отишъл при съпруга ви и му разказал всичко, което знаел. Едуард бил женен, когато сключил тайното си споразумение с Елизабет Удвил. Дори ако свещеникът е бил истински, дори ако службата е била истинска, пак е била без стойност. Едуард вече е бил женен. Онези деца, всички онези деца, са копелета. Не съществува благороднически род Ривърс. Няма кралица. Тя е метреса, а незаконните й синове са претенденти. Това е всичко.

Обръщам се удивено към Ричард.

— Вярно ли е това?

Той ме стрелва с бърз, измъчен поглед.

— Не знам — казва кратко. — Епископът твърди, че оженил Едуард за лейди Елинор в законна церемония. И двамата са мъртви. Едуард обяви Елизабет Удвил за своя съпруга, а сина й — за свой наследник. Нима не трябва да зачета желанията на брат си?

— Не — казва майка му безцеремонно. — Не и когато желанието му е било погрешно. Не е нужно да отстъпваш престола на едно копеле.

Ричард се обръща с гръб към огъня. Обгръща с длан рамото си.

— Защо не сте говорили за това никога преди? Защо го чух първо от епископ Стилингтън?

Тя вдига ръкоделието си.

— Какво имаше за казване? Всички знаят, че я мразя и че тя ме мрази. Докато Едуард беше жив и държеше да я нарича своя съпруга и да признава децата, какво значение биха имали думите ми? Или думите на който и да било друг? Той беше затворил устата на епископ Стилингтън, защо аз да се обаждам?

Ричард клати глава.

— Около Едуард има скандали още откакто се качи на престола — казва той.

— И нито една дума срещу теб — напомня му майка му. — Заеми сам престола. В Англия няма нито един мъж, който би защитил Елизабет Удвил, освен ако не е някой от семейството й или вече не го е подкупила да й служи. Всеки друг я познава каквато е в действителност: прелъстителка и вещица.

— Тя ще бъде мой враг до живот — отбелязва Ричард.

— Тогава я дръж в свято убежище до живот — казва тя, усмихвайки се, самата тя напомняща на вещица. — Дръж я на осветена земя, в полумрак, и малкото й вещерско сборище от дъщери заедно с нея. Арестувай я. Дръж я там — като отшелница с потомството й от копелета.

Ричард се обръща към мен.

— Какво мислиш?

Стаята притихва в очакване на решението ми. Мисля си за баща ми, който уби големия си кон, а после загуби собствения си живот, водейки битка, за да бъда поставена на трона на Англия. Мисля си за Елизабет Удвил, която е проклятието на дните ми и убийца на сестра ми.

— Мисля, че ти имаш по-голямо право над трона от сина й — изричам гласно. И си помислям: «А аз имам по-голямо право над трона от нея. Аз ще бъда кралица на Англия, каквато трябва да бъда.»

Той все още се колебае.

— Завземането на престола е решителна стъпка.

Отивам при него и вземам ръката му. Сякаш сме сключили ръце, давайки отново годежния си обет. Откривам, че се усмихвам, и чувствам, че бузите ми горят. В този решителен миг съм истинска дъщеря на баща си.

— Това е съдбата ти — казвам му, и чувам как в собствения ми глас отеква увереност. — По рождение, по призвание и по възпитание ти си най-добрият крал, когото Англия би могла да има в тези времена. Направи го, Ричард. Възползвай се от шанса си. Това е както твое, така и мое рождено право. Да го вземем. Да го вземем заедно.