Пленница на короната

50

_Дворецът Уестминстър, Лондон, януари 1478_

Държат Джордж в Тауър без съдебен процес, без право на посетители. Живее в удобни стаи, но си остава затворен като предател до края на годината. Едва през януари кралицата най-сетне постига своето и убеждава краля да го изправи пред съда и да го обвини в държавна измяна. Поддръжниците на семейство Ривърс са се добрали до съдебните заседатели на процеса срещу отровителката Анкарет и са ги убедили да кажат, че през цялото време са я смятали за невинна, дори докато са я изпращали на ешафода. Сестра ми — заявяват сега те — е починала от напълно естествена смърт, като последствие от раждането. Внезапно се оказва, че Изабел е имала родилна треска, макар миналия път, когато се допитвахме до тях, да се кълняха, че е била отровена. Сега твърдят, че Джордж е превишил правомощията си, като е обвинил Анкарет, и сам е действал като крал, нареждайки да я екзекутират; казват, че си е присвоил права, които вървят единствено с кралския сан, изкарват го изменник, задето е наказал убиеца на съпругата си. С един блестящ ход те скриват убиеца, скриват кралицата убийца, оправдават нейното подставено лице, и прехвърлят вината за всичко върху Джордж.

Кралицата е вездесъща, когато се обсъжда този въпрос — съветва краля, предупреждава за опасност, възразява много трогателно, че Джордж не може да изпълнява ролята на съдник и палач в своя град Уорик, намеква, че това на практика е узурпиране на власт. Ако той е в състояние да нареди свикване на съд, ако е в състояние да даде заповед за екзекуция, къде ще спре? Не е ли редно да бъде спрян? И то окончателно?

Накрая кралят е принуден да се съгласи с нея и сам се наема със задачата да повдигне обвинение срещу брат си, и никой — нито дори един-единствен човек — не казва нищо в защита на Джордж. Ричард се прибира у дома след последния ден на изслушването с приведени рамене и мрачно лице. Майка му и аз го посрещаме в голямата зала и той ни отвежда в личния си кабинет и затваря вратата пред заинтригуваните лица на слугите ни.

— Едуард го обвини в опит да унищожи кралската фамилия и да подкопае претенциите на нейните членове към трона — Ричард хвърля поглед към майка си. — Има доказателства, че Джордж е разправял на всички, че кралят е с долен произход — копеле. Съжалявам, почитаема майко.

Тя отхвърля казаното с пренебрежително махване на ръка:

— Това е стара клевета — поглежда ме. — Това е старата лъжа на Уорик. Ако виниш някого, обвинявай него.

— Разполагат също с доказателства, че на хората на Джордж е било платено да обикалят из страната, твърдейки, че Томас Бърдет е бил невинен, и бил убит от краля, задето предсказал смъртта му. Едуард изслуша показанията за това и те бяха убедителни. Джордж със сигурност е наемал хора да говорят против краля. Джордж казва, че кралят си служи с черни изкуства — всички предполагат, че това е обвинение в магьосничество към кралицата. Има и друго, и то е най-ужасното от всичко: Джордж е вземал пари от Луи Френски, за да вдигне бунт срещу Едуард. Смятал е да разпали бунт и да завземе престола.

— Невъзможно — казва майка му простичко.

— Разполагаха с писма от Луи Френски, адресирани до него.

— Фалшификации — казва тя.

Ричард въздиша.

— Кой знае? Не и аз. Страхувам се, почитаема майко, че част от това — всъщност, по-голямата част от казаното — е вярна. Джордж е наел сина на един арендатор и го е поставил на мястото на собствения си син, Едуард Уорик. Смяташе да изпрати малкия Едуард във Фландрия, на сигурно място.

Поемам си рязко дъх. Това е синът на Изабел, моят племенник, изпратен във Фландрия, за да го опазят.

— Защо не го е изпратил при нас?

— Казва, че не смеел да позволи момчето да остане в Англия и да бъде погубено от злобата на кралицата. Посочиха това като доказателство, че е кроял заговор.

— Къде е Едуард сега? — питам.

— Детето е застрашено от кралицата — казва баба му. — Това не е доказателство за вината на Джордж, а за вината на кралицата.

Ричард ми отговаря:

— Шпионите на Едуард арестували момчето на пристанището, докато се готвело да се качи на един кораб, и го отвели обратно в замъка Уорик.

— Къде е сега? — повтарям.

— В Уорик, със сестра си, Маргарет.

— Трябва да говориш с брат си, краля — казва херцогиня Сесили на Ричард. — Трябва да му кажеш, че Елизабет Удвил ще унищожи нашето семейство. Не се съмнявам, че тя е отровила Изабел, и че ще погуби и Джордж. Трябва да накараш Едуард да разбере това. Трябва да спасиш Джордж, трябва да предпазиш децата му. Едуард е твой племенник. Ако не е в безопасност в Англия, трябва да го предпазиш.

Ричард се обръща към майка си.

— Простете ми — казва той. — Опитах. Но кралицата е омаяла Едуард, той вече не желае да ме слуша. Не мога да го съветвам. Не мога да го съветвам срещу нея.

Херцогинята крачи по дължината на стаята със сведена глава. За първи път изглежда като стара жена, изтощена от скръб.

— Ще осъди ли Едуард на смърт родния си брат? — пита тя. — Нима ще изгубя Джордж, като изгубих брат ти Едмънд? Умрял от позорна смърт? Нима _тя_ ще нареди да забучат главата му на копие? Нима Англия се управлява от нова вълчица, по-лоша от Маргарет Анжуйска? Нима Едуард забравя кои са неговите приятели, неговите братя?

Ричард поклаща глава.

— Не знам. Той ме отстрани от поста ми на велик шамбелан на Англия, за да не се налага аз да издавам смъртната присъда.

Тя веднага застава нащрек.

— Кой е новият велик шамбелан?

— Бъкингамският херцог. Той ще прави каквото му нарежда съпругата му, а тя е от семейство Ривърс. Ще отидете ли при Едуард? Ще се обърнете ли с молба към него?

— Разбира се — казва тя. — Ще отида при единия от обичните си синове, за да моля за живота на другия. Не би трябвало да ми се налага да правя това. Това са последствията от поставянето на една коварна жена — зла вещица на престола.

— Тихо — казва Ричард изнурено.

— Няма да замълча. Ще застана между нея и моя син Джордж. Ще го спася.